Определение по дело №360/2015 на Окръжен съд - Благоевград

В закрито заседание в следния състав:

Производството е образувано по частна жалба на М. А. Н., Г.С., У.”Е.С.” №., против определение №2138/07.12.10г на РС-П., постановено по Г.д.№1350/10г по описа на с.с.,подадена чрез процесуален представител, с пр. осн. чл.274 и сл. от ГПК.

С атакуваният акт предявеният от Н. иск е оставен без разглеждане като недопустим, поради липса на правен интерес и производството по делото е прекратено.

Недоволна от атакуваното определение е останала жалбоподателката, която го намира за незаконосъобразно, излагайки подробни съображения в тази насока. Поради това иска неговата отмяна и връщане делото за продължаване съдопроизводствените действия.

Ответната страна оспорва жалбата и поддържа първоинстанционният акт, който настоява да се потвърди, развивайки аргументите си за това.

Съда след като прецени наведените от страните доводи, при съобразяване на акта, чиято отмяна се иска, закона и всички останали обстоятелства по делото, намира за установено от фактическа страна следното:

Жалбата е допустима, но разгледана по същество е неоснователна.

Анализа на обстоятелствата част и петитума на исковата молба сочи, че РС е бил сезиран с положителен установителен иск по чл.124, ал.1 ГПК, с който ищцата претендира признаването й за собственик на описания имот по отношение на ответника.Изложените твърдения обаче не обосновават изискуемият правен интерес, за да се приеме за възникнало в полза на ищцата правото на такъв иск.Правото на иск е на разположение на този правен субект, който реално и ефикасно може да постигне удовлетворяване на свои действително притежавани и признати от правната норма права. В случая ищцата се основава на предварителен договор за покупко-продажбата на описания недвижим имот, сключен с П.С. на 17.06.05г, като извежда претендираното вещно право от евентуалното уважаване на заведения от нея иск срещу обещателя за сключването на окончателния договор по реда на чл.19, ал.3 ЗЗД. При това положение правилно РС е приел, че липсва правен интерес. Последния не би могъл да се обуслови от хипотетичната и абстрактна възможност за в бъдеща жалбоподателката да се яви като евентуален приобретател на процесния имот. В доктрината и съдебната практика доминира схващането за недопустимост на иск, чрез който се търси защита на субективно право, чието пораждане в бъдеще време е предполагаемо, дори възникването да зависи само и единствено от волята на правния субект.А в случая зависи от изхода на производството по иска по чл.19, ал.3 ЗЗД.

С оглед изложеното доводите на жалбоподателя, че правния интерес се разкрива с оспорването от ответника на претендираното право, се явяват неоснователни.

Следва да се отбележи, че в исковата молба, а също и в жалбата,липсват каквито и да е правни твърдения на ищцата за притежавани от нея вещни права върху описания имот.Напротив, доколко са налице такива, то те обосновават принадлежността на имота към патримониума на поелия задължението с предварителния договор да й го прехвърли П.С.. Изхождайки от ищцовите формулировки относно спорното право, индивидуализирано чрез основанието и петитума, съда счита че Н. не е носител на правото да предяви установителен иск по см. на чл.26, ал.1 ГПК, респ. да е оторизирана да предявява от свие име чужди права(по арг. на ал.2 от цитираната норма).

Предвид горното РС правилно и законносъорбазно е прекратил производството по делото, тъй като отсъстват процесуални предпоставки, от категорията на абсолютните, за които съда следи служебно. В тази насока е константната практика и на ВКС(вж.3033/73,І ГО; Оп.№53/83,ІІ ГО; Оп189/76г ІІ ГО и др.). Ето защо атакуваното определение ще следва да се потвърди изцяло.

В изложеното се съдържа отговор на всички останали доводи на страните, които са от значине за правилното решаване на спора.

Разноски в полза на ответника в случая не следва да се присъждат, тъй като не са поискани.

Водим от горното Благоевградския окръжен съд

О П Р Е Д Е Л И :

ПОТВЪРЖДАВА определение №2138/07.12.10г на РС-П., постановено по Г.д.№1350/10г по описа на с.с.

Определението може да се обжалва в едноседмичен срок, считано от връчването му на страните пред ВКС.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: