МОТИВИ : Против подс.А.А.М. е предявено обвинение за престъпление по чл.191ал.3 вр. с ал.1 от НК-
за това,че от 04.10.2017г. до 13.02.2019г. в гр.Л. в А.
и в гр.Гурково, ул.“Латинка“№22,като
пълнолетен,без да е сключил брак,заживял съпружески с лице от женски пол, ненавършило
14 годишна възраст С.Т.Е..
РП-Казанлък,редовно призована, изпраща представител
,който взема становище, че на подсъдимия
М. следва да се наложи наказание при
усл.на чл.55ал.1т.1 от НК.
Адв.П. ,като защитник на подс.М.,който не се явява в
с.з. счита,че не са налице достатъчно доказателства за това същия да е извършил
престъпление по чл.191 ал.3 от НК,като моли съда да му определи адм.наказание за извършено деяние по чл.191 ал.1 от НК.
По делото са събрани гласни и писмени доказателства,
от съвкупната преценка, на които Съдът намира за установена следната фактическа
обстановка :
През лятото на 2017г. подс.А.А.М. *** и св.С.Т.Е. /род. на ***г***,където
тя живеела.Харесали се и се срещали няколко пъти.По-късно имали и сексуални
контакти. Майката на св.Е. помолила подс.М. да я вземе със себе си в А.. Подсъдимият
се съгласил тя да замине с него в Л., където работил. Посетили нотариус в
гр.Казанлък, където майката на св.С.Е. подписала декларация,с която заявила
съгласие М. да придружава дъщеря ѝ при пътуване извън страната, тъй като
св.Е. била на 13г. и не можела да пътува сама.
На 04.10.2017г. подс.М. и св.Е. напуснали Р.България
през Аерогара - София и заминали в А.. Там, в гр.Л., заживели заедно.Опитали се
да намерят работа на малолетната, но поради ниската ѝ възраст не успели.През
месец януари 2018г. разбрали, че тя е бременна и на 22.03.2018г. двамата се
върнали в България.Останали в дома на подсъдимия и неговите родители в гр.Гурково.На
08.04.2018г. подс.М. заминал отново за А., за да работи.Св.С.Е. продължила да
живее в дома му,тъй като в с.Н.М.нямало условия за отглеждане на дете, като подсъдимия
осигурявал средства за издръжката ѝ. На 11.06.2018г. св.Е. родила дете - Г.С.Е..
Горната фактическа обстановка се потвърждава от показанията на разпитаните свидетели както
в хода на съдебното следствие,така
и тези на св.Д.,дадени в хода на
досъдебното производство.
Пострадалата св.С.Е. твърди,че се запознали с М.,като ходили заедно в А. и
тя забременяла.После се върнали в България и живели в гр.Г.в дома му две години.Там същата родила детето,като
след това бабата и майка на подсъдимия го гледали,а той работел в А..По-късно
тя си заминала в с.Н. м., а детето останало за отглеждане в Г.при неговите близки.
Според майката на подсъдимия - св.З.Ч.,двамата се запознали в България и заминали за А.. След като се
прибрали оттам казали ,че С. е бременна и я прибрали у тях.А. ходел периодично
до А.,за да работи и да я издържа.В дома
им в гр.Гурково,Е. стояла до навършване на 6 месеца на детето.По-късно тя си
тръгнала и го оставила при тях на отглеждане.
Св.С.Ч. е роднина на майката на
подсъдимия,като обясни,че преди две години,когато отишъл в дома им в гр.Г.заварил пострадалата,като А.
му казал,че се запознали и се харесали.Тя живяла при него и била
бременна.По-късно родила, но детето го
гледали майката и бабата на А.. Двамата ходили и в А. веднъж.
От показанията на св.С.И. се установява,че
е социален работник в „Отдел
закрила на детето“ в гр.Гурково.Получили сигнал ,че пострадалата живее с подс.М.
и е забременяла.Посетила адреса в гр.Г.и намерила пострадалата,която обяснила,че той е
в А. и били от около 9 месеца заедно.Пребивавали известно време и в А..
Св.М.Д. не се яви в съд.зала за
разпит ,поради което бяха приобщени показанията й дадени в хода на досъдебното
производство и тези пред друг състав на съда.Същите се различават единствено в
това,че в хода на съдебното следствие
,същата е твърдяла,че действително пострадалата и подсъдимия са пребивавали
заедно в А.,но живеели разделени.
Съдът обаче не кредитира тези показания,тъй като същите са изолирани и не
кореспондират с останалите събрани при
повторното разглеждане на делото гласни и
писмени доказателства.
Видно от справките изх.от ОД на
МВР-Стара Загора / на л.91 и 94 от ДП/ се установява,че пострадалата свидетелка
и подсъдимия са напуснали РБългария на
04.10.2017г./ т.е. първоначалната
дата за която е предаден на съд подс.М./ и по-късно отново са влезли в страната
на една и съща дата,което опровергава твърденията на защитата,че двамата не са
живеели заедно в гр.Л.,А..
Горната фактическа обстановка се потвърждава и от приложените по делото
писмени доказателства- сигнал на ДСП-Гурково,уведомление от д-р Пенев №
47/11.04.18г., декларация от св.Ч. от 13.04.18г.,писмо от ДСП-Г.от
14.06.18г.,социален доклад за оценка на
постъпил сигнал от 13.04.18г.,социален
доклад на ДСП-Г.от
10.05.18г.,удостоверение за раждане на детето Г. Е.,амб.листове,писмо от д-р
К.М. от 12.12.18г.,ведно с медицинска документация за новородено.
С оглед на
така изложените гласни и писмени доказателства, Съдът намира, че се
установи по безспорен и несъмнен начин, че както от
обективна, така и от субективна страна подс.А.М. е осъществил
престъпния състав на чл.191 ал.3 вр. с ал.1
НК.Чрез обективираните си действия, същият е извършил изпълнителното деяние, а именно като пълнолетен е заживял съпружески с
лице от женски пол, ненавършило
14-годишна възраст в лицето на св.С.Е. в периода 04.10.17г. до 13.02.2019г., първоначално
в гр.Л. А.,а след това и в гр.Г..
Същият е
действал при форма на вина - пряк умисъл - съзнавал е общественоопасния характер на деянието,предвиждал е общественоопасните му
последици и е искал тяхното настъпване, поради което
ще следва да бъде признат за виновен и наказан.
При определяне вида и размера на наказанието на подс.А.М. за извършеното от
него деяние по чл.191ал.3 вр. с ал.1 от НК,
съдът отчита като отегчаващи вината обстоятелства - лошите
характеристични данни.Смекчаващите вината обстоятелства обаче са многобройни -
чистото съдебно минало,обстоятелството,че работи, младата възраст,проявените
грижи както към непълнолетната съжителка, така и към общото им дете.При това
положение съдът намира ,че на осн.чл.55ал.1т.1 от НК наказанието му следва да
се определи под законоустановения минимум,а именно в размер на ШЕСТ МЕСЕЦА
ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
На осн.чл.66ал.1 от НК, съдът намира,че следва да отложи изтърпяването на
така наложеното наказание на подс.М. ,с оглед и на обстоятелството,че същият е трудово ангажиран и неговите близки
се грижат за общото им дете, като
следва да му се даде възможност да се поправи и превъзпита,поради което му
определя ТРИ ГОДИШЕН ИЗПИТАТЕЛЕН СРОК.
По
делото не са направени съдебни разноски.
В този смисъл е постановената присъда.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :