Р
Е Ш Е Н И Е
Гр. София, 11.03.2020 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, VI състав,
в
закрито съдебно заседание от единадесети март през две хиляди и двадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВЕНЕТА ЦВЕТКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВАЛЕРИЯ БРАТОЕВА
АТАНАС МАДЖЕВ
като
разгледа докладваното от съдия Маджев ч.
гр. д. № 409/2020 г., възприе следното:
Производството е по реда на чл. 435
и сл. ГПК.
Образувано
е по жалба с вх. № 67146/27.11.2019 г., подадена от чуждестранно търговско
дружество – „А.Е.Е.С.Д.С. & СИ“, събирателно дружество, регистрирано под служ. рег. №
15282 със седалище в гр. Казаца, провинция Бергамо, Италия, срещу разпореждане
от 19.11.2019 г., с което ЧСИ М.Б., рег. № 838 на КЧСИ, е оставил без уважение
молба на жалбоподателя от същата дата за прекратяване на производството водено
по изп. д. № 20198380405012, както и по жалба с вх. № 65516/19.11.2019 г. на
същото дружество срещу разпореждането, с което съдебният изпълнител е отказал
да намали размера на приетите разноски по изпълнението.
В
жалба с вх. № 67146/27.11.2019 г. се излагат подробни съображения против отказа
на съдебния изпълнител да прекрати образуваното под негов опис изп. д. № 20198380405012.
На първо място жалбоподателят оспорва законосъобразността на принудителното
изпълнение, като се позовава на отсъствие на условията за образуване на
изпълнителното производство срещу чуждестранно юридическо лице, а именно
изпълнението да е насочено срещу имущество на длъжника на територията на
страната – арг. от чл. 427, ал. 1, т. 6 ГПК. На следващо място жалбоподателят
посочва, че изпълнителното производство е образувано по нередовна молба на
взискателя, предвид липсата на авансово плащане на дължимите от него такси за
образуване на изпълнителното дело и за предприемане на поисканите с молбата
изпълнителни действия. На последно място жалбоподателят се позовава на
отсъствието на интерес от изпълнителното производство, доколкото предявените за
принудително събиране от взискателя вземания са били доброволно заплатени от
длъжника преди същият да е узнал за образуваното спрямо него изпълнително
производство, както и преди взискателят да е изправил нередовностите в молбата
по чл. 426, ал. 1 ГПК.
В
жалба с вх. № 65516/19.11.2019 г. против приетите разноски по изпълнението
жалбоподателят оспорва същите в цялост по съображения за недопустимост на
изпълнителното производство, аналогични на изложените срещу отказа за
прекратяването му. Определеното от съдебния изпълнител авдокатско
възнаграждение в размер на сумата от 730,00 лв. жалбоподателят опонира и като посочва, че освен за
оказването на правна защита и съдействие в изпълнитеното производство, видно от
представения към молбата за образуване на изпълнтелното производство договор за
правна помощ, същото било уговорено още и за уведомяването на длъжника за прехвърлянето
на процесното вземане на взискателя. На следващо място жалбоподателят оспорва
обикновените такси по изпълнението, като счита, че такива биха могли да се
дължат единствено до размера на сумата от 40 лв., съставляваща сбора на
таксите, дължими за образуване на изпълнителното производство (т. 1) и за
изготвяне и връчване на поканата за доброволно изпълнение (т. 5), като за
разликата над тази сума до пълния определен от съдебния изпълнител размер на
сумата от 120 лв. извършените от взискателя разноските по изпълнението би
следвало да останат за негова сметка. На последно място се оспорва и размерът
на пропорционалната такса по т. 26 от ТТР към ЗЧСИ, като се счита, че
неправилно при определяне на основата за изчисляването ѝ наред със сумата
по изпълнителния лист съдебният изпълнител е съобразил и адвокатското
възнаграждение за изпълнителното производство.
В
писмените възражения на взискателя Я.Д.А., постъпили в срока по чл. 436, ал. 3 ГПК, същият оспорва подадените жалби като неоснователни. Посочва, че в молбата
за образуване на изпълнителното производство е поискано изпълнението да бъде
насочено върху вземане на длъжника към българското търговско дружество „ГМ Р.“
ЕООД, което обуславяло нейната допустимост. Доколкото се отнася до разноските
по изпълнението, взискателят намира, че техният размер е правилно определен от
съдебния изпълнител.
В
приложените по делото мотиви на ЧСИ М.Б. са изложени подробни съображения срещу
основателността на поставените за разглеждане жалби. Съдебният изпълнител
поддържа произнасянето си за отсъствието на основания за прекратяване на
изпълнителното производство – местна подсъдност, авансови такси. Намира за
неоснователни изложените в жалбата съображения за недължимост, респетивно за
дължимост в по-нисък размер, на определените от съдебния изпълнител разноски по
изпълнението.
Софийски градски съд, като разгледа
жалбата, становището на взискателя, мотивите на съдебния изпълнител и се
запозна с приложеното копие от изпълнително дело № 20198380405012 на ЧСИ М.Б.,
рег. № 838 на КЧСИ, с район на действие Софийски градски съд, намира следното:
Изпълнително
дело № 20198380405012 е образувано пред ЧСИ М.Б., рег. № 838 на КЧСИ, с район
на действие Софийкси градски съд, на 09.10.2019 г. по молба на кредитора Я.Д.А. чрез
пълномощник – адв. М.А., въз основа на изпълнителен лист, издаден на 07.04.2016
г. по описа на Софийски градски съд, ТО, VI – 10-ти състав, за осъждане на „А.Е.Е.С.Д.С.
& СИ“ СД да
заплати на Я.Д.А. сумата от 14 000 лв., представляваща разноски. За
събиране на изпълняемото вземане в молбата за образуване на изпълнителното
производство е поискано изпълнението да бъде насочено върху вземанията на
длъжника към „ГМ Р.“ ЕООД, както и върху средствата по негови сметки, открити в
четири банки, посочени в молбата по чл.426, ал. 1 ГПК.
С
разпореждане на съдебния изпълнител от 10.10.2019 г. е наложен запор върху
вземанията на „А.Е.Е.С.Д.С. & СИ“ СД към „ГМ Р.“ ЕООД, подлежащи на принудително
удовлетвяряване по изп. д. № 20168380407195 по описа на ЧСИ М.Б., рег. № 838 на
КЧСИ. На същата дата са изппратени запорни съобщения до „У.К.Б.“ АД, „Ю.Б.“ АД,
„Р.“ ЕАД и „О.Б.Б.“ АД, получени при всяка от банките на 11.10.2019 г.
На
длъжника е връчена на 11.11.2019 г. покана за доброволно изпълнение, в която
наред със сумата по изпълнителния лист в размер на 14 000 лв. са вписани определените
от съдебния изпълнител разноски по изпълнението, както следва: 730 лв. –
адвокатско възнаграждение, 120 лв. – обикновени такси по изпълнението, от които
20 лв. – такса по т. 1 от ТТР към ЗЧСИ за образуване на изпълнителното
производство, 20 лв. – такса по т. 5 за изготвяне и връчване на покана за
доброволно изпълнение на длъжника и 60 лв. – такси по т. 9 за налагане на
запори без извършване на опис, както и пропорционална такса по т. 26 от в
размер на 1 324,56 лв.
По
делото е представено платежно нареждане, от което се установява, че на
13.10.2019 г. адв. К.К.е наредила по сметка на взискателя Я.Д.А. сумата от
14 000 лв., като посоченото в платежния документ основание за извършеното
плащане е „цедирано вземане на И. А. по т. д. № 9367/12, СГС, от името на „СМ А.““.
С
молба вх. № 65517/19.11.2019 г. длъжникът е отправил до съдебния изпълнител
искане за прекратяване на изп. дело № 20198380405012 по подробно изложени в нея
съображения, оставено без уважение от органа по принудителното изпълнение с
разпореждане от същата дата.
С
разпореждане от 19.11.2019 г. (л. 43) съдебният изпълнител е отхвърлил искането
на длъжника за намаляване на определените разноски по изпълнението.
При така установената фактическа
обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
По жалба с вх. № 67146/27.11.2019 г.
на длъжника по изпълнението с правно основание чл. 435, ал. 2, т. 6, предл.
второ ГПК срещу отказ на съдебния изпълнител да прекрати изпълнителното
производство
Отказът
на съдебния изпълнител да прекрати принудителното изпълнение подлежи на
обжалване съгласно разпоредбата на чл. 435, ал. 2, т. 6, предл. второ ГПК.
Съдът
намира, че подадената от длъжника по изпълнението жалба, с която се обжалва
постановеният по изп. дело № 20198380405012 по описа на ЧСИ М.Б., рег. № 838 на
КЧСИ, с район на действие Софийкси градски съд, отказ на съдебния изпълнител да
прекрати изпълнителното производство е процесуално допустима.
Разгледана
по същество жалбата е неоснователна.
Основанията
за прекратяване на изпълнителното производство са уредени в чл. 433, ал. 1 ГПК,
като към тях следва да се добавят и случаите, при които същото е недопустимо образувано
заради отсъствието на процесуалните предпоставки, които са необходими за
осъществяване на принудителното изпълнение по реда на ГПК.
От
материалите по изп. дело № 20198380405012 по описа на ЧСИ М.Б., рег. № 838 на
КЧСИ, с район на действие Софийкси градски съд, се установява, че същото е
образувано за принудително събиране на парично вземане срещу чуждестранно
търговско дружество – „А.Е.Е.С.Д.С. & СИ“, събирателно дружество,
регистрирано под служ. рег. № 15282 със седалище в гр. Казаца, провинция
Бергамо, Италия. В молбата за образуване на изпълнителното производство взискателят
изрично е поискал изпълнението да бъде насочено върху конкретни вземания на
длъжника към българското търговско дружество „ГМ Р.“ ЕООД, със седалище ***,
което обуславя компетентността на националния орган по принудителното
изпълнение, както и неговата местна подсъдност, съгласно чл. 427, ал. 1, т. 6 ГПК, където е предвидено, че молбата за образуване на изпълнителното
производство срещу длъжник, който няма постоянен адрес или седалище на
територията на страната, се подава до съдебният изпълнител, в чийто район се
намира имуществото на длъжника, върху което е насочено принудителното изпълнение.
Изложените от длъжника по изпълнението съображения в насока, че образуването на изпълнително производство
срещу чуждестранно юридическо лице е допустимо само в хипотезата, когато
дружеството разполага с движими или недвижими вещи на територията на страната
не се споделят от настоящата инстанция. Няма законови основания за изключване
на вземанията на длъжника като част от неговия имуществен актив, върху който
може да се насочи принудителното изпълнение за събиране на парични вземания. В
този контекст макар и даден правен субект да е чуждестранно юридическо лице,
тогава когато същото има вземане към юридическо лице регистрирано на
територията на Р. България, то спрямо него е налице процесуална предпоставка за
започване на изпълнително дело от съдебен изпълнител притежаващ компетентност
за осъществяване на принудително изпълнение в Р. България.
Неоснователни
на следващо място са изложените в жалбата доводи за прекратяване на
изпълнителното производство по съображения за незаплащането на дължимите авансови
такси и разноски по изпълнението – така чл. 433, ал. 1, т. 6 ГПК. Прекратяването
на производството поради невнасяне на дължимите от взискателя авансови такси и
разноски представлява единствено правна възможност, като в чл. 79, ал. 2 ГПК
изрично е уредена алтернативна възможност – когато таксите по изпълнението не
са внесени от взискателя, те да бъдат събрани от длъжника, наред с което в чл.
79, ал. 3 ЗЧСИ е уредена и процесуалната възможност за несъбраните такси
частният съдебен изпълнител да поиска издаване на заповед за изпълнение по чл.
410, ал. 1 ГПК срещу взискателя.
Неоснователни,
на последно място, са оплакванията на длъжника за прекратяване на изпълнителното
производство заради отсъствието на интерес от взискателя по съображения, че
вземанията, предявените за принудително събиране в производството, са били
доброволно заплатени от длъжника преди същият да е узнал за образвуваното му. Уреденото
в чл. 433, ал. 1, т. 1 ГПК основание за прекратяване на изпълнителното делто
предполага длъжникът да е изпълнил задълженията си по изпълнителния лист преди
образуване на производството по принудително изпълнение, в подкрепа на което да
е представил писмени доказателства от посочения в цитираната разпоредба вид, а
именно надлежно заверена разписка от взискателя, квитанция от пощенска станция
или писмо от банка. В случая по делото е представено платежно нареждане, видно
от което длъжникът действително е изпълнил задължението си по изпълнителния
лист, като е заплатил на взискателя сумата от 14 000 лв. Плащането обаче е
извършено едва на 13.10.2019 г., т. е. към момент следващ образуването на
изпълнителното производство, като обстоятелството, че поканата за доброволно
изпълнение е връчена на длъжника по-късно от плащането – на 11.11.2019 г. – е неотносимо
към основанието за прекратяване на изпълнителното производство по чл. 433, ал.
1, т. 1 ГПК.
Предвид
изложените мотиви настоящия състав приема, че упражнената жалба срещу отказа на
съдебния изпълнител да прекрати изпълнителното производство е неоснователна, и
като последица от това трябва да бъде оставена без уважение.
По жалба с вх. № 65516/19.11.2019 г.
на длъжника по изпълнението с правно основание чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК срещу разноските
по изпълнението
Съгласно
чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК длъжникът по изпълнението е легитимиран да обжалва
разноските по изпълнението. Жалбата се подава чрез съдебния изпълнител в
едноседмичен срок от извършването на действието, съответно от деня на
съобщението (чл. 436, ал. 1 ГПК).
В
разглеждания случай правото на жалба е упражнено срещу акт на съдебния
изпълнител, с който изрично е отхвърлено искането на длъжника да се намали размера
на възложените му за репариране изпълнителни разноски, в т. ч. и на
адвокатското възнаграждение, което е заявено за присъждане от взискателя.
Съгласно
чл. 78, ал. 5 ГПК, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е
прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото,
съдът може, по искане на насрещната страна, да присъди по-нисък размер на
разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер
съобразно чл. 36 ЗА. Адресат на искането за намаляване на адвокатското
възнаграждение в изпълнителното производство, е съдебният изпълнител, който
следва да се произнесе по това искане и този негов акт подлежи на съдебен
контрол относно законосъобразността му.
Следователно,
жалбата, по която е образувано настоящото производство, има допустим предмет на
съдебен контрол – правото на жалба по същество е упражнено срещу акт на ЧСИ М.Б.,
с което искането на длъжника „А.Е.Е.С.Д.С. & СИ“ СД за изменение в размера
на възложените за заплащане разноски по изпълнението е отказано.
Съгласно
решение № 523 от 19.07.2012 г. по гр. д. № 1496/2010 г., Г. К., ІV Г. О. на ВКС
и решение № 82/08.5.2012 г. по гр. д. № 1891/2010 г., длъжникът не отговаря за
разноските по изпълнението в два случая: когато не е дал повод за предявяване
на изпълнителния лист, защото е платил дълга си преди това и когато
изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя или отменени от съда,
като с новелата на чл. 79, ал. 1, т. 3 ГПК към тях спада и хипотезата на
разноски, извършени за изпълнителни способи, които не са приложени. Във всички останали случаи длъжникът
отговаря за разноските в изпълнителното производство.
Съгласно
чл. 10, т. 1 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, за процесуално представителство, защита и
съдействие по изпълнително дело възнаграждението е 200 лева – за образуване на
изпълнително дело. Съгласно чл. 10, т. 2 от Наредбата за процесуално
представителство, защита и съдействие на страните по изпълнително дело и
извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания се дължи
възнаграждение в размер на 1/2 от съответните възнаграждения, посочени в чл. 7,
ал. 2 от Наредбата (1/2 от възнаграждението по чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредбата
с оглед материалния интерес при интерес от 10 000 лв. до 100 000 лв. - 830 лв.
плюс 3 % за горницата над 10 000 лв.).
В
случая, както беше посочено, не са налице данни преди иницииране на
изпълнителното производство от длъжника по изпълнението да са били предприети
действия, насочени към доброволно изпълнение на вземанията по изпълнителния
лист, с оглед на което разноските във връзка с образуване на изпълнителното
производство следва да бъдат понесени именно от него. Това означава, че
възнаграждение за процесуално представителство по смисъла на чл. 10, ал. 1
НМРАВ в настоящия случай е дължимо.
По
делото се установява, че единствените действия, извършени от процесуалния
представител на взискателя се свеждат до образуването на изпълнителното
производство. В случая се дължат разноски за адвокат определени при условията
на чл. 10, т. 1 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. Настоящият състав намира, че
възнагражденията по т. 1 и т. 2 на чл. 10 от Наредбата не са дължат
кумулативно, а в условията на поглъщане, доколкото съгласно чл. 426, ал. 1 и
ал. 2 ГПК, съдебният изпълнител пристъпва към изпълнение по молба на
заинтересованата страна, в която взискателят посочва начина на изпълнение,
поради което и не е налице основание посочване от взискателя на изпълнителен
способ да се третира като отделно от подаването на молбата за образуване на
изпълнителното производство действие с цел удовлетворяване на парични вземания.
Доколкото
извършените от пълномощника на взискателя действия се изчерпват с подаването единствено
на молба за образуване на изпълнителното производство, съдържаща посочване на
изпълнителен способ, което е част от задължителното съдържание на молбата за
образуване съгласно чл. 426, ал. 2 ГПК, то следва да се определи възнаграждение
по т. 1 в минимален размер на сумата от 200,00 лв.
Съдът
приема, че по общите правила на ТТР към ЗЧСИ дължими в конкретния случай са
такси по изпълнението както следва: такса по т. 1 в размер на 25 лв. с ДДС за
образуване на изпълнителното дело и такса по т. 5 в размер на 25 лв. с ДДС за
връчване на покана за доброволно изпълнение. или общо 48 лв. с ДДС, каквито
такси съдебният изпълнител е начислил. В същото време неправилно в тежест на
длъжника са възложени такси по т. 9 от ТТР към ЗЧСИ, възлизащи в общ размер на
сумата от 60 лв. (72 лв. с ДДС), за налагане на запори върху банкови сметки на
длъжника, доколкото така предприетите изпълнителни способи са останали
неприложени. Ѝа приложени следва да се смятат само запори, при които като
резултат е получено принудително удовлетворяване на част или на целия дълг. В
случая запорите на са спомогнали по никакъв начин за удовлетворяване на дълга
по приведения от кредитора в изпълнение ИЛ. В този смисъл таксите, не следва да
се начисляват в тежест на длъжника.
Така
изпълняемото право по процесното изпълнително производство е в размер на сумата
от 14 000 лв. – главница по изпълнителния лист, както и 200 лв. – адвокатско
възнаграждение, следващо се за изпълнителното производство. Следователно,
основата, върху която се изчислява таксата по т. 26 ТТР към ЗЧСИ възлиза в
размер на сумата 14 200 лева и съгласно разпоредбата на т. 26, б. „г“ ТТР към ЗЧСИ
пропорционалната такса е в размер на 1 072 лева без ДДС или 1 286,40 лева с
включен ДДС, което означава, че начислената от съдебния изпълнител
пропорционална такса по т. 26 ТТРЗЧСИ в размер на 1 324,56 лева следва да
бъде намалена до законоустановения размер от 1 286,40 лева.
Предвид
изложеното жалбата на длъжника по изпълнението срещу постановлението на
съдебния изпълнител по отношение на разноските, обективирано в покана за
доброволно изпълнение изх. № 102199/10.10.2019 г., се явява основателна, а това
означава, че подложеното на съдебен контрол постановление следва да бъде
отменено в частта, с която в тежест на длъжника са възложени за плащане
разноски за адвокатско възнаграждение за сумата над 200 лв. до пълния определен
от съдебния изпълнител размер от 730 лв., такса по т. 9 от ТТР към ЗЧСИ в
размер на 72 лв. с ДДС, както и в частта, с която на длъжника е възложена
пропорционална такса по т. 26 ЗЧСИ за разликата над 1 286,40 лв. до пълния
определен от съдения изпълнител размер на 1 324,56 лв.
Така
мотивиран, Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖНЕИЕ жалба с вх. № 67146/27.11.2019 г.,
подадена от длъжника по изпълнението – „А.Е.Е.С.Д.С. & СИ“, събирателно дружество,
регистрирано под служ. рег. № 15282 със седалище в гр. Казаца, провинция
Бергамо, Италия, чрез пълномощника му – адв. К.К., срещу разпореждане от 19.11.2019
г. с което ЧСИ- М.Б., рег. № 838 на КЧСИ, с район на
действие СГС е отказал да прекрати образуваното пред него производството по
изпълнително дело № 20198380405012 със страни : взискател – Я.Д.А. и длъжник по
изпълнението - „А.Е.Е.С.Д.С. & СИ“, събирателно дружество.
ОТМЕНЯ
по жалба с вх. № 65516/19.11.2019 г. подадена от длъжника по изпълнението „А.Е.Е.С.Д.С.
& СИ“ разпореждането от 19.11.2019 г. на ЧСИ-М. Бъзински по изпълнително
дело № 20198380405012 /инкорпорирано в съобщение с изх. № 114973/19.11.2019
г./, в частта му, с която е отказано да бъдат намалени присъдените в тежест на длъжника
по изпълнението разноски, и ВМЕСТО ТОВА
ПОСТАНОВЯВА :
НАМАЛЯВА по жалба с вх. № 65516/19.11.2019
г. подадена от длъжника по изпълнението „А.Е.Е.С.Д.С. & СИ“ определените посредством
постановление от 10.10.2019 г. /инкорпорирано в покана за доброволно изпълнение
изх. № 102199/10.10.2019 г./ разноски по изпълнението, следващи се в рамките на
образуваното изпълнително дело № 20198380405012 по описа на ЧСИ М.Б., рег. №
838 на КЧСИ, с район на действие Софийкси градски съд, в частта, с която в тежест на
длъжника са
възложени за заплащане разноски за адвокатско възнаграждение за сумата над 200,00
лв. до пълния определен от съдебния изпълнител размер от 730 лв., както и в
частта, с която на длъжника е възложена за плащане пропорционална такса по т.
26 от ТТР към ЗЧСИ за разликата над сумата от 1 286,40 лв. до пълния определен от съдения изпълнител размер
на 1 324,56 лв., а така също премахва изцяло възложените за плащане върху
длъжника обикновени такси начислени за
налагане на запори по т. 9 от ТТР към ЗЧСИ в размер на сумата от 72,00 лв.
Решението
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.