Р Е Ш Е Н И Е
№..............от 11.03.2020г
В ИМЕТО НА НАРОДА
Кюстендилският районен съд наказателна колегия,
На двадесет и седми февруари две хиляди и двадесета година,
В публично заседание в
следния състав:
Председател:Чавдар
Тодоров
Секретар:Зоя Равенска
като
разгледа докладваното от съдия Тодоров Гр.Д №1399 по описа на съда за 2019г., и
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявени от
„ТУПЛЕКС“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в
с.Казичене, обл.София, общ.Столична, Фармапарк №1 против В.С.Д., с ЕГН **********,
с адрес ***.Предявени са искове по чл.422 ГПК за установяване съществуването на
вземане на ищеца, за което е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК и подадено възражение от страна на ответника.
Ответникът, чрез назначения от съда особен
представител по реда на чл.47, ал.6 ГПК, е депозирал отговор на исковата молба
в срока по чл.131 ГПК, в който са
оспорени предявените искове.
По делото се установи следната фактическа обстановка:
По ч.гр.д.№566/2019г. на КРС е издадена в полза на
ищеца заповед по чл.410 ГПК за изпълнение на парично задължение в размер на
246.61 лв., ведно със законна лихва от датата на подаване на
заявллението-20.03.2019г. до окончателното изплащане. В заповедта е посочено,
че вземането произтича от следните обстоятелства: непогасено задължение в
размер на 246.61 лв.-сбор от остатъчно задължение по неотчетен и невърнат
служебен аванс в размер на 142.94 лв. и остатъчна стойност до изтичане срока на
износване на невърнато предоставено работно облекло в размер на 103.67
лв.Заповедта е връчена по реда на чл.47, ал.5 ГПК, поради което и на основание
чл.415 т.2 ГПК на кредитора-ищеца в настоящето производство е указано да
предяви искове по чл.422 ГПК за установяване съществуването на вземането си.
Твърди се по исковата молба, че на 10.12.2018г. между
страните е сключен трудов договор за
длъжност „склададжия“.Страните договорили изпитателен срок от 6 мисицо, считано
от датата на постъпване на работа, договорен в полза на работодателя.В
изпълнение на задълженията си, ищецът осигурил и предоставил на ответника
работно облекло-ватиран зимен комплект, включващ един брой земно яке и зимен гащеризон на стойност 57.42
лв., както и зимни обувки на стойност 46.25 лв.
Във връзка с изпълнение на задълженията но ответника,
работодателят му предоставил служебен аванс в размер на 300 лв. за закупуване
на материали, необходими за производствената дейност на дружеството.Сумата била
предоставена лично и срещу подпис.
Със заповед №301/11.02.2019г., считано от 09.02.2019г.
трудовото правоотношение било прекратено.
Към моманта на прекратяване на трудовото
правоотношение, ответникът не бил върналполучената сума, нито предал закупени
от него материали, както и не представил разходооправдателни документи.
Трудовото възнаграждение на ответника за м.февруари
2019г. било в размер на 157.06 лв., като ищецът прихванал дължимите суми между
трудовото възнаграждение и невъзстановения аванс, в резултата на което останала
дължима сума в размер на 142.94 лв.
Съгласно чл.14, ал.1, т.1 от Наредбата за безплатното
работно и униформено облекло, при прекратяване на трудовото правоотношение,
работникът или служителят връща на работодателя предоставеното му работно
облекло, като в чл.12, ал.2 било предвидено, че ако то е загубено, унищожено
или повредено по негова вина, той носи имуществена отговорност по КТ за
остатъчната му стойност до изтичане срока на износване.Доколкото към момента
ответникът не бил изпълнил задължението си да върне работното облекло дължал на
работодателя неговата стойност-103.67 лв.
В срока по чл.131 ГПк е депозиран отговор от
ответника, чрез назначения от съда особен представител по реда на чл.47, ал.6
ГПк, в който изцяло са оспорени предявените искове.
По делото са представени и приети като доказателства:
копие от трудов договор №111810.12.2018г. и длъжностна характеристика, фактура
№**********/05.01.2018г., личен картон по образец, служебен аванс с
№**********/06.02.2019г., заповед №301/11.02.2019г-, справка от НАП и платежен
фиш за м.Февруари 2019г.Като доказателство по делото е приета и
съдебно-счетоводна експертиза, изготвена от в.л.Й..
От гореописаните доказателства, по делото се установи
следната фактическа обстанвока:
На 10.12.2018г. между страните е сключен трудов
договор, по който ответникът е назначен и започнал работа на длъжност
„складажия“.На ответника е предоставено работно облекло съгласно твърденията по
исковата молба, На 06.02.2019г. на ответника е предоставена сума в размер на
300 лв. за закупуване на материали , необходими за производствената дейност на
дружеството, като на 08.02.2019г. е издадена заповед за прекратяване на
трудовото правоотношение с посочено основание чл.325, ал.1 т.1 КТ, върху която
липсва подпис на ответника.
При гореописаната фактическа обстанвока, съдът счита,
че предявените искове по чл.422 ГПк за сумата от 246.61 лв.-остатъчно
задължение за неотчетен и невъзстановен аванс в размер на 142.94 лв. и стойност
на невърнато работно облекло в размер на 103.67 лв. са неоснователни и следва
да се отхвърлят, като съображенията на съда в тази насока са следните:
В заповедта за прекратяване на трудовото
правоотношение е вписано като основание чл.325, ал.1 т.1 КТ-по взаимно съгласие
на страните.Правната природа на това основание, го определя като договор за
прекратяване на трудовото правоотношение и представлява съвпадане на насрещните
изявления на двете страни по трудовото правоотношение.В случая, върху
представената по делото заповед липсва подпис на ответника, като по делото и липсват
данни същата да е достигнала до неговото знание.В този смисъл, съдът намира, че
ответникът в производството не доказа прекратяване на трудовото правоотношение,
каквото възражение е въведено с отговора на ответника.
При горните изводи, относно недоказаност на
прекратяването на трудовото правоотношение, то иска за установяване
съществуването на сума-стойност на невърнато работно облекло е неоснователен,
доколкото от данните по делото се налага извод, че трудовото правоотношение
продължава да съществува.
При горните изводи, то неоснователен е и иска за
стойност на неотчетен служебен аванс.При условията на съществуващо трудово
правоотношение, то липсват основания за присъждане на подобни суми, без
процедура по чл.203 и сл КТ, поради което и този иск е неоснователен и следва
да се отхвърли.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
Отхвърля предявените от „ТУПЛЕКС“ ЕООД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление в с.Казичене, обл.София,
общ.Столична, Фармапарк №1 против В.С.Д., с ЕГН **********, с адрес *** искове
по чл.422 ГПК за установяване съществуването на вземания по заповед №315 от
20.03.2019г., издадена по ч.гр.д.№566/2019г. на КРС.
Решението подлежи на обжалване пред
ОС гр.Кюстендил в 2 седмичен срок от връчването му на страните.
Райнен
съдия: