№ 186
гр. Пловдив, 10.05.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
закрито заседание на десети май през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Станислав П. Георгиев
Членове:Мария П. Петрова
Стоян Ат. Германов
като разгледа докладваното от Стоян Ат. Германов Въззивно частно
гражданско дело № 20225000500210 по описа за 2022 година
Производството е по реда на 274 и сл. от ГПК
Постъпила е частна жалба вх. № 3274/07.02.2022 г. от Д. КР. СТ. с ЕГН
- **********, чрез адвокат В.М. Д., вписан в Адвокатска колегия – П.,
съдебен адрес: град П., ул. „С.В.“ № 3, партер против Определение № 154 от
25.01.2022 г., постановено по в.гр.дело № 191/2022 г. по описа на Окръжен
съд – Пловдив (ПОС), с което е оставена без разглеждане жалба с вх. №
1617/20.01.2022 г. по описа на ПОС от Д. КР. СТ. чрез адв. В.Д. срещу
Постановления за възлагане на недвижими имоти от 18.11.2021 г. с
идентификатор .... и ...., находящи се в село К., община „М.“, област П.,
постановени по изп.дело № 20199080401502 по описа на ЧСИ - Б.А., рег. №
..., с район на действие – съдебния район на Окръжен съд – Пловдив и е
прекратил производството по делото. Жалбоподателката счита обжалваното
определение за неправилно, тъй като съдът не е съобразил наведените от нея
доводи за силно занижената цена, която била неправилно определена, като
ЧСИ не е съобразил, че проданта е следвало да се извърши при начална цена
в размер на 80% от пазарната стойност на имота. В имотите имало изграден
строеж по смисъла на ЗУТ, а именно защитна мрежа. Оценката била
нищожна. Поради неправилното й определяне и нищожността й, то и
направените наддавателни предложения са ненадлежни, а оттам следвал
извод, че и възлагането на имуществото по нереално занижената по размер
1
цена е довело до възлагане не по най-висока предложена цена. Претендира
отмяна на Определение № 154 от 25.01.2022 г., постановено по в.гр.дело №
191/2022 г. по описа на Окръжен съд – Пловдив като неправилно и
незаконосъобразно.
Постъпил е писмен отговор с вх.№ 7070/16.03.2022 г. от ответника по
частната жалба – „У.Б.“ АД чрез адвокат Я.П. Д-К.. Счита постановеното от
ПОС определение за правилно, обосновано и законосъобразно, а жалбата за
неоснователна. Излага доводи. Анализира разпоредбата на чл. 435, ал. 3 от
ГПК и посочените там хипотези за обжалване от длъжника на постановление
за възлагане в изпълнителното производство. Сочи, че длъжникът е
пропуснал да оспори оценката още при първата по ред публична продан.
Позовава се на съдебна практика. Моли обжалваното определение да бъде
потвърдено.
Останалите ответници по жалбата – „К.А.“ ЕООД, ХР. СЛ. ИЛ. и „Б. –
91“ ООД не са подали отговор на същата.
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 от ГПК, от
легитимирано лице - длъжник; засяга обжалваемо определение по чл. 274, ал.
1, т. 1 от ГПК с преграждащ по-нататъшното развитие на производството
характер и откъм съдържание и приложения е редовна, поради което се явява
допустима, а разгледана по същество, съдът я намира за неоснователна по
следните съображения:
Производството пред ПОС е било образувано по жалба от Д. КР. СТ.
чрез адв. В.Д. срещу Постановления за възлагане на недвижими имоти от
18.11.2021 г. с идентификатори .... и ...., находящи се в землището на село К.,
община „М.“, област П., постановени по изп.дело № 20199080401502 по
описа на ЧСИ - Б.А., рег. № ..., с район на действие – съдебния район на
Окръжен съд - Пловдив. С първоначалната си жалба С. е счела обжалваните
постановления за неправилни и незаконосъобразни, искала е тяхната отмяна
поради незаконосъобразно изготвена оценка, както и незаконосъобразно
определена начална тръжна цена, които обстоятелства водят до
незаконосъобразност на наддаването. Твърдяла е, че оценката на поземлените
имоти не е била извършена правилно от ЧСИ, като той не се е съобразил с
разпоредбата на чл. 485, ал. 4 ГПК, предвиждаща, че проданта следва да се
извърши при начална цена в размер на 80 % от пазарната стойност на имота.
2
Посочила е, че при определяне на началната цена, не било взето предвид, че в
имотите имало изградена „мрежа за защита от градушки, птици и насекоми на
трайни насаждения - ябълки“, за които обекти е било издадено Разрешение за
строеж № 172/12.07.2013 г. и които е следвало да бъдат включени към
първоначално определената цена на имотите. Твърдяла е, че неправилно е
определена цената на имота, а оттам били опорочени и направените
наддавателни предложения, както и извършеното наддаване. Искала е
постановяване на решение, с което обжалваните постановления да бъдат
отменени. По делото са били представени мотиви от съдебния изпълнител на
основание чл. 436, ал. 3 от ГПК, в които е било изложено становище за
недопустимост, а при условията на евентуалност и неоснователност на
жалбата. След изпратени преписи от жалбата на страните - „У.Б.“ АД -
първоначален взискател, „К.А.“ ЕООД- длъжник, ХР. СЛ. ИЛ. и „Б. -91“ ООД
- присъединен взискател на основание чл. 456, ал. 2, пр. 2 ГПК е било
постъпило становище само от „У.Б.“ АД, с което се оспорвала същата, като
недопустима. Взискателят е посочил, че съгласно чл. 435, ал. 3 ГПК
основанията за обжалване на постановлението за възлагане на недвижим
имот при извършване на публичната продан са били две - наддаването да не е
извършено надлежно или имуществото да не е възложено по най-високата
предложена цена. Сочил, че жалбоподателката навеждала твърдения за
незаконосъобразно изготвена оценка и първоначална тръжна цена, които
доводи не попадали в обхвата на чл. 435, ал. 3 ГПК. Твърдял, че
заключението на вещото лице за определяне на стойността на имотите е било
съобщено на длъжника, като не е било оспорено. Именно въз основа на това
заключение съдебният изпълнител е определил началната цена. Позовал се е
на разпоредбата на чл. 485, ал. 6 ГПК, като посочил, че длъжникът е
пропуснал своята процесуална възможност да обжалва оценката. Според
взискателят е следвало да се съобразят и мотивите на т. 8 от Тълкувателно
решение № 2 от 26.06.2015 г., постановено по т.д. 2/2012 г. по описа на
ОСГТК на ВКС. При условията на евентуалност е изложил и съображения за
неоснователност на жалбата, защото първоначалната цена е била определена
въз основа на оценката на вещото лице. Според него съдебният изпълнител
надлежно е приложил чл. 485 от ГПК при определяне на началната цена за
публичната продан. Претендирал е отхвърляне на жалбата, като недопустима.
Според произнеслият се състав на ПОС жалбата е процесуално
3
недопустима. Позовал се е на приетото в т. 8 от Тълкувателно решение №
2/2013 год. на ВКС по тълк.дело № 2/2013 год., ОСГТК, че с ГПК, в сила от
01.03.2008 год., законодателят ограничи възможността за обжалване
действията на съдебния изпълнител, като я е свел до лимитативно изброени
актове, подлежащи на обжалване от лимитативно определен кръг лица и на
лимитативно посочени в закона основания, което изключва всякакво
разширително тълкуване на разпоредбите относно обжалване на действията и
отказите на съдебния изпълнител. Законодателят значително е бил стеснил
основанията за обжалване на постановлението за възлагане. Според чл. 435,
ал. 3 от ГПК постановлението за възлагане можело да се обжалва само от
лице, внесло задатък до последния ден на проданта и от взискател, участвал
като наддавач без да дължи задатък, както и от длъжника, поради това, че
наддаването при публичната продан не е извършено надлежно или
имуществото не е възложено по най- високата предложена цена. Така
основанията за обжалване са били изчерпателно изброени и на практика се
явявали две, а именно: ненадлежно наддаване и невъзлагане на продаваното
имущество по най-високата предложена цена. Съдебният контрол обхващал и
се изчерпвал с действията на съдебния изпълнител и наддавачите във връзка с
подадените тайни наддавателни предложения в продължение на пълния срок
за това, с действията на страните с право на изкупуване и с действията на
съдебния изпълнител и на наддавачите при провеждане на наддаването с явни
наддавателни предложения с фиксирана стъпка. С ТР № 2/26.06.2015 г. по т.
д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС е приел, че връчването на поканата за
доброволно изпълнение, оценката на имота и разгласяването на проданта не
са част от наддаването, поради което те излизат извън предмета на проверка
при обжалване на постановлението за възлагане. Съобразно законодателната
уредба и съдебната практика определянето на началната цена на вещта, която
ще бъде изнесена на публична продан е подготвително действие и не подлежи
на съдебен контрол в производството по чл. 435, ал. 3 от ГПК. Констатирал е,
че изпълнителното производство по изпълнително дело № 20199080401502 е
образувано на 05.11.2019 г. По искане на взискателя „У.Б.“ АД изпълнението
е насочено върху поземлени имоти, собственост на Д.С. и ипотекирани в
полза на банката с идентификатори .... и ...., находящи се в село К., община
М., област П.. С обжалваните постановления от 18.11.2021 г. възбранените
имоти са възложени на купувача В.Г.Д.. Жалбата се явявала недопустима,
4
поради обстоятелството, че жалбоподателят се позовавал единствено и само
на неправилно определена оценка на недвижимите имоти, предмет на
публичната продан, която обаче, както се сочи в мотивите на цитираното
тълкувателно решение е подготвително действие и не опорочава самото
наддаване и не подлежи на съдебен контрол по реда на чл. 435, ал. 3 ГПК.
Основанията за обжалване на постановлението за възлагане са били
изчерпателно изброени и на практика се явявали две, а именно: ненадлежно
наддаване и невъзлагане на продаваното имущество по най-високата
предложена цена. В жалбата такива основания не били изложени.
Настоящият състав намира, че оценката сама по себе си не подлежи на
самостоятелен съдебен контрол - на оспорване от длъжника подлежи
заключението на вещо лице при определяне стойността на имота и то само
при извършване на първата публична продан на недвижимия имот – чл. 485,
ал. 6, във вр. с ал. 2 от ГПК. В изр. II на ал. 2 от чл. 485 от ГПК е разписана
процедура при несъгласие с оценката – посочване на вещо лице, отговарящо
на изискванията на ал. 1 от същия текст, което да изготви заключение на
разноски в тежест на посочилата го страна, след което се прилага при разлика
аритметичното правило на ал. 3 от чл. 485 от ГПК. По отношение на тази
процедура е предвидена възможност за обжалване от длъжника по реда на чл.
435, ал. 2, т. 4 от ГПК. Не се констатира по делото длъжникът да се е
възползвал от тази възможност.
Недопустимо е при така изложените доводи в жалбата разпоредбата на
чл. 435, ал. 3 от ГПК да се тълкува до такава степен разширително, че те да
бъдат обхванати от основанията, посочени там: ненадлежно извършено
наддаване или невъзлагане по най-висока предложена цена – такива в
настоящия случай липсват.
Правилно при това положение с обжалваното определение жалбата
против постановлението за възлагане е оставена без разглеждане като
недопустима и производството по нея е прекратено, поради което същото
следва да се потвърди.
Предвид изложените мотиви, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
5
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 154 от 25.01.2022 г., постановено по
в.гр.д. № 191/2022 г. по описа на Окръжен съд – Пловдив, с което е оставена
без разглеждане жалба с вх. № 1617/20.01.2022 г. по описа на ПОС от Д. КР.
СТ. чрез адв. В.Д. срещу Постановления за възлагане на недвижими имоти от
18.11.2021 г. с идентификатор .... и ...., находящи се в село К., община „М.“,
област П., постановени по изп.дело № 20199080401502 по описа на ЧСИ -
Б.А., рег. № ..., с район на действие – съдебния район на Окръжен съд –
Пловдив и е прекратил производството по делото.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6