№ 3963
гр. София, 29.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 10-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на петнадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ИВИАНА Д. ЙОРДАНОВА
НАУМОВА
при участието на секретаря АННА Б. КОВАНОВА
като разгледа докладваното от ИВИАНА Д. ЙОРДАНОВА НАУМОВА
Административно наказателно дело № 20231110213311 по описа за 2023
година
Производството е по реда на глава III, раздел V от ЗАНН.
С Наказателно постановление (НП) № 001319 от 15.05.2023г., издадено от А.Г. ДЖ. –
член на Комисията за защита на потребителите (КЗП), оправомощен със Заповед № 760 от
12.10.2022г. от Председателя на КЗП, на основание чл.83, ал.1, вр. чл.52, ал.4 от ЗАНН и
чл.25, ал.2 от Закон за електронната търговия (ЗЕТ) на „****” ООД са наложени следните
имуществени санкции : на основание чл.23, ал.2, вр. чл.4, ал.1, т.1 от ЗЕТ за нарушение на
чл.4, ал.1, т.1 от ЗЕТ е наложена „имуществена санкция“ в размер на 500 (петстотин) лева и
на основание чл.23, ал.2, вр. чл.4, ал.1, т.5 от ЗЕТ за нарушение на чл.4, ал.1, т.5 от ЗЕТ е
наложена втора „имуществена санкция“ в размер на 500 (петстотин) лева.
Недоволно от така издаденото НП е останало Дружеството „****” ООД, което го
обжалва в срок чрез адвокат В. М. от САК. В жалбата се заявява, че Наказателното
постановление е незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалния закон и при
съществени нарушения на административно-производствените правила, поради което се
иска неговата отмяна. Според жалбоподателя НП е немотивирано и без фактически
констатации относно извършеното нарушение. Претендира се за нарушение на чл.42, т.4 и
т.5 от ЗАНН и на чл.57, ал.1, т.5, т.6 и т.7 от ЗАНН, както и за нарушено право на защита на
жалбоподателя. Навеждат се доводи, че Актът за установяване на административно
нарушение е съставен след изтичането на 3-месечния срок по чл.34, ал.1 от ЗАНН. На
следващо мeсто в жалбата се сочи, че в НП не е посочено санкционираното Дружество да
има качеството „доставчик на услуги на информационното общество“, нито били посочени
1
факти, въз основа на които то да може да бъде определено като такъв субект. Претендира се
и за нарушение на чл.18 от ЗАНН. В жалбата се твърди, че липсват данни чрез електронен
сайт с домейн да са предоставяни услуги на информационното общество по смисъла на
закона и се заявява, че създаването на интернет страницата било единствено с рекламна цел
и със съдържание, достъпно за всички интернет потребители, без нарочно изявление в тази
насока. Поради това към страницата – предмет на деянието не следвало да се прилагат
изискванията за съдържание и реквизити, посочени в чл.4, ал.1 от ЗЕТ. С тези аргументи се
иска от съда да отмени Наказателното постановление като неправилно и незаконосъобразно,
както и да се присъдят в полза на Дружеството - жалбоподател направените по делото
разноски.
В съпроводително писмо с вх. № 271926 от 02.10.2023г., с което КЗП е изпратила на
СРС материалите по преписката, е изложено становище за неоснователност на подадената
от „****” ООД жалба. Твърди се, че тримесечният срок, уреден в чл.34, ал.1 от ЗАНН, в
конкретната хипотеза е започнал да тече от момента, в който компетентният орган e
разполагал с данните, въз основа на които да установи нарушението и да идентифицира
нарушителя. В случая сигналът датира от 27.09.2022г., Констативният протокол - от
04.10.2022г., а Актът – от 22.11.2022г. Приема се, че Дружеството – жалбоподател е
доставчик на услуги на информационното общество, тъй като публикуваните на интернет
сайта **** търговски съобщения представляват обяви и се дава възможност за комуникация
с получателите на услуги на информационното общество. Категорично било установено, че
доставчикът на услуги на информационното общество не предоставя безпрепятствен, пряк,
постоянен достъп на получателите и компетентните органи до информация за името или
наименованието си, както и данни за вписване в търговски или друг публичен регистър.
Приема се, че получателите на услуги на информационното общество не следва да търсят
информация от други сайтове, нито да се препраща към тях чрез електронни препратки.
Подчертава се, че чл.1, ал.1 от ЗЕТ урежда обществените отношения, свързани с
осъществяването на електронната търговия, която съгласно чл.1, ал.2 от ЗЕТ е
предоставянето на услуги на информационното общество. Цитират се чл.1, ал.3 от ЗЕТ и
чл.3, ал.1 от ЗЕТ. Заявява се, че по съображение 18 от Директива 2000/31/ЕО услугите на
информационното общество обхващат широк кръг от икономически дейности, които се
извършват онлайн и те не се ограничават единствено до услуги, които водят до онлайн
сключване на договори, а доколкото представляват икономическа дейност – обхващат и
услуги, които не се заплащат от техните получатели, като услугите на информационното
общество включват и услуги, които са свързани с предаване на информация чрез
комуникационна мрежа, осигуряване на достъп до комуникационна мрежа или съхраняване
на информация, доставена от получателя на услугата. В писмо с вх. № 271926 от
02.10.2023г. се твърди, че „****” ООД е доставчик на услуги на информационното общество,
тъй като са налични търговски съобщения по смисъла на чл.5, ал.1 от ЗЕТ, представящи
пряко или косвено стоките, услугите или репутацията на лицето, извършващо търговска
дейност. Поради това и доколкото доставчиците на услуги по електронен път следва да са
ясно обозначени, защото услугите се предоставят от разстояние и това е гаранция за
2
получателите на услугите, че срещу тях стои реален икономически субект, се иска СРС да
потвърди обжалваното НП. В писмото се прави и изрично възражение за прекомерност на
направените от Дружеството – жалбоподател разноски за адвокатско възнаграждение.
Пред СРС, НО, 10 състав Дружеството-жалбоподател „****” ООД се представлява от
адв. М., която в съдебно заседание на 19.12.2023г. заявява, че поддържа жалбата. По време
на съдебните прения пред СРС на 15.05.2024г. адвокатът пледира за отмяна на НП като
неправилно и незаконосъобразно. Според адв. М. жалбата от потребителя била една, но били
издадени два Акта. Твърди се, че е нарушен принципът „non bis in idem”. Защитата заявява,
че ще развие по-подробни съображение в писмени бележки, но въпреки дадената
възможност за това - адв. М. не депозира такива по делото.
Пред СРС, НО, 10 състав въззиваемата страна – член на Комисията за защита на
потребителите изпраща представител само в съдебните заседания на 19.12.2023г. и
12.03.2024г. В съдебно заседание на 19.12.2023г. юрк. Петкова заявява, че оспорва жалбата.
По време на съдебното заседание пред СРС на 15.05.2024г. въззиваемата страна не изпраща
процесуален представител, който да вземе становище по време на съдебните прения пред
СРС.
В молба с вх. № 89298 от 18.03.2024г., подписана от ст. юрк. СТ. (пълномощник на
С.А. – Председател на КЗП) се обяснява, че въз основа на сигнал с вх. № Ц-03-
9249/27.09.2022г. са били извършени проверки на интернет сайт **** и на интернет сайт
****, резултатите от които са закрепени в Констативен протокол № 0001001/04.10.2022г. и в
Констативен протокол № 0001002/04.10.2023г., като регистрант на домейните и доставчик на
услуги на информационното общество на въпросните интернет сайтове е Дружеството
„****“ ООД. Посочва се, че адресат на задължението за предоставяне на безпрепятствен,
пряк и постоянен достъп до изчерпателно посочената в чл.4, ал.1 от ЗЕТ информация е
Дружеството – жалбоподател. С оглед категоричната индивидуализация на обектите на
проверката, в молба с вх. № 89298/18.03.2024г. се отхвърля възражението за нарушаване на
принципа „non bis in idem”. Обяснява се, че по Акт № 001320/22.11.2022г. производството е
приключило с издаване на Предупреждение по чл.28 от ЗАНН, което е било оспорено и е
предмет на разглеждане по НАХД № 14007/2023г. по описа на СРС, НО, 100 състав.
Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни
доказателства намира за установено следното от фактическа страна:
Дружеството „****“ ООД с ЕИК **** има седалище и адрес на управление в гр.
София, район „Илинден“, ж.к. „Света Троица“, бул. „Сливница“ № 127-129, офис 30 и се
представлява заедно и по отделно от управителите Георги Борисов Христов и Васил Асенов
Киров.
На 27.09.2022г. в Комисията за защита на потребителите постъпила жалба/сигнал с
вх. № 01-130423/26.09.2022г. На жалбата бил даден № Ц-03-9249 от 27.09.2022г. В нея било
посочено, че на интернет страниците **** и **** частично фигурира изискуемата съгласно
чл.4 от ЗЕТ информация. Във връзка с този сигнал на 04.10.2022г. свидетелите К. И. и П. А.
3
/служители на КЗП/ извършили проверка като отворили публично достъпната интернет
страница **** и установили, че в най-долната част на интернет страницата - в секция
„контакти“ е предоставена следната информация : „София, бул. „Сливница“ 127 (bgmaps),
West Park Trade Center, ет.2 (м/у бул. К.Величков и моста на Захарна фабрика), тел: 0700 800
08, email: ****“. За извършената проверка бил съставен Констативен протокол № К-
0001002/04.10.2022г. от свидетелката И. в присъствието на свидетелката А., като било
прието, че доставчикът на услуги на информационното общество не е посочил в интернет
сайта **** името или наименованието си, както и ЕИК, с което е нарушил чл.4, ал.1, т.1 и т.5
от ЗЕТ.
С писмо изх. № Ц-03-9249 от 11.10.2022г. от КЗП изискали от Управителя на „****“
ООД информация и документи за физическото или юридическото лице, от чийто хостинг
акаунт се зареждат домейните stonecenter.bg и ****.
С отговор – справка с изх. № 494594/12.10.2022г. от „****“ ООД отговорили на
запитването на КЗП и предоставили документи. Според тях домейнът **** е регистриран
чрез регистратора „Хостинг“ ООД на 27.08.2013г. на името на „****“ ООД, а на 27.08.2018г.
е сменен регистратора на домейна на „****“ ООД. В началото на месец март 2020г. „****“
ООД прехвърлил на „****“ ООД правата си върху домейна ****, както и ползването, и
управлението му, при което регистрант на домейна **** станал „****“ ООД с ЕИК ****, с
адрес за кореспонденция : гр. София 1309, ж.к. „Света Троица“, бул. „Сливница“ № 127-129,
офис 30, представлявано от Георги Христов. Лице за административни контакти също е
„****“ ООД, като поддръжката на домейна **** била заплатена до 27.08.2023г.
Във връзка с установеното в хода на проверката, извършена от свидетелите И. и А.,
до управителя на „****“ ООД била изпратена покана да се яви представител на Дружеството
на 22.11.2022г. в 11:30 часа в сградата на КЗП за съставяне и връчване на Акт за
установяване на административно нарушение, отнасящо се до интернет страницата ****.
Поканата била изпратена по пощата и била получена от Елена Х. – офис мениджър на
07.11.2022г.
На 22.11.2022г. св. К. И., в присъствието на св. П. Антонова, в отсъствието на
представител на „****“ ООД, съставила срещу това Дружество Акт за установяване на
административно нарушение (АУАН) № 001319 от 22.11.2022г. за нарушение на чл.4, ал.1,
т.1 от ЗЕТ и за нарушение на чл.4, ал.1, т.5 от ЗЕТ. Актът бил връчен срещу подпис на
представител на „****“ ООД на 13.04.2023г.
Въз основа на АУАН № 001319 от 22.11.2022г. срещу „****“ ООД е издадено
атакуваното Наказателно постановление № 001319 от 15.05.2023г., с което А.Г. ДЖ. – член
на КЗП, оправомощен със Заповед № 760 от 12.10.2022г. от Председателя на КЗП, на
основание чл.83, ал.1, вр. чл.52, ал.4 от ЗАНН и чл.25, ал.2 от ЗЕТ е санкционирал „****”
ООД на основание чл.23, ал.2, вр. чл.4, ал.1, т.1 от ЗЕТ за нарушение на чл.4, ал.1, т.1 от ЗЕТ
с „имуществена санкция“ в размер на 500 (петстотин) лева и на основание чл.23, ал.2, вр.
чл.4, ал.1, т.5 от ЗЕТ за нарушение на чл.4, ал.1, т.5 от ЗЕТ с друга /втора/ „имуществена
санкция“ в размер на 500 (петстотин) лева.
4
Наказателно постановление № 001319 от 15.05.2023г. е изпратено по пощата на
Дружеството – нарушител и видно от известието за доставяне, приложено на лист 19 от
делото, е получено на 29.08.2023г., след което е обжалвано с жалба, подадена директно в
СРС под № 251502 от 11.09.2023г.
Успоредно с проверката на интернет страница ****, свидетелите И. и А. извършили
проверка и на интернет страница ****, за което били съставени съответно Констативен
протокол № К-0001001/04.10.2022г., Акт № 001320/22.11.2022г. и Предупреждение по чл.28
от ЗАНН с № 001320/16.06.2023г. Последното било обжалвано и във връзка с това се води
друго съдебно производство пред СРС – по НАХД № 14007/2023г. по описа на СРС, НО, 100
състав.
Към молба с вх. № 89298/18.03.2024г. са приложени Предупреждение по чл.28 от
ЗАНН с № 001320/16.06.2023г., АУАН № 001320 от 22.11.2022г., Констативен протокол № К-
0001001 от 04.10.2022г. с приложена извадка от интернет страницата **** и извадка от
интернет страницата **** – секция „контакти“. Доколкото тези документи касаят проверка
на интернет страницата ****, те се явяват неотносими към предмета на доказване по
настоящото дело. Същевременно, обаче, съдът намира, че с оглед на релевираното
възражение за нарушение на принципа „non bis in idem“ – следва да бъде обсъдено
съдържанието на тези документи в светлината на това за какво нарушение се отнасят те и
дали то е тъждествено изцяло или отчасти с нарушенията, за които е издадено процесното
НП. Във връзка с горното следва да се посочи, че служебно направената справка - извадка от
ЕИСС по НАХД № 14007/ 2023г. по описа на СРС, НО, 100 състав (материалите от която са
приложени на лист 176-321 от делото) не следва да се разглежда като част от
доказателствената маса, а единствено като информация за предмета на другото дело –
доколкото има направено възражение за нарушение на принципа „non bis in idem“. Както от
материалите от ЕИСС по НАХД № 14007/ 2023г. по описа на СРС, НО, 100 състав, така и от
приложените към молба с вх. № 89298/18.03.2024г. документи (цитираните по-горе
Предупреждение по чл.28 от ЗАНН с № 001320/16.06.2023г., АУАН № 001320 от
22.11.2022г., Констативен протокол № К-0001001 от 04.10.2022г. и извадка от интернет
страницата ****) следва изводът, че Предупреждение по чл.28 от ЗАНН с № 001320 от
16.06.2023г., АУАН № 001320 от 22.11.2022г., Констативен протокол № К-0001001 от
04.10.2022г., както и образуваното във връзка с тях производство по НАХД № 14007/2023г.
по описа на СРС, НО, 100 състав касаят вменено на „****“ ООД нарушение по чл.4, ал.1, т.5
от ЗЕТ относно информация на интернет платформата ****. Поради това и доколкото НАХД
№ 13311/2023г. по описа на СРС, НО, 10 състав е образувано по повод на жалба от „****“
ООД срещу НП № 001319 от 15.05.2023г., издадено от член на КЗП за нарушения на чл.4,
ал.1, т.1 от ЗЕТ и чл.4, ал.1, т.5 от ЗЕТ относно информация на интернет платформата ****,
този съдебен състав счита, че процесното НП и Предупреждението по чл.28 от ЗАНН с №
001320/16.06.2023г. се отнасят до различни интернет сайтове и съответно различни
нарушения. Поради това няма припокриване между предмета на доказване по настоящото
дело и по НАХД № 14007/ 2023г. по описа на СРС, НО, 100 състав, респ. неоснователно е
5
възражението за допуснато нарушение на принципа „non bis in idem“.
При така направеното уточнение, относими към настоящото производство и предмета
на доказване по това дело са следните гласни и писмени доказателства – показанията на
свидетелите К. И. и П. А.; АУАН № 001319 от 22.11.2022г.; писмо изх. № Ц-03-
9249/22.08.2023г. и известие за доставяне на НП № 001319 от 15.05.2023г.; писмо-покана с
изх. № Ц-03-9249 от 27.10.2022г. и известие за доставянето й; Констативен протокол № К-
0001002 от 04.10.2022г. с приложена извадка от интернет страницата ****; писмо с изх. №
Ц-03-9249 от 11.10.2022г.; справка с изх. № 494594 от 12.10.2022г. – с приложени заявки за
регистрация на домейни от 27.08.2013г., от 27.08.2018г. и от 02.03.2020г., пълномощно и
декларация за прехвърляне на домейн; жалба/сигнал до КЗП; извадка от интернет
страницата **** – секция „контакти“; удостоверение за актуално състояние на „****“ ООД;
Заповед № 168ЧР от 05.11.2018г. на Председателя на КЗП; Заповед № 760 от 12.10.2022г. на
Председателя на КЗП; молба от „****“ ООД с вх. № 49619 от 14.02.2024г. - с приложени
декларация за прехвърляне на домейн, електронни съобщени и заявка за регистрация на
домейн от 02.03.2020г.
Показанията на свидетелите И. и А. намират опора, както помежду си, така и в
подадената до КЗП жалба/сигнал, Констативен протокол № К-0001002 от 04.10.2022г.,
извадката от интернет страницата ****, справката с изх. № 494594 от 12.10.2022г. и
приложенията към нея, молбата от „****“ ООД с вх. № 49619 от 14.02.2024г. и
приложенията към нея, АУАН № 001319 от 22.11.2022г. и покана с изх. № Ц-03-9249 от
27.10.2022г. Освен това разказът на двете свидетелки се характеризира като последователен,
подреден, достоверен и непредубеден. Поради това съдът кредитира напълно гласните
доказателства, събрани по делото.
Констатациите от АУАН № 001319 от 22.11.2022г. и Констативен протокол № К-
0001002 от 04.10.2022г. са еднопосочни и намират потвърждение в извадката от интернет
страницата **** (вкл. и секция „контакти“), както и от показанията на свидетелите И. и А..
Поради това и доколкото цитираните тук писмени доказателства са обективни и достоверни,
съдът им се доверява.
От съвкупната преценка на кредитираните по-горе писмени и гласни доказателства
следва, че към датата на проверката на интернет страницата **** (04.10.2022г.) не е имало
посочени име или наименование на доставчика на услуги, както и негово ЕИК.
Приложените на лист 64-65 и на лист 172-173 от делото жалба/сигнал до КЗП се
характеризира като обективно писмено доказателство с достоверна дата. За наличието на
такава жалба/сигнал данни се съдържат и в показанията на свидетелите И. и А., както и в
Констативния протокол с № К-0001002 от 04.10.2022г. Поради това СРС приема за безспорно
доказано, че е била подадена такава жалба, във връзка с която е била извършена и
процесната проверка на интернет страницата **** на 04.10.2022г.
Приложените по делото писмо с изх. № Ц-03-9249 от 11.10.2022г. от КЗП до „****“
ООД, отговорът - справка с изх. № 494594 от 12.10.2022г. и приложените към него заявки за
6
регистрация на домейни от 27.08.2013г., от 27.08.2018г. и от 02.03.2020г., пълномощно и
декларация за прехвърляне на домейн, както и молбата от „****“ ООД с вх. № 49619 от
14.02.2024г. - с приложените към нея декларация за прехвърляне на домейн, електронни
съобщени и заявка за регистрация на домейн от 02.03.2020г. се характеризират като
обективни, непредубедени, достоверни и взаимно допълващи се. Поради това съдът ги
кредитира и установява, че след март 2020г. правото на собственост, на ползване и на
управление на домейна **** е на Дружеството – жалбоподател.
Удостоверението за актуално състояние на „****“ ООД има доказателствена сила за
посочените в него обстоятелства. Обективно и непредубедено писмено доказателство е.
Поради това СРС го кредитира.
Писмото с изх. № Ц-03-9249/22.08.2023г. и известието за доставяне на НП № 001319
от 15.05.2023г., както и писмото-покана с изх. № Ц-03-9249 от 27.10.2022г. и известие за
неговото доставяне са обективно съществуващи и с достоверна дата. Поради това СРС им се
доверява и приема, че Дружеството-жалбоподател е било информирано по надлежен ред за
предстоящото съставяне срещу него на АУАН, било е поканено да присъства на 22.11.2022г.
в КЗП и е било уведомено, че при неявяване на представител – Актът ще се състави на
основание чл.40, ал.2 от ЗАНН. От писмото на лист 18 от делото и известието за доставяне
на лист 19 от делото пък се установява, че НП № 001319 от 15.05.2023г. е връчено на
Дружеството – нарушител на 29.08.2023г., поради което подадената на 11.09.2023г. жалба се
явява депозирана в срок.
Приложените на лист 71 и лист 72 от делото Заповеди на Председателя на КЗП с №
168ЧР от 05.11.2018г. и с № 760 от 12.10.2022г. изхождат от държавен орган и разполагат с
доказателствена сила за посочените в тях обстоятелства. Поради това съдът ги кредитира.
Въз основа Заповед № 168ЧР от 05.11.2018г. на Председателя на КЗП, чл.233, ал.1 от ЗЗП и
чл.25, ал.1 от ЗЕТ съдът приема, че К. И. е компетентна за съставя Актове за установяване на
административни нарушения, вкл. и АУАН № 001319 от 22.11.2022г. Въз основа на Заповед
№ 760 от 12.10.2022г. на Председателя на КЗП и по аргумент от чл.233, ал.2 от ЗЗП и чл.25,
ал.2 от ЗЕТ съдът счита, че процесното НП е издадено от оправомощено за това лице.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни
изводи :
Атакуваното Наказателно постановление е от категорията на обжалваемите пред СРС
актове. Жалбата е депозирана в срок и изхожда от легитимирана страна в процеса, поради
което се явява процесуално допустима и следва да се разгледа по същество.
Доколкото жалбата/сигнал до КЗП е бил подадена на 27.09.2022г., а проверката на
интернет страница **** е била извършена на 04.10.2022г., съставеният на 22.11.2022г. Акт се
явява изготвен в рамките на 3-месечният срок по чл.34, ал.1 от ЗАНН. В случая правилно в
писмо с вх. № 271926 от 02.10.2023г. се сочи, че тримесечният срок по чл.34, ал.1 от ЗАНН
започва да тече от момента, в който компетентният орган e разполагал с данни за
нарушението и нарушителя. По конкретния казус тези данни са събрани по време на
7
проверката на 04.10.2022г., когато са били проверени твърденията от жалбата/сигнала до
КЗП. Считано от 04.10.2022г., съставеният на 22.11.2022г. АУАН се явява съставен в рамките
на 3-месечния срок по чл.34, ал.1 от ЗАНН. В Акта и в НП пише, че нарушението е
извършено на 04.10.2022г. Това означава, че съставеният на 22.11.2022г. Акт е изготвен и в
1-годишния срок по чл.34, ал.1 от ЗАНН. Доколкото Наказателното постановление е
издадено на 15.05.2023г., съдът приема, че е спазен и 6-месечният срок по чл.34, ал.3 от
ЗАНН.
Според чл.52, ал.1 от ЗАНН наказващият орган е длъжен да се произнесе по
административно - наказателната преписка в месечен срок от получаването й. Неспазването
на този срок, обаче, не води до прекратяване на административното производство, нито до
незаконосъобразност на Наказателното постановление, тъй като срокът по чл.52, ал.1 от
ЗАНН не е преклузивен, а е инструктивен и осигурява само бързото произнасяне на
административните органи по преписките (в този смисъл е Решение на СРС по НАХД №
341/22.02.2001г., влязло в сила на 14.03.2001г. и много други).
От изложените по-горе мотиви касателно приложените по делото Заповеди на
Председателя на КЗП, нормите на чл.233, ал.1 и ал.2 от ЗЗП и чл.25, ал.1 и ал.2 от ЗЕТ
следва, че АУАН № 001319 от 22.11.2022г. и НП № 001319 от 15.05.2023г. изхождат от
компетентни лица.
Въз основа на извършената служебна проверка съдът счита, че съставеният АУАН №
001319 от 22.11.2022г. и издаденото въз основа на него НП № 001319 от 15.05.2023г.
съответстват на процесуалния и материалния закон, отговарят на изискванията на чл.42,
респ. чл.57 от ЗАНН, като е налице съответствие между тях. И в Акта, и в НП е посочено, че
датата на извършване на нарушение е 04.10.2022г., а мястото – гр. София. Посочени са
всички действия, които са били извършени на 04.10.2022г., описано е съдържанието, което е
било установено на интернет страницата **** (в секция „за контакт“), посочено е коя
информация липсва, като е налице съответствие между словесното и цифровото описание на
двете нарушения, вменени на „****” ООД. Поради това съдът счита, че са неоснователни
възраженията на жалбоподателя за липса на мотиви и на фактически констатации, както и за
липса на реквизитите по чл.42, т.4 и т.5 от ЗАНН, респ. чл.57, ал.1, т.5 и т.6 от ЗАНН.
В Акта и в Наказателното постановление изрично е записано, че доставчикът на
услуги на информационното общество не е посочил на интернет сайта **** информация за
името или наименованието си, както и ЕИК номер, след което са изложени факти, че от
2020г. правото на ползване и управление на домейна е прехвърлено на „****” ООД, като
лице за административен контакт е същото Дружество. Поради това съдът не споделя тезата,
развита в жалбата, че в НП не било посочено, че санкционираното Дружество има
качеството „доставчик на услуги на информационното общество“ и не били посочени факти,
въз основа на които да може да се направи такъв извод.
Неоснователно е и възражението за нарушение на чл.57, ал.1, т.7 от ЗАНН, тъй като в
Наказателното постановление е посочен видът и размерът на двете административни
наказания, както и санкционните норми, въз основа на които те са били определени.
8
Не се споделя от съда и тезата, че е допуснато нарушение на чл.18 от ЗАНН, тъй като
в случая има ясно очертани две нарушения, за които са наложени две отделни наказания. В
чл.4, ал.1 от ЗЕТ са изброени девет вида информация, която следва да е предоставена от
доставчиците на услуги на информационното общество. Непредставянето на която и да е от
тези девет вида информация представлява самостоятелно административно нарушение. При
липса на информация по чл.4, ал.1, т.1 и т.5 от ЗЕТ са реализирани два отделни фактически
състава на административно нарушение и доколкото за всяко от тях е наложено отделно
административно наказание, съдът приема, че наказващият орган правилно е приложил
чл.18 от ЗАНН.
По делото е доказано, че „****” ООД е било поканено за съставяне и връчване на
Акт. Поради това съставянето на АУАН в отсъствие на представител на Дружеството –
нарушител не е съществено процесуално нарушение – предвид нормата на чл.40, ал.2 от
ЗАНН.
В случая са спазени и изискванията на чл.43, ал.1, ал.4 и ал.5 от ЗАНН, както и на
чл.58, ал.1 от ЗАНН.
Поради всичко изложено по-горе съдът приема, че в хода на административно –
наказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, не е било
ограничено правото на защита на наказаното лице да разбере обвинението, което му е
повдигнато и спорът следва да бъде разгледан по същество.
Отговорността на „****“ ООД е ангажирана за две самостоятелни нарушения,
квалифицирани по чл.4, ал.1, т.1 от ЗЕТ и по чл.4, ал.1, т.5 от ЗЕТ.
Според чл.1, ал.2 от ЗЕТ електронна търговия е предоставянето на услуги на
информационното общество. Услуги на информационното общество (съгласно чл.1, ал.3 от
ЗЕТ) са такива услуги, включително предоставяне на търговски съобщения, които
обикновено са възмездни и се предоставят от разстояние чрез използването на електронни
средства след изрично изявление от страна на получателя на услугата. От приложената по
делото извадка на интернет страницата **** е видно, че чрез този сайт се предлагат
продукти от технически камък и се визуализират реализирани проекти. Поради това може да
бъде направен извод, че предоставените на въпросния сайт продукти представляват „услуги
на информационното общество“ по смисъла на ЗЕТ. Обстоятелството, че на интернет
страницата **** са изнесени предлаганите продукти, но не са обявени цени за тях не
променя горния извод, тъй като чл.1, ал.3 от ЗЕТ не изисква задължително услугите на
информационното общество да са възмездни (а „обикновено“ да са такива) и освен това
самото естество на продуктите от технически камък сочи, че те имат стойност. Освен това –
видно от лист 27 от делото потребителите на въпросните услуги имат възможност да
получат информация за цени и промоции не само от наличната в сайта информация, но и
чрез полето за връзка с търговеца. Поради това не може да бъде споделена тезата, че
въпросната интернет страница е създадена и се поддържа само с рекламна цел. В тази връзка
правилно в писмо с вх. № 271926 от 02.10.2023г. се застъпва тезата, че публикуваните на
9
интернет сайта **** съобщения са търговски и представляват обява, като се дава и
възможност за комуникация с потребителите (получателите на услуги на информационното
общество). Правилно е и позоваването на съображение 18 от Директива 2000/31/ЕО на
Европейския парламент и на Съвета от 08.06.2000г. за някои правни аспекти на услугите на
информационното общество и по-специално на електронната търговия на вътрешния пазар
(Директива за електронната търговия), тъй като услугите на информационното общество
обхващат широк кръг от икономически дейности, които се извършват онлайн и те не се
ограничават единствено до услуги, които водят до онлайн сключване на договори, а
доколкото представляват икономическа дейност – обхващат и услуги, които не се заплащат
от техните получатели, като услугите на информационното общество включват и услуги,
които включват предаване на информация чрез комуникационна мрежа, осигуряване на
достъп до комуникационна мрежа или съхраняване на информация, доставена от получателя
на услугата.
Според чл.3, ал.1 от ЗЕТ „доставчик на услуги“ е физическо или юридическо лице,
което предоставя услуги на информационното общество. В конкретния случай това е
юридическото лице, което предлага продуктите от технически камък на сайта ****. Според
направения по-горе анализ на справката с изх. № 494594 от 12.10.2022г., приложените към
нея заявки за регистрация на домейни от 27.08.2013г., от 27.08.2018г. и от 02.03.2020г.,
пълномощно и декларация за прехвърляне на домейн, молбата от „****“ ООД с вх. № 49619
от 14.02.2024г. и приложените към нея декларация за прехвърляне на домейн, електронни
съобщени и заявка за регистрация на домейн от 02.03.2020г. се налага изводът, че към датата
на проверката и на реализиране на процесните нарушения (04.10.2022г.) правото на
собственост, на ползване и на управление на домейна **** е на Дружеството-жалбоподател.
От тук следва изводът, че касателно сайта **** доставчик на услуги на информационното
общество е „****“ ООД.
Според чл.4, ал.1, т.1 и т.5 от ЗЕТ доставчикът на услуги на информационното
общество е длъжен да предоставя безпрепятствен, пряк и постоянен достъп на получателите
на услугите и на компетентните органи до информация за името или наименованието си,
както и до данни за вписване в търговски или друг публичен регистър.
От показанията на свидетелите И. и А., АУАН № 001319 от 22.11.2022г., Констативен
протокол № К-0001002 от 04.10.2022г. и извадката от интернет страницата **** (секция
„контакти“) се установява, че към 04.10.2022г. във въпросния сайт не е имало посочени име
или наименование на доставчика на услуги, както и негово ЕИК, а са били изписани само
адрес, телефон и електронна поща. Това означава, че на интернет страницата **** липсва
информация за името или наименованието на Дружеството, както и неговия ЕИК номер, т.е.
не е посочена информацията по чл.4, ал.1, т.1 и т.5 от ЗЕТ.
Разпоредба на чл.4 от ЗЕТ изисква доставчикът да предоставя безпрепятствен, пряк и
постоянен достъп на получателите на услугите и на компетентните органи до конкретната
информация, поради което възможността същата да бъде получена по друг ред или чрез
допълнително осъществени действия от потребителите/контролните органи не отменя
10
задължението на доставчика на услуги на информационното общество да осигури
информация, която да е пълна и по един достъпен и прозрачен начин да достига до знанието
на всяко трето лице.
Доколкото липсата на име или наименование на доставчика на услуги на
информационното общество е съставомерно по чл.4, ал.1, т.1 от ЗЕТ, а непосочването на
ЕИК е съставомерно по чл.4, ал.1, т.5 от ЗЕТ, правилно е прието, че са осъществени две
нарушения, за всяко от които се дължи отделно наказание.
Настоящият съдебен състав счита, че в конкретния случай е неприложима нормата на
чл.28 от ЗАНН, тъй като от една страна от Предупреждение по чл.28 от ЗАНН с №
001320/16.06.2023г. се вижда, че за друго нарушение посочената разпоредба вече е била
прилагана спрямо Дружеството-жалбоподател. От друга страна в случая става въпрос за две
самостоятелни нарушения по чл.4, ал.1 от ЗЕТ, като липсващата информация (наименование
на Дружеството и ЕИК) значително затруднява индивидуализирането на доставчика на
услуги. От трета страна – макар да е безспорно доказано, че тази информация е липсвала
към 04.10.2022г., от жалбата/сигнал до КЗП може да се направи извод, че тази информация
не е била налична и преди това, което се явява отегчаващо отговорността обстоятелство. На
следващо место – непосочването на интернет страницата на „****“ ООД на фирмата
(наименованието) на търговеца и неговото ЕИК представлява и нарушение на чл.13 от
Търговския закон, което също утежнява отговорността на Дружеството – жалбоподател.
Поради всичко това случаят не може да бъде квалифициран като маловажен.
В чл.23, ал.2, вр. ал.1 от ЗЕТ е предвидено, че на юридическите лица – доставчици на
услуги следва да се налага „имуществена санкция“ от 500 до 2500 лева при извършено
нарушение по чл.4 от ЗЕТ. В конкретния случай за нарушението по чл.4, ал.1, т.1 от ЗЕТ е
определено едно наказание, а за нарушението по чл.4, ал.1, т.5 от ЗЕТ е наложено второ
/самостоятелно/ административно наказание, като наказващият орган е индивидуализирал и
двете имуществени санкции в размер на по 500 лева, което е законовият минимум.
Доколкото съдът е сезират с жалба от нарушителя и съществува забрана за влошаване на
положението му, въпреки изведените по-горе отегчаващи отговорността обстоятелства, СРС
не може да увеличи размера на наказанията и следва да потвърди размера на двете
имуществени санкции, наложени на „****“ ООД с процесното Наказателно постановление.
Водим от всичко, изложено по-горе, съдът прие, че следва да потвърди изцяло
обжалваното Наказателно постановление № 001319 от 15.05.2023г.
С оглед изхода на делото на жалбоподателя не се дължат разноски. Въпреки, че съдът
потвърждава Наказателното постановление и нормата на чл.63д, ал.4 от ЗАНН позволява
присъждане на разноски в полза на учреждението, чийто орган е издал процесното
Наказателно постановление, доколкото в писмо с вх. № 271926 от 02.10.2023г., в молба с вх.
№ 89298 от 18.03.2024г. и пред СРС в проведените съдебни заседания процесуалният
представител на въззиваемата страна или самият административно – наказващ орган не са
поискали присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на КЗП, не следва да се
присъждат разноски в полза на въззиваемата страна.
11
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 001319 от 15.05.2023г., с което А.Г.
ДЖ. – член на КЗП, оправомощен със Заповед № 760 от 12.10.2022г. от Председателя на
КЗП, на основание чл.83, ал.1, вр. чл.52, ал.4 от ЗАНН и чл.25, ал.2 от ЗЕТ е санкционирал
„****” ООД за нарушение на чл.4, ал.1, т.1 от ЗЕТ с „имуществена санкция“ в размер на 500
(петстотин) лева на основание чл.23, ал.2, вр. чл.4, ал.1, т.1 от ЗЕТ и за нарушение на чл.4,
ал.1, т.5 от ЗЕТ на основание чл.23, ал.2, вр. чл.4, ал.1, т.5 от ЗЕТ – с друга /втора/
„имуществена санкция“ в размер на 500 (петстотин) лева.
Решението може да се обжалва по реда на АПК пред Административен съд – София
град в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
12