№ 713
гр. Благоевград, 13.07.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети юли през две
хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Катя Бельова
Членове:Лилия Масева
Анета Илинска
като разгледа докладваното от Анета Илинска Въззивно частно гражданско
дело № 20221200500395 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.423, ал.1 ГПК.
Образувано е въз основа на възражение с вх. №903149/07.03.2022 г.,
подадено от адв. Г.Ю., като пълномощник на ВЛ. Н. Б., ЕГН **********, със
съдебен адрес за връчване на съобщения и книжа: гр. Благоевград, ул. „Т.А.“
№41, ет. 2, кантора на адв. Г.Ю., против Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК №3607 от 02.05.2017 г., постановено по ч.гр.д. №
987/2017 г. по описа на РС-Благоевград.
Подадена е и частна жалба с вх. № 903058/22.12.2021 г. от адв. Г.Ю.,
като пълномощник на ВЛ. Н. Б., ЕГН **********, със съдебен адрес за
връчване на съобщения и книжа: гр. Благоевград, ул. „Т.А.“ №41, ет. 2,
кантора на адв. Г.Ю., против разпореждането, с което е уважена молбата на
заявителя ИАМ“ АД, ЕИК **********, за издаване на заповед за изпълнение
по чл. 410 ГПК.
Във възражението по чл. 423 ГПК се посочва, че длъжникът В.Б. не е бил
надлежно уведомен за издадената в хода на заповедното производство
заповед за изпълнение, поради което не е могъл да узнае за същата, както и да
подаде в срок възражение против заповедта за изпълнение. Поддържа се, че
на възразилия длъжник не е могло да бъдат връчени каквито и да е било
книжа и от който и да било, в това число и от РС-Благоевград и съдебния
изпълнител, включително и по реда на чл. 47 ГПК, тъй като считано от
09.11.2016 г. същият е бил задържан с мярка за неотклонение „задържане под
стража“, с каквато мярка е бил до 08.06.2017 г. Посочва се, че за периода от
19.02.2018 г. до 10.12.2018 г., длъжникът е изтърпявал наказание „лишаване
от свобода“ за срок от 10 месеца, наложено му с протоколно определение
№17/31.01.2011 г. по н.о.х.д.№466/20 г. по описа на ОС-Благоевград,
приведено в изпълнение на основание чл. 68, ал. 1 НК, считано от 19.02.2018
1
г. до 10.12.2018 г. Посочва се още, че от 10.12.2018 г. до 24.08.2019 г.,
длъжникът е търпял наказание „лишаване от свобода“ за срок от една година
и пет месеца, наложено му с протоколно определение от 06.02.2018 г. по
н.о.х.д.№248/2018 г. по описа на Специализирания наказателен съд-гр. С.
Твърди се още, че за периода от 09.11.2016 г. до 24.08.2019 г., длъжникът е
бил задържан за изтърпяване на наложените му наказания, като първоначално
е бил с мярка за неотклонение „задържане под стража“, като всяко едно от
тези задържания се е отразило на обективната му възможност да пребивава на
какъвто и да е адрес на който би могло да му бъдат връчвани книжа по
настоящото дело, както и по образувано изпълнително производство. Наред с
горните съображения, във възражението са изложени и съображения, че
разпореждането, с което е уважена молбата за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК, е незаконосъобразно, тъй като: заявлението не
отговаряло на изискванията на чл. 127, ал. 1 и ал. 3 и чл. 128, ал. 1 и ал. 2
ГПК, вземането не е напълно конкретизирано по размер, присъдени са и
лихви, каквото вземане било недопустимо и съдът в нарушение на
императивни правни норми не е изпълнил задължението си служебно да
провери дали искането не противоречи на закона и добрите нрави. Поддържа
се, че претенцията за сумата от 45 лв. – разходи за събиране на вземането, не
отговаря на въведените законови критерии. Твърди се, че клаузи за подобни
услуги са нищожни, тъй като противоречат на Закона за защита на
потребителите (ЗЗП). Не на последно място, във възражението се поддържа,
че длъжникът, до настоящия етап, не е бил уведомен по предвидения в закона
ред за прехвърляне на вземането на трето лице. Иска се отмяна на издадената
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, обезсилването й и присъждане на
сторените по делото разноски.
В депозираната частна жалба с вх. № 903058/22.12.2021 г. се посочва, че
същата е с правно основание чл. 419 ГПК и че е насочена срещу
разпореждането, с което е уважена молбата на заявителя ИАМ“ АД, ЕИК
**********, за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за подробно
посочените в нея суми. В жалбата са изложени същите съображения, които са
посочени и във възражението по чл. 423 ГПК, като е поискано отмяна на
разпореждането, с което е постановено издаването на заповед за изпълнение
по чл. 410 ГПК, обезсилването на същата и присъждане на сторените по
делото разноски.
По реда на чл. 276, ал. 1 ГПК по делото са постъпили отговори на
възражението и частната жалба от страна на „АСВ“ ЕАД, ЕИК ,,,,,,,,,,,,, чрез
юрк. Магдалена Гълъбова.
В отговора на възражението се посочва, че същото е неоснователно и
недоказано. Оспорват се изцяло твърденията на ВЛ. Н. Б., че същият е бил
лишен от възможността да оспори вземането си, че заповедта за изпълнение
не е била връчена надлежно, както и че не е могъл да узнае своевременно за
връчването на заповедта за изпълнение, поради това, че не му е връчена
лично. Поддържа се, че процедурата по връчване на книжа по ГПК е спазена,
поради което възражението се явява неоснователно и като такова следва да се
2
остави без уважение. Твърди се, че връчването е удостоверено с официален
документ (разписка към изпратено съобщение), съставен от призовкар, който
документ бил приложен по делото. Посочва се, че не била оборена
материалната доказателствена сила на официалното удостоверяване за
връчване на съобщението. Твърди се, че заповедта за изпълнение била
връчена по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, на длъжника са били дадени указания за
предявяване на иск в едномесечен срок, такъв е бил предявен в указания срок,
по който било постановено неприсъствено решение, влязло в законна сила на
04.06.2019 г., с което е влязла в сила и заповедта за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК. В заключение на изтъкнатите съображения се
моли за постановяване на съдебен акт, с който подаденото възражение по чл.
423 ГПК да бъде оставено без уважение. Иска се и присъждане на разноски за
юрисконсултско възнаграждение.
В отговора по частната жалба се поддържат съображения за нейната
недопустимост, поради изтичане на преклузивния срок за подаването й.
Твърди се, че в случая е проведено исково производство, с което
дължимостта на сумите по заповедта за изпълнение е установена с влязло в
сила съдебно решение. Твърди се, че въз основа на влязлата в сила заповед за
изпълнение бил издаден изпълнителен лист. Навежда се, че длъжникът не е
подал в предвидения от закона срок частна жалба против разпореждането, с
което е уважена молбата за издаване на изпълнителен лист, като по този
начин окончателно е настъпил стабилитетът на изпълнителното основание.
Приповтарят се и съображенията, посочени в отговора по възражението,
поради което съдът намира за безпредметно посочването им. В заключение на
изтъкнатите съображения се моли за постановяване на съдебен акт, с който
подадената частна жалба да бъде оставена без уважение. Иска се и
присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Благоевградският окръжен съд, след като съобрази материалите по
делото, становището на страните и приложимия закон, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
От приложеното ч.гр.д.№987/2017 г. по описа на РС-Благоевград се
установява, че същото е било образувано въз основа на заявление за издаване
на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК с вх. № 987/28.04.2017 г., подадено
от „АСВ“ ЕАД, ЕИК ,,,,,,,,,,,,, със седалище и адрес на управление: гр. С, бул.
„П.Д.“ №25, офис – С.Лт, ет. 2, офис 4, чрез юрк. Х.И., против ВЛ. Н. Б., ЕГН
**********, с постоянен адрес: гр. Благоевград, ж.к. „Е.“, бл. 38, вх. „Б“, ет. 3,
ап. 9, за подробно посочените в заявлението суми.
Със Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК
№3607 от 02.05.2017 г., издадена по ч.гр.д. № 987/2017 г. по описа на РС-
Благоевград, съдът е уважил подаденото заявление, като е разпоредил
длъжникът ВЛ. Н. Б., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Благоевград,
ж.к. „Е.“, бл. 38, вх. „Б“, ет. 3, ап. 9, да заплати на „АСВ“ ЕАД, ЕИК ,,,,,,,,,,,,,
със седалище и адрес на управление: гр. С, бул. „П.Д.“ №25, офис – С.Лт, ет.
2, офис 4, чрез юрк. Х.И., следните суми:
3
- 1232,57 лв. (хиляда двеста тридесет и два лева петдесет и седем
стотинки) - представляваща главница по договор за паричен заем от
08.07.2015 г. с номер 2343468, сключен между ИАМ”АД и ВЛ. Н. Б., като
впоследствие вземаното по този договор е било прехвърлено от ИАМ“ АД на
„АСВ” ООД, ЕИК ****** (правоприемник на което е „АСВ” ЕАД, ЕИК
,,,,,,,,,,,,), съгласно Приложение № 1/01.02.2016 г. към Рамков договор за
продажба на вземания (цесия) от 16.11.2010 г., ведно със законната лихва
върху тази сума, считано от датата на подаване на заявлението в съда (28.04
2017г.) до окончателното погасяване;
- 67,43 лв. (шестдесет и седем лева и четиридесет и три стотинки) -
договорна лихва върху главницата, считано от 05.08.2015 г. до 28.10.2015 г.;
- 462,40 лв. (четиристотин шестдесет и два лева и четиридесет стотинки)
- неустойка за неизпълнение на договорно задължение за периода от
05.08.2015 г. до 28.10.2015 г.;
- 45, 00 лв. (четиридесет и пет лева) - такса разходи за събиране на
вземането;
- 197,22 лв. (сто деветдесет и седем лева и двадесет и две стотинки/ -
обезщетение за забава, считано от 06.08.2015 г. до датата на подаване на
заявлението в съда - 28.04.2017 г.;
- 40, 09 лв. (четиридесет лева и девет стотинки) - заплатена по делото
държавна такса, и
- 50 лв. (петдесет лева) - представляваща юрисконсултско
възнаграждение, определено на основание чл. 78, ал. 8 ГПК (Изм. - ДВ, бр. 8
от 2017г.) вр. чл.37 от Закона за правната помощ вр. чл. 26 от Наредбата за
заплащане на правната помощ.
Изпратено е съобщение до длъжника за връчване на издадената заповед
за изпълнение, на постоянния адрес на длъжника в гр. Благоевград, ж.к. „Е.“,
бл. 38, вх.“Б“, ет. 3, ап. 9, като на посочения адрес длъжникът е посетен
многократно, с посочване на датите за посещение от длъжностното лице по
връчване на призовки и съобщения, но адресатът не е намерен, не е намерено
и лице, което е съгласно да получи съобщението. РС е разпоредил връчването
да се извърши чрез залепване на уведомление по реда на чл. 47, ал. 1 от ГПК.
Залепено е уведомление на посочения постоянен адрес на длъжника на
10.11.2017 г. (вж. уведомлението на л. 16 от заповедното производство), като
същото е залепено на входната врата на апартамента. В законовия срок
длъжникът не се е явил в канцеларията на съда да получи книжата.
Изпратено е съобщение до длъжника за връчване на издадената заповед
за изпълнение, също така и на настоящия адрес на длъжника в гр. Б., ж.к. „Б.“
№,,,,,,,,, като на посочения адрес длъжникът е посетен многократно, с
посочване на датите за посещение от длъжностното лице по връчване на
призовки и съобщения, но адресатът не е намерен, не е намерено и лице,
което е съгласно да получи съобщението. РС е разпоредил връчването да се
извърши чрез залепване на уведомление по реда на чл. 47, ал. 1 от ГПК.
Залепено е уведомление на посочения настоящ адрес на длъжника на
4
12.02.2018 г. В законовия срок длъжникът не се е явил в канцеларията на съда
да получи книжата.
От материалите по делото се установява още, че районният съд е изискал
и справка от ТД на НАП – офис Благоевград, като според същата лицето не е
имало регистрирани действащи трудови договори.
Със съобщение, изпратено до заявителя, същият е бил уведомен, на
основание чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК, че в едномесечен срок може да предяви иск
относно вземанията си, предмет на издадената заповед за изпълнение.
С молба от 03.05.2018 г. заявителят е представил доказателства за
предявяване на установителен иск относно вземанията, предмет на издадената
заповед за изпълнение. По делото е било представено и влязло в сила
Неприсъствено решение №5180 от 04.06.2019 г. по гр.д. №1092/2018 г. по
описа на РС-Благоевград, с което установителните искове са били уважени
изцяло.
С Разпореждане №5256 от 05.06.2019 г., постановено по ч.гр.д.
№987/2017 г. по описа на РС-Благоевград, съдът е издал изпълнителен лист
въз основа на влязлата в сила заповед за изпълнение.
Окръжният съд намира, че с оглед изложената фактическа обстановка,
подаденото възражение по чл. 423, ал. 1, т. 1 от ГПК, следва да се остави без
уважение.
Окръжният съд намира, че длъжникът е основал възражението си на
хипотезата на т. 1, ал. 1 на чл. 423 от ГПК, а именно, че е бил лишен от
възможността да оспори вземането, тъй като заповедта за изпълнение не му е
била връчена надлежно.
В съдебната практика се приема, че хипотезата на чл. 423, ал. 1, т. 1 от
ГПК предполага привидност на иначе редовно от външна страна връчване
(когато съобщението за връчване е оформено редовно, но самото то е невярно
като съдържание). В този случай по същество се оспорва от длъжника
инстинността на удостовереното в съобщението за връчване от длъжностното
лице обстоятелство, че заповедта е връчена на длъжника надлежно и в тежест
на длъжника е да докаже тази неистинност. В случая длъжникът твърди, че не
е уведомяван изобщо за издадената заповед за изпълнение, не е получавал и
не му е връчено каквото и да е съобщение от РС-Благоевград по ч. гр. д.
№987/2017 г., по което е издадена заповедта за изпълнение и изпълнителния
лист срещу него. Като причина за невръчване се посочва, че за периода от
09.11.2016 г. до 24.08.2019 г., същият е бил задържан за изтърпяване на
наложени му наказания по посочените във възражението наказателни дела,
като първоначално е бил с мярка за неотклонение „задържане под стража“, а
впоследствие е изтърпявал и наказание „лишаване от свобода“. Както се
посочи по-горе, процесната заповед за изпълнение е изпратена на длъжника
както на постоянния му адрес, намиращ се в гр. Благоевград, така и на
настоящия такъв в гр. Б., които адреси съвпадат с регистрираните постоянен и
настоящ адрес на В.Б. (видно от извършената и приложена служебна справка
от РС-Благоевград на л. 8 от заповедното производство). В съобщенията до
5
длъжника е удостоверено, че адресите са посещавани няколко пъти (с
посочени дати) и след като не е намерен достъп и лице, което да получи
съобщенията са залепени уведомления по чл. 47 ГПК съответно на 10.11.2017
г. на постоянния адрес и на 12.02.2018 г. на настоящия адрес на длъжника.
Съобщенията са редовно оформени съгласно изискванията на ГПК. В тежест
на длъжника е да докаже, че удостовереното в съобщението е невярно, а
именно: че е пребивавал на адреса на посочените дати и че не е залепено
съобщение, респ. да докаже, че не е пребивавал на постоянния/настоящия
адрес поради визираните във възражението обективни причини – а именно
поради това, че за периода от 09.11.2016 г. до 24.08.2019 г., същият е бил
задържан за изтърпяване на наложени му наказания по посочените във
възражението наказателни дела, като първоначално е бил с мярка за
неотклонение „задържане под стража“, а впоследствие е изтърпявал и
наказание „лишаване от свобода“, което обаче не е сторено но никакъв начин
в настоящото производство. По делото не са представени каквито и да е
доказателства (напр. справка от Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията“) относно това, че длъжникът ВЛ. Н. Б., за периода 09.11.2016 г.-
24.08.2019 г. е бил задържан с мярка за неотклонение „задържане под
стража“, респ. че е изтърпял наказание „лишаване от свобода“. Ето защо и
съдът намира, че изложените от него доводи за съществуваща обективна
невъзможност да получи въпросната заповед се явяват неоснователни.
Предвид изложеното въззивният съд приема, че удостовереното в
съобщенията за връчване е вярно и правилно РС-Благоевград ги е приел за
редовно връчени след изтичане на двуседмичния срок по чл. 47, ал. 2 от ГПК.
Следва да се приеме, че не е доказано наличието на основание по чл. 423, ал.
1, т. 1 ГПК. Не се твърди и доказва и наличие на някои от останалите
основания по чл. 423, ал. 1 ГПК.
Предвид изложеното следва да бъде оставено без уважение подаденото
възражение на основание чл. 423, ал. 1, т. 1 от ГПК от ВЛ. Н. Б., чрез адв.
Г.Ю., срещу Заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410
от ГПК №3607 от 02.05.2017 г., постановено по ч.гр.д. № 987/2017 г. по описа
на РС-Благоевград.
При този изход на спора относно постъпилото възражение, ВЛ. Н. Б.
следва да бъде осъден да заплати деловодни разноски на насрещната страна
„АСВ“ ЕАД, гр. С за настоящото производство, в размер на 50 лв.
юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК вр. чл. 25а,
ал. 3 от Наредба за изплащането на правната помощ, тъй като делото не е
разгледано в открито съдебно заседание с осъществено процесуално
представителство, а се дължи възнаграждение за изготвяне на становище по
подаденото възражение по чл. 423, ал. 1 от ГПК.
Доколкото съдът ще остави без уважение постъпилото възражение, по
арг. от чл. 423, ал. 3 ГПК депозираната частна жалба не подлежи на
разглеждане.
При този изход на спора по частната жалба, доколкото е подаден писмен
отговор от насрещната страна - ВЛ. Н. Б. следва да бъде осъден да заплати
6
деловодни разноски на „АСВ“ ЕАД, гр. С за настоящото производство, в
размер на 50 лв. юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 8 от
ГПК вр. чл. 25а, ал. 3 от Наредба за изплащането на правната помощ, тъй като
делото не е разгледано в открито съдебно заседание с осъществено
процесуално представителство, а се дължи възнаграждение само за изготвяне
на становище по подадената частна жалба.
Общо дължимите разноски в това производство са в размер на 100.00 лв.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ възражение с вх. №903149/07.03.2022 г.,
подадено от адв. Г.Ю., като пълномощник на ВЛ. Н. Б., ЕГН **********, със
съдебен адрес за връчване на съобщения и книжа: гр. Благоевград, ул. „Т.А.“
№41, ет. 2, кантора на адв. Г.Ю., против Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК №3607 от 02.05.2017 г., постановено по ч.гр.д. №
987/2017 г. по описа на РС-Благоевград.
ОСЪЖДА ВЛ. Н. Б., ЕГН **********, със съдебен адрес за връчване на
съобщения и книжа: гр. Благоевград, ул. „Т.А.“ №41, ет. 2, кантора на адв.
Г.Ю., да заплати на „АСВ“ ЕАД, ЕИК ,,,,,,,,,,,,, със седалище и адрес на
управление: гр. С, Столична община, р-н „Люлин“, бул. „П.Д.“ №25, Офис-
сграда „Лабиринт“, ет. 2, офис 4, разноски за настоящото производство, в
размер на 100 лв. (сто лева) юрисконсултско възнаграждение на основание чл.
78, ал. 8 от ГПК вр. чл. 25а, ал. 3 от Наредба за изплащането на правната
помощ.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на касационно
обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7