Р Е Ш Е Н И Е
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
№…...……….
Гр.София, 07.02.2020год.
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, IV” в” състав,
в открито съдебно заседание, проведено
на седми февруари две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елена Иванова
ЧЛЕНОВЕ: Златка Чолева
Мл.съдия Андрей
Георгиев
при участието на секретаря ЦветослаМаргарита
Димитрова, като разгледа докладваното от съдия Зл.Чолева
гр.дело № 12807 по описа за 2017 година,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258
– чл.256 от ГПК.
Обжалва се решение на СРС, 42 състав под №
160234 от 30.06.2017г., постановено по гр.дело № 71584/ 2016г., с което е признато за установено, на основание
чл.422 от ГПК, вр. с чл.415 от ГПК, вр. чл.7, пар.1,б.“б“ от
Регламент /ЕО/ 261/2004г. на Европейския парламент и на Съвета от 11.02.2004г., че „Б.Е.“ АД дължи на В.Д.В. - сумата от 400,00
евро, като обезщетение за закъснял полет FB568 от летище Аликанте до летище
София, ведно със законната лихва от 17.10.2016г.- до окончателното изплащане,
за която сума е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по ч.гр.дело №
58045/2016г. по описа на СРС, 42 състав. Решението се обжалва и в частта за
разноските.
Въззивникът „Б.Е.“ АД се
позовава на отменителните основания-
незаконосъобразност и неправилност. Поддържа, че след като с доклада по делото
от първата инстанция е прието ,че всички факти по делото са спорни и че в доказателствена тежест на ищеца е установяване голямото
закъснение на процесния полет, необосновано при липса
на каквито й да било представени от
ищеца доказателства за последния факт, е приел същия за доказан. Възразява, че
по делото не са доказани параметрите на твърдяното закъснение – дали е три или
повече часа. В тази връзка моли настоящата инстанция да съобрази, че
съдържащото се в негово писмо признание на закъснението на полета не съдържа
признание относно времето на това закъснение. Възразява, че от ищеца не
доказано явяването му навреме за процесния полет на
гишето за регистрация, съгласно изискването на чл.3,пар.3
от Регламента. Въззивникът-ответник намира за
неправилен извода на първата инстанция, с който е прието , че от него не е
доказано наличието на извънредни обстоятелства, които изключват отговорността
му , като неправилно не е ценил представения с исковата молба протокол за
повреда и липсата на заявено от ищеца оспорване на твърдяния
от него /ответника/ факт – удар на птица. С изложените доводи, въззивникът-ответник мотивира искането си за отмяна на
обжалваното решение и вместо него – постановяването на друго, с което
предявеният иск да бъде отхвърлен като неоснователен. При условията на
евентуалност- в случай, че жалбата му бъде отхвърлена, заявява възражение по
чл.78,ал.5 от ГПК – за прекомерност на адвокатското възнаграждение, заплатено
от въззиваемата страна.
Въззиваемият
В.Д.В. оспорва жалбата като неоснователна и заявява искане за потвърждаване на
атакуваното първоинстанционно решение по съображения,
подробно развити в депозирания в срока по чл.263,ал.1 от ГПК писмен
отговор. Претендира присъждане на
разноските по делото за въззивното производство.
Софийски градски съд,
като обсъди становищата и доводите на
страните и доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност, приема
за установено следното от фактическа
и правна страна:
Въззивната
жалба е подадена в срок , от легитимирано лице и срещу подлежащ на обжалване
съдебен акт, поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана
по същество.
При
извършената проверка по реда на чл.269, предл.1 от ГПК, настоящият съдебен състав установи, че обжалваното решение е валидно и
допустимо. Ето защо, съдът дължи произнасяне по съществото на правния спор в
рамките на доводите, заявени с въззивната жалба, от
които е ограничен, съгласно нормата на чл.269,предл.2
от ГПК.
Настоящият
съдебен състав намира, че исковата претенция се явява доказана и основателна по
следните съображения:
Между
страните по делото няма спор, а и от представения електронен билет се
установява, че между тях е сключен валиден договор за въздушен превоз с редовен
полет FB568,
който е следвало да бъде реализиран на датата 24.06.2016г. от летище Аликанте –
до летище София, с начален част на излитане 0.50часа и час на кацане- 04.45ч.
Настоящият
съдебен състав приема, че правилно от първата инстанция е прието, че по делото
е представен електронен писмен документ, изходящ от ответника, в който се
съдържа негово извънсъдебно признание на неизгодния за него факт на
закъснението на процесния полет с повече от 3 часа /електронното
писмо на ответника л.8 от първоинстанциононто дело/. Действително,
в писмото липсва посочване на точната продължителност на закъснението,
но доколкото това писмо на ответника е в отговор на жалбата на ищеца, а в
последната ищецът изрично се позовава на закъснение от повече от 3 часа ,
настоящият съдебен състав приема, че признанието в писмото на ответника касае
освен закъснението и неговата продължителност.
Нещо повече, настоящата инстанция
приема, че в доказателствена тежест на ответника,
съгласно правилото на чл.154,ал.1 от ГПК, е установяването на точното
изпълнение на договорното му задължение във времево отношение - за реализиране
на полета в указания от него времеви период. В тази връзка от настоящата
инстанция са дадени указания на ответника
по реда на чл.154,ал.1 от ГПК и
му е предоставена възможност за ангажиране на доказателства. Доказателства от ответника за изпълнението на
задължението му точно във времево отношение по делото не са ангажирани в
настоящото въззивно производство по реда на
чл.266,ал.3 от ГПК.
Съгласно задължителната за настоящия съдебен
състав, на основание чл.633 от ГПК, практиката на Съда на ЕС / решение от 19.11.2009 г. по съединени дела
С-402/07 и С-423/07/, нормите на
чл.5- чл.7 от Регламент /ЕО/ 261/2004г. трябва да се тълкуват
в смисъл, че пътниците на
закъснели
полети също имат право
на
обезщетение по силата на
този регламент, ако понасят поради
такива полети загуба на време,
равна на или по-голяма от
три часа, тоест когато достигат
своя краен пункт на пристигане
три часа или повече след
предварително планираното от въздушния превозвач
време за пристигане по разписание. В конкретния случай, съдът приема, че доказаното закъснение от
повече от 3 часа, обосновава приложението на чл.7 от Регламента.
Съдът намира за неоснователен довода на въззивника-
ответник за недоказано от ищеца явяване на гишето за регистрация не по-късно от
45 минути преди обявения час за излитане, съгласно изискването на чл.3,пар.2,б.“а“ от Регламент /ЕО/ 261/2004, основано на възражението, че представената по
делото бордна карта за процесния полет на името на
ищеца не доказва този факт.
Представената по делото бордната карта, издадена на името на ищеца на
основание притежаван от него електронен самолетен билет за процесния
полет, е документ, отговарящ на легалната дефиниция, закрепена в чл.2, б.“ж“
от Регламент /ЕО/ 261/2004,
поради е доказателство за факта, че резервацията на ищeца е потвърдена от ответника, както и че ищецът
се е явил на гишето за регистрация своевременно , съгласно изискванията на
чл.3,пар.2,б.“а“ от Регламента, доколкото бордната
карта съдържа баркод, в който след разчитането му от
ответника при регистрацията на ищеца на гишето, е включена и информация относно
точния час на явяване на ищеца. В тази
връзка следва да се посочи, че от ответника не са ангажирани доказателства, относно
съхраняваната в неговата система информация,
които да установяват възражението му, че ищецът се е явил за регистрация
на гишето след указания в бордната карта част- 04.10ч.
На
последно място, съдът приема, че от ответника, в съответствие с носената от
него доказателствена тежест по чл.154,ал.1 от ГПК, не
са ангажирани никакви доказателства, които да установяват наличието на
обстоятелства, изключващи отговорността му, като попадащи в приложното поле на чл.5, пар.3 от Регламента.
Правоизключващото си възражение ответникът
основава на два факта- техническа повреда и удар от птица в корпус на самолета,
са недоказани по делото. Позоваването на
факта на настъпил удар от птица в корпуса на самолета от страна на самия
ответник в разменена между него и ищеца
кореспонденция, не доказателство за
действителното настъпване на този факт, тъй като правната стойност му е единствено на твърдение на
страната /ответник/, което подлежи на доказване. Доказателства за този факт по
делото от ответника не са ангажирани. Що се отнася до твърдяната от ответника техническа повреда, тя също не се установява,
доколкото липсват доказателства
описаният в протокола самолет да е бил именно този, с който е следвало да бъде реализиран процесният полет. Нещо повече, дори хипотетично да се
приеме, че повредата касае именно самолетът, с който е следвало да бъде
реализиран процесният полет, то от ответника, в
съответствие с носената от него доказателствена
тежест, не са ангажирани никакви
доказателства по делото, които да установяват, че посочената повреда е била от такова естество, че не е могла да
бъде избегната въпреки взетите всички от негова страна необходими мерки,
съгласно изискването на чл.5,пар.3 от Регламента.
Задължение на ответника е поддръжката на самолета в техническа изправност,
поради което същият би могъл да се позове на изключението по чл.5,пар.3 от Регламента само в хипотезата, при която докаже, че
се касае за неочаквана, непредвидима и непредотвратима техническа повреда.
Доказателства в тази връзка по делото не са ангажирани от ответника.
С
оглед гореизложените мотиви, настоящият
съдебен състав приема, че по делото е доказано наличието на елементите от
фактическия състав по чл.7,пар.1,б.“б“ от Регламент
/ЕО/ 261/2004, обосноваващи основателността на претенцията на ищеца за
обезщетение в пълния претендиран размер от 400,00евро,
предвид липсата на спор между страните относно разстоянието между отправната и
крайната точка на процесния полет .
Поради съвпадане на изводите на
настоящата инстанция с тези на първата, обжалваното решение следва да бъде
потвърдено, а въззивната жалба срещу него- оставена
без уважение, като неоснователна.
При горния изход на делото и на
основание чл.78,ал.1 от ГПК въззиваемият-ищец има правото на разноски за въззивната инстанция в размер на 300,00лв.- адвокатско
възнаграждение. Неоснователно е възражението на въззивника-ответник
по чл.78,ал.5 от ГПК – за прекомерност на адвокатското възнаграждение,
заплатено от въззивника-ищец, тъй като то е в рамките
на минималния размер по чл.7,ал.2 от Наредба № 1/2004г.
Воден от горните мотиви, Софийски
градски съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
решението на СРС, 42 състав под № 160234 от 30.06.2017г., постановено по
гр.дело № 71584/ 2016г.
ОСЪЖДА
„Б.Е.“ АД да заплати на В.Д.В.-
сумата от 300,00лв.- разноски по делото за въззивното
производство, на основание чл.78,ал.1 от ГПК.
Решението е окончателно и не
подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.