Решение по дело №1219/2018 на Районен съд - Ловеч

                                    Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е

                                                    №

                                     гр.Ловеч, 30.05.2019 г.     

                 

                            В   И М Е Т О   Н А    Н А Р О Д А

 

ЛОВЕШКИЯТ  РАЙОНЕН СЪД, пети граждански състав в публичното заседание на  тридесети април, през две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

                                                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ:ИРЕНА РАБАДЖИЕВА

 

при секретаря………………….РУМЯНА  БАЕВА……....……………...и в присъствието на

прокурора………………………..………….…………………...като разгледа докладваното от

съдията гр.дело №1219 по описа за 2018 год,за да се произнесе съобрази:  

             Иск с правно основание чл.30, ал.3 от Закона за собствеността.

             Съдът е сезиран с искова молба, подадена от  Д.М.А. ***, И.М.В. ***, С.Д.Р. и А.Д.Р., последните двама чрез пълномощника си – адв.А.Ч. ЛАК, всички със съд.адрес:*** срещу П.Г.Л., В.М.Л. и Г.М.И.,***. Искът е с посочено правно основание чл.30, ал.3, предл.1 от ЗС.

           Ищците излагат в ИМ, че с Решение № 34/29.12.2003 г. на ОСЗ – гр.Ловеч на наследниците на М.С.П., сред които са и те, е възстановена по реда на ЗВСГЗГФ собствеността върху описания недвижим имот, представляващ понастоящем Поземлен имот с идентификатор 67948.121.2 по действащите КККР на С.С, общ.Ловеч, находящ се в М.Б.”, с площ 47 993 кв.м. Твърдят, че всеки от тях- ищците притежава по наследство по 1/16 ид.част от процесния имот, а ответниците по делото притежават общо 1/24 ид.част от имота, която са придобили по наследство от своя наследодател М.П.Л.поч.04.06.2018 г. Сочат, че наследодателят на ответниците на свой ред е придобил тази 1/24 ид.част от покойната си майка В.П.М., поч.12.12.2015 г.

             Наведени са твърдения, че през 2013 г. В.П.М. е извършила сеч в процесния имот, като на нейно име е издадено от РДГ – гр.Ловеч позволително за сеч – Позволително за сеч № 0117491/2013 г., съобразно което е извършила сечта в съсобствения им имот. В резултат на извършената сеч тя е добила общо 477 плътни куб.м. дърва – благун, габър и цер. Изтъква се, че това обстоятелство се установява от приложените към ИМ Протокол за освидетелстване на сечище № 0096685/09.08.2013 г., съгласно който от имота са добити дърва от следните видове и количества – 23 куб.м. габър, 325 куб.м. благун и 129 куб.м. цер.

           Ищците излагат, че добитите общо 477 плътни куб.м. дърва се равняват на 1030 пространствени куб.м. дърва, като към момента на извършване на  сечта средната пазарна цена за един пространствен куб.м. дърва е била 60 лв.

             Твърди се, че добитата от В.П.М. дървесина е била използвана единствено от нея, въпреки че съгласно чл.30, ал.3 от ЗД всички съсобственици са имали правото да получат част от нея съразмерна на частта си от общия имот. Според ищците, всеки от тях като собственик на 1/16 ид.част от недвижимия имот, имал право да получи съразмерно на частта си от имота 1/16 ид.част от добитите дърва, която част  по тяхна преценка възлиза на стойност  3862.50 лв. Отричат да са получили дърва за огрев или да са били компенсирани парично.

             Посочва се още, че наследодателят на ответниците М.П.Л.. е единствен наследник по закон на покойната си майка В.П.М., поч.12.12.2015 г., която е извършила сечта в имота  и като нейн единствен наследник е отговарял за задълженията, с които е обременено наследството, оставено от покойната му майка и прието от него. Поради това, на 30.04.2018 г. ищците изпратили до него писмо, с което го поканили доброволно да им заплати дължимите суми, но до момента на смъртта му  това не се случило. Твърди се, че след смъртта на М.П.Л.. неговите наследници по закон – ответниците по делото отговарят за задълженията му и следва да заплатят на ищците припадащата им се част от стойността на добитата дървесина в процесния имот. Ищците се позовават на разпоредбата на

Чл.60 от ЗН, съгласно която ответниците като наследници на починалия М.П.Л.. отговарят разделно за задълженията, с които е обременено оставеното от него наследство – съобразно наследствените им дялове, които в случая са равни.

             В петитумната част е отправено искане съдът да постанови решение, с което да осъди всеки от ответниците по делото да заплати на всеки от ищците по 1287.50 лв., представляващи припадащата се на всеки от тях съобразно делът им в наследството на М.П.Л.поч.на 04.06.2018 г., част от сумата от 3862.50 лв., която сума представлява припадащата им се част на всеки от тях, съответна на дела им в съсобствеността, от стойността на 477 плътни куб.м.дърва, придобити при извършената от В.П.М., поч.12.12.2015 г. – наследодател на М.П.Л.сеч в съсобствения им недвижим имот – ПИ с идентификатор 67948.121.2 по действащите кадастрална карта и кадастрални регистри на С.С, общ.Ловеч, ведно със законната лихва върху главницата, считано от предявяването на иска до окончателното й изплащане.

             Претендирани са и направените по делото разноски.

             Съгласно разпоредбата на чл.131 от ГПК на всеки от ответниците е изпратен препис от ИМ заедно с приложенията,като му е указана възможността да подаде писмен отговор в едномесечен срок,задължителното съдържание на отговора и последиците от неподаването на такъв или неупражняването на права.

             В законоустановения едномесечен срок  ответниците П.Г.Л., В.М.Л., двамата чрез пълномощника – адв. С.С. и ответницата Г.М.И. са депозирали писмен отговор, в който са изразили становище по допустимостта и основателността на иска. Заявява, че ищците са част от наследниците на М.С.П., каквито са и ответниците. Не оспорват, че в полза на М.С.П. е постановено решение на ОС”З”-Ловеч, с което е възстановено право на собственост върху ПИ с идентификатор 67948.121.2 по действащите КККР на С.С, общ.Ловеч. Не оспорват, че наследодателката им притежава 1/24 ид.част от посочения сънаследствен имот, който е наследен от техния съпруг и баща М.П.Л... Оспорва като невярно, че В.М.е извършила реално сечта на имота. Твърди се, че от нейно име е издадено цитираното позволително за сеч, но тя е упълномощил лицето П.Г.П.. да я представлява пред ДГС – Ловеч във връзка със снабдяване с необходимите документи за сеч, извоз и транспортиране на дървесина, както и да издава превозни билети и да сключва договори с трети лица за това. Посочват, че такива пълномощни са подписали и други наследници на М.С.П.. Ответниците излагат, че лицето П.Г.П.. е съсобственик на страните по делото по силата на извършено му дарение №195, т.1, рег.№ 565, издаден по н.д.№ 68/2013 г. на нотариус Найда Тодорова с р-н на действия РС-Ловеч. Дарението му е извършено от Б.Г.Г, който също чрез дарение е получил собствеността върху част от сънаследствения недвижим имот, отразено в нот.акт №86, том ХІ, рег.№ 6501, издаден по нот.дело №994/2012 г. на нотариус Н.тодорова с р-н на действие РС – Ловеч. Твърди се, че именно лицето П.Г.П.. е извършило сечта на процесния имот заедно с инж. Е.Н.И. – регистриран лесовъд. След извършената сеч П. е изплатил на част от наследниците припадащите им се части от добитото във вид на натура и пари, което е удостоверено с разписки. Лицето Д.М.А. е получил 1200 лв. за припадащата му се на него и сестра му И.М.В. част от добитата дървесина от процесния имот, което е удостоверил с подписа си върху разписка от 29.07.2013 г. Ответниците твърдят, че П. е отчел добитата дървесина и на част от другите сънаследници на М.С.П.. Считат, че в конкретния случай не се доказва ответниците, респ. тяхната наследодателка, да са ползвали еднолично имота съобразно предназначението му за добив на дървесина и не са придобили плодовете от общата вещ, за да дължат равностойността им на припадащите се части на ищците. Според ответниците, данните по делото сочат, че ищецът А. и неговата сестра са получили припадащия им се дял от изсечените гори във вид на пари, а общата им наследодателка е получила само своята припадаща се част в натура, като не е налице неоснователно обогатяване от нейна страна за сметка на ищците, поради което не им се дължат никакви суми за изсечената гора. Моли предявените обективно и субективно съединени искове, като неоснователни и недоказани, да бъдат отхвърлени изцяло по отношение на всички ищци.

             По делото лично участие вземат ищците Д.М.А. и С.Д.Р., които се явяват лично и с представител по пълномощие-адв. А.Ч.. От името на четиримата ищци упълномощеният адвокат поддържат заявените искове и моли да бъдат уважени в пълния претендиран размер, след допуснатото изменение на иска. Подробни фактически и правни доводи са развити в писмена защита.

             Ответниците не вземат лично участие в процеса, като се представляват от адв.С.С., която от името на доверителите си оспорва предявените обективно и субективно съединени искове, като неоснователни и недоказани. Представена е писмена защита, в която подробно са изложени съображения.

             С протоколно определение от 25.04.2016 г.на основание чл.214 от ГПК, по искане на ищците съдът е допуснал изменение на размера на предявените активно субективно съединени искове, като е намалил размера на същите, като занапред претенцията на всеки от ищците спрямо всеки от всеки от ответниците се счита заявена за сумата от 638.22 лв. или поотделно за всеки от ищците претенцията спрямо тримата ответници е в общ размер на 1914.66 лв.

   Съдът като съобрази становището на страните по делото, събраните по делото писмени и гласни доказателства, както и заключението на вещото лице: инж.К.С., което възприема като компетентно, законосъобразно и депозирано убедително, преценени поотделно и в тяхната взаимна връзка и обусловеност, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

             По делото не е спорно,че страните са наследници по закон на  МИНО СПАСОВ ПЕТКОВ - б.ж.на С.С, поч.на 20.12.1942 г.

  Установява се,че с решение № 34 - 9 от 29.12.2003 г. на ОСЗ – гр.Ловеч, на наследниците на  Мино Спасов Петков - б. ж. на гр.Ловеч е възстановено правото на собственост в нови реални граници върху имот №121002 по картата на възстановената собственост на землището на С.С, с площ  48.000 дка, представляващ ЗАЛЕСЕНА ГОРСКА ТЕРИТОРИЯ, находящ се в местността „БЯЛКА”.

Актуалният статут на имота се установява от приложената по делото скица, издадена от СГКК, видно от която по действащите кадастрална карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД – 18 – 66/01.11.2007 г. на Изп.директор на АГКК имотът е се индивидуализира като Поземлен имот с идентификатор 67948.121.2, с площ 47993 кв.м., в М.Б.”, предназначение на територията: Горска, трайно ползване: Друг вид дървопроизводителна гора.

Обема на правата на всеки от съсъбствениците  по отношение на горния имот е установено със СПН с влязло в сила решение  по допускане на делбата №540 от 27.12.2018 г., постановено по  гр.дело № 528/2018 г. по описа на съда. Всеки от ищците  Д.М.А., И.М.В., А.Д.Р. и С.Д.Р. по реда на наследственото правоприемство притежавя дял от по 1/16 ид.част, а тримата ответници П.Г.Л., В.М.Л. и Г.М.И. притежават по наследство общо 1/24 ид.част, припадаща се на техния наследодател М.П.Л.поч.04.06.2018 г., която последният от своя страна е получил като единствен  наследник по закон на В.П.М., поч.12.12.2015 г..

  Съгласно ангажираните по делото доказателства, на 21.06.2013 г. между В.П.М./ наследодателка на ответниците/ и инж. Е.Н.И. /лицензиран лесовъд на частна практика/ е сключен Договор за възлагане на на управление на Поземлени имоти в горски територии, по силата на който  изпълнителят се задължил да управлява горите и земите от поземлен имот, намиращи се в землището на С.С, с кад.номер № 67948.121.2 по начин, който не влошава състоянието му и не причинява вреди на други собственици, както и да изпълнява дейности по стопанисване, инвентаризация, изработване на планове и програми и съпровождащите ги документи за управление и развитие на горските територии, издава позволителни за сеч, възлага и контролира дейностите, извършвани в тях, съответно контролира добива, експедицията и транспорта на дървесина, издава, получава, подписва, представя, води и отчита всички документи, изискващи се от ЗГ и поднормативни актове.

В изпълнение на договор инж.Е. И. се е снабдил с позволително за сеч № 0117491/25.06.2013 г. при определен срок за провеждане на сечта и срок за извозване на материалите  от сечището от 28.06.2013 г. до 31.08.2013. На 09.08.2013 г. е съставен Протокол за освидетелстване на сечище №0096685, от съдържанието на който се установява, че действително са отсечени дърва по количество и вид, както следва: Габър – 23 куб.м., Благун – 325.00 куб.м. и Цер – 129 куб.м. или общо 477 куб.м.лежаща маса.

 Приобщени към доказателствения материал по делото са  32 броя превозни билети, издадени за добитата и експедирана дървесина по позволително за сеч № 117491/2013 г., като е видно, че във всички превозни билети като продавач на дървесината фигурира наследодателката на ответниците В.М..

В хода на процеса са събрани доказателства, които установяват, че както  за процесния имот, така и за други  два горски имота /67948.113.4 и 67948.112.5/, също възстановени на наследниците на М.С.П. са издадени четири броя позволителни за сеч – ПС №0097236/14.02.2013 г., ПС № 0103358/10.04.2013 г., ПС №  0166574/27.03.2014 г. и ПС № 0242344/26.05.2015 г. и четири броя протоколи за освидетелстване на сечище - № 0088485/29.04.2013 г., №0090795/ 04.06.2013 г., № 0156221/06.07.2014 г. и № 0217361/ 02.06.2015 г., в които като титуляр/ собственик фигурира друг от съсобствениците – св. П.Г.П... Позволителното за сеч, което касае процесния имот е с № 0166574/ 27.03.2014 г., със срок за провеждане на сечта  и за извозване на материалите от сечището от 01.04.2014 г. до 31.07.2014 г.

С отговора на исковата молба ответниците са представили копия от пълномощни, по силата на които наследодателката на ответниците В.М.и част от другите наследници са упълномощили св.П.Г.П..  да представлява всеки от тях пред  ДГС Ловеч  и други органи във връзка със снабдяването с необходимите документи за сеч, извоз и транспортиране на дървесината от имотите, да издава превозни билети  или да сключва договори за това с трети лица. Съгласно приложените доказателства, такава представителна власт В.М.е предоставила единствено във връзка със сеч в процесния имот № 67948.121.2, но се установява, че друга част от наследниците са дали пълномощия на св.П. за такива действия по отношение на още два имота  - № 67948.113.4 и № 67948.112.5.

Съгласно представената от ответниците разписка от 06.08.2013 г. В.М.е получила от П.П.  33 куб.м. дърва за огрев в изпълнение на добив на дървесина от наследствени имоти № 67948.121.2, № 67948.113.4 и № 67948.112.5.

Съгласно разписка с дата 29.07.2013 г. ищецът Д.М.А. е получил от П.Г.П.. сума в общ размер от 1200 лв, като в разписката е добавен саморъчно изписан текст, според който тази сума А. получава  и от името на сестра си И.М.В. за полагаемата се 1/8 от имоти № 67948.113.4 и № 67948.112.5.

Подобни разписки за получени парични суми или дърва за огрев са съставени и на А. И. Н., А. В. Д., С. Г.в Г. и В. С. Г..

Представена е също вноска бележка с дата 17.09.2013 г., удостоверяваща извършен от св.П. банков превод на сумата от 300.00 лв по сметка на Т.А. Р. / син на ищеца А.Р./ с посочено основание на превода – г.имоти С.С.

           По делото като свидетел е разпитан П.Г.П.., който се явява съсобственик на процесния имот по силата на извършено в негова полза дарение, за което е съставен Нотариален акт № 195, том І, рег.№ 565, дело № 68/2013 г. на нотариус Найда Тодорова. Не отрича, че е участвал в сечта на гора с площ около 48 дка. Заявява, че след придобиването на имота се свързал с наследниците и били изготвени пълномощни. Твърди, че Д.А. е получил и частта на своята сестра И., което е посочено в разписка. На С.Р. закарал дърва в къщата в С.С и отделно на ръка му дал 600 лв., а на неговия племенник по банков път изпратил 300 лв – за дела на баща му А.Р.. Според показанията на П., сечта е извършена през лятото на 2013 г., като именно той организирал провеждането на същата, издаването на нужните позволителни, като присъствал  на експедицията на  „всяка излязла дървесина от гората”. Твърди, че В. е получила единствено 33 куб.м. дърва, според дела си. Позволителното за сеч и превозните билети били не са издадени на негово име, а на името на Велика, тъй като такова било желанието на наследниците . Той  представил документите на лесовъда, за да се увери, че има 50 плюс 1 % от наследниците. Отбелязва, че позволителното трябва да е на името на един от съсобствениците, както и че няма възможност в позволителното и превозните билети да се впишат всички наследници. Посочва още, че в карнет-описа на имота от 22.06.2013 г. изрично е записано, че 1/20 част горска територия в южния край на имота в размер на 2,4 дка е отделена за ищеца Д.А. и сестра му, като там не е извеждана сеч . Именно заради тази отделена част, позволителното за сеч е издадено за площ с 3 дка по-малко от общата площ. Твърди, че и до ден днешен тази част не е изсечена. Споделя, че никой от другите наследници не е предявявал претенции към него.

             На основание чл.195,ал.1 от ГПК, по искане на ищец и с оглед предмета на спора, съдът е допуснал  основна и допълнителна съдебно-лесотехническа експертиза с конкретно поставени задачи.  Съгласно основното заключение на вещото лице – инж.К.С., към момента на издаване на позволителното за сеч запасът на насаждението по ЛУП 2004 г. на ДГС е било 750 м3, като предвиденото мероприятие по него е извеждане на сем-пробирка, с интензивност 10% и около 75 м3 маса за добил. Стопанският клас е бил Благунов, с турнус на сеч/възраст на зрялост/ 80 г. Експертът е установил, че е издадено ПС № 117491/25.06.2013 г. от инж.Евгений И., на себе си, като представител на В.М., за добив на общо 555 пл.м.3 дървесина – дърва за огрев от издънков благун, цер и габър. Издаден е Протокол за освидетелстване на сечище № 96685/09.08.2013 г. с отчетен добив от 477 пл.м.3 Според заключението общо от началото до края на добива има интервал от 45 дни. Вещото лице е  установило, че отчетените 477 пл.м3 в ПОС от 09.08.2013 г. възлизат на 1 037 пр.м.3 дърва за огрев от габър, благун и цер. Пояснява, че към този момент ДО се уплътняват от пространствен в плътен м3 с коефициент 0.46  по стандартите на БДС. Тъй като в ПОС се отчитат в пл.м.3, това число трябва да се раздели на 0.46, за да се получат добитите дърва за огрев от плътни производствени м.3 Съгласно даденото заключение, пазарната цена на добитата дървесина по Протокола за освидетелстване на сечище към момента на извършване на сечта   възлиза на сумата от  51 847.83 лв., при средна цена 50лв. за региона.

            При устното депозиране на основното заключение вещото лице  заявява, че е извършило оглед на имота, при който е установил, че има цяла зона, в която не е извършвана сеч и която е трудно достъпна. По мнение на експерта, предвид данните и доказателствата по делото в случая е извършвано плащане на корен.

             От  допълнителното заключение на лесотехническата експертиза се установява, че  Превозните билети да  издадени в периода 28.06.-08.08.2013 г., общо са 32 бр. за 1 025 пр.м.3V471,50 пл.м.3 дърва за огрев от благун и цер, като 483 пр.м.3 са експедирани в посока Сандански, Пирин и Костинброд- почти ½ от добитата дървесина. След набиране на информация, проучване и анализ, вещото лице е установило, че за изчисление на разходите за добив е използван софтуерен продукт за нормиране, като програмата работи с оценени от експерт условия на работа, технология на добив и др. и крайният резултат е разход за добив по дървесни видове. В случай, поради невъзможността да се установи от превозните билети за добитата дървесина какъв дял има всеки конкретен дървесен вид/ благун, цер и габър/, данните са извличани общо и не може да се даде поотделно по дървесен вид. Съгласно заключението, пазарната цена на дървесината е в размер на 51 250.00 лв., доставена до клиента. Вещото лице е посочило, че следва да се има предвид и цената на корен, дължима на собствениците на ПИ, която при около 20 лв/пр.м.3 за дърва за огрев е 20 500 лв или средно 43,48 лв/пл.м.3 – т.е. около 40 % от цената на дървесината.При включване на тази сума в калкулацията на цената за ползувателя на дървесина остава чист доход 10 134,48 лв., което е около 20% от цената на дървесината.  Видно от заключението, след приспадане от цената на дървесината на разходи за обслужване и добив разликата е 30 634.48 лв., ако уговорката не е била за цена на корен.

           В отговор на поставена от ответната страна задача, след извършен оглед на имота експертът е констатирал, че на южната граница в имота около язовира в западния му край се виждат знаци с оранжев спрей – 7-8 на брой, повечето с 2 успоредни ленти на гръдна височина, а на дърво от келяв габър в горния край има голяма точка ли опит за изписване на буквата „Д”, както и в долния край до язовира на дебело дърво от габър е изписано вертикално „Д/А”. Площта по форма наподобява овал, като във вътрешността не е извършено маркиране и сеч, докато зад упоменатите белези има поставени знаци за сеч – контролни горски марки и точки синя боя. Изследвана е аерофотоснимка от „Google Earth” и от нея  е установено, че в южната част има ивица от около 50 м. покрай дола, която не е сечена поради стръмния терен.

             При така очертаната фактическа обстановка съдът е сезиран с сезиран с обективно и субективно съединени искове с правна квалификация чл.30, ал.3 от ЗС - за реализирана на извъндоговорна отговорност на ответниците на плоскостта на института на неоснователното обогатяване.  

             Според чл.30, ал.3 от ЗС, всеки съсобственик участва в ползите и тежестите на общата вещ, съразмерно на частта си. Понятието ползи включва всички плодове, чийто източник е съсобствената вещ. В случая добитата дървесина е с характер на естествени плодове и след извършената сеч, по силата на чл.93 от ЗС продължава да принадлежи на всички участници в имуществената общност. Това дава право на всеки от съсобствениците да претендира припадащата му се част от съсобственика, който е придобил ползите от вещта.

             Уважаването на иска по чл.30, ал.3 от ЗС предполага установяване по делото от страна на ищците всички елементи от фактическия състав: съсобствена вещ между ищците и ответниците и каква са техните идеални части; получени ползи от вещта и лишаване на ищците от съразмерната на правата им в съсобствеността част от получените плодове.

             Първият от посочените по-горе елементи е безспорно доказан по делото, като по отношение на него между страните не е налице спор. От приложените по делото доказателства се установява, че  между страните в резултат на реституция и наследство е налице съсобственост по отношение на процесния горски имот, съставляващ по Кадастралните карта и кадастралните регистри на С.С Поземлен имот с идентификатор 67948.121.2, с площ 47993 кв.м., в М.Б.”, предназначение на територията: Горска, трайно ползване: Друг вид дървопроизводителна гора.

              Несъмнено се доказа и извършването на сеч в съсобствения имот, осъществена от името на В.П.М. – наследодател на ответниците. Това обстоятелство се установява от приложените по делото позволително за сеч  № 0117491 от 25.06.2013 г., Протокол за освидетелстване на сечище № 0096685 от 09.08.2013 г. и  издадените 32 бр. превозни билети, в които като титуляр фигурира В.М.. Ангажирани са също и доказателства, че последната е възложила на трето лице /частен лесовъд/ по силата на Договор за възлагане на управление на поземлени имоти в горски територии да извърши действия по управление на имота, както и изпълняване на дейности по стопанисване, инвентаризация, изработване на планове и програми и съпровождащи ги документи за управление и развитие на горските територии, да издава позволителни за сеч, възлага и контролира дейностите, извършвани в тях, съответно контролира добива, експедицията и транспорта на дървесина, издала, получава, подписва, представя, води и отчита всички документи, изискващи се от ЗГ и поднормативните актове.

             В случая е без значение обстоятелството, че В.М.не е  била изрично упълномощена от ищците за горните действия. Съдът съобразява, че към  2013 г  не е била приета разпоредбата на чл.111, ал.8 от ЗГ / ДВ, бр.60 от 2015 г., в сила от 07.08.2015 г./, съгласно която „ползването на дървесина в горите, които са собственост на повече от едно физическо и юридическо лице, може да се извършва само при писмено нотариално заверено съгласие на поне половината от съсобствениците на имота”. При това положение приложими са били общите правила на Закона за съсобствеността, според които всеки съсобственик може да извършва действия по управление на съсобствената вещ. Извършената сеч не представлява действие на разпореждане с недвижим имот, като правоотношенията между съсобствениците са подчинени на правилото на чл.30, ал.3 от ЗС. В този смисъл е и изричната подзаконова регламентация, съдържаща се в нормата на чл.54, ал.2 от Наредбата за сечите в горите, която предвижда, че в случаите на съсобственост, когато позволително за сеч е издадено по искане на един от съсобствениците, отношенията между него и останалите съсобственици се уреждат по реда на Закона за собствеността.

             Съдът приема за установено по делото, че в резултат на извършената сеч са добити  общо 477 пл.куб.м.дървесина от видовете – Габър, Благун и Цер. Съгласно допълнителното заключение на съдебно- лесотехническата експертиза, паричната равностойност на добитата и продадена дървесина, след приспадане от цената на дървесината на разходи за обслужване и добив, възлиза на сумата от 30 634.48 лв.

              Припадащата се част на всеки от ищците от паричната стойност  на дървесината  следва да съответства на техния дял като съсобственици, установен с влязлото в сила решение по допускане на делбата, постановено по гр.д.№528/2018 г. по описа на РС – Ловеч, а именно по 1/16 ид.част.  С оглед общата стойност на добива и размера на наследствения им дял всеки от тях има право да получи припадащата му се част от паричната равностойност, равняваща се на сумата от 1914.66 лв.

             Съдът  счита, че приложените по делото доказателства не установяват по несъмнен начин, че ищците са получили припадащата им се част в натура или в парична равностойност. От страна на ответниците е  въведено защитно възражение, че сечта в процесния имот е извършена не от тяхната покойна наследодателка В.М., а от св.П.П., който след реализирането й е разпределил добитото или неговата стойност между наследниците съобразно дяловете им. По делото липсват доказателства, а и няма такива твърдения, за наличие на такава уговорка между В.М.и св.П.. Действително, с отговора са представени писмени доказателства – пълномощни и разписки, които установяват, че част от наследниците, вкл. и В.М., са упълномощили П.П./също съсобственик на имота/ да ги представлява пред ДГС и други органи във връзка със снабдяването му с необходимите документи за сеч, извоз и транспортиране на дървесината освен от процесния ПИ № 67948.121.2,  така и от още два  съсобствени имота – ПИ с №67948.113.4 и ПИ с №67948.112.5. От представените по делото доказателства е видно, че на името на св.П. са издадени четири броя позволителни за сеч и четири броя протоколи за освидетелстване на сечище, удостоверяващи  извършена сеч в друг период както в процесния имот, така и в другите два съсобствени горски имота. Съгласно приложените разписки, П.П. е предал на В.М.33 куб.м., а на ищеца Д.А. и сестра му И.  В. парична суча в размер на 1200 лв. В текстовата част на разписката, подписана от Манова е отбелязано, че дървата се предават в изпълнение на добив на дървесина  не само от процесния, а и от другите два имота, по отношение на които са били предоставени пълномощия на св.П.. В саморъчно изписан текст върху разписката, подписана от Д.А. последният е направил изявление, че се подписва и от името на сестра си, като сумата от 1200 лв. е изплатена за наследствената им част  от два имота –ПИ №67948.113.4 и ПИ с №67948.112.5 , като процесният не е посочен. При така изложените данни  съдът не би могъл да формира категоричен извод, че сумата по разписката е изплатена като парична равностойност на дела на ищците Д.А. и  И.В.  от реализирания добив  на дървесина при сечта, извършена в процесния имот въз основа на издаденото на името на В.М.Позволително за сеч № 0117491 от 25.06.2013 г.  Не се доказва, че именно във връзка с процесната сеч е и банковият превод  от св.П. на сумата от 300.00лв. по сметка на Тихомир Ангелов Р. – син на ищеца А.Р.. Неподкрепени на свой ред  с убедителни доказателства са и твърденията на ответната страна, че П.П. е предоставил на ищеца С.Д.Р.  както дърва, така и на ръка му е дадена парична сума в размер на 600.00лв.

             В подкрепа на извода, че ищците  не са получили припадащата им се част от добивите от сечта в процесния имот -ПИ  № 67948.121.2 е и фактът, че на терен е била  отделена 1/20 част, в която не е извеждана сеч и тази част е обособена за ищците Д.М.А. и И.М.В.. Това се установява както от представения по делото карнет-опис, така и от заключението на изслушаната съдебно-лесотехническа експертиза. Без правна  релевантност за настоящия спор е обстоятелството, че доколкото в случая съсобствеността все още не е ликвидирана, то тази част не може да бъде отредена реално за който и да е от съсобствениците и  при нова сеч добитите плодове по силата на чл.93 от ЗС продължават да принадлежат на всички съсобственици.

             Ответниците възразяват, че покойната им наследодателка не е извършила реално сечта и не е получила ползите от това. От  събраните по делото доказателства е видно, че в случая дървесината е добита и продадена чрез трето лице по договор за възлагане на управление. В отговор на направеното възражение следва да се отбележи, че в съдебната практика трайно се възприема, че без правно значение за основателността на иска е дали ответникът /в случая наследодателката на ответниците/, по чието искане е издадено позволителното за сеч, е получила плащане за продаденото от нейно име количество дървесина и в какъв размер. В отношенията между съсобствениците извършените  от третото лице действия се считат като извършени лично от този съсобственик и следователно той носи отговорност  за осъществените разпоредителни действия с дървесината от процесния имот.

             Съобразявайки изложеното по-горе, съдът намира, че в полза на ищците Д.М.А., И.М.В., С.Д.Р. и А.Д.Р. като съсобственици на процесната гора, от която е добита дървесината, са възникнали вземания за заплащане на обезщетения срещу ответниците П.Г.Л., В.М.Л. и Г.М.И. като съсобственици и наследници на покойната В.М.. Тези вземания представляват част от общата стойност на получените добиви, съответстваща на наследствения им дял, посочен по-горе в мотивите на решението за всеки от ищците. Всеки от ищците има право да получи по 1/16 идеална част от паричната равностойност на тези добиви, след като се приспаднат разноските за обслужване и добив или сума в претендирания размер от 1914.66 лв., след допуснатото изменение на иска в последното съдебно заседание.

             След смъртта на Василка Петкова Манова, поч.на 12.12.2015 г. задължението й за заплащане на горната сума е преминало върху сина й М.П.Л.. като нейн единствен наследник по закон, а след неговата смърт, настъпила на 04.06.2018 г., това задължение е преминало  към неговите наследници – тримата ответници по делото. Съгласно правилото на чл.60 от ЗН, всеки от наследниците отговаря разделно за дълга съобразно идеалната част от наследството. В случая наследниците на Марин Л. са преживялата му съпруга и двете им деца, които на основание чл.5 и чл.9 от ЗН наследяват по 1/3 идеална част от наследството, включващо всички права и задължения на наследодателя. Ето защо дължимата на всеки от  ищците сума от по 1914.66 лв. следва да се раздели по равно между тримата наследници, като всеки от тях ще следва да заплати на всеки от ищците по 638.22 лв.- обезщетение за ползата, от която са лишени, съответстваща на припадащата им се от съсобствения имот идеална част.

             С оглед изхода на процеса, на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответниците следва да понесат разделно и отговорността за направените от ищците разноски по делото. Ищците са представили списък на разноските по чл.80 от ГПК, като са сторили и доказали разноски, в общ размер на 924.50 лв., както следва: 300.00 лв. – заплатен адвокатски хонорар за защита и  представителство на ищците С.Р. и А.Р./л.16/, 300.00 лв. – заплатен адвокатски хонорар за защита и представителство на ищците Д.А. и И.В. / л.73/, 154.50 лв. за внесена д.т. от Д.А., 5 лв. – внесена д.т. от Д.М.А. за издаване на съдебно удостоверение, 120.00 лв. – внесен депозит от Д.А. за изготвяне на съдебно-лесотехническа експертиза, 40.00 лв. – допълнителен депозит за експертиза, 5.00 лв. – внесена държавна такса от Д.М.А. за издаване на съдебно удостоверение.

             Съобразно ангажираните доказателства за сторени разноски, ищците С.Р. и А.Р. имат право да получат направените от тях разноски в размер на 300.00 лв., от които всеки ответник следва да им заплати по 1/3 ид.част, равняваща се на 100.00лв.  Ищците Д.А. и И.В.  също имат право да получат разноски в размер на 300.00лв, от които всеки от ответниците следва да заплати по 1/3 ид.част, равняваща се на 100.00 лв., като наред с това всеки от ответниците ще следва да заплати на ищеца Д.А.  сумата от по 108, 17 лв, съставляваща 1/3 от сторените от него разходи за държавна такса, депозит за вещо лице и такси за съдебни удостоверения.

             Мотивиран от горните съображения съдът

 

                                                         Р   Е   Ш   И   :

 

             ОСЪЖДА, на основание чл.30,ал.3 от ЗС  всеки от ответниците  П.Г.Л., ЕГН **********, с адрес: ***, В.М.Л., ЕГН **********, с адрес: *** и Г.М.И., ЕГН **********, с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на всеки от ищците  Д.М.А., ЕГН **********, с адрес: ***, И.М.В., ЕГН **********, с адрес: ***, С.Д.Р., ЕГН **********, с адрес: *** и А.Д.Р., ЕГН **********, с адрес: ***, всички със съдебен адрес:*** сума в размер от по 638.22 лв./ шестотин тридесет и осем лева и 22 ст/, представляваща  припадаща се на всеки от тях съобразно делът им в наследството на М.П.Л.починал на 04.06.2018 г., част  от сумата от 1914.66 лв.,  която сума представлява припадащата им се част на всеки от тях, съответна на дела им в съсобствеността, от стойността на 477 плътни кубически метра дърва, придобити при извършената от В.П.М., починала на 12.12.2015 г. – наследодател на М.П.Л.сеч в съсобствения им недвижим имот – Поземлен имот с идентификатор 67948.121.2 по действащите кадастрална карта и кадастрални регистри на С.С, общ. Ловеч, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба – 25.06.2018 г. до окончателното й изплащане.

             ОСЪЖДА, на основание чл.78,ал.1 от ГПК всеки от ответниците  П.Г.Л., ЕГН **********, с адрес: ***, В.М.Л., ЕГН **********, с адрес: *** и Г.М.И., ЕГН **********, с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на С.Д.Р., ЕГН **********, с адрес: *** и А.Д.Р., ЕГН **********, с адрес: *** сумата от 100.00 лв/сто лева/ - разноски по делото за адвокатско възнаграждение .

             ОСЪЖДА, на основание чл.78,ал.1 от ГПК всеки от ответниците  П.Г.Л., ЕГН **********, с адрес: ***, В.М.Л., ЕГН **********, с адрес: *** и Г.М.И., ЕГН **********, с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на Д.М.А., ЕГН **********, с адрес: *** и И.М.В., ЕГН **********, с адрес: *** сумата от 100.00 лв/сто лева/ - разноски по делото за адвокатско възнаграждение, а така също и всеки от тях  ДА ЗАПЛАТИ на Д.М.А., ЕГН **********, с адрес: *** сума в размер от по 108, 17 лв,/ сто и осем лева и 17ст/ - сторените от него разноски за държавна такса, депозит за вещо лице и такси за съдебни удостоверения.

            Решението подлежи на обжалване пред Ловешки ОС в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

             На основание чл.7, ал.2 от ГПК препис от решението да се връчи на страните.

                                                           

                                                                        РАЙОНЕН  СЪДИЯ: