Определение по дело №192/2024 на Административен съд - Габрово

Производството е по чл. 63в от ЗАНН, във вр. с чл. 229 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е въз основа на частна жалба вх. № СДА-01-1234 от 16.05.2024 г., подадена от Директор на Д. „Инспекция по труда“ - Габрово, чрез упълномощен процесуален представител юрисконсулт Н. С., против Определение № 64 от 02.04.2024 г., постановено по н.а.х.д. № 1017 от 2023 година на РС – Габрово /ГРС/.

С атакуваното определение е отхвърлена молба на жалбоподателя за изменение на съдебно Решение № 33 от 22.02.2024 г. по АНД № 1017/2023 г. по описа на РС Габрово в частта, касаеща присъдени деловодни разноски.

С Решение № 33 от 22.02.2024 г. съдът се е произнесъл относно законосъобразността на Наказателно постановление /НП/ № 07-2300142 от 10.11.2023 г. на Директор ДИТ – Габрово, с което на „Александър Първи“ ЕООД, Габрово, ЕИК: *********, е наложена имуществена санкция в размер на 300.00 лв., като е изменил същото НП, намалявайки санкцията на 100.00 лв. При този изход на спора дружеството е осъдено да заплати на ДИТ – Габрово сума от 30.00 лв. разноски за юрисконсултско възнаграждение, а ДИТ – Габрово – да заплати на същото сума от 133.00 лв. разноски за адвокатско възнаграждение.

В законния срок Директор ДИТ – Габрово подава молба до съда за изменение на решението му в частта му досежно присъдените разноски и по-конкретно – относно диспозитива за заплащане на адвокатско възнаграждение на стойност от 133.00 лв., като молителят намира, че не дължи никакви разноски, т.к. НП е изменено само относно размера на санкцията и разноските по съдебното му оспорване в този случай следва да се поемат изцяло от нарушителя, като той, с виновното си поведение, е станал причина да ги направи. Намира, че препращащата норма на чл. 66д, ал. 1 от ЗАНН няма предвид присъждане на разноски по реда на чл. 143 от АПК, т.к. АПК не регламентира въпроса за наказателните постановления, които не са административни актове. Излага съображения за прилагане правилата на чл. 189, ал. 3-4 от НПК въз основа чл. 84 от ЗАНН и след като деецът не е оправдан, той дължи заплащане на деловодните разноски изцяло.

В депозирания отговор на тази молба процесуалният представител на дружеството – адв. Е. П., оспорва изложените в нея аргументи. Според нея в АПК липсва изрична регламентация, която да урежда въпроса с деловодните разноски при частична отмяна на НП, но в този случай се прилага препращащата разпоредба на чл. 144 от АПК, съгласно която за неуредените в съответния дял въпроси се прилага ГПК, съгласно чиито норми страните имат право на разноски съразмерно с уважената, респективно – отхвърлената, част от искането. Индиция за приложимостта на това правило е и нормата на чл. 136 от АПК по отношение разноските за общ представител, които се поемат съразмерно с уважената част от оспорването. Липсва нормативна опора за субсидиарно прилагане на НПК при изменение на НП.

С процесния съдебен акт молбата за изменение на Решението е оставена без уважение. Съдът е възприел и обосновал тезата за редуциране на деловодните разноски съобразно уважената, респективно – отхвърлената, част от жалбата, базирайки се на специалната нова разпоредба на чл. 63д от ЗАНН, съгласно която в производствата пред районния и административния съд, както и в касационното производство страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс, а той препраща изрично към правилата на ГПК за неуредените в него изрично въпроси, вкл. и досежно този.

В законния срок частният жалбоподател депозира своята жалба, адресирана до АСГ, в която моли за отмяна на атакуваното с нея Определение по съображения, изложени повторно и пред настоящата съдебна инстанция.

В проведеното по делото открито съдебно заседание за частния жалбоподател, редовно призован, се явява юрисконсулт С., която поддържа жалбата.

Ответната страна се представлява от адв. П., която я оспорва.

Представителят на Окръжна прокуратура Габрово намира жалбата за основателна и моли за отмяна на процесния първоинстанционен съдебен акт.

При направената от настоящата съдебна инстанция проверка за допустимост и законосъобразност на процесното определение на РС се установи следното:

При произнасянето си съдът не е допуснал съществени процесуални нарушения, нито нарушения на изискванията за форма на акта или на материалния закон.

Производството по търсене на административнонаказателна отговорност, вкл. по издаване и обжалване на НП, е специално и е изрично регламентирано със специален закон – ЗАНН.

Настоящият съдебен състав взе предвид, че въпросът с присъждането на деловодни разноски в административнонаказателния процес бе решен в ЗАНН с помощта на изрични нормативни правила, което позволява присъждане на такива да се направи в хода на обжалване на НП по съдебен ред. Съгласно чл. 63, ал. 7, т. 2 от ЗАНН Районният съд изменя акта по чл. 58д /в случая – НП/, когато се налага да намали размера на наложеното административно наказание или да го замени с по-леко по вид от предвидените за същото нарушение, като в случая РСГ е реализирал именно тази възможност. Съгласно процесуалната норма на чл. 63д от ЗАНН, в производствата пред районния и административния съд, както и в касационното производство страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК. Препратката е изрична и касае именно въпроса, свързан с присъждането на разноските в процеса. Т. е. този ред се прилага и от РС, и от Адм. съд, действащи като въззивна и, съответно, като касационна инстанция. А при липса на конкретно уреждане на въпроса за определяне на размера, вкл. възможността за пропорционално присъждане на разноски, на основание чл. 144 от АПК, са приложими правилата на ГПК, а не на НПК.

С оглед гореизложеното се налага изводът, че по отношение на въпроса, свързан с присъждането на разноски, административнонаказателното производство следва логиката и нормите на АПК, респективно – ГПК, по силата на препращащите норми на чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН и чл. 144 от АПК. И това не е случайно. Механичното прилагане на нормите на НПК в случая е в разрез с правилата на закона и с логиката и справедливостта. В наказателния процес първоинстанционният съд не се произнася с акта си по отношение на вече наложена санкция, а сам първоначално определя такава при наличието на установено престъпление. Докато в административнонаказателния процес санкциониращ е АНО и налагането на санкция става не от РС, а от този АНО. Напълно възможно е, и срещано в практиката, привлеченото към административно-наказателна отговорност лице да оспори само размера на наложената му санкция, без по същество да оспорва факта на извършеното от него административно нарушение и ако съдът уважи жалбата му, то е логично, справедливо и законосъобразно да присъди в негова полза и разноски, т.к. съдебното производство се е развило поради неправомерно наложената от АНО санкция и лицето няма друг ред за защита, освен съдебното оспорване на издаденото НП в тази му част. В случая РС действа като въззивна инстанция, която следи за законосъобразността на вече издаденото НП, с което е вече наложена санкция.

В наказателния процес първоинстанционният съд не изменя размера на наказанието, т. к. такова не е налице и в случая няма как да се приложи институтът на пропорционалното присъждане на разноски. Също така вида на санкциите, налагани при извършено престъпление и административно нарушение, са различни, като във втория случай те основно имат финансово изражение. НП има и материално изражение досежно размера на наложената глоба и когато се оспорва само нейният размер, което е допустимо и възможно, на практика е на лице материален интерес от изхода на спора за жалбоподателя. Липсата на изрично специално правило в ЗАНН по този въпрос е причина за разнопосочна съдебна практика, което е факт, и той ще е налице до изменение на ЗАНН в нужната насока или до произнасяне на ТР по този въпрос.

По отношение възприемането на факта, че НП има материално изражение, то следва да се вземе предвид нормата на чл. 18, ал. 2 от Наредбата за минималните размери на адвокатски възнаграждения, според която ако административното наказание е под формата на глоба, имуществена санкция и/или е наложено имуществено обезщетение, възнаграждението се определя по правилата на чл. 7, ал. 2 върху стойността на санкцията, съответно обезщетението – т. е. налице е материален интерес от оспорването на НП.

Имайки предвид тези специфики, законодателят е предвидил изрично субсидиарно приложение на АПК, респективно – ГПК, вкл. на чл. 78, ал. 1 и ал. 3 от ГПК, според който заплатените от ищеца /в случая – жалбоподателя/ такси, разноски по производството и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, се заплащат от ответника съразмерно с уважената част от иска, а ответникът също има право да иска заплащане на направените от него разноски съразмерно с отхвърлената част от иска.

В същия смисъл, напр.: Определение № 144 от 15.07.2022 г. на АдмС - Габрово по к. ч. а. н. д. № 130/2022 г..

Въз основа на горното и на основание чл.235, и чл. 236, във вр. с чл. 221, ал. 2, във вр. с ал. 1, чл. 144 от АПК, във вр. с чл. 78, ал. 1 и ал. 3 от ГПК, във вр. с чл.63в и чл. 63д от ЗАНН, А. съд Габрово

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ В С. Определение № 64 от 02.04.2024 г., постановено по н.а.х.д. № 1017 от 2023 г. по описа на Районен съд – Габрово.

Определението е окончателно.

Препис от съдебния акт следва да се връчи на страните в едно със съобщението за неговото изготвяне.