Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 107
гр. Пловдив, 24 юли 2020 г.
В И М
Е Т О
Н А Н
А Р О
Д А
Пловдивският апелативен съд, първи наказателен състав, в публично съдебно заседание на шестнадесети юли две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТО КРАЧОЛОВ
ЧЛЕНОВЕ: ИВАН РАНЧЕВ
ВЕСЕЛИН ГАНЕВ
при участието на секретаря НИНА СТОЯНОВА и на прокурора ИВАН ДАСКАЛОВ, като разгледа докладваното от съдия Веселин Ганев ВНОХД №266/2020г. по описа на ПАС, за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по Глава 21 НПК.
С присъда №27/18.05.2020г., постановена по НОХД №357/2020г. по описа на Окръжен съд- гр.П. подс. Н.П.Б. e бил признат за виновен в това, че в периода от 09.08.2019г. до 10.08.2019г. в град С. обл. П., в условията на продължавано престъпление, без надлежно разрешително е държал с цел разпространение високорискови наркотични вещества в особено големи размери - марихуана с общо нетно тегло 29 845.69гр. на обща стойност 179 074.12 лева, поради което и на основание чл. 354а, ал.2, изр. 2 вр. ал.1 пр.1 вр. с чл.26 ал.1, вр.чл.58А, ал.1 от НК, вр.чл.371 т.2 от НПК е бил осъден на шест години лишаване от свобода и глоба в размер на 30 000 лв. /тридесет хиляди лева/.
С присъдата подс. Н.П.Б. е бил признат за виновен и в това, че в периода 01.08.2019 г. до 09.08.2019 г. в землището на с.К., обл.П. и в град С., обл.П., в условията на продължавано престъпление, в съучастие като съизвършители със С.П.К., в нарушение на установените в чл.27, ал.1 от Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите, правила: “Забранява се засяването и отглеждането на територията на Република България на растенията опиев мак, кокаинов храст, както и на растенията от рода на конопа (канабис), освен в случаите на чл.29, ал.1”. е отглеждал растения от рода на конопа, както следва:
- от 01.08.2019г. до 09.08.2019г. в землището на с.К., в съучастие като съизвършители със С.П.К., с ЕГН ********** е отглеждал 159 броя растения от рода на конопа - марихуана с общо нето тегло 2080 грама, добито от съцветията и след изсушаването на растенията, и съдържание на активен компонент тетрахидроканабинол / ТХК/ 6.12 тегловни % на стойност 12 480 лева /съгласно Приложение № 2 на член единствен от ПМС № 23/29.01.1998 г. за определяне на цени на наркотичните вещества за нуждите на съдопроизводството/ и марихуана с общо нето тегло 24 900 грама, добито от отделянето на листната маса от стеблото на растенията след изсушаването им, и съдържание на активен компонент тетрахидроканабинол / ТХК/ 1.1 тегловни % на стойност 149 400 лева, или всичко на обща стойност — 161 880 лв. /съгласно Приложение № 2 на член единствен от ПМС № 23/29.01.1998 г. за определяне на цени на наркотичните вещества за нуждите на съдопроизводството.
- от 01.08.2019г. до 09.08.2019г. в град С., обл.П., в къща на адрес: ул.,,С. К.” № „“ сам е отглеждал 40 броя растения от рода на конопа - марихуана с общо нето тегло 72.084 грама, добито от отделянето на листната маса от стеблото на растенията след изсушаването им, и съдържание на активен компонент тетрахидроканабинол / ТХК/ 1.03 тегловни % на стойност 432.50 лева /съгласно Приложение № 2 на член единствен от ПМС № 23/29.01.1998 г. за определяне на цени на наркотичните вещества за нуждите на съдопроизводството/, поради което и на основание чл.354в, ал.1 вр. чл.26 ал.1 вр. с чл. 20, ал.2 вр. ал.1 вр.чл.58А, ал.1 от НК, вр.чл.371 т.2 от НПК е бил осъден на две години лишаване от свобода и глоба в размер на 4000 лв. /четири хиляди лв.
На основание чл.23 ал.1 и ал.3 от НК съдът е наложил на подсъдимия Н.П.Б. едно общо най-тежко наказание в размер на ШЕСТ ГОДИНИ лишаване от свобода, към което присъединил отчасти наказанието глоба в размер на 20 000 лв. /двадесет хиляди лв./
На основание чл.57 т.2 от ЗИНЗС съдът е постановил наложеното наказание от шест години лишаване от свобода подсъдимият Н.П.Б. да изтърпи при първоначален строг режим.
На основание чл.59 ал.1 и ал.2 от НК е било приспаднато от размера на наказанието времето, през което подсъдимият Н.П.Б. е бил задържан, считано от 13.08.2019 г. до влизане на присъдата в сила.
На основание чл.354а ал.6 НК съдът е отнел в полза на държавата наркотичното вещество за унищожение.
С присъдата подсъдимия С.П.К. е бил признат за виновен в това, че в периода 01.08.2019г. до 09.08.2019г. в землището на с.К., обл. П., в съучастие с Н.П.Б., ЕГН **********, като съизвършители, в нарушение на установените в чл.27, ал.1 от Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите, правила: “Забранява се засяването и отглеждането на територията на Република България на растенията опиев мак, кокаинов храст, както и на растенията от рода на конопа (канабис), освен в случаите на чл. 29, ал.1. ”, е отглеждал растения от рода на конопа - марихуана с общо нето тегло 2080 грама, добито от съцветията и след изсушаването на растенията, и съдържание на активен компонент тетрахидроканабинол /ТХК/ 6.12 тегловни % на стойност 12 480 лева /съгласно Приложение № 2 на член единствен от ПМС № 23/29. 01.1998 г. за определяне на цени на наркотичните вещества за нуждите на съдопроизводството/ и марихуана, добито от отделянето на листната маса от стеблото на растенията след изсушаването им с общо нето тегло 24 900 грама и съдържание на активен компонент тетрахидроканабинол /ТХК/ 1.1 тегловни % на стойност 149 400 лева, или всичко на обща стойност - 161 880лв. /съгласно Приложение № 2 на член единствен от ПМС № 23/29. 01.1998 г. за определяне на цени на наркотичните вещества за нуждите на съдопроизводството/, поради което и на основание чл.354в, ал.1 вр. с чл. 20, ал.2 вр. ал.1 вр.чл.58а ал.1 от НК, вр.чл.371 т.2 от НПК е бил осъден на две години лишаване от свобода и глоба в размер на 4000 лв. /четири хиляди лева./.
На основание чл.66 ал.1 от НК съдът е отложил изпълнението на така наложеното на подсъдимия С.П.К. наказание от две години лишаване от свобода с изпитателен срок от ПЕТ ГОДИНИ.
На основание чл.59 ал.1 и ал.2 от НК е било приспаднато от наказанието времето, през което подсъдимият С.П.К. е бил задържан, считано от 09.08.2019 г. до 16.12.2019 г.
На основание чл.189 ал.3 от НПК в тежест на подсъдимите Н. П. Б. и С.П.К. са били възложени да заплатят направените в хода на досъдебното производство разноски за всеки един от тях.
Присъдата е била обжалвана от адв.Т.С. като защитник на подс.Н.П.Б. с оплакване за явна несправедливост на наложеното наказание, както и за допуснати съществени процесуални нарушения в процедурата по чл.371 т.2 от НПК, поради което се претендира отмяната й и връщане на делото за ново разглеждане или намаляване размера на санкцията при условията на чл.55 ал.1 т.1 от НК.
Постъпило е допълнително изложение към въззивната жалба от адв. Е.Н. с развити съображения за отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане при хипотезата на чл.335 ал.2 вр.чл.348 ал.3 т.2 предл.първо НПК, както и за прекомерност на санкцията, с алтернативно искане за намаляване на срока на лишаването от свобода и начина на неговото изтърпяване и на размера на глобата.
Жалба /молба/ против присъдата е постъпила и от другия подсъдим С.П.К., който е останал недоволен от размера на наказанието и от определения му изпитателен срок, поради което моли да се намалят, като не му се налага наказание глоба.
Според прокурора въззивните жалби на подсъдимите Н.Б. и С.К. са неоснователни, но в пледоарията се акцентира и върху необосноваността на съдебния акт.
Пловдивският апелативен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на проверката по чл.314 ал.1 НПК, приема следното:
Релевирано е основанието на чл.335 ал.2 вр. чл.348 ал.3 т.2 предл.първо НПК за отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд поради немотивираност на постановената осъдителна присъда. Въпреки че производството е проведено като съкратено съдебно следствие по реда на чл.371 т.2 НПК окръжният съд не е изложил каквито и да е съображения за взетото решение, като изрично е декларирал на л.67 от НОХД /стр.17 от мотивите/ намерението си да не обсъжда, анализира и оценява доказателствените източници по делото, тъй като производството било „съкратено“- „При наведените основания на подсъдимите и техните защитници да признаят изцяло фактите посочени в обстоятелствената част на обвинителния акт, съдът намира, че не следва да обсъжда обстоятелствата, които двамата подсъдими са представили на ДП при проведените им разпити. На това основание не следва да бъда давана фактическа и правна оценка за тяхната достоверност и изложените при тези разпити факти да бъдат съпоставяни с останалия доказателствен материал. На същото основание показанията на посочената група свидетели, които са разпитани на ДП се възприемат като безпротиворечиви и относими към останалия доказателствен материал.“
Известно е, че съдът винаги следва да аргументира своите актове и това задължение произтича от чл.121 ал.4 от Конституцията на Р. Б. и предписанията на чл.34 НПК. То е и условие за провеждане на справедлив съдебен процес, съгласно чл.6 от ЕКЗПЧОС. Константна е практиката на В/К/С, а и законът го задължава /чл.14, чл.107 ал.5, чл.305 ал.3 НПК/, че съдът взема решение си по вътрешно убеждение, основано на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото, които имат значение за правилното му решаване. Диференцираната процедура на съкратено съдебно следствие с признание на фактите в съдържателната част на обвинителния инструмент не десезира съда да извърши надлежен, цялостен, логичен и съвкупен разбор на доказателствената съвкупност, като изрично изрази воля кои съставомерни факти счита за установени по несъмнен начин и въз основа на кои доказателства и доказателствени средства. Без да е извършен обективен, аналитичен и цялостен доказателствен анализ от страна на първостепенния съд, въззивната инстанция е в невъзможност да проконтролира правилността на постановената присъда, защото липсват фактически и правни съображения, от които да се разбере волята за взетото решение. Възприетият от съда „доказателствен“ подход пряко рефлектира и върху процедурата по чл.371 т.2 от НПК и най-вече относно обосноваността на самопризнанието на подсъдимите по въпросите по чл.301 ал.1 т.1 пр.1 и пр.2 НПК, което пък е предпоставка за провеждането на тази процедура въобще. В този смисъл, както отказът на решаващия орган да се проведе диференцираната процедура, така и определението по чл.372 ал.4 НПК, с което се допуска, трябва да бъдат мотивирани, за да е ясно налице ли са условията на Глава 27 НПК за предварително изслушване на страните. Както е посочено и в ТР № 1 от 06.04.2009г. на ВКС, ОСНК, т.4, „ Разпоредбата на чл.372 ал.4 НПК не изисква всички надлежно събрани и проверени в хода на досъдебното производство доказателства да подкрепят самопризнанието. Необходимо е приобщените доказателства да са достатъчни за установяване по несъмнен начин на фактите, очертани в обстоятелствената част на обвинителния акт и признати от подсъдимото лице.“ Следователно, съдът е длъжен да обсъди всички доказателствени източници, включително и тези, които не подкрепят самопризнанието на подсъдимия и противоречат на други, които го обосновават и по този начин да бъдат удовлетворени стандартите по чл.305 ал.3 НПК за мотивираност на съдебния акт. Например, в случая не става ясно съдът дава ли вяра или не на обясненията на подс. Н.Б., с които отрича участието на другия подсъдим С.К. в изпълнителното деяние, на обясненията на самия К., че няма нищо общо с „марихуаната“, кои са останалите гласни доказателствени средства в подкрепа на самопризнанието, каква е тяхната доказателствена стойност и т.н. Вярно е, че в случаите по чл.372 ал.4 при провеждане на съдебното следствие не се извършва разпит на подсъдимия, на свидетелите и на вещите лица за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, но това не означава, че производството става безспорно. То си остава спорно докрай и затова съдът е длъжен да мотивира присъдата си по правилата на чл.305 ал.3 НПК. Като допълнение към изложеното следва да се отбележи и тази част от мотивите на съда, при индивидуализирането на наказанието на подс. Б. за привличането на съучастник/ другият подсъдим К. / при извършване на престъплението по чл.354 а ал.2 вр. ал.1 НК, както и за разширения от съда инкриминиран период. Обвинението на подс.Н.Б. по чл.354 а ал.2 вр. ал.1 НК е за самостоятелно извършване без съучастие, а времето на твърдяното по обвинителния акт продължавано престъпление е от 09.08.2019г. до 10.08.2019г.
Пропускът на съда да обсъди, анализира и оцени значението на доказателствата за установяване на правнозначимите обстоятелства е съществен и не може да бъде саниран от настоящата инстанция при въззивния контрол по чл.313 от НПК. Това налага отмяна на присъдата и връщане на делото за ново първоинстанционно разглеждане и с оглед на горното, на основание чл.335 ал.2 вр.чл.348 ал.3 т.2 пр.първо НПК, ПАС
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ присъда №27/18.05.2020г., постановена по НОХД №357/2020г. по описа на Окръжен съд- гр.П. и ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на П. окръжен съд.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.