Присъда по дело №308/2025 на Районен съд - Велико Търново

МОТИВИ към ПРИСЪДА по НОХД № 308/2025 г. по описа на
РАЙОНЕН СЪД - ВЕЛИКО ТЪРНОВО

Обвинението на Великотърновска районна прокуратура е срещу П. Н.
Б., ЕГН **********, за това, че на **.**.**** г., в гр. ***, отнел от владението
на собственика И. С. И. от гр. ***, община ***, без негово съгласие с
намерение противозаконно да присвои чужди движими вещи — банкноти на
обща стойност 550 лева - престъпление по чл. 194, ал. 1 от Наказателния
кодекс.
По делото не е предявен граждански иск от пострадалото лице.
Производството е по реда на чл. 370 и следващите от НПК в хипотезата
на чл. 371, т. 2 от НПК, като подсъдимият признава изцяло фактите, изложени
в обстоятелствената част на обвинителния акт и се съгласява да не се събират
доказателства за тези факти.
В съдебно заседание прокурорът поддържа повдигнатото обвинение,
като предлага с оглед проведеното по делото съкратено съдебно следствие, за
налагане на наказание шест месеца лишаване от свобода след прилагане на
разпоредбата на чл. 58а от НК, с приложение на разпоредбата на чл. 66, ал. 1
от НК.
Защитникът - адв. М. В. от ВТАК моли съда за определяне на наказание
лишаване от свобода в размер, предложен от представителя на държавното
обвинение от шест месеца, което на основание чл. 66, ал. 1 от НК да бъде
отложено за срок от три години.
Подсъдимият се признава за виновен и прави пълни самопризнания по
обстоятелствата, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт по
реда на чл. 371, т. 2 от НПК. Моли за минимално наказание лишаване от
свобода, чието изпълнение да бъде отложено.
Съдът, след като прецени направените самопризнания от подсъдимия и
установи, че същите кореспондират с останалия доказателствен материал,
прие за установени обстоятелствата, изложени в обвинителния акт, а именно:
П. Н. Б. е роден в гр. ***, с регистриран постоянен и настоящ адрес в
гр. ***, но води скитнически начин на живот в гр. ***, не работи. Същият е
реабилитиран по право.
Свидетелят И. С. И., макар на 70-годишна възраст, работел като общ
работник към Кметство с. ***, община ***, живеел сам на квартира в с. *** и
водел скромен начин на живот. Преди известно време преживял инсулт, след
което реакциите му станали забавени, бавно движел горните и долните си
крайници, имал намалено зрение.
На **.**.**** г., около обяд, когато получил трудовото си
възнаграждение от 700,00 лева И. И. се придвижил до гр. ***, където от
банкомат до комплекс „***“ изтеглил парична сума от 600,00 лева, като
банкнотите били с номинал от по 50,00 лева и 20,00 лева. След това седнал в
заведение, намиращо се до парк „***" и се почерпил. Малко по-късно при
1

него дошли подсъдимият П. Б. и неговата съжителка - свидетелката М. Х.,
които И. също почерпил. Виждайки, че пострадалият има значителна парична
сума, подсъдимият го поканил на гости в апартамент, обитаван под наем на
адрес в гр. ***, ул. „***". B жилището двамата мъже продължили да се черпят,
като в един момент Б. бръкнал с ръка в един от джобовете на панталона на И.
и извадил тефтерче, в което били прибрани по-рано изтеглените пари, след
което ги прибрал за себе си. И. накарал подсъдимия да му върне парите, но
същият отказал, поради което пострадалият отишъл до РУ – Велико Търново,
където подал заявление за извършената кражба на парични средства.
По делото е назначена съдебнопсихиатрична експертиза, от чието
заключение са установява, че И. не страда от умствена недоразвитост,
продължително или краткотрайно разстройство на съзнанието, поради което
да не може да разбира свойството и значението на извършеното
противоправно деяние и да ръководи постъпките си по време на извършване
на деянието. Във връзка с преживяното през м. юли 2024 г., при него е
настъпило психическо разстройство, което се определя като Разстройство в
адаптацията, което е в причинна връзка с преживяното от него. Предвид
актуалното психическо състояние на И., същият е могъл правилно да
възприема фактите, които имат значение за делото и е в състояние да дава
достоверни показания по тях.
Приетата за установена фактическа обстановка е идентична с
установената в обстоятелствената част на обвинителния акт, която се
потвърждава от събраните по делото писмени и гласни доказателства, в това
число и от направените по реда на чл. 371, т. 2 от НПК самопризнания от
подсъдимия, свидетелските показания, фактите, отразени в протокола за
извършена очна ставка, от заключението на съдебнопсихиатричната
експертиза и останалите писмени доказателства и доказателствени средства.
Въз основа на така установената фактическа обстановка се налагат
следните правни изводи:
По безспорен и несъмнен начин е установено по делото, че с деянието
си подсъдимият Б. е осъществил от обективна и субективна страна състава на
престъплението по чл. 194, ал. 1 от Наказателния кодекс, доколкото на
**.**.**** г., в гр. ***, прекъснал фактическата власт на досегашния владелец
и собственик – И. С. И. и установил собствена фактическа власт върху
движимите вещи /банкноти на обща стойност от 550,00 лева/, с отдалечаване
и разпореждане с тях. От обективна страна за престъплението кражба е
безспорно доказано по делото, че подсъдимият е прекъснал фактическата
власт върху инкриминираната парична сума за установяване на собствена
фактическа власт върху нея, без съгласието на собственика й. До извършване
на изпълнителното деяние банкнотите са били във фактическата власт на
лице, различно от дееца, а именно собственикът им И.. Престъпният резултат
на това резултатно престъпление - промяната във фактическата власт върху
предмета на посегателството е настъпила вследствие на деянието.
2

Подсъдимият е успял да установи своя фактическа власт върху откраднатите
чужди движими вещи и с това са настъпили предвидените от закона и искани
от дееца общественоопасни последици.
От субективна страна деянието е извършено виновно, при форма на
вината - пряк умисъл, доколкото деецът е съзнавал общественоопасния му
характер, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал
настъпването им. Установено е и намерението противозаконно да присвои
паричната сума - да се разпореди с нея като със своя, отразено в обясненията
му в хода на съдебното следствие и доказания механизъм на извършване на
деянието.
Причини за извършване на деянието – ниско правосъзнание, стремеж за
облагодетелстване по престъпен начин, незачитане правото на собственост на
гражданите.
Съдът определи обществената опасност на деянието като висока,
предвид посегателството и увреждането на обществени отношения, свързани
със спокойното упражняване правото на собственост на гражданите,
юридическите лица, защитени от правовия ред в страната ни, а обществената
опасност на подсъдимия – не особено висока, след обсъждане на
смекчаващите и отегчаващи вината обстоятелства. Като смекчаващи вината
обстоятелства съдът прие чистото му съдебно минало /реабилитиран/;
изразеното от дееца съжаление за стореното, разгледано извън контекста на
направеното от него самопризнание по реда на чл. 371 от НПК; декларираната
готовност при възможност да възстанови причинените вреди; лошото му
социално и материално положение, а като отегчаващи вината обстоятелства –
лошите характеристични данни и воденият от него начин на живот, несвързан
с полагане на труд, въпреки трудоспособната си възраст, както и
обстоятелството, че деянието е извършено по отношение на негов приятел,
използвайки изключително лошото му здравословно състояние.
След като обсъди и прецени обществената опасност на деянието и
личната такава на дееца и след като взе предвид и разпоредбата на чл. 373, ал.
2 от НПК и чл. 58а, ал. 1 от НК, както и нормата на чл. 54 от НК, съдът
определи и наложи на подсъдимия П. Н. Б. за извършеното престъпление по
чл. 194, ал. 1 от НК - наказание от девет месеца лишаване от свобода, което
след прилагане на предвидената в закона редукция /намаляване с една трета/,
го осъди на шест месеца лишаване от свобода. Тъй като подсъдимият е
неосъждан и наложеното му наказание е до три години лишаване от свобода,
съдът приложи института на условното осъждане и на основание чл. 66, ал. 1
от НК отложи изпълнението на така определеното наказание от шест месеца
лишаване от свобода за срок от три години.
Съдът намира, че така определеното по вид и размер наказание ще
изпълни целите, визирани в разпоредбата на чл. 36 от НК.
При този изход на делото и на основание чл. 189, ал. 3 от НПК, съдът
осъди подсъдимия П. Н. Б. да заплати в полза на държавата, по сметка на
3

ВТРС, направените в наказателното производство разноски в размер на 307,89
лева, както и 05,00 лева за служебно издаване на изпълнителен лист.
Мотивиран от изложените съображения съдът постанови приложената
присъда.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

4

Номер на акта:	31
Дата:	3 юни 2025 г. (в сила от 19 юни 2025 г.)
Съдия:	Милена Алексиева

Дело:	20254110200308
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	6 март 2025 г.

Присъда по дело №308/2025 на Районен съд - Велико Търново

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите