РЕШЕНИЕ
№ 16009
гр. София, 05.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 71 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи септември през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:ДАНИЕЛА Г. ШАНОВА
при участието на секретаря КАЛИНА Д. АНГЕЛОВА
като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА Г. ШАНОВА Гражданско дело №
20231110119572 по описа за 2023 година
и взе предвид следното:
Производството е по предявени от В. М. К. срещу ............. ЕАД при условията на
кумулативно обективно съединяване:
- иск по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ за отмяната на Заповед № 16/20.03.2023г. на главния
изпълнителен директор на ............. ЕАД, връчена на ищцата на 20.03.2023г., с която
трудовото правоотношение на ищцата е прекратено на основание чл. 328, ал. 2 КТ, считано
от 21.03.2023г.;
- иск по чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ за възстановяване на ищцата на заеманата преди
уволнението длъжност „............. данните“ в звено „............... данни“ към ............ на .............
ЕАД.
- иск по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ за заплащане на обезщетение по за оставане без работа
по чл. 225 КТ за период от 6 месеца, считано от 21.03.2023г. в размер на 22269,66 лв., ведно
със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното плащане и с
разноските за производството.
Незаконосъобразността на процесното уволнение ищцата обосновава с твърдението,
че не е налице соченото в заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение
уволнително основание по смисъла на чл. 328, ал. 2 КТ, т.к. заповедта за уволнение е
немотивирана, както и че ищцата не е заемала ръководна длъжност в предприятието на
ответника.
1
В срока по чл.131 ГПК ответната страна е депозирала отговор на исковата молба, в
който оспорва предявените искове, като поддържа, че уволнението е извършено законно на
посоченото в заповедта за уволнение основание, при спазване на всички законови
изисквания.
С отговора по чл. 131 от ГПК при условията на евентуалност е заявено възражение на
ответника за съдебно прихващане до размера на по-малкото на предявеното от ищцата
вземане по чл.225, ал.1 във вр. чл.344, ал.1, т.3 КТ с вземане на ответника с правно
основание чл. 55 ЗЗД за сумата от 11228,40 лв. – изплатено обезщетение по чл. 220, ал. 1 КТ
за неспазен срок от 3 месеца на предизвестието.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 235 от ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
Относно иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ
Безспорно е между страните, а и се установява от приетите по делото писмени
доказателства, че ищцата към датата на уволнението е заемала длъжността „.............
данните“ в звено „............... данни“ в ответното дружество – държавно предприятие. Не е
спорно и че със Заповед № 16/20.03.2023г. на главния изпълнителен директор на .............
ЕАД трудовото отношение е било прекратено на основание чл. 328, ал. 2 от КТ без
предизвестие от работодателя поради сключване на договор за управление на предприятието
считано от 21.03.2023г., като заповедта е връчена на ищцата срещу подпис на 20.03.2023г.
Съгласно чл. 328, ал. 2 КТ служителите от ръководството на предприятието могат да
бъдат уволнени с предизвестие в сроковете по чл. 326, ал. 2 и поради сключването на
договор за управление на предприятието. Уволнението може да бъде извършено след
започване на изпълнението по договора за управление, но не по-късно от 9 месеца.
Фактическият състав на процесното прекратително основание включва кумулативното
наличие на следните материални предпоставки: сключен договор за управление с
новоизбран или новоназначен управляващ предприятието на работодателя; на управляващия
предприятието да е поставена бизнес задача с конкретни икономически показатели, които
той трябва да постигне; правото на уволнение да е реализирано спрямо работник или
служител, който заема и изпълнява ръководна длъжност; уволнението да е извършено от
новоназначения управител в срок от девет месеца от започване изпълнението на договора за
управление.
Единствените спорни въпроси по делото са дали заеманата от ищцата длъжност
„............. данните“ е ръководна по смисъла на § 1, т. 3 ДР на КТ, за да е приложимо
уволнителното основание по чл. 328, ал. 2 КТ. По наличието на останалите елементи от
горния фактически състав не е формиран спор между страните, поради което и същите не са
предмет на изследване от съда. С оглед диспозитивното начало, установено с чл. 6, ал. 2
ГПК, в спорните съдебни производства по исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ съдът не може
да се произнася по доводи за незаконност на уволнението, които не са наведени от ищеца с
2
исковата молба като основания на иска.
Неоснователно е наведеното от ищцата възражение за незаконност на уволнението
поради липса на мотиви в уволнителната заповед. Не е необходимо заповедта да е
мотивирана с фактически основания за уволнението на конкретния ръководен служител, тъй
като преценката за освобождаването му, в случай, че са установени кумулативните
предпоставки на нормата на чл. 328, ал. 2 от КТ е по целесъобразност и не подлежи на
съдебен контрол. За пълнота, съгласно трайно установената практика на касационната
инстанция, вкл. формираната в постановените по реда на чл. 290 ГПК решение № 346 от
23.07.10 г. по гр. дело № 468/09 г. на ВКС, IV г. о., решение № 314/30.10.2014 г. по гр. д. №
840/2014 г., IV г.о., няма законова пречка мотивите в заповедта да се изчерпват с цитиране
на правната норма, тогава, когато тя не предполага различни фактически основания, нито
има нужда от излагане на допълнителни данни, формирали волята на работодателя, какъвто
именно е процесният случай. В случая в уволнителната заповед субектът на работодателска
власт е посочил, че трудовият договор се прекратява поради сключен договор за управление,
като е индивидуализиран и самия договор.
Съдът приема, че по делото не е установено, че длъжността на ищцата попада в кръга
на ръководния екип по смисъла на чл. 328, ал. 2 КТ. В този кръг попадат само онези
длъжности, от които зависи успеха на управлението, тоест постигането на конкретните
целите на бизнес-плана. Ограниченията за кръга на лицата, които могат да бъдат уволнение
са въведени от законодателя с оглед целта на уволнителното основание – да се даде
възможност на управителя да сформира свой ръководен екип. Това уволнително основание е
приложимо за всички лица, заемащи длъжности, на които е възложено управлението на
трудовия процес във всяко едно звено на предприятието, от което зависи стопанския
резултат в предприятието, посочен в бизнес-задачите по договора за управление. Приносът
на различните звена в предприятието за постигане на поставените бизнес-задачи е различен.
Целта на уволнителното основание по чл. 328, ал. 2 КТ е улеснение на управителя да
постигне заявените от него финансови резултати, поради което и уволнение по чл. 328, ал. 2
КТ е законосъобразно само за онези звена, от които зависят постигането на тези стопански
резултати. Това уволнително основание е неприложимо за ръководството и на звена, от
работата на които тези резултати не зависят. Преценката за тези обстоятелства винаги е
конкретна и зависи от определените бизнес-задачи, както и трудовите функции на
длъжността на ищеца. Названието на длъжността, включването й в ръководните длъжности
по Единния класификатор на длъжностите, обособяване на самостоятелно звено, което да е
подчинено на длъжността, сами по себе си не са от решаващо значение. Не е от решаващо
значение само по себе си и обстоятелството дали длъжността е подчинена пряко на
управителя на дружеството, дали има подчинени служители. Релевантно за преценката дали
длъжността попада в кръга на лицата по чл. 328, ал. 2 КТ вр. с § 1, т. 3 от ДР на КТ е дали е
възложено ръководство на трудовия процес-организиране, планиране на трудовия процес,
разпределение на задачи и контролиране на изпълнението им и на трудовата дисциплина в
звено на предприятието, от работа на което зависи постигане на конкретни стопански
3
резултати. Тези обстоятелства се преценяват с оглед разписаните трудови функции в
длъжностната характеристика, както и с мястото на длъжността в структурата на
предприятието, съответно бизнес-задачите по договора за управление /в този смисъл
Решение № 178/07.11.2016 г. по гр. д. № 1838/2016 г. на ІІІ-то Г.О. на ВКС, Решение №
68/07.04.2015 г. по гр. д. № 2712/2014 г. на ІІІ-то Г.О. на ВКС, Решение № 250/13.02.2014 г.
по гр. д. № 2682/2013 г. на ІІІ-то Г.О. на ВКС, всички постановени по реда на чл. 290 от
ГПК/.
В конкретния случай по делото не е установено длъжността на ищцата да е част от
ръководен екип на звено на ответника, от работата на което да зависи успеха на
управлението, тоест постигането на конкретните цели на бизнес-плана. По делото не са
установени бизнес-задачи, които следва да се постигнат от лицето, на което е възложено с
договора от 17.02.2017 г. управлението на предприятието и подробни съображения за този
извод съдът изложи по-горе. Това препятства възможността за извод, че длъжността на
ответника попада в кръга на лицата по чл. 328, ал. 2 от КТ. Самата длъжност и звеното, в
което е тя – „............. данните“ в звено „............... данни“ не предпоставят такъв извод.
Трудовите функции по длъжностна характеристика, мястото на длъжността в структурата на
предприятието обосновават извод, че функциите й са експертни, организаторски, свързани с
методическо ръководство и контролни, но не са ръководни такива. Функциите на
длъжността не са насочени пряко към постигане на цели, свързани за производителност,
рентабилност, обем на работа, печалби, поддържане на определен брой работни места,
финансови задължения и инвестиции.
Не на последно място: Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на
Съвета въведе фигурата на длъжностното лице по защита на данните (ДЛЗД). Нейните
основни функции са предоставяне на съвети и консултации в областта на защитата на
личните данни, както и осъществяване на надзор по спазването на Регламента в
организацията на администратора. Член 39, параграф 1 от Регламента посочва изчерпателно
задължителен минимум от задачи, които ДЛЗД трябва да изпълнява:
– да информира и съветва администратора или обработващия лични данни и
служителите, които извършват обработване;
– да наблюдава спазването на регламента;
– при поискване да предоставя съвети по отношение на оценката на въздействието
върху защитата на данните и да наблюдава извършването на оценката съгласно член 35;
– да си сътрудничи с надзорния орган;
– да действа като точка за контакт за надзорния орган.
Правната уредба, разписана в съображение (97) и разпоредбата на чл. 37, пар. 6 от
Регламент (ЕС) 2016/679 определя длъжностното лице по защита на данните, като
„служител” или „член на персонала”. Граматическото тълкуване на тези понятия показва, че
законодателят е имал предвид конкретни физически лица, независимо дали са служители на
администратора или обработващия или служители на външна организация, предоставяща
4
услуги в областта на защитата на личните данни.
Съгласно разпоредбата на чл. 38, пар. 3 от Регламент (ЕС) 2016/679 ДЛЗД „не може
да бъде освобождавано от длъжност”, нито санкционирано от администратора или
обработващия лични данни за изпълнението на своите задачи, т.е. санкционирането е
забранено само ако се налага в резултат на изпълнението на задълженията на ДЛЗД в
качеството му на ДЛЗД.
Също така администраторите/обработващите лични данни са длъжни да гарантират,
че ДЛЗД „не получава никакви указания във връзка с изпълнението на тези
задачи” и „се отчита пряко пред най-висшето ръководно ниво на администратора или
обработващия лични данни”.
С нормите на съображение (97) и чл. 38, пар. 6 от Регламент (ЕС) 2016/679 се
очертават характерните особености на длъжността на ДЛЗД – „да изпълнява своите
задължения и задачи независимо” и функциите му „да не водят до конфликт на
интереси”, независимо дали ДЛЗД е член на персонала на администратора/обработващия,
дали съвместява длъжността или изпълнява задачи по договор за услуги. Направените
уточнения налагат ДЛЗД да е лице различно от администратора/обработващия, както и от
лицата, които определят целите и средствата за обработването на лични данни при
съответния администратор/обработващ (като например управител, главен изпълнителен
директор, главен оперативен директор, главен финансов директор, главен медицински
директор, ръководител на маркетингов отдел, ръководител на отдел „Човешки ресурси” или
ръководител на ИТ отдел, но също така и други функции по-надолу в организационната
структура, ако въпросните длъжности или функции са свързани с определяне на целите и
средствата за обработване на данните).
Съществен елемент от независимостта на ДЛЗД е, че същото „се отчита пряко пред
най-висшето ръководно ниво на администратора или обработващия лични
данни” (чл. 38, пар. 3 от ОРЗД). Тази разпоредба дава ясен сигнал, че когато ДЛЗД е
служител на администратора/обработващия, включително когато той е публичен орган,
неговата позиция следва да бъде организационно и функционално обособена от другите
структурни звена на организацията. Аналогични примери за длъжности в администрацията,
които пряко отчитат своята дейност пред най-висшето ръководно ниво са длъжностите на
служител по сигурността на информацията и финансовия контрольор. По правило тези
длъжности са на пряко подчинение на ръководителя на съответната организация, т.е.
функционално ръководството на тяхната дейност не може да бъде опосредено, чрез
структурното им позициониране в рамките на административните звена (дирекции, отдели,
сектори).
В горния смисъл е и даденото от Комисия за ............... данни Становище рег. № ППН-
02-463/2021 г. от 18.11.2021 г. относно: Фигурата на ............. данните в контекста на
служебното правоотношение, публикувано в сайта на Комисията.
От горното следва изводът, че на длъжностното лице по защита на данните (ДЛЗД)
не може да бъде възложено изпълнението на задачи или задължения, които биха могли да
5
попречат на упражняването на функциите му като ДЛЗД и по-специално такива задължения,
които биха могли да доведат до конфликт на интереси, в т.ч. ръководни функции.
С оглед изложеното и предвид липсата на положително установено уволнителното
основание предявеният иск по чл.344, ал.1, т.1 КТ следва да бъде уважен.
Относно иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ
С оглед акцесорния характер на иска за възстановяване на работа и обстоятелството,
че атакуваното уволнение е незаконно, както и, че трудовото правоотношение между
страните е за неопределено време, искът се явява основателен.
Относно иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 във вр. с чл. 225 КТ
Основателен и е искът за присъждане на обезщетение по чл. 225, ал. 1 и ал. 2 КТ за
период от шест месеца, считано от 21.03.2023г.
По отношение на въпроса за предпоставките за да бъде уважен иск по чл. 344, ал. 1, т.
3 КТ, в практиката на ВКС се приема еднозначно, че след като претендира обезщетение за
определен период от време, обикновено за целия шестмесечен период по чл. 225, ал. 1 КТ,
ищецът следва да установи оставането си без работа не само в началния момент след
уволнението, а и до края на периода, но за успешното установяване на този факт е
достатъчно да бъде представена трудовата книжа на работника или служителя. Ако въпреки
това работодателя твърди, че за исковия период работникът е получавал доходи от труд, то
той носи тежестта да докаже този факт, а в случай, че такива доказателства не бъдат
ангажирани, фактът на безработицата следва да се счита за установен /в този смисъл са
решение № 707/22.12.2009 г. по гр. д. № 3164/2008 г., ІІ г. о., решение № 132/11.03.2011 г.
по гр. д. № 1513/2009 г., ІV г. о. и решение № 324/06.11.2012 г. по гр. д. № 1728/2011 г., ІІІ г.
о./.
От извършената констатация по оригинала на ТК в проведеното на 21.09.2023г.
открито съдебно заседание се установява, че ищцата е останала незаета по трудово
правоотношение след незаконното уволнение в рамките на процесния период. Ответникът
не е оспорил изрично горното, а и не е въвел възражения и ангажирал доказателства в
обратен смисъл.
Относно размера на дължимото обезщетение:
Дължимото обезщетение за така посочения период, при положение, че последното
получено от ищцата БТВ за пълен отработен месец е в размер на 3711,61 лв. /по последното
не се спори от ответника/ възлиза на 22269,66 лв., поради което искът следва да бъде уважен
за пълния предявен размер, ведно със законната лихва от 01.05.2023г. /заявено с исковат
молба – арг. чл. 6, ал. 2 ГПК/ до окончателното изплащане.
Относно възражението за прихващане
В отговора на исковата молба ответникът е направил възражение за съдебно
прихващане на претендираното от ищцата обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ с негово
насрещно вземане, дължимо от ищцата поради отпаднало основание, при заявена
6
евентуалност за платено обезщетение по чл. 220, ал. 1 КТ в размер на 11228,40 лв. – за
неспазен срок от 3 месеца на предизвестието. Със становище от 07.07.2023г. процесуалният
представител на ищцата изрично е оспорил такова обезщетение да й е било изплатено преди
завеждане на исковете, независимо, че същото било начислено от ответникаДо приключване
на съдебното дирене ответникът не ангажира доказателства такова обезщетение реално да е
било изплатено на ищцата, поради което и заявеното в условията на евентуалност
възражение следва да се остави без уважение.
Относно разноските за производството
При този изход на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът дължи на
ищцата разноските, които е направил за производството, установени в размер от 2800 лв. –
заплатено по банков път адвокатско възнаграждение, съгл. представен списък по чл. 80 ГПК.
Неоснователно е възражението на ответната страна по чл. 78, ал. 5 ГПК за
прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответника, доколкото неговият размер не
надвишава минималния размер на възнаграждението по обективно съединените искове
съгласно чл. 7, ал. 1, т. 1, изр. първо и изр. последно във вр. с ал. 2, т. 3 от Наредба № 1 за
минималните размери на адвокатските възнаграждения и при съобразяване с броя и вида на
исковите претенции, фактическата и правна сложност на делото и извършените от
пълномощника на ищеца процесуални действия.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК в тежест на ответника е и плащането на държавната
такса за разглеждането на уважените искове в размер от 1010,79 лв. /2х60 лв. за
неоценяемите искове по чл. 344, ал. 1 , т. 1 и 2 и 890,79 лв. за оценяемия иск по чл. 344, ал 1,
т. 3 КТ /.
Така мотивиран, Софийски районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННО И ОТМЕНЯ на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ
уволнението на В. М. К. с ЕГН ********** от длъжността „............. данните“ в звено
„............... данни“ към ............ на ............. ЕАД, извършено на основание чл. 328, ал. 2 КТ със
Заповед № 16/20.03.2023г.
ВЪЗСТАНОВЯВА на основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ В. М. К. с ЕГН ********** на
длъжността „............. данните“ в звено „............... данни“ към ............ на ............. ЕАД.
ОСЪЖДА ............. ЕАД, ЕИК ************, с адрес гр. С..................., да заплати на
В. М. К. с ЕГН ********** и съдебен адрес гр. С........... – чрез адв. К., на основание чл. 225,
ал. 1 и ал. 2 във вр. чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ сумата 22269,66 лв. в обезщетение на вредите от
оставане без работа поради незаконно уволнение за период от шест месеца, считано от
21.03.2023г., ведно със законната лихва от 01.05.2023г. до окончателното плащане, както и
да й заплати на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 2800 лв. – разноски за настоящото
производство.
7
ОСЪЖДА ............. ЕАД, ЕИК ********, с адрес гр. С........... да заплати по сметка на
Софийски районен съд държавна такса в общ размер от 1010,79 лв.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд с въззивна
жалба в двуседмичен срок, считано от 09.10.2023 г., за което страните са надлежно
уведомени в о.с.з. от 21.09.2023г.
На основание чл.7, ал.2 ГПК препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8