Р
Е Ш Е Н И Е
гр. София, 01.03.2018 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VІ ¾9 СЪСТАВ,
в публично
заседание на седми февруари
две хиляди и осемнадесета година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАКЛИН КОМИТОВА
при секретаря Донка
Шулева, като изслуша докладваното от Председателя
т.д. № 2647 по описа за 2016 г., И ЗА ДА СЕ ПРОИЗНЕСЕ, ВЗЕ ПРЕДВИД
СЛЕДНОТО:
ПРЕДЯВЕНИ
СА ИСКОВЕ С ПРАВНО ОСНОВАНИЕ ЧЛ.422, АЛ.1 ВЪВ ВР. С ЧЛ.415 ГПК.
Ищецът „У.Б.“ АД, с ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление:***, пл. „********, представлявано от изпълнителните директори А.К.и
Л.К.Х., чрез адв. В.И.П., със съдебен адрес:***, с искова молба от 14.04.2016 г. твърди, че във връзка с подадено
възражение от страна на ответниците по ч.гр.д. 68196/2015 г. по описа на СРС, 48 състав, за
„У.Б.“ АД възниква правен интерес за подаване на настоящия установителен иск с
цел доказване съществуването на претендираното със заявление по чл. 417 от ГПК вземане,
сума включваща главница и договорни лихви. На 12.03.2009 г. в гр. София е
подписан Договор за банков кредит ¾ овърдрафт № 39/12.03.2009 г. между
кредитодателя „У.Б.“ АД и кредитополучателя „М.¾ БГ“ ЕООД, като по
силата на същия банката е предоставила овърдрафт в размер на 50 000 лв. За
отпусната сума страните са договорили да бъде начислявана лихва за ползван
разрешен овърдрафт в размер на 11,75 %, като същата е образувана въз основа на
Базов лихвен процент в размер на 6,069 % /към деня на подписване/ и надбавка от
5.681 %. За годишен лихвен процент върху ползван неразрешен овърдрафт страните
са договорили да се начислява лихва в размер на 6,069 % и надбавка от 12.681 %
или общ сбор от 18,75 %. Определен е и еднократен комисион за управление в
размер на 1,5 %. В подписания между страните договор е уговорено, че
кредитополучателят следва да погаси задълженията си по облигационното
правоотношение най ¾ късно до 12.03.2010 г. За
падеж на лихвите е определено 20 ¾ то число от съответния
текущ календарен месец. Договорът е подписан и от солидарния длъжник И.Д.С., с
което същият е поел солидарна отговорност за погасяването на възникналото
задължение. На 08.03.2010 г. в гр. София е подписан Анекс № 1 към горепосочения договор, като въз основа на същия
страните променят начина на формулиране на договорната лихва, както следва: а)
за лихвен процент върху ползвания овърдрафт ¾ БЛП в размер
на 2,519 % и надбавка 9,231 % или общ сбор 11,75 % и б) за лихвен процент върху
ползван неразрешен овърдрафт ¾ БЛП в размер
на 2,519 % и надбавка от 16,231 % или общ сбор 18,75 %. В т. 7.2. от подписания
анекс е договорено, че задължението следва да бъде погасено до 12.03.2011 г.,
като отново за падеж на лихвите е определено съответното 20 ¾ то число от
текущия календарен месец. Така променените условия са потвърдени от кредитора
УниКредит Булбанк и кредитополучателя „М.¾БГ“ ЕООД и
солидарния длъжник И.Д.С.. С Анекс №2 от
10.03.2011 г. в гр. София е уговорено, че БЛП ще се определя съгласно
1-месечен SOFIBOR и надбавка от 9,880 % или към деня на подписване на анекса
общият сбор за лихвен процент при редовна главница е в размер на 12 %. За
неразрешен овърдрафт е определена договорната лихва за редовна главница и
надбавка от 7 %. Като краен срок за погасяването на дълга е определена датата
12.03.2012 г., а за падеж на лихвите е определено отново 20 ¾ то число от
съответния текущ календарен месец. Договорът отново е подписан от
кредитополучателя ¾ юридическо
лице и солидарния длъжник И.Д.С.. На 09.03.2012 г. между кредитора от една
страна и кредитополучателя и солидарния длъжник от друга страна е подписан в гр.
София Анекс № 3. С подписаното
съглашение страните потвърждават образуването на договорната лихва въз основа
на 1М SOFIBOR, но променят надбавката от 9,880 % на 10,329 % или общ сбор към
деня на подписването 12,00%. Потвърден е начинът на формирането на годишния
лихвен процент върху просрочена главница за срока на просрочието върху
неразрешения овърдрафт. Уговорен е и еднократна комисиона в размер на 1,5 %,
както и такса за ангажимент размер на 1 %. Отново страните определят 20 ¾ то число от
всеки календарен месец като падеж за лихвите, а за краен срок на погасяване на
задължението е определена датата 12.09.2012 г. Падежът за погасяване на
кредита е настъпил, поради изтичане на срока на договора, но въпреки това
кредитополучателят и солидарният длъжник не са заплатили на банката усвоената
главница и начислената лихва. От представеното по ч.г.д.№ 68196 / 2015
г., 48 с
¾в, СРС, извлечение от
счетоводните книги на „У.Б.” АД е видно, че към 06.11.2015 г. включително,
ответникът не е погасил задълженията си към банката и дължи: главница в размер
на 50 000 /петдесет хиляди/ лева; 37 127,22 лв./тридесет и седем хиляди сто
двадесет и седем лева и двадесет и две стотинки/ ¾ лихви към
05.11.2015 г. С оглед предвидената от закона възможност /чл. 60, ал 2 от ЗКИ и чл. 418 ГПК/, „У.Б.“ АД са подали заявление по чл. 417 от ГПК до СРС,
като въз основа на него са издадени изпълнителен лист и заповед за изпълнение
по ч.г.д. № 68196/2015. След получаването на същите, банката е образувала
изп.д. № 20168510400405 по описа на ЧСИ с peг. № 851 към КЧСИ. Подаденото от
длъжниците възражение обосновава правния интерес на банката в едномесечен срок
да предяви по исков ред на претенцията си срещу ответниците. Моли съда, след
като се запознае с изложените по ¾ горе
обстоятелства и приложените доказателства, да ги призове на съд и след като
ищецът докаже твърденията си, да установи със силата на присъдено нещо, че
ответниците солидарно дължат на „У.Б.”АД: Сума в размер на 50
000 лева ¾ представляваща непогасена
главница по Договор за банков кредит ¾ овърдрафт №39,
сключен на 12.03.2009г., изменен с Анекс №1 от 08.03.2010 г., Анекс №2 от
10.03.2011 г. и Анекс №3 от 09.03.2012 г.; Сума в размер на 37
127,22 лева ¾ представляваща
лихва по договора за кредит, дължима към 05.11.2015 г.; Законната лихва върху
просрочената главница от датата на подаване Заявление за издаване на заповед за
незабавно изпълнение ¾ 06.11.2015
г. до
погасяване на настоящото задължение. Моли съда да му присъди направените в
настоящото исково производство разноски – държавна такса в размер на 1 742,54
лева, заплатен адвокатски хонорар в размер на 3 772,58 лева,
депозит на вещо лице и всякакви други разноски, направени от ищеца. Моли също
да му присъди направените разноски в заповедното производство, а именно: 2
204,29 лв. адвокатско възнаграждение и държавна такса в размер на 1 742,54 лв.
Прилага писмени доказателства по опис.
Ответникът „М.¾БГ“ ЕООД, с ЕИК ********,
със седалище и адрес на управление:***, представлявано от управителя С.П.С.,
редовно уведомен по реда на чл. 50, ал. 2 от ГПК, не е депозирал отговор в
срока по чл. 367, ал. 1 от ГПК.
Ответникът И.Д.С., с ЕГН **********,
с адрес: ***, с отговор на искова молба
от 04.07.2016 г. оспорва предявения иск по основание и размер. Съгласно
разпоредбата на чл. 111, б. “в“ от ЗЗД вземанията за наем за лихви и за други
периодични плащания се погасяват с изтичане на тригодишна давност. В случая
претендираната главница е по договор за кредит и касае периодични плащания, а
останалите претенции са за лихви. И в двата случая претенциите са погасени по
давност. Главницата е изискуема от датата на падежа ¾ 12.09.2012 г.
(съгласно анекс № 3 от 12.03.2009 г.), когато вземането е станало изискуемо, а заявлението
за издаване
на заповед за незабавно изпълнение е депозирано в съда на 06.11.2015 г. ¾ след
изтичането
на тригодишния давностен срок. След началото на давността на
12.09.2012 г. ищецът не е предприел никакви действия, с които
да
я спре или прекъсне и тя е изтекла на 12.09.2015 г. Що се отнася до
лихвата, тя също е погасена по давност по горните съображения, а и недължимостта
на главницата води до недължимост и на лихвата. Няма спор,
че
съгласно процесния договор и анексите към него, както главницата, така и лихвите по договора са
станали изискуеми на 12.09.2012 г., като за част от лихвите и по ¾ рано (тези,
които са дължими преди
сключване на последния анекс), като това е и началото на
давността, съгласно чл. 114, ал. 1 от
ЗЗД. 3адължението
му като поръчител е погасено и възможността да се търси по съдебен ред неговата
отговорност е преклудирана на основание чл. 147, ал. 1
от ЗЗД. От представения по
делото договор за банков кредит № 39/12.03.2009 г.
е
видно, че И.Д.С. е сключил същия в качеството си на поръчител на кредитополучателя
„М.¾БГ“ ЕООД. Този безспорен
извод следва да бъде направен от съдържанието на самия договор, както и
от разпоредбата на чл.138, ал. 1 от ЗЗД. Макар в самия договор никъде да не е
използван терминът „поръчител“, а да е наричан
„солидарен длъжник“, „трето задължено лице“ и „обезпечител“, няма съмнение, че
е сключил договора в качеството си на поръчител. Това е видно от
представените от ищеца Общи условия, при които „У.Б.“ АД предоставя кредити на
лица, осъществяващи стопанска дейност. Налице е очевидно поръчителство по
смисъла на чл. 138, ал. 1 от ЗЗД. Безспорно е и солидарен длъжник по силата на
чл. 141, ал. 1 от ЗЗД. Съгласно разпоредбата на чл. 147, ал. 1 от ЗЗД поръчителят остава задължен и след падежа на
главното задължение, ако кредиторът е предявил иск против
длъжника в течение на шест месеца. В ал. 2 от същата
разпоредба е предвидено, че продължението на срока, дадено от кредитора на
длъжника, няма действие спрямо поръчителя, ако той не е дал съгласието си за
това. В настоящия случай, както самият заявител е посочил в заявлението,
крайният срок за погасяване на кредита е 12.09.2012 г., което се явява и
падежът за погасяване на задължението. От изложеното следва, че кредиторът е трябвало до 12.02.2013 г. да предяви иск срещу кредитополучателя, съгласно
разпоредбата на чл. 147, ал. 1 от ЗЗД, за да запази задължението на
поръчителя по процесния договор. Като не е сторил това,
задължението на поръчителя е погасено и възможността да се търси по съдебен ред
неговата отговорност е преклудирана. В този смисъл е и константната практика на
ВКС. В депозираното до съда заявление по чл. 417 от ГПК, заявителят претендира
лихва в размер на 37 127,22 лева за периода от 20.10.2015 г. до 05.11.2015 г.,
т.е. за 15 дни. В този смисъл е и издадената заповед за изпълнение. Така
претендираната лихва е недопустима и незаконосъобразна, тъй като е прекомерно висока
и накърнява добрите нрави. На първо място, не става ясно на какво основание се
претендира така формираната лихва. На второ място, дори да е предвидена такава
лихва в уговорките
между страните, в тази си част те са нищожни на основание чл. 26, ал. 1, предл.
3 от ЗЗД. По този въпрос е налице формирана практика по чл. 290 ГПК, /Решение №
4/25.02.2009 г. по гр. д. № 395/2008 г. по описа на ВКС, ТК, I т.о./, като се
приема, че накърняването на добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД е налице, когато се нарушава правен принцип, който може да не е
законодателно изрично формулиран, но спазването е проведено чрез създаването на
други разпоредби, част от действащото право. Като такива са посочени принципите
на справедливостта, на добросъвестността в гражданските и търговските
взаимоотношения и на предотвратяване на несправедливото облагодетелстване. В
случая, уговарянето на такъв лихвен процент, който да формира лихва в размер на
37
127,22 лева
върху главница от 50 000 лева за период от 15 дни (от 20.10.2015 г. до 05.11.2015
г.)
е нищожно и не следва да породи никакви правни последици, респ. лихвата не се
дължи. С оглед всичко гореизложено, моли съда да отхвърли предявените от „У.Б.“ АД срещу него искове, включително да отхвърли искането за присъждане на разноски в
заповедното и в настоящото производство, като осъди ищеца да
му заплати направените разноски.
Ищецът „У.Б.“ АД, с ЕИК ********, чрез адв. В.И.П., със становище от 08.09.2016 г., подадено в
срока за допълнителна искова молба, счита, че неправилно ответникът се позовава
на кратката тригодишна давност по чл.111, б.“в“ от ЗЗД. Съществува богата
съдебна практика на ВКС, постановяваща, че относно банковите кредити се прилага
общата петгодишна давност. Още повече, че в случая става въпрос за банков
кредит под формата на овърдрафт. Неправилно ответникът счита себе си като
поръчител по договора за кредит и оттам неправилно претендира за настъпил
преклузивен срок по чл.147, ал. 1 от ЗЗД. Както в договора за кредит, така и
във всички анекси към тях, ответникът се е подписал под качеството „солидарен
длъжник“, а не на „поръчител“. Неоснователно е
позоваването на ответника на прекомерност на лихвите. В случая става въпрос за
фирмен банков кредит -търговска сделка,
предоставен на юридическо лице, по което ответникът е поел солидарната
отговорност. Затова неоснователна е претенцията на ответника за нищожност на
уговорените клаузи за лихви.
Ответникът „М.¾БГ“ ЕООД,
с
ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от
управителя С.П.С., редовно уведомен по реда на чл. 50, ал. 2 от ГПК, не е
депозирал отговор в срока по чл. 373, ал. 1 от ГПК.
Ответникът И.Д.С., с ЕГН **********, с адрес: ***, с допълнителен отговор на допълнителна
искова молба от 24.10.2016 г. заявява, че поддържа всички съображения,
изложени в отговора на исковата молба.
Съдът
като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема
за установено следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
С Договор за банков кредит ¾ Овърдрафт № 39 от 12.03.2009 г., сключен между „У.Б.” АД, в
качеството му на кредитор, „М.“ ЕООД, в качеството му на
кредитополучател и И.Д.С. като
солидарен длъжник, кредиторът
предоставя на кредитополучателя кредит ¾
овърдрафт в размер на 50 000 лв. за
рефинансиране на дълга по Договор за овърдрафт кредит № 046/06.11.2003 г. и
Анексите към него и за осъществяване на текущите разплащания на
кредитополучателя. Страните са договорили да бъде начислявана лихва за ползван
разрешен овърдрафт в размер на 11,75 %, като същата е образувана въз основа на
Базов лихвен процент в размер на 6,069 % и надбавка от 5.681 %. За годишен
лихвен процент върху ползван неразрешен овърдрафт страните са договорили да се
начислява лихва в размер на 6,069 % и надбавка от 12.681 % или общ сбор от
18,75 % (т. 4 от Договора). Определен е и еднократен
комисион за управление в размер на 1,5 % (т. 5.1. от Договора). Уговорено е, че
кредитополучателят следва да погаси задълженията си по договора до 12.03.2010
г. (т. 7. от Договора). За падеж на лихвите е
определено 20-то число от календарен месец. Договорът е надлежно
подписан
от страните.
Неразделна част от Договора за
банков кредит ¾Овърдрафт
№ 39
от 12.03.2009 г., са подписаните от станите Анекс №
1/08.03.2010 г.; Анекс № 2/10.03.2011 г.; Анекс № 3/09.03.2012 г. Анексите
са надлежно подписани от страните.
С Анекс
№ 1 от 08.03.2010 г. към Договор за банков кредит ¾ Овърдрафт № 39 от 12.03.2009 г., страните
променят начина на формулиране на договорната лихва, както следва: а) за лихвен
процент върху ползвания овърдрафт ¾ БЛП в размер
на 2,519 % и надбавка 9,231 % или общ сбор 11,75 % и б) за лихвен процент върху
ползван неразрешен овърдрафт ¾ БЛП в размер
на 2,519 % и надбавка от 16,231 % или общ сбор 18,75 %. В т. 7.2. от подписания
анекс е договорено, че задължението следва да бъде погасено до 12.03.2011 г., като отново за падеж на
лихвите е определено съответното 20 ¾то число от календарен
месец.
С Анекс №2 от 10.03.2011 г. към Договор за банков кредит ¾ Овърдрафт № 39 от 12.03.2009 г. е уговорено, че БЛП ще се определя съгласно
1
¾ месечен SOFIBOR и надбавка
от 9,880 % или към деня на подписване на анекса общият сбор за лихвен процент
при редовна главница е в размер на 12 %. За неразрешен овърдрафт е определена
договорната лихва за редовна главница и надбавка от 7 %. Като краен срок за
погасяването на дълга е определена датата 12.03.2012
г., а за падеж на лихвите е определено отново 20 ¾ то число от
календарен месец.
С Анекс № 3 от 09.03.2012 г. към Договор за банков кредит ¾ Овърдрафт № 39 от 12.03.2009 г. страните
потвърждават образуването на договорната лихва въз основа на 1М SOFIBOR, но
променят надбавката от 9,880 % на 10,329 % или общ сбор към деня на
подписването 12,00%. Потвърден е начинът на формирането на годишния лихвен
процент върху просрочена главница за срока на просрочието върху неразрешения
овърдрафт. Уговорен е и еднократна комисиона в размер на 1,5 %, както и такса
за ангажимент размер на 1 %. Отново страните определят 20 ¾ то число от
всеки календарен месец като падеж за лихвите, а за краен срок на погасяване на
задължението е определена датата 12.09.2012
г.
По
делото са приложени Общи условия, при
които „У.Б.” АД предоставя кредити на лица,
осъществяващи стопанска дейност (първа и последна страница), подписани
на 11.03.2011 г. от И.С., в качеството му на управител на „М.¾БГ“ ЕООД и Общи условия, при които „У.Б.” АД предоставя кредити на лица, осъществяващи стопанска дейност (първа и
последна страница), подписани на 12.03.2012 г. от И.С., в качеството му на
управител на „М.¾БГ“ ЕООД и в
качеството му на солидарен длъжник.
Представено
е Извлечение от счетоводните книги на
„У.Б.” АД,
съгласно което към 06.11.2015 г.
изцяло изискуемият размер на задължението на „М.¾БГ“ ЕООД и на
солидарния длъжник И.Д.С., произтичащо от Договор
за банков кредит ¾ Овърдрафт № 39 от 12.03.2009 г. и анексите към него, считано
от 20.10.2015 г., е както следва: главница в размер на 50 000 лв., дължими
лихви по договора за кредит ¾
37 127,22 лв., за периода от 20.10.2015 г. до 05.11.2015 г. Общо дължимото
салдо главница и лихви към 06.11.2015 г. е в размер на 87 127,22 лв.
Софийски районен съд, I ГО, 48 състав, е сезиран от „У.Б.” АД със Заявление на 06.11.2015
г. за издаване на Заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК и Изпълнителен
лист срещу длъжниците „М.“ ЕООД и И.Д.С., солидарно, да заплатят сумата, в размер на 50 000 лв. ¾ главница по Договор за банков кредит ¾
овърдрафт от 12.03.2009 г., ведно със законната лихва от 06.11.2015 г. до
изплащане на вземането; договорна лихва в размер на 37 127,22 лв. за
периода от 20.10.2015 г. до 05.11.2015 г. и 3 946,83 лв. разноски по
делото, които първоинстанционният съд е издал на 17.12.2015 г. В заявлението е посочено, че вземането
произтича от Извлечение от счетоводните
книги на „У.Б.”
АД.
С
Разпореждане от 23.02.2016 г. на СРС,
48 състав, издадено по ч.гр.д. № 68196/2015 г. е указано на заявителя „У.Б.” АД, че може да предяви иск за установяване на вземането си
в едномесечен срок, считано от получаване на съобщението. Препис от Разпореждането е връчен на заявителя на 18.03.2016 г.
С
молба вх. № 3025518/15.04.2016 г., депозирана
по ч.гр.д. № 68196/2015 г. по описа на СРС,
„У.Б.” АД е представило доказателства, относно предявен иск по чл.
422 от ГПК.
По делото са
представени доказателства относно правосубектността и представителна власт на
управителните органи на ищеца „У.Б.” АД и на ответника „М.“ ЕООД ¾ 2
бр. Извлечения
от Търговския регистър към 12.04.2016 г.
Към
доказателствения материал по делото са приобщени още и Молба с вх. № 03895/22.01.2016 г. за образуване на изп. дело №
20168510400405 по описа на ЧСИ Мариян Петков, с рег. № 851.
По делото е
приета съдебно ¾ счетоводна експертиза, чието заключение
като
неоспорено, обективно и компетентно дадено се възприема изцяло от съда. Вещото
лице, след проверка и анализ на приетите като
доказателствен материал документи, както и след извършена
справка при ищеца и проверени движение по разплащателна сметка на „М.¾ БГ“ ЕООД,
лихвени листа, счетоводни справки, е установило, че по Договор
за банков кредит ¾ овърдрафт №
39/12.03.2009 г. не е извършвано погасяване на главницата. Размерът на неаплатената
главница е 50 000
лв. Размерът на незаплатената договорна дахва за неразрешен
овърдрафт върху просрочената главница от 50 000лв. за период от 21.09.2012 г.
до 05.11.2015 г. е 37 127,04 лв. Към 06.11.2015 г. (датата на
Заявлението по чл.417 от ГПК), посочените суми не са заплатени от ответниците.
ОТ
ПРАВНА СТРАНА:
Искът
по чл. 422, ал. 1 ГПК във връзка с чл.417 т.9 ГПК е положителен установителен
иск. Целта е да се установи със сила на пресъдено нещо спрямо другата страна
съществуването на вземането, предмет на
издадена заповед за изпълнение. В хипотезите на чл. 417 от ГПК
установителният характер на иска се определя от факта, че заявителят в
заповедното производство, респ. ищецът по иска по чл. 422 от ГПК, разполага с изпълнителен лист за вземането
си срещу длъжника, като в зависимост от крайния изход на исковия процес
изпълнението ще бъде прекратено /при неуважаването му/ или взискателят ще
събира сумата по изпълнителния лист /при постановяване на уважителен
диспозитив/.
Искът
по чл.422, ал.1 от ГПК се счита предявен от момента на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение, като към този момент се считат настъпили, както
материално правните, така и процесуално правните последици от предявяването му.
Процесът се смята висящ от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение, а предмет на делото във всички случаи е установяването
дължимостта на определени парични задължения, във връзка с които е образувано заповедното производство. Разпоредбата
на чл. 422, ал. 1 от ГПК е специална процесуална норма, относима към заповедното производство, с
която се предоставя правото за
предявяване от кредитора на установителен иск за съществуване на вземане, което е признато в заповедното
производство. Изискването вземането да бъде изрично признато в заповедното
производство и при подаване на възражение от длъжника кредиторът да упражни
нормативно установеното си право да предяви положителен установителен иск по
чл.422 ал.1 от ГПК е задължителна предпоставка, тъй като в
противен случай при неуважаване на искането за издаване на заповед за незабавно
изпълнение и непризнаване на вземането му, редът за процесуална защита на
заявителя е различен от този по чл.422 ал.1 от ГПК, а именно ¾ чл.418 ал.4 от ГПК.
Предвид
изложеното по-горе, съдът намира, че процесният иск е допустимост. Видно от
материалите по делото, с оглед подадено възражение от страна на длъжниците,
изцяло в законоустановените срокове и ред е упражнено правото на кредитора за
предявяване на установителен иск за съществуване на вземане, което е признато в
рамките на заповедното производство, образувано като ч.гр.д. № 68196/2015 г.
по описа на СРС, 48 с ¾ в,
със
Заявление на 06.11.2015 г.
на ищеца срещу „М.“ ЕООД и И.Д.С., в условията на
солидарност за сумата, в размер на
50 000 лв. ¾ главница по Договор за банков кредит ¾
овърдрафт от 12.03.2009 г., ведно със законната лихва от 06.11.2015 г. до
изплащане на вземането; договорна лихва в размер на 37 127,22 лв. за
периода до 05.11.2015 г. включително.
С Договора
за банков кредит, банката се задължава да отпусне на заемателя парична сума за
определена цел и при уговорени условия и срок, а заемателят се задължава да
ползва сумата съобразно уговореното и да я върне след изтичане на срока, като
заемателят плаща лихва по кредита, уговорена с банката. От материалите
по делото ¾ в
частност заключението на допуснатата, изслушана и приетата по делото ССЕ, се
установява, че в изпълнение на процесния Договор за банков кредит ¾
овърдрафт № 39/12.03.2009 г. кредитният лимит е усвоен изцяло, като съгласно
раздел I, т. 3 от Договора същият се използва за рефинансиране на дълга по
Договор за овърдрафт кредит № 046/06.11.2003 г. и Анексите към него (размер на
начислени, но неплатени лихви 25 369,59 лв.) и за осъществяване на текущи
разплащания (останалата част от лимита в размер 24 630,41 лв.). В резултат на
извършената проверка експертизата е
констатирала съща така, че за периода от сключване на Договор № 39 от
12.03.2009 г. до края на срока на Договора - 20.09.2012 г. са начислени от
Банката и заплатени от ответниците задължения в общ размер 19 251,98 лв., както
следва: Заплатени годишни такси за овърдрафт: 3 000 лв.; Заплатена
комисионна за ангажимент: 2,15 лв.; Заплатена месечна такса поддръжка и
обслужване PC: 611,38
лв.; Заплатена договорна лихва с падежи от 20.03.2009 г. до 20.09.2012 г. включително: 15 638,45 лв. Общо
платени: 19 251,98 лв. Посочено е от експерта, че последно заплатените суми от ответниците са на 18.09.2012 г. (500 лв.)
и на 26.09.2012 г.(55лв.), които са послужили за погасяване договорната лихва с
падеж 20.09.2012 г. Няма последващи плащания по Договора.
В
хода на настоящия процес, страните не спорят относно наличието на облигационна
връзка помежду им, като от обсъдените по ¾ горе доказателства,
решаващият състав намира, че ищецът е изпълнил задълженията си по договора.
Видно от съдържанието на Договора за банков кредит ¾
овърдрафт № 39/12.03.2009 и Анексите към него, главницата по исковата
претенция е с настъпил падеж ¾ 12.09.2012 г. По
делото не се спори, а и съобразно данните отразени в експертното заключение се
установя, че по процесния договор не е извършвано погасяване на главницата,
като размерът на неплатената главница е 50 000 лв. Установен
е и размерът
на незаплатената договорна лихва за неразрешен овърдрафт върху просрочената
главница от 50 000 лв., която за период от 21.09.2012 г. до 05.11.2015 г.
вкл., възлиза в размер на е 37
127,04 лв. Към 06.11.2015 г. (т.е.
датата на Заявлението по чл.417 от ГПК) горепосочените суми не са заплатени
от ответниците
Спорните
за производството моменти, въведени единствено от страна на втория ответник, са
свързани с твърдения за преклузия на исковата претенцията при условията на чл.
147 и сл. от ЗЗД; заявена нищожност на отделни клаузи от договора; съответно
¾ направено възражение за
изтекла погасителна давност. По така релевираните възражения, разгледани в
посочената последователност, решаващият състав, намира следното:
Процесният договорен документ е с обвързваща сила
за банката ¾ ищец ¾ от една страна и всеки
едни от двамата ответници ¾ от друга. Договорът сключен с кредитополучателя е
типичния договор за банков
потребителски кредит – чл.430 от ТЗ. Договорът, сключен между банката и втория
ответник е такъв за встъпване в дълг ¾ чл.101 от ЗЗД, а не договор за поръчителство по смисъла
на чл.138 от ЗЗД, макар и
обезпечителната цел на двете правни фигури, както и правната им последица ¾ солидарна отговорност
пред кредитора / чл.122, вр. с чл.101, изр.3-то, чл.141, ал.1 от ЗЗД/ на
практика да съвпадат. Вторият ответник е
поел собствено задължение да
отговаря солидарно с
кредитополучателя за изпълнението на всички
негови парични задължения по
договора за банков кредит, във вида и състоянието, както са поети от
кредитополучателя, на същото правно основание /договор за банков кредит ¾ овърдрафт/ и дължи наред
с него погасяването на задълженията.
Аргумент за такова тълкуване на
волите на страните е
обстоятелството, че навсякъде в текстовете от
процесния Договора и Анексите, представляващи неразделна част към него,
е употребен конкретно израза: „кредитополучател и солидарен длъжник”, т.е.
волята на страните изрично е
поставила втория ответник в положението на съдлъжник наред с
първоначалния такъв
/кредитополучателя/, поради което съдът няма друга възможност
освен да приеме, че между нея и банката
е сключен договор за встъпване в
дълг, като при липса на уговорено нещо по-различно, солидарната й
съзадлъжнялост и отговорност, като
последица от неизпълнение на задълженията по договора за банков кредит, произтичат
от закона ¾ чл. 101 изр.3 ¾то, съответно ¾ чл.122, ал.1 от ЗЗД. По така изложените съображения,
поясняващи, че ответника С. няма
качеството на поръчител, наведеното от него възражение, че е освободен от
изпълнение на задълженията по договора за кредит, поради изтичане на
предвидения с правилото на чл.147 ал.1 от ЗЗД ¾ 6
месечен преклузивен срок, в който банката ¾ кредитор е следвало предяви
претенциите си, е
неоснователно.
Както
бе посочено в изложеното по
¾горе, страните не спорят
относно наличието на облигационни отношения помежду им. Връзката е
действителна, като в този смисъл, не могат да бъдат споделени направените от
ответната страна възраженията за нищожност на отделни клаузи от процесния
Договор и Анексите към него, поради
накърняване добрите нрави. Последните по същността си предстявяват морални
норми, на които законът е придал правно значение, защото правната последица от
тяхното нарушаване е приравнена с тази на противоречието на договора със закона
(чл. 26, ал.1 от ЗЗД). Добрите нрави не са писани, систематизирани и
конкретизирани правила, а съществуват като общи принципи или произтичат от тях.
Един от тези принципи е принципът на справедливостта. В случая, с оглед данните по делото, липсва основание да се приеме, че излизат от
присъщите им функции и са били договорени в нарушение на принципа на
справедливостта ¾ клаузите от Договора,
касаещи договорната лихва, уговорена като цена за ползване на парична сума за
определен период, при явната обвързаността на същите с действащия базов лихвен
процент, обявен от Банката, като в съвпкупността си анализа на доказателствата
в допълнение сочи наличие не само правни,
но и реално осъществени фактически
действия, както от страна на кредитополучателя, така и на солидарния
длъжник, в последващите Анекс №№ 1, 2 и
3 към процесния договор за кредит, установяващи тяхното приемане.
Предвид установеното наличие на задължение, съдът дължи
произнасяне по направеното от ответника възражение за погасителна давност. При
разглеждане на въпроса за приложимата давност по отношение на вземанията за
главници, следва да се има предвид, че съгласно разрешението, дадено с ТР № 3
от 18.05.2012 г. на ВКС по т. д. № 3/2011 г. на ОСГК периодични плащания по
смисъла на чл. 111, б."в" ЗЗД са вземанията на топлофикационни,
електроснабдителни и водоснабдителни дружества, както и на доставчици на
комуникационни услуги и за тях се прилага тригодишна давност. Понятието
"периодични плащания" се характеризира с изпълнение на повтарящи се
задължения за предаване на пари или други заместими вещи, имащи единен
правопораждащ факт, чийто падеж настъпва през предварително определени
интервали от време, а размерите на плащанията са изначално определени или
определяеми, без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са
еднакви. Винаги, когато едно плащане притежава посочената по-горе съвкупност от
отличителни белези, то следва да се определи като периодично по смисъла на чл.
111, б. "в" ЗЗД. Процесното
вземане произтича от договор за кредит, разновидност на договора на заем, а за
вземания, произтичащи от договор за заем, се прилага общата петгодишна давност
предвид разпоредбите на чл. 110 и чл. 111 от ЗЗД. В този смисъл е налице
константна съдебна практика, обективирана в множество съдебни актове, сред
които Решение № 540 от 20.12.2011 г. на ВКС по гр. д. № 110/2011 г., IV г. о.,
ГК; Решение № 261 от 12.07.2011 г. на
ВКС по гр. д. № 795/2010 г., IV г. о; Решение № 28 от 05.04.2012 г. на
ВКС по гр. д. № 523/2011 г., ІІІ г. о., ГК. По отношение началния момент на
давността следва да се съобрази разпоредбата на чл. 430, ал. 1 ТЗ, съгласно
която с изтичане на срока по кредита кредитополучателят е длъжен да върне
цялата сума, ведно с уговорената договорна лихва, като ако не е настъпила
предсрочна изискуемост на кредита, вземането на кредитора става изискуемо след
изтичане на уговорения срок. От този момент започва да тече давността по чл.
114 от ЗЗД, като приложим е общият петгодишен давностен срок по чл.110 ЗЗД.
В случая изискуемостта на вземането е настъпила поради изтичане на срока по
кредита или на 12.09.2012
г., която дата е преди иницииране на производството по чл. 417 от ГПК (последното с дата 06.11.2015 г.) С
оглед на горното, възраженията на ответника за погасяване на главницата по
процесния кредит се явява неоснователно.
По
отношение на претендираният сбор от вземания за договорна лихва, заявена за периода от
21.09.2012 г. до 05.11.2015 г. вкл. на
стойност 37 127,22 лева, а по
експертното заключение ¾ установена
в размер общо на 37
127,04 лева,
направеното материалноправно възражение за погасителна давност е частично основателно. Това е така, тъй като,
изискуемостта на всяко едно отделно вземане за лихва за времето преди
06.11.2012 г., считано от 21.09.2012 г. е настъпила на съответния посочен в
Договора /последно изменен с Анекс №3 (09.03.2012
г. ), падеж, а именно ¾ 20 ¾ то число на текущия
месец. В тази връзка и с оглед момента на депозиране на Завлението по реда на
417 от ГПК, тези изискуеми по кредита
вземания, са погасени, с изтекла преди
06.11.2012 г. тригодишна давност, пресметната от всяко двадесето месечно
число.
На
основание всичко изложено и поради липса на доказателства, опровергаващи
дължимостта на процесните суми, съдът, намира, че предявеният иск е основателен
и като такъв същия следва да се уважи, като по отношение на главницата,
исковата сума следва да бъде уважена изцяло, а по отношение - вземането за
договорна лихва, заявено за периода от
21.09.2012г. до 05.11.2015 г. вкл., претенцията следва да бъде присъдена до
размер от 35 955,25 лв., като
за пълния размер над уважената част, същата следва да бъде отхърлена, поради
погасяването й по давност.
При
този изход на спора, основателна се явява и акцесорната претенция, заявена по
реда на чл. 86 от ЗЗД за законна лихва върху главницата, считано от
06.11.2015г. до окончателното й плащането.
ПО
РАЗНОСКИТЕ ПО ДЕЛОТО:
Съгласно
разпоредбата на чл.78 от ГПК, всяка от страните в процеса има право на
направените от нея разноски, съразмерно с уважената, респективно отхвърлената
част от иска.
За
основателността и размерът на разноските, доказателства по делото са ангажирани
само от ищцовата страна. Ищецът представя и списък по чл. 80 от ГПК, видно от
който и от представените писмени доказателства, сторените от него в заповедното
производство разноски са в общ размер 3 946,83 лв./три хиляди деветстотин
четиридесет и шест лева и 0,83ст./, а разноските, направени в исковото
производство ¾ 5 915,26 лв. / пет хиляди
деветстотин и петнадасет лева и 0,26 ст./, включващи държавна такса, депозит
вещо лице и адвокатско възнаграждение/.
Съгласно
задължителната практика на съдилищата, т. 12 от ТР№ 4/2013 год. от 18.06.2014
год., ОСГТК, ВКС, съдът, разглеждащ исковото производство следва да се
произнесе и по разноските, сторени в заповедното, с осъдителен диспозитив.
При този изход на делото и на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК,
ответникът ще следва да бъде осъден да заплати на ищеца и направените разноски
съобразно уважената част от иска ¾ 3 893,55 лв. /три хиляди осемстотин
деветдесет и три лева и 0,55 ст./ за заповедното и 5 835,26 лв. /пет хиляди осемстотин тридесет и пет лева и 0,26 ст./
за исковото производство.
Водим
от горното, СЪДЪТ
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422, ал.1 ГПК, по иска, предявен от „У.Б.“ АД, с ЕИК ********, със
седалище и адрес на управление:***, пл. „********, представлявано от
изпълнителните директори А.К.и Л.К.Х., чрез адв. В.И.П., със съдебен адрес:*** против „М.“ ЕООД, с ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***,
представлявано от управителя С.П.С. и И.Д.С.,
с ЕГН **********, с адрес: ***, че „М.“
ЕООД, с ЕИК ******** и И.Д.С., с
ЕГН **********, дължат солидарно на „У.Б.“ АД, с
ЕИК ********, сумата общо в размер на 85 955,25 лв. /осемдесет и пет хиляди деветстотин петдесет и пет
лева и 0,25 ст./, от която: 50 000 лв. /петдесет хиляди лева,
представляващи главница
по Договор за банков кредит - овърдрафт от 12.03.2009 г., ведно със законната лихва от 06.11.2015 г. до изплащане на вземането
и 35 955,25лв. /тридесет и пет хиляди
деветстотин петдесет и пет лева и 0,25ст./, представляващи договорна
лихва за
периода до 05.11.2015 г., и за която
сума има издадена Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл. 417 ГПК от 17.12.2015
год. и Изпълнителен лист по ч.гр.д. №
68196/2015 г. на СРС, 48 състав КАТО отхвърля иска над уваженият размер
от 35 955,25 лв. /тридесет и пет хиляди
деветстотин петдесет и пет лева и 0,25 ст./, до
претендираният размер от 37 127,22 лева лв. (тридесет и седем хиляди сто двадесет и седем лева и
0,22ст.) ¾ лихва за периода от 21.09.2012 г. до
05.11.2015 г.
ОСЪЖДА, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК, М.“
ЕООД, с
ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от
управителя С.П.С. и И.Д.С., с ЕГН **********,
с адрес: ***, солидарно да заплатят на „У.Б.“
АД, с ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, пл. „********,
представлявано от изпълнителните директори А.К.и Л.К.Х., чрез адв. В.И.П. СУМАТА общо в размер на 9 728,81лв. /девет хиляди седемстотин двадесет и осем
лева и 0,81ст./ и от която: 3893,55 лв. /три хиляди осемстотин деветдесет и три лева и 0,55 ст./ ¾разноски за заповедното производство по ч.гр.д. № 68196/2015 г. на СРС, 48 състав на СРС и 5 835,26 лв. /пет хиляди
осемстотин тридесет и пет лева и 0,26 ст./ – разноски за настоящото исково производство.
РЕШЕНИЕТО
може да се обжалва пред Софийски апелативен съд в
двуседмичен срок от съобщението до страните за изготвянето му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: