Р Е Ш Е Н И Е
№
Гр. Варна, __.05.2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД – ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ в открито
заседание на тридесети април през две хиляди и деветнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ГЕНОВЕВА ИЛИЕВА
при участието
на секретаря Веселина Г., като разгледа докладваното от съдия Г. Илиева гр.д. №
13682 по описа за 2018 г.:
Производството
по делото е образувано по предявени от “А.З.К.Н.П.З.” ООД, ***
срещу Н.С. искове по реда на чл. 422 ГПК с правно осн. чл. 99 ЗЗД вр. чл. 9,
ал. 1 ЗПК за установяване съществуване на следните вземания, както следва: 1./
за сумата от 619, 72 лв.,
претендирана като главница по договор за стоков кредит № 276913/12.07.2017г.,
сключен между Н.С. и “Б.Д.” ЕАД, ведно със законната лихва от датата на
депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК – 05.06.2018г. до окончателното
изплащане на задължението; 2./ за сумата от 135, 41 лв., претендирана като неизплатена възнаградителна лихва за
периода от 11.08.2017г. до 12.01.2018г.; 3./ за сумата от 120 лв., съобразно Тарифата за лихвите, таксите и комисионните на “Б.Д.”
ЕАД, претендирана като начислени такси, които вземания са прехвърлени с договор
за цесия от 29.09.2017г. и Приложение № 1/09.03.2018г., за които суми е
издадена заповед № 4351/06.06.2018г. за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК в производството по ч.гр.д. № 8789/2018г. по описа на Районен съд –
Варна.
В исковата молба се излага, че на
12.07.2017г. е сключен договор за стоков кредит № 276913/12.07.2017г., сключен между „Б.Д.“ ЕАД и Н.С., по силата на който
банката е поела задължение да предостави на потребителя стоков кредит в размер
на 619, 72 лв. за закупуване на следната движима вещ – хладилник /фризер BEKO RCSA 365
на стойност 599 лв., както и за сключване на застраховка с „Г.Ж.“ и „Г.З.“ ЕАД
по следния пакет: „Стандарт +“ с еднократна застрахователна премия от 20, 72
лв., а същият да върне заетата сума, включваща главница, възнаградителна
лихва и застрахователна премия на равни 5 броя месечни вноски, всяка от 113, 51
лв. и шеста възлизаща на 112, 97 лв. в срок до 12.01.2018г.
Излага
се, че банката е превела на продавача на движимата вещ „Т.Б.“ ЕАД сумата от 599
лв., представляваща цена на хладилник /фризер BEKO RCSA
365, с което счита, че е изправна по
облигационното задължение страна, а потребителят не е върнал на кредитора нито
една от месечните вноски, вкл. и при настъпване окончателния падеж на
задължението.
Въз
основа на изложеното се поддържа, че в патримониума на „Б.Д.“ ЕАД са възникнали
вземания за главница, възнаградителна лихва и такса
от 120 лв., съобразно тарифата на банката в претендираните размери, които са
прехвърлени с договор за
цесия от 29.09.2017г. и Приложение № 1/09.03.2018г.
Правният интерес от предявяване на установителните искове
се обосновава с връчване на заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК в хипотезата
на чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК вр. чл. 415, ал. 4 ГПК.
В
срока по чл. 131 ГПК, ответникът Н.С., чрез особения си представител оспорва
предявените искове по основание.
Твърди
се, че договорът за стоков кредит е нищожен, тъй като стоката не е предадена на
потребителя, макар цената на вещта да е платена на търговеца. Липсват
доказателства вземанията по договора за кредит да са станали предсрочно
изискуеми с нарочно уведомяване до длъжника.
За да се произнесе по спора съдът съобрази следното:
Исковете по реда на чл. 422 ГПК са процесуално
допустими, предявени в преклузивния срок след
издаване на заповед № 4351/06.06.2018г. за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 ГПК в производството по ч.гр.д. № 8789/2018г.
на Районен съд – Варна, на осн. чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК.
Ангажираните писмени доказателства установяват по
безсъмнен начин, че на 12.07.2017г., е сключен договор за стоков кредит № 276913,
по силата на който банката е поела задължение да предостави на Н.С. сумата от 619,
72 лв. за закупуване на хладилник/фризер BEKO RCSA 365 на стойност 599 лв. срещу задължение на потребителя да върне
получената сума, ведно с възнаградителна лихва, чиито
размер, съобразно отразеното в погасителния план възлиза на 60, 80 лв. и
застрахователна премия от 20, 72 лв. в срок до 12.01.2018г. на пет равни
месечни вноски, всяка от 113, 51 лв. и една последна в размер на 112, 97 лв.
/л. 7/.
Кредиторът
е заплатил на търговския партньор „Т.Б.” ЕАД сумата от 599 лв., факт установен
с издаден на 12.07.2017г. служебен бон от търговеца /л. 11/.
При
сключване на договора страните са уговорили, че сумата по кредита, предоставена
за процесната стока се усвоява еднократно, безкасово по сметка на търговеца, а
сумата предоставена за финансиране на застраховка се усвоява еднократно по
сметка на застрахователите /чл. 7/.
Въз
основа на така ангажираните писмени доказателства, съдът приема, че между
страните е възникнало валидно правоотношение по договор за стоков кредит, след
сключването на който банката е изпълнила поетите с него задължения, а именно да
преведе на търговеца цената на стоката, която е получена от потребителя.
Обстоятелството,
че в уточняваща молба ищецът е посочил вещ, различна от тази предмет на
договора, не променя извода на съда за сключването на договор за стоков кредит,
надлежно индивидуализиран в заявлението по чл. 410 ГПК и в исковата молба по
реда на чл. 422 ГПК.
Плащането
на цената на стоката не е елемент от фактическия състав на договора, който не е
за заем, а за стоков кредит. Фактът на плащане на цената на продавача –
търговец не се отразява на действителността на сделката, а съставлява
изпълнение на поетите със съгласшението задължения.
Ответникът
Н.С., чрез особения си представител не твърди и не доказва, че е погасил чрез
плащане дължимите от него шест анюитетни вноски,
респ. че е върнал сумата в деня на настъпване на окончателния падеж, съобразно
погасителния план – 12.01.2018г.
С
настъпване на окончателния падеж или считано от 12.01.2018г., потребителят
дължи плащане на сумата от 619, 72 лв. / 599 лв. + 20, 72 лв. /, и на
уговорената възнаградителна лихва в размер на 60, 80
лв. за периода 11.08.2017г. до 12.01.2018г.
С
полагането на подпис в договора за стоков кредит, Н.С. е
декларирала, че е запозната с Тарифата за лихвите, таксите и комисионните,
които „Б.Д.“ ЕАД прилага по извършвани услуги на клиенти (Тарифата) и се
съгласява да заплаща посочените в нея такси, измежду които и 120 лв., представляваща
такса за разходи при изискуем кредит /т. 6011 от Тарифата/.
Като
съобрази, че на падежа вземанията по договора за стоков кредит са станали
изискуеми, то Н.С. дължи на кредитора освен главницата и възнаградителна
лихва и такса от 120 лв. по т. 6011 от Тарифата.
С
договор за цесия от 29.09.2017г., „Б.Д.“ ЕАД е прехвърлила н. “А.З.К.Н.П.З.” ООД всички свои
вземания, посочени в приемо – предавателен протокол, представляващи според § 1,
т. 1.1 суми по предоставени от продавача стокови кредити на физически лица, със
забава между 180 и 210 дни, които са просрочени и не се погасяват надлежно,
ведно с привилегиите и другите им принадлежбости, включително и с изтеклите
лихви.
В приложение № 1, представляващо приемо-предавателен протокол
в позиция под № 5233, е посочено, че към 08.03.2018г. вземанията, произвтичащи
от договор за стоков кредит от 12.07.2017г. включват главница в размер на 619,
72 лв., възнаградителна лихва от 135, 41 лв., наказателна лихва от 21, 53 лв. и
такса от 120 лв.
Въз основа на изложеното, съдът приема, че цедентът “Б.Д.”
ЕАД е прехвърлил на цесионера “А.З.К.Н.П.З.” ООД всичко свои вземания,
произтичащи от договор за стоков кредит № 276913/12.07.2017г., които са
възникнали в патримониума му в следните размери: 619,
72 лв., представляваща неизплатена главница, възнаградителна
лихва в размер на 60, 80 лв. за периода от 11.08.2017г. до 12.01.2018г.
и такса от 120 лв. до които суми предявените искове, следва да бъдат уважени.
За
разликата над присъдената сума от 60, 80 лв., представляваща възнаградителна лихва за периода от 11.08.2017г. до 12.01.2018г.
до пълния претендиран размер от 135, 41 лв., предявеният иск следва да бъде
отхвърлен, тъй като вземане за 74, 61 лв. не е възникнало в патримониума на
банката. След като банката не е титуляр на вземане в посочения размер, то „Б.Д.“
ЕАД не е могла да го прехвърли на цесионера с
договора за цесия.
При
този изход на спора в полза на ищеца “А.З.К.Н.П.З.” ООД следва да се присъдят сторените
съдебно – деловодни разноски в общ размер на 409, 18 лв., от които 343, 03 лв.
за настоящото производство и 66, 15 лв. за производството по ч.гр.д. №
8789/2018г. на ВРС, на осн. чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК.
Разноски в полза на ответника Н.С. не се присъждат поради
липса на искане и доказателства за извършването на такива.
Водим
от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Н.М.С., ЕГН **********,*** ДЪЛЖИ н. “А.З.К.Н.П.З.” ООД, *** сумата от 619, 72 лв. /шестстотин и деветнадесет лева
и седемдесет и две ст./, представляваща главница по договор за стоков
кредит № 276913/12.07.2017г., сключен между Н.С. и “Б.Д.” ЕАД, ведно със
законната лихва от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК –
05.06.2018г. до окончателното изплащане на задължението, сумата от 60, 80 лв. /шестдесет лева и осемдесет ст./,
представляваща неизплатена възнаградителна лихва за периода от 11.08.2017г. до
12.01.2018г. и сумата от 120 лв. /сто и
двадесет лева/, съобразно Тарифата за лихвите, таксите и комисионните на “Б.Д.”
ЕАД, претендирана като начислени такси, които вземания са прехвърлени с договор
за цесия от 29.09.2017г. и Приложение № 1/09.03.2018г., за които суми е
издадена заповед № 4351/06.06.2018г. за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК в производството по ч.гр.д. № 8789/2018г. по описа на Районен съд –
Варна по предявените от “А.З.К.Н.П.З.” ООД, *** срещу Н.М.С., ЕГН **********,*** искове по реда на чл. 422 ГПК с правно
осн. чл. 99 ЗЗД вр. чл. 9, ал. 1 ЗПК.
ОТХВЪРЛЯ предявения от “А.З.К.Н.П.З.” ООД, ***
срещу Н.М.С., ЕГН **********,*** иск по
реда на чл. 422 ГПК с правно осн. чл. 9, ал. 1 ЗПК за
разликата над присъдената сума от 60, 80
лв. до пълния претендиран размер от 135, 41 лв., представляваща неизплатена
възнаградителна лихва за периода от 11.08.2017г. до 12.01.2018г., за която сума
е издадена заповед № 4351/06.06.2018г. за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК в производството по ч.гр.д. № 8789/2018г. по описа на Районен съд –
Варна.
ОСЪЖДА Н.М.С.,
ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ н. “А.З.К.Н.П.З.” ООД, *** сумата от 409, 18 лв. /четиристотин и девет лева и
осемнадесет ст./, представляваща сторени по делото съдебно – деловодни
разноски, от които 343, 03 лв. за настоящото производство и 66, 15 лв. за
производството по ч.гр.д. № 8789/2018г. на ВРС, на осн. чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред
Окръжен съд – Варна в двуседмичен срок от връчването на препис от акта на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: