М
О Т И
В И
по НОХД № 3220/2010 год.
Окръжна прокуратура – Пловдив е
повдигнала обвинение против подсъдимия Ф.М.А., за това че на 04.12.2010 год. в
гр.Пловдив, при условията на опасен рецидив – след като е бил осъждан за тежко
умишлено престъпление на лишаване от свобода не по-малко от една година,
изпълнението на което не е било отложено по чл.66 от НК и след като е бил
осъждан два пъти на лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ
характер, като поне за едно от тях изпълнението на наказанието не е било отложено
по чл.66 от НК, е отнел чужди движими вещи – два броя златни обеци с общо тегло
8 грама, на стойност по 42 лева за грам или на обща стойност 336 лева от
владението на Д.И. ***, с намерение противозаконно да ги присвои, като е
употребил за това сила – престъпление по чл.199, ал.1, т.4 вр.
с чл.198, ал.1 вр. с чл.29, ал.1, б. „А” и б. „Б”.
Прокурорът поддържа така повдигнатото на подсъдимия
обвинение, което счита за доказано по безспорен и несъмнен начин. Предлага на
същия да се определи наказание „лишаване от свобода”, съобразно изискването по чл.373,
ал.2 от НПК и редукцията по чл.58а от НК, в размер на шест години.
На основание чл.45 и сл. от ЗЗД за съвместно
разглеждане в настоящето наказателно производство, са предявени два граждански
иска от пострадалата Д.И.В., против подсъдимия А., както следва: единият иск – в
размер на 336 лева, съставляващи обезщетение за имуществени вреди, а другият –
в размер на 500 лева, съставляващи обезщетение за неимуществени вреди, и двата
вида вреди причинени на В. с горното деяние, за което е повдигнато обвинението,
ведно със законната лихва върху всяка от сумите, считано от датата на увреждане
– 04.12.2010 год. до окончателното им изплащане. Пострадалата В. е
конституирана като граждански ищец по делото. Същата моли, исковете й да бъдат
уважени в пълен размер.
Подсъдимият Ф.М.А. се признава за виновен по
обвинението. При условията на чл.371, т.2 от НПК той признава изцяло фактите от
обстоятелствената част на обвинителния акт, изразява съжаление за стореното и
моли за по-леко наказание. Защитникът му адв.Л.
изтъква смекчаващите отговорността на дееца обстоятелства и изразеното
разкаяние за постъпката, като настоява за проява на снизходителност при
определяне на наказанието на А..
Съдът след проверка на събраните по делото
доказателства, преценени по отделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
Подсъдимият Ф.М.А. е роден на *** ***, живущ ***,
българин, български гражданин, с начално образование /завършен VІ клас/,
неработещ, неженен, осъждан, с ЕГН **********.
До момента, подсъдимият А. е осъждан два пъти, а
именно:
С Определение за одобряване на споразумение по НОХД №
2435/2005 год. на ПРС, влязло в сила на 06.06.2006 год., на дееца е наложено
наказание в размер на 1 година лишаване от свобода – условно, с изпитателен
срок от 3 години, за престъпление по чл.198, ал.1 вр.
с чл.26, ал.1 от НК.
С Определение за одобряване на споразумение по НОХД №
1330/2006 год. на ПРС, влязло в сила на 21.07.2006 год., на А. е наложено
наказание в размер на 2 години и 6 месеца лишаване от свобода, при ефективно
изтърпяване, отново за престъпление по чл.198, ал.1 от НК.
По-късно, с протоколно определение по ЧНД № 946/2006
год. на ПРС, влязло в сила на 12.09.2006 год., на основание чл.68, ал.1 от НК,
е постановено изцяло и отделно изтърпяване на отложеното наказание по първото
осъждане – по НОХД № 2435/2005 год. в размер на 1 година лишаване от свобода,
като за изпълнението му е определен първоначален „общ” режим по чл.46, б.„Б” от
ЗИН /отм./.
Съгласно представената по делото справка от ГД
„Изпълнение на наказанията” – С., наказанието в размер на 1 година лишаване от
свобода по НОХД № 2435/2005 год. на ПРС, е изтърпяно от дееца на 19.04.2007
год., от която дата е започнал да търпи наказанието в размер на 2 години и 6
месеца лишаване от свобода по НОХД № 1330/2006 год. на ПРС. А. е бил освободен
от Затвора Пловдив на 30.10.2008 год. на основание чл.70 от НК, т.е. условно
предсрочно, с остатък 6 месеца и 29 дни.
Живущият в гр.Пловдив подсъдим Ф.А. имал дългогодишна
наркотична зависимост, като употребявал наркотични вещества – хероин. На
04.12.2010 год., поради липсата на средства за снабдяване с дрога, деецът решил
да отнеме накити от някоя жена, които впоследствие да продаде, за да изкара
пари. В изпълнение на замисъла си, около обед на посочената дата, той отишъл в
района срещу „Б. ф.” в гр.Пловдив, където започнал да обикаля участъка на
кръстовището между улиците „П.” и „М. Д.” и да търси подходяща жертва. Към
13.00 часа, по ул. „П.” се задала 67-годишната свидетелка Д.В., която носейки в
двете си ръце пазарски чанти, се прибирала към дома си, намиращ се в близост.
Подсъдимият забелязал, че възрастната минувачка има масивни златни обеци, тип
халки и изборът му паднал върху нея. А. тръгнал подир свидетелката и настигайки
я, я нападнал гърбом, като с отработени движения вмъкнал пръстите си в обеците
й, за да ги откопчее, а после с издърпване ги свалил. Взимайки накитите, деецът
хукнал да бяга в посока към бул. „И.”, а свидетелката се развикала за помощ след
отдалечаващия се нападател. Заради виковете на потърпевшата, както тичал, А. се
обърнал, да разбере дали някой не го преследва и в този момент, В. успяла много
добре да види лицето и дрехите му, и да ги запомни.
От местопрестъплението, подсъдимият се насочил към
центъра на града, където на неустановено лице, продал отнетите обеци за сумата
от 200 лева.
Свид.В. сигнализирала в полицията за инцидента. Било
предприето издирване на извършителя, като отчитайки специфичния начин на
осъществяване на деянието, съвсем скоро полицейските органи стигнали до
личността на Ф.А.. На 07.12.2010 г. той бил задържан в VІ РУП на МВР гр.Пловдив
и на същата дата се провело разпознаване, при което пострадалата го разпознала
категорично като автор на нападението. Пак през този ден, с протокол за
доброволно предаване, подсъдимият предал връхната дреха, с която бил облечен на
инкриминираната дата – бяла блуза с качулка с надписи по нея.
Според заключението на назначената по делото
стоково-оценъчна експертиза /л.30 от д.п./, към датата на деянието стойността
на 2 бр. златни обеци с форма на халки, с общо тегло 8 гр., 14 карата, при цена
на златото 42 лева за грам, е възлизала на 336 лева.
От заключението на назначената по делото
съдебнопсихиатрична експертиза на Ф.А. /л.33 до л.35 от д.п./ е видно, че
подсъдимият не се води на диспансерен учет към ОДПЗС
гр.Пловдив и не страда от същинско психично заболяване – психоза, нито към
момента на освидетелстването, нито към момента на деянието. При него е налице
разстройство вследствие употреба на опиоиди, хероинова зависимост, асоциални прояви. Разбирал е
свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си. По
време на инкриминираното деяние е бил в ясно съзнание, адекватен, с целесъобразни
действия. Поведението му не е било психотично
мотивирано. Може да възприема и възпроизвежда фактите от значение за делото и
да дава достоверни обяснения за тях, ако желае. Може да участва пълноценно в
наказателния процес, както и да пребивава в арестни
условия.
Горната фактическа обстановка, съдът намира за
безспорно и категорично установена от самопризнанието на подсъдимия А.,
направено по
реда на чл.371, т.2 от НПК в съдебно заседание, което се подкрепя от събраните
в досъдебното производство доказателства, приобщени
надлежно към делото. Тези доказателства са: обясненията на дееца, закрепени в
протокол за разпит пред разследващия орган, проведен с участието на защитник
/л.22/, в които обяснения още тогава А. е признал вината си, разказал е
подробно за стореното, както и за предходни свои идентични по механизъм прояви,
но спрямо други пострадали; показанията, съдържащи се в протоколите за разпит
на свидетелите Д.В. /л.23 и л.24/, и М.Л. /л.28/; протокол за разпознаване,
ведно с фотоалбум /л.25 до л.27/, протоколи за доброволно предаване на
споменатата блуза /л.37 и л.38/, разписка /л.39/, заверено копие на протоколно
определение по ЧН дело № 946/2006 год. на ПРС, влязло в сила на 12.09.2006
год., с произнасяне по чл.68, ал.1 от НК /л.45 и л.46/, справка за съдимост на
подсъдимия /л.48-49/, характеристична справка на същия /л.50/; заключенията на
изготвените стоково-оценъчна и съдебнопсихиатрична експертизи, както и
приобщеното веществено доказателства – 1 бр. бяла блуза с качулка и с надписи
по нея.
Описаната по-горе
доказателствена съвкупност, се възприема от съда и се ползва при постановяване
на присъдата, понеже е изградена от обективни, непротиворечиви и взаимно
допълващи се доказателства, събрани съгласно изискванията на НПК. Обясненията на подсъдимия,
както и показанията на цитираните двама свидетели, съдържащи се в протоколите
им за разпит в досъдебната фаза, настоящият състав
третира за достоверни, логични и кореспондиращи както по между си, така и на
останалия доказателствен материал. Експертните заключения се кредитират като
компетентно изготвени, с нужните професионални познания и опит в съответните
области и непораждащи съмнения в тяхната правилност.
Допълнително, първоинстанционният съд по свой почин,
изиска информация от ГД „Изпълнение на наказанията”, досежно
датите на изтърпяване на предходните наказания „лишаване от свобода”, наложени
на подсъдимия, а освен това, проведе и разпит на пострадалата по обстоятелства,
невключени в обвинителния акт, и касаещи установяването на претенцията й за
неимуществени вреди. Тези две инкорпорирани на съдебното производство
доказателства, съответстват на доказателствения комплекс от досъдебната
фаза и не му противоречат. Показанията на свид.В.,
депозирани в съдебно заседание, съдът кредитира изцяло, преценявайки ги за добросъвестни,
последователни и отговарящи на обективната истина.
Тук е нужно да се отвори една скоба – залегналото в
обвинителния акт обстоятелство, че подсъдимият издърпал обеците на потърпевшата,
без да наранява ушите й, което се разминава с казаното от свидетелката в
съдебната зала, не означава, че е налице противоречие в тезите на В. на двете
процесуални фази, нито пък че отсъстват условията за съкратено съдебно
следствие. На практика, визираната прокурорска констатация, е произтекла не от
подобно твърдение на пострадалата пред разследващия орган, а от доказателствена
празнота на досъдебното производство по въпроса – настъпили
ли са някакви, макар и леки, физически увреждания за В., вследствие действията
по отнемането на вещите й от подсъдимия. Видно е съдържанието на извършените
разпити на свидетелката тогава, че тя изобщо не е била питана и респективно не
е давала показания за конкретния факт. Това е станало причина, повдигайки обвинението,
прокурорът да вмени на дееца употреба на сила, която се ограничава до
нападението над жертвата гърбом и смъкването на бижутата й, без да включва
причинените наранявания по ушите /както стана ясно в съдебното производство –
изразяващи се в разкървяване/. Всъщност, съдържащата се в обвинителния акт
фактология, призната по реда на чл.371, т.2 от НПК, формално не се е конфронтирала
с доказателствената маса от досъдебното производство,
а точно обратното и в такъв случай, съкратеното производство е било не само
допустимо, но не е имало и основания да бъде отказано на поискалия го подсъдим.
Впрочем, само по разискваното обстоятелство, е налице
отлика с обвинителната конструкция. То обаче, не променя останалите описани там
обстоятелства, нито се отразява на възприетата от прокурора правна квалификация.
Но тъй като същото не се обхваща от самопризнанието, с оглед на ограничението
по чл.373, ал.3 от НПК, съдът не бива да го взима в предвид при решаването на
наказателноправното положение на дееца. Не така стоят нещата с гражданката
претенция, която независимо, че съдебното следствие протича по особен съкратен
ред, може да бъде доказвана по размер с всички предвидени по закон доказателствени
средства и да се основава на новоустановени факти, незастъпени
в обвинителния акт и в самопризнанието на подсъдимия.
При горната фактическа обстановка, която е несъмнено
доказана и не се оспорва, съдът намира от правна страна, че с деянието си
подсъдимият Ф.М.А. е осъществил обективните и субективните признаци от състава
на престъплението по чл.199, ал.1, т.4 вр. с чл.198,
ал.1 вр. с чл.29, ал.1, б. „А” и б. „Б” от НК, за това че на 04.12.2010 год. в гр.Пловдив, при
условията на опасен рецидив – след като е бил осъждан за тежко умишлено
престъпление на лишаване от свобода не по-малко от една година, изпълнението на
което не е отложено по чл.66 от НК и след като е бил осъждан два пъти на
лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ характер, като изпълнението
на наказанието по тях не е отложено по чл.66 от НК, е отнел чужди движими вещи
– два броя златни обеци с общо тегло 8 грама, на стойност по 42 лева за грам
или на обща стойност 336 лева от владението на Д.И. ***, с намерение
противозаконно да ги присвои, като е употребил за това сила.
От обективна страна – с действията си подсъдимият е
осъществил обективните признаци от състава на престъплението „грабеж”, тъй като
с присвоително намерението, е отнел гореизброените чужди движими вещи от
владението на потърпевшата и е установил спрямо тях своя трайна фактическа
власт. Отнемането е било извършено чрез употребена принуда спрямо свид.В. под съставомерната й форма
– “сила”, изразяваща се в нападение гърбом и издърпване на накитите.
От субективна страна – деянието е било извършено с
пряк умисъл, с целени и настъпили общественоопасни последици. Във волевата си
сфера, подсъдимият е имало ясно оформено присвоително намерение, под
ръководството на което е пристъпил към противозаконното отнемане съпроводено с
принудата. Той е съзнавал общественоопасния характер на проявата си, че това
което върши е престъпно и наказуемо, предвиждал е и пряко е желаел настъпването
на нейните общественоопасни последици.
Отразените по-горе две предишни осъждания на подс.А. – с влезлите в сила определения за одобряване на
споразумения по НОХД № 2435/2005 год. на ПРС – в сила от 06.06.2006 год. и по НОХД № 1330/2006 год. на ПРС – в сила от
21.07.2006 год., са пак за грабежи, но по основния състав на чл.198, ал.1 от НК, т.е. това са осъждания за умишлени престъпления от общ характер, явяващи се
и в двата случая „тежки” по см. на чл.93, т.7 от НК. Наказанията по тези осъждания, съответно в
размер на 1 година лишаване от свобода – условно с приложението на чл.66 от НК
и в размер на 2 години и 6 месеца лишаване от свобода – ефективно, с последващо
привеждане в изпълнение на първото от тях по чл.68, ал.1 от НК – с определение
в сила от 12.09.2006 год., обуславят квалификацията на настоящото деяние, като
такова извършено при “опасен рецидив” по чл.29, ал.1, б. „А” и б.„Б” от НК. За цитираните
осъждания, не е изтекъл срокът по чл.30, ал.1 от НК, начиная
от датите на изтърпяване на наказанията /съгласно изисканата по делото справка/
и следователно, сега разглежданото рецидивно престъпление,
се подвежда под по-тежко наказуемия състав на чл.199, ал.1, т.4 от НК.
Като взе в предвид целите по чл.36 от НК и
обстоятелствата по чл.54 от НК, първата инстанция намира, че наказанието на подс.А. за така извършеното от него престъпление /за което
законодателят е предвидил да се наказва с лишаване от свобода от 5 до 15
години/, следва да се определи при лек превес на смекчаващите отговорността му
обстоятелства. Като такива се отчитат: направеното от дееца самопризнание и
изразеното от него искрено съжаление за постъпката, както и оказаното
съдействие на органите по разследването за разкриване на обективната истина.
Нужно е да се има в предвид, че самопризнанието не е формално и единствено с
оглед ползване на процедурата по чл.371, т.2 от НПК, а е трайна позиция, заета
още от досъдебното производство, като то наред с
дадените подробни обяснения, както и личните действия на подсъдимия – по
завеждането на полицейските служители на местата, където деецът сам е заявил,
че е осъществявал грабежи, вкл. инкриминираният, значително са спомогнали за установяването
на фактите по делото. От друга страна – налице са данни, съдържащи с в
показанията на свид.Л., в обясненията на самия
подсъдим и косвено – в показанията на пострадалата /дадени пред съда/, че в
последните месеци на 2010 год., свид.В., не е била
единствената жертва на нападение от А. и че същият е извършил преди това – през
ноември с.г., пак в района срещу „Б. ф.” в гр.Пловдив още две подобни деяния
спрямо други жени, за които има образувани отделни досъдебни
производства. Следователно, касае се деец с висока обществена опасност,
проявяващ твърде упорит престъпен умисъл и нагласа за реализирането на
еднотипни противоправни актове, превърнати от него в източник на доходи, което
съдът третира за сериозен отегчаващ отговорността фактор. Наркотичната
зависимост, провокирала обсъжданото престъпление, не следва да се третира за
обстоятелство, смекчаващо отговорността, в каквато насока пледира защитата,
защото подсъдимият сам се е поставил в положение на такава зависимост. Все пак
обаче, както се изтъкна и по-горе, на изброените смекчаващи обстоятелства се
придава приоритет, поради което наказанието на А. трябва да се определи под
средната стойност на предвиденото в закона и да бъде СЕДЕМ ГОДИНИ И ШЕСТ МЕСЕЦА
ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА. Съдебният състав преценя това наказание за най-справедливо
и съответстващо на обществената опасност на извършеното и на личността на
виновния. Съблюдавайки изискването
на чл.373, ал.2 от НПК, съдът е длъжен
да редуцира санкцията при условията на чл.58а, ал.1 от НК с една трета, което
значи, че с намаляването, наложеното на подсъдимия наказание следва да се счита
в размер на ПЕТ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА.
Окръжният съд е на мнение, че горепосоченото
наказание „лишаване от свобода”, е достатъчно за постигане на целите по чл.36
от НК и най-вече за поправянето на дееца, поради което, не налага на А.
предвиденото в закона и друго по-леко наказание “конфискация до една втора от
имуществото”.
Тъй като подсъдимият се явява
“рецидивист” по смисъла на § 3, ал.1, т.1 и т.2 от ДР на ЗИНЗС, то на основание
чл.61, т.2 вр. с чл.60, ал.1 от ЗИНЗС следва да се
определи първоначален „СТРОГ” режим за изтърпяване на наложеното му наказание в
размер на ПЕТ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, с
настаняване в затвор или затворническо общежитие от закрит тип.
На основание чл.59, ал.1 от НК следва да
се приспадне от така наложеното на подсъдимия А. наказание лишаване от свобода,
времето през което същият е бил задържан под стража, считано от 07.12.2010 год.
до влизане на присъдата в сила.
Причини за извършване на
престъплението – неуважение към чуждата собственост и незачитане на телесната
неприкосновеност на личността. Подбуди – користни, изразяващи се стремеж за
имотно облагодетелстване по неправомерен начин.
Вещественото доказателство – 1бр. бяла блуза с качулка
и с надписи по нея, следва да се върна на подсъдимия А., след влизане на
присъдата в сила.
Както се посочи в началото на
настоящите мотиви, за съвместно разглеждане в наказателното производство, са
приети, предявените на основание чл.45 и сл. от ЗЗД, два граждански иска от
пострадалата В. против подсъдимия, както следва: единият иск – в размер на 336
лева, съставляващи обезщетение за имуществени вреди, а другият – в размер на
500 лева – съставляващи обезщетение за неимуществени вреди, и двата вида вреди
причинени на В. от процесното деяние, ведно със
законната лихва върху всяка от сумите, считано от датата на увреждане –
04.12.2010 год. до окончателното им изплащане.
Съдът счита, че исковете са доказани по основание, тъй
като по делото е безспорно установено, че за пострадалата са настъпили и двата
вида вреди, които са пряка и непосредствена последица от деликтното
поведение на подсъдимия, съставляващо и престъпление грабеж. Доказателствата, относими към размера на исковите претенции са показанията
на свид.В. на досъдебното и
съдебното производство, обясненията на подсъдимия за естеството на вещите –
предмет на грабежа и заключението на стоково-оценъчната експертиза за паричната
стойност на накитите. Според упоменатите доказателства, отнетите вещи са
представлявали масивни златни обеци тип халки с общо тегло 8 грама на обща
стойност 336 лева и понеже искът за имуществени вреди се равнява на тази сума, то
същият следва да бъде уважен в пълен размер. Освен загубата на бижутата, по
делото се доказа, че в резултат от действията на подсъдимия, възрастната жена е
претърпяла болки заради нараняванията по ушите й /изразяващи се в
разкървяване/, преживяла е силен стрес от акта на нападението и понастоящем
продължава непрекъснато да изпитва уплаха излизайки на улицата, като състоянието
й е наложило лекарствен прием. При това положение, съдът счита, че претенцията
за неимуществени вреди в размер на 500 лева, се явява напълно съответна на
понесените от ищцата страдания и негативни психически емоции, поради което също
следва да се уважи изцяло. Подсъдимият дължи заплащането на законната лихва
върху всяка от сумите, считано от датата на увреждането 04.12.2010 год. до
окончателното им изплащане. Ищцата В. не е направила разходи за производството,
които да подлежат на възлагане в тежест на дееца.
На основание чл.189, ал.3 от НПК, подсъдимият Ф.М.А. трябва да заплати сумата от 80 лева – разноски по
водене на делото, както и сумата от 50 лева – държавна такса върху уважените
размери на гражданските искове, по сметка на ВСС в бюджета на съдебната власт.
С оглед на изложеното, Съдът
постанови присъдата си.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: