Решение по дело №383/2018 на Районен съд - Несебър

Р Е Ш Е Н И Е

 

№255                                         30.07.2018г.                          гр.Несебър

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

НЕСЕБЪРСКИ РАЙОНЕН СЪД                        НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ

на двадесет и девети юни                         две хиляди и осемнадесета година

в публично заседание в състав:

                                              Председател: Йорданка Майска-Иванова

секретар Красимира Любенова

като разгледа докладваното от съдия Майска

АНДело № 383 по описа за 2018г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството по делото се движи по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по повод постъпила жалба от К.К., гражданин на Република Полша, родена на ***г. в Полша, с адрес в България: гр.Несебър, к.к.Слънчев бряг-запад, комплекс „А.Г., ап.... заявена чрез пълномощника адв.П.А. ***, съдебен адрес:***, адвокатска кантора „П.А.“ против Наказателно постановление № 18-0304-000808/30.04.2018г. на Началник Сектор към ОД на МВР-Бургас, упълномощен със Заповед  № 8121з-952/20.07.2017г. на Министъра на вътрешните работи, с което за административно нарушение на осн.чл.174, ал.3 от ЗДвП  на жалбоподателя е наложена  глоба в размер на 2000лв., двадесет и четири месеца лишаване от право да управлява МПС и на осн.чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП е наложена глоба от 180лв. и пет месеца лишаване от право да управлява МПС. Моли се съдът да постанови решение, по силата на което да отмени  наказателното постановление като незаконосъобразно, с твърдението, че  жалбоподателя не е била водач на автомобила, на второ место се посочва, че жалбоподателя е полски гражданин и при проверката и съставянето на АУАН не е бил осигурен преводач, с което е нарушено правото на защита. Алтернативно се моли за намаляване размера на наложените наказания по пункт втори от обжалваното наказателно постановление. Сочат се доказателства.

За РПУ-Несебър, редовно уведомени представител не се явява, не вземат становище по жалбата.

Жалбата е допустима, като постъпила в  срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН, подадена от надлежна страна, имаща правен интерес от обжалване и пред компетентния съд /по местоизвършване на твърдяното нарушение/.

            След поотделна и съвокупна преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Видно от показанията на свидетеля Й.Д. на 27/28.04.2018г. е бил назначен автопатрул в екип с колегите му Д.Д.и К.П.на КПП на кръгово кръстовище-гр.Несебър за к.к.Слънчев бряг. След полунощ на 28.04.2018г. св.Д. подал сигнал със стоп-палка по образец на бавно движещ се от Слънчев бряг по посока гр.Несебър лек автомобил мерцедес кабрио с черен кожен вдигнат гюрук и с чуждестранна регистрация, който бил управляван от жена. Водачката на автомобила не се подчинила на подадения сигнал, подала рязко газ, с което увеличила скоростта на автомобила и се насочила към гр.Несебър-нова част. Това поведение на водачката станало причина полицейския екип да я последва със служебния автомобил, но Мерцедеса се отдалечил много рязко и много бързо. Това принудило полицаите да извършат обход на гр.Несебър, като при преминаване към старата част на града в края на Провлака забелязали търсения автомобил, след който имало таксиметрова кола. На шофьорското място на Мерцедеса вече седял мъж, а до него на предна дясна седалка била седнала жената, която преди това управлявала колата. Полицаите, установили от разговора с мъжа седящ на шофьорското място, че е таксиметров шофьор, който е установен като св.Б.Б.. На место от него установили, че е бил на стоянка заедно с колегата си пред хотел Феста Панорама в гр.Несебър, когато към тях се приближила с Мерцедеса водачката до него и поискала „дринк едн драйв“, така той се качил да управлява нейната кола, а колегата му ги следвал с таксито, за да го прибере после пак на стоянката. Св.Д. поискал документите на жената, тя представила паспорт, от който установили самоличността й К.К.. К. се опитала да слезе от автомобила, но била във видимо нетрезво състояние, до степен, че не можела да се държи на краката си и полицаите й разпоредили да седне обратно в автомобила, а на св.Б. да ги последва с мерцедеса и жалбоподателката до полицейското управление. Там бил извикан за съдействие автопатрул по КАТ, в който в екип бил св.О.И.-мл.автоконтрольор при РУ на МВР-Несебър. Св.Д. докладвал за случилото се до момента на колегата си св.И. и последния поканил жалбоподателката К. да бъде изпробвана с техническо средство, но тя категорично отказала, като отказала да даде и кръв за анализ. Св.И. сочи, а и показанията му се потвърждават от тези на св.Баков, че е разговарял с К.К. на руски език, че тя е разбирала и също е отговаряла на руски език. Така св.И. допълва, че К. е отказала да бъде тествана с техническо средство и е съобщила че е употребила алкохол, искала е да не й съставят акт и е повтаряла през цялото време, че има семейни проблеми. Св.И. съставил АУАН за двете констатирани нарушения-отказ да бъде тествана с техническо средство по чл.174, ал.3 ЗДвП и за това, че не е спряла при подаден сигнал със стоп-палка по чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП, прочел и е съдържанието на акта на руски език, тя не е имала никакви възражения. От показанията на свидетелите Д. и Б. се установява, че К.К. е била в нетрезво състояние, като св.Б. посочва: „Полякинята беше много пияна. Потвърждавам това. Нали я видях. Тя залиташе. Видях я, че залитна. Миришеше на алкохол в колата, докато пътувахме двамата в колата.“  По делото е разпитан и св.Стефан Попов, който посочва, че от около две години е приятел на К. и съпругът й, че същата вечер са били заедно в апартамента на К., когато съпругът й телефонирал и св.П.станал свидетел на семеен скандал. Св.П.сочи че се е прибрал преди полунощ, без да може да посочи час, но твърди, че докато е бил на гости на К.К., тя не била употребявала в негово присъствие алкохол. Този свидетел твърди също така и че колата е на съпругът на К. и по негово желание св.П.държи в себе си ключовете и документите на колата в себе си, тъй като колата домува в България. Същия ден К. го помолила да й даде ключовете и документите на колата, защото искала да пазари. Свидетеля знаел, че тя имала някакви здравословни проблеми, а и била с по-лабилна психика по негова преценка и пиела много хапчета. На следващия ден й телефонирал, но тя не му вдигнала. Когато се видели по-късно, той поискал тя да му върне ключовете и документите на колата на съпруга й, а тя му обяснила, че след като си тръгнал тя пила таблетки, станало й лошо и поискала да излезе на чист въздух, качила се в колата и потеглила към стария град, но й станало по-лошо, спряла при някакви хора, които приличали на таксиметрови шофьори и им предложила да им заплати за да я приберат, тогава ги спрели полицаите, които й взели шофьорската книжка, тя не разбрала защо, мислела че това е само полицейска проверка. Св.П.я придружил до сградата на РУ-Несебър, където й било връчено Наказателното постановление, което той й превел.

Като е възприел гореописаните фактически констатации административно-наказващият орган е издал обжалваното наказателно постановление, с което за административно нарушение на осн.чл.174, ал.3 от ЗДвП  на жалбоподателя е наложена  глоба в размер на 2000лв., двадесет и четири месеца лишаване от право да управлява МПС и на осн.чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП е наложена глоба от 180лв. и пет месеца лишаване от право да управлява МПС. Същото е връчено на нарушителя срещу подпис в съответствие с императивната норма на чл.58 ал.1 от ЗАНН.  Не се споделят възраженията за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Цитираните акт и НП съдържат изискуемите по чл.42 и чл.57 от ЗАНН реквизити, издадени са от компетентни органи в кръга на правомощията им и в сроковете по чл.34 ЗАНН. Не се констатират нарушения на материалния и процесуалния закон, тъй като деянията са правилно квалифицирани, няма нарушение на чл.52, ал.4 от ЗАНН, тъй като акта е законосъобразен – описанието на нарушението е ясно и по него няма данни да са постъпвали възражения в законния срок, като административно-наказващият орган е спазил и разпоредбата на чл.57, ал.1, т.5 и т.6 от ЗАНН при издаване на атакуваното наказателно постановление, тъй като са описани нарушенията, посочена е датата и местото на извършване на нарушението, и за посочени законовите разпоредби които са нарушени.

Предвид изложеното настоящата инстанция приема, за безспорно  по делото, че водач на автомобила е била жалбоподателят. В конкретния случай издадените акт за установяване на административно нарушение и наказателно постановление са редовни от външна страна, издадени са от компетентни лица в кръга на правомощията им, съдържат изискуемите по чл.42 и чл.57 от ЗАНН реквизити.

Позовавайки се на събраните по делото безпротиворечиви писмени и гласни доказателства, настоящият съдебен състав намира, че по делото безспорно се установява авторството на деянието, а именно, че лицето посочено за нарушител К.К. е участвала в движението по пътищата като водач на посоченото МПС на 28.04.2018г. около 02,00ч. на посоченото в акта место в к.к.Слънчев бряг. Именно като водач на МПС, същата не е отбила и спряла автомобила на подаден сигнал със стоп-палка от полицай Д., което е наложило да бъде последвана с полицейския автомобил, с което е нарушила разпоредбата на чл.103 ЗДвП. По време на самата проверка е отказала и да бъде тествана с техническо средство за употреба на алкохол, отказала е да даде и кръвна проба за химичен анализ, с което е изпълнила и състава на чл.174, ал.3 от ЗДвП. Съдът не възприема довода за нарушено право на защита, тъй като видно от безпротиворечивите гласни доказателства полицаите са издавали разпорежданията си на руски език, който жалбоподателя К.К. е разбирала много добре и също е отговаряла на руски език. В този смисъл са и показанията на св.Б.-таксиметровия шофьор, който може да бъде посочен за независим свидетел, в случай че у защита има съмнения за лоялност между полицейските служители. Ето защо съдът приема установените с акта и наказателното постановление обстоятелства за безспорни и доказани, основавайки се на приетите по делото безпротиворечиви писмени  и гласни доказателства. С оглед установеното поведение на жалбоподателя правилно са наложени административни санкции в максимален размер, тъй като по този начин същия ще бъде принудително мотивиран да спазва безусловно правилата за движение, разписани от Законодателя в ЗДвП, като наказанието със своя размер и неизбежност ще имат както поправителен, така и възспиращ ефект върху него.

Мотивиран от изложените съображения, съдът

 

Р             Е             Ш             И:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 18-0304-000808/ 30.04.2018г. на Началник Сектор към ОД на МВР-Бургас, упълномощен със Заповед  № 8121з-952/20.07.2017г. на Министъра на вътрешните работи, с което на К.К., гражданин на Република Полша, родена на ***г. в Полша, с адрес в България: гр.Несебър, к.к.Слънчев бряг-запад, комплекс „А.Г., ап.... представлявана чрез пълномощника адв.П.А. ***, съдебен адрес:***, адвокатска кантора „П.А.“ за административно нарушение на осн.чл.174, ал.3 от ЗДвП  на К.К. е наложена  Глоба в размер на 2000лв. и двадесет и четири месеца лишаване от право да управлява МПС и на осн.чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП е наложена глоба от 180лв. и пет месеца лишаване от право да управлява МПС.

РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с касационна жалба пред Административен съд – гр. Бургас в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: