О П Р Е Д
Е Л Е Н И Е
№ 14. 06. 2018
г. гр.
Търговище,
В ИМЕТО НА НАРОДА
Търговищкият
окръжен съд, гражданско отделение,
На
четиринадесети юни 2018 година
в
ЗАКРИТО съдебно заседание, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕН СТОЙЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА ДАСКАЛОВА
ЙОАНА ВАНГЕЛОВА
Като разгледа докладваното от съдията
Т. Даскалова
възз. ч. т. дело № 72, по описа за 2018
година,
за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 274,
ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 83, ал. 2 от ГПК .
Въззивникът Р.А. е останал недоволен
от определението РС Търговище, № 555, от 24.04. 2018 г., по гр.д. № 838/ 2017 г., с което съдът оставя без
уважение молбата му за освобождаване от държавна такса за разглеждане на
подадената от него въззивна жалба, срещу постановеното решение. Моли
определението да се отмени и молбата му за освобождаване от държавна такса да
бъде уважена.
Съдът, след като прецени доводите, изложени в
частната жалба, прецени следното: На първо място съдът счита, че жалбата е
подадена в срок. Обжалваното определение от една страна е съобщено на
жалбоподателя на 04.05. 2018 г., но от друга страна, в него е посочено, че то
не подлежи на обжалване. В този случай не може да се приеме, че за
жалбоподателя е започнал да тече срок за обжалване, защото той реално не знае
за това си право. Съдът погрешно е
приел, че определението по чл. 83, ал. 2 от ГПК не подлежи на обжалване, но
въпреки това е изпратил съобщение до страната. Съдебната практика обаче е
приела, че определенията на съда по чл. 83, ал. 2 от ГПК, с които се отказва
освобождаване от държавна такса, подлежат на обжалване като преграждащи
по-нататъшния ход на делото. В този смисъл има богата съдебна практика както на
въззивните съдилища, така и на ВКС, но настоящият състав ще посочи само едно от
определенията на ВКС- Определение № 571 от 13.06. 2012 г. на ВКС по ч. т. д. № 442/2012 г., II т. о., ТК, докладчик
съдията Мария Славчева:“ Производство
по чл.
274, ал. 2, изр. 1 във вр. с ал.
1, т. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба на Д. Й. Д. от [населено място],
[община] срещу определение № 821 от 19.05.2012 г. по ч. гр. д. № 642/ 2012 г.
на Пловдивския апелативен съд, с което е оставена без уважение молбата му за освобождаване
на основание чл.
83, ал. 2 ГПК от заплащане на държавна такса по подадена от него въззивна
жалба против решение № 78 от 16.03.2012 г., постановено по т. д. № 149/2011 г.
на Старозагорския окръжен съд
С частната жалба е въведено оплакване за
неправилност на обжалваното определение по съображения за допуснато нарушение
на процесуалния закон - чл.
83, ал. 2 ГПК.
Ответникът [фирма] не е подал писмен отговор по
реда на чл.
276 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на второ
отделение на Търговска колегия, като взе предвид изложените основания за
касационно обжалване и след проверка на данните по делото, констатира следното:
Касационната жалба е
подадена от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд в
срока по чл.
275 ГПК и е процесуално допустима.“
Затова от една страна въззивният съд приема,
че обжалваният акт е от тези, които подлежат на обжалване, а от друга страна, с
оглед погрешното посочване, че определението не подлежи на обжалване от страна
на ТРС, че жалбата е в срок. По последния въпрос въззивният съд се позовава и
на О № 222 от 15.05. 2010 г., по ч.гр.д. № 184/ 2010 г. на Първо ГО на ВКС.
След отказа на ТРС да освободи
страната от внасяне на държавна такса за обжалване на решението, на 04.05. 2018
г., същият, с разпореждане № 1537, поради невнасяне на държавна такса по
жалбата/ с оглед становището, че отказът за освобождаване влиза в сила
веднага/, връща същата на основание чл. 262, ал. 2, т. 2 от ГПК. Това разпореждане е съобщено на Р.А. на
11.05. 2018 г. Този път съдът надлежно е посочил, че то подлежи на обжалване в
едноседмичен срок от съобщаването му. Жалба против това разпореждане
жалбоподателят не е подал. На практика то е влязло в сила.
Именно това, влизането в сила на
разпореждането за връщане на жалбата, дава основания на въззивния съд да счита,
че жалбата против определението по чл. 83, ал. 2 от ГПК, макар и подадена в
срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване акт, всъщност е лишена от
правен интерес. Това е така, защото дори и да има освобождаване от внасянето на
държавна такса за обжалване на решението, то това е без значение, защото има
влязъл в сила съдебен акт, с който жалбата е върната като нередовна.
Независимо от това дали разпореждането
за връщане е допустимо или правилно, то е влязло в сила и жалбата няма как да
бъде разгледана, след като страната сама е преценила, че няма да обжалва акт,
който я лишава от правото да обжалва самото решение. Затова и процесната жалба
следва да бъде оставена без разглеждане, поради липса на правен интерес от
обжалване на определението, срещу което е подадена.
По изложените съображения, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ
БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ ЧАСТНАТА ЖАЛБА на Р.А., подадена срещу определението на РС Търговище, №
555, от 24.04. 2018 г., по гр.д. № 838/
2017 г., с което съдът оставя без уважение молбата му за освобождаване от
държавна такса за разглеждане на подадената от него въззивна жалба срещу
постановеното решение, като НЕДОПУСТИМА, на основание липса на правен интерес и
прекратява производството по настоящото дело.
Определението може да се обжалва, в
едноседмичен срок от съобщаването му на въззивника, пред Апелативен съд Варна,
с частна жалба.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.