РЕШЕНИЕ
№ 1333
гр. Варна , 10.12.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 6 СЪСТАВ в публично заседание на
шестнадесети ноември, през две хиляди и двадесета година в следния състав:
Председател:Радостина С. Методиева
Секретар:Красимира В. Манасиева Димитрова
като разгледа докладваното от Радостина С. Методиева Административно
наказателно дело № 20203110203344 по описа за 2020 година
Производството е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН по
жалба на Н. Г. Г. ЕГН ********** против Електронен фиш серия К №
1506815, с който за нарушение на чл. 21, ал.2, вр. чл. 21, ал.1 от ЗДП му е
било наложено адм. наказание глоба в размер на 600лв. на основание чл. 182,
ал.2, т.6 от ЗДП.
В жалбата си въззивникът твърди, че ЕФ е неправилен,
незаконосъобразен и съставен при съществени нарушения на процесуалните
правила. Твърди се, че в законоустановения срок е депозирал възражение и е
подал декларация, в която е посочил, че друго лице е извършител на
нарушението – Г.П.Г.. В последствие се оказало, че превозното средство се
управлява от жена и той отново бил привикан от началника на Видеоконтрол
и дал обяснения. Сочи, че тогава му бил показан снимков материал и поискал
отново да му бъде предоставена възможност да посочи кое е лицето
управлявало автомобила. Такава възможност му била предоставена и той
подал нова декларация, но тъй като това било направено след изтичане на
срока, издадения против него фиш не бил анулиран. На следващо място сочи,
че нарушението било заснето с мобилно техническо средство, което налагало
отговорността да бъде ангажирана по реда на ЗАНН чрез съставяне на АУАН.
Навежда твърдения за липса доказателства за техническата изправност на
средството, заснело нарушението, както и за това, че не бил отчетен
толеранса при измерване на скоростта. Моли ЕФ да бъде отменен.
1
В съдебното производство процес. представител на въззивника
поддържа жалбата. Същият заявява, че оспорва констатациите отразени в ЕФ,
а във фазата по същество моли ЕФ да бъде отменен като претендира
присъждане на направените по делото разноски пред настоящата инстанция,
както и тези направени при предходно разглеждане на делото.
За въззиваемата страна, редовно призована за датата на съдебното
заседание, представител не се явява. По делото са постъпили писмени
бележки от ю.к. К.Л., в които същата изразява становище за неоснователност
на жалбата и моли ЕФ да бъде потвърден. Претендира присъждане на
юрисконсултско възнаграждение, а в условията на алтернативност отправя
искане за определяне
На адвокатско възнаграждение в минималния размер от 100лв.
След преценка на доводите на жалбоподателя и с оглед събраните по
делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна
следното:
На 13.11.2019г. на въззивникът Г. бил връчен ЕФ Серия К № 1506815,
съставен за това, че на 15.02.2017г. в 14:03ч., в Община Варна по път Е-70 в
посока гр.Варна, до б-я „Петрол“ при въведено ограничение на скоростта
80км/ч с пътен знак В-26 от ЗДП е управлявал л.а. „Пежо“ с рег. № В 01 62 РК
със скорост от 134км/ч. Нарушението било установено и заснето с техническо
средство TFRM 1М - 646/14 е квалифицирано като такова по чл.21 ал.2 вр.
ал.1 от ЗДП. След връчване на ЕФ, на същата дата 13.11.2019год.,
въззивникът подал декларация по чл.189 ал.5 от ЗДП, в която посочил, че
автомобила при извършване на нарушението е бил управляван от Г.П.Г.. По
повод на тази декларация била извършена проверка, при която при
възпроизвеждане на заснетия клип се установило, че превозното средство е
било управлявано от жена. Въззивникът бил поканен да се яви за преглед на
видеоклипа заснел нарушението. На 06.12.2019год. въззивникът се явил и
изгледал записа. На същата дата той депозирал писмени обяснения до
началника на Сектор ПП, в които описал обстоятелствата изложени по-горе и
поискал да му бъде дадена възможност да посочи действителния извършител
на нарушението. На 13.12.2019год. въззивникът подал нова декларация, в
която посочил, че автомобила е бил управляван от Р.К.Г.. Тъй като обаче тази
декларация била подадена след изтичане на посочения в закона срок от 14 дни
от връчване на фиша, той не бил анулиран.
В хода на съдебното следствие като свидетел показания е дала Д.П..
Същата сочи, че познава въззивника от около 10 години като той й бил
кръстник. Сочи че въззивникът живеел с баща си дълги години който
управлявал и личния му автомобил. Заявява, че на 15.02.2017год. въззивникът
бил в командировка извън гр.Варна в района на гр.Търново.
2
Съдът служебно изиска от сектор „ПП” при ОД-МВР-Варна клипът от
заснетото нарушение- видеоклип 11470, който възпроизведе в съдебно
заседание и от който се установи, че водач на превозното средство е лице от
женски пол.
Като доказателства към АНП са приложени списък с намерени фишове
касаеща ЕФ К1387772; протокол за използване на АТС или система
приложение към чл.10, ал.1; удостоверение за одобрен тип средство
измерване № 10.02.4835; протокол № 1.1.17 от проверката на мобилна
система за видеоконтрол „TFR-1M“; справка за регистрацията на МПС с
ДК№ В 0162РК; справка за местата за контрол на скоростта, оповестени на
интернет страницата на ОДМВР Врана за дата 15.02.2017год.; декларация от
13.11.2019год. изходяща от Н. Г. Г. ; декларация от 13.12.2019год. изходяща
от Н. Г. Г.; Обяснение от Н. Г. Г. до началника на сектор ПП от
06.12.2019год.; писмо изходящо от началник сектор ПП и адресирано до
въззивника, както и снимка с точни координати на нарушението.
Допълнително в хода на съдебното следствие като писмени
доказателства са приети още преписи от ЕФ К № 1506815/15.02.2017 година
от ОДМВР-Варна, писмо УРИ:819000-6057/03.02.2020 година на Началник
Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР-Варна, Обяснения с вх. №
УРИ:819000-60279/06.12.2019 година от Н. Г. Г., писмо УРИ:819000-
12659/09.03.2020 година на Началник Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР-
Варна, приемо-предавателен протокол (опис №1) от дата 04.02.2020 година за
предадени кореспондентски пратки към Български пощи, както и Заповед №
ЕDN-2695/21.12.2018 година за ползване на служебни автомобили от
управленския персонал, както и справка от началника на Сектор „ПП“ при
ОДМВР Варна, ведно с приложена към нея разпечатка от инф. система на ОД
на МВР Варна сектор ПП.
Изложената по-горе фактическа обстановка съдът прие за установена
въз основа на всички събрани в хода на съдебното доказателства, както
писмени, така и гласни и ВДС, които са последователни, взаимно обвързани,
непротиворечиви и се кредитират от съда изцяло с доверие. Анализирани
поотделно и в съвкупност събраните доказателства не налагат различни
изводи.
При така установената по делото фактическа обстановка и въз основа на
императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издадения
ел.фиш относно законосъобразността му,обосноваността му и
справедливостта на наложеното административно наказание, съдът прави
следните правни изводи:
Въззивната жалба е депозирана в законния срок и от надлежна страна,
поради което е процесуално допустима.
3
Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал.4 от ЗДП в редакцията към датата
на нарушението (ДВ бр. 101 от 2016 г., в сила от 21.01.2017 г.), при
нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или
система, в отсъствието на контролен орган и на нарушител се издава
електронен фиш за налагане на глоба в размер, определен за съответното
нарушение. Електронният фиш съдържа данни за: териториалната структура
на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено
нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението,
регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на
когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението,
нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката или мястото на
доброволното й заплащане. Образецът на електронния фиш се утвърждава от
министъра на вътрешните работи.
В случая съдът констатира, че ЕФ отговаря на формалните изисквания
описани по-горе. Използван е утвърдения от Министъра на вътрешните
работи образец на документа, а същият съдържа всички изискуеми от закона
данни.
Съгласно ТР № 1 от 26.02.2014год. по т.д. № 1/2013год. на ВАС
издаването на ЕФ е строго ограничено и е възможно само в случаите на
предварително стационарно позиционирани технически средства, със
съответните обозначения за съществуването им (чл. 165, ал.2, т.6 и т.7 от
ЗДП), които работят на автоматичен режим без нужда от обслужване от
съответния контролен орган. Видно от мотивите на ТР водещото в случая е
необходимостта от наличието на правила които да бъдат достатъчно ясни и
подробни, за да дадат на гражданите съответно указание за условията и
обстоятелствата, при които контролните органи имат право да ползват и
мобилни технически средства.
Съгласно чл.189, ал.4 от ЗДП (в редакцията към датата на нарушението
вписана в ЕФ - ДВ, бр. 101 от 2016г.) при нарушение, установено и заснето с
автоматизирано техническо средство или система, в отсъствие на контролен
орган и на нарушител се издава електронен фиш за налагане на глоба в
размер, определен за съответното нарушение. В §.65 от ДР на ЗДП е дадена
легалната дефиниция за автоматизирани технически средства и системи като
видно от нормата това са уреди за контрол, работещи самостоятелно или
взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за измерванията,
които установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или
4
отсъствие на контролен орган и могат да бъдат:
а) стационарни – прикрепени към земята и обслужвани периодично от
контролен орган;
б) мобилни – прикрепени към превозно средство или временно
разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в присъствието на
контролен орган, който поставя начало и край на работния процес.
На основание чл.165, ал.3 от Закона за движението по пътищата
Министърът на вътрешните работи е издал НАРЕДБА №8121з-532 от
12.05.2015г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически
средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата, обн.
ДВ, бр.36 от 19.05.2015г., с която се уреждат условията и редът за използване
на автоматизирани технически средства и системи (АТСС) за контрол на
правилата за движение по пътищата. В чл.2 от Наредбата се прави
разграничение между стационарни и мобилни АТСС, като чл.3 гласи, че за
установените от АТСС нарушения на правилата за движение по пътищата се
издават електронни фишове чрез използване на автоматизирана
информационна система.
Анализа на всички посочените нормативни разпоредби налага извода,
че към дата на нарушението отразена в ЕФ - 15.02.2017год. нарушенията на
правилата за движение по пътищата могат да се установяват и санкционират,
чрез издаване на електронен фиш, не само чрез използване на стационарни
АТСС, обозначени със съответен пътен знак и оповестени по законово
определения за което начин, а и посредством мобилни автоматизирани
технически средства и системи за контрол. Въведените с Наредбата
изисквания относно въвеждането в експлоатация, реда за използване, начина
на обозначаване на зоната за контрол с АТСС и автоматизирания режим на
работа, който не изисква обслужване от контролния орган - освен
включването и изключването на мобилното АТСС /чл.9 от Наредбата/,
отговарят на изискванията залегнали в цитираното по-горе Тълкувателно
решение №1 от 26.02.2014г. на ВАС – Общо събрание на колегиите, относно
непълнотите в регламентацията на работата на „техническите средства” преди
изменението на чл.189, ал.4 от ЗДвП с ДВ., бр. 19 от 2015г. В контекста на
горното настоящия съд приема, че ЕФ за нарушение за скорост по ЗДП може
да бъде издаден и когато нарушението бъде установено и заснето с мобилно
автоматизирано техническо средство или система, при условие че са
изпълнени изискванията на Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г. и не споделя
противното становище изложено в жалбата.
В случая от събраните по делото доказателства се установява, че
контролните органи са изпълнили изискванията на чл.4 от Наредбата
5
контролът да се осъществява със АТСС, одобрено по реда на Закона за
измерванията, притежаващо удостоверение за одобрен тип средство за
измерване и преминало първоначална или последваща проверка от
Българския институт по метрология или от лица, оправомощени от
председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор. В
горната насока са приложените към АНП Протокол № 1-9-17 от проверка на
мобилна система за видеоконтрол TFR -1M и Удостоверение за одобрен тип
средство за измерване №10.02.4835, валидно до 24.02.2020г.. Не е спорно по
делото, а и факта, че лабораторята на МВР е оправомощена да извършва
последващи проверки е публично известен. Информацията за
оправомощените лаборатории е публикувана на основание чл.55, ал.1 от ЗИ в
официалния бюлетин на ДАМТН и е достъпна на интернет страницата на
ДАМТН в рубриката Регистри – Списък на лицата оправомощени за проверка
на средства за измерване на компоненти и допълнителни устройства към тях
където лабораторията на МВР фигурира под № 19.
От друга страна видно от събраните по делото доказателства
нарушението е установено посредством мобилна система за видеоконтрол
TFR – 1M, монтирана на служебен автомобил с № СА5286ВС. Системата
обаче е била позиционирана и е работела в стационарен режим, като е била
обозначена надлежно с преместваем ПЗ Е-24, при спазване на нарочната
процедура предвидена в Наредба № 8121з-532 - разположението на пътния
знак е документира със снимков материал – чл. 7, ал.2 от Наредбата.
Документирано със снимков материал е и мястото където е бил разположен
уреда, каквото изискване е въведено в чл.10, ал.3 от Наредбата, налице е
изискуемия от наредбата протокол, а местата за контрол на съответната дата
(в това число и конкретното място) са били обявени на интернет страницата
на МВР (в горната насока е приложената разпечатка от тази страница) поради
което и пречки за съставяне на ЕФ при констатирано нарушение няма.
Отделен въпрос е ноторно известния факт, че местата за контрол на
територията на Варненска област се обявяват ежедневно и на интернет сайта
moreto.net. В тази насока е и Решение № 49/13.01.2016год. на АС Варна по
КНАХД № 3416/2015год., а и ред други.
От събраните по делото писмени доказателства и ВДС безспорно се
установява, че е извършено нарушение на чл.21 ал.2 от ЗДП. Тази норма сочи,
че когато стойността на скоростта, която не трябва да се превишава е
различна от посочената в чл.21 ал.1 от ЗДП, то това се сигнализира с пътен
знак.В случая от доказателствата по преписката се установява, че на
посочения в ел.фиш пътен участък е имало въведено ограничение на
скоростта от 80 км/ч със съответния пътен знак. В този смисъл за водачите на
моторни превозни средства е било налице задължение да не се превишава
тази скорост, което не е било изпълнено. Видно от приобщената по делото
снимка измерената с техническо средство скорост е била 138км/ч. като в ЕФ
като установена скорост на движение е посочена 134км/ч. В тази връзка съдът
6
не споделя наведеното в жалбата възражение, че в ЕФ не бил отчетен
толеранса в полза на водача доколкото същото се опровергава по категоричен
начин от приложената към АНП разпечатка от техническото средство. Видно
от нея скоростта измерена от средството е 138 км. (-3% - 4,14), а вписаната в
ЕФ скорост е 134км./ч. и точно съобразно тази скорост е отчитано
превишението.
Поради това съдът намира, че нарушението на чл.21 ал.2 от ЗДП
безспорно е допуснато. Правилно е било прието, че за това нарушение следва
да се наложи наказание на основание чл.182 ал.2 т.6 от ЗДП , тъй като именно
там е предвидена санкция за този, който превиши разрешената скорост извън
населено място с над 50 км/ч, както е в случая.
Съдът намира обаче, че авторството на описаното в ЕФ нарушение не е
доказано. По делото безспорно се установява, че не въззивникът Н.Г. е
извършил описаното нарушение, доколкото превозното средство е било
управлявано от жена. Това обстоятелство е било известно на контролните
органи и е било обективирано в приложеното по преписката писмо до
въззивника. В този смисъл, след като е било изяснено, че автомобила не е бил
управляван от въззивника или от посоченото от него лице при
първоначалната му декларация, и след като Г. е подал нова декларация, то е
следвало издадения ел.фиш да бъде анулиран и против него да се развие
производство по реда и правилата на ЗАНН. Действително, разпоредбата на
чл.189 ал.4-ал.7 от ЗДП предвижда процедурата по издаване, обжалване и
анулиране на ел.фишове. Това обаче не означава, че при спор относно
авторството на деянието, за наказващият орган не е налице законова
възможност да приложи разпоредбите на ЗАНН. В чл.24 ал.1 от ЗАНН е
предвидено, че административно-наказателната отговорност е лична, а
нормата на чл. 39 ал.3 от ЗАНН сочи, че ако нарушителя оспори
нарушението, за него се съставя акт. В случая не е налице отказ или проява на
недобросъвестно отношение от страна на собственика на превозното
средство, за да се приеме, че следва да се приложи разпоредбата на чл.188,
ал.1 от ЗДП. Напротив, въззивникът е изпълнил дадените му указания и е
подал съответните декларация, втората от които обаче е била извън
предвидения в закона срок. В случая съдът намира за нужно да отбележи още,
че е съвсем разбираемо при положение, че ЕФ се връчва повече от две години
след датата на нарушението (в случая две години и девет месеца)
собственикът на МПС-то заснето да извършва нарушение за скорост да няма
ясен спомен, да обърка, да не може да посочи веднага лицето което е
управлявало автомобила му на определена дата, още повече, че видно от
материалите по АНП декларацията е била подадена в момента на връчване на
ЕФ, към който момент на въззивникът не е била дадена възможност да
изгледа видеоклипа. Последното е било сторено на по-късен етап като след
запознаване със съдържанието на видеоклипа, в рамките на няколко дни след
това, въззивникът е подал и втората декларация.
7
С оглед на всичко изложено по-горе съдът намира, че атакуваният ЕФ е
незаконосъобразен и като такъв следва да бъде отменен, тъй като с него е
ангажирана отговорността на въззивника, за който не е доказано да е
извършил нарушението. В този смисъл е и практиката на АС-Варна - Решение
по к.а.н.д. № 1024 по описа на съда за 2017г.; Решение по к.а.н.д. №
1617/2020год. по идентични казуси.
По разноските.
Разноски претендират и двете страни в процеса като процес.
представител на въззиваемата страна прави и алтернативно искане, в случай,
че жалбата бъде уважена на ответната страна да бъде присъдено
възнаграждение в минималния размер от 100лв. определен съобразно чл.7,
ал.2, т.1 от Наредба №1 от 09.07.2004год. за минималните размер и на
адвокатските възнаграждения в редакцията от 15.05.2020год.
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал.3 от ЗАНН в съдебните
производства по обжалване на издадени НП пред районния съд страните имат
право на присъждане на разноски по реда на АПК. Разпоредбата на чл. 63,
ал.4 от ЗАНН предвижда, че в полза на юридически лица или еднолични
търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те
са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото
възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид
дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Нормата на
чл. 143, ал.1 от АПК сочи, че когато съдът отмени обжалвания
административен акт или отказа да бъде издаден административен акт,
държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един
адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета
на органа, издал отменения акт или отказ. В разпоредбата на чл. 144 от АПК
се сочи, че за неуредените в този дял въпроси се прилага ГПК.
В настоящия случай АНО е бил представляван от надлежно
упълномощен процесуален представител, който своевременно, в писмени
бележки депозирани преди даване ход на съдебните прения пред настоящия
съд, е поискал и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. С оглед
изхода на делото обаче (налице основания за отмяна на обжалвания ЕФ) и по
арг. на противното на чл.78, ал. 8 от ГПК, вр. чл.144 от АПК, искането за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение по настоящото дело е
неоснователно и се отхвърля от съда.
По искането на въззивника.
Въззивникът чрез процес. си представител претендира присъждане на
разноски за адвокатско възнаграждение за представителство пред два състава
на ВРС – настоящия и предходен разглеждал жалбата срещу ЕФ по НАХД
913/2020год. По делото е представен и списък за разноски, в който са описани
8
такива за два адвокатски хонорара - 300лв. и 150лв. Представени са и три
договора за правна защита и съдействие. Видно от първия представен договор
(л. 24 от НАХД № 913/2020год.) същият е сключен на 01.06.2020год. като с
него за защита по НАХД 913/2020год. страните са договори възнаграждение в
размер на 300лв. платено в брой. Видно от втория представен договор (л. 8 от
настоящото НАХД № 3344/2020год.) същият е сключен на 16.10.2020год. като
с него за защита по настоящото дело страните са договорили възнаграждение
в размер на 300лв., платими в брой при подписването на договора. Видно от
третия представен договор (л. 21 от настоящото НАХД № 3344/2020год.)
същият е сключен на 03.11.2020год. като с него страните са договорили
допълнително възнаграждение за процес. представителство по настоящото
дело в размер на 150лв. платено в брой при подписване на договора.
Досежно претенцията на въззивника за присъждане на разноски за
адвокатско възнаграждение направени при предходното разглеждане на
делото от друг състав на ВРС, съдът счете, че същата не следва да бъде
уважена, тъй като искането не е било направено своевременно съобразно
задължителните указания дадени с т.11 от ТР № 6/2012год. от 06.11.2013год.
по т.д. № 6/2012год. на ОСГТК на ВКС. Съгласно цитираното ТР претенцията
за разноски може да бъде заявена валидно най-късно в съдебното заседание, в
което е приключило разглеждането на делото пред съответната инстанция. В
случая от материалите по НАХД 913/2020год. не се установява претенция за
присъждане на разноски по това дело да е била заявена от въззивника или от
процес. му представител.
Досежно искането за присъждане на разноски за адвокатско
възнаграждение направени по настоящото дело, съдът счете, че то е
направено своевременно и при този изход на спора се явява допустимо и
основателно съгласно чл. 63, ал.3 от ЗАНН вр. чл. 143, ал.1 от НПК. В случая
въззивникът е представил доказателства за направени разноски за адвокатско
възнаграждение общо в размер на 450лв., която сума надвишава размера на
минималното адвокатско възнаграждение за този тип дела определен в чл. 18,
ал.2 вр. чл. 7, ал.2, т.2 от Наредбата № 1 от 09.07.2004год. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, в актуалната й редакция относима
към датите на сключване и на двата договора за правна защита и съдействие,
съответно плащане на възнаграждението на адвоката. Съдът като взе предвид,
че делото не е с фактическа и правна сложност изискващи специални усилия
за реализиране правото на защита, съответно опровергаване на обвинителната
теза от една страна и от друга направеното своевременно от страна на процес.
представител на въззиваемата страна възражение за прекомерност на
възнаграждението счете, че последното се явява основателно. Прецени, че на
въззивника следва да бъдат присъдени разноски в минималния размер
определен съобразно цитираната по-горе наредба, а именно 300лв.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1, ал.3 и ал.4 от ЗАНН, съдът
9
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш Серия К № 1506815, с който на Н. Г. Г. ЕГН
**********, за нарушаване нормата на чл. 21, ал.2, вр. чл. 21, ал.1 от ЗДП, на
основание чл.182, ал.2, т.6 от ЗДП е било наложено адм. наказание глоба в
размер на 600лв.
ОСЪЖДА ОД на МВР-Варна да заплати на Н. Г. Г. ЕГН **********, от
гр..Аксаково, ул. „Тополи“ №12, сумата от 300лв., представляващи разноски
за адвокатско възнаграждение за един адвокат.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Варненски
административен съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението от
страните, че решението и мотивите са изготвени.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
10