№ 180
гр. Пловдив, 26.01.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Николинка Г. Цветкова
Членове:Фаня Т. Рабчева Калчишкова
Елена З. Калпачка
като разгледа докладваното от Елена З. Калпачка Въззивно частно
гражданско дело № 20215300503317 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2, във вр. чл. 248, ал. 3 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на адв. С.С., АК Пловдив, пълномощник на Л.С.,
срещу определение от 14.10.2021 г., постановено по гр.д. № 1805/2020 г. на Районен съд
Асеновград, с което е отхвърлено искането му за изменение на постановеното по делото
решение № 260314/23.08.2021 г. в частта относно разноските, като се присъди и сумата от
630 лв. адвокатско възнаграждение.
В жалбата се твърди, че уговореното в договора адвокатско възнаграждение е
заплатено в брой, след подписване на договора, като към момента на подписването на
договора не е било заплатено, поради което и не е отразено в договора заплащането му, нито
може да бъде представен банков документ. Твърди се, че в представения по делото списък
на разноските е инкорпорирана и разписката за платено адвокатско възнаграждение, като
изрично е посочено, че описаните разноски са сторени, т.е. използвано е минало страдателно
причастие на глагола „сторя”, тъй като няма нормативно изискване за начина, по който
адвокатът трябва да оформя потвърждението за получено плащане. Моли да бъде отменено
определението и да бъде присъдено на Л.С. заплатеното адвокатско възнаграждение в
размер на 630 лв. по договор за правна защита и съдействие № 455/05.01.2020 г. , което било
заплатено към датата на последното съдебно заседание.
Насрещната страна Взаимоспомагателна кооперация на частните земеделски стопани
„Солидарност” гр. Пловдив, не взема становище в дадения от съда двуседмичен срок за
отговор на частната жалба.
Пловдивският окръжен съд, при извършена служебна проверка за допустимостта на
подадената частна жалба, намира, че същата е процесуално допустима – подадена е в
законоустановения срок от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна.
1
С постановеното от АРС решение по делото са отхвърлени предявените искове от
Взаимоспомагателна кооперация на частните земеделски стопани „Солидарност” гр.
Пловдив и са присъдени на жалбоподателя разноски в размер на 150 лв. депозит за вещо
лице, като посоченото в списъка на разноски по чл. 80 от ГПК адвокатско възнаграждение в
размер на 630 лв. не е присъдено, поради липсата на данни същото да е изплатено.
С обжалваното определение съдът е отхвърлил искане по реда на чл. 248 от ГПК на
частния жалбоподател, за изменение на решението в частта за разноските, с присъждане на
адвокатското възнаграждение, като се е мотивирал, че в представения договор за правна
защита и съдействие от 05.01.2021г не е посочен начин на плащане, нито пък платена по
него сума, а в хода на производството не са представени други доказателства договореното
адвокатско възнаграждение да е било платено, позовавайки се на т.1 на ТР № 6 от 06.11.2013
г. по т д. № 6/2012 г. на ВКС, ОСГТК. Съдът е приел, че представеният списък с разноски по
делото не би могъл да има характер на разписка, тъй като макар и да изхожда от
пълномощника на ответника, той отразява изявление на страната за сторените разноски, а не
удостоверява изявлението на пълномощника, че сумата е платена.
Този извод се споделя и от настоящата инстанция. Съгласно цитираното в
обжалваното определение тълкувателно решение, на въпроса присъждат ли се съдебни
разноски за адвокатско възнаграждение, които страната е уговорила, но не е представила
доказателства за изплащането му и как следва да бъде доказано неговото изплащане - чрез
представяне на нарочен документ (разписка, платежно нареждане и пр.), или е достатъчно в
договора за правна помощ да е отбелязано, че възнаграждението е платено, е даден отговор,
задължителен за съдилищата, съгласно който съдебни разноски за адвокатско
възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението, като в
договора следва да е вписан начина на плащане - ако е по банков път, задължително се
представят доказателства за това, а ако е в брой, то тогава вписването за направеното
плащане в договора за правна помощ е достатъчно и има характера на разписка. Или
указанията на ВКС, с които съдът следва да се съобрази, са, че за да бъдат присъдени
сторените от страните разноски в производството, те следва да са доказали реалното им
заплащане, като са представили доказателства за това по делото. Прието е, че такива
доказателства не са необходими, когато в договора за правна защита и съдействие е
отбелязано, че възнаграждението е заплатено в брой, като е прието, че в тази част договора
има характер на разписка. Съдът напълно споделя посоченото от районен съд Асеновград,
че в представения по делото договор за правна защита и съдействие не е посочен изобщо
уговорен начин на плащане, нито са представени каквито и да било доказателства за
реалното заплащане на уговореното адвокатско възнаграждение. Не е налице и
изключението, посочено в тълкувателното решение, за необходимостта от представяне на
доказателства за реалното заплащане на адвокатското възнаграждение – в самия договор да е
посочено, че уговореното с него възнаграждение е и изплатено. В нарочния документ,
удостоверяващ заплащането на адвокатското възнаграждение, следва да бъде посочен
размер, начин на плащане, основание, дата и кой и от кого е получил сумата. Списъкът на
2
разноските няма характер на разписка, нито на документ, удостоверяващ изплащане на
възнаграждението, като съдържанието му различно, обосновано от правното значение на
документа, посочено в чл. 80 от ГПК, неотносимо към доказване на реалното извършване на
разноските.
Ето защо, като е достигнал до същите правни изводи, по съображения, които изцяло
се споделят от настоящата инстанция, РС е постановил законосъобразен акт, който следва да
бъде потвърден.
По изложените съображения съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение от 14.10.2021 г., постановено по гр.д. № 1805/2020 г.
на Районен съд Асеновград, с което е отхвърлено искане по чл. 248 от ГПК на адв. С.С., АК
Пловдив, като пълномощник на Л.С., за изменение на Решение № 260314/23.08.2021 г. в
частта за разноските.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3