Решение по дело №405/2022 на Административен съд - Плевен

Производството е по реда на чл. 284 и сл. от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС).

Административното дело е образувано по искова молба /ИМ/ на И. Н. Н., [ЕГН], изтърпяващ наказание „лишаване от свобода“ в Затвора-Белене, с която е предявен иск против ГДИН-София с цена 10 000 лева и законната лихва върху сумата, считано от завеждането на ИМ до окончателното  изплащане, представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди от ищеца за периода от 05.06.2020 г. до 01.06.2022 г.

Сочи се, че в периода от 11.02.2020 г. до 09.05.2022 г. е депозирал три писма до Окръжна прокуратура Плевен е искане за прекъсване изтърпяване на наказанието с цел оперативно лечение. В постановление за отказ за прекъсване на наказанието от 01.03.2022 г. на ОП-Плевен е записано, че „Администрацията на затвора Белене следва да организира лечението на лишения от свобода във външно лечебно заведение в гр. Плевен“. Поради бездействието на тази администрация, на която е и указано да предприеме нужните действия по лечението на лишения от свобода, здравословното състояние на И. Н. се е влошило. Предписаните му лекарства не се изписват, респективно той е в невъзможност да ги приема, което обстоятелство допълнително влияе негативно върху здравето му.

По тези причини е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се във влошаване на здравословното му състояние, поради липса на адекватна медицинска помощ и лечение, стрес от невъзможността да се провежда адекватно лечение, притеснение и безпокойство от възможен летален изход за него след преболедуване от „Ковид 19“ и наличието на усложнения, в следствие на които, през периода 05.06.2020 г. до датата на подаване на ИМ - 01.06.2022 г., ищецът е претърпял емоционален срив, което е обострило съществуващите заболявания, а чувството за безизходност допълнително увеличило стреса, който е преживял и продължава да преживява.

Внесена е държавна такса в размер на 10 лева /л.60/.

На ищеца по делото е предоставена правна помощ по реда на ЗПП.

ИМ е била оставяна без движение за уточняване, като е уточнена с ИМ, постъпила в съда на 09.06.2022 г. /л.л.56-57/. Служебно назначеният защитник - адвокат Г. Г. от Адвокатска колегия-Плевен също е направила уточнение на иска /л.л.80-82/ от 15.07.2022 г., като сочи, че същият е постъпил в затвора със заболяване на сърцето, но плануваната оперативна намеса не се е осъществила. Прави и доказателствени искания за изготвянето на съдебно-медицинска експертиза, която след като се запознае с доказателствата по делото и извърши преглед на лишения от свобода, а при нужда да направи проверка и в болничните заведения, където е лекуван и преглеждан ищеца, да даде отговор на конкретно поставени въпроси.

От ответника е постъпил писмен отговор, в който се оспорва предявената претенция. Излагат се доводи, че искът е предявен от процесуално легитимирано лице, но е неоснователен. Твърди се, че за квалифицирането на едно действие/или бездействие като незаконосъобразно е необходимо да бъде установено неизпълнение на задължение за фактическо действие от страна на административен орган или на длъжностно лице от администрацията, което да е регламентирано в нормативен акт, за което ищеца в исковата си молба не представя никакви доказателства. Сочи се, че от представената медицинска документация е видно, че са спазвани изискванията по отношение на ищеца за осигуряване на необходимите условия за опазване на физическото и психическото му здраве, съгласно изискванията на глава десета от ЗИНЗC. Посочено е, че от приложено копие на здравен картон на лицето се установява, че при постъпването му в Затвора-Белене е извършен първичен медицински преглед за оценка на общото му здравословно състояние, взета е в предвид представената епикриза, описана е и съобразена назначената медикаментозна терапия, във връзка с поставената диагноза, както и че са извършвани последващи медицински прегледи на ищеца, от които е видно, че периодично е проследяван здравният статус на ищеца, предписвани са необходимите медикаменти и лекарства, насочван е към външни здравни заведения за изследвания и лечение. Оспорва твърденията на ищеца в исковата молба относно молбите за закупуване на лекарства, като твърди, че същите не само че не кореспондират с обективната истина, но са абсолютно неверни. Навежда доводи, че постановените откази за прекъсване на изтърпяване на наказанието на ищеца са постановени след внимателно и обстойно запознаване с молбите му, при спазване на принципа за обективност и безпристрастност, от трима различни прокурори, и за различни периоди, от което може да се направи обоснован извод, че твърденията на ищеца за влошено здравословно състояние и претърпени от това неимуществени вреди не отговарят на действителната фактическа обстановка, още повече да са в пряка причинно-следствена връзка с действия или бездействия от страна на администрацията на затвора. Счита, че на лишения от свобода Н. се осигуряват необходимите за провеждане на лечението му лекарства, медицинските специалисти проследяват здравословното му състояние в съответствие с изискванията на материалния закон ЗИНЗС, като при необходимост предприемат съответните здравни грижи в интерес на здравето на пациента. Направено е доказателствено искане да бъде призован като свидетел доктор С. А. - кардиолог в УМБАЛ „Сърце и мозък“- гр.Плевен.

В проведеното открито съдебно заседание, ищецът И. Н. Н. се явява лично и заедно с назначения служебен адвокат Г. Г. от АК-Плевен, която пледира да се уважи изцяло исковата претенция, тъй като същата е допустима, основателна и доказана в пълния  размер. Представена е писмена защита от 22.03.2024г., в която се излагат подробни доводи, че предявеният иск е допустим, основателен и доказан. Посочва се, че във връзка със заболяването на ищеца, в исковия период по отношение на И. Н. са извършвани прегледи в МБАЛ „Сърце и мозък“ в гр. Плевен, като в първоначалната искова молба, ищецът изрично е заявил, че в периода от 11.02.2022г. до 09.05.2022г. е депозирал три писма до Окръжна прокуратура Плевен, с искане за прекъсване изтърпяване на наказанието, с цел оперативно лечение. В същата искова молба е посочено, че в постановление за отказ за прекъсване па наказанието от 01.03.2022г. на ОП- Плевен е записано, че „Администрацията на затвора Белене следва да организира лечението на лишения от свобода във външно лечебно заведение в гр. Плевен“, но поради бездействието на тази администрация, на която е и указано да предприеме нужните действия по лечението на лишения от свобода, здравословното състояние на И. Н. се е влошило. В писмената защита се посочва още, че съгласно разпоредбата на чл. 284, ал. 1 ЗИНЗС държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода или задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения по чл. 3, който в своята ал. 1 предвижда, че тези лица не могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение, а според чл. 3, ал. 2 ЗИНЗС, за нарушение на ал. 1 се смята и поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод извършване на административна дейност. Според чл. 284, ал. 5 ЗИНЗС в случаите по ал. 1 настъпването на неимуществени вреди се предполага до доказване на противното.

Посочва се, че в случая, безспорно е налице нарушение на разпоредбата на чл. 3 ал.2 от ЗИНЗС, като с бездействието си да осигури адекватна медицинска помощ и лечение, ответникът е поставил лишения от свобода в неблагоприятни условия. По делото са приложени писмени доказателства, от които се установява, че в рамките на един дълъг период от време затворническата администрация буквално е отказвала да направи необходимото, с оглед лечението на лишения от свобода, приложени са Медицински становище от Д-р Г. от 02.09.20г., 26.04.22г., 19.05.22г., от които се установява, че д-р Г. към МЦ към затвора Белене нееднократно е сезирал администрацията на затвора за сериозността на заболяването на лишения от свобода, за това, че това заболяване протича хронично рецидивиращо и може да доведе до фатален край, а конкретно с медицинско становище до началника на затвора от 02.09.20г. д-р Г. подробно е информирал за спешната нужда от оперативно лечение. С последващите медицински становище от 26.04.22г. и 19.05.22г. д-р Г. изрично е подчертал, че терапевтичните възможности в медицинския център към затвора са изчерпани и моли за спешна хоспитализация в СБАЛЛ София. Видно от приложеното по делото Постановление от 01.03.22г. на ОП- Плевен в него изрично е посочено, че оперативното лечение на И. Н. следва да се проведе в ускорен порядък като е посочено лечебно заведение „Сърце и мозък“ - гр. Плевен, в което същия вече е бил прегледан. Посочва се, че по делото е приложено Заповед №1-2/26 от 27.05.22г. /издадена почти три месеца след указанията на ОП- Плевен/, с която е наредено лишения от свобода да се изпрати за лечение в СБАЛЛ при затвора София, като е приложена е и докладна записка от 03.06.2022г., от която се установява, че И. Н. е отказал да бъде изпратен за лечение в СБАЛЛ, представена е и декларация от 06.06.2022г. в същия смисъл. Посочва се, че по делото, на 02.02.2024г., е постъпила Медицинска справка от СБАЛЛ изх. №71/30.01.24г., от която се установява, че в периода м.05.2022г. и м.06.2022г. това лечебно заведение не е разполагало с нужната апаратура и специалисти, които да извършат оперативна интервенция- аортно клапно протезиране, както и с нужната апаратура и специалисти за следболнично лечение в следствие на гореописаната оперативна интервенция. По делото е изготвена и приета съдебно - медицинска експертиза, изготвена от доц. Л. и д-р Томова, от която безспорно се установява наличието на сърдечно заболяване, сериозността и опасността за здравословното състояние на лишения от свобода и нуждата от спешна оперативна намеса. Предвид гореизложеното се налага извода според процесуалния представител на ищеца, че затворническата администрация не е положила необходимите грижи и не е осигурила необходимата медицинска помощ на лишения от свобода, който в един дълъг период от време е бил поставен в риск за своето здраве и живот и в непрестанен страх от това, че здравето му се влошава и има реален риск за живота му. Посочва се, че исковата претенция се явява основателна и доказана в предявения размер, тъй като е налице бездействие на затворническата администрация в един дълъг период от време, през което лишения от свобода е бил поставен в риск, съществувала е реална заплаха за живота му в следствие, на което той се е страхувал за своето здраве, изпитвал е дискомфорт, с оглед влошаващите се параметри- повишено кръвното налягане, недостиг на въздух и трудно придвижване, като едва след проведеното последно съдебно заседание по настоящето дело и получаване на Медицинска справка от СБАЛЛ изх. №71/30.01.24г., по отношение на И. Н. е прекъснато изпълнението на наказанието с оглед нужното лечение. Посочва се в писмената защита, че следва де се постанови решение, с което да се уважи исковата претенция.

Ответникът – Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ - София, редовно призован, се представлява от юрисконсулт Н. Б., която изразява становище да бъде отхвърлен изцяло предявения иск като недоказан и неоснователен. Излага доводи, че предявената претенция е неоснователна по размер и недоказана, тъй като заболяването на ищеца и необходимостта да му бъде осигурено оперативно лечение не се държи на естествената административна дейност на органите по изпълнение на наказанията. Тяхно задължение, на осн. чл. 128 и сл. от ЗИНЗС е да осигурят условия за опазване на физическото и психическото здраве на ищеца, което е и направено, с оглед възможностите и дейностите, които са изчерпателно описани в закона. Посочва, че на ищеца са осигурявани консултации, конвоиран е, диагностициран е, осигурявани са лекарства, като с оглед приложените доказателства, счита че следва да се отхвърли иска. Представена е писмена защита, изпратена по пощата на 21.03.2024г., в която се излагат подробни доводи за неоснователността и недоказаността на исковата претенция, посочва се, че на ищеца са били осигурявани всички необходими и дължими по закон медицински грижи, осъществявани са извънболнични консултации, прилагана е предписаната от специалистите медикаментозна терапия и е проследявано здравословното състояние на ищеца, поради което считат, че следва да се постанови съдебен акт, с който да се отхвърли исковата молба на ищеца.

Представителят на Окръжна прокуратура – Плевен, прокурор И. Ш., дава заключение, че за да възникне законовата отговорност за вреди следва кумулативно да бъдат доказани следните предпоставки: акт, действие или бездействие на специализираните органи по изпълнение на наказанията, с което се нарушава чл. 3 от ЗИНЗС и настъпила в резултат на нарушението неимуществена вреда в правната сфера на ищеца. Последната се предполага до доказване на противното по силата на въведената оборима презумпция с разпоредбата на чл. 284, ал. 5 от същия закон. От събраните по делото писмени доказателства счита, че липсва пряка причинна връзка между незаконната дейност на държавния орган - ГДИН или длъжностното лице и счита, че искът следва да се отхвърли.

Административен съд-Плевен, осми състав, като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобрази доводите на страните, намира за установено от фактическа страна следното:

Видно от приложената справка на л.24, ищецът И. Н. Н. постъпва в Затвора-Белене на 12.02.2020 г. за изтърпяване на общо определено наказание в размер на 4 години и 6 месеца. Видно от докладната записка на л.103, наказанието се изтърпява при постановен първоначално строг режим, категория РЦ, в последствие заменен с общ режим, съгласно заповед № Л-4056/29.12.2021 г., като за периода на престоя му е преместван многократно от група в група по различни причини и от 20.04.2022 г. е настанен в 6 НР група, поради здравословното му състояние.

Видно от приложената по делото етапна епикриза /л.л.46, 107-108/ от пролежаване на 15-16.05.2019 г. в Кардиологична болница „Медика кор“ Русе, същият е с диагноза: ИБС, Нестабилна стенокардия – акцелерирана. СП. Умерена към тежка аортна стеноза. Лека аортна и митрална инсуфициенция. Хипертонична болест III степен“. От същата етапна епикриза е видно, че е отказал СКАГ и инвазивна оценка на тежестта на аортната стеноза. Видно от епикриза № 17000/2019 г. /л.13/ от проведено лечение в болница „Света А.“ АД – гр. София, ищецът е с поставена диагноза „Високостепенна аортна стеноза. Артериална хипертония – III степен“. Приобщени по делото и са многобройни амбулаторни листи /АЛ/ от извършени прегледи.

От медицинска документация – етапна епикриза на л.л.105,106 е видно, че при постъпването му в Затвора-Белене на ищеца е извършен първичен медицински преглед за оценка на общото му здравословно състояние, описана е и е съобразена назначената му медикаментозна терапия във връзка с поставената диагноза. Приобщени са и справки за медицински преглед /л.л.116-122/.

По делото е приобщена молба от Н. до началника на затвора от 12.11.2021 г. /л.124/, с която се иска да бъдат теглени пари от личната му сметка за закупуване на лекарства по рецептурна книжка до края на присъдата му. Видно от приложена справка за периода 12.11.2021 г. -17.08.2022 г. /л.127/, такива средства са били теглени за лекарства на 16.11.2021 г., 30.11.2021 г., 07.02.2022 г., 15.03.2022 г., 24.03.2022 г., както и след края на исковия период.

От становище на ЛКК при СБАЛЛС София от 10.03.2020 г. /л.л.129-130/ е видно, че към момента не се налага прилагане на чл.447, т.3 от НПК поради това, че не е посочено лечебно заведение и дата, от която л.св. ще бъде приет за оперативно лечение. Пациентът може да получава уточнена медикаментозна терапия чрез медицинския център по местопребиваване.

По делото са приобщени три постановления на ОП-Плевен за отказ да бъде прекъснато изпълнението на наказанието „лишаване от свобода“, съответно от 11.03.2020 г., 05.06.2020 г. и 01.03.2022 г. /л.л.131-136/. В последното е налице посочения в ИМ израз: „Администрацията на затвора Белене следва да организира лечението на лишения от свобода във външно лечебно заведение в гр. Плевен“. Няма данни същите постановления да са обжалвани по посочения в тях ред.

От лекаря към МЦ на Затвора Белене са издадени медицински становища от 26.04.2022 г. /л.112/ и от 19.05.2022 г. /л.113/, в които се сочи, че Н. е с тежко протичаща аортна стеноза, сърдечна недостатъчност и тежко степенна хипертонична болест. Сочи се, че терапевтичните възможности в МЦ на Затвора Белене са изчерпани, и се моли за спешна хоспитализация в СБАЛЛС София.

Със заповед № Л-2126/27.05.2022 г. /л.139/ е наредено Н. да бъде изпратен за лечение в СБАЛЛС гр.София. От докладна записка на ИСДВР от 03.06.2022 г. /л.140/ е видно, че Н. е запознат с посочената заповед, като е отказал транспортирането.

По делото е разпитан един свидетел – д-р С. П. А., който е преглеждал Н. два пъти, последно юли 2022 г. Н. има увреждане на аортната клапа, което е прогресиращо заболяване и трябва да бъде опериран в кардиохирургия и да бъде подменена тази клапа. В момента няма елемент на спешност във връзка с тази оперативна намеса, но е възможно такава спешност в някакъв момент да настъпи. Пациентът е с увредена история и последствията от това нещо може да бъдат всякакви. Посочва се, че може да се влоши, но в момента не е в крайно тежко състояние, но е за операция.

По делото е назначена съдебно медицинска експертиза /СМЕ/ с вещи лица – специалист съдебна медицина и специалист кардиолог, заключението на която е приобщено на л.л.473-487. Съгласно последното, И. Н. страда от високостепенна аортна стеноза (стеснение на аортната клапа) с лекостепенна инсуфициенция, развили се поради отлагане на калций върху вродено аномална бикуспидна аортна клапа (т.е. с две платна, вместо с нормалните три). Има лекостепенна инсуфициенция на митралната и трикуспидална клапа. Еволюцията на аортната стеноза е довела до тежкостепенна левокамерна хипертрофия (задебеляване на сърдечния мускул поради работа срещу високо съпротивление от стеснената клапа), а впоследствие и до дилатация (разширение и отпускане) на лявата камера, с влошаване на нейната функция (т.нар. систолно-диастолна дисфункция), застойна левостранна сърдечна недостатъчност, ритъмни нарушения (камерна екстрасистолия), симптоматична ангина пекторис (стенокардия), при липса на обструктивна коронарна болест (двукратните коронарни ангиографии - първата през м.07.2019 г., втората на 09.02.2023 г., са със заключение: коронарни артерии без сигнификантни стенози). Освен това И. Н. е имал тежкостепенна артериална хипертония с чести кризи, протичащи с главоболие и обостряне на проявите на левостранна застойна сърдечна недостатъчност, както и на симптоматичната стенокардия.

В медицинската документация по делото многократно се посочва, че И. Н. е имал шум на сърцето от млада възраст, като проявите на сърдечна недостатъчност, симптоматична стенокардия и хипертензивни кризи са започнали 3-4 години преди първата коронарна ангиография, което означава приблизително през 2015-2016 г. Това е типичният ход на заболяването - първично аномална аортна клапа поради вроден дефект, която първоначално се открива само по наличния сърдечен шум и се доказва чрез ехокардиографско изследване на сърцето, но не дава клинични прояви. С течение на времето в клапата възникват процеси, свързани с натрупването на калций, склероза на платната до невъзможност за достатъчно отваряне (стеноза) и оттам - възпрепятстване на изтласкването на кръвта от лявата камера към аортата. Заедно с това се проявяват и симптомите на сърдечна недостатъчност, симптоматична ангина пекторис, нарушения в сърдечния ритъм, задръжка на течности и хипертонични кризи, понякога - синкопи и/или внезапна сърдечна смърт.

Заболяването обичайно се характеризира с дълъг безсимптомен период, когато може да бъде открито случайно по типичния систолен шум при аускултация на сърцето. С напредване на тежестта на аортната стеноза се появяват симптоми на задух и лесна умора - първоначално при усилие, впоследствие и в покой, нощем, в легнало положение; може да се появи тежест и болка в гърдите - стенокардна симптоматика, която в началото също се провокира от усилие, впоследствие се явява и при минимални натоварвания и дори в покой. Част от пациентите имат нарушения на сърдечния ритъм - екстрасистоли, камерни и надкамерни тахикардии/тахиаритмии, проводни нарушения, изявяващи се в сърцебиене, главозамайване, синкопи, дори внезапно спиране на сърцето (внезапна сърдечна смърт). Задръжката на течности, причинена от сърдечната недостатъчност, води до засилване на задуха, поява на отоци, високи стойности на артериалното налягане с лош контрол - чести хипертонични кризи. В крайните стадии на заболяването артериалното налягане може да спадне и да остане ниско, дори шоково - поради тежко нарушената функция на лявата камера и невъзможността да изтласква кръв през стеснения аортен отвор.

Високостепенната аортна стеноза се характеризира с гореописаните прояви на сърдечна недостатъчност (задух, умора, отоци от задръжка на течности), симптоматична стенокардия (стягане, притискане, дискомфорт или болка в сърдечната област), ритъмни нарушения - камерна екстрасистолия, камерна тахикардия (ускорена сърдечна дейност), по-рядко - надкамерни тахиаритмии (ускорена и неритмична сърдечна дейност), възможна е и внезапна ритъмна смърт от безпулсова камерна тахикардия, камерно трептене и/или мъждене. Могат да се наблюдават и проводни нарушения, пресинкопи и синкопи. Често пъти се влошава контролът на една съпътстваща артериална хипертония - с появата на чести и тежки хипертензивни кризи в началото и с нисък дебит, респ. ниско артериално налягане в края, когато левокамерната помпена функция е значително компрометирана.

Тежката симптомна аортна стеноза, каквато е налице при И. Н., налага смяна на аортната клапа с клапна протеза (т.нар. AVR). Това най-често става оперативно. В някои случаи смяната на клапата може да се извърши и интервенционално - чрез катетър-базирани методики със съдов достъп, по т.нар. „безкръвен“ начин, без да е необходима операция, но тази техника се предпочита при по-възрастни пациенти, с множество придружаващи заболявания, които правят оперативния достъп високорисков. В случая на И. Н. операцията за смяна на аортната клапа е „златен стандарт“. Останалите сърдечни клапи имат лекостепенни инсуфициенции, които не налагат оперативно лечение.

Преди всяка клапна сърдечна операция на пациенти над 35-40 години задължително трябва да се осъществи коронарна ангиография - за оценка на коронарния статус и необходимостта от реваскуларизация (бай-пас), освен клапното протезиране. Желателно е коронарната ангиография да се направи непосредствено преди операцията или, ако вече е направена, давността й (при липса на остър коронарен синдром) е 6 месеца. В случай, че в рамките на тези 6 месеца не настъпи клапно протезиране, се налага нова коронарна ангиография.

С течение на времето високостепенната аортна стеноза има прогресивен неблагоприятен ход и ако не се осъществи клапно протезиране, при симптомните пациенти средната преживяемост е от 1,5-2 до 4-5 години - в зависимост от характера и тежестта на проявената симптоматика. Смъртта най-често настъпва от хронична обострена застойна сърдечна недостатъчност (кардиална астма, белодробен оток) или от ритьмно-проводни нарушения (внезапна сърдечна смърт).

Оплакванията от задух, умора, тежест и стягаща прекордиална болка при пациента И. Н. са налице от 2015-2016 г. (дотогава аортната стеноза е протичала безсимптомно). Те се потенциират от изявата на хипертонични кризи. Налице е добре документирано влошаване на състоянието, изразяващо се в прогресиращо намаляване на аортния клапен отвор (от умерена към тежка до критична аортна стеноза), хипертрофия и дилатация (задебеляване и разширяване) на лявата камера, която работи срещу високото съпротивление на тежко стеснената аортна клапа (0,45 кв. см при норма над 2,5 кв. см), едновременно с това се нарушава и нейната функция: първоначално помпената функция на лявата камера (изразена чрез нейната фракция на изтласкване) е нормална (над 60%), впоследствие спада до 37%, което, от своя страна, е свързано с белодробен венозен застой, задух, умора при минимални усилия, гръдна болка и нейни еквиваленти, ритъмни нарушения.

Боледуването на И. Н. от COVID-19-асоциирана двустранна пневмония (документирано с рентгенологично изследване на 26.11.2021 г.) утежнява проявите на задух и умора, характерни за основното заболяване.

П. И. Н. е преценен като показан за аортно клапно протезиране още при хоспитализацията в УМБАЛ „Св. А.“-София през м.07.2019 г., когато е осъществена първата коронарна ангиография. Не са установени сигнификантни коронарни стенози и пациентът е консултиран с кардиохирург, насочен към Кардио- хирургична клиника за протезиране на аортната клапа. На 26.08.2019 г. при амбулаторен преглед диагнозата тежкостепенна аортна стеноза и необходимостта от аортно клапно протезиране са потвърдени и е определена дата за прием в Клиниката по кардиохирургия на УМБАЛ „Св. Анна“ София - на 24.09.2019 г. Клапното протезиране не е осъществено по неясни причини.

Всички последващи прегледи и изследвания (епикриза от 14-17.11.2019 г. от УМБАЛ - Русе, амбулаторен лист от 25.06.2020 г., амбулаторен лист от 28.08.2020 г., амбулаторен лист от 28.01.2023 г., епикриза от Кардиологична болница „Медика кор“ - Русе (08 - 10.02.2023 г.). Към делото са приложени и две медицински становища на д-р Г. Г. от МЦ на Затвора в гр. Белене, в които е указано, че пациентът има тежко протичаща Ао-стеноза, по отношение на която терапевтичните възможности за лечение за изчерпани и се налага клапно протезиране, като при първата настоява за спешна хоспитализация в болничното заведение с възможности за кардиохирурния.

Пациентът е лекуван с различни медикаменти за лечение на артериална хипертония и сърдечна недостатъчност, но дефинитивното и единствено ефикасно в дългосрочен план лечение на тежката симптомна аортна стеноза е клапното протезиране.

Освен кардиологичното заболяване (високостепенна аортна стеноза с прояви на сърдечна недостатъчност, симптоматична стенокардия и тежкостепенна артериална хипертония), в медицинската документация на пациента са отразени и някои други заболявания, с по-малко прогностично значение, а именно: Двустранна пневмония - 26.11.2021 г.; Нарушен въглехидратен толеранс (епикриза 08-10.02.2023 г.); Дислипидемия (епикриза 08-10.02.2023 г.); Първична генерализирана остеоартроза - 2018 г.; Латерален епикондилит - 05.03.2021 г.; Епистаксис - 19.02.2022 г.

Посочва се, че тежкостепенната аортна стеноза е бавно, прогресиращо заболяване, развило се върху първично аномална клапа (бикуспидна), поради отлагането на калций върху платната, затрудняващ клапното отваряне. Клиничните прояви на сърдечна недостатъчност и стенокардна симптоматика са от 2015-2016 г., първоначално свързани с хипертензивни кризи, с влошаване и многократни хоспитализации от м.05.2019 г. насам - оттогава е първата епикриза, в която пациентът е преценен като индикиран за аортно клапно протезиране. При неизвършване на оперативна или интервенционална смяна на стенотичната аортна клапа, прогнозата е лоша и смъртният изход настъпва средно 2 до 5 години след началото на оплакванията, като най-често причината за смъртта е рефрактерна сърдечна недостатъчност или фатална камерна дисритмия (внезапно спиране на сърцето).

Посочено е, че експертизата е изготвена по наличните в делото медицински материали. Контролно освидетелстване /преглед/ няма да доведе до промяна в направеното заключение, тъй като става въпрос за заболяване с прогресивен ход, което не може да бъде третирано медикаментозно, без перспектива за подобряване без оперативно лечение и с постепенно влошаваща се прогноза.

Като доказателство по делото е прието и писмо вх. рег. №682/02.02.2024г. /л.583/ от директора на СБАЛЛС – гр. София, с което уведомяват съда, с оглед изискана информация по делото, че СБАЛЛС – гр. София в периода м. май - м. юни 2022 г. не е разполагала със специалисти и апаратура, които да извършат оперативна интервенция аортно-клапно протезиране, като в същия период лечебното заведение не е разполагало и с нужната апаратура и специалисти за следоперативно лечение в ранен следоперативен период.

С оглед на така установените факти съдът прави следните правни изводи:

Искът за неимуществени вреди е процесуално допустим. Твърдят се претърпени неимуществени вреди за периода от 05.06.2020 г. до 01.06.2022 г., изразяващи се във влошаване на здравословното състояние на ищеца, поради липса на адекватна медицинска помощ и лечение.

Съдът обаче намира, че исковата претенция е неоснователна.

Разпоредбата на чл. 284, ал.1 от ЗИНЗС предвижда, че държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода и задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на чл. 3 от ЗИНЗС.

Според чл. 285, ал.1 от ЗИНЗС, искът по чл. 284, ал. 1 се разглежда по реда на глава единадесета от Административно-процесуалния кодекс, а ал.2 на текста сочи като ответници органите по чл. 284, ал. 1, от чиито актове, действия или бездействия са причинени вредите. Последните, според правилото на чл. 205 АПК са юридическите лица, представлявани от органа, от чиито незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите.

Ищецът твърди, че са му причинени вреди от незаконосъобразни бездействия на длъжностни лица на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" за посочения по-горе исков период.

Ответникът Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" със седалище София,съгласно чл. 12, ал.2 ЗИНЗС, е юридическо лице към министъра на правосъдието и осъществява прякото ръководство и контролът върху дейността на местата за лишаване от свобода, а съгласно чл.12, ал.3 от ЗИНЗС, Затворите и областните служби "Изпълнение на наказанията" са териториални служби на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията". Предвид горепосоченото Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" за този период има както процесуална, така и материално правна легитимация да отговаря по предявения иск.

За да бъде основателен иска за вреди с правно основание чл. 284, ал.1 от ЗИНЗС, следва кумулативно да бъдат доказани: акт, действие и/или бездействие на специализираните органи по изпълнение на наказанията, с което се нарушава чл. 3 от закона и настъпила, в резултат на нарушението неимуществена вреда в правната сфера на ищеца, която се предполага до доказване на противното по силата на въведената с разпоредбата на чл. 284, ал.5 от ЗИНЗС, оборима презумпция т.е. отговорността на държавата се ангажира при доказано подлагане на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение /чл. 3, ал.1/, както при поставянето на лицата в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието "лишаване от свобода" или "задържането под стража", изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност /чл. 3, ал.2/.

Доколкото за изясняване на фактите във връзка със здравословното състояние, извършените прегледи и проведеното лечение на ищеца Н. са необходими специални знания, по делото е назначена СМЕ с вещи лица – съдебен лекар и кардиолог. Съдът приема заключението на експертизата като подробно и обосновано, основано на приложената медицинска документация, отговарящо изчерпателно и подробно на поставените въпроси и неоспорено от страните.

Съдът намира, че не е доказано твърдяното незаконосъобразно бездействие по отношение на осигуряването на медицинско обслужване на ищеца. Следва да се посочи, че постановленията на ОП, с които се отказва прекъсване на изпълнението на наказанието, са постановени от друг орган, а не от ГДИН или от нейни служители, като по делото няма данни същите постановления, с които е постановен отказ, да са обжалвани. Посоченото в последното постановление за отказ, а именно „Администрацията на затвора Белене следва да организира лечението на лишения от свобода във външно лечебно заведение в гр. Плевен“, е с оглед посоченото в същото постановление, че е преглеждан в МБАЛ „Сърце и мозък“ гр.Плевен, като му е предписано провеждане на оперативна интервенция. Следва да се посочи, че въпреки осигурената възможност от ГДИН да бъде изпратен до СБАЛЛС София, и оттам в лечебно заведение, в което да извърши оперативна интервенция, Н. е отказал транспортирането. По тази причина следва да се приеме, че Н. сам отказва оперативна интервенция, която според СМЕ е единствения начин да се излекува неговото основно заболяване. Нещо повече, СМЕ е в насока, че „пациентът е лекуван с различни медикаменти за лечение на артериална хипертония и сърдечна недостатъчност, но дефинитивното и единствено ефикасно в дългосрочен план лечение на тежката симптомна аортна стеноза е клапното протезиране.“ В тази си част СМЕ не само посочва, че Н. следва да бъде клапно протезиран, но и че е лекуван с различни медикаменти, с което неговите твърдения за обратното са опровергани. Освен това СМЕ изрично посочва, че „става въпрос за заболяване с прогресивен ход, което не може да бъде третирано медикаментозно, без перспектива за подобряване без оперативно лечение и с постепенно влошаваща се прогноза.“

С оглед на това заключението на СМЕ следва да се приеме, че дори да са били налице някакви проблеми с изписването и приемането на лекарства, същите не могат да се отразят на основното заболяване на ищеца – аортната стеноза, доколкото същото заболяване не може да се лекува с медикаменти, а само с клапно протезиране.

По делото не са налице доказателства, че състоянието на Н. се е влошило в исковия период поради липсата на медицинско обслужване. Напротив, видно от СМЕ, влошаването на заболяването е резултат от неговия естествен ход, като само клапното протезиране може да го излекува и да подобри състоянието на Н..

Следва също да се отбележи, че преди началото на исковия период, през 2019 г., Н. също не се е оперирал, въпреки че му е било предложено. Същият няма данни да се е оперирал и след края на исковия период, въпреки че е бил освободен от Затвора Белене след изтичане на присъдата му. С оглед на тези факти съдът приема, че липсата на оперативно лечение и клапно протезиране е поради волята на ищеца да не се оперира. Влошаването на здравословното състояние, видно от СМЕ, е неизбежно без клапно протезиране, поради което влошаването на здравето на Н. не се дължи на лишаването му от медицинско обслужване, а само на нежеланието му да се оперира. Следва да се отбележи, че същият не може да бъде опериран без негово съгласие и съдействие.

Твърденията, че предписаните му лекарства не се изписват, респективно той е в невъзможност да ги приема, са неоснователни. Видно от представената медицинска документация, същият има определен служебно личен лекар, който не е служител на Затвора Белене, и въз основа на подадена от Н. молба от картовата му сметка се вземат средства, с които се доплащат лекарствата, изписани по рецептурна книжка. Видно от представена справка, такива средства действително са били теглени от картата, което означава, че лекарствата са били изписани и закупени.

Следва са се посочи, че съгласно СМЕ, боледуването на И. Н. от COVID-19-асоциирана двустранна пневмония (документирано с рентгенологично изследване на 26.11.2021 г.) утежнява проявите на задух и умора, характерни за основното заболяване. Липсват обаче основания да се приеме, че след това при ищеца са настъпили притеснение и безпокойство от възможен летален изход, доколкото след това боледуване до подаване на ИМ, а още повече до настоящия момент, е изминал значителен период от време, и явно ищецът е оздравял от диагностицираната през 2021 г. пневмония. Освен това не са налице никакви твърдения, още по-малко доказателства, че това боледуване е в резултат на някакви действия или бездействия на затворническата администрация.

Показанията на разпитания свидетел д-р Абаджиев, който е преглеждал ищеца, са в същата насока както СМЕ – Н. следва да бъде опериран, като бъде подменена аортната му клапа. Извършените прегледи, включително от разпитания свидетел, показват, че Н. не е бил лишен от диагностика и лечение на заболяванията му. По тази причина СМЕ е в съответствие и със свидетелските показания.

Разпоредбите на ЗИНЗС, и специално чл.135 посочват кога и при какви условия лишените от свобода се лекуват в лечебни заведения извън местата за лишаване от свобода. Съгласно чл.135, ал.1, т.1, това става и в случай, когато в лечебните заведения към местата за лишаване от свобода няма условия за провеждане на необходимото лечение, а разпоредбата на ал. 2 сочи, че изпращането на лишени от свобода за лечение в лечебни заведения извън местата за лишаване от свобода се извършва със заповед на началника на затвора по предложение на директора на специализираната болница за активно лечение на лишени от свобода или на директора на медицинския център. Не е предвидена възможност това да става по указание на прокурора, което е логично, доколкото прокурорът няма знания в областта на медицината.

С оглед на тези разпоредби, в случай, че в СБАЛЛС София не може да се извърши оперативна интервенция на аортната клапа, Н. следва да бъде изпратен по посочения ред в друго лечебно заведение, където може да се извърши тази оперативна интервенция. Като е отказал да бъде транспортиран до СБАЛЛС, Н. всъщност е отказал да бъде спазен посочения в ЗИНЗС ред, поради което не може да бъде опериран и следователно излекуван. В тази връзка, представеното по делото писмо вх. рег. №682/02.02.2024г. /л.583/ от директора на СБАЛЛС – гр. София, потвърждава, че СБАЛЛС – гр. София в периода м. май - м. юни 2022 г. не е разполагала със специалисти и апаратура, които да извършат оперативна интервенция аортно-клапно протезиране, но в този случай от СБАЛЛС – гр. София са могли да направят предложение до директора на затвора за изпращане на Н. в друго лечебно заведение за лечение, но Н. е отказал да постъпи в СБАЛЛС – гр. София.

Съдът намира, че не е налице по см. на чл. 3 от ЕКПЧОС, "безчовечно или унижаващо отношение" , което предполага страдание или унижение, достигащи отвъд неизбежния елемент на страдание и унижение, свързан с дадена форма на легитимно третиране или наказание.

Съгласно чл. 3, ал.1 от ЗИНЗС, осъдените и задържаните под стража не могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение.

Съгласно ал.2, за нарушение на ал. 1 се смята и поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържане под стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност.

В случая от събраните по делото писмени и гласни доказателства не се установява, Н. да е бил поставен в неблагоприятни условия при пребиваването му в Затвора Белене, изразяващи се в липса на медицинско обслужване, доколкото не се доказват твърденията, че предписаните му лекарства не се изписват, респективно е в невъзможност да ги приема, по които причини е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се във влошаване на здравословното му състояние, поради липса на адекватна медицинска помощ и лечение, стрес от невъзможността да се провежда адекватно лечение, притеснение и безпокойство от възможен летален изход за него след преболедуване от „Ковид 19“ и наличието на усложнения, в следствие на които, през периода 05.06.2020 г. до датата на подаване на ИМ - 01.06.2022 г., е претърпял емоционален срив, което е обострило съществуващите заболявания, а чувството за безизходност допълнително увеличило стреса, който е преживял и продължава да преживява.

В случая не се е установяват претърпени от ищеца неимуществени вреди, както и причинно-следствена връзка между неправомерни действия или бездействия и такива вреди. С оглед липсата на нарушение на чл. 3 от ЗИНЗС, не е приложима презумпцията по чл.284, ал.5 от същия закон.

С оглед на изложеното, не е налице нарушение на чл. 3 от ЗИНЗС поради липса на медицинско обслужване, както се сочи в ИМ, не се установяват, липсват и посочените неимуществени вреди. По тази причина ИМ е неоснователна и следва да бъде отхвърлена изцяло.

С оглед изхода на делото, искането на пълномощника на ответника в писмения отговор на л.л. 94-99 за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 78, ал.8 от ГПК и съобразно разпоредбата на чл. 25 от Наредбата за правна помощ, е неоснователно.

Съгласно чл. 286, ал. 2 от ЗИНЗС, ако искът бъде отхвърлен изцяло, съдът осъжда ищеца да заплати разноските по производството. Разноските по производството, по аргумент от чл. 75 и чл. 76 ГПК, са средствата за възнаграждение на свидетели и вещи лица, т. е. разноски, направени по процесуалните действия, които страната е искала да бъдат извършени. С оглед цитираните текстове на ГПК и нормата на чл. 286, ал. 3 от ЗИНЗС отговорността на загубилия делото ищец за разноски се ограничава само до разноските по производството, които не включват разноски за юрисконсултско възнаграждение и независимо от изхода на делото, искането за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ следва да бъде оставено без уважение. В този смисъл е съдебната практика - решение № 12445/17.10.2017 г. по адм. д. № 6338/2016 на ВАС, постановено по аналогичните текстове на чл. 10, ал. 2 и ал. 3 от ЗОДОВ.

Мотивиран от горното и на основание чл. 285 от ЗИНЗС Административен съд – Плевен, осми състав,

РЕШИ:

Отхвърля исковата молба на И. Н. Н., [ЕГН], изтърпяващ наказание „лишаване от свобода“ в Затвора-Белене, срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ – гр.София, с искане за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 10 000 лева и законната лихва върху сумата, считано от завеждане на ИМ до окончателното  изплащане, представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди от ищеца за периода от 05.06.2020 г. до 01.06.2022 г., поради липса на медицинско обслужване.

Оставя без уважение искането на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" гр. София за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Решението да се съобщи на страните.

Решението може да се обжалва с касационна жалба пред тричленен състав на Административен съд – Плевен в 14-дневен срок от съобщаването на страните.