О П Р Е Д Е
Л Е Н И Е
гр.София, 09.03.2020г.
АПЕЛАТИВЕН СПЕЦИАЛИЗИРАН НАКАЗАТЕЛЕН СЪД, IV – ти състав, в закрито заседание на девети март две
хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ПЕТКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕНЕЛИН И.
АДЕЛИНА И.Като разгледа докладваното от
съдия Ад.И.ВНЧД № 101/20г. по описа на АСНС, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.345 вр.чл.270 ал.4 вр.чл.69
ал.6 НПК.
Предмет на въззивна проверка е определение от 20.02.2020г.,
постановено по НОХД № 618/20г. по описа на СпНС, 4-ти състав, с което е
отказано да бъде отменена търпяната от подсъдимите П.Д., Кр.И., А.Я., Д.Т. и Е.Г.
мярка за процесуална принуда „отстраняване от длъжност“ по реда на чл.270 ал.1-
ал.3 НПК
Срещу определението са постъпили частни жалби от
защитата на всеки един от горепосочените подсъдими, в които жалби са развити
подробни доводи за незаконосъобразност и необоснованост на атакувания съдебен
акт, претендира се неговата отмяна и постановяване на друго с което въззивната
инстанция да уважи отмяната на приложената мярка за процесуална принуда
„отстраняване от длъжност“ по реда на чл.69 НПК.
В процесните частни жалби се излагат сходни по съдържание
доводи, като се оспорват изводите на решаващия съд, че продължава да е налице
риск за обективно, пълно и всестранно изясняване на обстоятелствата по делото.
Обстойно са обсъдени обстоятелствата, въз основа на които се преценява такава
възможност, която е съпоставена с продължителния период на прилагането на МПП
по чл.69 НПК. Според защитата, целите на мярката не е да формира самоцелни
ограничения, които се отразяват и върху близките на подсъдимите, доколкото
мярката ограничава конституционно гарантираното им право на труд.
Във всяка една от частните жалби се изтъква, че е
налице и ново благоприятстващо обстоятелство което е свързано с ПМС №
6/22.01.2020г., съгласно което, ясно е отграничена териториалната компетентност
на служителите в „А.А.“, поради което е намалена в значителна степен обективната
възможност за контакт на подсъдимите лица със свидетелите по делото при
възстановяването им на заеманите длъжности преди отстраняването им от тях.
Съдът, след като се запозна с изложените в частните
жалби доводи и след като прецени събраните по делото доказателства, намира за
установено следното:
Всяка една от частните жалби е процесуално допустима,
като подадена от активно легитимирано лице, в срока по чл.342 ал.1 НПК и срещу
съдебен акт, подлежащ на въззивен контрол. Разгледани по същество, същите се
явяват неоснователни.
На първо място, подсъдимите са привлечени към
наказателна отговорност за престъпление по чл.321 ал.3 пр.2 и пр.4 т.2 вр.ал.2 НК, а подсъдимите А.Я., Д.Т., Кр.И. и П.Д. и за вторично престъпление по чл.301
ал.1 вр. чл.26 ал.1 НК. Безспорно е, че всяко едно от процесните престъпления е
умишлено и представлява тежко такова по см. на чл.93 т.7 НК, като обвиненията
срещу тях са квалифицирани с оглед длъжностното им качество инспектори в ОО „А.А.“
гр.Б., което са заемали в инкриминирания период.
Обвинителния акт, с който е образувано настоящото
съдебното производство е внесен на 07.02.20г. в СпНС и от тогава наказателното
производство се намира в съдебната си фаза,
Срещу подсъдимите А.Я. и Кр.И. е била взета
първоначална МНО „парична гаранция“, а по отношение подсъдимите Д. Т., Е.Г. и
П.Д. е била взета МНО „Задържане под стража“, която в последствие и по реда на
чл.65 НПК е изменена в „парична гаранция“.
В хода на ДП по реда на чл.69 НПК, на подсъдимите Д.Т.,
Кр.И., Е.Г. и П.Д. е била взета мярка за процесуална принуда „отстраняване от
длъжност“ на 14.05.18г., а на подсъдимите подс.А.Я. на 17.05.18г. От справките
за съдимост на подсъдимите се установява, че са неосъждани.
Мнозинството на настоящия въззивен състав, намира, че
атакувания акт на решаващия съд – протоколно определение от 20.02.2020г.,
постановено по НОХД № 618/20г. по описа на СпНС, 4-ти състав, е правилно и законосъобразно.
Мнозинството споделя положителните изводите на СНС, относно наличието на формалните
условия, свързани с привличането на жалбоподателите към наказателна отговорност за умишлени
престъпления, както и относно преценката за наличие на обосновано подозрението
за съпричастност на подсъдимите, към инкриминираните им деяния. Според съда,
тези доказателства са достатъчни по обем и убедителни по съдържание относно
евентуалната съпричастност на подсъдимите при реализация на процесните
престъпления по чл.321 ал.3 т.2 вр.ал.2 НК и по чл.301 ал.1 вр.чл.26 ал.1 НК.
Мнозинството от настоящия състав споделя извода на
първостепенния съд, че продължава да е налице реален риск от осуетяване на
пълното обективно и всестранно събиране на доказателства, в същинската фаза на
наказателния процес при възстановяването на подсъдимите на заеманите от тях
административно контролни длъжности - инспектори в ОО „А.А.“. Правилността на този извод съответства на
обстоятелствата, че с отмяната на мярката по чл.69 НПК се възстановяват
правомощията им, произтичащи от съответните закони и длъжностните им
характеристики, за осъществяване на административно наказателен контрол върху
дейността на транспортни дружества, чийто представляващи са част от свидетелите
по настоящото производство. На второ място възстановяването им на съответните
длъжности съдържа реален риск от въздействие върху възможностите от обективно
пълно и всестранно събиране в съдебната фаза на гласни доказателства от други свидетели,
служебно свързани с подсъдимите лица.
В контекста на горното следва да се подчертае, че не е
необходимо непременно служебното положение на лицата да е отговорно или
ръководно такова, като първостепенния съд правилно е съобразил, че не е
необходимо длъжностите, на които се възстановяват да са ръководни, за да е
налице риска по смисъла на чл.69 НПК, като цитираните структурни изменения
в териториалната компетентност на
служителите в „А.А.“, въведен с ПМС №6
от 22.01.20г. не може да изключи по категоричен начин възможността за евентуална
намеса от страна на подсъдимите в процеса на правораздаване, не може да
обезпечи риска от нерегламентирано въздействие върху тези доказателствени
източници в същинската фаза на наказателния процес.
На последно място и в контекстта на изложения от
защитата довод за изключителна продължителност на периода на изтърпяване на
МПП, която създавала затруднения в осигуряване на трудови доходи, следва да се
посочи, че подсъдимите не са ограничени в правото им на труд, доколкото
съществуват възможности за полагане на труд, след прекратяване на настоящите
трудови правоотношения или при условията на граждански договор. Посочените
съображения не могат да се явят пречка за прилагането на настоящата мярка за
процесуална принуда, доколкото съдебната фаза на наказателното производство е
тази в която се събират доказателствата въз основа на които, съдът решава
въпросите по реда на чл.301 НПК.
Съобразявайки всичко горепосочено, АСНС намира процесните
частни жалби за неоснователни, а атакуваното протоколно определение на СНС за
правилно и законосъобразно.
Мотивиран от горното и на осн.чл.345 вр.чл.270 ал.4 НПК, СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА Определение от 20.02.2020г., постановено
по НОХД № 618/20г. по описа на СпНС, 4-ти състав, с което е оставено без
уважение искането за отмяна на търпяната от подсъдимите П.Д., Кр.И., А.Я., Д.Т.
и Е.Г. мярка за процесуална принуда
„отстраняване от длъжност“.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване
и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
о.м.
2.
Особено мнение на съдия Ад.Иванова:
За разлика от мнозинството от съдебния състав смятам,
че всяка една от процесните молби е основателна такава и следва да се отмени
търпяната от подсъдимите мярка по чл.69 НПК.В тази вр. отчитам, че както при
първоначалното налагане на МПП, така и по настоящем възможността за създаване
на пречки за обективното изясняване на релевантни по делото обстоятелства се
аргументира от СП само с един хипотетичен довод, че служебното положение на
подсъдимите би създало пречки при правораздаването, съобразявайки в тази насока
техните контролните правомощия.Смятам, че тогава, когато първоначалното
налагане на мярката по чл.69 НПК се аргументира само с горния довод и в
последствие не са събрани други доказателства в подкрепа на това първоначално
становище и при изтеклия значителен времеви период, то тази МПП следва да се
отмени.Противното означава, че прилагането на мярката по чл.69 НПК престава да
обслужва легитимната цел, даваща приоритет на обществения пред личния интерес,
а преследва само и единствено оказване на една необоснована репресия към лице,
което по презумпция е невиновно.Т.е. по настоящем намирам, че липсват
доказателства за реалността на подобна опасност, а законът в чл.69 НПК изисква
наличие на „достатъчно основание“, каквото не съзирам при данните по делото, а
само и единствено една хипотетична потенциална възможност не следва да е
критерий при преценката за законосъобразност на МПП, търпяна в един продължителен
времеви период.
В съдебната фаза на наказателното производство няма
предвиден законов срок за изтърпяване на мярката по чл.69 НПК (аналогична на
нормата на чл.234 ал.8 НПК).Т.е. независимо от продължителността на срока, то
той се явява законен такъв.Въпреки това продължителността на мярката не следва
да е безкрайна и неопределена във времето.Срокът на нейното изтърпяване следва
да е и разумен, а разумността се преценява, с оглед конкретиката по делото.В
случая се отчита, че съдебното производство веднъж е прекратявано, респ.
съдебното следствие не е започнато, а това не се дължи на виновно поведение на
подсъдимите.
На следващо място се има предвид и фактът, че ДП е
приключило, а това е показател, че явно според СП, са събрани всички нужни
доказателства, закрепени по съответния процесуален ред, като в този процес
подсъдимите лица не са могли да се възползват от служебното си качество и да
попречат на обективното разследване.Действително съдебната фаза е централна
такава в наказателното производство, но законодателят е предвидил и други законови
механизми (освен мярката по чл.69 НПК) за ограничаване на възможността за
създаване на пречки при правораздаването – има се предвид предупреждението на
свидетелите за носене на наказателна отговорност по чл.290 НК, има се предвид и
възможността за проверка на свидетелски показания по процесуалния ред на чл.281 НПК и дори възможността за цялостно отхвърляне на дадени в съдебното следствие
показания, има се предвид и фактът, че продължилото почти 2 години фактическо
отстраняване от длъжност на подсъдимите лица е оказало един превантивен и
превъзпитателен ефект по отношение на тези подсъдими.
Именно поради това смятам, че в момента изтърпяването
на мярката по чл.69 НПК създава прекомерни ограничения за подсъдимите
СЪДИЯ: