Р Е Ш Е Н И Е
№
,гр.Пазарджик, 14.10.2020 год.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ПАЗАРДЖИШКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, гражданска
колегия, в открито заседание на петнадесети септември две хиляди и двадесета година,
в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ЦВЕТАНКА ВЪЛЧЕВА
при секретаря Стоянка Миладинова,
като разгледа докладваното от съдия Вълчева гр. дело №412
по описа на съда за 2020 година и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявен
е иск с правно основание чл.439 от ГПК.
Подадена е искова молба от Ц.Г.П., с ЕГН ********** ***, чрез адв.В.С.Ц.,***,
със служебен адрес: гр.Пазарджик, ул.“Иван Вазов“ №5, ет.1, офис 101 против
„КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.София, 1336, район Люлин, бул.“Панчо Владигеров“ №21, Бизнес
център Люлин 6, ет.2, представлявано от Я. Й. О. и Б. Р. , в която ищецът, чрез
пълномощника си, твърди, че на 03.02.2020г. майка му е получила адресирана до
него покана за доброволно изпълнение изх.№01943/27.01.2020г. на ЧСИ Д. С. , с
район на действие Окръжен съд-Пазарджик. Твърди, че от поканата ставало ясно,
че срещу него - ищеца Ц.П. е образувано изп.дело №20208890400036 при ЧСИ Д. С. по
изпълнителен лист от дата 04.04.2012г.,
издаден от Софийски градски съд, търговско отделение по т.д.№1925/2012г. на
основание чл.404, т.1 от ГПК и чл.51 ал.1 от ЗМТА, въз основа на Решение №2081/24.09.2009г. по вътрешно
арбитражно дело №2081/2009г. по описа на арбитър Б. Г. .
В поканата за доброволно
изпълнение се посочвало, че задължението на Ц.Г.П. към ответника „КРЕДИТ ИНКАСО
ИНВЕСТМЪНТС БГ“ ЕАД към 27.01.2020г. е както следва: законна
лихва в размер на 4
239.57 лева, главница в размер на 4 298,29 лева, ведно със законовата лихва
от 09.08.2018г., която за периода от 09.08.2018г.-27.01.2020г. е в размер на
641.24 лева; съдебни разноски - 886.14 лева; юрисконсултско
възнаграждение в размер на
150 лева, както и таксите, заплатени по изпълнителното дело: такса за
образуване на изпълнително дело - 24 лева; Такса по т.5 от ТТРЗЧСИ – 24 лева - ПДИ; Такса по т.5 от ТТРЗЧСИ
- 24 лв. -уведомление за
прекратяване на дело; Такса в размер на 6.00 лева - справка БНБ; Такса в размер на 6.00 лева - справка НАП; Такса в размер на 6.00 лева - справка ГРАО; Такса - 1,20 лева - държавна такса за БНБ по т.31; Такса в размер на 36 лева - за запор на банкови сметки;
Такса за запор на МПС - 18 лева; Такса
по т.26 от ТТРЗЧСИ - в размер на
1030.28 лева.
Ищецът твърди, че не дължи
горепосочените суми. Твърди, че вземанията, за които е издаден Изпълнителен
лист от 04.04.2012г. от Софийски градски съд са погасени по давност.
Твърди, че изпълнителният лист от
04.04.2012г. е издаден на основание чл.404, т.1 от ГПК и чл.51 ал.1 от ЗМТА,
въз основа на подлежащо на изпълнение Решение №20181/24.09.2009г. по вътрешното
арбитражно дело №2081/2009г. по описа на арбитър Б. Г. .
Твърди, че изпълнителното дело за
събиране на горепосочените суми е образувано при ЧСИ Д. С. през 2020г. и
поканата за доброволно изпълнение е връчена на ищеца, чрез неговата майка, на
03.02.2020г., т.е. след като вземанията са погасени по давност.
Твърди, че е налице
правопогасяващ принудителното изпълнение юридически факт - погасителна давност.
Притежателното право, което е материализирано в изпълнителния титул е погасено
по давност.
За ищеца се пораждал правен
интерес от предявяване на настоящия иск по чл.439 от ГПК.
Моли съда да постанови решение, с
което със сила на присъдено нещо, да приеме за установено по отношение на
ответника „КРЕДИТ ИНКАСО
ИНВЕСТМЪНТС БГ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр.София, 1336, р-н Люлин, бул."Панчо Владигеров" №21, Бизнес център
Люлин 6, ет.2, представлявано от Я. Й.
О. и Б. Р. , че ищецът Ц.Г.П., с ЕГН ********** не дължи сумите за
събирането, на които е образувано изп.дело №20208890400036 при ЧСИ Д. С. , а
именно: законна лихва в размер
на 4 239.57 лева, главница в размер на 4 298,29 лева, ведно със законовата лихва от 09.08.2018г., която за периода от 09.08.2018г. - 27.01.2020г. е
в размер на 641.24 лева,
съдебни разноски - 886.14 лева и
юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лева, тъй като вземанията
са погасени, поради изтекла погасителна давност.
Моли да му бъдат присъдени
направените по делото разноски.
Към исковата молба са приложени
писмени доказателства. Направено е доказателствено искане.
В срока по чл.131 от ГПК по делото е постъпил писмен отговор на исковата молба от ответното дружество, чрез пълномощника му, с който е взето становище, че предявеният иск е процесуално допустим, но
изцяло неоснователен. Изложени
са съображения, че
на 13.11.2008г. между
„ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ" ЕООД, в качеството му на кредитор, от една страна
и Ц.Г.П., в качеството му
на кредитополучател, от друга, е подписан Договор за револвиращ заем №********** по силата, на който
параметрите на револвиращия заем включват: сума за изплащане на клиента до 2009.00 лв., брой погасителни вноски - 24, размер на месечната погасителна
вноска - 155.00 лв., размер на договорното възнаграждение в размер на 1711.00 лв., размер на заема - 3720,00 лв. Вследствие на
възникналите между страните договорни правоотношения, същите уточнени в
горепосочения договор за револвиращ заем, кредиторът „ПРОФИ КРЕДИТ
БЪЛГАРИЯ" ЕООД е финансирал кредитополучателя, а за Ц.Г.П. е възникнало
задължение да издължи горепосочения кредит, съгласно условията по сключения
договор.
Твърди, че поради неизпълнение на възникналите договорни
задължения от страна на Ц.Г.П., кредиторът се е снабдил със Заповед за изпълнение,
с което е прекъсната теклата до момента погасителна давност като действие по
принудително изпълнение, съгласно Тълкувателно решение от 26.06.2015г.
по т.д. №2/2013г. на ОСГТК на ВКС. Сочи, че в мотивите на т.14 от същото се развива виждането, че прекъсване на
давността може да бъде допуснато, в случай че длъжникът е уведомен за това
прекъсване и може да реагира - „ ...Както при действието на
Закона за давността, така и при действието на ЗЗД, давността се прекъсва само
със започването на производство, в което длъжникът участва. Давността не може
да бъде прекъсната, без длъжникът да узнае това. Всички срокове за съхраняване
на документи са съобразени със срока на погасителната давност. Ако давността
може да прекъсне без знанието на длъжника, той е изложен на риска да унищожи
или най-малкото да престане да съхранява документите за плащане на дълга или за
погасяването му по друг начин.". В хипотезата на чл.410 ГПК длъжникът
узнава за инициираното производство и може да влияе върху събитията още преди да
се е стигнало до издаване на изпълнителен лист срещу него - за същия съществува
възможността да депозира възражение, с което да препятства влизането в сила на
издадената Заповед за изпълнение. Още
повече, че „ ...Подаването на молба за издаване на изпълнителен лист въз
основа на несъдебно изпълнително основание манифестира желанието на кредитора
да започне принудително изпълнение като ползва облекчен ред за снабдяване с
изпълнителен лист - то не е действие на същинско принудително изпълнение, но е
пряко насочено към същинския изпълнителен процес и съставлява действие за
принудително изпълнение. Това е активно поведение на кредитора, а давността е
последица на бездействието. Кредиторът не бива под страх от погасяването на
вземането по давност, да е принуден да предяви вземането си с иск." По
тази причина счита, че давността е прекъсната с подаването на Заявлението за
издаване на заповед за изпълнение. С депозирането му в съда, същата е спряла да
тече, съгласно чл.115 ЗЗД и е възобновена на 04.04.2012г. с издаване на
изпълнителен лист.
Твърди, че по молба на
"ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ" ЕООД от 26.04.2012г. е образувано изп. дело
№798/2012г. по описа на ЧСИ Б. Б. с peг.
№856 към КЧСИ и е приведен в изпълнение гореописания изпълнителен лист. В
молбата си за образуване, взискателят възложил на ЧСИ Б. Б. правомощията по чл.18 ЗЧСИ. На тази дата е
прекъсната погасителната давност, съгласно Тълкувателно Решение от 26.06.2015г.
по ТД №2/2013г. на ОСГТК на ВКС „ ...е
нередовна молбата за изпълнение (освен при наличието на възлагане по чл.18 ЗЧСИ), в която взискателят не е посочил изпълнителен способ (чл.426 ал.2 ГПК) и
такава молба подлежи на връщане, съгласно чл.426 ал.3, във връзка с чл.129 ГПК.
Ако молбата за изпълнение е върната, с нея не е прекъсната давността, също
както с върнатата искова молба не е прекъсната давността." По
аргумент на противното, следва да заключим, че молбата за иницииране на
изпълнително производство, с която се иска извършване на изпълнително действие
и се възлагат правата по чл.18 ЗЧСИ е редовна и води до прекъсване на теклата
до момента погасителна давност.
Твърди, че след образуване на
горепосоченото изпълнително дело погасителна давност не е текла, който факт
обосновава неоснователността на претенцията на ищцовата страна, съгласно чл.115
ал.1, б.„ж" ЗЗД. Това произтича от задължителната тълкувателна практика на
ВС, обективирана в ППВС
№3/18.11.1980г., която е била в сила към датата на образуването на
изпълнително дело №798/2012г. по описа на ЧСИ Б. Б. . Подобно становище е
възприето и в решенията на ВКС, постановени по реда на чл.290 ГПК, в които се
дава разрешение на въпроса, свързан с реда, по който следва да се прилагат ППВС
№3/18.11.1980г. и TP №2/26.06.2015г. в хода на висящо изпълнително производство
„...Такъв е именно случаят, предмет на
разглеждане в настоящото производство, при който съгласно даденото с ППВС
№3/18.11.1980г. тълкуване образуването на изпълнителното производство прекъсва
давността като по време на изпълнителното производство давност не тече. C т.10
от TP №2/26.06.2015г., постановено по тълк. д. №2/2013г. на ОСГТК на ВКС, обаче
е дадено съвсем различно разрешение като е
прието, че в изпълнителното производство давността се прекъсва с всяко действие
по принудително изпълнение като от момента на същото започва да тече нова
давност, но давността не се спира и във връзка с това е отменено цитираното
ППВС. Прилагането на даденото с посоченото TP тълкуване за период преди
постановяването му би имало за последица погасяването по давност на дадени вземания,
които са били предмет на изпълнителни производства, но по тях не са
предприемани действия за период по-голям от този срок. С оглед на това
давността ще се счита изтекла със задна дата преди момента на постановяване на
тълкувателното решение, но въз основа на даденото с него тълкуване, което би
довело и до несъобразяване на действащото към онзи момент ППВС. Поради даденото
с отмененото тълкувателно ППВС и TP тълкуване на правната норма следва да
намери приложение и след отмяната на същото, когато спорът се отнася до
последиците от нормата, които са били реализирани за периода преди отмяната на
тълкувателния акт като новото TP ще се прилага от този момент за в
бъдеще...". (Решение на
ВКС №170/17.09.2018г., IV ГО, издадено по реда на чл.290 ГПК, Решение на ВКС
№51/21.02.2019г. по гр.д. №2917/2018г., в този смисъл и Решение на Окръжен съд
- гр.Варна по т.д. №907/2018 г. и Решение №287 от 12.10.2018г. на ОС - Враца по
в. гр. д. №326/2018г., Решение №61 от 24.07.2019г. на Окръжен съд-Видин по
в.гр.д №217/2019г., с което съдът потвърждава Решение №172 от 12.04.2019г. по
гр.д. №3004/2008г. на Районен съд-Видин, влязло в сила Решение
№1603/15.08.2019г. по гр.д. №2595/2019г. на Районен съд - гр.Плевен, XII
състав, влязло в сила Решение №588/10.12.2019г. по в.г.д. №797/2019г. на ОС -
Плевен).
Сочи, че спрямо рамката,
поставена от горецитираното решение на ВКС следва, че за изпълнително дело
№798/2012г., образувано по описа на ЧСИ Б. Б. на дата 26.04.2012 г. следва да намира
приложение текста на ППВС №3/18.11.1980г.
„...Съгласно чл.117 ал.2 ЗЗД след установяване на вземането със съдебно
решение започва да тече нова давност. За нейното прекъсване е необходимо
предприемането на действия за принудително изпълнение по смисъла на чл.116
б."в" ЗЗД. След образуването обаче на изпълнителното дело при
висящност на изпълнителния процес прекъснатата вече давност се спира...".
От предходното следва извода, че за периода от образуване на изпълнително дело
№798/2012г. по описа на ЧСИ Б. Б. до
дата на влизане в сила на Тълкувателно решение от 26.06.2015г. по т.д.
№2/2013г. на ОСГТК на ВКС, давността е спряла да тече. Давност започва да тече
отново след влизане в сила на това решение, arg. Решение на ВКС №170/17.09.2018г., IV ГО, "... като по силата
на даденото с ППВС №3/18.11.1980г. тълкуване давността е спряла да тече през
цялото време на изпълнителното производство по силата на чл.115 ал.1,
б.„ж" от ЗЗД. Действието на това спиране е преустановено с Тълкувателно
решение от 26.06.2015г. по т.д. №2/2013г. на ОСГТК на ВКС.". Сочи,
че това становище е трайно застъпено и в практиката на Окръжен съд - Пазарджик
- например Решение №315/01.10.19г. по в. гр. д. №480/2019г. по описа на
ОС-Пазарджик, Решение №397/04.11.19г. по в. гр. д. №605/2019г. по описа на
ОС-Пазарджик, с които съставите потвърждават правилните изводи на Районен съд -
Пазарджик и същите са окончателни.
Посочва, че горецитираното
съответства и на практиката на
Европейския съд за правата на човека по приложението на чл.6, пар.1 Конвенцията за защита правата на
човека и основните свободи /КЗПЧОС/, обективирана в Решение от 19.02.2013г. по дело Петко Петков
срещу България /жалба №2834/2006г./ и в Решение от 10.01.2019г. по дело Вълкова срещу България /жалба
№48149/2009г./. Според последната при аналогични хипотези на нови
тълкувателни решения на ВКС /ТР №1/04.02.2005г. на ОСГК на ВКС/, отменящи стари
ППВС /ППВС №4/1964г./ и придаващи различно задължително тълкуване на една и
съща правна норма, да се
придаде обратно действие на новия тълкувателен акт означава да се наруши
правото на ефективен достъп до съд, прокламирано в чл.6, паp.1 КЗПЧОС.
(В този смисъл е и Определение №735 от 6.11.2019г. на ВКС по гр. д.
№3982/2019г., ІІІ г. о., ГК).
Счита, че следва да се приеме, че
от датата на образуване на изпълнително дело №798/2012г. по описа на ЧСИ Б. Б. - 26.04.2012г. до датата на постановяване на
Тълкувателно решение от 26.06.2015г. по т.д. №2/2013г. на ОСГТК на ВКС - намира
приложение Постановление №3 от 18.XI.1980г., Пленум на ВС и погасителна давност
не тече, независимо дали има или няма извършени изпълнителни действия. Твърди,
че началният момент, от който започва да тече 5-годишната погасителна давност е
датата 26.06.2015г. - от постановяване на Тълкувателно решение от 26.06.2015г.
по т.д. №2/2013г. на ОСГТК на ВКС. Следователно, датата, на която вземането се
погасява по давност би била 26.06.2020г.
В условията на евентуалност, ако
съдът не приеме възприетите постановки в цитираните решения на Върховния
касационен съд и на Европейския съд за правата на човека, излага следните
доводи, с което счита, че погасителната давност за оспореното вземане не е
изтекла: По време на образуваното на 26.04.2012г. изпълнително производство по
изпълнително дело №798/2012г. /перемирано/ по описа на ЧСИ Б. Б. и по преобразуваното въз основа на същия
изпълнителен лист изпълнително дело №36/2020г. по описа на ЧСИ Д. С. , по
желание на взискателя са били предприети множество изпълнителни действия всяко, от които прекъсващо погасителната
давност, видно от преписката по горепосоченото изпълнително дело.
Твърди, че на 02.05.2012г. е изходирана покана за
доброволно изпълнение до длъжника, връчена лично. На 18.06.2012г. са наложени запори на
банковите сметки, разкрити на името на длъжника в „Банка ДСК" ЕАД и „БАНКА
ПИРЕОС БЪЛГАРИЯ" АД. На
10.06.2013г. е наложен запор на банкова сметка, *** „БАНКА ПИРЕОС
БЪЛГАРИЯ" АД. На дата 08.08.2018г.
между "ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ" ЕООД в качеството му на Цедент и
„Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ" ЕАД, ЕИК *********, в качеството му на
Цесионер, се е сключил договор за цесия, по силата на който "ПРОФИ КРЕДИТ
БЪЛГАРИЯ" ЕООД е прехвърлило вземанията си по сключения с Ц.Г.П. Договор
за револвиращ заем №********** на „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ" ЕАД.
Твърди, че с пълномощно c peг.
№14354 от 31.08.2018г., предишният кредитор (цедентът) е упълномощил „Кредит
Инкасо Инвестмънтс БГ" ЕАД, ЕИК ********* да уведоми от името на
"ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ" ЕООД всички длъжници по вземания на
"ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ" ЕООД, които "ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ"
ЕООД е цедирало, съгласно сключения Договор за цесия от 08.08.2018г. Предвид
това и съгласно разпоредбата на чл.99 ал.3 и ал.4 от ЗЗД, "ПРОФИ КРЕДИТ
БЪЛГАРИЯ" ЕООД, чрез пълномощника си „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ"
ЕАД, е изпратил Уведомление за извършеното прехвърляне на вземания до длъжника Ц.Г.П..
Изпратеното уведомление не е получено и се е върнало с отбелязване
„Непотърсен".
Сочи, че съгласно универсалните
условия за предоставяне на пощенски услуги когато пратката не може да бъде
доставена на адреса, поради отсъствие на получателя (или пълнолетен член на
домакинството), в пощенската кутия се оставя писмено служебно известие с покана
получателят да се яви за получаване на пратката в пощенската служба. Срокът за
доставяне е 20 дни от датата на получаване на пратката в пощенската служба. При
неявяване на получателя в срок от 10 календарни дни от датата на получаване на
пратката в пощенската станция за доставяне се изпраща второ писмено служебно
известие, което се доставя по реда на препоръчаните пратки. По този начин
дружеството е положило необходимата грижа гореописаното уведомление да достигне
до знанието на Ц.Г.П..
Съгласно
чл.15 ал.2 от Общите условия по Договора за револвиращ заем №**********: „Всяко известие, инструкция,
въпрос или документ въз основа или във връзка с ДРЗ трябва да бъде връчено на
адреса, посочен от КЛ в точка II на ДРЗ. КЛ е длъжен да информира КР за всяка
промяна на постоянния или настоящ адрес на КЛ/СД... Кореспонденцията се изпраща
на КЛ на посочения в договора адрес, на последния адрес, за който КЛ след
сключването на договора писмено е уведомил КР, и се счита за получена след
изтичане на петия работен ден от деня на изпращането й от страна на КР... и в
случаите, когато в известието за доставяне е отбелязано, че не е получена
поради това, че е отказана/не е приета, непотърсена, адресата е заминал,
преместен е на друг адрес...". Фактът, че уведомлението се е върнало със статус „Непотърсен" и не
е получено от длъжника, в никакъв случай не освобождава ищеца от отговорност
спрямо новия кредитор, предвид уговореното в самия договор за кредит. Ето защо
следва да се приеме, че уведомлението е надлежно изпратено до длъжника, но
неполучено от него по негова вина. Следователно длъжникът по договора е
надлежно уведомен за прехвърляне на задълженията му - в този смисъл и
Решение от 22.05.2015г. по гр. дело №4510/2014г. на Районен съд - гр.Стара
Загора.
Моли съда, в случай че приеме, че
ищецът Ц.Г.П. не е надлежно уведомен за извършеното прехвърляне на вземания, да
приеме приложеното към настоящия отговор Уведомление за прехвърляне на вземания
като уведомление по смисъла на чл.99 ЗЗД. В този смисъл е установената трайна
съдебна практика на Върховния касационен съд, постановена по реда на чл.290 от ГПК (отм.) - Решение №3 от
16.04.2014г. на ВКС по т. д. №1711/2013г., I т. о, ТК и Решение №78 от 09.07.2014г.
на ВКС по т. д. №2352/2013г., II т. о., ТК.
Твърди, че на 11.11.2019г. е входирана
в кантората на ЧСИ Б. Б. молба за
прекратяване на изпълнителното дело и връщане на изпълнителния лист. На 25.11.2019г. изпълнително дело
№798/2012г. по описа на ЧСИ Б. Б. е
прекратено. На 20.01.2020г.
е образувано изпълнително дело №36/2020г. по описа на ЧСИ Д. С. с peг. №889,
район на действие - Окръжен съд-Пазарджик. На 31.01.2020г. са наложени запори на банковите сметки, разкрити на
името на длъжника в „Обединена българска банка" АД и "Юробанк
България" АД. На 03.02.2020г.
е наложен запор на ППС с
peг. №РА 9336 КН. На тази дата е и връчена покана за доброволно изпълнение.
Твърди, че предприемането на
всяко едно от горепосочените изпълнителни действия представлява годно да
прекъсне погасителната давност основание, който извод следва от задължителната
практика на ВКС. В мотивите на т.10
от TP №2 от 26 юни 2015г. по тълк. д. №2/2013г., ОСГТК на ВКС се
изтъква, че съгласно чл.116,
6.„в" ЗЗД давността се прекъсва с предприемането на действия за
принудително изпълнение на вземането. ВКС стига до заключение, че давността по
време на висящото изпълнително дело, се прекъсва многократно, което става с „предприемането на кое да е изпълнително
действие в рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това дали
прилагането му е поискано от взискателя и или е предприето по инициатива на
частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя, съгласно чл.18 ал.1 ЗЧСИ)...". Въз основа на горепосочената конструкция, съдиите от ВКС
посочват неизчерпателно група действия в изпълнителното производство с
прекъсващ ефект за давността. Това са: „ ... насочването на изпълнението
чрез налагане на запор или възбрана; присъединяването на кредитор; възлагането
на вземане за събиране или вместо плащане; извършване на опис и оценка на вещ;
назначаване на пазач; насрочване и извършването на продан и т.н. до
постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени
лица."
Сочи, че не е необходимо
предприемането на действие от съдебния изпълнител в рамките на изпълнителния
способ да е задължително успешно, за да се счита давността за прекъсната. Това
следва от самата разпоредба на чл.116, б.„в" ЗЗД, в която законодателят
неслучайно си служи с думата „предприемане" на изпълнителни действия, а не
„извършени" или друга подобна формулировка. Аргумент в подкрепа на това
становище са мотивите в Решение №1416 от 24.06.1969г. на ВС по гр. д. №884/69г.,
I г.о.: „Давността се прекъсва
с исканията на взискателя да се извършат принудителните изпълнителни действия и
предприемането им от съдебния изпълнител и тогава, когато тези действия са били
безуспешни, поради ненамирането на длъжника на посочените адреси". В
тях се застъпва становище, че при предприети действия от страна на съдебния
изпълнител по повод направено искане от страна на взискателя, законодателят не
може да освободи длъжника от изпълнение на задълженията му само за това, че той
е успял по някаква причина да остане неоткрит и непринуден да престира. Допълва
се, че ако се приеме обратното, то ще се достигне до поощряване на всички
недобросъвестни длъжници към създаване на всевъзможни пречки за осъществяване
на изпълнителните действия и към поощряването им за тази недобросъвестност.
Твърди, че в настоящия случай
погасителната давност е била прекъсвана многократно с предприемането или
осъществяването на горепосочените изпълнителни действия, с което предишният
взискател „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ" ЕООД, настоящият взискател „Кредит
Инкасо Инвестмънтс БГ" ЕАД, ЧСИ Б. Б. и ЧСИ Д. С. не са бездействали, а напротив, са
предприемали необходимите действия, в хода на изпълнително дело №798/2012г. по
описа на ЧСИ Б. Б. и изпълнително дело
№36/2020г. по описа на ЧСИ Д. С. , което доказва отношение за активно събиране
на сумите по изпълнителния титул.
Моли съда да постанови решение, с
което да отхвърли в цялост като неоснователна депозираната искова молба от Ц.Г.П.
по гр. д. №412/2020г. по описа на Районен съд - Пазарджик.
Моли да им бъдат присъдени сторените
в настоящото производство разноски, за които представя надлежен списък.
Сочи банкова сметка ***.
Представя писмени доказателства и
прави доказателствено искане.
Предявеният иск се поддържа изцяло
от пълномощника на ищеца в проведеното по делото съдебно заседание. Моли съда
да уважи иска като доказан и основателен. Претендира разноските по делото по
представения списък по чл.80 от ГПК. Излага съображения по същество.
Ответното дружество, редовно призовано,
не изпраща свои представител в съдебно заседание. С депозирана по делото
писмена молба поддържа отговора на исковата молба и моли съда да отхвърли иска
с присъждане на разноските по делото. Представя списък на същите по чл.80 от ГПК.
Съдът като
взе предвид твърденията на ищеца и възраженията на ответника и като прецени
събраните по делото писмени доказателства поотделно и в тяхната съвкупност,
приема следното:
Съгласно
разпоредбата на чл.439 ал.1 от ГПК, длъжникът може да оспорва чрез иск
изпълнението като ал.2 на същата разпоредба предвижда, че искът на длъжника
може да се основава само на факти, настъпили след приключване на съдебното
дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание.
Настоящият
съдебен състав счита, че предявеният иск по чл.439 ал.1 от ГПК, предмет на
разглеждане в настоящето производство, е процесуално допустим и подлежи на
разглеждане, тъй като в исковата си молба ищецът - длъжник в изпълнителното производство се
позовава на факти, настъпили след приключване на производството, по което е
издадено изпълнителното основание, а именно на настъпила погасителна давност. Приема,
че именно чрез иска по чл.439 ал.1 от ГПК длъжникът може да защити своите права.
Неговата правна сфера е накърнена и само въз основа на съществуващия в полза на
кредитора изпълнителен титул, който материализира вземане, отричането на което
ищецът има интерес да установи. Налице са надлежни доказателства за извършената цесия -
прехвърляне на процесните вземания от първоначалния кредитор „ПРОФИ КРЕДИТ
България„ ЕООД /като цедент/ на ответното дружество „Кредит Инкасо Инвестмънтс
БГ„ ЕАД /като цесионер/, поради което искът правилно е насочен срещу настоящия
взискател в изпълнителното производство. Така, че ответното дружество е
надлежна страна-ответник по предявения иск.
По съществото на
предявения иск, съдът приема следното:
От
представените и приети по делото писмени доказателства, се установява, че трето
неучастващо по делото лице - търговското дружество „ПРОФИ КРЕДИТ България„ ЕООД, е депозирало молба с вх. рег.№13882/26.04.2012г.
до ЧСИ Б. Б. с рег.№856, с район на
действие Софийски градски съд, по която е образувано срещу ищеца Ц.Г.П. изп. д. №20128560400798 по описа на ЧСИ Б. Б. , въз основа
на изпълнителен лист, издаден на 04.04.2012г. по вътрешно арбитражно дело №2081/2009г. по описа на арбитър Б. Г. за сумите, както следва: сумата от 5218,91 лева,
заедно със законната лихва от 24.09.2009г. – датата на
постановяване на арбитражното решение до окончателното
погасяване на задължението, сумата от 100 лева – разноски по арбитражното
производство, както и сумата от 50 лева, представляваща заплатена от молителя
държавна такса в производството по издаване на изпълнителен лист и сумата от
458,76 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение. Давността е
прекъсната от момента на образуване на изпълнителното дело, съгласно
постановките на Постановление №3 от 18.11.1980г. на Пленума на ВС, според което
образуването на изпълнителното производство прекъсва давността до момента на
висящността на изпълнителното дело.
С молбата
за образуване на изпълнителното дело е направено искане на основание чл.426 от ГПК да се предприемат от частния съдебен изпълнител определени изпълнителни
действия срещу длъжника Ц.Г.П. за принудително изпълнение на посочените
задължения, ведно с разноските по изпълнението. На ЧСИ са възложени от
взискателя всички действия по чл.18 ал.1 от ЗЧСИ.
По
изпълнителното дело са направени справки относно длъжника и му е изпратена
покана за доброволно изпълнение, връчена лично на Ц.Г.П. на 20.05.2012г.
Наложен е запор върху вземанията по всички притежавани от длъжника банкови
сметки, открити при „Банка Пиреос България“ АД и „Банка ДСК“ ЕАД. Изпратени са
запорни съобщения и до други банки.
По молбата
на дружеството-ответник „Кредит Инкасо Инвестментс БГ“ ЕАД като пълномощник на
взискателя „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД с вх.№32116/11.11.2019г. по изп. д. №20128560400798 по описа на ЧСИ Б. Б. , с Постановление от 25.11.2019г. ЧСИ Б. Б. е прекратила на основание чл.433 ал.1, т.8 от ГПК изпълнителното производство по изп. дело №20128560400798, поради това, че взискателят не е поискал извършването на изпълнителни
действия в продължение на повече от две години. Постановлението е влязло в сила
на 05.12.2019г., видно от направеното отбелязване.
С молбата
с вх.№32116/11.11.2019г., ответникът е поискал от ЧСИ Б. Б. да му бъде върнат изпълнителния лист, с оглед
образуване на ново изпълнително производство. Искането е уважено и
изпълнителният лист е върнат/предаден на ответника на 28.11.2019г., с протокол.
По молба с
вх.№01358/20.01.2020г. на ответното дружество е образувано изпълнително дело
№20208890400036 по описа на ЧСИ Д. С. с рег.№889 с район на действие Окръжен
съд-Пазарджик, въз основа на същия изпълнителен лист. С молбата за образуване
на делото е поискано налагането на запор върху банковата сметка на длъжника. На
основание чл.18 от Закона за частните съдебни изпълнители е възложено на ЧСИ Д.
С. да извърши всички необходими действия за нормалния ход на изпълнителното
производство. До ищеца-длъжник Ц.Г.П. е изпратена Покана за доброволно
изпълнение с изходящ №01943/27.01.2020г., с приложени към нея копие от
изпълнителния лист и от уведомление за прехвърляне на вземането, с отразяване
за наложен запор на сметките му в две посочени банки, както и за наложен запор
на лек автомобил. ПДИ е получена от майката на длъжника С. К. П.на датата 03.02.2020 год.,
видно от разписката.
От „ОББ“ АД е постъпил отговор с
вх.№03169/07.02.2020год., че е наложен запор на сметката на длъжника, но дължимите
суми не могат да бъдат преведени, поради липса на авоари. На 03.02.2020г. е
наложен запор върху лекия автомобил на длъжника, видно от Писмо с вх.№04043 от
14.02.2020г. на Сектор Пътна полиция - Пазарджик.
При тези данни съдът приема
следното:
Спорният въпрос по делото касае
обстоятелството дали вземанията по процесния изпълнителен лист от 04.04.2012г.
срещу ищеца са погасени по давност. В тази връзка следва да се отбележи
следното:
Съгласно разпоредбата на чл.110 от ЗЗД
с изтичане на петгодишна давност се погасяват всички вземания, за които законът
не предвижда друг срок. С изтичане на тригодишна давност се погасяват
вземанията за неустойки от неизпълнен договор и вземанията за лихви – съгласно
чл.111, б.б. и б.в от ЗЗД.
Съгласно задължителната съдебна практика
- Постановление на Пленума на ВС №3/1980г. и
Тълкувателно решение №2 от 26.06.2015г. по тълк.д.№2/2013г. на ОСГТК на ВКС, което няма
обратно действие и следователно следва да се прилага само за
напред,
доколкото преурежда режима на погасителната давност в изпълнителния процес,
първоначално регламентиран в посоченото Постановление, в каквато
връзка и е Решение №170 от 17.09.2018г. по гр.д.№2382/2017г. на
ВКС, IV г.о., първоначалният режим на погасителната давност
в изпълнителното производство е бил приравен със статута на исковото
производство за установяване на вземането, съгласно чл.115 ал.1, буква „ж“, във връзка с
чл.116, б.„в“ и чл.117
от ЗЗД, тоест от момента на образуване на изпълнителното производство и докато
последното е висящо погасителна давност не тече. В конкретния случай този режим на
погасителната давност е бил в сила от образуването на
изпълнителното производство по изп. дело №20128560400798 по описа на ЧСИ Б.
Б. с рег. №856 с район на действие Софийски
градски съд на 26.04.2012г. и до датата 26.06.2015г. като
погасителна
давност реално не е текла, независимо от поведението на взискателя.
След датата 26.06.2015г. /датата на постановяване на Тълкувателно
решение №2 от 26.06.2015г. по тълк.д.№2/2013г. на ОСГТК на ВКС, с
което се отменя като
загубило сила ППВС №3/18.11.1980г.,
постановено по чл.58, т.1 ЗУС (отм.)/, институтът на погасителната
давност е преуреден по нов начин като принципът е, че поначало
давността не спира да тече освен при поискано от взискателя или извършено от съдебния
изпълнител конкретно изпълнително действие, представляващ
конкретен изпълнителен способ, както и поискано
изпълнително действие, представляващо част от конкретен
изпълнителен способ. Т.е. след 26.06.2015г. значение за погасителната
давност има действието или бездействието на взискателя и неговата активна роля
за поискване и предприемане на конкретни изпълнителни действия. При
бездействие на кредитора в рамките на
2г.,
в които ако не посочи изпълнителен способ, изпълнението се
прекратява по перемция. При общо бездействие на взискателя дори да са
образувани примерно последователно няколко изпълнителни дела за едно и също
вземане, след поредната перемция, но без поискани или извършени каквито и да
било изпълнителни действия, след изтичането на срок от три години по чл.111 от ЗЗД се погасяват вземанията за наем,
лихви и други периодични плащания /б.„в“/, обезщетения и
неустойки от неизпълнен договор /б.“б“/, а след изтичането на 5г. срок се погасяват всички
останали вземания, за които не е предвиден друг срок. В този
смисъл Решение от 11.12.2019г. по в.гр. дело №745/2019г. по описа на
Пазарджишкия окръжен съд.
Настоящият съдебен състав приема, че началният момент, от който е започнала да тече петгодишната погасителна
давност е датата 26.06.2015г. – датата на постановяване на TP №2/26.06.2015г.
по тълк. д. №2/2013г. на ОСГТК на ВКС. Следователно, датата, на която вземането
се погасява по давност би била 26.06.2020г.
В този
период, обаче, има множество извършени изпълнителни действия, които прекъсват
погасителния давностен срок. По време на
образуваното на 20.01.2020г. изпълнително производство по изпълнително дело №20208890400036
по описа на ЧСИ Д. С. , въз основа на процесния изпълнителен лист, по искане на
взискателя /и възлагането на ЧСИ по реда на чл.18 от ЗЧСИ/ са били предприети
множество изпълнителни действия всяко,
от които прекъсващо погасителната давност, видно от преписката по
посоченото изпълнително дело. С молбата с вх.№01358/20.01.2020г. на ответното
дружество за образуване на изпълнително дело №20208890400036 по описа на ЧСИ Д.
С. е поискано от взискателя налагането на запор върху банковата сметка на
длъжника и на основание чл.18 от Закона за частните съдебни изпълнители е
възложено на ЧСИ Д. С. да извърши всички необходими действия за нормалния ход
на изпълнителното производство. До ищеца-длъжник Ц.Г.П. е изпратена Покана за
доброволно изпълнение с отразяване за наложен запор на сметките му в две
посочени банки, както и за наложен запор на лек автомобил. Видно от постъпилия
отговор от „ОББ“ АД с вх.№03169/07.02.2020год. е, че е наложен запор на
сметката на длъжника, но дължимите суми не могат да бъдат преведени, поради
липса на авоари. На 03.02.2020г. е наложен запор и върху лекия автомобил на
длъжника, видно от Писмо с вх.№04043 от 14.02.2020г. на Сектор Пътна полиция -
Пазарджик.
Всяко едно
от гореопосочените изпълнителни действия е прекъснало давността и следователно
е започнала да тече нова давност.
При тези
данни, съдът приема, че в случая, не е изтекъл срок по-дълъг от три години
/вземането за лихва е за период от 09.08.2018г. до 27.01.2020г., друг период на
лихва не е посочен и установен по делото/, нито срок по-дълъг от пет години за
погасяване на вземанията на взискателя по давност. В този смисъл
следва да се приеме, че вземането на ответника-взискател по изпълнението не е
погасено по давност и че ищцът Ц.Г.П. на общо основание продължава да дължи
изпълнение на процесните суми по издадения изпълнителен лист, въз основа на
който е образувано изпълнителното дело.
Поради това и предявеният иск се
явява неоснователен и като такъв ще следва да се отхвърли изцяло.
С оглед
изхода на делото ищецът ще следва да заплати на ответника разноски по делото за
юрисконсултско възнаграждение, чийто размер, съдът на основание разпоредбата на
чл.78 ал.8 от ГПК определя на сумата от 150 лева.
По
изложените съображения, ПАЗАРДЖИШКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
предявения от Ц.Г.П., с ЕГН ********** ***, чрез адв.В.С.Ц.,***, със служебен
адрес: гр.Пазарджик, ул.“Иван Вазов“ №5, ет.1, офис 101 против „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС
БГ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, 1336,
район Люлин, бул.“Панчо Владигеров“ №21, Бизнес център Люлин 6, ет.2,
представлявано от Я. Й. О. и Б. Р. иск с
правно основание чл.439 ал.1 от ГПК – за приемане за установено по отношение на
ответника „КРЕДИТ ИНКАСО
ИНВЕСТМЪНТС БГ“ ЕАД, ЕИК *********, че ищецът Ц.Г.П., с ЕГН ********** не дължи сумите за събирането,
на които е образувано изп. дело №20208890400036 при ЧСИ Д. С. , а именно:
законна лихва в размер на
4 239.57 лева, главница в размер
на 4 298,29 лева, ведно
със законовата лихва от
09.08.2018г., която за периода от 09.08.2018г. - 27.01.2020г. е в размер
на 641.24 лева, съдебни
разноски - 886.14 лева и
юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лева, поради изтекла
погасителна давност, като неоснователен.
ОСЪЖДА Ц.Г.П., с ЕГН ********** ***, с пълномощник адв.В.С.Ц.,***, със служебен
адрес: гр.Пазарджик, ул.“Иван Вазов“ №5, ет.1, офис 101 да заплати на „КРЕДИТ
ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр.София, 1336, район Люлин, бул.“Панчо Владигеров“ №21, Бизнес център Люлин 6,
ет.2, представлявано от Я. Й. О. и Б. Р. разноски по делото за юрисконсултско
възнаграждение в размер на 150 лева.
Решението подлежи на обжалване с
въззивна жалба пред Пазарджишкия Окръжен съд в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: