Присъда по дело №1878/2021 на Софийски градски съд

Мотиви към присъда по ВНОХД № 1878/2021 година по описа на
СГС, НО, IV въззивен състав.

Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.
С присъда от 05.10.2020 година по НОХД № 17249/2017 година, СРС е
признал подсъдимия П. И. А. за виновен в извършването на престъпление по
чл.129 ал.2 вр. ал.1 НК, поради което го е осъдил, като му е наложил
наказание пробация, включващо първите две пробационни мерки за срок от
по шест месеца. Със същата присъда подсъдимият бил осъден да заплати на
гражданския ищец сумата от 3000 лева, представляваща обезщетение за
претърпените от престъплението неимуществени вреди. За разликата до
пълния предявен размер гражданският иск бил отхвърлен като неоснователен
и недоказан. В тежест на подсъдимия били присъдени и направените по
делото разноски.
Срещу присъдата в законоустановения срок е постъпила жалба от
защитника на подсъдимия, с която молят присъда в осъдителната й част да
бъде отменена, а подсъдимият оправдан.
Срещу присъдата в законоустановения срок е постъпила и жалба от
повереника на ЧО и ГИ К.И., с която искат утежняване на наказанието, както
и присъждане на обезщетение в по-голям размер.
Срещу присъдата е постъпила жалба и от повереника на частния
тъжител и граждански ищец, с която се иска отмяна на присъдата в
оправдателната й част, както и уважаване на гражданския иск в пълния му
размер. Не се правят доказателствени искания.
Въззивният съд в съдебно заседание по реда на чл.327 от НПК е
преценил, че за изясняване на обстоятелствата по делото се налага
провеждането на въззивно съдебно следствие, поради и което е допуснал
преразпит на част от свидетелите.
Пред въззивния съд представителят на държавното обвинение пледира
за потвърждаване на първоинстанционната присъда, тъй като са доказани
обективните и субективни признаци на инкриминираното деяние.

Повереникът на частния тъжител и граждански ищец поддържа жалбата
и моли подсъдимият да бъде наказан с по-тежко наказание, както и да бъде
увеличено обезщетението по предявения граждански иск. Частният тъжител и
граждански ищец се присъединява към становището на своя повереник.
Защитникът на подсъдимия пледират за пълното му оправдаване, тъй
като същият не е извършил нито от обективна, нито пък от субективна страна
престъплението, което му е било вменено. Молят и за отхвърляне на
гражданския иск.
Подсъдимият в правото му на последна дума заявява, че желае да бъде
оправдан.
Софийски градски съд, след като обсъди доводите в жалбите‚ както и
1

тези, изложени от страните в съдебно заседание и след като в съответствие с
чл.314 от НПК провери изцяло правилността на атакуваната присъда,
констатира, че са налице основания за нейното отменяне и постановяване на
нова изцяло оправдателна присъда, както и пълно отхвърляне на уважения
граждански иск, поради следните съображения:
Първоинстанционната присъда е била постановена при превратно
тълкуване на доказателствата по делото, без те да са обсъдени съвкупно и в
съответствие със закона и с правилата на логиката. Първата инстанция е
направила произволни изводи относно фактическата обстановка по делото и
съставомерността на инкриминираното деяние. Изложените аргументи за
осъждането на подсъдимия са неубедителни и противоречат на събраните
доказателства.
При преценката на доказателствата, които са били събрани по време на
съдебното следствие на първата инстанция, въззивният съд намери основания
за промяна във фактическата обстановка по делото и прие следното:
От фактическа страна:
Подсъдимият П. И. А. е роден на **** година в гр.София, живущ в
гр.София, ул.****, българин, български гражданин, женен, със средно
образование, неосъждан, работи, с ЕГН **********.
Подсъдимият А. и пострадалият К. Н. И. били съседи - двамата живеели
в кв. "Княжево", ул. "****. Техните отношения били силно влошени.
На 21.06.2017 година, около 19.00 часа, св.К.И. поправял малка
кухненска масичка, като удрял по нея с дясната си ръка, в стремежа си да я
прикове, при което се контузил.
На 21.06.2017 година, около 22:00 часа, електричеството на живущите в
кооперацията внезапно спряло. Свидетелката ЯНК. Т. АЛ., която живеела на
един етаж със семейството на подсъдимия, отворила вратата, за да види какво
става. В същото време чула, че съседите - подсъдимият А. и неговата съпруга
Л. Х. А. - припряно разговарят в тъмния коридор. Свидетелката А. позвънила
по телефона на свидетелката С.Б. И.а - домоуправител, съпруга на
пострадалия К. Н. И. - и й казала, че чула от разговора, че съседът й -
подсъдимият А. бил пряко намесен - токът бил спрян от него. Свидетелката
И.а помолила съпруга си да включи електричеството в кооперацията.
Пострадалият имал достъп до главното електрическо табло. Изскочил от
апартамента, за да провери каква е причината за аварията. Отворил
вратичката на електрическото табло, отвъртял предпазителите и върнал
главния шалтер на централното ел.захранване в работна позиция. Качвайки се
по стълбите към своя етаж видял, че подсъдимият А. се подпрял на
отворената врата на апартамента и наблюдава случващото се във входа.
Тогава свидетелят му извикал: ”Кой си ти, главният енергетик ли, какъв си да
спираш тока на кооперацията?”. В отговор подсъдимият внезапно го избутал с
двете си ръце в областта на лявото рамо, като по този начин го извадил от
равновесие. Св. К.И. залитнал в посоката на бутане, тоест наляво, като леко
се завъртял, при което успял да се хване и задържи с лявата си ръка за
парапета на стълбището, без да падне или да се удари в дясната ръка.
2

След това св.К.И. се прибрал в своето жилище, а по-късно вечерта
потърсил и медицинска помощ, тъй като имал оплаквания и болки в областта
на дясната длан на ръката. На пациента била направена рентгенография на
дясната длан. Проведената терапия наложила имобилизация на костното
счупване, след което пострадалият бил освободен, за да продължи
възстановяването си в домашни условия.
Съгласно заключението на съдебно-медицинската експертиза на К. Н.
И. било причинено счупване на 5-та метакарпална /предкиткова, дланна/ кост
на дясната ръка, което увреждане реализирало критериите на медико-
биологичния признак "трайно затруднение на движенията на десния горен
крайник за срок".
Възстановяването на пострадалия продължило в период от около 45-60
дни.
По доказателствата:
Гореизложената фактическа обстановка се установява от събраните в
хода на производството писмени доказателства, показанията на св.К.И., Я.А.,
Ц.С.-М., В.Х., включително прочетени такива от ДП, СМЕ.
В основата на своята присъда въззивният съд постави събраните по
делото гласни доказателства и в частност показанията на свидетелите-
очевидци, които твърдят да са били на мястото на инцидента, при
настъпването на инкриминираната телесна повреда. Видно от всички тях,
след избутването на св.К.И. от подсъдимия, същият залитнал, но не паднал на
стълбите, тъй като се хванал с лявата ръка за парапета. В тази насока са
показанията на свидетелите Я.А., Ц.С.-М. и В.Х., които дават еднопосочни и
категорични сведения в тази насока. В същия смисъл са и показанията,
дадени от самия пострадал – св.К.И., който също така заявява, че след
избутването му или така наречения „удар“ в лявото му рамо, е бил изваден от
равновесие и е залитнал, след което е успял да се хване за парапета с лявата
си ръка, без да е имало какъвто и да е удар на дясната ръка в парапета.
Съдът дава вяра и кредитира показанията на посочените по-горе
свидетели от досъдебното производство, тъй като първо същите са
депозирани непосредствено след инцидента и кратко време след неговото
извършване, когато споменът очевидно е бил по-пресен и второ поради
тяхната житейска логичност и доказателствена еднопосочност. Нито един от
разпитаните на досъдебното производство свидетели, в това число и самият
пострадал, не е посочил падане на св.К.И.. Нещо повече, всички са
категорични, че падане не е имало, тъй като св.К.И. успял да се хване с лявата
ръка за парапета. Предвид на така посоченото съдът не дава вяра на заявеното
впоследствие, четири години след инцидента, за падане на пострадалия и
удряне на дясната му ръка в парапета или стъпалата, при което падане се е
наранил.
Разпитан в хода на въззивното съдебно следствие, св.К.И. дава крайно
противоречиви сведения, които няма как да бъдат кредитирани с доверие, тъй
като от една страна са изключително нелогични, а от друга противоречат
както сами по себе си, така и на останалите събрани по делото доказателства.
3

Така например, крайно нелогично и лишено от житейска логика е
обстоятелството, че пострадалият е избутан или ударен в лявото рамо, а се е
завъртял на другата посока, тоест на дясно, вместо на ляво. Съдът счита, че
подобен механизъм на залитане или падане е невъзможен най-малкото поради
действащите физически закони, според които тялото би следвало да се
завърти в същата посока, в която е удара, а не в противоположната. На
следващо място, самите показания на св.К.И. са крайно противоречи, тъй като
от тях се извличат различни механизми на причиняване на телесната повреда
– веднъж се касае до удар в парапета, втори път в стъпалата, веднъж се
посочва, че няма падане, втори път, че има. Тоест, като цяло показанията са
изключително противоречиви и неясни, което създава основателно съмнение
в тях и тяхната достоверност.
Предвид така изложеното и въпреки безспорно установената травма на
ръката, настоящият въззивен състав намира, че липсват достатъчно
категорични и несъмнени доказателства, от които да може да се направи
извод за това, че конкретната телесна повреда е била причинена именно
вследствие на конкретното избутване и залитане по стълбите. Както беше
установено в изложената по-горе фактическа обстановка, същия този ден и
малко преди инцидента на стълбите, пострадалият е поправял дървена
кухненска маса, като е удрял по нея с дясната си ръка, в опит да я прикове,
при които действия също така е възможно да настъпи описаното травматично
увреждане. В тази насока е и заключението дадено от вещото лице, което е
заявило, че подобно счупване би могло да се получи и при удар с ръка по
плоска повърхност. Ето защо и при така установените факти и налични
доказателства, съдът намира, че липсва категоричност и несъмненост относно
факта на извършено от подсъдимия престъпно деяние, тъй като е възможно
настъпването на травмата да е причинено вследствие на самонараняване
преди това, а не при описаното избутване и залитане. Към този извод се
причисляват и всички налични гласни доказателствени средства, кредитирани
от съда, от съвкупния анализ на които, може да се изведе липса на сигурност
и категоричност относно механизма на престъплението и получената телесна
повреда.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
Предвид на така изложеното въззивният съд приема, че в конкретния
случай липсва извършено от подсъдимия деяние, поради и което е
безпредметно коментирането изобщо на обективните и субективни признаци
на престъплението, за което е повдигнато обвинение.
Липсата на извършено деяние обуславя от своя страна и липсата на
деликт, представляващ задължително условие за търсене на каквато и да е
било гражданска отговорност. В този смисъл следва да бъде отменен и
уважения от първоинстанционния съд граждански иск в размер на 3 000 лева.
В останалата част присъдата на първоинстанционния съд следва да бъде
потвърдена.
Предвид изхода на делото, разноските, които са били реализирани, не
следва да бъдат присъждани в тежест на подсъдимия, а следва да останат за
4

сметка на държавата, респективно ЧО и ГИ.
С оглед на всичко изложено въззивният съд постанови своята присъда.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.

5

Номер на акта:	15
Дата:	11 октомври 2021 г. (в сила от 11 октомври 2021 г.)
Съдия:	Атанас Николаев Атанасов

Дело:	20211100601878
Тип на делото:	Въззивно наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	18 май 2021 г.

Присъда по дело №1878/2021 на Софийски градски съд

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите