Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е № 260066

    гр.Хасково, 04.02.2021 год.

 

В  и м е т о  н а  н а р о д а

 

 

Хасковският районен съд

в публичното заседание на двадесет и пети януари

през две хиляди двадесет и първа година в състав:

 

 

 

                                                          СЪДИЯ: ВАЛЕНТИНА ИВАНОВА

 

 

Секретар: Геновева Стойчева

Прокурор:

като разгледа докладваното от Съдията гр.д. № 2517 по описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Предявени са от „Водоснабдяване и Канализация“ ЕООД – гр.Хасково против Г.С.Ш.,***, искове с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК във вр. с  чл.79, ал.1 и чл.86, ал.1 от ЗЗД.

В исковата молба ищецът твърди, че в качеството си на доставчик  е доставил „Ви”К” услуги, изразяващи се във водоснабдяване, канализация, пречистване на водите и други дейности в периода от 30.06.2011 год. до 25.03.2019 год. на  стойност 2063.53 лв. Тъй като задължението да се плати посочената сума в срок от страна на ответника не бил изпълнено, то същият дължал и лихва за забава в размер на 553.68 лв. за времето от 31.07.2011 год. до 15.05.2019 год. Ищецът потърсил вземането си по реда на чл. 410 от ГПК, за което било образувано Ч.гр.д.№ 1169/2019 год. по описа на РС-Хасково. Издадена била Заповед за изпълнение на горните суми. Заповедта за изпълнение била връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК. Съдът указал на ищеца да предяви иск. С оглед на казаното ищецът също  в законоустановения срок предявява настоящия иск за установяване на вземането си. Твърди, че ответникът е потребител на „В и К” услуги за битови нужди, като същите е получавал на адрес в гр. *******************. Ищецът в качеството на доставчик по така съществуващите облигационни отношения между страните, възникнали на основание Общите условия  за предоставяне на ВиК услуги на потребителите, надлежно приети и оповестени съгласно Наредба № 4/14.09.2004 год., изпълнил задължението си и доставил на абоната услуги, изразяващи се във водоснабдяване, канализация, пречистване на водите и други дейности до имота, находящ се в гр. *******************, за който била открита партида № 120117 за периода от 30.06.2011 год. до 25.03.2019 год. За доставената вода и услуги ищецът издавал редовно фактури, възлизащи на обща стойност 2063.53 лв. Тъй като не постъпвало плащане на падежа на всяка една от фактурите, т.е. не било изпълнявано редовно едно парично задължение, ищецът на основание чл.86 от ЗЗД начислил и претендира мораторна лихва, която за времето от 31.07.2011 год. до 15.05.2019 год. възлиза на сумата 553.68 лв. Предвид изложеното, моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца сумата 2063.53 лв. - главница, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 20.05.2019 год., както и сумата 553.68 лв. - лихва за забава за времето от 31.07.2011 год. до 15.05.2019 год., които суми са присъдени в заповедното производство. Претендира разноски в заповедното и в настоящото производство.

В срока по чл.131 от ГПК назначеният особен представител на ответника подава писмен отговор. Изразява становище за неоснователността на предявения иск. Прави възражение за изтекла погасителна давност на част от вземането с твърдение, че се касае за периодични плащания по смисъла на чл. 111, б.”в” от ЗЗД и за тях е приложима кратката тригодишна давност. В този смисъл  вземането за периода от 30.06.2011 год. до 28.04.2016 год. се е погасило поради изтичането на тригодишната погасителна давност. Моли съда да отхвърли иска. В съдебно заседание се поддържа подадения отговор.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

По делото са представени описаните в исковата молба фактури и от тях е видно, че имат посоченото в нея съдържание, поради което същото не следва да се излага отново текстуално, като при необходимост ще бъде обсъдено при преценката на наведените от страните правни доводи, основани на тях.

По делото са представени Общи условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор „ВиК“ ЕООД – гр.Хасково,  като в чл.5, т.6 е предвидено, че потребителите са длъжни да заплащат ползваните ВиК услуги съгласно чл. 33, ал. 2, а именно в 30-дневен срок след датата на фактуриране. Според чл.44 от Общите условия при неизпълнение на това задължение в срока, потребителят дължи на ВиК оператора обезщетение за забава в размер на законната лихва по чл.86, ал.1 от ЗЗД, считано от първия ден след настъпването на падежа до деня на постъпване на дължимата сума по сметка на оператора.

Посоченият във фактурите адрес на имота е регистрираният постоянен и настоящ адрес на ответницата, видно от извършената справка в НБД „Население“ към ГД „ГРАО“ при МРРБ. Видно от справка за актуално състояние на трудовите договори към дата 13.01.2020 г. от НАП на името на ответницата, същата е била в трудово правоотношение последно за периода 01.01.2007г. – 28.12.2009г.

По искане на ищеца съдът назначи и изслуша съдебно-счетоводна и съдебно-техническа експертизи, чиито заключения приема като компетентни и обективно изготвени. Съдържанието на съдебно-счетоводната експертиза  не следва да бъде обсъждано, т.к. това не е необходимо за разрешаването на настоящия правен спор. Съществено е обаче да се отбележи, че вещото лице по съдебно-техническата експертиза И.И. на 08.09.2020г. не е могъл да извърши оглед в имота, тъй като, след като го е посетил, е установил, че няма никой на мястото. Оставил бележка да му се обадят за оглед с негови координати. Не получил обаждане. На 30.10.2020г. отново посетил имота на място, за да се опита да направи оглед, но отново нямало никой. Имотът изглеждал необитаем. По тази причина в.л. не може да отговори на въпроса водоснабден ли е имотът. Експертизата не може да отговори и на въпроса монтиран ли е водомер и бил ли е технически изправен за процесния период, поради факта, че не е могъл да извърши оглед на имота. По данни от ВиК дружеството потребеното количество вода е отчитано регулярно от инкасатора на дружеството, когато това е било възможно, т.е., когато е имало достъп до водомера в имота и водомерът е работел, а в другите случаи е начислявано служебно.

За процесното си вземане против ответницата ищецът в настоящото производство е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, възоснова на което е образувано Ч.гр.дело № 1169/2019г. по описа на Районен съд-Хасково. Издадена е била Заповед № 502/23.05.2019г., с която е разпоредено длъжникът Г.С.Ш., ЕГН **********,*** да заплати на кредитора „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД-Хасково, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление – гр.Хасково, ул.“Сакар“ № 2, сумите от 2063.53 лева – главница, представляваща неизпълнени парични задължения за заплащане цената на услуги по водоснабдяване, канализация, пречистване на води и други ВиК услуги за периода от 30.06.2011г. до 25.03.2019г., предоставени за имот, находящ се на адрес гр.*******************, за който е открита партида с номер 120117, и 553.68 лева – мораторна лихва за периода 31.07.2011г. – 15.05.2019г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 20.05.2019г. до окончателното изплащане, както и направените деловодни разноски в размер на 52.34 лева – държавна такса и 50 лева – юрисконсултско възнаграждение. Заповедта е била връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК, като на 01.08.2019г. заявителят е получил указания да предяви иск за установяване на вземането си, което той е сторил в срок с настоящата искова молба от 28.08.2019г.

При така установената фактическа обстановка, съдът достига до следните правни изводи по основателността на предявения иск:

Преди всичко съдът счита предявения иск за допустим, като подаден в законоустановения за това в чл.422, ал.1, вр. чл.415, ал.1, т.2 от ГПК срок и от надлежна активно легитимирана за това страна. Разгледан по същество, същият се явява изцяло неоснователен и недоказан. Безспорно е обстоятелството, че ищецът е „ВиК оператор“, по смисъла на чл.198о ал.1 от Закона за водите, и като такъв предоставя ВиК-услуги срещу заплащане на територията на гр. Хасково, където се намира и процесният имот с адрес в гр. *******************.  Ищецът обаче не проведе пълно и главно доказване, че през процесния период 30.06.2011г. – 25.03.2019г. именно ответницата е имала качеството на потребител на така предоставяните ВиК-услуги. Съгласно чл.3, ал.1 от Наредба № 4/14.09.2004г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, потребители на услугите ВиК са: собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване, включително чрез концесия, на водоснабдявани имоти и/или имоти, от които се отвеждат отпадъчни и/или дъждовни води /т.1/; и собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване на жилища и нежилищни имоти в сгради - етажна собственост /т.2/. В аналогичен смисъл са и разпоредбите на чл.2 ал.1 т.1 и 2 от ОУ на оператора. Ето защо и предвид събраните по делото доказателства, липсва основание да се направи категоричен извод, че именно ответницата има качеството на потребител на предоставяните от ищеца ВиК услуги за процесния имот. Ищецът не доказа ответницата да е собственикът на процесния имот. За установяване на същото не представи никакви доказателства, представляващи титул за собственост на името на ответницата. Наред с това, налице са данни по делото, че ответницата трайно не пребивава на адреса на имота. На този адрес тя не бе успешно призована, както в заповедното, така и в настоящото производство, което наложи процедурата по чл.47 от ГПК. Според справка за актуално състояние на трудовите договори от НАП на името на ответницата, същата е била в трудово правоотношение последно в периода 01.01.2007г. – 28.12.2009г. Нещо повече - от заключението на вещото лице по съдебно-техническата експертиза се установява, че ответницата не е била открита на адреса,  не е било установено водоснабден ли е имотът, монтиран ли е водомер и бил ли е технически изправен за исковия период. На място вещото лице не е могло да направи проверка, защото и при двете посещения е нямало достъп до имота, който е изглеждал необитаем. С оглед всичко изложено,  съдът приема за недоказано по делото, че през процесния период 30.06.2011г. – 25.03.2019г. именно ответницата е имала качеството на потребител на предоставяните ВиК-услуги от ищеца за процесния имот. Ето защо, липсва основание да се приеме, че ответницата има облигационното задължение да погаси процесното вземане на ищеца. Това е достатъчно основание за отхвърляне на предявените искове изцяло.

 

             Мотивиран така, съдът

 

Р  Е  Ш  И :

 

 

ОТХВЪРЛЯ предявения иск от „Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление - гр.Хасково, ул. „Сакар” № 2, против Г.С.Ш., ЕГН **********,*** да се приеме за установено, че ответницата дължи на ищеца за неизпълнени парични задължения за плащане на ВиК-услуги, предоставени за имот на адрес в гр. *******************, вх.А, за който е била открита партида с номер 120117; сумите от 2063.53 лева – главница за периода от 30.06.2011г. до 25.03.2019г., и 553.68 лева – мораторна лихва за периода 31.07.2011г. – 15.05.2019г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 20.05.2019г. до окончателното изплащане, за които суми е издадена Заповед № 502 за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 23.05.2019г. по Ч.гр.дело № 1169/2019г. по описа на Районен съд-Хасково.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд-Хасково в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

                                                                   СЪДИЯ : /п/ не се чете

Вярно с оригинала!

Секретар: М. С.