Решение по дело №2361/2023 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК вр. чл.63в ал.1 от ЗАНН.

Образувано е по подадена касационна жалба от „Фрутела 2011“ ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление -----------, представлявано от С.И.Д., чрез адв. Р.К. ***, срещу Решение № 1012/04.07.2023 г., постановено по АНД № 2418/2023 г. по описа на Районен съд – Варна, ІV-и състав, с което е изменено НП № 03-2200920/28.09.2022 г. на и.д. Директор на Дирекция „Инспекция по труда“ Варна, издадено срещу „Фрутела 2011“ ЕООД, ЕИК ****, като наложената „имуществена санкция“ в размер на 2500 (две хиляди и петстотин) лева, на основание чл. 414, ал. 1 от Кодекса на труда, е намалена на 1500 (хиляда и петстотин) лева.

Заявеното касационно основание е допуснато нарушение на закона. Отправеното искане към касационната инстанция е за отмяна на атакувания съдебен акт и за отмяна на НП.

Депозирана е и частна жалба „Фрутела 2011“ ЕООД, ЕИК ****, срещу Определение № 1090/26.07.2023г., постановено по АНД № 2418/2023 г. по описа на Районен съд – Варна, ІV-и състав. Моли се съдът да отмени оспореното определение в частта на разноските като осъди Дирекция „ИТ“ Варна да заплати на жалбоподателя разноски в размер на 450лв.

В съдебно заседание и по съществото на спора, чрез процесуалния си представител, касаторът поддържа жалбата и частната жалба.

Ответникът – Директор на Дирекция „ИТ“ Варна не изразява становище по жалбата и частната жалба.

Представителят на ОП – Варна, счита оспореното решение за правилно и законосъобразно.

Касационната жалба е подадена в срок, пред надлежен съд от страна, която има интерес от оспорване на въззивното решение, поради което е процесуално допустима.

Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред Районен съд – Варна е НП № 03-2200920/28.09.2022г. на и.д. Директор на Дирекция „Инспекция по труда“ Варна, с което на „Фрутела 2011“ ЕООД, ЕИК ****, е наложена „имуществена санкция“ в размер на 2500 (две хиляди и петстотин) лева, на основание чл. 414, ал. 1 от Кодекса на труда за нарушение на разпоредбата на чл.107р ал.2 от КТ, според която общия брой на работниците и служителите, изпратени от предприятие, което осигурява временна работа в предприятие ползвател, не може да бъде повече от 30 на сто от общия брой на работещите при него работници и служители.

Административнонаказателната отговорност на дружеството е ангажирана за това, че при извършена документална проверка от служители на ИТ Варна по спазване на трудовото законодателство в обект - цех за заготовки на зеленчуци, находящ се в гр. Варна, ***, стопанисван от „Фрутела 2011” ЕООД е установено, че в обекта са полагали труд работници на „Ди-Ив С.“ ЕООД. Там е работила и Д. П. В., на длъжност „общ работник“, която е изпратена от предприятието, осигуряващо временна работа - „Ди-Ив С.“ ЕООД. Лицето Д. П. В. постъпва на работа на 08.02.2022г. Към момента на проверката „Фрутела 2011” ЕООД има назначени на работа две лица, а от „Ди-Ив С.“ ЕООД са изпратени на работа седем работника, шест от които на 08.02.2022г.

При това положение е прието, че общия брой на работниците и служителите, изпратени от „Ди-Ив С.“ ЕООД, превишава с повече от 30 на сто броя на работниците и служителите на предприятието - ползвател „Фрутела 2011” ООД , в нарушение на разпоредбата на чл.107р ал.2 от КТ.

Въз основа на акта за установяване на административно нарушение административнонаказващият орган е издал НП №03-2200920/28.09.2022г., възприемайки изцяло установената от служителите на ДИТ фактическа обстановка и давайки правна квалификация на извършеното нарушение по чл.107р ал.2 от КТ. На дружеството е било наложено административно наказание на основание чл.414 ал.1 от КТ - имуществена санкция над минималния предвиден размер.

За да измени НП, въззивният съд констатира, че НП е доказано, видно от събраните по делото писмени доказателства: договор за изработка; сведение от Диляна С. - управител на „Ди-Ив С.“ ЕООД; писмени обяснения; трудов договор; присъствена форма; разчетно - платежна ведомост; фактура и др., както и свидетелските показания на св. М.- О., която лично е възприела установените при проверката факти.

Въз основа на изложеното, ВРС приема, че НП е доказано и изменя същото в предвидения по закона минимален размер.

Решението е правилно и законосъобразно.

Основното възражение в касационната жалба е, че е отношенията между страните не са по чл.107у от КТ, както приема АНО и ВРС.

Възраженията на касатора са неоснователни. Същите се повтарят и във въззивната жалба, които ВРС е разгледал и обсъдил. Правилно ВРС е приел, че отношенията между „Ди-Ив С.“ ЕООД и Д. В. са трудови като същото физическо лице е изпратено да работи в полза на „Фрутела 2011“ЕООД.

Неоснователно е и възражението на касатора, че са налице процесуални нарушения в НП. Както настоящата инстанция, така и ВРС установява, че в НП не констатира да са допуснати сочените нарушения. Напротив - и в АУАН, и в НП се съдържат всички обстоятелства на извършване на нарушението - посочено е конкретното предприятие, осигуряващо временна работа, брой лица, които са полагали труд за предприятието — ползвател, датата на започване на работа, конкретно лице, полагащо труд в обекта като „общ работник“ , факта на превишение с повече от 30 на сто на изпратените работници над наетите в предприятието - ползвател, конкретната дата на отпочване на работа на изпратените от дружеството осигуряващо временна работа лица , т.е. в обстоятелствените части на АУАН и на НП са описани всички елементи от състава на нарушението. Посочени са конкретни доказателства, установяващи нарушението. При правилна цифрова квалификация на нарушението, правилно е била преценена приложимата санкционна разпоредба.

След цялостната служебна проверка на акта, съдът не установи пороци на решението, които да налагат отмяната му.

С оглед изложеното, съдът намира, че наведените в жалбата касационни основания не са налице, поради което същата трябва да бъде оставена без уважение, а решението на районния съд като правилно и законосъобразно трябва да бъде оставено в сила.

По частната жалба:

Частният жалбоподател обжалва Определение № 1090/26.07.23г. АНД № 2418/2023г. по описа на Районен съд - Варна, постановено по повод подадена молба с искане за изменение на постановеното Решение № 1012/04.07.23г. на Pайонен съд –Варна по същото АНД, относно частта му, в която са не са му присъдени деловодни разноски. Счита, че обжалваното определение е незаконосъобразно, неправилно и че противоречи на материалния закон, тъй като в настоящото дело, при определяне на адвокатското възнаграждение, не е приложена разпоредбата на чл. 18, ал. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Ответникът по така подадената частна жалба е получил препис, но не е депозирал писмен отговор по частната жалба и не изразил становище по същата.

Разгледана по същество, съдът в настоящия състав намира частната жалба за основателна, като съображенията за това са следните: Съгласно чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, в производствата пред районния и административния съд, както и в касационното производство страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс, тоест ЗАНН препраща към АПК по въпроса за определянето на разноските. Според чл. 143, ал.1 от АПК, когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. Според разпоредбата на чл. 63, ал. 2 от ЗАНН, районният съд се произнася с решение, с което може да потвърди, да измени или отмени акта по чл. 58д. Това са трите възможности за районния съд и когато обжалваното НП се потвърждава или изменя, то разноските са в полза на наказващия орган, тъй като се приема, че законосъобразно е ангажирана отговорността на нарушителя.

С оглед изхода на спора, а именно изменението на наложената с НП имуществена санкция, искането за заплащане на адв.хонорар пред въззивната инстанция е основателно. На проц. представител на „Фрутела 2011“ЕООД се дължи сумата от 450лв за въззивната инстанция, представляваща заплатен адвокатски хонорар, както и 150лв. държавна такса за обжалване на определението или общо 600лв. Други разноски не се дължат. Ответникът по частната жалба – Директор на дирекция „ИТ“ Варна не е оспорил решението в частта на разноските, поради което такива не се дължат.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във връзка с чл. 63в от ЗАНН, Административен съд – Варна,

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1012/04.07.2023 г., постановено по АНД № 2418/2023 г. по описа на Районен съд – Варна, ІV-и състав.

ОТМЕНЯ Определение № 1090/26.07.23г. по АНД № 2418/2023г. на ВРС, с което е отказано присъждане на разноски в полза на „Фрутела 2011“ЕООД.

ОСЪЖДА Дирекция "ИТ" Варна да заплати на „Фрутела 2011“ЕООД, ЕИК ****, представлявана от С. Д., сумата в размер на 600лв. /шестстотин лева/ разноски.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател:
Членове: