Р Е Ш
Е Н И
Е
No 260031
гр. Ботевград, 10.08.2022 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Районен съд- Ботевград, V граждански състав в
публично заседание на двадесет и първи март през две хиляди двадесет и втора
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: П. *****
при участието на секретаря *****, като разгледа
докладваното от съдия ***** гражданско дело No 1717 по описа на съда за 2020
г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно съединение
искове с правно основание чл. 215, ал.
1 от КТ вр. чл. 31, ал. 1 от Наредбата за служебните командировки и
специализации в чужбина, и чл. 226, ал. 2 от КТ.
Ищецът- А. ***** Г. твърди, че по силата на безсрочен
Трудов договор No 548/04.05.2018 г., сключен между него и работодател “*****ЕООД,
е заемал длъжност “Шофьор, товарен автомобил /международни превози/” в отдел
транспорт. Трудовият договор е сключен със срок за изпитване от 6 месеца в
полза на работодателя, с основно месечно трудово възнаграждение в размер на
613.00 лв., с периодичност на изплащане ежемесечно до 15-то число на месеца,
следващ месеца за който се отнася, и допълнително възнаграждение за придобит
трудов страж и професионален опит 0,6% за всяка година трудов страж при същия
работодател /за всяка година трудов стаж на същата, сходна или със същия
характер работа, длъжност или професия/. Поддържа, че е извършвал международни
превози на стоки и товари посредством МПС-та, собственост на ответното
дружество, въз основа на отделни заповеди за неговото командироване, от
Република България до Франция, Чехия, Германия, Нидерландия, Швейцария и др.
държави, и обратно до Република България. Всяка командировъчна заповед се
изготвяла от работодателя само в един екземпляр, който се съхранявал в оригинал
в офиса на ответното дружество. Сочи, че месечното си трудово възнаграждение
получавал по банков път, а командировъчните пари работодателят му ги изплащал в
брой, за което се подписвал в отчет. Изплащаните от ответното дружество
командировъчни пари били обвързани с броя на изминатите километри, като сборът
им се умножавал по 0,33 лв. на изминат километър и получената сума се изплащала
по равно на двамата шофьори, извършили международния курс при двойна езда.
Излага, че през м. 04.2020 г. му била преведена работна заплата в по-нисък
размер от уговорения, като от служител на работодателя бил уведомен, че това е
поради предоставен му неплатен отпуск. Заявява, че не е имал желание да ползва
неплатен отпуск и не е подписвал молба за предоставянето му на такъв, както и
че през следващите месеци работодателят продължил да му превежда трудови
възнаграждения в по-ниски размери. Поддържа, че в периода 29.05.2020 г. –
05.06.2020 г. изпълнил международен курс от Република България до Чешка
Република и обратно до Република България, при “двойна езда”; в периода
12.06.2020 г. – 19.06.2020 г. изпълнил международен курс от Република България
до Република Франция и обратно от Република Франция – Федерална Република
Германия - Република България, при “двойна езда”.
Твърди, че на 23.06.2020 г.
изготвил и подписал едностранно волеизявление за прекратяване на трудовото му
правоотношение, адресирано дo ответното дружество, с което заявил, че на
основание чл. 327, ал. 1, т. 11 от КТ прекратява едностранно трудовото
правоотношение, поради предоставен му неплатен отпуск без негово знание и
съгласие, като със същото направил искане да му бъде оформена трудовата книжка
и да му бъде предадена. Заявлението му е получено от служител на ответното
дружество на 25.06.2020 г. Задължението на работодателя да оформи и предаде
трудовата книжка на ищеца е станало изискуемо на 25.06.2020 г. – денят на
прекратяване на трудовото правоотношение, и поради последвалото неизпълнение от
страна на работодателя, същият е изпаднал в забава и дължи на работника обезщетение
по чл. 226, ал. 2 и ал. 3 от КТ. Сочи, че на 29.06.2020 г. е получил
препоръчано писмо от ответното дружество с изпратена му със същото покана да се
яви на работа и да даде обяснения защо отсъства от работа.
Ищецът поддържа, че при
постъпването му на работа при ответника през 2018 г. за първите изпълнени от
него осем международни курса за периода от м. 05.2018 г. до м. 08.2018 г. му
били изплатени командировъчни пари с по 100.00 лв. по-малко на курс, като му
било обяснено, че тази сума е “депозит” и се възстановява на работника при
прекратяване на трудовото правоотношение. която сума.
На 06.08.2020 г. получил в
оригинал трудовата си книжка и Заповед No 33/04.08.2020 г. на управителя на “*****ЕООД,
съгласно която трудовото му правоотношение е прекратено на основание чл. 327,
ал. 1, т. 11 от КТ. Поддържа, че ответното дружество не е изпълнило
задължението си да му изплати дължимите му командировъчни пари и обезщетение за
претърпените от ищеца вреди, настъпили вследствие на незаконното задържане на
трудовата му книжка. Поради това моли съда да постанови решение, с което осъди
ответника да му заплати следните суми: 1. сумата от 275.82 лв. за извършен
международен курс за периода от 29.05.2020 г. до 05.06.2020 г. от Република
България до Чехия и обратно до Република България, изминати 3 444,00 км.,
заедно със законната лихва върху сумата, считано от датата на депозиране на
исковата молба до окончателното й изплащане; 2. сумата от 924.33 лв. за
извършен международен курс за периода 12.06.2020 г. до 19.06.2020 г. от
Република България до Франция и обратно до Република България, изминати 5602,00
км., заедно със законната лихва върху сумата, считано от датата на депозиране
на исковата молба до окончателното й изплащане; 3. сумата от 800.00 лв., представляваща
дължими командировъчни пари за извършени осем на брой международни курса от
Република България до Германия, Франция, Чехия и др., респ. обратно до
Република България за периода от месец май 2018 г. до месец август 2018 г.,
заедно със законната лихва върху сумата, считано от датата на депозиране на
исковата молба до окончателното й изплащане; 4. сумата от 1027.80 лв.,
представляваща обезщетение за претърпените вреди, настъпили вследствие на
незаконното задържане на трудовата му книжка от страна на работодателя, считано
от деня на прекратяване на трудовото правоотношение до предаване на трудовата
книжка, а именно за периода от 25.06.2020 г. до 06.08.2020 г. Претендира
заплащане и на направените по делото разноски.
Ответникът- “*****ЕООД, гр.
Ботевград, в депозиран в срока по чл. 131 от ГПК писмен отговор чрез
пълномощника си изразява становище за нередовност на исковата молба, а по
същество за частична неоснователност на исковете. По първия иск твърди, че за
посочения курс на ищеца са изплатени изцяло дължимите му командировъчни пари
съгласно Наредба за служебните командировки и специализации в чужбина. На
основание цитираната наредба, със Заповед No 11 от 13.02.2018 г. управителят на
ответното дружество е определил “двоен размер на командировъчните пари на ден
за времето на изпълнение на международни рейсове от шофьори при автомобилни
превози съгласно ставка, определена в приложение No 3 към чл. 31, ал. 1, а
именно: 54 евро при единична езда и 42 евро при двойна езда”. На ищеца са
изплатени всички дължими суми съгласно тази заповед като командировъчни пари за
посочения курс, като съгласно заповедта за командироването на ищеца от
29.05.2020 г. командироването му е извършено за 7 календарни дни в периода
30.05.2020 г. - 05.06.2020 г., за който период такива са дължими в размер на
575.01 лв., тази сума му е изплатена.
По отношение на иска по т. 2
заявява, че същият е частично основателен. Сочи, че за извършения курс от
13.06.2020 г. до 19.06.2020 г. съгласно заповедта за командироване, за 7 календарни
дни, на ищеца е дължима сума за командировъчни пари в размер на 575.01 лв.
Сумата не е изплатена на ищеца, тъй ката на 19.06.2020 г. същият е напуснал
територията на дружеството и оттогава не се е явявал на работа. За тази сума
искът е основателен и ответникът е
съгласен да я изплати на ищеца.
По отношение на иска по т. 3
заявява, че е неоснователен, като на ищеца са заплатени всички дължими суми за
командировъчни пари за всички извършени от него курсове в периода м. май 2018
г. – м. август 2018 г. в пълен размер.
По отношение на иска по т. 4
заявява, че е неоснователен, като не е налице задържане на трудовата книжка на
ищеца. Твърди, че поради възникнал спор във връзка с неявяването на ищеца на
работа и тъй като са очаквали неговия отговор на Покана от 25.06.2020 г., с
която го поканили да се яви на работа на 30.06.2020 г., не им било възможно да
приключат трудовата му книжка. След 30.06.2020 г. също нямало как да му върнат
трудовата книжка, тъй като поради извършвана проверка на дружеството във връзка
с трудовото правоотношение на ищеца от Д “ИТ” – София област по сигнал на
последния, за което трудовата му книжка трябвало да е на разположение на
контролните органи. След приключване на проверката на 31.07.2020 г.,
управителят на дружеството веднага издал заповед от 04.08.2020 г. за
прекратяване на трудовия договор и заповедта, заедно с оформената трудова
книжка в оригинал, били изпратени на ищеца на 05.08.2020 г. по куриер. Наред с
това сочи, че като не се е явил на 30.06.2020 г. в дружеството след отправена
му покана за това, ищецът сам се е лишил от възможността да получи трудовата си
книжка на посочената дата, а ответникът се е освободил от забавата си. В тази
връзка сочи, че задължението на ответника за предаване на трудовата книжка е
следвало да бъде изпълнено на територията на работодателя. Поддържа още, че
ищецът не е претърпял имуществени вреди от задържането на трудовата книжка.
Претендира разноски.
Съдът, след като прецени
събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за
установено следното:
От заверено копие на Трудов
договор No 548/04.05.2018 г. се установява, че по силата на сключен между ищеца
и ответника трудов договор същите са били в трудово правоотношение, по което
ищецът е заемал длъжността “Шофьор,
товарен автомобилен превоз (международни превози)”, с месечно трудово
възнаграждение в размер на 613.00 лв., платимо ежемесечно. Трудовият договор е
сключен като безсрочен, със срок за изпитване от шест месеца в полза на
работодателя.
Видно от заверено копие на Заповед
No 11 от 13.02.2018 г. на управителя на ответното дружество, със същата е
определен двоен размер на командировъчните пари на ден за времето на изпълнение
на международни рейсове от шофьори при автомобилни превози съгласно ставка,
определена в Приложение No 3 към чл. 31, ал. 1 от Наредбата за служебните
командировки и специализации в чужбина, както следва: 54 евро при единична езда
и 42 евро при двойна езда.
От заверени копия на Заповеди от
29.05.2020 г. и от 12.06.2020 г. на управителя на ответното дружество се
установява, че с първата ищецът, заедно с **********, като шофьори на посочен в заповедите товарен автомобил, са командировани за
периода от 30.05.2020 г. до 05.06.2020 г., продължителност 7 календарни дни, да
извършат превоз България – Чехия – България с право на командировъчни пари до
размер и валута, посочен в Наредбата за служебните командировки и специализации
в чужбина, като за заплащане на разходите при извършване на задачата да им се
даде служебен аванс в размер на 1200.00 лв., а с втората заповед - за периода
от 13.06.2020 г. до 19.06.2020 г., продължителност 7 календарни дни, да
извършат превоз България – Франция – България, без посочен размер на сума за
аванс. Към заповедта от 29.05.2020 г. са приложени и заверени копия на РКО от
29.05.2020 г. за получаване на сумата от 1200.00 лв. от двамата шофьори, за
което същите са положили подписите си, както и ПКО от 05.06.2020 г. за
възстановена сума по авансово плащане от 49.97 лв., подписана от двамата като
вносители.
Безспорно се установява
обстоятелството, че трудовото правоотношение на страните е прекратено на
основание чл. 327, ал. 1, т. 11 от КТ, което се установява и от заверено копие
на Заповед No 33/04.08.2020 г. на управителя на ответното дружество. В
заповедта е посочено, че прекратяването е считано от 25.06.2020 г. Същото е
видно и от представеното заверено копие на трудова книжка на ищеца.
Видно от Заявление от ищеца от
23.06.2020 г. до ответното дружество и товарителница на Спиди от същата дата,
със същото ищецът е отправил заявление до ответника за едностранно прекратяване
от негова страна на трудовият им договор на основание чл. 327, ал. 1, т. 11 от КТ, считано от датата на получаването на уведомлението, като е направил искане
до работодателя да му бъде оформена трудовата книжка и документите, свързани с
прекратяването, и да му бъдат предадени. Видно от товарителницата, пратката е
получена за ответника на 25.06.2020 г. От страна на ищеца е изпратено и второ
писмо до ответника – от 29.06.2020 г., като същото не е получено от адресата,
видно от приложената товарителница, а съгласно удостоверение от Спиди от
02.07.2020 г., пратката е отказана от получателя и върната обратно на подателя.
Видно от заверено копие на Покана
от 25.06.2020 г. от “*****” ЕООД до
ищеца, със същата последният е поканен да се яви на работа на 30.06.2020 г. и
даде обяснения относно отсъствието му от работа от 23.06.2020 г., като видно от
представеното заверено копие на товарителница за изпращането й, пратката е
получена от ищеца, без да е отразена датата на получаването.
По подаден от
ищеца на 01.07.2020 г. сигнал до Дирекция “Инспекция по труда София област” –
гр. София е извършена проверка по спазване на трудовото законодателство от
страна на ответника “*****” ЕООД, като видно от изпратеното до ищеца писмо от 31.07.2020
г. от Дирекция “Инспекция по труда Софийска област” – гр. София, сред
посочените констатации в същото е, че представените при направената проверка на
работодателя му командировъчни заповеди не съдържат финансовите условия на
командировката или специализацията – пътни, дневни и квартирни пари, други
такси и разходи и начин на тяхното уреждане, за което на работодателя е дадено
задължително предписание. Относно твърденията на ищеца за неизплатени му
командировъчни суми е посочено, че по време на проверката работодателят е
представил командировъчна заповед от 12.06.2020 г., за която не се представил
документ, удостоверяващ получаването на командировъчни пари за времето на
командироването. За резултатите от извършената проверка, съдържащи и посочените
констатации, е съставен Протокол от 31.07.2020 г. на Дирекция “Инспекция по
труда София област” – гр. София, видно от представеното по делото заверено
копие на документа.
Видно от
представеното по делото заверено копие на Удостоверение от МВР, Главна дирекция
“Гранична полиция”, в същото са описани
всички записи на данни в АИС “Граничен контрол” за преминавания през ГКПП на Р.
България в периода от 04.05.2018 г. до 25.06.2020 г. за ищеца, сред които са
многократни излизания през 2018 г., както и излизане от РБ на 29.05.2020 г. в
23.49 ч. и влизане в РБ на 05.06.2020 г. в 02.35 ч., и излизане от излизане от
РБ на 13.06.2020 г. в 03.36 ч. и влизане в РБ на 19.06.2020 г. в 10.09 ч.
От
удостоверение изх. No **********-1/25.11.2021 г. от ТД на НАП-София област, се
установява, че в периода от юни 2020 г. до август 2020 г. на ищеца не е
изплащано парично обезщетение за безработица, а видно от писмо от 26.11.2021 г.
от Агенция по заетостта - гр. София, то към 25.11.2021 г. в националната база
данни на Агенцията по заетостта няма данни ищецът да е бил регистриран в
дирекция “Бюро по труда” на територията на страната. Видно от писмо от
03.12.2021 г. от ТД на НАП- Велико Търново, то за периода 25.06.2020 г. –
06.08.2020 г. ищецът не е имал действащи трудови договори.
От
заверено копие на стр. 22-23 от трудовата книжка на ищеца се установява, че
същият има сключен трудов договор с дата на постъпване 27.08.2020 г., и
прекратен на 11.09.2020 г.
По делото са представени
и доказателства от ищеца във връзка с твърденията му за неизплащане на
трудовите му възнаграждения в пълен размер, които са неотносими към предмета на
настоящото производство, поради което и съдът не ги обсъжда.
По делото са събрани гласни
доказателства чрез разпит на свидетелите *****и *****, от които се установява,
че заедно с ищеца са работили като международни шофьори на тежкотоварни
автомобили в ответното дружество. Свидетелите излагат, че командировъчните пари
им се плащали на ръка, за което подписвали касов ордер след курса, а заплатите
им се плащали по банков път.
От показанията на свид. *****се установява, че
е извършил заедно с ищеца А.Г. при така наречената двойна езда международен
курс по направление Р. България- Р. Чехия- Р. България за периода от 29.05.2020
г. до 05.06.2020 г., както и международен курс по направление Р. България – Франция
– Р. България за периода от 12.06.2020 г. до 19.06.2020 г. Твърди, че дължимите
им командировъчните пари били 0,33 лв. на изминат километър, като сумата се
разделя на двамата шофьори в кабината. Сочи, че политиката на дружеството е да
удържа 1000 лв. депозит първоначално при започване на работа от дължимите
командировъчни, която сума да бъде изплатена при напускане. За курса до Чехия
дължимата сумата била общо около 1200 лв., или около по 600 лв. на човек, а до
Франция – общо 2000 лв., или около 1000 лв. на човек. Заявява, че и за двата
курса ответникът не е заплатил на него и на ищеца никакви командировъчни пари.
От показанията на свид. ***** се
установява, че на нея са заплащани командировъчни пари от ответника,
изчислявани на базата на изминати километри, по 0,40 лв. на километър на
кабината. Заявява, че започвайки работа във фирмата й удържали 800 лв., която
сума била като депозит.
И двамата свидетели твърдят, че
не са запознати със заповед No 11/13.02.2018 г. на управителя на ответното
дружество.
По делото е изслушано и прието
заключението на вещото лице М.Б. по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза,
от което с установява, че за реализираните от ищеца 10 броя международни
курсове за периода от 04.05.2018 г. до 13.08.2020 г., първите осем от които са
през 2018 г., дължимите командировъчни са изчислени от работодателя на база 42
евро на ден при двойна езда, като командировъчните за всеки курс са изплащани
авансово в брой. В таблици към заключението вещото лице е посочило за всеки
отделен курс заповедта, въз основа на която се извършва, маршрута, броя на
дните на всеки курс съгласно съответната заповед и по данни от справката на
гранична полиция, изминатите километри, изплатените авансово командировъчни
суми с РКО и възстановените суми с ПКО, с посочване съответно на номерата и
датите на РКО и ПКО, както и дължимите командировъчни пари (а именно разлика
между полагаемата се и платената сума) при изчисляването им в два варианта – 1)
по 0,33 лв. на изминат километър, и 2) по 42 евро на ден командировка. Съгласно
заключението, дължимите на ищеца командировъчни за процесните курсове,
изчислени по първия вариант - по 0,33 лв. на изминат километър, са в размер
общо на 2907.99 лв., от които за курса по заповед от 29.05.2020 г. няма
останала дължима сума, а за този по заповед от 12.06.2020 г. е в размер на
924.33 лв., като разликата до пълния посочен размер от 2907.99 лв. се дължи за
осемте курсове през 2018 г. Изчислени по втория вариант – по 42 евро на ден
командировка, то общо дължимите на ищеца командировъчни са в размер на 575.02
лв., която сума се дължи за курса по заповедта от 12.06.2020 г., и която не е изплатена на ищеца, като за всички
останали 9 курса няма неизплатени командировъчни пари.
В заключението си вещото лице е
посочило, че по време на пътуването всички пътни и митнически такси, квитанции
за престой на паркинги и документи за заредено гориво се заплащат с ДКВ, като
шофьорите получават фискален бон. В
обясненията си при изслушване на заключението вещото лице излага, че
всички пътни разходи се заплащат от шофьорите с карта, а не в брой, а по РКО им
се дават само командировъчните пари. Командировъчните се дават за дните извън
страната, като датата 29.05.2020 г. не се брои, защото часът на напускане на
страната е 23.49 ч.
От същото заключение се
установява, че размерът на обезщетението на ищеца по чл. 226, ал. 2 от КТ за
периода от 25.06.2020 г. до 13.08.2020 г. е 1199.10 лв., а за периода от
25.06.2020 г. до 06.08.2020 г. е 1027.80 лв. Към заключението вещото лице е
приложило за всеки от 10-те процесни международни курсове заповедите, въз
основа на които са извършени, пътните листа, РКО и ПКО, като за последния курс
няма приложени РКО и ПКО. Вещото лице е отразило, че изготвените от шофьорите
отчети за извършените курсове не са му били предоставени от ответното дружество.
Заключението не е оспорено от страните, като съдът приема същото за обосновано,
подробно, компетентно и безпристрастно.
При така установената фактическа
обстановка, настоящият състав намира от правна страна следното:
По исковете с правно
основание чл. 215 от КТ вр. чл. 31, ал.
1 от Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина.
По делото не се спори между
страните, че са били в соченото от ищеца трудово правоотношение, по което ищецът е заемал длъжността “шофьор товарен
автомобил /международни превози/”, като същото е прекратено, считано от
25.06.2020 г. Не е спорно и обстоятелството, че ищецът е извършил
твърдените от него в исковата молба международни курсове и следователно е изпълнявал трудовите си задължения в чужбина, като
същото несъмнено се установява и от събраните по делото писмени доказателства и заключение по приетата съдебно-счетоводна
експертиза. От същите се установява, че през 2018 г. ищецът е извършил
твърдените 8 международни курса, а през 2020 г. е извършил въз основа на
заповеди от 29.05.2020 г. и от 12.06.2020 г. на управителя на ответното дружество,
при условията на двойна езда, превози съответно по направление България – Чехия
– България и България – Франция – България.
Спорът
между страните по същество се свежда до броя дни командировка, като ищецът
претендира по един ден в повече за двата курса през 2020 г., както и размерът
на дължимите командировъчни пари.
От цитираните заповеди на
управителя на ответното дружество от 29.05.2020 г. и от 12.06.2020 г., както и
от заключение на вещото лице по приетата
съдебно-счетоводна експертиза, се установява, че ищецът е бил командирован
заедно със свидетеля *****, като шофьори на посочен в заповедите товарен
автомобил, да извърши превоз България – Чехия – България за периода от
30.05.2020 г. до 05.06.2020 г., с продължителност 7 календарни дни, както и
превоз България – Франция – България за периода от 13.06.2020 г. до 19.06.2020 г.,
с продължителност 7 календарни дни. От представеното по делото заверено копие
на Удостоверение от МВР, Главна дирекция “Гранична полиция”, съдържащо всички записи на данни в АИС
“Граничен контрол” за преминавания през ГКПП на Р. България в периода от
04.05.2018 г. до 25.06.2020 г. за ищеца, то за същият е регистрирано излизане
от РБ на 29.05.2020 г. в 23.49 ч. и влизане в РБ на 05.06.2020 г. в 02.35 ч., и
излизане от излизане от РБ на 13.06.2020 г. в 03.36 ч. и влизане в РБ на
19.06.2020 г. в 10.09 ч. При това от така събраните по делото доказателства
несъмнено се установява, че въз основа на двете заповеди на работодателя ищецът
е бил в командировка в периодите именно 30.05.2020 г. до 05.06.2020 г. и
13.06.2020 г. до 19.06.2020 г., т.е. всяка от тях е с продължителност от 7
календарни дни. Действително, за първия период датата на регистрирано излизане
от страната е 29.05.2020 г., но в 23.49 ч., поради което не може да се приеме,
че на посочената дата същият е бил в командировка в чужбина и за него му се
дължат командировъчни пари.
Безспорно се
установява от събраните по делото доказателства, че в издаваните от
работодателя – ответник писмени заповеди за командироването на ищеца в чужбина не
са посочени финансовите условия на
командировката, за което на работодателя са дадени и задължителни предписания
от Дирекция “Инспекция по труда София област” – гр. София.
Съгласно чл. 215, ал. 1 от КТ при командироване по чл.
121, ал. 1 работникът или служителят има право да получи освен брутното си
трудово възнаграждение още и пътни, дневни и квартирни пари при условия и в
размери, определени от Министерския съвет. Условията и размерите на обезщетенията при командироване са регламентирани
с Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина (НСКСЧ) - ДВ,
бр. 50/2004 г. Съгласно чл. 15 от НСКСЧ за покриване разходите на
командированите лица в чужбина се изплащат дневни и квартирни пари в размери и
валути съгласно приложение No 2. В същата наредба,
обаче, има и специални правила за командировъчните пари на персонала на
сухоземни, въздухоплавателни и водни транспортни и специални средства, какъвто
е и ищецът, като шофьор на товарен автомобил, осъществявал през
процесния период превози на товари извън граница. Същият
се явява персонал на сухоземно транспортно средство по смисъла на § 1, т. 3 от
ДР на НСКСЧ, поради което приложимата норма по отношение на него е чл. 31 от
НСКСЧ.
В чл. 31, ал. 1 от
НСКСЧ е предвидено, че персоналът на сухоземните транспортни средства получава
командировъчни пари на ден за времето на изпълнение на международни рейсове
съгласно индивидуалните ставки, определени в приложение No 3. Съобразно приложение No 3 (в редакцията преди изменението с
ДВ, бр. 97 от 2021 г., в сила от 19.11.2021 г.), шофьори и стюардеси при
автомобилни превози получават командировъчни пари на ден в размери до 27 евро
при единична езда и до 21 евро при двойна езда.
В процесния случай, въз основа на цитираните разпоредби, със Заповед No 11 от 13.02.2018 г. от управителя на
ответното дружество е определен двоен размер на командировъчните пари на ден за
времето на изпълнение на международни рейсове от шофьори при автомобилни
превози съгласно ставката, определена в Приложение No 3 към чл. 31, ал. 1 от
Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина, а именно 54
евро при единична езда и 42 евро при двойна езда. Доколкото заповедта предвижда
по-голям размер на командировъчните пари, то дължимите такива се определят
именно въз основа на тази заповед. Тъй като ищецът е осъществил превоза в условията на двойна езда, то
базата за определяне на дължимата сума съгласно заповедта е 42 евро –
командировъчни пари на ден.
Съдът намира за неоснователно искането на ищеца за изчисляване на
дължимите му командировъчни пари на база посочения от него размер – по 0,33
евро на изминат километър, разделени на двамата шофьори при двойната езда. В
случая безспорно е установено, че в издадените от работодателя - ответник
писмени заповед за командироване не се съдържат данни за дължимите
командировъчни пари за конкретната командировка. Съгласно чл. 5, ал. 1 от НСКСЧ
командироването се извършва въз основа на писмена заповед, която следва да
съдържа изброените в ал. 2 на разпоредбата реквизити, сред които и финансовите
условия на командировката -
пътни, дневни и квартирни пари и др.
Същевременно, по силата на чл. 228, ал. 2 от КТ размерът на обезщетението по
чл. 215 от КТ се прилага, доколкото в акт на Министерския съвет, в
колективен трудов договор или в трудовия договор не са предвидени по-големи
размери. В случая със заповед на работодателя са предвидени по-големи размери
на командировъчни пари, поради което следва да се приеме, че се дължат именно
последните. Следва да се посочи, че гласни доказателства за установяване на
размера както на трудовото възнаграждение, така и на обезщетението при
командировка, са недопустими. Дори страните в трудовото правоотношение да са
постигнали устни уговорки по тези въпроси, отклоняващи се от предвиденото в
трудовия договор, респ. в командировъчните заповедите или друг акт на
работодателя, то същите нямат правна стойност, а именно не пораждат валидно
права и задължения на страните по тях.
По същите съображения съдът намира за недоказани и твърденията на ищеца
за направени му от работодателя удръжки от дължимите му командировъчни пари за
извършени 8 курсове през 2018 г. в размер общо на 800.00 лв. Напротив, от
заключението по приетата съдебно-счетоводна експертиза се установява, че
полагаемите се на ищеца командировъчни пари за тези курсове са изцяло изплатени
от работодателя, като няма останали дължими суми. Поради това искът за
заплащането им се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Относно претенциите за неизплатени командировъчни пари за извършени 30.05.2020 г. до 05.06.2020 г., с продължителност 7
календарни дни, както и превоз България – Франция – България за периода от
13.06.2020 г. до 19.06.2020 г.
От събраните по делото доказателства съдът намира за установено, че ищецът
е изпълнявал функциите
на шофьор на товарен автомобил извън страната в ответното дружество, като е
извършвал международни превози в периодите от 30.05.2020 г. до 05.06.2020 г. и от 13.06.2020 г. до
19.06.2020 г., за което на същия се дължи обезщетение при командировка за 14 дни в размер на 42
евро на ден. Съгласно заключението на съдебно-счетоводната експертиза,
дължимите командировъчни за курса в периода 30.05.2020 г. до
05.06.2020 г. в размер на 575.02 лв. са платени на ищеца, като за курса в
периода от 13.06.2020 г. до 19.06.2020 г. дължимите командировъчни за 7 дни са
в размер също на 575.02 лв., която сума е останала неизплатена на ищеца. По делото не се събраха
доказателства за плащане на така дължимото на ищеца обезщетение при
командировка, като последното се и признава от ответника.
Предвид това съдът намира, че ответникът дължи на ищеца обезщетение при
командировка в чужбина в периода 13.06.2020 г. до 19.06.2020 г. в размер на 575.02 лв., до който размер искът е основателен, като за разликата до пълния му
предявен размер от 924.33 лв. лв. искът се явява неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен. Като
неоснователен следва да бъде отхвърлен и искът за заплащане на командировъчни
пари за периода от 29.05.2020 г. до 05.06.2020 г. в размер на сумата от
275.82 лв.
По иска по чл. 226, ал. 2 от КТ.
Разпоредбата
на чл. 226, ал. 2 от КТ предвижда солидарна отговорност на работодателя и
виновните длъжностни лица към работника или служителя за вредите, които той е
претърпял поради незаконно задържане на трудовата му книжка, след като
трудовото правоотношение е било прекратено. Обезщетението в този случай,
съгласно ал. 3, изр. 2-ро на цитираната разпоредба, е в размер на брутното
трудово възнаграждение на работника или служителя от деня на прекратяването на
трудовото правоотношение до предаване на трудовата книжка. Претенцията на ищеца
е за заплащане на обезщетение за периода от 25.06.2020 г. до 06.08.2020 г.
За да
възникне правото на обезщетение по чл. 226, ал. 2 от КТ следователно, на първо място следва да е
съществувало трудово правоотношение между страните и същото следва да е
прекратено. При наличие на тези предпоставки, то на установяване подлежи и
незаконното задържане на трудовата книжка от работодателя след прекратяване на
трудовия договор за периода, за който се претендира обезщетението. Като
незаконно следва да бъде преценено това задържане на трудовата книжка, при
което, в нарушение на задължението му по чл. 350 от КТ да предаде незабавно
трудовата книжка на лицето, след като е вписал в нея данните, свързани с
прекратяване на правоотношението, и въпреки отправено му искане за това от
работника или служителя, то работодателят не му я върнал.
Съгласно
т. 2 от ТР № 1 от 2.12.2019 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2019 г., ОСГК, незаконно
задържане на трудовата книжка по смисъла на чл. 226, ал. 2 от КТ е налице,
когато работникът или служителят е предоставил на работодателя трудовата си
книжка за вписване на необходимите данни и работодателят не я е върнал незабавно.
За работодателя възниква задължение да заплати обезщетение по чл. 226, ал. 2 и
ал. 3, изр. 2 от КТ от деня на прекратяване на трудовото правоотношение, когато
трудовата книжка се намира при него, и от деня на предоставяне на трудовата
книжка за оформянето й, когато тя се съхранява от работника или служителя.
Обезщетението се дължи до предаването на трудовата книжка, съответно до
изпълнение на процедурата по чл. 6, ал. 3 от Наредбата за трудовата книжка и
трудовия стаж.
В случаите, когато предаването на книжката не може да
бъде извършено, защото работникът или служителят не се е явил лично при
прекратяване на трудовото правоотношение или при предоставяне на трудовата
книжка за оформянето й, работодателят е длъжен да го покани по реда на чл. 6,
ал. 3 от Наредбата . Само тогава, при неявяване на
работника или служителя лично или на писмено посочено от него друго лице,
задържането на трудовата книжка у работодателя не е незаконно. Задължението за
работодателя за предаване на трудовата книжка възниква по силата на закон,
поради което не е необходимо да бъде поканен да върне трудовата книжка, за да
изпадне в забава.
В
случая между страните не се спори, че между тях е съществувало договорно
правоотношение и същото е прекратено на основание чл. 327, ал. 1, т. 11 от КТ със Заповед No 33/04.08.2020 г. на
управителя на ответното дружество, считано от 25.06.2020 г. Няма спор, че
трудовата книжка се е намирала при работодателя. От събраните по делото писмени
доказателства се установява, че с писмено заявление до работодателя - ответник за
прекратяване на трудовото правоотношение ищецът е направил искане да му бъде
оформена трудовата книжка и да му бъде предадена, като заявлението е получено
от работодателя на 25.06.2022 г., макар, какво бе посочено по-горе, такова
задължение за работника да не е налице. Липсват представени от ответника
доказателства същият да е изпълнил задължението си за незабавно предаване на
трудовата книжка на ищеца, както и за исковия период, през който е бил в забава
за изпълнението му - от 25.06.2020 г. до 06.08.2020 г. Не се установява от събраните
доказателства ответникът да е изпълнил и изискването на разпоредбата на чл. 6,
ал. 3 от Наредбата за трудовата книжка и трудовия стаж,
а именно да съобщи на ищеца с писмо с обратна разписка да се яви, за да
получи лично трудовата си книжка. Изпратената от ответника покана до ищеца е за
явяване на работа и даване на обяснения по повод отсъствието му на работа, видно
от представеното по делото заверено копие на Покана от 25.06.2020 г., поради
което със същата не е изпълнено изискването на чл. 6, ал. 3 от Наредбата.
Неоснователни са възраженията на ответника за липса на
претърпени от ищеца вреди поради няма данни последният да е бил в невъзможност
да получи обезщетение за безработица или да започне друга работа. Правото на
обезщетение по чл. 226, ал. 2 от КТ възниква по силата на закона при настъпване
на посочените по-горе предпоставки, като вредите се презюмират от закона,
поради което и техният размер е определен в чл. 226, ал. 3, изр. 2 от КТ –
брутното трудово възнаграждение от деня на прекратяване на трудовото
правоотношение до предаване на трудовата книжка. Същият извод се налага и от
сравнителното тълкуване на разпоредбите на изр. 1 и изр. 2 на чл. 226, ал. 3 от КТ, определяща обхвата и размера на обезщетението на вредите по чл. 226, ал. 1
и по чл. 226, ал. 2 от КТ, като видно от разпоредбата и изр. 1 на чл. 226, ал. 3
от КТ, то обезщетението по ал. 1 на чл. 226 от КТ обхваща всички вреди,
претърпени от работника или служителя, включително и неимуществените, а изр. 2
на цитираната разпоредба определя размер на обезщетението - брутното трудово
възнаграждение.
Предвид
изложеното, то работодателят е бил в забава за изпълнение на задължението си за
предаване на трудовата книжка на ищеца през процесния период, като дължи
обезщетение по чл. 226, ал. 2 от КТ. Съгласно заключението по
съдебно-счетоводната експертиза, размерът на дължимото обезщетение възлиза на
сумата от 1027.80 лв. При предявеният иск се явява
основателен за пълния му предявен размер и следва да бъде изцяло уважен.
При този изход
на делото по съществото на спора и с оглед направеното искане от ищеца за
присъждане на деловодните му разноски, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК
съразмерно с уважената част от исковете ответникът следва да бъде осъден да му
заплати такива в размер на 370.** лв. за адвокатско възнаграждение.
На основание
чл. 78, ал. 3 от ГПК ищецът следва да
заплати на ответника за направените от него разноски за адвокатско
възнаграждение сумата от 235.32 лв. съразмерно отхвърлената част от исковете.
На
основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати
държавната такса съобразно уважените искове в размер на 81.10 лв. и разноски в
производството съразмерно с уважената част от исковете за възнаграждение на вещо
лице в размер на 132.33 лв., или общо такси и разноски в размер на 213.43
лв.
Воден от гореизложеното съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА “*****ЕООД, с ЕИК *****,
със седалище и адрес на управление: гр. Ботевград, ул. “*****” No **, представлявано от управителя *****, да заплати на А.
***** Г., ЕГН **********,***, на основание чл. 215 от КТ сумата от 575.02
лв. /петстотин седемдесет и пет лева две стотинки/, представляваща
обезщетение при командировка за 7 дни командировка в чужбина за периода 13.06.2020
г. до 19.06.2020 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 08.12.2020
г. до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска над сумата от 575.02 лв. до пълния му предявен
размер от 924.33 лв., като неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ предявените от А. ***** Г.,
ЕГН **********,***, срещу “*****ЕООД,
с ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр. Ботевград, ул. “*****” No **, представлявано от управителя *****, искове с
правно основание чл. 215 от КТ за заплащане на сумата 275.82 лв., представляваща обезщетение при командировка в чужбина
за периода 29.05.2020 г. до 05.06.2020 г., както и за заплащане на сумата 800.00 лв., представляваща обезщетение
при командировка в чужбина за 8 командировки в периода от месец май 2018 г. до
месец август 2018 г., като неоснователни.
ОСЪЖДА “*****ЕООД, с ЕИК *****,
със седалище и адрес на управление: гр. Ботевград, ул. “*****” No **, да заплати на А. ***** Г., ЕГН **********,***, на основание чл. 226, ал. 2 от КТ сумата от 1027.80 лв. /хиляда двадесет и седем лева и осемдесет стотинки/,
представляваща обезщетение за незаконно задържане на трудовата книжка на ищеца
за периода от 25.06.2020 г. до 06.08.2020 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от
08.12.2020 г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА “*****ЕООД, с ЕИК *****, със седалище и адрес на
управление: гр. Ботевград, ул. “*****” No **, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК да заплати на А. ***** Г.,
ЕГН **********,*** сумата
от 370.** лв. /триста и седемдесет лева и
петдесет и три стотинки/ за направените разноски по делото.
ОСЪЖДА А. ***** Г., ЕГН **********,***, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК да заплати на “*****ЕООД, с
ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр. Ботевград, ул. “*****” No **сумата от 235.32 лв. /двеста
тридесет и пет лева и тридесет и две стотинки/ за направените разноски по
делото.
ОСЪЖДА “*****ЕООД, с ЕИК *****,
със седалище и адрес на управление: гр. Ботевград, ул. “*****” No **, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК да заплати в
полза на Районен съд – Ботевград сумата от 213.43
лв. /двеста и тринадесет лева и четиридесет и три стотинки/, от която 81.10
лв. за държавна такса и 132.33 лв. за разноски по производството за
възнаграждение на вещо лице, както и 5.00 лв. /пет лева/ в случай на служебно
издаване на изпълнителен лист.
Банкова
сметка, ***ните суми на ищеца:
IBAN: ***, с титуляр А.Г.
БАНКА ******
Решението може да се обжалва пред
Софийски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :