НОХД № 690 / 2010 год.
МОТИВИ:
Обвинението е против подсъдимите З.Г.К. и М.Е.И.,***
за престъпление по чл. 207 ал. 1 от НК за това, че на 10.11.2009год. в полето
между гр. С и с. З, в съучастие, като извършители са намерили чужда движима вещ
– самоделно направена брана от винкел и болтове, на стойност 90лв. и в
продължение на една седмица не са съобщили за нея на собственика й – И.Р. ***,
на властта или на този, който я е загубил.
В
съдебно заседание подсъдимите се явяват лично и се признават за виновни по така
предявеното им обвинение, като дават
подробни обяснения по същото.
Представителят на Районна
прокуратура-гр.Пазарджик поддържа изцяло обвинението и пледира за осъдителна
присъда.
Районният съд, след като обсъди и прецени събраните по делото доказателства поотделно и
в тяхната съвкупност, при спазване на разпоредбите на чл.301 от НПК, прие за установено
от фактическа страна следното:
На
09.11.2009год. подсъдимият И. по повод на работата си бил с кравите в землището
на гр. С и с. З, обл. Пазарджик, където забелязал, че от стана на черния път
имало брана за трактор, самоделно направена от винкел и болтове. Вечерта се
прибрал вкъщи и споделил на подсъдимия К., като заедно решили да вземат браната
и да я предадат за отпадъчно желязо. На 10.11.2009год. подсъдимите тръгнали с
кон и каруца, като пристигайки на място двамата с общи усилия успели да качат
съоръжението на каруцата. След това отишли в с. З, където предали браната в
пункт за изкупуване на метални отпадъци. Св. Б. им заплатила 32лв. която сума
двамата подсъдими разделили.
Установявайки
липсата на процесната брана, нейният собственик - св.Р. отишъл до пункта за
изкупуване на метали в с. З и я
разпознал, след което сигнализирал служителите на РУ на МВР – гр. С – св. Б. и колегата
му Ангелов.
С ПДП от 26.11.2009год. св. Б. предала доброволно на полицейските служители
инкриминираната вещ, която с разписка била върната на собственика й.
Горната фактическа обстановка съдът
възприе въз основа на обясненията на подсъдимите, показанията на св. И.Б. и св.Н.Б.,заключението
на оценъчната експертиза и писмените доказателства инкорпорирани в
доказателственият материал по реда на чл.283 от НПК.
Съдът дава пълна вяра на обясненията на
подсъдимите и свидетелските показания, т.к. те са непротиворечиви, взаимно се
допълват и в съвкупност с останалите доказателства очертават по безспорен начин
гореописаната фактическа обстановка.
С
оглед на възприетата фактическа
обстановка и след анализ на
доказателствата съдът прие, че подсъдимите са осъществили от обективна и
субективна страна състава на престъплението по чл. 207 ал 1 от НК във вр. с чл.
20 ал. 2 от НК, като на 10.11.2009год. в
полето между гр. С и с. З в съучастие, кат осъизвършители са намерили чужда
движима вещ – самоделно направена брана от винкел и болтове на стойност 90 лв.
и в продължение на една седмица не са съобщили за нея на собственика й – Р., на
властта или на този който я е загубил.
Подсъдимите са имала представи за всички
обективни елементи на състава и са искали настъпването на общественоопасните
последици на деянието си.Действали са
при пряк умисъл и при общност на същият като всеки един от тях е
съзнавал участието и приноса на другия за постигане на общия престъпен резултат.
Тук е мястото да се посочи, че правната
квалификация на деянието, дадена с ОА е юридически непрецизна, доколкото от
събраните в досъдебната фаза на процеса доказателства, а и в съдебната такава
става абсолютно ясно, че инкриминиранат вещ не е била загубена, а забравена от
собственика й. При това положение извършителите следва да отговарят за кражба по
смисъла на чл.194 от НК, но тъй като прокурорът не им е повдигнал такова
обвинение това е невъзможно. Съдът обаче намери, че не следва да оправдава
подсъдимите по повдигнатото им обвинение, т.к. тяхното поведение от обективна и
субективна страна запълва и състав на престъпление по чл.207 от НК, а от друга
страна съдът оправдава подсъдимите, само когато извършеното от тях не
съставлява престъпление по който и да е наказателен закон, т.е. когато не
съставлява никакво престъпление.
При
определяне вида и размера на наказанието, което следва да се наложи на подсъдимите, съдът взе предвид разпоредбите на чл.36 от НК
относно целите на наказанието и на чл.54 и следващите от НК за неговата
индивидуализация.
За да
определи видът и размерът на наказанието, съдът отчете невисоката степен на
обществена опасност на конкретното
деяние, изхождайки от вида и стойността
на вещта. Подсъдимите З.К. и М.И. са личности с висока степен на обществена
опасност – осъждани са многократно и са с отрицателни характеристични данни.
Подбудите за извършване на престъплението се коренят в незачитането на
установения в страната правов ред и правото на лична собственост, в голяма
степен провокирани от ниския жизнен стандарт на подсъдимите.
Като
смекчаващи отговорността обстоятелства се отчетоха направените самопризнания,
оказаното съдействие на разследващите органи, ниската стойност на вещта и
тежкото материално положение на двамата подсъдими, а като отегчаващи –
обремененото им съдебно минало и негативните характеристични данни.
Предвид това и като съобрази
наличните смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства, съобразно
относителната им тежест съдът осъди всеки от подсъдимите на глоба в размер на
по 100 лева, платима в полза на държавата по бюджета на съдебната власт, с
което намери, че ще се постигнат целите
на наказанието и ще е съответно на степента на обществена опасност на деянието
и дейците.
При
този изход от делото и на основание чл.
189 ал. 3 от НПК съдът осъди подсъдимите К. и И. да заплатят в полза на
държавата сторените по делото разноски в размер на по 30 лв. за всеки един от
тях, платими в полза на държавата по
сметка на ПРС.
По
изложените съображения съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: