РЕШЕНИЕ
№ ……...…/............2020 г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в публично съдебно
заседание на шести ноември две хиляди и двадесета година в състав:
СЪДИЯ: ТОНИ
КРЪСТЕВ
при участието на секретаря М. П.,
като разгледа докладваното от съдията търговско дело № 121
по описа за 2020 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е първоинстанционно, по
реда на глава XXXII от ГПК.
Предмет на производството са обективно
съединени осъдителни искове с правно основание чл. 432 ал. 1 от КЗ, вр. чл. 45
и чл. 52 от ЗЗД, чл. 86 ЗЗД, предявени от С.С.М. ***" АД, за осъждане на
ответника да заплати на ищеца сумата 37 200 лева – обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, представляващи болки и страдания от причинена средна
телесна повреда – счупване на главичката на малкия пищял на дясната подбедрица,
което е обусловило трайно затруднение в движенията на десния долен крайник, и
негативни психически преживявания и състояние на емоционален стрес, причинени
виновно от А.Д.В., който на 23.09.2017 г. като водач на лек автомобил
„Фолксваген Поло" с peг. № ******застрахован по задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ при ответното дружество, е предизвикал
пътно-транспортно произшествие в гр. Варна, довело до увреждането на ищеца,
както и законната лихва върху главницата считано от датата на увреждането
23.09.2017 г. до окончателното изплащане на задължението.
Ищецът твърди, че на 23.09.2017 г в гp.
Варна е настъпило ПТП между лек автомобил „Фолксваген Поло" с peг. № ******управляван
от А.Д.В., и мотопед „Малагути" с
peг. .№ ******управляван от С.С.М. (ищеца). От сблъсъка с автомобила ищецът
получил средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на главичката на
малкия пищял на дясната подбедрица, което е обусловило трайно затруднение в
движенията на десния долен крайник. С Решение № 2171 от 27.11.2019 г. по АНД №
1446/2019 г. по описа на PC - Варна А.Д.В. бил признат за виновен в това, че на
23.09.2017 т. в гр. Варна при управление на МПС - л.а. „Фолксваген Поло" с
peг. № ******нарушил правилата за движение на ЗДвП - чл. 37 ал. 1 и по
непредпазливост причинил на С.М. средна телесна повреда, изразяваща се в
счупване на главичката на малкия пищял на дясната подбедрица, което е
обусловило трайно затруднение в движенията на десния долен крайник,
престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „б" пр. 2, вр. с чл. 342, ал. 1, пр. 3
от НК. Твърди, че счупването на главичката на малкия пищял на дясната
подбедрица наложило гипсирането му за повече от месец. В резултат, ищецът не
можел да упражнява трудова дейност като водолаз, тъй като е имал проблеми с
вестибуларния апарат и движенията на десния долен крайник. Налагало се да
приема допълнително болкоуспокояващи повече от 3 месеца, в т.ч. за да може да
спи. Без помощта на близките си не можел
да се справя с физиологичните си нужди. Това състояние продължило около 3 месеца.
Твърди, че изпада в стрес и паника всеки път, когато покрай него преминава кола
и когато чуе мотор на превозно средство. Страхувал се да се качва в и да
управлява автомобил. След почти две години продължавал да изпитва тъпи болки
при допир, въпреки проведеното лечение. Изпитва болки при натоварване и вдигане
на по-тежки предмети, в резултат на което започнал да изпитва чувство, че е в
тежест на семейството си, чувствал се непълноценен. Случилото се отключило
различни стресови реакции в психиката на ищеца, повече от две години от
настъпването на събитието той не можел да се възстанови напълно, тъй като
страдал от безсъние. Твърди, че към момента на произшествието водачът на лекия
автомобил „Фолксваген Поло" с peг. № В 4348 РВ е бил застрахован по застраховка
„Гражданска отговорност" със застрахователна полица № BG/02/117001407687
от ЗД „Бул Инс" АД със срок на действие от 13.05.2017 г. до 12.05.2018 г.,
поради което застрахователят отговаря пряко пред ищеца. Ищецът предявил писмена
застрахователна претенция пред ответното дружество на 31.12.2019 г. В
тримесечният срок застрахователят определил застрахователно обезщетение в
размер на 3000 лв., което не удовлетворявало ищеца. Иска ответното дружество да
бъде осъдено да му заплати претендираните суми както и сторените по делото
разноски.
В срока по чл. 376 ГПК, ответникът е подал
писмен отговор, в който оспорва иска като неоснователен, евентуално оспорва
размера на претендираното обезщетение поради прекомерност и съпричиняване от
страна на ищеца С.М.. Оспорва твърденията касаещи силата и интензитета на
претърпените физически болки и страдания, невъзможността за ищеца да упражнява
професията си на водолаз, невъзможността да управлява автомобил, като твърди,
че същата е резултат от наложено наказание „лишаване от правоуправление за срок
от шест месеца“, гипсиране на крайника, като твърди, че имобилизацията е
извършена чрез шиниране, силата на психичната травма и стрес. Прави възражение
за прекомерност на претендираното обезщетение като несъответстващо на реално
претърпените от ищеца болки и страдания и на проведеното лечение – без
хоспитализация, без оперативна намеса, без поставяне на импланти, без
усложнения. По възражението за съпричиняване твърди, че ищецът като водач на
мотопед е управлявал пътно превозно средство с несъобразена скорост, не е
предприел спасителна маневра или спиране, возил е пътник, при положение, че
мотопедът е едноместен, не е бил с поставена каска, мотопедът бил технически
неизправен, управлявал е без валидна застраховка „гражданска отговорност“.
Възразява срещу искането да бъде присъдена законна лихва поради оспорването на
иска за главницата.
Ищецът в подадена в срока по чл. 372 ГПК
допълнителна искова молба поддържа становището си и оспорва възраженията на
ответника. Възразява, че застраховката „гражданска отговорност“ и носенето на
предпазна каска не се намират в причинна връзка с травмите на долния десен
крайник.
В срока по чл. 373 ГПК, ответникът е подал
допълнителен отговор, в който повтаря вече изложените възражения и уточнява
доказателствените си искания.
В съдебно заседание и представена писмена
защита ищецът, чрез процесуален представител, поддържа основателност и
доказаност на исковете в предявените размери като сочи, че претендираното
обезщетение за неимуществени вреди се явява адекватно на претърпените от ищцата
болки и страдания. Моли за уважаване на иска и присъждане на разноски.
Ответното дружество поддържа
неоснователност на иска, евентуално възразява срещу размера на исковата
претенция като поддържа и възражението за съпричиняване на вредоносния резултат
от страна на пострадалия.
Съдът като обсъди събраните по делото
доказателства и доводите на страните намира за установено от фактическа страна
следното:
Видно от представеното
по делото Решение № 2171 от 27.11.2019 г. по АНД №
1446/2019 г. по описа на PC - Варна А.Д.В. бил признат за виновен в това, че на
23.09.2017 т. в гр. Варна при управление на МПС – л.а. „Фолксваген Поло" с
peг. № ******нарушил правилата за движение на ЗДвП – чл. 37 ал. 1 и по
непредпазливост причинил на С.М. средна телесна повреда, изразяваща се в
счупване на главичката на малкия пищял на дясната подбедрица, което е
обусловило трайно затруднение в движенията на десния долен крайник,
престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „б" пр. 2, вр. с чл. 342, ал. 1, пр. 3
от НК.
Не е спорно
наличието към момента на посоченото ПТП на договор за застраховка „гражданска
отговорност“ на водача на лек автомобил „Фолксваген Поло" с peг. № В 4348
РВ съгласно застрахователна полица № BG/02/117001407687 издадена от ЗД „Бул
Инс" АД със срок на действие от 13.05.2017 г. до 12.05.2018 г. По делото е
прието като доказателство писмо от 22.01.2020 г. от ЗД „Бул Инс" АД до
ищеца относно молба за изплащане на обезщетение за неимуществени вреди, от
което е видно, че застрахователят е уведомен за настъпилото на 23.09.2017 г. застрахователно
събитие като е завел щета № **********. В писмото се сочи, че застрахователното
дружество е определило обезщетение за претърпените от М. имуществени и
неимуществени вреди в размер на 3 000 лева. По делото не са представени
доказателства за датата на уведомяване на застрахователя за настъпилото
застрахователно събитие.
Видно от Констативен
протокол за ПТП с пострадали лица от 23.09.2017 г. (л. 9), на 23.09.2017 г.
около 14,00 ч. в гp. Варна е настъпило ПТП между лек автомобил „Фолксваген
Поло" с peг. № ******управляван от А.Д.В.,
и мотопед „Малагути" с peг. № ******управляван от С.С.М.. В резултат на удара,
ищецът е паднал на земята и е получил контузия на дясна подбедрица. От
протокола се установява още, че ПТП е настъпило при извършване от водача на
л.а. „Фолксваген Поло" на маневра завиване наляво, при което същият не е
пропуснал насрещно движещият се мотопед, управляван от ищеца М..
Горните
данни се потвърждават от материалите, приложени по АНД 1446/2019 г. по описа на
ВРС и ДП 418/2017 г. по описа на Сектор ПП-ОД-МВР, в т.ч. Протокол за оглед на местопроизшествие
(л. 17 ДП).
В приетото
по делото заключение на назначената САТЕ, оспорено от ответника и прието от
съда като обективно, компетентно и изчерпателно, се потвърждава установения от
приложените писмени доказателства механизъм на настъпване на произшествието.
Вещото лице констатира, че скоростта на движение на двете МПС-та към момента на
създалата се ситуация е в диапазона от 70 до 80 км/ч сумарно за двете превозни
средства и към момента на удара на долната граница на този диапазон.
Автомобилът е попаднал в опасната зона на мотопеда при процесния сблъсък без
аварийно предприето спиране от него. ПТП-то е било предотвратимо при спиране от
страна на процесния автомобил и и изчакване преминаването на мотопеда при
предприетата маневра завой наляво. Няма данни в материалите по делото
процесният мотопед да не е бил технически изправен и за същия не се изисква
задължителен технически преглед /по получена информация от пункт за ГТП/.
Мотопед „Малагути" е двуместен. Товарът се отразява негативно на
ускорението на мотопеда. В съдебно заседание вещото лице сочи, че за водача на
двуколесното превозно средство маневрата на лекия автомобил е била изненада и
той не е имал време да реагира.
С цел
установяване вида и интензитета на претърпените от ищеца М. болки и страдания в
резултат от претърпяното ПТП са допуснати съдебно-медицинска и съдебнопсихиатрична
експертизи, писмени и гласни доказателства.
От заключението на изслушаната
съдебно-медицинска експертиза, неоспорено отстраните и прието от съда като
обективно, компетентно и изчерпателно, се установява, че на 23.09.2017 год. в
резултат на ПТП като мотоциклетист С.С.М. е получил следните травматични
увреждания: счупване на главичката на малкия пищял на дясната подбедрица,
кръвонасядане и травматичен оток в лявата лицева половина, ожулвания по лицето,
двете колена, охлузни рани по лявата подбедрица. Описаните травматични
увреждания са резултати на удари с или върху твърди, тъпи предмети, биха могли
да бъдат получени в резултат на ПТП на 23.09.2017 год. Счупването на главичката
на малкия пищял на дясната подбедрица е обусловило трайно затруднение в
движенията на десния долен крайник за период от около 1,5 – 2 месеца. В своята
съвкупност останалите описани травматични увреждания са обусловили временно
разстройство на здравето неопасно за живота. При невъзникнали усложнения
възстановяването на счупения малък пищял и функцията на крайника става в
рамките на 1,5 – 2 месеца. Извършена е имобилизация с ортеза. Този вид
имобилизация щади крайника и се предпочита при неусложнени счупвания. Няма данни
за увреждане на вестибуларния апарат на М.. В съдебно заседание вещото лице д-р
Демирев пояснява, че към момента функцията на крайника е възстановена без
дефицит, няма данни за възникнали усложнения, вследствие на процесното ПТП и
няма да има последици за ищеца, който е напълно възстановен.
От заключението на изслушаната
съдебнопсихиатрична експертиза, неоспорено отстраните и прието от съда като
обективно, компетентно и изчерпателно, се установява, че след претърпяното ПТП ищецът
С.М. е изпаднал в реакция на тежък стрес с разстройства в адаптацията – остра стресова
реакция, която е преминала в разстройство на адаптацията. Според вещото лице,
разстройствата на адаптацията не надхвърлят шест месеца. М. е успял да осмисли
и да рационализира стресовото събитие от 23.09.2017 год. и то не се е
превърнало в сериозна психотравма. Ищецът не страда от психично разстройство в
тесния смисъл на думата – психоза. При
него са били налице разстройства от голямата група невротични, свързани със
стрес и соматоформни разстройства. Към настоящия момент при ищеца не са налице
психогенно предизвикани психични разстройства. В съдебно заседание вещото лице
д-р Б. допълва, че при извършения преглед на ищеца е установила, че същият е
изпитвал страхове и несигурност от това, че след претърпяната травма няма да
може да се справя с работата си пълноценно като водолаз. Пояснява, че това е
нормална психологична реакция след такава травма, която не отговаря на
критериите за някакво психично разстройство.
От показанията на свидетелката Д. Т. М.,
майка на ищеца, които съдът цени при условията на чл. 172 от ГПК, се
установява, че след пътнотранспортното произшествие ищецът имал нужда от
денонощни грижи. Краката му били оттекли, имал множество открити рани, шевове
по краката. Краката му не се сгъвали от коляното. На десетия -единадесетия ден били
махнати конците. Ищецът имал травма на коляното на десния крак. Бил с ортеза повече
от два месеца. Придвижвал се с патерици. Лечението и възстановяването отнели
около три месеца. Ищецът работел като водолаз. Заради травмата в коляното
повече от година не можел да упражнява професията си. Имал и болка във врата,
за която не била установена причината. През юли, 2018 г. за първи път започнал
постепенно да работи, но като инструктор, а не основната си работа като
индустриален водолаз, защото там натоварването било по-голямо. След
произшествието не се качвал на мотор, изпитвал страх от шофиране. Продължително
време след инцидента не можел да спи. Изпитвал страх. И сега ищецът изпитвал
болка в коляното и врата, но вече си работел нормално професията. През 2017 г. ищецът
получил сертификат от Изпълнителна агенция за риболов и аквакултури за вадене
на рапани. Бил водолаз, занимавал се с това от 2015 г. и нямал друга професия,
от която да се издържа. Работата му не била сезонна, а целогодишна. През 2017
г. не се осигурявал, нямал и здравни осигуровки. През времето, когато не работел
го издържала свидетелката.
От показанията на свидетеля М. А. З., се
установява, че при настъпване на процесното ПТП същият се е возел на мотопеда,
управляван от ищеца М.. Свидетелят потвърждава установения от експертизата механизъм
на настъпване на процесното ПТП, като посочва, че лекият автомобил „Фолксваген“
не е подал светлинен сигнал за завиване наляво. При сблъсъка С.М. счупил с
каската си стъклото на автомобила, а свидетелят прехвърчал през него и през
мотора и паднал на тавана на автомобила. След произшествието М. изпаднал в шок,
бил дезориентиран. След като изписването от болницата не бил с гипс, а с ортеза
– шина с лепенки, която се маха. Възстановявал се в продължение на два-три
месеца. Около година след произшествието не работил като водолаз. Иначе имал лодка
и ходел за рапани. Започнал да ходи без патерици поне след два-три месеца.
Правни изводи:
Отговорността на застрахователя по прекия
иск с правно основание чл. 432 от ГПК е функционално обусловена от
отговорността на застрахования по задължителната застраховка „гражданска
отговорност“ водач на моторно превозно средство. Отговорността на водача е за
непозволено увреждане и фактическият и́ състав включва действие или
бездействие, което е противоправно, извършено е виновно и в резултат от което
са настъпили вреди. Съгласно чл. 45, ал. 2 от ЗЗД вината се предполага до
доказване на противното.
Между страните по делото не е налице спор,
че към датата на настъпилото ПТП е било налице валидно застрахователно
правоотношение по застраховката “Гражданска отговорност” покриваща отговорността
на водача на „Фолксваген Поло" с peг. № В 4348 РВ съгласно застрахователна
полица № BG/02/117001407687 издадена от ЗД „Бул Инс" АД със срок на
действие от 13.05.2017 г. до 12.05.2018 г., което обуславя пасивната
материалноправна легитимация на ответника по иска и възникване на задължение на
застрахователя за обезщетяване на претърпените от ищеца вреди от деликта, в
случай че същият бъде доказан.
Противоправността
на деянието, извършено от водача на л.а. „Фолксваген Поло" с peг. № ******и
вината на дееца А.Д.В. са установени с решението по АНД № 1446/2019 г. по описа
на PC – Варна. Съгласно разпоредбата на чл. 300 от ГПК в настоящото
производство е изключена преценката на доказателства относно елементите от
фактическия състав на престъплението, за което е наложено наказание на виновния
водач, и същите следва да се приемат за установени по висящия спор относно
гражданските последици от деянието – извършването на деянието, неговата
противоправност и виновността на водача на увреждащия автомобил.
Ищецът е претърпял неимуществени вреди,
изразяващи се в установените от събраните доказателства физически и психически
болки и страдания, вследствие на процесното ПТП.
Причинната връзка между противоправното
поведение на делинквента и причинените вреди се установява по несъмнен начин от
изслушаната по делото САТЕ, според която катастрофата е била предотвратима от
техническа гледна точка единствено, ако водачът на лекия автомобил беше спрял преди
навлизане в лентата за насрещно движение и бе пропуснал насрещно приближаващия
се мотопед.
С оглед безспорно установената отговорност
на застрахования по застраховката „Гражданска отговорност на автомобилистите“ водач
на л.а. „Фолксваген Поло" с peг. № ******прекият иск срещу ЗД „Бул
Инс" АД за заплащане на обезщетение за причинените на ищеца неимуществени
вреди се явява доказан по основание. Налице е и
извънсъдебно признание на иска по основание, обективирано в приложеното на л.
19 писмо от 22.01.2020 г. на ЗД „Бул Инс" АД.
Съобразно критерия за
справедливост установен в чл. 52 от ЗЗД и съгласно задължителните за съдилищата
постановки, дадени с ППВС № 4/1968 г., при определяне на обезщетението за
неимуществени вреди, следва да се имат предвид обективно съществуващите
обстоятелства във всеки конкретен случай. Тези обстоятелства са: видът,
характерът и степента на констатираното увреждане и състоянието на пострадалия; начинът на извършване на увреждането;
видът и начинът на провежданото лечение, неговата продължителност; болките и
страданията, претърпени, както при причиняване на увреждането, така и при
провеждане на лечението през всичките му етапи; отстраними ли са травмите или има остатъчни явления; периода на загуба на двигателна способност; психическата травма, както
при причиняване на увреждането, така и впоследствие; възрастта на увредения;
налице ли е намалена трудоспособност и др. Наред с тези обстоятелства при
определяне размера на обезщетението следва да бъде взета предвид и
икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането и установената
в тази насока съдебна практика (Решение № 25 от 17.03.2010 г. на ВКС по т. д. №
211/2009 г.; р. №
142/01.10.2012 г. по т. д. № 957/2011 г. на ВКС, II ТО, 189/04.07.2012 г.
по т. д. № 634/2010 г. на ВКС, II ТО, р. № 73/16.09.2013
г. по т. д. № 964/2011 г. на ВКС, II ТО и други.).
В момента на извършване на деликта ищецът
е бил на 24 години, т.е. в активна трудоспособна възраст. От събраните по
делото писмени и гласни доказателства и съдебно-медицинска експертиза безспорно
се установява, че е получил счупване на главичката на малкия пищял на дясната
подбедрица, кръвонасядане и травматичен оток в лявата лицева половина,
ожулвания по лицето, двете колена, охлузни рани по лявата подбедрица. Оздравителният
процес е приключил в рамките на 1-2 месеца. Проведеното лечение не е наложило
хоспитализация, няма оперативна намеса и поставяне на импланти. Извършено е
обездвижване на крайника посредством ортеза. Придвижването през периода на
възстановяване е било с патерици при щадене на крайника. Следва да се има
предвид, че според медицинските публикации малкият пищял (фибулата) не участва
в поемане на тежестта на тялото. Към момента функцията на крайника е
възстановена без дефицит, няма данни за възникнали усложнения, вследствие на
процесното ПТП и няма да има последици за ищеца, който е напълно възстановен. По
същество изводите на приетите по делото заключения на СМЕ и СПЕ не се
опровергават и от показанията на свидетелката М., майка на ищеца. Същата сочи
период на възстановяване около 3 месеца, но с оглед категоричните становища на
експертите, съдът намира, че в края на този период по-скоро се касае за сравнително
интензивни негативни спомени от случилото се, но не и за съществени здравословни
проблеми. Ищецът е преживял психотравма, но същата не е била сериозна и не е
развил психично разстройство в тесния
смисъл на думата – психоза. Следва да се отчете и временната
невъзможност ищецът да упражнява професията си на водолаз, което е причинило
допълнителен психически дискомфорт.
Преценени в съвкупност, всички изброени
обстоятелства обосновават извод на настоящия състав, че справедливо, по смисъла
на чл. 52 ЗЗД, обезщетение в случая се явява сумата 19 000,00 лева. Тази
сума би репарирала адекватно претърпените от ищеца неимуществени вреди,
причинени както от физическите болки и ограничения, така и от психическите
страдания в резултат от инцидента и свързаните с него негативни последици. Младата
възраст на пострадалия е преимущество при възстановяването от травмата. Този
размер съдът намира за съобразен и с конкретните икономически условия към
датата на увреждането – 23.09.2017г.
По възражението на ответника за
съпричиняване на вредоносния резултат.
Възражението намира правното си основание
в разпоредбата на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД. Същото е своевременно релевирано – с
отговора на исковата молба, и е процесуално допустимо.
Разгледано по същество възражението е неоснователно.
Съгласно практиката на ВКС на РБ,
обективирана в постановените по реда на чл. 290 от ГПК решения № 159 от
24.11.2010 г. по т.д. № 1117/2009 г. на II т.о. и № 98 от 08.07.2010 г. по т.д.
№ 942/2009 г. на II т.о., принос за настъпване на увреждането е налице, когато
пострадалото лице със своето поведение е създало предпоставки за настъпването
на вредите или е допринесло за механизма на увреждането, като тежестта за
установяване на тези обстоятелства е върху страната, която твърди, че е налице
съпричиняване. Приносът на увредения – обективен елемент от съпричиняването,
може да се изрази в действие или бездействие, но всякога това му поведение
трябва да води до настъпване, или да улеснява настъпването на вредоносния
резултат, т.е., в някаква степен да го обуславя.
Няма данни ищецът да е нарушил правилата за
движение. Не се установява движение с несъобразена скорост. Вината за
настъпване на произшествието е изцяло на водача на лекия автомобил, който при
извършване на маневрата завой наляво е отнел предимството на насрещно движещия се
мотопед. Мотопедът е двуместен и возенето на пътник е правомерно. Твърдението,
че ищецът е управлявал мотопеда без каска не се установява от доказателствата
по делото, но това обстоятелство е и без особено значение предвид локализацията
на получените увреждания. Липсата на застраховка „гражданска отговорност“ няма причинна
връзка с настъпилото ПТП.
Относно претенцията за присъждане на
законна лихва за забава.
Ищецът претендира законна лихва върху обезщетението
за неимуществени вреди от датата на деликта – 23.09.2017 г.
Съгласно чл. 497, ал. 1 от КЗ, застрахователят дължи законната лихва за
забава върху размера на застрахователното обезщетение, ако не го е определил и
изплатил в срок считано от по-ранната от двете дати: 1. изтичането на срока от
15 работни дни от представянето на всички доказателства по чл. 106, ал. 3;
2. изтичането на срока по чл. 496, ал. 1
освен в случаите, когато увреденото лице не е представило доказателства,
поискани от застрахователя по реда на чл. 106, ал. 3.
Съгласно чл. 496, ал.1
от КЗ срокът за окончателно произнасяне по претенция по задължителна
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите не може да е
по-дълъг от три месеца от нейното предявяване по реда на чл. 380.
Съгласно чл. 496, ал. 3, застрахователят
не може да откаже да се произнесе по основателността на претенция за обезщетение
по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите, когато за удостоверяването на пътнотранспортно произшествие е
бил представен някой от изброените документи, между които и констативен
протокол за пътнотранспортно произшествие. В писмото си от 22.01.2020 г.
ответникът не е посочил липса на някой от тези документи. Ето защо, срокът за
изплащане на застрахователното обезщетение е изтекъл на 21.01.2018 г., след
която дата ответникът дължи законна лихва за забава върху обезщетението за
неимуществени вреди.
С оглед на гореизложеното, основателна се
явява акцесорната претенция за присъждане на законната лихва за забава върху
дължимото застрахователно обезщетение, считано от 22.01.2020 г. За периода от 23.09.2017
г. до 22.01.2020 г. претенцията с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД следва
да бъде отхвърлена.
Видно от представения списък с разноски и
доказателства за извършването им ищецът е заплатил 1300,00 лева адвокатски
хонорар. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответникът следва да бъде осъден да
заплати съразмерно на уважената част от иска, сторени от ищеца
съдебно-деловодни разноски в общ размер 663,98 лева.
Ответникът е представил списък на разноски
в който посочва единствено заплатен адвокатски хонорар от 2040 лева с вкл. ДДС.
Видно от представения договор за правна защита и съдействие действително
заплатеният адвокатски хонорар е в размер на 1700 лева без ДДС. Възражението за
прекомерност на заплатения адвокатски хонорар е неоснователно, тъй като минимално
определеният съгласно чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/2004 г. на ВАС размер е
1646,00 лева без ДДС. Доказателства за начисляване и заплащане на ДДС не са
представени, поради което меродавна е действително платената сума от 1700 лева,
посочена в договора за правна защита. Освен за адвокатско възнаграждение
ответникът е направил и разноски за заплащане на депозити за вещи лица в общ размер
на 450 лева за държавни такси в размер на 15,00 лева. Или заплатените разноски са
общо 2 165,00 лева. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът следва да
заплати на ответното дружество съразмерно на отхвърлената част от иска съдебно-деловодни
разноски в общ размер на 1059,22 лева.
След извършена от съда компенсация, ищецът
следва да заплати на ответника разноски в размер на 395,24 лева на осн. чл. 78,
ал. 3 от ГПК.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА ЗД „БУЛ
ИНС" АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София 1407,
бул. „Джеймс Баучер“ № 87, да заплати на С.С.М. ЕГН **********,
с адрес: ***, сумата 19 000,00 (деветнадесет хиляди) лева, представляваща
обезщетение за неимуществени вреди в резултат на настъпило на 23.09.2017 г. в гр.Варна пътнотранспортно произшествие, виновно причинено от А.Д.В. като водач на лек автомобил „Фолксваген Поло" с peг. № ******застрахован
по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ при ответното дружество,
съгласно полица № BG/02/117001407687,
ведно със законната лихва върху присъдената сума от 22.01.2020 г. до
окончателното й изплащане на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, вр. чл. 45 и чл.
52 от ЗЗД, чл. 497, ал. 1, т. 1 от КЗ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
Дължимата сума може да бъде заплатена по сметка
с IBAN *** „Банка ДСК“ ЕАД с титуляр адвокат А.Х.Д..
ОТХВЪРЛЯ исковете за осъждане на ЗД „БУЛ ИНС" АД, ЕИК *********, да заплати на С.С.М. ЕГН **********, обезщетение за
неимуществени вреди в размер на разликата над 19 000,00 лева до
предявения размер от 37 200 лева, ведно със законната лихва върху тази сума
за периода от 23.09.2017 г. до окончателно погасяване на
задължението, както и за заплащане на
законна лихва върху присъденото обезщетение за периода от 23.09.2017 г. до 21.01.2020 г., като неоснователни.
ОСЪЖДА С.С.М. ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на ЗД „БУЛ ИНС" АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. София 1407, бул. „Джеймс Баучер“ № 87, сумата от 395,24 лева, представляващи
сторени съдебно-деловодни разноски в производството пред ВОС, изчислени по
компенсация, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.
ОСЪЖДА ЗД „БУЛ ИНС" АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. София 1407, бул. „Джеймс Баучер“ № 87, да заплати по сметка на Варненски окръжен съд в полза на бюджета на съдебната власт
сумата от 760,00 лева, представляваща
дължима по делото държавна такса, както и 178,76
лева разноски за възнаграждения на вещи лица, съразмерно на уважената част
от исковете на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненски
апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: