гр. Ямбол
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ЯМБОЛСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, втори касационен състав, в публично заседание на осми април две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЪЛКО ДРАГАНОВ
ЧЛЕНОВЕ:1.ВАНЯ
БЯНОВА-НЕЙКОВА
2.СТОЯН ВЪЛЧЕВ
при секретаря Ст.Панайотова и с участието на прокурора Д.Г., разгледа докладваното от съдия Вълчев
КАНД № 50 по описа за 2021 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Касационното производство пред Административен съд
-Ямбол е по реда на чл. 63, ал. 1, изр. посл. от ЗАНН
и във връзка с чл. 208 - 228 от АПК.
Образувано е по касационна жалба на РИОСВ-Стара Загора
за проверка на Решение №260038/01.02.2021 г. постановено
по анд № 1064 по описа на Районен съд-Ямбол за 2020
г., с което е отменено Наказателно постановление №58/01.10.2020 г. издадено от
Директора на РИОСВ-гр.Стара Загора, с което на основание чл.165, ал.2 от ЗООС
на „Дианабетон“ ООД-гр.Ямбол, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление:гр.Ямбол, ул.„***“№ 80, представлявано от А.Д.А., са
наложени две имуществени санкции-в размер на 2000 лева и в размер на 2200 лева за нарушение по
чл.166, т.3 във връзка с чл.155, ал.2 и чл.156, т.2 от ЗООС.
В жалбата се твърди, че атакуваното решение е
неправилно и необосновано, като се счита за напълно необоснован мотива на първоинстанционния съд, че са допуснати процесуални
нарушения при съставяне на АУАН, които от своя страна са довели до процесуална
незаконосъобразност и на издаденото впоследствие наказателно постановление,
т.к. в последното ясно и категорично е отразена волята на АНО и е установена и
доказана фактическата обстановка при издаване на му. Претендира се за отмяна на
решението и за потвърждаване на издаденото наказателно постановление.
В съдебно заседание за касатора,
редовно призован, не се явява процесуален представител.
За ответникът по касация се явява адв.Г.,
която оспорва жалбата с искане за оставянето й без уважение по съображения
посочени в подробен писмен отговор-възражение.
Участващият в процеса прокурор изцяло споделя както
фактическите констатации, така и правните изводи на Районен съд-Ямбол и счита,
че решението му е правилно и законосъобразно, поради което следва да се остави
касационната жалба без уважение като неоснователна.
Настоящият съдебен състав, след проверка на оспорения
съдебен акт за наличието на наведените в жалбата отменителни
основания и относно валидността, допустимостта и съответствието на решението с
материалния закон, приема за установено следното:
Касационната жалба е процесуално допустима, като
подадена в 14-дневния срок по чл.211, ал.1 от АПК, от надлежно легитимирана
страна, при наличието на правен интерес от обжалване.
Разгледана по същество е неоснователна по следните
съображения:
С Решение №260038/01.02.2021 г. по анд
№ 1064/2020 . Районен съд-Ямбол е отменил Наказателно постановление
№58/01.10.2020 г. издадено от Директора на РИОСВ-гр.Стара Загора, с което на
основание чл.165, ал.2 от ЗООС на „Дианабетон“
ООД-гр.Ямбол, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:гр.Ямбол, ул.„***“№
80, представлявано от А.Д.А., са наложени две имуществени санкции-в размер на
2000 лева и в размер на 2200 лева за
нарушение по чл.166, т.3 във връзка с чл.155, ал.2 и чл.156, т.2 от ЗООС.
За да постанови решението си районния съд приема, че наказателното
постановление е незаконосъобразно и следва да се отмени на процесуално
основание, т.к. е издадено в нарушение на
забраната по чл.17 от ЗАНН за повторно наказване за едно и също нарушение,
налице и противоречие между твърдяното деяние и
основанието за налагане на наказанието,
а по същество дружеството не е извършило деянието, за което е
санкционирано.
Приетата от районния съд фактическа обстановка е
изцяло съобразена с установените по делото факти и обстоятелства, събрани в
съответствие с разпоредбите на НПК, като настоящата инстанция споделя напълно
направения въз основа на нея извод за процесуална незаконосъобразност на
наказателното постановление.
Постановеното решение не страда от визираните в
жалбата пороци, поради което не са налице касационни основания за отменянето
му.
В обстоятелствената част на оспореното наказателно
постановление е описано едно извършено нарушение - че дружеството на е
изпълнило предписание №1 дадено с констативен протокол №007744/26.05.2020 г. да
представи актуален договор с „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД-гр.Ямбол – В и
К оператор по смисъла на чл.198о от ЗВ за територията на гр.Ямбол, като е
прието че нарушението е по чл.166, т.3 във връзка с чл.155, ал.2 и чл.156, т.2
от Закона за опазване на околната среда.
Съгласно посочените норми по време на извършването на
текущия контрол длъжностни лица, определени от органите по чл.148, ал.3 ЗООС,
съставят констативни протоколи, в които се отразяват констатираните факти и
обстоятелства и се дават задължителни предписания с посочване на срокове и
отговорници за изпълнението им, а последващият
контрол се осъществява чрез проследяване на изпълнението на предписанията,
дадени на контролираните лица по време на извършването на превантивния и на
текущия контрол, като с наказанията по чл.165 ЗООС се наказват и лицата, които не
изпълняват предписанията, дадени в индивидуалните административни актове и
констативните протоколи по чл.155 ЗООС или 157б ЗООС, издавани от министъра на
околната среда и водите, директорите на РИОСВ, директорите на басейновите дирекции, директорите на националните паркове
или от упълномощени от тях длъжностни лица.
От своя страна текста на чл.165 ЗООС предвижда, че длъжностно
лице, което не допусне в обекта или на територията контролен орган, извършващ
проверка, измерване или вземане на проба, се наказва с глоба от 2000 до 20 000
лв., а имуществена санкция от 2000 до 20 000 лв. се налага на юридическото лице
или едноличния търговец в случаите, когато негов работник или служител извърши
нарушение по ал.1, независимо от това дали контролният орган може да установи
самоличността на работника или служителя
За така описаното деяние се наказва „Дианабетон“ ООД-гр.Ямбол на основание чл.165, ал.2 ЗООС с
имуществена санкция в размер на 2000 лева за нарушение по чл.166, т.3 от ЗООС
във връзка с чл.155, ал.2 и чл.156, т.2 ЗООС за това, че дружеството не е
изпълнило предписание дадено в констативен протокол №007744/26.05.2020 г., се
наказва с имуществена санкция в размер на 2200 лева.
При така формулирания диспозитив
с наказателното постановление се налагат две наказания по същество за едно и
също нарушение – неизпълнение на дадени предписания, което нарушение веднъж е
описано със законовите текстове и втори път словесно.
Освен това съставения диспозитив
е и смислово неиздържан, защото фразата за размера на наложеното наказание е
повторена два пъти в неговото начало и в края, което сочи на вероятна
фактическа грешка.
Доколкото обаче същата създава неяснота за броя на
наложените санкции, техния размер и задължения за плащане, които вменяват, то е
налице съществено процесуално нарушение, водещо до невъзможност за
осъществяване на защита и на съдебен контрол върху действителната воля на
наказващия орган.
Ето защо въззивната
инстанция е достигнала до законосъобразния и обоснован извод за издадено в
нарушение на процесуалния закон наказателно постановление, поради което решение
като допустимо, валидно и правилно следва да бъде оставено в сила.
Водим от горното и на основание чл.221, ал.2 АПК, съдът
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ В
СИЛА Решение №260038/01.02.2021 г. постановено по анд №
1064/2020 г. на Районен съд-Ямбол.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и
протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/не се чете
ЧЛЕНОВЕ:1./п/не се чете
2./п/не се чете