Р Е Ш Е Н И Е №
260476
гр.Пловдив 03.12.2020г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Пловдивският окръжен съд,четиринадесети
съдебен състав,в открито съдебно заседание на тридесети ноември през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:АННА
ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:РАДОСЛАВ РАДЕВ
ИВАН АНАСТАСОВ
при секретаря ВАЛЕНТИНА ВАСИЛЕВА,като разгледа докладваното
от съдията Р.Радев в.гр.д.№1677/2020г. по описа на
ПОС,за да се произнесе,взе предвид:
Обжалвано е решение №1302/13.04.2020г. по гр.д.№13016/2019г. по описа на РС-Пловдив,ІII бр.с-в изцяло.Сочи се неправилност и незаконосъобразност и искане за отмяна с
постановяване на ново,с което да се прекрати производството по делото,като
жалбоподателя сочи,че българският съд не е компетентен да постанови развода
между страните.
Въззиваемата страна счита решението за
правилно и законосъобразно и като такова моли същото да се потвърди.Претендира
за разноски.
Пловдивският окръжен съд,като
прецени събраните по делото доказателства,с оглед становището на страните,намира
за установено от фактическа и правна страна следното:
Страните по делото са съпрузи от
08.10.2004г.,който са сключили
с акт №**** на Община-****.От брака си имат родени две
деца-И.,родена на ***г. и Х.-родена на ***г.
По отношение на компетентността на съда.
Компетентен да разгледа делото за развод е българският съд,тъй като и
като настоящ и като постоянен адрес на страните е посочен в РБългария,а
не в Обединеното Кралство,поради което не може чужд съд да се произнася относно
развода между страните.Факта,че призовката е получена от сестрата на
жалбоподателя,не я прави неправилно връчена,а с оглед близостта между брат и ссетра следва да се приеме,че жалбоподателя още в момента
на получаване на преписа от исковата молба и доказателствата към нея е узнал за
воденото срещу него дело за развод и е имал възможност да подготви защитата си.
По отношение въпроса за вината.
От момента на сключването на брака страните са заживяли
добре,като са полагали взаимни грижи и уважение един към друг.С течение на
времето обаче връзката между тях охладняла и същите са се отчуждили.След
заминаването на семейството за Обединеното Кралство най-напред съпругът се е
грижил за доходите в семейството,но впоследствие е спрял и това е довело до
разрива в отношенията между страните.Не се е установило по делото страните да
са имали извънбрачни връзки,но несходството в характерите им е достатъчно
основание за развод между тях.От показанията на св.В.,който е брат на ищцата
може да се направи обоснован извод,че към настоящия момент бракът между
страните е изчерпан от съдържание и същия следва да бъде прекратен,като основна
вина за неговото разстройство има съпругът,който не е полагал достатъчно грижи
за семейството и за болното си дете И.,а се е грижил единствено за себе си,а
освен това и е напуснал семейното жилище.
От така установената фактическа
обстановка настоящата съдебна инстанция намира,че вина за разстройството на
брака има съпругът и решението в тази му част е правилно и следва да се
потвърди,тъй като същия изцяло е преустановил грижите за децата ,поради което
вината за изпразването на брака от
съдържание е изцяло негова.
По отношение въпроса за родителските права.
Правилно районният съд е преценил,че след като брачните провинения са
изцяло от страна на съпруга,то родителските права следва да се предоставят на
майката,която и в настоящия момент се грижи за отглеждането и възпитанието на
двете деца-И. и Х.Възможностите за отглеждане при нея са добри,освен това и
двете деца са момичета,поради което връзката между майка и дъщери е достатъчно
добра и силна.Правилно е преценено,че един разширен режим на свиждане на бащата
с децата ще изиграе роля,тъй като не бива да се къса и връзката между бащата и
неговите дъщери,поради което и в тази му част решението следва да се потвърди.
По отношение въпроса за семейното жилище.
Съдът не следва да се произнася по въпроса за семейното жилище,тъй като
същото в настоящия момент е в Обединеното Кралство.
По отношение въпроса за издръжката.
Първоинстанционният съд е определил издръжка за всяко от
децата по 250лв. месечно,като е счел,че този размер е достатъчен за
отглеждането и възпитанието на децата.Настоящата инстанция намира решението за
правилно и законосъобразно и в тази му част,тъй като липсват представени
трудови договори за всяка от страните,а и заболяването на детето И.
предразполага към определяне на размер,който би могъл да покрие основна част от
нуждите за отглеждането и възпитанието на децата съобразно икономическата
обстановка в страната и тяхната възраст.
По отношение въпроса за фамилното име.
По отношение на решението на районния съд в тази му част няма
противопоставяне от страна на съпруга,поради което няма пречка след
постановяването на развода съпругата да продължи да носи брачната фамилия.
Пред настоящата инстанция не са претендирани
разноски от въззиваемата страна и такива не следва да
се присъждат.
Като взе предвид
гореизложеното,съдът
Р
Е Ш И:
ОСТАВЯ
В СИЛА решение №1302/13.04.2020г. по гр.д.№13016/2019г. по описа на
РС-Пловдив,ІII бр.с-в.
РЕШЕНИЕТО е неокончателно и подлежи на
обжалване в месечен срок от датата на съобщаването му на страните,че е
изготвено пред ВКС.
Председател:
Членове: