№ 397
гр. гр. Добрич , 30.08.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в закрито заседание на тридесети август, през
две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Теменуга Ив. Стоева
Членове:Диана Г. Дякова
Павлина Н. Паскалева
като разгледа докладваното от Диана Г. Дякова Въззивно гражданско дело №
20213200500539 по описа за 2021 година
за да се произнесе съобрази следното:
Производството по делото е образувано въз основа на жалба вх.№09520/10.03.2021
год.,подадена от Н. Х. Н.,ЕГН **********,от гр.Т. срещу постановление от 18.02.2021 год.
на ЧСИ Л.Т.,рег.№ 737 на КЧСИ с район на действие Добрички окръжен съд по
изпълнително дело № 20207370401068 ,с което е отказано освобождаване от изпълнение на
възбранените по делото недвижими имоти на длъжника. Несъобразяването на
принудителното изпълнение с изискването за съразмерност на обезпечителните мерки и
предприети изпълнителни способи с размера на задължението обуславяло неговата
незаконосъобразност.При условията на реципричност,след като на взискателя било
признато правото по чл.435 ал.1 т.1 от ГПК да обжалва отказа на ЧСИ,то правото на
длъжника да обжалва конкретното постановление произтичало от аналогичната
разпоредбата на чл. 435 ал.2 т.6 от ГПК.Длъжникът възразява,че ЧСИ начислява авансови
такси и пропорционални такива по т.26 от ТТРЗЧСИ,както и разноски за действия,които не
били извършвани или не е следвало да бъдат извършвани,респ.след като изпълнителното
дело било спряно. Настоява за отмяна на обжалваното постановление .
В изложените по реда на чл.436 ал.3 от ГПК мотиви,ЧСИ изразява становище за
неоснователност на подадената жалба.
Жалбата е подадена от длъжник в производството и в указания в разпоредбата на чл. 436
ал.1 от ГПК срок ,но е недопустима,тъй като е насочена срещу отказа на ЧСИ да вдигне
наложените възбрани поради твърдяната от длъжника свръхобезпеченост ,т.е. да извърши
действие по чл.442а ал.2 от ГПК ,което не подлежи на самостоятелно обжалване по реда на
чл. 435 и сл. от ГПК.
1
Действащият процесуален закон урежда изрично,лимитативно и изчерпателно подлежащите
на обжалване по реда на Глава тридесет и девета, Раздел първи от ГПК от страна на
участниците в изпълнителното производство и на трети за същото лица, действия и актове
на съдебния изпълнител . Разпоредите относно възможностите за обжалване са императивни
и не подлежат на разширително тълкуване.
ГПК не предвижда съдебен контрол за законосъобразност на действията на съдебния
изпълнител по обезпечаване на изпълнението.
В разпоредбата на чл. 442а от ГПК е залегнало изискване за спазване принципа на
съразмерност при налагане на обезпечителни мерки и предприемане на изпълнителни
способи от съдебния изпълнител с размера на задължението и при съобразяване на всички
данни и обстоятелства по делото,вкл. поведението на длъжника и възможността вземането
да остане неудовлетворено, като е предвидена възможност за длъжника да направи
възражение пред съдебния изпълнител. По отношение преценката на последния по
основателността на направеното възражение и отказа му да вдигне изцяло или отчасти
обезпечителните мерки обаче, законодателят не е предвидил възможност за съдебен контрол
по реда на чл. 435 и сл. от ГПК. Предвид на това, че се касае за обезпечителни мерки, не
могат да бъдат споделени доводите, че обжалваният отказ следва да се третира като такъв по
чл. 435, ал. 2, т. 6 ГПК - да бъде спряно, прекратено или приключено принудителното
изпълнение.
При така изложеното, за евентуалната незаконосъобразност на действията или
бездействията , ЧСИ носи съответната дисциплинарна и гражданска /имуществена/
отговорност за вреди, която обаче не се реализира по реда на чл. 435 и сл. от ГПК в
производство, като -така определение № 633/09.10.2019 год. по в.ч.гр.д.№ 478/2019 год. на
Апелативен съд Варна;определение № 1502/10.06.2021 год. по в.ч.гр.д.№ 607/2021 год. на
Апелативен съд София; определение № 666/16.12.2019 год. по в.ч.гр.д.№ 434/2019 год. на
Апелативен съд Бургас,определение № 422/26.06.2020 год. по в.ч.гр.д.№ 158/2020 год. на
Апелативен съд Бургас.
Съобразно т.2 от тълкувателно решение №3 от 10.07.2017 год. по тълкувателно дело №
3/2015 год. на ОСГТК на ВКС, на обжалване по реда на чл. 435, ал. 2 ГПК подлежи всеки
акт на съдебния изпълнител, в който се определя размера на задължението на длъжника за
разноските по изпълнението.С обжалваното постановление на длъжника са начислени
единствено разноски за изпращане и връчване на книжа.В същото не се съдържа определяне
на други такси,вкл. по чл.26 или пък разноски за други изпълнителни действия,т.е. жалбата
в тази й част е лишена от предмет и също недопустима.
С оглед недопустимостта на жалбата,производството по делото следва да бъде прекратено.
По изложените съображения,съдът
2
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ подадената от Н. Х. Н.,ЕГН **********,от гр.Т. жалба вх.
№09520/10.03.2021 год. срещу постановление от 18.02.2021 год. на ЧСИ Л.Т.,рег.№ 737 на
КЧСИ с район на действие Добрички окръжен съд по изпълнително дело №
20207370401068 ,като ПРЕКРАТЯВА ПРОИЗВОДСТВОТО по делото.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Апелативен съд Варна в
едноседмичен срок от връчването му.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3