№ 123
гр. София , 02.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-К в закрито заседание на втори юли,
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Георги Иванов
Членове:Валерия Банкова
Десислава Зисова
като разгледа докладваното от Валерия Банкова Въззивно гражданско дело
№ 20211100507303 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.435 и сл. ГПК.
Образувано е по жалба от М.Е. Г. срещу разпореждане на ЧСИ М.М., рег.№ 786 на
КЧСИ, с което е постановен отказ за прекратяване на изп. дело №201278600404034.
Жалбоподателката поддържа, че последното валидно изпълнително действие,
извършено срещу нея по изпълнителното дело е от 12.02.2013г., когато е издадено
постановление за възлагане на недвижим имот. След тази дата, в продължение на две
години спрямо нея не са предприемани никакви валидни изпълнителни действия, поради
което, с изтичането на 2-годишния преклузивен срок, на осн. чл.433, ал.1, т.8 от ГПК, по
силата на закона е настъпило прекратяване на изп. производство спрямо нея. Ето защо счита
отказът на ЧСИ да прекрати същото за незаконосъобразен и моли същия да бъде отменен.
Взискателят не взема становище по подадената жалба, а ЧСИ в приложените мотиви
по чл.436, ал.3 от ГПК поддържа неоснователност на същата.
Частната жалба е подадена в срок от легитимирана страна, поради което е
процесуално допустима. По същество, въззивният съд намира следното:
Изпълнителното дело е било образувано през 2012г. срещу длъжниците М. Г. и Д.Д..
Поисканите от взискателя изпълнителни действия са, както следва:
- налагане на запор върху банковите сметки на длъжниците, насочване на
1
принудителното изпълнение върху недвижими имоти, собственост на длъжниците, чрез
вписване на възбрани върху същите и извършване на опис, налагане на запор върху
трудовото възнаграждение на жалбоподателката, опис на движимите вещи, притежавани от
нея и находящи се в обитаваните от нея недвижими имоти, запор върху дружествени дялове
– направени с молбата за образуване на изпълнителното дело от 21.09.2012г.;
- налагане на запор върху вземанията на длъжницата от „Център за бизнес
образование и маркетингови комуницации“ , съгласно молба от 31.01.2013г.;
- опис на движими вещи, находящи се в притежавани или обитавани от длъжниците
недвижими имоти, съгласно молба от 27.01.2014г.;
- опис на движими вещи, находящи се в притежавани или обитавани от длъжниците
недвижими имоти, съгласно молба от 08.01.2016г.;
- опис на движими вещи, находящи се в притежавани или обитавани от длъжниците
недвижими имоти, съгласно молба от 14.12.2017г..;
- опис на движими вещи, находящи се в притежавани или обитавани от длъжниците
недвижими имоти, съгласно молба от 07.12.2018г.
- запор по банкови сметки и наличностите в сейфове на длъжниците, съгласно молба
от 09.07.2020г.
Когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в
продължение на 2 години, изпълнителното производство се прекратява на основание чл.
433, ал. 1, т. 8 ГПК. В доктрината и съдебната практика е трайно установено разбирането, че
прекратяването на изпълнителното производство поради т. нар. „перемпция” настъпва по
силата на закона, а съдебният изпълнител може само да прогласи в постановление вече
настъпилото прекратяване, когато установи осъществяването на съответните правно
релевантни факти. Видно от изложеното, двегодишният срок, с изтичане на който настъпва
перемпцията, тече от последното искане за извършване на изпълнителни действия,
направено от взискателя, а не от последното валидно предприето изпълнително действия,
както неправилно е възприето от жалбоподателката. От последното валидно изпълнително
действие започва да тече новата давност, която е била прекъсната с предприемането му, в
който смисъл са и указанията, дадени в т.10 на ТР №2 от 2013г. на ОСГТК на ВКС.
Давностният срок и срокът по чл.433, ал.1, т.8 от ГПК обаче са различни, имат различна
правна природа и с изтичането им законът свързва настъпването на различни правни
последици. Изтичането на давността лишава кредитора от правото на принудително
изпълнение като последица от липсата му на активност да иска прилагането на
изпълнителни способи, чрез които да „движи“ изпълнителния процес. Изтичането на срока
за перемпция няма подобен ефект. С него само се прекратява конкретното изпълнително
производство, което не лишава кредитора от правото да поиска образуването на ново такова,
2
ако погасителната давност за вземането не е изтекла. Затова законът свързва течението на
срока за перемпция с липсата на искане от страна на кредитора за извършване на
изпълнителни действия и всяко такова искане заличава ефекта на изтеклия до момента срок.
Видно от установеното по-горе от фактическа страна, кредиторът регулярно е искал
извършването на изп. действия спрямо жалбоподателката. Между никои две от описаните
по-горе искания не е изтекъл двугодишен срок, поради което и правилно ЧСИ е отказал
прекратяване на изп. производство на осн. чл.433, ал.1, т.8. Жалбата е неоснователна и
следва да бъде оставена без уважение.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на М.Е. Г. срещу разпореждане на ЧСИ М.М.,
рег.№ 786 на КЧСИ, с което е постановен отказ за прекратяване на изп. Дело
№201278600404034.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3