Р
Е Ш Е Н И Е
по признание на иска №
***, 13.09.2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Казанлъшкият районен съд гражданска колегия в открито
съдебно заседание на трети септември две хиляди и деветнадесета година в състав
Председател
: КЕТИ КОСЕВА
При участието на секретаря Г.Гилева като разгледа
докладваното от съдия Косева гр. дело № 611/2016
година за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 274, ал. 1, т. 1
вр. чл. 227, т. 2 от КЗ (в сила от 01.01.2005 г. отм. на 01.01.2016 г.).
Ищецът З. „Б.В.и.г.“ АД твърди, че на 20.07.2009 г.,
по път I-5 км. 189, в землището на с. ****, ответницата Н.Г.Д. /Карабоюкова към
20.07.2009 г./, при управление на лек автомобил „Волво С40“ с ДНК ****,
движейки се в посока с. ****, в пияно състояние с концентрация на алкохол в
кръвта 3,12 промила, при навлизане в участък на десен завой, загубва
управлението над автомобила, навлиза в насрещното движение, виновно реализира
ПТП с насрещно движещия се лек автомобил „Фолксваген Венто" с ДКН ****управляван
от И.К.Д.. Вследствие на ПТП са починали двама от пътниците в управлявания от И.К.Д.
л.а. - дъщеря му М.И.Д.и съпругата му М.И.Д. на 38 години. На И.К.Д. е
причинена средна телесна повреда. По образуваното НОХД №849/2009 год. по описа
на ОС - Стара Загора е постановена присъда №8/18.01.2010 год., с която Н.Г.Д. е
призната за виновна в това, че на 20.07.2009 год., по първокласен път I-5 км.
189, в землището на с.****, общ.***, при управление на лек автомобил „Волво
С40" с ДКН ****, нарушила правилата за движение по пътищата - чл.5, ал.2,
т.3, чл.16, ал.1, т.1, чл.20, ал.1 и чл.21, ал.1 от ЗДвП, поради управление на
МПС в пияно състояние - с концентрация на алкохол в кръвта 3,12 на хиляда,
установено по надлежния ред с протокол за химическа експертиза на кръвна проба
№649/20.07.2009 год. на НТЛ при ОД на МВР гр. Стара Загора и с превишена
скорост от 117 км/час при ограничение 90 км/час виновно реализирала ПТП и по
непредпазливост причинила смърт на повече от едно лице -М.И.Д.ЕГН ********** и М.И.Д. ЕГН ********** и средна
телесна повреда на И.К.Д. с ЕГН **********, с което извършила престъпление по
чл.343, ал.4, вр. с ал.3, предл. 1 и 4 б."б", предл. 2 вр. С чл.342,
ал.1 и чл.54 НК, за което й е наложено наказание лишаване от свобода за срок от
6 години и шест месеца при първоначален общ режим в затворническо общежитие от
открит тип и наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от осем
години.
За управлявания от Н. Карабоюкова лек автомобил „Волво
С40" с ДКН **** е имало сключена със З."Б.В.и.г."АД с полица
№031093101665 за периода 22.02.2009 год. - 21.02.2010 год. застраховка
„Гражданска отговорност". Твърди, че срещу него в качеството му на
застраховател на автомобила управляван от виновния за ПТП водач, увредените
лица са завели на 08.05.2010 год. иск, въз основа на което образувано гр. дело
9209/2010 год. по описа на СГС първо т.д., 5-ти състав, а в последствие
производството е продължило по гр.дело № 10794/2010 по описана СГС, първо т.д.,
8 състав и гр.дело № 3045/2013 год. по описана САС, т.о., 7 състав. Твърди, че
е осъден да за плати на И.Д.70 000 лв. със законната лихва от 20.07.2009 год. -
обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на дъщеря му М.Д., 23 000 лв. със
законната лихва от 20.07.2009 год. - обезщетение за неимуществени вреди
причинени от нанесените му ПТП травматични увреждания, 1432лв. със законната
лихва от 20.07.2009 год. - обезщетение за имуществени вреди причинени от
нанесените му ПТП травматични увреждания.
Образувани са две изпълнителни дела при ЧСИ Р.М.- и.д. №20137900401388 и
и.д. № 20147900400044. Твърди, че по и.д. №20137900401388 изплатил на И.Д.на
13.08.2013 год. общо 120005,13 лв., от които 55 000 лв. - обезщетение за
неимуществени вреди от смъртта на дъщеря му М.Д., 18 000 лв.- обезщетение за
неимуществени вреди причинени от нанесените му ПТП травматични увреждания,
31161,70лв. представляващи законната лихва върху двете главници от 20.07.2009
год. до плащането им на 13.08.2013 год. Твърди, че по и.д. № 20147900400044
изплатил на И.Д.на 16.01.2014 год. 15 000 лв. - обезщетение за неимуществени
вреди от смъртта на дъщеря му М.Д., 5000 лв. - обезщетение за неимуществени
вреди причинени от нанесените му ПТП травматични увреждания, 1432 лв. -
обезщетение за имуществени вреди причинени от нанесените му ПТП травматични
увреждания и 10 047,53 лв., представляващи законната лихва върху трите главници
от 20.07.2009 год. до плащането им -16.01.2014 год. На осн. чл.274, ал.1,т.1,
предложение 1 от Кодекса на застраховането упражнява правото си на регрес срещу
виновния за ПТП водач за платените на увредения суми в размер на 94 432 лв.
главници и 10 527 лв. лихви за периода от 20.07.2009 г. – 05.08.2010 г. като
моли съда да постанови решение по признание на иска като осъди Н.Г.Д. с ЕГН **********
да му заплати сумата 5 000 лв., представляваща частичен иск от изплатеното на И.К.Д.
застрахователно обезщетение в общ размер 94 432,00 лв. за причинените му
имуществени и неимуществени вреди вследствие на ПТП настъпило на 20.07.2009 г.
в едно със законната лихва върху сумата 5 000 лв. от датата на предявяване на
настоящия иск до изплащането й, сумата 1 000 лв., представляваща частичен иск
от сумата в общ размер 10 527 лв., представляваща лихви за периода от
20.07.2009 г. – 05.08.2010 г. върху сумите 73 000лв. платени по изп. дело
№ 20137900401388 и 21432лв. – по изп. дело № 20147900400044 в едно със
законната лихва върху сумата 1 000 лв. от датата на предявяване на настоящия
иск до изплащането й и направените по делото съдебни и деловодни разноски в
размер на 1019,50 лв.
Ответникът Н.Г.Д. признава, че за датата 20.07.2009
год. за управлявания от нея при ПТП автомобил е имало сключена със ищеца
застраховка „Гражданска отговорност". Признава по основание и размер
предявените срещу нея от ищеца искове с пр. осн. чл.274, ал.1, т.1 от КЗ и
изложените в исковата молба факта и обстоятелства относно вида и размера на
присъдените в полза на И.К.Д. обезщетения и относно времето, начина и размера
на извършените от ищеца в полза на И.Д.плащания. Не оспорва правото на ищеца да
предяви срещу нея регресен иск за тези суми или за част от тях.
Оспорва по размер предявеният от ищеца, преди
направеното изменение в хода на производството, иск с пр.осн. чл. 227 т.2 от КЗ
съгласно който застрахователят има право на регресен иск срещу застрахована за
платени лихви за забава съответстващи на периода от датата на настъпване на
застрахователното събитие до датата на съобщаване на обстоятелствата по чл.224,
ал.1 от застрахованото лице или до датата на предявяване на прекия иск по
чл.226, ал. 1 от КТ, освен ако застрахованото лице не е изпълнило З.ълженията
си по причини, които не могат да му се вменят във вина." Твърди, че ищецът
няма правно основание да претендира тя да му възстанови платената по
обезщетенията лихва след датата на предявяване на прекия иск, която е 05.08.2010
год.
Твърди, че дължимият от нея размер лихви възлиза на
10527 лв. за периода 20.07.2009 г. - 05.08.2010 г. Моли съда да постанови
съдебно решение, с което да отхвърли предявеният от ищеца срещу нея като
частичен иск за 1000 лв. като част от сумата 41209,23 лв. за размера над признатите
сумата 10527 лв.
Претендира да й бъдат присъдени направените по делото
разноски.
Разпоредбата на чл. 237 ГПК предвижда възможността,
когато ответникът е признал иска, ищецът да поиска от Съда да прекрати
съдебното дирене и постанови решение при признание на иска. Признанието на иска
е заявление от страна на ответника, че правното твърдение на ищеца, изложено в
исковата молба, отговаря на действителното правно положение. Това, като
последица, води до съвпадение на правните твърдения на двете страни и Съдът е
длъжен да се произнесе с решение съобразно признанието, без да обсъжда в
мотивите си доказателствата, като е достатъчно да посочи, че постановява
решение си само въз основа на направеното признание.
Съдът намира, че в конкретния случай са налице
предпоставките за произнасяне с решение по чл. 237, ал. 1 ГПК. Както по-горе се
посочи ответникът е направил изрично изявление за признание на исковете.
Спазени са и изискванията на чл. 237, ал. 3 ГПК, тъй като признатото право не
противоречи на Закона и на добрите нрави, а от друга страна е такова, с което
страната може да се разпорежда.
С оглед направеното признание на исковете, Съдът
намира, че предявените искове са основателни и доказани, поради което следва да
бъдат уважени изцяло. По изложените съображения Съдът постановява настоящото
решение при признание на иска, като на основание чл. 237, ал. 2 ГПК не излага мотиви за това.
/вж. Решение №
299 от 4.06.2019 г. на ОС - Пловдив по т. д. № 988/2018 г., Решение № 51 от
16.04.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5299/2014 г., I г. о., ГК/
Застрахователят има право да получи от застрахования
платеното от застрахователя обезщетение, когато застрахованият при настъпването
на пътнотранспортното произшествие е управлявал моторното превозно средство
след употреба на алкохол с концентрация на алкохола в кръвта над допустимата по
закон норма. Застрахователят има право на регресен иск срещу застрахования за
платените лихви за забава, съответстващи на периода от датата на настъпване на
застрахователното събитие до датата на съобщаване на обстоятелствата по чл.
224, ал. 1 от застрахованото лице или до датата на предявяване на прекия иск по
чл. 226, ал. 1, освен ако застрахованото лице не е изпълнило задълженията си по
причини, които не могат да му се вменят във вина.
Исковата молба е подадена на 20.08.2015 г.
Разноските на ищеца по делото възлизат на 1019,50 лв., от които 250лв. държавна такса, 1,50 лв. такса за банков превод, 768,00 лв. възнаграждение за процесуален представител и се претендират в този размер видно от представения списък на разноските. На осн. чл.78 ГПК ответникът следва да заплати на ищеца направените от него разноски в пълен размер - 1019,50 лв.
Водим от горното съдът
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА Н.Г.Д. с ЕГН ********** *** да заплати на ЗАД „Б.В.и.г.“ АД с ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление *** сумите:
- 5000лв.,
представляваща част от платените на И.К.Д. по и.д. №20137900401388 на ЧСИ Р.М.Василева
и и.д.
№ 20147900400044 на ЧСИ Р.М.Василева
суми в общ размер на 94432 лв., от които 70 000 лв. - обезщетение за
неимуществени вреди от смъртта на дъщеря му М.Д. и 23 000 лв.- обезщетение за
неимуществени вреди причинени от нанесени му при ПТП настъпило на 20.07.2009
год. травматични увреждания и 1432,00 лв. обезщетение за причинените му
имуществени вреди;
-законната лихва върху сумата 5 000 лв. считано
от 20.08.2015 год. и до изплащането й;
- 1000 лв., представляваща част сумата 10527,36 лв.
представляваща дължими за периода 20.07.2009 г. – 05.08.2010 г. лихви за забава
върху платените на И.К.Д. по и.д. №20137900401388 на ЧСИ Р.М.Василева и и.д.
№ 20147900400044 на ЧСИ Р.М.Василева
обезщетения в общ размер на 94432 лв.;
-законната лихва върху сумата 1 000 лв. считано от
20.08.2015 год. и до изплащането й;
- 1019,50 лв., представляваща
разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в двуседмичен срок от 19.09.2019
год. пред ОКРЪЖЕН СЪД Стара Загора.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: