Решение по дело №499/2021 на Районен съд - Ямбол

                                        Р Е Ш Е Н И Е

№260367/21.10.2021 г.                                      21.10.2021 година                        град Ямбол

                                                 В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Ямболският районен съд,                                           ХV - ти граждански състав

На 19.10.2021 година 

В публично заседание в следния състав:                                               

   

      Председател: Марина Христова

при секретаря Т.К.

като разгледа докладваното от съдия Христова

гражданско дело № 499 по описа за 2021 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството по делото е образувано по исковата молба на “ЕВН България Електроснабдяване“ЕАД против Г.И.С., с която се иска от съда да приеме за установено по отношение на ответника, че дължи на ищцовото дружество сумите, за които е била издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № *** г. по описа на ***РС, а именно: сумата от 146, 70    лв. главница, ведно с лихва за забава за периода от 12.02.2019 – 10.12.2020 г. в общ размер на 25,57   лв., както и законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК в съда до окончателното изплащане и съдебно-деловодни разноски в заповедното производство.

Ищецът твърди, че като  краен снабдител съгласно чл. 98а от ЗЕ, продава електрическа енергия  при публично известни ОУ – надлежно одобрени и публикувани.

По силата на чл. 7,ал.1 от ОУ ищеца поел задължението да снабдява с ел.енергия обект на потребление на ответника, находящ се в гр. Я., ул.“***“***, за което бил открит и съответния клиентски номер. Ищецът бил изправна стана, като за периода 25.12.2018-24.03.2019   год. доставил на обекта на ответника ел.енергия на обща стойност 146,70 лв., което задължение до този момент не било заплатено.Поради забава в плащането била начислена лихва в размер на общо 25,57 лв.   Претендира се уважаване на иска, както и присъждане на разноски.

С депозирания в законния срок отговор ответницата чрез особения си представител оспорва редовността на претенцията, както и нейната основателност. Към исковата молба липсвали доказателства обитаваното жилище да е било общинска собственост, като се оспорва ответницата да е ползвател на ел. енергия. Твърди, че същата не е обитавала жилището и не е била в наемни правоотношения с Община Я.. Твърди се и, че ищецът не се е възползвал от правото още при издаване на първата фактура да прекъсне електроподаването в обекта. Иска се отхвърляне на претенцията като неоснователна и недоказана.

В съдебно  заседание процесуален представител на ищеца поддържа претенцията.

Ответникът, чрез особения си представител  заявява, че претенцията за главница следва да бъде отхвърлена , поради извършеното плащане, като остане само задължението за законна лихва.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

Не е спорно по делото, че по заявление на ищеца е образувано ч.гр.д. №***   год. на ***РС, по което съдът е издал заповед за изпълнение, с която е разпоредено ответникът да заплати на ищеца исковите суми. Предвид  , че длъжника е бил уведомен по реда на чл. 47,ал.5 ГПК   и в едномесечния срок от уведомяването си за това заявителят е предявил настоящия иск по чл. 422 ГПК.

Приложен е препис – извлечение от сметка  за клиентски номер ***, за обект на потребление  находящ се в гр. Я., ул.“***“***, за периода 25.12.2018 – 24.03.2019 год. Представени са и 3 бр. копия от фактури за исковия период, издадени от ищеца с получател ответника и касаещи същия обект на потребление, като в същите   е отчетено потребено количество енергия.

По делото е назначена и прието заключението на ССЕ, вещото лице по която посочва, че за исковия период консумираната за обекта ел.енергия е в размер на 146, 70 лв., като стойността е формулирана вярно и съобразно решенията на КЕВР.На 19.04.2021 г. е извършено плащане на главницата на каса на ***. Размерът на законната лихва върху сумата за периода 12.02.2019 – 10.12.2020 г. е 26,68 лв.,  а размерът на законната лихва върху главницата от подаване на заявлението в съда – 11.12.2020 г. дои датата на извършеното плащане е 5, 30 лв.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Предявен е положителен установителен иск с правно основание чл. 422  във вр. с чл. 79 ЗЗД и иск по чл. 86 ЗЗД за установяване дължимостта на  посочените суми, за които са били издадени и надлежно осчетоводени фактури, представена от ищцовото дружество. Така предявения иск съдът намира за допустим, т.к. е предявен от легитимна страна – заявител в заповедното производство, в предвидения от закона едномесечен срок от уведомяването по реда на чл. 415 ГПК.  Ищецът претендира свое материално право и върху него лежи задължението при условията на пълно и пряко доказване да докаже съществуването му.

Според съда по делото безспорно се установи, че страните са  били обвързани от валидно облигационно правоотношение по повод договор за доставка на електрическа енергия.

В § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ се съдържа легално определение на понятието битов клиент. Според посочената правна норма това е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди. Понятието клиент на ел. енергия е доразвито в чл. 1, т. 4 от Общи условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „ЕВН България Електроснабдяване” АД, където е посочено, че под „клиент” следва да се разбира „потребител на електрическа енергия”, който пък от своя страна е физическо лице, собственик или ползвател на имот, присъединен към електроразпределителната мрежа на “ЕВН България Електроразпределение” АД съгласно действащото законодателство, което ползва електрическа енергия за домакинството си.

В процесния случай на ответницата е разкрит клиентски номер за процесния обект на потребление, видно от извършената справка същата има регистриран постоянен и настоящ адрес на този обект, извършила е плащане на част от претенцията в хода на процеса. Предвид извършеното плащане, съдът приема, че не е оспорено че ел. енергия  е доставяна, нито размера на претенциите.

Съгласно тълкувателната практика на ВКС - В производството по чл.422, съществуването на вземането по издадена заповед за изпълнение се установява към момента на приключване на съдебното дирене в исковия процес, като в това производство нормата на чл.235, ал.3 ГПК намира приложение по отношение на фактите, настъпили след подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, с изключение на факта на удовлетворяване на вземането чрез осъществено принудително събиране на сумите по издадения изпълнителен лист въз основа на разпореждането за незабавно изпълнение в образувания изпълнителен процес.Ето защо и предвид, че в процесния случай ответницата е заплатила доброволно в хода на исковото производство част от претендираната сума, искът се явява неоснователен в частта относно сумата 146,70 лв. - главница, поради извършеното плащане.

Безспорно е , че ответницата  е изпаднала в забава, поради което и дължи лихва за забава върху главницата в пълния си претендиран размер от 25, 57 лв. Въпреки , че вещото лице по неоспорената експертиза е установило по-голям размер на тази претенция, съдът не може да присъди нещо повече от поисканото от ищеца. Т.к. с издадената заповед за изпълнение е присъдена законна лихва от датата на подаване на заявлението – 11.12.2020 год. до окончателното изплащане на главницата, която е изцяло заплатена на 19.04.2021 г., то в полза на ищеца следва да бъде присъдена и сумата от 5,30 лв. законна лихва за този период.

По отношение разноските, съдът намира следното: В настоящия случай , предвид извършеното в хода на процеса плащане, по аргумент от противното на чл. 78,ал.2 от ГПК, съдът преценявайки, че с поведението си ответницата е дала повод за завеждане на делото, счита че последната следва да бъде осъдена да заплати в полза на ищеца разноски за заповедното производство и настоящата инстанция.В подкрепа на горното е и практиката на ВКС на РБ , обективирана в - Определение № 688 от 02.10.2014 г. по ч.т.д. № 2337/2014 г., І т.о. на  ВКС /извършеното плащане след получаване преписа от исковата молба не освобождава ответника от задължението за разноски/. В полза на ищеца следва да бъдат присъдени сторените в заповедното производство разноски в размер на 75 лв., както и разноски за настоящата инстанция в размер на 625 лв. – заплатена държавна такса, депозити за вещо лице и особен представител и юрисконсултско възнаграждение, определено на минимума, предвиден в разпоредбата на чл. 25 от НЗПП.

 

Водим от гореизложеното, Я Р С

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Г.И.С., ЕГН **********, че дължи на  „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, сумата от 25, 57    лв. – лихва за забава за периода 12.02.2019 – 10.12.2020 год., сумата от 5,30 лв.-  законна лихва от датата на заявлението- 11.12.2020  г.  , до пълното изплащане на главницата – 19.04.2021 год., като претенцията за сумата от 146, 70 лв. – главница, като неоснователна – ОТХВЪРЛЯ.

ОСЪЖДА Г.И.С., ЕГН ********** да заплати на „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив сумата от 75   лв. – разноски в заповедното производство, както и сумата от 625 лв. - разноски за настоящото производство.

 

            Решението подлежи на въззивно обжалване пред ЯОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                                                       РАЙОНЕН СЪДИЯ: