№ 214
гр. Перник, 21.02.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди
двадесет и трета година в следния състав:
Съдия:КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ
като разгледа докладваното от КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ Въззивно
гражданско дело № 20231700500128 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.
С решение № 174/05.12.2022 г., постановено по гр.д. № 221/2022 г. по
описа на Районен съд – Б. е признато за установено по предявените от П. Г. Г.
срещу И. Г. С. и С. А. Л. искове с правно основание чл. 108 ЗС, че П. Г. Г.
е собственик по наследство на 1/24 идеална част от поземлен имот, находящ
се в град Б., общ. Б., обл. Перник, с идентификатор 06286.501.437 по КККР,
адрес на поземления имот гр. ***, целия с площ от 629 кв.м., трайно
предназначение на територията - урбанизирана, начин на трайно ползване -
ниско застрояване /до 10м./, с номер по регулационен план XIV- 1009, 1008,
квартал 21 по РП на града, заедно със 17/120 идеални части от построената
върху имота сграда с идентификатор *** по КККР, със застроена площ от 54
кв. м., брой етажи - един, предназначение - жилищна сграда - еднофамилна,
при съседи на поземления имот по КК, имоти с идентификатори: ***, ***,
***, ***, ***, *** по КККР на гр. Б.. Съдът е осъдил И. Г. С.,
ЕГН:**********, адрес: гр. *** и С. А. Л. да предадат на П. Г. Г. владението
върху 1/24 идеална част от описания имот заедно със 17/120 идеални части
от построената върху имота сграда. Със същото решение в тежест на И. Г. С.
и С. А. Л. са възложени разноски съгласно чл.78 от ГПК.
В срока по чл.259, ал.1 от ГПК, И. Г. С., чрез адв. Б. С. З., е обжалвала
решението като неправилно и необосновано и постановено при допуснати
1
съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Твърди се, че
исковата претенция е процесуално недопустима,поради липса на активна
правна легитимация в условията на липса на правен интерес от предявяване
на исковата претенция, тъй като без при условията на пълно и главно
доказване ищцата да доказва, че е носител на право на собственост върху
процесния недвижим имот,независимо от обема на притежаваната част,
същата не може да притежава активна правна легитимация да предявява иск с
правно основание чл.109 от Закона за собствеността, тъй като активно
легитимен правен субект по чл.109 от ЗС е онзи субект ,който е притежател на
правото на собственост върху недвижим имот, а в настоящия случай ищцата
не доказва да притежава твърдяната идеална част от процесния имот.
Приложените нотариални актове към исковата молба са изцяло неотносими с
оглед на релевираните в исковата молба юридически факти , от които ищцата
твърди ,че е придобила твърдяната идеална част от процесния недвижим
имот. От представените по делото нотариални актове ищцата не удостоверява
да е носител и притежател на правото на собственост върху претендираната
идеална част от процесно засегнатия в исковата молба недвижим имот, а
напротив идеалната част върху която ищцата твърди , че е придобила
собствеността по наследствено право е придобита,чрез дарения от
ответницата по делото. С оглед на това се иска исковата молба да се върне
като процесуално недопустима и като правна последица от това делото следва
да бъде прекратено,след отмяна на обжалваното по въззивен ред решение. В
жалбата се твърди, че исковата претенция, алтернативно на процесуалната
недопустимост на предявената искова претенция, се явява неоснователна.
Ищцата,въпреки задължението си да докаже исковата претенция при
условията на пълно и главно доказване не представя доказателства , от които
да се установява , че са налице юридически факти от състава на чл.109 от ЗС
и , че ответницата има пасивна правна легитимация да отговаря по
предявената искова претенция.Напротив от свидетелските показания по
делото се установява,че ищцата не е живяла и посещавала имота в
продължение на повече от 20 години и в този смисъл са и справките от
общината за поС.ен и настоящ адрес на ищцата. от справката за настоящ
адрес на ищцата се установява ,че ищцата не с адрес на местоживеене в
процесния недвижим имот, а е с адресна регистрация в София. Това доказва ,
че са неверни твърденията на ищцата , че била възпрепятствана от
2
доверителката да посещава процесния имот. В мотивите на обжалваното
решение се очертава един тенденциозна линия на обсъждане и кредитиране
на писмените и гласни доказателства ,като гласните доказателства са
обсъдени изопачено и неправилно. Необосноваността на обжалваното
решение произтича от това ,че фактическата обстановка очертана в мотивите
на обжалваното решение не кореспондира със събрания доказателствен
материал от писмен и гласен характер. С оглед на това се иска изцяло отмяна
като неправилно и необосновано и постановено при допуснати съществени
нарушения на съдопроизводствените правила на обжалваното решение от
въззивната инстанция с отхвърляне на исковете. Не се представят и не се сочи
необходимост от събирането на нови доказателства.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от П. Г. Г., чрез адв. Д.
Х.. Твърди се, че жалбата е неоснователна, а първоинстанционното решение
не страда от сочените в жалбата пороци. Излагат се доводи в подкрепа на
първоинстанционното решение, като се сочи, че исковата претенция е била
надлежно доказана, поради което решението следва да бъде потвърдено в
цялост, като се претендират разноски. Не се представят и не се сочи
необходимост от събирането на нови доказателства.
При извършената по реда на чл. 267, ал. 1, изр. първо ГПК служебна
проверка, съдът установява, че въззивните жалби са допустими и са
съобразени с изискванията за редовност по чл. 260 и 261 ГПК.
С въззивната жалба и отговора на същата страните не са поискали
събиране на нови доказателства във въззивното производство по смисъла на
чл. 266, ал. 2 и ал. 3 ГПК, поради което за въззивния съд не възниква
задължение да се произнесе служебно в процедурата по чл. 267 ГПК.
Доколкото във въззивната жалба и отговора на същата страните не
представят и не сочат необходимост от събирането на нови доказателства,
въззивният съд намира, че преценката за спазване на разпоредбите на чл. 146
ГПК и правилността на фактическите и правни изводи на
първоинстанционния съд относно релевантните за спорното право факти,
касае оценка по съществото на спора, която въззивната инстанция следва да
даде с решението си.
Предвид изложеното и на основание чл. 267, ал. 1 ГПК, съдът
3
РАЗПОРЕДИ:
ДОКЛАДВА делото така, както е посочено в мотивите на
разпореждането.
УКАЗВА на страните, че мотивите на настоящото разпореждане имат
характер на окончателен доклад на жалбата и отговора по реда на чл. 268, ал.
1 от ГПК.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито заседание на 22.03.2023 г.
от 10,10 часа, за когато да се призоват страните, като им се връчи препис от
настоящото разпореждане, а на жалбоподателя – и препис от отговора на
въззиваемата страна.
РАЗПОРЕЖДАНЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Окръжен съд – Перник: _______________________
4