Р Е
Ш Е Н
И Е № 213
гр. Стара Загора, 03.08.2020г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Старозагорският
административен съд, в публично заседание на осми юли през две хиляди и двадесета
година в състав:
Председател: ГАЛИНА ДИНКОВА
Членове: ДАРИНА ДРАГНЕВА
СТИЛИЯН МАНОЛОВ
при секретаря: Минка
Петкова
и с участието на
прокурора: Нейка Тенева
като разгледа докладваното от съдия
Манолов КАН дело № 171 по описа за 2020г., за да се произнесе
съобрази следното:
Производството е по реда на
чл.208 и сл. от Административно-процесуалния
кодекс /АПК/, във връзка с чл.63, ал.1, изр. второ от Закона за административните нарушения и
наказания /ЗАНН/.
Образувано е по касационна жалба на Г.Й.Г. *** против
Решение № 189/08.04.2020г., постановено по АНД №3421/2019г. по описа на Районен
съд Стара Загора, с което е потвърдено наказателно постановление №18-1228-003960/01.11.2018г.,
издадено от Началник сектор Пътна полиция към ОД на МВР Стара Загора, с наложени
на касатора административни наказания за нарушения на ЗДвП. Жалбоподателят твърди, че решението е неправилно, като постановено в несъответствие
с материалния закон и при допуснати съществени процесуални нарушения. В жалбата
се развиват доводи, че в постановлението за прекратяване на наказателното
производство, прокурорът е квалифицирал случая като явно незначителен, като
административнонаказващият орган е следвало да вземе предвид тези
обстоятелства. Сочи се, че никъде в съдържанието на наказателното постановление
не е коментирано и обстоятелството, че случаят касае управление на МПС по време
на изпълнение на трудовите задължение на лице, което упражнява професията
шофьор. Твърди се, че при постановяване
на съдебния акт съдът не е осъществил преценка за приложимостта на чл.28 от ЗАНН в процесния случай, като не е взето предвид, че са налице само четири дни
от изтичане на срока на транзитните табели. Обосновава се, че не е установена
по безспорен начин субективната страна на нарушението. Излагат се съображения,
че съставът на нарушението не е налице, тъй като изтеклата валидност на
транзитните номера е вследствие от разрешението за временно движение, а такова
по вид нарушение не е елемент от състава на посочената санкционна норма. Счита
се, че задължението за регистрация се носи от собственика на МПС, а не от който
и да е водач. Сочи се, че касаторът е изпълнявал служебните си задължение, като
непосредствено е възприел нареждане от своя работодател, поради което не може
да се приеме, че се установява по несъмнен начин умисъл. Обосновава се
допуснато съществено нарушение на чл.36, ал.2 от ЗАНН, тъй като наказателното
постановление е издадено едновременно въз основа на АУАН и постановление за
прекратяване на наказателно производство. В заключение се сочи, че в
постановлението за прекратяване на наказателното производство са изложени
аргументи, че липсват елементи от обективната и субективната страна на
извършеното престъпление по чл.345, ал.2 от НК и не е посочена правна
квалификация на нарушението и след като прокурорът не е дал надлежни указания
за издаване на наказателно постановление, в съответствие с чл.36, ал.2 от ЗАНН,
то наказващият орган е издал атакуваното наказателно постановление без да има
надлежно образувано административнонаказателно производство. С подробно
изложени доводи се иска отмяна на решението и постановяване на друго, с което да бъде отменено издаденото наказателно постановление.
Ответникът по касация ОД на МВР Стара Загора, редовно и своевременно призован за съдебно
заседание, не изпраща представител по делото и не взема становище по
основателността на жалбата.
Представителят на Окръжна прокуратура дава заключение за
неоснователност на жалбата, като сочи, че решението на районния съд е правилно
и законосъобразно и предлага същото да бъде оставено в сила.
Касационният
състав на съда, като взе предвид събраните по делото доказателства, наведените
основания от жалбоподателя, мотивите към обжалваното решение и след служебна
проверка на същото за наличие на основанията по чл.218, ал.2 от АПК, прие за
установено следното:
Касационната
жалба е подадена в законоустановения срок от надлежна страна и е процесуално
допустима.
Разгледана
по същество жалбата се явява неоснователна.
Производството
пред Районен съд Стара Загора се е развило по жалба на Г.Й.Г. *** против наказателно
постановление №18-1228-003960/01.11.2018г., издадено от Началник сектор Пътна
полиция към ОД на МВР Стара Загора, с което на Г. са наложени административни наказания „глоба” в
размер на 200 лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от шест
месеца, на основание чл.175, ал.3, пр.1-во от ЗДвП. От фактическа страна
административното обвинение се основава на това, че Г.Й.Г. на 28.09.2018г., около 09:50 часа, в гр.Стара
Загора, по ***, в посока юг-север, е управлявал л.а. „Форд“, с рег. №***,
собственост на „Орел Ойл“ ЕООД гр.Стара Загора, като при проверката е
установено, че регистрационните табели на автомобила са с изтекъл срок на
валидност /валидни до 23.09.2018г./. АУАН е съставен във връзка с постановление
за прекратяване №4263/2018г. на Районна прокуратура Стара Загора и на основание
чл.40, ал.4 от ЗАНН. С това деяние се сочи за нарушена разпоредбата на чл.140, ал.1
от ЗДвП. Срещу жалбоподателя за деянието, за което е санкциониран с наказателното
постановление, е имало образувано наказателно производство – бързо производство
№1959-зм-866/2018г. на Първо РУ към ОД на МВР гр.Стара Загора, прекратено от
наблюдаващия прокурор при Района прокуратура Стара Загора с постановление от
09.10.2018г.
С обжалваното
съдебно решение Районен съд Стара Загора е потвърдил посоченото наказателно
постановление. Прието е, че от събраните по делото писмени и
гласни доказателствени средства се установява, че Г. е управлявал лек автомобил
без надлежна регистрация. Обосновано е, че изложените от санкционираното лице
доводи за липса на знание, че управляваният от него автомобил е с изтекъл срок
на транзитна регистрация към датата на извършване на нарушението се
опровергават от представените по делото доказателства. При тези данни съдът е
счел за доказано описаното в санкционния акт нарушение и извършването му от
жалбоподателя. Изложени са съображения за законосъобразност на наложените
наказания.
Решението
на Районен съд Стара Загора е правилно.
Касационният
съд напълно споделя изводите на първоинстанционния съд относно извършването на
нарушението, неговия извършител и наложеното административно наказание.
Надлежният ред за регистрация на МПС е регламентиран в ЗДвП и специалния
подзаконов нормативен акт – Наредба № I-45/24.03.2000г. за регистриране,
пускане в движение и спиране от движение на МПС и ремаркета теглени от тях, и
реда за предоставяне на данни за регистрирани пътни превозни средства. В
конкретния случай управляваното от касационния жалбоподател МПС е имало
издадени транзитни табели с регистрационен номер по реда на чл.27, ал.1, т.1 от
цитираната наредба за срок до 30 дни, чийто срок на валидност е бил изтекъл
преди проверката, а съгласно чл.27, ал.5 от същата наредба, след изтичане на
срока на транзитните табели с регистрационен номер, когато не е подадена молба
за продължаване валидността им, какъвто е конкретния случай, същите не могат да
се използват. Поради това следва да се приеме, че автомобилът не е регистриран
по надлежния ред. Ето защо изложените от касационния жалбоподател доводи
обективна несъставомерност на деянието са неоснователни.
Съгласно разпоредбата на чл.140, ал.1
от ЗДвП по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат
само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели
с регистрационен номер, поставени на определените за това места. За управление
на МПС, което не е регистрирано по надлежния ред или е регистрирано, но без
табели с регистрационен номер, в нормата на чл.175, ал.3
от ЗДвП е предвидено, че съответния водач се наказва с лишаване от
право да управлява моторно превозно средство за срок от 6 до 12 месеца и с
глоба от 200 до 500 лв. Ангажирането на
административнонаказателната отговорност по посочената санкционна норма изисква
нарушителят да е действал умишлено, респ. да е управлявал съответното МПС със
съзнанието, че същото е без регистрация или, че пътното средство е
регистрирано, но е без поставени регистрационни табели. В тази връзка
релевантно за настоящия случай е обстоятелството, дали на 28.09.2018г. Г.Й.Г. е
управлявал лекия автомобил – чужда собственост, описан в констативния и
санкционния акт, знаейки, че регистрационните табели на автомобила са с изтекъл
срок на валидност. В решението си районният съд е изложил подробни мотиви за
наличие на такова знание, като е взел предвид, че от събраните по делото
доказателства се установява, че заявлението за транзитна регистрация е подадено
именно от Г., както и че разрешението за временно ползване на процесния
автомобил се е намирало в него при извършената проверка. Тези обстоятелства са
достатъчни да обосноват наличието на умисъл у Г. за управление на автомобила с
регистрационни табели с изтекъл срок на валидност, като следва да се отбележи,
че санкционната разпоредба предвижда наказание за самия водач на нерегистрираното МПС, а не за собственика
му, поради което доводите в касационната жалба в обратния смисъл се явяват
неоснователни. Ирелевантно за съставомерността на деянието е обстоятелството,
че деянието е извършено при изпълнение на служебните задължения на касатора
след непосредствено възприето нареждане на работодателя му.
По аргумент от разпоредбата на чл.53, ал.1
от ЗАНН, административно-наказващият орган има задължение да извърши
преценка за наличие на предпоставките за прилагане на чл.28 от ЗАНН
и ако прецени, че случаят е „маловажен“, да не издава наказателно
постановление, като предупреди устно или писмено нарушителя. Но административнонаказващият
орган няма задължение да мотивира така извършената преценка и да изложи
съображения като задължителен реквизит от съдържанието на наказателното
постановление. С издаването на наказателното постановление последният
недвусмислено е изразил становището си, че според него случаят не е маловажен.
При проверката на материалната законосъобразност на наказателното постановление
въззивният съд също има задължение да извърши преценка дали конкретното
нарушение попада в приложното поле на чл.28 от ЗАНН
(ТР № 1/12.12.2007г. на ОСНК на ВКС по ТД № 1/2007г.). Действително в случая
Районен съд Стара Загора не се е произнесъл по този довод на жалбоподателя, но
с оглед установените фактически обстоятелства и липсата на предпоставки за
приложението на посочената разпоредба, настоящата
инстанция приема, че непроизнасянето на съда по този довод не обуславя
съществено нарушение, което да е основание за отмяна на съдебния акт. В случая не
са изпълнени критериите на чл.93, т.9 от
ДР на НК, които са предпоставка за определянето на деянието като
такова с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените
случаи на нарушения от този вид и квалифицирането му като „маловажен случай“ по
смисъла на чл.28 от ЗАНН.
Касае за формално по характера си нарушение, при което с факта на
установяването му законодателят презюмира настъпването на неблагоприятни за
установения обществен ред правни последици, достатъчно значими по презумпция на
закона, за да подлежат на санкциониране с предвидената в правната норма
административнонаказателна санкция. В конкретиката на настоящия казус,
поведението на касатора не води до извод, че са налице обстоятелства, които да
обосновават по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените
случаи на нарушения от съответния вид. Соченото от касатора обстоятелство
(краткия период от време от момента на изтичане на срока на транзитните табели
до момента на проверката), може да бъде преценено като смекчаващо такова по смисъла
на чл.27, ал.2 от ЗАНН, релевантно за определяне размера на следващото се за
извършеното нарушение наказание. Това обстоятелство е взето предвид от административнонаказващия
орган при налагането на санкциите в предвидения по чл.175, ал.3 от ЗДвП
минимален размер. Упражняването на професията „шофьор“ от страна на касатора,
не само че не предпоставя по-ниска обществена опасност на деянието, както се
сочи в касационната жалба, а напротив – според настоящия съдебен състав поставя
по-високи изисквания към водача за спазване на разпоредбите на ЗДвП.
В заключение следва да се
изложат съображения относно посочените в касационната жалба възражения за опорочаване
на процедурата за провежане на административнонаказателното производство и
несъобразяване от страна на административнонаказващия орган с приетото от
прокурора в издаденото постановление за прекратяване на наказателното
производство, които настоящия касационен състав намира за неоснователни, поради
следните съображения:
Прокурорското постановление не
се ползва от материална законна сила, фактическите констатации в него не
обвързват по никакъв начин административнонаказващия орган и той има правото на
самостоятелна преценка да санкционира или не нарушителя, като тази негова преценка
е свързана със свободното му вътрешно убеждение по фактите, доказаността на
извършеното деяние и приложимия закон. В този смисъл приетото от прокурора не
ангажира административнонаказващия орган, тъй като прокурорското постановление,
за разлика от определенията, решенията и присъдата на съда, не се ползва със
сила на присъденото нещо. Поради това няма пречка дори и прокурорът да е приел,
че извършеното не съставлява престъпление, поради явна незначителност на
обществената му опасност, административният орган да прецени, че обществената
опасност на деянието е достатъчно висока, за да го квалифицира като
административно нарушение, какъвто е разглеждания случай.
С разпоредбите на ЗАНН са
предвидени два способа за образуване на административнонаказателно производство
– със съставяне на акт за установяване на извършеното административно нарушение
(чл.36, ал.1) и в случаите, когато производството е прекратено от съда или
прокурора или прокурорът е отказал да образува наказателно производство и е
препратено на наказващия орган (чл.36, ал.2). Във втория случай законодателят
изрично е посочил, че е недопустимо образуване на административно наказателна
преписка без съставен акт за установяване на административно нарушение при
липса на посочените в този текст изключения. Това е императивна правна норма,
която не се дерогира, а е предвидено изключение от изискването за съставяне на
АУАН, тогава когато производството е прекратено от съда или прокурора или
прокурорът е отказал да образува наказателно производство и е препратено на
наказващия орган. В този смисъл съставянето на АУАН след издаване на
постановление, с което се прекратява наказателно производство, не опорочава
административнонаказателното производство. Санкциониращият орган няма забрана
да укаже да бъде съставен АУАН, тогава когато прокурора е отказал да образува
или е прекратил наказателното производство и е изпратил преписката на
прокурора, а има възможността да не изпълни изискването на чл.36, ал.1 от ЗАНН.
В конкретния случай, след като по указания на прокурора постановлението за
прекратяване на наказателното производство е изпратено на
административнонаказващият орган, последния е счел, че са налице основания за реализиране
на административнонаказателна отговорност на Г.Г. и е указал на съответното
длъжностно лице с резолюция от 12.10.2018г. да състави акт по реда на чл.36,
ал.1 от ЗАНН, като впоследствие санкционния акт е издаден именно въз основа на
съставения АУАН. С оглед на тези съображения се налага извод за
законосъобразност на проведената административнонаказателна процедура и липса
на допуснати съществени процесуални нарушения при ангажиране на отговорността
на Г.Г. в административнонаказателното производство.
Предвид изложените
съображения съдът намира, че не са налице твърдените касационни основания, поради което обжалваното решение като
валидно, допустимо, постановено в съответствие с материалния закон и при
спазване на съдопроизводствените правила, следва да бъде оставено в сила.
В
касационното производство искане за разноски от ответника по касация не е
направено, поради което такива не следва да бъдат присъждани.
Водим
от тези мотиви и на основание чл.221, ал.2, предл. първо от АПК,
Старозагорският административен съд
Р
Е Ш И :
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение №189/08.04.2020г., постановено по АНД
№3421/2019г. по описа на Районен
съд Стара Загора.
Решението не
подлежи на обжалване и/или протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.