Решение по дело №2823/2017 на Софийски градски съд

Номер на акта: 6745
Дата: 8 октомври 2017 г. (в сила от 13 ноември 2017 г.)
Съдия: Божана Костадинова Желязкова
Дело: 20171100102823
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 7 март 2017 г.

Съдържание на акта Свали акта

          Р     Е     Ш     Е     Н     И    Е

 

          гр. София, 08.10.2017 г.

 

              В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, 23 състав, в публично съдебно заседание на единадесети септември през две хиляди и седемнадесета година,   в състав:

 

                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЖАНА ЖЕЛЯЗКОВА

 

при секретаря Ива И. като разгледа докладваното от  съдия гр.д. № 2823/2017 г., за да постанови решение, взе предвид следното:

 

Предявен  е иск  с правно основание чл.208 от КЗ(отм.).

ИЩЕЦЪТ - П.Н.В., ЕГН **********, адрес: ***, твърди, че за лек автомобил марка „Мерцедес", модел „ЦЛ 500" с ДК № *******има сключена застраховка „Каско за МПС" с ответното дружество с полица №********** и със срок на валидност от 05.06.2015 г. до 04.06.2016г. Излага, че по силата на този договор ответникът се е З.ължил да заплати на собственика на застрахованото МПС всяка загуба или повреда, настъпила по време на срока на действие на застраховката до размера на застрахователната сума. Заявява, че на 11.04.2016 г. управлявал лекия си автомобил по улица „Ниш" и при кръстовището с улица „С.Ч. спрял на знак „стоп", огледал се и потеглил. След като навлязъл в кръстовището друг лек автомобил го ударил, при което настъпили увреждания на лекия автомобил. Твърди, че веднага уведомил застрахователното дружество за настъпилото ПТП, вследствие на което била образувана щета № 0020-090-0463/2016 г. и е направен опис на щетите по МПС. Излага, че, въпреки че са били налице всички изискуеми по договор и закон предпоставки за изплащане на застрахователното обезщетение за настъпилите имуществени вреди, застрахователят неоснователно отказал да стори това, като мотивирал отказа си с нарушаване на Глава Втора, Раздел 11, чл. 5, т.23 от Общите условия по договора за застраховка „Каско на МПС" т. е. приел, че към момента на настъпване на застрахователното събитие за процесното МПС не е имало валиден талон за технически преглед, предвид което е налице изключен риск. В тази връзка ищецът излага, че хипотезите, при които застрахователят може да откаже да изплати обезщетение по договора за застраховка, са изрично посочени в КЗ като освен това не е налице никаква причинно -следствена връзка между посоченото основание за отказа и настъпването на ПТП. С оглед изложеното намира, че са налице предпоставките за изплащане на застрахователно обезщетение, като твърди, че имуществените вреди по автомобила са на стойност от около 28 000 лв. и предвид факта, че същият е застрахован за стойност от 42 000 лв., застрахователят следва да ги поеме в пълен размер. Моли съда да  уважи предявения му иск с правно основание чл.208 от КЗ (отм.) и чл. 86, ал.1 от ЗЗД за сумата от 26 500 лв., ведно със законната лихва от датата на настъпване на увреждането - 11.04.2016 г. до окончателното изплащане на сумата, като претендира и разноски за производството.

С определение от 07.07.2017г. в о.з. съдът на основание чл.214 ГПК е допуснал увеличение на иска, който по искане на ищеца е в размер на 29 400лв.

ОТВЕТНИКЪТ- З. „О." АД,  ЕИК: ********, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от Изпълнителен директор - А.Л.и Изпълнителен директор - Р.Д., оспорва предявения иск по основание и размер. Твърди, че претенцията е неоснователна, тъй като съобразно глава втора, раздел втори, чл.5, ал.2, т.23 от Общите условия, който са неразделна част от договора за застраховка, изрично е предвидено, че в случай, че към момента на настъпване на щетите по автомобила последният няма извършен годишен технически преглед, застрахователят не покрива претърпените щети. Това условие е от категорията на значимите с оглед интереса на застрахователя, предвид което не следва да се ангажира неговата отговорност в случай на неизпълнение на посоченото изискване. Евентуално твърди, че претендираният размер на обезщетение е завишен над действително причинените имуществени вреди и съответно следва да се намали до последните. Моли съда да отхвърли предявения иск, не претендира разноски за производството.

Съдът, след като обсъди направените доводи и прецени събраните по делото доказателства съобразно разпоредбата на чл.235 от ГПК, намира следното:

От представената по делото комбинирана застрахователна полица № ********** се установява наличието на валидно застрахователно правоотношение, което обстоятелство не се оспорва от ответника.

Представена от ответника  е справка от електронната страница на
Министерство на транспорта, Информационни технологии и съобщения,
Изпълнителна агенция „Автомобилни администрация“, видно от която за
процесното МПС няма данни за извършен годишен технически преглед.

От представените писмени доказателства- протокол за ПТП № 1647362 от 11.04.2016г.; опис по щета № 0020-090-0463/2016; писмо от „ОЗК застраховане" АД; протокол за ПТП № 1647362 от 11.04.2016 г.; опис по щета № 0020-090-0463/2016; писмо от„ОЗК застраховане" АД- се установяват твърдените от ищеца обстоятелства в исковата молба, а именно: настъпилото ПТП на 11.04.2016 г. по улица „Ниш" и при кръстовището с улица „С.Ч.  с правлявания от ищеца лекия автомобил; настъпилите увреждания на лекия автомобил, образуваната преписка пред ответника и отказът му да изплати застр. обезщетение.

По делото е прието заключение на АТЕ, което е оспорено от ответника, изготвено от в.лице Ем.З..

По оспореното заключение съдът е допуснал тройна експертиза. Според заключението на тройната АТЕ, неоспорено от страните, поради което съдът кредитира изцяло, от анализа на механизма на произшествието и съпоставка на щетите от протокола за ПТП и описа на застраховате ля, следва изводът, че щетите по л.а. „Мерцедес CL 500" per. № *******, от техническа гледна точка са в зоната на ударите и са вследствие реализираното ПТП на 11.04.2016г. Стойността на щетата, определена по средни пазарни цени, възлиза на 37 029,96лв. Налице е „тотална щета". 3апазени части по автомобила, които във времето е възможно да бъдат реализирани на пазара за авточасти втора употреба, представляват 35% от действителната стойност на автомобила към датата на застрахователното събитие. Действителната стойност на лек автомобил марка „Мерцедес", модел „CL 500" per. № *******, към датата на застрахователното събитие, възлиза на 45 330лв.

При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира следното:

 

По иска с правно основание чл.208 от КЗ(отм.)

Разпоредбата на чл.208 от КЗ(отм.) дава право да се претендира обезщетяване при настъпване на застрахователното събитие- застрахователят е длъжен да плати застрахователното обезщетение в уговорения срок. Т.е. , за да се реализира отговорността по чл.208 от КЗ, е необходимо да са налице следните елементи от фактическия състав-1/ да има валидно сключен договор за застраховка между страните към момента на настъпване на застр. събитие; 2/ застрахованият в 7-дневен срок от узнаването да е уведомил застрохователя, освен ако в общите условия е предвиден друг срок; 3/ да е допуснал застрохователя за извършване на оглед и да е представил поисканите документи, свързани с установяване на събитието и размера на вредите.

Не се спори, че между страните че е налице валиден застрахователен договор спрямо процесното МПС.

Спори се относно: наличието на изключващи отговорността на застрахователя обстоятелства; размера на  исканото обезщетение и съответно дължимостта и размера на претенцията с правно основание чл. 86, ал.1 от ЗЗД.

Позоваването на ответника на разпоредбата на ОУ (т. 16.14.3), съгласно която оставянето без надзор на ключове и/или документи на МПС изключва отговорността му като застраховател, е неоснователно, тъй като от събраните гласни доказателства се установи, че свидетелство за регистрация- част I (голям талон) е било отнето от владение на застрахования собственик по време на извършената взломна кражба в апартамента на ищцата чрез срязване на метална каса, в която е бил съхраняван. От това следва, че застрахованото лице е положило обичайната дължима грижа за опазване на документа и не е  проявил груба небрежност, които да обосноват отказ от страна на застрахователя на основание т. 16.14.3 от ОУ. Въпреки взетите предохранителни мерки, се доказа, че тези вещи са били предмет на кражба. От събраните гласни доказателства се установи, че, пристигайки на място след като е получил обаждане от дъщеря си за извършената кражба в дома им, св. Куе е паркирал МПС пред блока си, оставил е в същото якето си, в което се намирали документите му, в това число и малкият талон на колата, и се е качил обезпокоен в жилището си, за да установи какво им е било отнето. В този именно момент е било откраднато процесното МПС, като крадците са  използвали отнетия сервизен ключ от разбитата каса на жилището им. Съдът, преценявайки  свидетелските показания при условията на чл.172 от ГПК, напълно ги кредитира като логични и кореспондиращи  се с останалия доказателствен материал.

Поради изложените по-горе обективни причини не са и представени пред  ответника всички изискуеми документи за изплащане на застрахователно обезщетение. Регистрационните документи на МПС не са върнати на застрахователя при завеждането на щетата по причини, които не са резултат от неизпълнение на задължение на застрахования.  Доказа се по безспорен и категоричен начин, че тези вещи са били обект на кражба, поради което не са налице предпоставки за приложение на санцията на чл. 207, ал.2, изр. 1 от КЗ (отм.), съотв. т. 16.14.3 от ОУ на застрахователя. Още повече, че според формираната задължителната съдебна практика на ВКС по реда на чл. 290 ГПК: решение № 22/12.09.2013г. по т. д. 679/2011г. на II Т. 0.; : решение № 79/29.06.2012г. по т. д. 802/2011Г. на II Т. О ; : решение № 211/06.12.2012 г. по т. д. № 1029/2011 г. на ВКС, ТК, ІІ отд.; решение № 79/29.06.2012 г. по т. д. № 802/2011 г. на ВКС, ТК, първо отделение) връщането на т. нар. малък талон (свидетелство за регистрация, част II) не представлява неизпълнение на застрахователния договор, което е увеличило риска или предпоставило настъпването на конкретното събитие и не се намира в причинно-следствена връзка с него, оставянето на малкия талон в откраднатото МПС е възможно да ограничи отговорността на застрахователя, който има право да намали дължимото обезщетение (на основание чл. 207, ал.2, изр.2 КЗ - отм.).

Неоснователни са доводите на ответника-застраховател, че  не са налице предпоставките за ангажиране отговорността на застрахователя по застраховка „Каско“ на МПС, тъй като съгласно Глава Втора, Раздел II, чл.5 (2), т.23 от Общитеусловияпозастраховка „Каско на МПС“, не се покриват щети в случай, че застрахованият автомобил не е имал валиден талон за извършен годишен технически преглед към момента на настъпване на пътно транспортно произшествие, т.е. налице е непокрит риск. Съгласно задължителната практика на ВКС, съдържаща се в постановени по реда на чл. 290 ГПК решения: Решение № 86/18.07.2014 г. по т.д. № 2230/2013 г. на ВКС, II ТО, Решение № 22/12.09.2013 г. по т.д. № 679/2011 г. на ВКС, II ТО, Решение № 102/02.10.2012 г. по т.д. № 615/2011 г. на ВКС, I ТО- за да възникне правото на застрахователя почл. 211, т. 2 КЗ да откаже плащане, е необходимо наличието на следните предпоставки: 1/ неизпълнение на задължение по застрахователния договор; 21 неизпълнението на задължението да е значително с оглед интереса на застрахователя; 3/ да е предвидено в закон или в застрахователния договор; 4/ настъпването на застрахователното събитие да е следствие от неизпълнение на това задължение, т. е. между неизпълнението на задължението по застрахователния договор, което е значително с оглед интереса на застрахователя, и настъпването на застрахователното събитие да съществува пряка причинно- следствена връзка. В случая неизпълнението на задължението на застрахования да не е притежавал валиден талон за оглед за техническа неизправност на процесния автомобил не се явява значително с оглед интереса на застрахователя. Не се доказа, че процесното ПТП и причинените увреждания по автомобила са в причинно-следсвена връзка с неизпълнението на задължението на застрахования да притежава валиден оглед за техническа неизправност. Според заключенията на съдебно автотехническа експертиза и  тройната съдебно автотехническа експертиза всички описаните увреждания по процесния автомобил са в причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП на 11.04.2016 г. и нямат отношение с неизправности по общтото техническо състояние на автомобила или амортизация му. В хода на съдебното производство се установи, че стойността на увредените детайли по лек автомобил марка „Мерцедес", модел „ЦЛ 500" с ДК № *******надхвърлят 70% от действителната стойност на автомобила, поради което е налице икономически тотал и съглано Кодекса за застраховане застрахователя заплаща 70% от застрахователната сума. При процесния случай тя е 42 000 лв., т.е 29 400 лв. е дължимата сума от ответното застрахователно дружество.

Предвид изложеното и при установените факти застрахователят не е изпълнил задълженията си по договора при  настъпване на застрахователното събитие на застрахованата вещ да изплати застрахователната сума –чл.208 от КЗ. Тази сума възлиза на 29 400 лв.  съгласно неоспореното заключение на тройната АТЕ.

С оглед гореизложеното искът  се явява основателен и като такъв следва да се уважи изцяло.

Относно претенцията за лихва- ответникът  е изпаднал в забава от 25.05.2016г. - датата на писмото за отказ. От този момент следва да се присъди същата, а не от  датата на увреждането.

По  разноските:

При този изход на делото на ищеца следва да се присъдят разноски в пълен размер – 3 876лв. - съгласно представения списък по чл.80 от ГПК.

По изложените съображения съдът

 

                                      Р     Е     Ш     И     :

 

ОСЪЖДА ЗАД „О." АД,  ЕИК: ********, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от Изпълнителен директор - А.Л.и Изпълнителен директор - Р.Д., да заплати на  П.Н.В., ЕГН **********, адрес: ***, по иск с правно основание чл.208 от КЗ(отм.) сумата от 29 400 лв. (двадесет и девет хиляди и четиристотин лева.), заедно със законната лихва върху тази сума от 25.05.2016г. до окончателното й изплащане, както и на основание чл.78, ал.1 от ГПК да му заплати сумата от 3 876лв. (три хиляди осемстотин седемдесет и шест лева), представляваща разноски, направени по делото.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред САС в двуседмичен срок от съобщаването на страните за изготвянето му.      

 

                                 

 

                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: