Решение по дело №19662/2019 на Районен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

№ …………./24.06.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА

 

               ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, XXXIX - ти състав, в публично съдебно заседание проведено на пети юни през две хиляди и двадесета година, в състав:                                             

РАЙОНЕН СЪДИЯ: Христина К.

 

при секретаря Цветелина Илиева, като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 19662 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството по делото е образувано по предявен иск с правно основание чл.124 ГПК от Д.А.Д., ЕГН **********, адрес: *** срещу „Е.п.” АД, ЕИК **** със седалище и адрес на управление ***, за приемане за установено спрямо ответника, че ищецът не дължи сумата в общ размер 887.17 лева, представляваща стойността на начислена за периода от 22.11.2018г. до 19.02.2019г. без правно основание електроенергия за обект на потребление в ****, кл. № ****, абонатен № ****, за която сума има издадена фактура № ****/13.11.2019г..

Ищецът твърди, че е извършена проверка на средството за търговско измерване и е констатирано неточно измерване на консумирана ел. енергия, поради което на основание ПИКЕЕ е коригирана сметката за използвана ел.енергия, като е начислена посочената сума. През периода на корекцията е заплащал дължимата ел. енергия. Излага се в исковата молба, че не са били налице предпоставките за извършване на корекцията, не е изпълнено задължението на ответното дружество и свързаното с него „Е.С.” АД за извършване на периодични проверки, не са представени доказателства за реалното доставяне на количеството електроенергия посочено в становището, периода на извършената корекция е определен произволно, както и поради незаконосъобразността на предвидените в ПИКЕЕ корекционни процедури. Навежда доводи, че липсва нормативна възможност даваща право на ответника да коригира едностранно сметките на потребителите. Моли за положително решение по предявения иск.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор от ответника, в който се оспорва иска като неоснователен. Сочи, че между страните е била налице облигационна връзка, като в изпълнение на задълженията си по нея е доставял непрекъснато ел. енергия в обект на потребление, находящ се в ****, кл. № ****, абонатен № ****. Твърди се, че фактурата е издадена за реално потребена ел. енергия в периода от 22.11.2018г. до 19.02.2019г.. При извършената на 19.02.2019г. проверка СТЕ е демонтирано и предадено за експертиза в БИМ, като на обекта е монтиран нов електромер. При съставяне на КП са спазени изискванията на чл.47 ПИКЕЕ. При извършената от БИМ експертиза е констатирано, че е осъществен достъп до вътрешността на електромера, следи от отваряне на корпуса – добавено е устройство за дистанционно въздействие, чуждо за схемата. СТИ отчита преминаващата електроенергия с грешка от -69.77 %. Твърди се законосъобразно извършена проверка, както и извършено изчисляване на неизмерена или неправилно/неточно измерена енергия в съответствие с чл. 48, ал. 1 от Правилата за измерване на количеството електрическа енергия /ДВ бр.98/12.11.2013г./. Моли за отхвърляне на иска.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства с оглед разпоредбата на чл. 235 ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

Не е спорно наличието на договорни отношения между страните по делото за доставка на електроенергия за обект, находящ се в ****, кл. № ****, абонатен № ****.

От представения по делото Констативен протокол № ****/19.02.2019г. се установява, че на 19.02.2019г. длъжностни лица на „Е.С.” АД са извършили техническа проверка на електромер, монтиран на обект, находящ се в ****, кл. № ****, абонатен № ****. СТИ е демонтирано и подменено с ново. В протокола не е посочена причината за извършената подмяна на СТИ.

От Констативен протокол на БИМ № 2618/06.11.2019г. се установява, че е осъществяван достъп до вътрешността на електромера – следи от отваряне на корпуса, добавено е устройство за дистанционнно въздействие, чуждо за схемата. Електромерът не съответства на метрологичните характеристики и не отговаря на изискванията за точност при измерването на електрическата енергия. Електромерът не съответства на техническите изисквания.

Въз основа на констатациите от проверката, „Е.С.” АД е съставило справка за корекция на сметки от 12.11.2019 г. за обекта за период от 22.11.2018г. до 19.02.2019г.. Въз основа на така направената корекция за посочения период е издадена Фактура № ****/13.11.2019г. от „Е.П.”АД на обща стойност 887.17 лева.

Представен е Протокол № **/11.06.2015г., в който е отразено, че електромерът е монтиран с нулеви показания по дневна и нощна тарифа.

От заключението по назначената съдебно-техническа експертиза, прието от съда в с.з. на 05.06.2020г., се установява, че дължимото количество за доплащане на ел. енергия е изчислено математически вярно, съобразно методологията.

При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:

Предявен е иск, с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, с който се търси съдебно установяване на недължимостта на вземането на „Е.П.П.” АД срещу  ищеца.

Абсолютна процесуална предпоставка за предявяване на отрицателен установителен иск, е наличие на правен интерес на ищеца за разрешаване, със сила на пресъдено нещо на спора за отричаното от него материално право, като бъде установено действителното правно положение в отношенията между страните във връзка с конкретно притезание, както и за осуетяване на възникването на нов спор за материално право на същото основание. В конкретната хипотеза, твърденията на ищеца, че не дължи сумата посочена в справката за корекция, както и че между него и ответника е налице спор относно дължимостта на процесната сума, който застрашава имуществената му сфера,  обосновават правния интерес от избраната форма на защита.

Между страните не се спори, а и се установява от представените по делото писмени доказателства, че ищецът е потребител на ел. енергия за битови нужди по смисъла на § 1, т. 42 ЗЕ, както и че имотът, в който е монтиран процесния електромер, е присъединен към електропреносната мрежа, поради което ищецът има задължение да заплаща използваната ел. енергия.

Предмет на спора е наличието на предпоставките за възникване право на ответника служебно да коригира сметка за ел.енергия.

Разпоредбите на чл. 1-47 и чл.52–56 ПИКЕЕ, регламентиращи процедурата по установяване на неточното измерване, както и последиците при констатирано такова, са отменени с решение № 1500 от 6.02.2017г. на ВАС по адм. д. № 2385/2016г. (обн. ДВ, бр. 15/14.02.2017г.). На основание чл. 195, ал. 1 във вр. чл. 194 АПК, подзаконовият нормативен акт се смята за отменен от деня на обнародването на съдебното решение. Следователно, посочените разпоредби от ПИКЕЕ, в частност нормата на чл. 47, са неприложими към съдебно предявения спор, доколкото техническата проверка в обекта на потребление е извършена на 19.02.2019г..

Същевременно, в действащите ОУ липсват норми, регламентиращи процедурата по извършване на проверка на СТИ и нейното документиране. Това обуславя и извода на съда, че към датата на проверката и предвид отмяната на чл.41 - 47 от ПИКЕЕ липсват правила и ред за извършване на проверки за метрологична, функционална и техническа изправност на СТИ, въз основа на които да бъдат приложени корекционните процедури по неотменените разпоредби на ПИКЕЕ /чл.48-чл.51/.

С Решение № 1500 от 6 февруари 2017 г. по административно дело № 2385 от 2016 г. на ВАС е обезсилено Решение № 12897 от 1.12.2015 г., постановено по адм. д. № 9462 по описа за 2014 г. на Върховния административен съд, в частта, с която се отменят чл. 48, 49, 50 и 51 от Правилата за измерване на количеството електрическа енергия, приети по т. 3 от Протоколно решение № 147 от 14.10.2013 г. на Държавната комисия за енергийно и вод­но регулиране, обнародвани в „Държавен вестник“, бр. 98 от 12.11.2013 г., и делото е прекратено в тази част, обезсилено е Решение № 12897 от 1.12.2015 г., постановено по адм. д. № 9462 по описа за 2014 г. на Върховния административен съд, в частта, с която се отхвърля оспорването на Т.Т.Ч., „М.М.“ – АД, с ЕИК *** и „М. 2“ – ЕООД, с ЕИК *** на чл. 47 и на „М.М.“ – АД, и „М. 2“ – ЕООД, на чл. 1, ал. 1, т. 6 в частта й „и начините за извършване на преизчисление (корекция) на количеството електрическа енергия“ от Правилата за измерване на количеството електрическа енергия, приети по т. 3 от Протоколно решение № 147 от 14.10.2013 г. на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, обнародвани в „Държавен вестник“, бр. 98 от 12.11.2013 г., и делото е прекратено в тази част, отменено е Решение № 12897 от 1.12.2015 г., постановено по адм. д. № 9462 по описа за 2014 г. на Върховния административен съд, в останалата част и вместо това е постановено, че се отменя по жалбата на „ЕВН Б.Е.“ – ЕАД, с ЕИК ***, Правила за измерване на количеството електрическа енергия, приети по т. 3 от Протоколно решение № 147 от 14.10.2013 г. на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, обнародвани в „Държавен вестник“, бр. 98 от 12.11.2013 г., с изключение на чл. 48, 49, 50 и 51 от този акт.

Ефектът на решението на административния съд е преустановяване занапред действието на отменените правни норми поради отричане на юридическата им сила. В конкретния случай, към момента на съставяне на констативния протокол и предложението за корекция, ПИКЕЕ, в частта относно процедурата по чл. 47 и относно нормите на чл. 48 – чл. 51 не са действали, доколкото е постановено Решение № 2315 от 21.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 3879/2017г., обн. ДВ, бр. 97/23.11.2018 год. за отмяната им.

Съдът намира, че предвид отмяната на правилата, регламентиращи реда за извършване на проверка на СТИ на ел. енергия и корекция на сметките на потребителите, липсва нормативно уредена възможност за доставчиците да начисляват ел. енергия за минал период от време към датата на проверката.

В заключение по изложените групи съображения съдът намира, че по делото не се установи по надлежен начин наличието на основание и законосъобразност на извършеното „начисляване” на сметката на абоната, с оглед на което се явява недоказано от ответната по иска страна, че процесна сума му се следва.

При този изход на производството, на основание чл.78 ал.1 ГПК, ответникът следва да заплати на ищеца направените от него разноски в общ размер от 357 лева /57 лева заплатена държавна такса и 300 лева възнаграждение за адвокат/. Съдът, като съобрази, че размерът на претендираното адвокатско възнаграждение съответства на минималния еднократен такъв по чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения /в редакцията преди 15.05.2020 г. – договорът за правна защита и съдействие е сключен на 02.12.2019г./, счете възражението на ответника по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК за неоснователно.

Въз основа на гореизложеното, съдът

 

Р    Е   Ш   И:

 

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Д.А.Д., ЕГН **********, адрес: *** не дължи на „Е.п.” АД, ЕИК **** със седалище и адрес на управление ***, сумата в общ размер 887.17 лева, представляваща стойността на начислена за периода от 22.11.2018г. до 19.02.2019г. без правно основание електроенергия за обект на потребление в ****, кл. № ****, абонатен № ****, за която сума има издадена фактура № ****/13.11.2019г., на основание чл.124, ал.1 ГПК.

ОСЪЖДА “Е.П.” АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление ***, ДА ЗАПЛАТИ на Д.А.Д., ЕГН **********, адрес: *** сумата от 357 лева /триста петдесет и седем лева/ разноски по делото за заплатена държавна такса и адвокатско възнаграждение, на основание чл. 78, ал.1 ГПК.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: