Определение по дело №41/2023 на Административен съд - Шумен

       Производството е по реда на чл.145 от АПК във вр. с чл.32 ал.8 от Закона за развитието на академичния състав в Република България /ЗРАСРБ/, образувано по жалба от П.Б.Д., ЕГН ********** ***, действащ чрез пълномощника си и процесуален представител- адв.И. И.от АК-Шумен със съдебен адрес *** срещу Заповед № РД-09-3070/12.11.2020год. на Заместник министър на образованието, с която е възложена проверка по същество на сигнал № 94-5102/05.11.2020г. от доц.Х. Х.и е определен срок за произнасянето с доклад.

 В жалбата се релевират доводи за нищожност на обжалваната заповед, поради постановяването й от некомпетентен административен орган- Заместник министъра на образованието и науката.Сочи се, че в настоящия случай контролните правомощия по реда на глава четвърта „Контрол“ от ЗРАСРБ са единствено в изричната компетентност на Министъра на образованието и науката и липсва правна норма за предоставяне, респективно за делегирането им на други подчинени нему органи. В тази връзка се обосновава извод, че министърът на образованието и науката не може да делегира контролните си правомощия на своите заместници, с оглед на което обжалваната заповед на Заместник министъра на образованието се явява нищожна, постановена от некомпетентен административен орган. По изложените доводи се отправя искане за обявяване на обжалваната Заповед № РД-09-3070/12.11.2020год. на Зам.министъра на образованието за нищожна и присъждане на сторените  по делото разноски. 

    Настоящият съдебен състав след изпряване на нередовносит в жалбата, констатирани с определение на съда и след запознаване с изисканата административна преписка, и след съобразяване на приложимите правни норми, намира жалбата  за  процесуално недопустима, поради следните доводи и съображения:

       По силата на чл.21 от АПК, на съдебно- административен контрол подлежат индивидуалните административни актове. Преценката за характера на обжалвания акт се извършва според неговото съдържание и предписаните от него правни последици. Предмет на оспорване в настоящото съдебно производство е Заповед № РД-09-3070/12.11.2020год. на Зам.министъра на образованието, с която е възложено на комисия по академична етика при Министъра на образованието и науката извършването на проверка по същество на  сигнал №94-5102/05.11.2020г. за извършени закононарушения изразяващи се в плагиатство в представени за оценяване публикации от доц.П.Д. в приключил конкурс за заемане на академична длъжност „доцент“ в професионално направление 5.13.“Общо инженерство“, за нуждите на факултета по технически науки към ШУ“Епископ Константин Преславски“, както и за нарушения в конкурсната процедура за заемане на академичната длъжност „професор“ в професионално направление 5.13.“Общо инженерство“ в ШУ“Епископ Константин Преславски“, в която доц.Д. е кандидат. Видно то приложените документи, на 23.05.2022г., комисията е приключила проверката по същество на сигнала с Доклад изх.№ 18-283, адресиран до Министър Н.Д.., като приема, че в процедурата по заемане на академична длъжност „доцент“ П.Д. е допуснал, осъществил плагиатство по смисъла на §1 т.7 от ДР на ЗРАСРБ, като ректорът следва да упражни предвидените в закона правомощия по освобождаване от академична длъжност.

         Оспорването и на процесната заповед е недопустимо, предвид това, че  същата не поражда права и задължения за жалбоподателя, нито такива, които са извън административното производство по провеждане на конкурса. Така издадената заповед представлява етап от процедурата по осъществяване на контрол от страна на министъра на образованието и науката по реда на глава четвърта „Контрол“ от ЗРАСРБ върху откритите и неприключили процедури за придобиване на научна степен, както и за заемане на академични длъжности относно съответствието им с изискванията на закона, правилника за прилагането му и правилниците на висшите училища, съответно на научните организации (вж. чл.30 от ЗРАСРБ) и като такава не подлежи на самостоятелен съдебен контрол за законосъобразност (по арг. и от чл.32 ал.8 от ЗРАСРБ  ). Това е така, предвид факта, че по същество  обжалваната заповед съставлява волеизявление, представляващо част от производството по издаване на индивидуален административен акт по смисъла на чл.21 ал.5 от АПК, т.е. действия, представляващи част от неприключила към момента процедура по осъществяване контролните правомощия на министъра на образованието и науката по реда на глава четвърта от ЗРАСРБ. Това разрешение не противоречи и на разпоредбата на чл.32 ал.8 от Закона за развитието на академичния състав в Република България, доколкото същата предвижда обжалване на всички актове на органите на висшето училище, на научната организация за придобиването на научна степен или за заемането на академичните длъжности по реда на този закон, какъвто характер посочената заповед няма, доколкото въз основа на нея не се разрешава въпроса със заемане на академична длъжност. Същата има за адресат лица, назначени в комисия по академична етика по чл.30 ал.5 от ЗРАСРБ, за които именно се създават задължения да извършат проверка относно  сигнала, поради което засягат единствено правната сфера на определените членове на комисията, създавайки права и задължения за тях. Жалбоподателят не е адресат на обжалвания акт и за него не възникват задължения, както и не се накърняват от посочената заповед пряко негови прави и законни интереси. Доколкото в случая става въпрос за проверка по сигнал за извършени закононарушения-плагиатство в представени за оценяване публикации от доц.П.Д. в приключил конкурс за заемане на академична длъжност „доцент“, както и за закононарушения в конкурсна процедура за заемане на академична длъжност  „професор“ в ШУ“Епископ Константин Преславски“, същият би могъл да обжалва акта, с който  министърът на образованието и науката потвърждава или отменя оспорения по административен ред акт на висшето училище за заемане на академични длъжности (чл.32 ал.7 от ЗРАСРБ) или заповедта на министъра на образованието за прекратяване на конкурсната процедура за заемане на академичната длъжност „професор“  (чл.31 ал.7 от ЗРАСРБ), доколкото това са относимите  към него крайни актове на двете конкурсни процедури за заемане на академична длъжност. 

Изложеното налага извод за процесуална недопустимост на  жалбата на  П.Б.Д., срещу Заповед № РД-09-3070/12.11.2020год. на Зам.министъра на образованието, като насочена срещу акт, неподлежащ на самостоятелно съдебно оспорване, поради което производството по делото следва да бъде прекратено на основание чл.159 т.1 от АПК.       

Ето защо и предвид обстоятелството, че наличието на годен за атакуване административен акт е процесуална предпоставка за образуване на административно производство от категорията на абсолютните, за които съдът следи служебно, липсата й води до недопустимост на съдебно- административното производство.

         Водим от изложеното  и на основание чл.159 т.1 от АПК, съдът

                                                          ОПРЕДЕЛИ:

           ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на П.Б.Д., ЕГН ********** *** , действащ чрез пълномощника си и процесуален представител- адв.И. И.от АК-Шумен със съдебен адрес *** срещу Заповед № РД-09-3070/12.11.2020год. на Заместник министъра на образованието.

            ПРЕКРАТЯВА производството по административно дело № 41/2023г. по описа на Административен съд Шумен. 

             Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния административен съд в 7-дневен срок от съобщението до жалбоподателя, чрез изпращане препис от настоящия акт.

                                                                                     СЪДИЯ: