Р Е Ш Е
Н И Е
№378
гр. Несебър, 19.12.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
НЕСЕБЪРСКИ РАЙОНЕН СЪД, наказателен състав в публично заседание на дванадесети декември две хиляди и осемнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Валери Събев
при участието на секретаря Мая Деянова, като разгледа АНД
№ 1541 по описа на Районен съд Несебър за 2018г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН.
Образувано е по жалба, подадена от Д.К.М. срещу наказателно постановление № 22-0000198 от 16.08.2018г. на
началника на ОО „АА” гр. Бургас, с което на жалбоподателя на
основание чл. 93, ал. 1, т. 1 от Закона за автомобилните превози (ЗАвП), за
извършено нарушение на чл. 6, ал. 1 ЗАвП, е наложено наказание „глоба” в размер
на 2000 лв. Жалбоподателят, чрез процесуалния си представител, твърди, че НП е
незаконосъобразно, необосновано и издадено при съществени нарушения на
процесуалните правила. Развива подробни съображения в насока, че нарушение по
чл. 6, ал. 1 от ЗАвП може да извърши само „превозвач”, но не и водач на
превозното средство. Намира, че задължението произтича от чл. 24, ал. 1 от
ЗАвП. Навежда, че в АУАН и НП не са изложени обстоятелства дали превозът е за
собствена сметка или за другиго. Сочи, че отсъствието на този елемент от
състава на нарушението препятства възможността за преценка кой е субект на
нарушението. Излага, че е налице нарушение на чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН, тъй
като липсват конкретни мотиви, обосноваващи извода, че жалбоподателят е
нарушител. Твърди, че посочените в НП доказателства не са достатъчни. Прави
извод за необоснованост на НП и развива подробни съображения в тази насока.
Акцентира върху обстоятелството, че наказващият орган не е установил
собствеността на управляваното превозно средство, тъй като същото е собственост
на „И.Б.” ЕООД, а не на „И.Б.” ЕООД както е посочено в НП. Излага доводи, че в
хода на делото не са доказани елементите на нарушението по чл. 6, ал. 1 ЗАвП.
Моли обжалваното НП да бъде отменено.
Ответната страна в производството – ОО „Автомобилна
администрация” гр. Бургас, чрез началника си, заема становище, че НП е
законосъобразно и съобразено с материалните и процесуалните правила. Намира, че
нарушението е доказано по безспорен начин. Не е съгласен с тезата на
жалбоподателя, че отговорност може да се търси само от лице, което е
регистрирано като търговец. Излага доводите си в тази насока. Сочи, че чл. 24г
от ЗАвП не може да се приложи към случая, тъй като няма доказателства за
определен маршрут от кмета на Община Несебър. Заявява, че в НП е допусната
техническа грешка, тъй като собственик на превозното средство е „И.Б.” ЕООД, а
не „И.Б.” ЕООД. С тези доводи моли обжалваното НП да бъде потвърдено.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и като
съобрази доводите и възраженията, изложени в жалбата, намира за установено
следното:
От фактическа страна:
На 08.08.2018г. била проведена съвместна операция от
служителите на ТД на НАП Бургас, „Жандармерия” гр. Бургас и изпълнителна
агенция автомобилна администрация. Като представител на ИА „АА” в проверката
участвал свидетелят П. – инспектор в областен отдел на „Автомобилна
администрация” гр. Ямбол, командирован да извършва проверки на територията на
АА гр. Бургас със заповед № РД-01-747 от 08.08.2018г. на изпълнителния директор
на ИА АА. Проверяващите се намирали на пост в к. к. „Слънчев бряг”, на изхода
за с. Тънково, до хотел „Сезони”. Около 11:00 часа бил спрян за проверка лек
автомобил „Л.Д.”, кат. М1 с рег. № А ....МК. При проверката се установило, че
автомобилът се управлява от жалбоподателя М., а в него пътуват седем пътника от
Англия. С водача била проведена беседа, като той дал и писмени обяснения, в
които вписал, че приятел го помолил да кара джипа му за деня и да превози едни
туристи по маршрута Слънчев бряг - Медово. Пред служителите на НАП (в изготвен
от тях въпросен лист – с превод на л. 51 от делото) един от пътниците – П.С.,
изложил, че превозното средство било наето от хотел „Лагуна Парк”, за
екскурзията били заплатени 70 за възрастни и 40 за деца, плащането било
извършено на рецепцията в хотела. Водачът М. представил на проверяващите
документ „travel solutions”, видно от който (с
превод на л. 50 от делото) на 08.08.2018г. следвало да се извърши екскурзия в
полза на лицето Стюърт от Лагуна Парк Д 404 308, с време на пристигна
10:00 часа и таксуване – 2 + 1 безплатно от отправна точка – бариера. При тези
данни св. П. изискал от водача М. да му представи лиценз за превоз на пътници
на територията на Република България или удостоверение за таксиметрова дейност.
Свидетелят не извършил допълнителна проверка в базата данни, а съставил на М.
АУАН серия А-2017 № 243263 от 08.08.2018г. за това, че не му представил
необходимия документ - нарушение на чл. 6, ал. 1 ЗАвП. В АУАН вписал, че
спреният автомобил е собственост на „И.Б.” ЕООД. Жалбоподателят вписал в АУАН,
че има възражения, без да ги посочи конкретно. Въз основа на АУАН е издадено
процесното НП, предмет на проверка в настоящото производство. Междувременно със
заповед за прилагане на ПАМ № 14-1960 от 09.08.2018г. било установено, че
собственик на автомобила „Л.Д.”, кат. М1 с рег. № А ....МК е „И.Б.” ЕООД и
именно на това дружество била наложена принудителна административна мярка по
чл. 106а, ал. 1, т. 1, ал. 2, т. 1 и т. 4 ЗАвП. Срещу заповедта била подадена
жалба до Административен съд Бургас от „И.Б.” ЕООД (на л. 44 – л. 49 от
делото). Видно от справка от ТД на НАП Бургас (на л. 43 от делото)
жалбоподателят М. имал сключен договор към 08.08.2018г. с „К.Е.” ООД.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена с оглед събраните
по делото доказателства: АУАН серия А-2017 № 243263 от 08.08.2018г., копие от
талон на автомобил „Л.Д.”, кат. М1 с рег. № А ....МК, обяснение от Д.М.,
въпросен лист с превод на български език, заповед за прилагане на ПАМ № 14-1960
от 09.08.2018г., договор за наем на МПС, заповед № РД-08-249/15.05.2015г. на
министъра на транспорта информационните технологии и съобщенията, заповед №
РД-01-747 от 08.08.2018г. на изпълнителния директор на ИА АА, справка за
регистрирани трудови договори от ТД на НАП, жалба до Административен съд Бургас
от „И.Б.” ЕООД, превод на документ „travel solutions”, свидетелските показания на актосъставителя П.. Посочените доказателства
по делото са непротиворечиви и допълващи се, поради което съдът ги кредитира
изцяло. Жалбоподателят не оспорва фактическата обстановка по делото, като възраженията
му са насочени към правната страна на спора.
При така установената фактическа обстановка, съдът
достигна до следните правни изводи:
Жалбата е депозирана в рамките на седемдневния срок за
обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, подадена от легитимирано да
обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме,
че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна.
Обжалваното наказателно постановление е издадено от компетентен орган (оправомощен да издава наказателни постановления по
силата на заповед № РД-08-249/15.05.2015г. на Министъра на транспорта,
информационните технологии и съобщенията) в срока по чл. 34, ал. 3 ЗАНН. АУАН е съставен от компетентен служител, на който е дадена вкл. и
териториална компетентност със заповед № РД-01-747 от 08.08.2018г. на
изпълнителния директор на ИА „АА”.
Санкционната норма на чл. 93, ал. 1, т. 1 ЗАвП предвижда
задължение за съответния водач, който извършва обществен превоз или превоз за собствена сметка на пътници и
товари, да управлява автомобил, за който е налице редовно издадени лиценз,
разрешение, документ за регистрация или други документи, които се изискват от
регламент на европейските институции, от този закон и от подзаконовите
нормативни актове по прилагането му. В чл. 6, ал. 1 ЗАвП също е предвидено, че
обществен превоз на пътници и товари се извършва от превозвач, който притежава
лиценз за извършване на превоз на пътници или товари на територията на
Република България или удостоверение за регистрация - за извършване на
таксиметрови превози на пътници, и документи, които се изискват от този закон. На наказание по реда чл. 93, ал. 1, т. 1 ЗАвП подлежи лице, което е водач
на автомобил, за който не е издаден който и да е от посочените документи
(лиценз и удостоверение). От друга страна всеки от документите сам по себе си
дава право на водача да превозва пътници. Т.е. наличието само на лиценз, или
само на удостоверение за регистрация на таксиметров превоз е достатъчно, за да се
извършва превоз по смисъла на чл. 6, ал. 1 ЗАвП. Следователно ако водачът представи който и да е от тези документи, той на
практика ще е изпълнил задължението, вменено с чл. 6, ал. 1 и чл. 93, ал. 1, т.
1 ЗАвП. Нарушението на чл. 93, ал. 1, т. 1 ЗАвП е едно и се изразява в липса на
съответните документи, посочени по-горе, издадени за конкретния автомобил. С разпоредбата
на чл. 6, ал. 1 ЗАвП се вменява задължение на превозвачите да извършват превоз
на пътници само ако притежават лиценз или удостоверение за регистрация (при
таксиметров превоз). Разпоредбата на чл. 93, ал. 1, т. 1 ЗАвП на практика
преповтаря това изискване, като задължава водачите, фактически осъществяващи
обществения превоз, да притежават за съответния автомобил лиценз или документ
за регистрация. Съгласно пар. 1, т. 1 от ДР на ЗАвП „обществен превоз” е превоз, който се извършва с
моторно превозно средство срещу заплащане. В тази връзка разпоредбата на чл.
93, ал. 1, т. 1 ЗАвП предвижда наказание за водач, който извършва такъв превоз.
Т.е. годен субект, който да понесе отговорност по този текст, е водачът,
фактически управляващ автомобила при извършването на обществен превоз. От
анализа на тези норми може да се направи извод, че дори собственик на
автомобила да е юридическо лице, то неговото задължение като търговец „превозвач” по смисъла на пар. 1, т. 5
от ДР на ЗАвП да се снабди за конкретното превозно средство с документите по
чл. 6, ал. 1 ЗАвП, не изключва задължението за водача да поеме управлението
върху съответното МПС, с което се превозват пътници срещу заплащане, единствено
при наличието на необходимите документи по смисъла на чл. 6, ал. 1 ЗАвП. Следователно
макар задължението да се снабди с документи да е на превозвача (арг. от чл. 6,
ал. 1 ЗАвП), управлението на МПС, за което такива документи не са издадени,
представлява нарушение на чл. 6, ал. 1 ЗАвП, независимо от обстоятелство кое е
конкретното лице, което управлява автомобила. В чл. 93, ал. 1, т. 1 ЗАвП
водачът на автомобила изрично е предвиден като субект на нарушението. Ето защо
не може да се приеме тезата на жалбоподателя, че водачът не е годен субект на
цитираното нарушение. Не може да се приеме и соченото, че нарушението е
следвало да се квалифицира по чл. 24, ал. 1 от ЗАвП, тъй като в случая
наказанието е наложено за превоз на пътници, без каквито и да е документи за
това (вкл. и удостоверение за регистрация за таксиметров превоз по смисъла на
чл. 6, ал. 1 ЗАвП), а не конкретно за таксиметров превоз по смисъла на чл. 24,
ал. 1 ЗАвП. Съдът намира, че не е било необходимо в АУАН или НП да се отразява
дали превозът е за собствена сметка. В чл. 93, ал. 1 ЗАвП е направено
разграничение между обществен
превоз и превоз за собствена сметка, като в АУАН и НП изрично е вписано, че
става въпрос за „обществен превоз” и само
наличието на такъв вид превоз подлежи на изследване в настоящото производство.
От изложеното може да се
направи извод, че принципно няма пречка водач на автомобил да бъде наказан по
чл. 93, ал. 1, т. 1 ЗАвП за нарушение на чл. 6, ал. 1 ЗАвП. За целта обаче
следва да са се осъществили следните факти: 1. водачът да извършва превоз на
пътници с моторно превозно средство срещу заплащане; 2. за моторното превозно
средство да не са издадени по редовен начин лиценз, разрешение, документ за регистрация или други документи, които се
изискват от регламент на европейските институции, от този закон и от
подзаконовите нормативни актове по прилагането му. В случая вторият от тези
елементи не се установява в хода на цялото производство. Както изрично посочва
самият актосъставител в показанията си пред съда, той не е извършвал проверка в
базата данни дали за автомобил „Л.Д.”, кат. М1 с рег. № А ....МК е издаден
лиценз за превоз на пътници. Същевременно в ИА „АА” се поддържа информационна
система за лицензите с оглед изрично предвиденото в чл. 6, ал. 1, изр. 2 ЗАвП. Самият
актосъставител твърди, че е съставил АУАН на водача за това, че не е представил
съответните документи, а не за това, че за автомобила не са издадени такива. По
делото няма данни и наказващият орган да е извършил справка за наличието или не
на лиценз, като и в текста на НП не е вписано такава справка да е правена. Т.е.
може да се направи извод, че АУАН и НП са издадени за обществен превоз на
пътници без да има лиценз или удостоверение за регистрация на таксиметров
превоз, но актосъставителят и наказващият орган не са извършили проверка дали
такъв лиценз съществува или не. В същото време непредставянето по време на
проверката на съответните документи се санкционира по реда на чл. 93, ал. 2
ЗАвП. Налага се извод, че пред актосъставителя и наказващия орган са били
налични доказателства единствено за нарушение, наказуемо по реда на чл. 93, ал.
2 ЗАвП, но въпреки това на жалбоподателя е наложено наказание по чл. 93, ал. 1,
т. 1 ЗАвП. Нещо повече – в текста на АУАН и НП за собственик на автомобила е
посочено дружеството „И.Б.” ЕООД, а в хода на проверката по категоричен начин е
установено, че собственик е „И.Б.” ЕООД (срещу което е наложена и принудителна
административна мярка). Не може да се приеме тезата, че това представлява
техническа грешка, тъй като за доказване на нарушението следва по категоричен
начин да се установи собственикът на автомобила и дали за този собственик е
издаден съответният лиценз. Грешката в АУАН обаче е пренесена изцяло в НП и към
момента на налагане на наказанието изобщо не е правена справка дали „И.Б.” ЕООД.
Това и обективно не би могло да бъде осъществено към този момент след като и
самият наказващ орган е възприел като собственик на автомобила „И.Б.” ЕООД.
Както се посочи справка за лиценз не е направена дори и за „И.Б.” ЕООД. Налага
се извод, че в рамките на цялото административнонаказателно производство не е
събрано нито едно доказателство, че за
моторното превозно средство „Л.Д.”, кат. М1 с рег. № А ....МК не са издадени по редовен начин лиценз, разрешение, документ за регистрация или други документи, които се
изискват от регламент на европейските институции, от този закон и от
подзаконовите нормативни актове по прилагането му. В същото време наказващият
орган носи доказателствената тежест да установи по безспорен и категоричен
начин извършване на нарушението. В случая без да има доказателства за това
наказващият орган е посочил единствено декларативно, че автомобилът се
управлява без съответните документи. Както сочи и актосъставителят той не е
установил такова нещо, респ. не е съставил АУАН за изначална липса на
документи, а за непредставянето им, което представлява друго нарушение (арг. от
чл. 93, ал. 2 ЗавП).
Всичко изложено до тук води до
краен извод, че НП следва да бъде отменено, тъй като вмененото с него нарушение
не е доказано в хода на производството.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 22-0000198 от 16.08.2018г. на началника на ОО
„АА” гр. Бургас,
с което на Д.К.М., ЕГН **********, с адрес ***, на основание чл.
93, ал. 1, т. 1 ЗАвП, за извършено нарушение на чл. 6, ал. 1 ЗАвП, е наложено
наказание „глоба” в размер на 2000 лв.
Решението подлежи на обжалване пред
Административен съд - Бургас в 14-дневен срок от датата на получаване на
съобщението, че решението е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: