Решение по дело №679/2018 на Районен съд - Балчик

Номер на акта: 55
Дата: 25 април 2019 г. (в сила от 19 декември 2019 г.)
Съдия: Цонко Славков Иванов
Дело: 20183210100679
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 28 септември 2018 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

                                                            25.04.2019 г.                                            гр.Балчик

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Районен съд - Балчик                                                                   граждански състав         

на двадесет и пети март                                   през две хиляди и деветнадесета година

в публично заседание в следния състав:

                                                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ: Цонко И.

                                                                              Членове:

                                                                              Съдебни заседатели:

секретар Радостина Стоилова

прокурор БЕЗ

като  разгледа  докладваното от съдия И.

гр.д № 679 по описа за 2018 г. за да се произнесе взе предвид:

Предявен е иск от М.Р.Н., с ЕГН **********,***, чрез адв. Д.Д. *** срещу "Албена" АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: с. Оброчище, общ. Балчик, к.к. Албена, Административна сграда, представлявано от Красимир Веселинов Станев - изпълнителен директор по  чл.415, ал.1 във вр. чл.422 от ГПК, 22 236.00 лв. - главница и 3874.33 лв. законна лихва.

Ищецът твърди, че с адвокатско пълномощно е бил упълномощен да представлява и защитава интересите на ответното дружество по т.д. № 60/2016 по описа на ОС-Добрич. По независещи от него причини, не е бил подписан договор за правна защита и съдействие по това дело. Изпълнил е всички необходими правни и фактически действия, съгласно разпределението на задълженията, направено с другия упълномощен представител по делото адв. В.. Делото е приключило със съдебна спогодба за сумата от 600 000.00 лв. по щета № 14ВА000004. Обезщетението е заплатено от застрахователя на два пъти. Сочи, че плащанията определят материален интерес на делото и съгласно чл. 36. ал. 1 от ЗА, има право на възнаграждение за своя труд. Между него и ответната страна поради липса на сключен договор, на основание чл. 36, ал. 3 от ЗА е поискал от адвокатския съвет към АК - гр.Добрич да му определи размера на възнаграждението. Определили са възнаграждение в размер на 3680 лв., което решение е обжалвано пред Висшия адвокатски съвет, който е определил на адв. М. Н. възнаграждение за воденето на делото в размер на 18 530,00 лв. Отправил е покана за доброволно изпълнение до изп. директор на "Албена" АД. Поискано му е представяне на отчет за свършената работа. Исканият отчет с приложенията към него е представил с куриер на 27.10.2016 г. На 02.11.2016 година с писмо вх. № 4524 в деловодството на "Албена” АД е представил данъчна фактура № 54/02.11.2016 г. на стойност 22 236.00 лева с начислен ДДС. Посочената фактура с писмо № ФСО-4573/07.11.2016 г. му е върната от "Албена" АД с мотиви, че ответното дружество не дължи плащане на сумата по посочената фактура, поради липса на сключен договор за процесуално представителство и водене на т. д. № 60/2015 г. по описа на ОС - Добрич. Депозирал е заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК. Съдът е издал такава за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК. Ответникът е възразил, поради това е подал настоящия иск. Моли съдът, да установи, че "Албена" АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: с.Оброчище, общ.Балчик, к.к. Албена, Административна сграда, представлявано от Красимир Веселинов Станев - изп. директор, дължи на адв. М.Р.Н., с ЕГН **********,***, сумата 22 236,00 лв. с начислен ДДС, съгласно фактура № 54/27.10.2016 г., представляваща адвокатско възнаграждение по воденото от него ТД № 60/2015 г. на Окръжен съд - Добрич, както и законна лихва за забава, изчислена върху тази сума, считано от датата на депозиране на Заявлението по чл.410 ГПК до окончателното изплащане на сумата; сумата 3874.33 лв., представляваща законна лихва за забава, изчислена върху главницата – 22 236.00 лв.,  считано от 07.11.2016 г. /датата, на която "Албена" АД е върнало фактура № 54/27.10.2016 г. до 25.07.2018 г.; 522,21 лв. - платена държавна такса по заповедното производство; 1400,00 лв. - платено адвокатско възнаграждение по ч.гр.д. № 542/2018 г. на PC - Балчик. Да осъди ответника да му заплати сторените в настоящото производство съдебно деловодни разноски и платено адвокатско възнаграждение.

            Ответника „АЛБЕНА" АД, със седалище и адрес на управление: с.Оброчище, к.к. „Албена", административна сграда, ЕИК: *********, представлявано от изпълнителния директор Красимир Веселинов Станев, чрез адвокат Б.П.К. ***; Адрес за съобщения: гр.Добрич, бул."25-ти септември" № 37, вх.Г, ет.1, адв. Б.К. сочи, че искът е допустим но неоснователен. Твърди, че с ответника е имал сключен договор за абонаментно правно обслужване. С този договор ищецът се е задължил да предоставя на ответника правни услуги. Правната работа, която ищецът твърди, че е извършил по казуса със ЗК „Уника" АД е изпълнение по този договор, включена в абонаментното обслужване. Ответникът е изправна страна, тъй като е платил на ищеца всички дължими възнаграждения за периода на действие на договора до прекратяването му на 09.05.2016 г. Твърди, че „Албена" АД е възложило на Адвокатско дружество „Ч., В.и съдружници" да осъществи правната защита и процесуалното представителство по търговското дело срещу застрахователя, за което е сключен Договор за правна защита и съдействие от 14.05.2015 г. Изрично е предвидено, че ще упълномощи адвокат Юлия В.с правата по договора. Ответникът е изправна страна, тъй като е платил изпълненото по този договор. Подчертава, че е договорена само една правна възможност, а не задължение за сключване на договор за процесуално представителство при всяко възникване на съдебен спор. За конкретната защита пред съда по спора между „Албена" АД и ЗК „Уника" АД, не са използвали тази възможност. Ищецът е знаел, че адвокат В.изработва защитната концепция на „Албена" АД по делото срещу ЗК „Уника" АД. Ако е внасял в съда молби по това дело, то всички те са били изготвяни само от адвокат В.. През времетраенето на съдебния спор със застрахователя ищецът е продължавал да осъществява текущото абонаментно правно обслужване на ответника по действащия с него договор. Напълно естествено и логично е част от изпълняваната от него работа в този период да има връзка с този спор. Пълномощното, което му е подписал изпълнителният директор на „Албена" АД, му е позволило да се легитимира пред съда като негов представител и да внася по делото документи. В текста на пълномощното е записано, че се дава право на адвокат Н. да представлява „Албена" АД по т. дело № 60/2015г. на Окръжен съд -Добрич като упълномощеният „може да представя документи, да изказва мнения, да дава становища и да извършва всички необходими процесуални действия по делото, необходими за защитата“. Този текст е съставен от ищеца и е подписан от изпълнителния директор на ответното дружество във вида, в който му е бил представен. Невярното твърдение е, че страните са пропуснали да оформят писмено сключен от тях устен договор за процесуално представителство и защита по т. д. № 60/2015 г. на Окръжен съд - Добрич, поради което не са определили размера на адвокатското възнаграждение на ищеца. Вярното твърдение е, че ответникът не е възлагал на ищеца да осъществява защитата му пред съда по цитираното търговско дело. Налице е злоупотреба с право по чл.36 от Закона за адвокатурата. Възможността в случая е използвана недобросъвестно. Моли съда да отхвърли иска като се позове на липсва на вземане поради злоупотреба с право. Производството по чл.36, ал.3 от ЗА е опорочено от самото начало поради неучастието в него на лицето, спрямо което постановеният краен акт създава облигационно парично задължение. Това е тежък порок, водещ до нищожност на решението. Моли съдът да отхвърли иска като се позове на незаконосъобразното на Решението от 30.09.2016 г. на Висшия адвокатски съвет поради неспазване на процесуалните правила за неговото постановяване. Съдът на Европейския съюз приема в редица свои решения, че националният съд не следва да е обвързан от минималния размер на адвокатските възнаграждения. Причината е несъответствието на националната правна уредба с правото на Европейския съюз. Моли съдът да отхвърли иска като се позове на незаконосъобразността на Решението от 30.09.2016 г. на Висшия адвокатски съвет, определило задължение по наредба, която е приета в противоречие с императивни изисквания на правото на Европейския съюз. Налице е противоречие с добрите нрави по смисъла на чл.26, ал.1, пр.4 от ЗЗД, което води до нищожност на признатия от адвокатския съвет договор за процесуално представителство. Решението на адвокатския съвет по чл.36, ал.3 от ЗА замества воля на страни по договор за правна защита и съдействие относно размера на адвокатското възнаграждение. С конкретното произнасяне, че възнаграждението на ищеца е 18 530 лв. адвокатският съвет е признал договор между „Албена" АД и адвокат Н. за процесуално представителство по това дело. Този договор противоречи на добрите нрави, защото се явява сключен при неравностойни престации. Моли съда да признае недължимост на сумата, определена от адвокатския съвет като възнаграждение поради нищожността на договора и противоречието му с добрите нрави. Налице е неизпълнен договор за процесуално представителство и защита, което не дава основание за плащане на определената от адвокатския съвет сума на възнаграждението. Твърди, че е налице пълно неизпълнение на признатия от адвокатския съвет договор за процесуално представителство. За сключването на съдебна спогодба е необходимо адвокатът да има изрично пълномощно (чл.34, ал.З от ГПК). Изпълнителният директор на „Албена" АД е дал изрично пълномощно за процесуалното действие по сключване на съдебна спогодба само на адвокат В.. Не е упълномощаван ищецът с такова право. Моли съда да признае недължимост на сумата, претендирана като адвокатско възнаграждение поради неосъществено изпълнение на договора. Налице е неоснователно начислен ДДС в издадена от ищеца фактура и неприета от ответника. Фактурата не е приета от ответника и полученият оригинал му е върнат с писмо от 07.11.2016 г., в което е обяснено, че няма основание за плащане на сумата. Издадена е в противоречие със закона за недължима сума 18 530 лв. Начисления върху нея 3708 лв. ДДС няма основание. Ищецът следва да издаде фактура за изпълнената от него работа не по-късно от 5 дни от датата на възникване на данъчното събитие по изискването в чл.113, ал.4 от ЗДДС. Ако ищецът беше издал фактура за тази своя парична претенция на 02.06.2016 г., тази фактура отново щеше да бъде оспорена от ответника. Тогава правото му щеше да бъде добросъвестно упражнено от него. Тогава няма злоупотреба с право, каквато има в момента. В случая няма приложимост параграф 2а от ДР на Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, според който дължимият ДДС се начислява „върху възнагражденията по тази наредба и се счита за неразделна част от дължимото от клиента адвокатско възнаграждение като се дължи съобразно разпоредбите на ЗДДС“. Тази разпоредба е обявена като противоречаща на правото на Европейския съюз. Тя противоречи на чл.78, ал.1, буква а) от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 г. относно общата система на ДДС. Съдът на Европейския съюз има изрично произнасяне, че директивата не допуска национална правна уредба (като тази в параграф 2а от ДР на цитираната наредба), защото води до двойно облагане с ДДС, което е недопустимо (Решение от 23.11.2017 г. на СЕС по съединени дела С - 427/2016 и С- 428/2016). Моли съда да признае недължимост на сумата по издадената фактура и начисления върху нея ДДС. Налице е неоснователно претендирана сума за обезщетение за забава. Недължимостта на главницата води до недължимост на акцесорното обезщетение за забава. Моли съда да признае недължимост на сумата, претендирана като обезщетение за забава поради недължимост на главното вземане. Моли да се отхвърли иска като неоснователен и да му се присъдят направените съдебно-деловодни разноски и възнаграждение за адвокатска защита.

 Съдът, като взе предвид доказателствата по делото и становищата на страните, приема: Не е спорно по делото, а е видно и от приложеното към настоящото дело т. д. №60/2016 г. на ОС - Добрич пълномощно от представляващия ответник, че ищецът е бил упълномощен адвокат по търговското дело. Твърди се, че освен пълномощното е бил сключен в хода на производството по делото и устен договор за правна защита и съдействие, по който е уговорено между страните заплащане в полза на адв. Н. на възнаграждение в размер по чл.36, ал.1 от ЗА, в случай на постигане на положителен за представлявания „Албена“ АД резултат по спора. Производството е приключило с влязла в сила спогодба за сума от 600 000 лв.  Не се спори, че ищецът не е имал правомощията по чл.34, ал.3 ГПК, а такива е имал другият адвокат по делото – адв. В.от САК, която е подписала спогодбата. Съдът приема, че в настоящия случай се касае за правоотношения по договор за поръчка, регламентиран като вид договор с разпоредбите на чл.280-292 от ЗЗД. Договорът за правна защита и съдействие е разновидност на договора за поръчка. Договорът за поръчка е неформален договор, т.е. може да бъде сключен и в устна форма, както и с конклудентни действия, стига от тези действия недвусмислено да личи, че довереникът приема поръчката. При изрично уговаряне между страните по този договор се дължи възнаграждение в полза на довереника /чл.286 от ЗЗД/. В случая договорът, от който се твърди да произтичат правата на ищеца, не е сключен в писмена форма. Уговорките са били извършени устно. Ответника е отказал заплащане на ищеца с оглед материалния интерес, което е довело да направи искане пред АК - Добрич, което решение е обжалвано пред Висшия адвокатски съвет. Висшия адвокатски съвет му е определил възнаграждение в размер на 18 530 лв,. след което ищецът е изготвил и представил на ответника фактура № 54/02.11.2016 г. за сумата 22 236 лв., включваща начислен ДДС. Ответникът е отказал плащането и е върнал фактурата на ищеца. Това не се оспорва от страните. Ищецът е инициирал производство по реда на чл.410 ГПК, като ответникът е подал бланково възражение. Видно от книжата по т.д. №60/2015 г. на ОС - Добрич, адв.Н. е осъществил процесуално представителство на ответника по делото чрез негови лични действия за защита интересите на „Албена“ АД. Не се спори от страните, с цел постигане на позитивен резултат по спора е ангажиран по делото и втори адвокат -процесуален представител на ответника в лицето на адв. В.. Не са налице оттегляне на пълномощията на ответника спрямо адв. Н. по делото, поради установеното и неоспорено от страните, че същата не е присъствала по всички заседания.

Спрямо договора за правна защита и съдействие се прилагат и специалните правила на Закона за адвокатурата. Неоснователно е възражението за нищожност на устния договор между страните с оглед положителния резултат. Договорът е бил изпълнен според доказаните уговорки, като е постигнато влязла в сила съдебна спогодба в полза на дружеството. Освен това резултативността от договора не е относимо към валидността на сделката обстоятелство, а касае изпълнението на постигнатите между страните уговорки, като такива не са постигнати и поради това ищецът е търсил съдействие от адвокатската колегия и Висшия адвокатски съвет. Нужно е кумулативно да се установи от условията на сделката, каквито навежда пълномощника на ответника, били ли са налице някои субективни предпоставки, които обуславят нейната необичайност, нищожност. В случая възползване от неопитността на другата страна не се установява, като нищожност на някое от сочените от ответника основания. Напротив става ясно, че съвсем съзнателно представляващия ответника е бил консултиран и от други юристи по делото и въобще по процесуалното представителство и правата по подписаните от него пълномощни. Това е така с оглед факта, че е подписал и изрично пълномощно на адв. В.да сключи спогодба по търговското дело.

Разпитани са свидетели на страните от показанията на които се установява неоспореното от страните участие на ищеца по пълномощно в търговското дело, както и такива при многото огледи, консултации с вещи лица, представители на застрахователя, огледи на место, издирване документи и представянето им където е необходимо. Налице са твърдения, че това е било задължението на адв. Н. по договора му за абонаментно обслужване. Видно от същия, неоспорено от ищеца е, че е извършвал този период такива, предмет на чл.1.2., но същият е извършил процесуална защита по търговското дело с пълномощно съгласно чл. 1.4 от договора. Договорено е, че заплащането ще се извърши с отделен договор, какъвто ищецът твърди, че има устен с ответника, който пък посочва, че не е налице такъв. Следвало е ответникът преди издаване и подписването на пълномощните на двамата адвокати да уточни точно и конкретно на всеки от тях срока и вида на правната помощ с цел избягването на недоразумения. Представляващият ответника е имал на разположение правен отдел, с работещите в него е могъл да изясни и уточни правомощията, които има да делегира на ищеца или друг адвокат по т. дело или други дела. Безспорно е, че юридическите  лица се представляват пред съдилищата от лицата, които ги представляват по закон или според устройствените им правила - чл.30, ал.1 от ГПК. Представители по пълномощие могат да бъдат и адвокати, юрисконсулти или други служители с юридическо образование на юридическото лице - чл. 32 т.1 и 3 от ГПК. Упълномощаването се извършва писмено от законния  представител на страната - юридическо лице - чл.33 от ГПК. Процесуалните представители извършват съдопроизводствени действия, адресирани до съда, вместо страната и приемат такива вместо нея. Безспорно е налице разлика в правния статут на адвоката и юрисконсулта, която се дължи на съществените разлики в правната природа на договора за поръчка и трудовия договор. Адвокатската професия се практикува от адвокати, които представляват различни клиенти по силата на сключен с тях договор за правно съдействие и защита. Съществен елемент на договора за адвокатска услуга, предмет на свободно договаряне между адвокат и клиент е възнаграждението - чл. 36 от Закона за адвокатурата. Професията се упражнява в съответствие с принципите за независимост, изключителност, самоуправление и самоиздръжка, записани в чл.2 от Закона за адвокатурата. Срещу работата според договора между страните, която извършва ищецът за своя работодател, в това число и процесуално представителство, е да получи уговорено с работодателя възнаграждение. Налице са твърдения на ищеца за устно уговорено такова и отричането му от ответника. Представляващият ответника е знаел важността на търговското дело и е следвало да възложи изготвяне на отделен договор с адв. Н. преди да го упълномощи за процесуално представителство по делото за възнаграждението, което ще му се изплати при приключване делото. Налице са безспорни писмени и гласни доказателства, че процесуалното представителство е осъществено по време на действие на правоотношението между страните. Възникналият помежду им спор относно размера на полагащото се възнаграждение е довело до искане от ищеца до АК - Добрич и Висшия адвокатски съвет за определяне какво следва да му бъде заплатено от ответника. Възражението, че ответникът е страна, която не е участвала в тези производства, е неотносимо и не следва да се разглежда.

Установено е по делото, че ищецът реално е престирал работа, за която се дължи плащане на възнаграждение, размерът на която е определен от Висшия адвокатски съвет, поради което претенцията на ищеца подлежи на уважаване. Вземането е възникнало на 02.11.2016 г. за сумата 22 236 лв., включваща начислен ДДС, поради което и претенцията му за обезщетение за забава, изчислено по размер на законната лихва и за период с начален момент на забавата 07.11.2016 г.-25.07.2018 г., по ч.гр. д. № 542/2018 г., също следва да бъде уважена.

Съдът, не установи злоупотреба с право, да е нарушено производството по чл.36, ал.3 от ЗА, противоречие с императивни изисквания на правото на Европейския съюз, противоречие с добрите нрави по смисъла на чл.26, ал.1, пр.4 от ЗЗД, неизпълнение на договор за процесуално представителство и защита и неоснователност на начислен ДДС, поради което не следва да се уважи което и да е от тях.

Предвид изложеното съдът намира предявения иск за основателен и същият подлежи на уважаване.

При този изход от спора право на разноски има ищецът, който изрично ги е претендирал и е представил списък по чл.80 ГПК, като следва да му се присъдят в размер на 1922.21 лв. по ч.гр.д. № 542/2018 г. на РС - Балчик и в размер на 1922.21 лв. за настоящата инстанция.

Ответникът по делото няма право на разноски поради уважаване на иска срещу него и такива не следва да му се присъждат.

 Водим от гореизложеното, съдът

 

                                                           Р  Е  Ш  И :

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че М.Р.Н., с ЕГН **********,***, ИМА ПАРИЧНО ВЗЕМАНЕ СРЕЩУ срещу „Албена“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес управление: с. Оброчище, общ. Балчик, к.к. Албена, Административна сграда, представлявано от Красимир Веселинов Станев - изпълнителен директор, за сумата в размер на 22 236 лв. с начислен ДДС - главница по фактура № 54/27.10.2016 г., ведно със законната лихва от 25.07.2018 г. - датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане, представляваща дължимо адвокатско възнаграждение, уговорено в хода на производството по т. д. №60/2015 г. по описа на Окръжен съд - Добрич по сключен между страните неформален договор за правна защита и съдействие от 06.04.2015 г. - датата на представяне пълномощното по т. д. № 60/2015 г.

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че М.Р.Н., с ЕГН **********,***, ИМА ПАРИЧНО ВЗЕМАНЕ СРЕЩУ срещу „Албена“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес управление: с. Оброчище, общ. Балчик, к.к. Албена, Административна сграда, представлявано от Красимир Веселинов Станев - изпълнителен директор, за сумата в размер на 443.43 лв., представляваща лихва за забава върху главницата по незаплатените фактури, считано от датата следваща датата на настъпване на падежа на всяка от тях за периода 28.01.2009 г. - 25.06.2010 г. и от 27.11.204 г. - 02.09.2017 г., като отхвърля в частта за разликата над 443.43 лв. до 1180.49 лв.

ОСЪЖДА „Албена“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес управление: с. Оброчище, общ. Балчик, к.к. Албена, Административна сграда, представлявано от Красимир Веселинов Станев - изпълнителен директор, да заплати на М.Р.Н., с ЕГН **********,***, сумата в размер на 522.21 лв. - държавна такса, и сумата от 1400 лв. - адв. възнаграждение, представляващи  разноски за тази инстанция.

ОСЪЖДА „Албена“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес управление: с. Оброчище, общ. Балчик, к.к. Албена, Административна сграда, представлявано от Красимир Веселинов Станев - изпълнителен директор, да заплати на М.Р.Н., с ЕГН **********,***, сумата в размер на 1922.21 лв., представляваща  разноски по заповедното производство по ч.гр.д. № 542/2018 г. по описа на РС - Балчик.

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му пред Окръжен съд - Добрич.

 

                                                               

                               

                                                                                              Съдия: