О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№
гр. София, 31.01.2020 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО, IV
въззивен състав, в
закрито заседание на тридесет и първи януари две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АТАНАС С. АТАНАСОВ
ЧЛЕНОВЕ: АТАНАС Н. АТАНАСОВ
мл. съдия ИВАН КИРИМОВ
като
разгледа докладваното от младши съдия Киримов в.н.ч.д. № 133 по описа на съда
за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на Глава
двадесет и втора от НПК.
Инициирано
е по повод частна жалба от адв. С.В.– САК, в качеството ѝ на служебен
защитник на Е.Б.Б., срещу определение от 13.11.2019 г. по н.ч.д. № 1361/20 г.
по описа на Софийски районен съд, НО, 5 – ти състав, постановено по реда на чл.
306, ал. 1, т. 4, предл. 2 от НПК.
В жалбата
са изложени съображения за незаконосъобразност на постановения
първоинстанционен съдебен акт. По същество се излагат доводи срещу постановките
приети с ТР № 4/19.02.2010 г. по т.д. № 4/2009 г. на ВКС, ОСНК относно
приложението на разпоредбата на чл. 189, ал. 3 от НПК. При изложените
оплаквания е направено искане обжалваното определение да бъде отменено, като
вместо него бъде постановено друго, с което искането за присъждане на разноски
в полза на НБПП да бъде отхвърлено.
Софийски
градски съд, като взе предвид доводите на жалбоподателя и отправеното искане,
въз основа на материалите по делото и закона, намира, че жалбата, с която е
сезиран, е подадена от процесуално легитимирана страна, в надлежна форма, в
законоустановения 7-дневен срок, съгласно разпоредбата на чл.
342, ал. 1 НПК, като разгледана по същество същата е неоснователна.
Съображенията за това са следните:
С протоколно
определение по н.ч.д. № 1361/2019 г. от 06.02.2019 г. СРС, 5-ти състав се е произнесъл по групиране на различни предходни
осъждания на осъдения Е.Б.Б., като е приложена и разпоредбата
на чл. 24 от НК.
Определението е било обжалвано пред СГС. Образувано е в.н.ч.д. № 922/2019 г., по описа на СГС, по което е
постановено решение № 494 от 30.05.2019 г., с което първоинстанционният съдебен
акт е потвърден. В
производството пред двете инстанции е участвал служебен защитник на осъдения – адв.
Стелла В..
За това участие пред двете
съдебни инстанции, с решение
№
СФ-8345-14583/16.07.2019 г. на НБПП на адв. В. са изплатени 240 лв. и НБПП е поискало осъждането на Е.Б.Б. да възстанови тези разходи.
С обжалваното определение първоинстанционният
съд в законоустановения състав от съдия и двама съдебни заседатели, по реда на
чл. 306, ал. 1, т. 4 НПК, се е произнесъл по това искане и е осъдил Е.Б.Б. да заплати направените за служебна защита разноски,
както и сумата от 5 лева, представляваща такса за издаване на изпълнителен лист.
Настоящият
съдебен състав счита, че изводът на районния съд за дължимост от страна на
осъденото лице на направените от НБПП
разноски за служебен защитник в производството по чл. 306, ал. 1, т. 1 от НПК е
правилен. По силата на чл. 27а
от ЗПП в определени със закон случаи, лицата на които е предоставена правна
помощ, възстановяват на НБПП направените
разноски. Съгласно чл.
189, ал. 3 от НПК, когато подсъдимият бъде признат за виновен, съдът го
осъжда да заплати разноските по делото, включително адвокатското възнаграждение
и другите разноски за служебно назначения защитник, както и разноските,
направени от частния обвинител и гражданския ищец, ако са направили такова
искане.
Видно от
доказателствата по делото, СРС е бил длъжен да назначи служебен защитник на
осъдения Б. . Това задължение за съда, произтича от текста на чл.
94, ал. 1, т. 6 от НПК, визиращо задължителна защита за лице, което е
задържано. Същевременно, задължителната защита в хипотезата на т.
6 на чл. 94, ал. 1 от НПК не предпоставя нито финансовото състояние на
лицето, на което трябва да се назначи служебен защитник, нито пък му предоставя
право на избор дали да се защитава сам или да му се назначи служебен защитник,
тъй като законодателят е решил, че в тези случаи нуждите на правосъдието са от
такова естество, че задължително изискват назначаването на професионален
защитник, ако обвиняемия/подсъдимия сам не си ангажира адвокат.
Съгласно
изричното разрешение на ТР № 4/2010 г. по т. д. 4/2009 г. на ОСНК на ВКС,
разноските за служебна защита, заплатена от НБПП също се възлагат на осъденото
лице, независимо от причината за назначаването на служебен защитник.
С това
тълкувателно решение е направено задължително тълкуване на разпоредбата на чл.
189, ал. 3 НПК и в контекста на съответствието й с чл. 6, т. 3, б.
"с" от Конвенцията на защита на човешките права и основните свободи
(Конвенцията) и е прието, че законодателното разрешение не противоречи на
Конвенцията.
Поради
изложеното не съществуват основания за преразглеждане на определението на
първата инстанция и то трябва да бъде потвърдено.
Водим от тези съображения Софийски градски съд, НО, IV въззивен
състав
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА
определение от 13.11.2019
г. ‚ постановено по н.ч.д. № 1361/2019 г. по описа на СРС‚ НО, 5 състав.
Определението е окончателно не подлежи на обжалване или протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.