и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.152б,ал.1 и следващите от НПК . Постъпила е частна жалба от пълномощника на обв.Мюмюнали Салиф Халил от гр.Пловдив, понастоящем в ареста на ОЗСА гр.Кърджали, с която се иска изменяване на взетата спрямо последния по сл.д.№335/2004г. по описа на ОСС-Кърджали мярка за неотклонение “Задържане под стража”. Твърди се в жалбата, че към настоящия момент се издирвало лицето Гюрсел Сафет Аптилязил, без което не било възможно да се определи действителната наказателна отговорност и кои лица са извършители на престъпното деяние. Престоят на обвиняемия в следствения арест се отразявал зле на Карамфила Милкова Халил-съпруга на обв.Халил, която била психично болна и не можела да се грижи за отглеждането и възпитанието на 10 годишния им син Мехмед. Твърди се също, че липсвала реална опасност обвиняемия да се укрие; същият имал постоянен адрес и местоживеене в страната; липсвала и реална опасност обвиняемият да извърши друго престъпление. Сочи се в жалбата, че с измененията в НПК от 1999г., тежестта на извършеното престъпление отпаднала като основание за задържане под стража; задължителността придавала на задържането наказващ характер. Иска се промяна на мярката за неотклонение от “задържане под стража” в “парична гаранция”. В съдебно заседание чрез защитника си адв.Юрукова и лично, обв.Мюмюнали Халил поддържа жалбата. Моли взетата спрямо него мярка за неотклонение да се измени в по-лека - парична гаранция. Представителят на Окръжна прокуратура намира, че мярката за неотклонение е определена правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдена, а подадената жалба намира за неоснователна. Съдът като прецени представените по делото доказателства-сл.дело N 335/2004 г., приема за установено от фактическа и правна страна следното: С постановление за привличане в качеството на обвиняем и вземане на мярка за неотклонение от 29.12.2004г. на Мюмюнали Салиф Халил от гр.Пловдив е повдигнато обвинение по чл.199, ал.1,т.1, 2 и 3 във вр. с чл.198, ал.1 във вр. с чл.20, ал.2 от НК, за това,че на 26.12.2004г. в с.Яворово, общ.Черноочене, в съучастие като извършител с Гюрсел Сафет Аптилязим от гр.Пловдив, Илия Христов Николов и Кирил Христов Николов – и двамата от гр.Кричим, отнел чужди движими вещи – банкноти в размер на 12 800 евро от владението на Мустафа Наим Халил от с.Яворово, общ.Черноочене с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила и заплашване, и деянието е извършено от повече от две лица, сговорили се предварително, придружено със средна телесна повреда, и е в големи размери. По делото са събрани многобройни доказателства. Спрямо дееца е взета мярка за неотклонение “задържане под стража” с определение № 64/30.12.2004г. по ДЧНД № 292/2004г. по описа на КОС. Предмет на настоящото производство е проверка на условията, от които се определя законността и необходимостта от продължаване на мярката “задържане под стража”. В случай, че има новонастъпили обстоятелства, на проверка подлежат освен основанията наложили вземането на тази мярка, още и обстоятелствата, настъпили след това. Съдът следва също да извърши проверка на фактическите и юридическите основания за продължаване на мярката. Така, настоящата инстанция съобрази следното: На първо място, налице е материално-правното основание - обвинението е за престъпление, наказуемо с наказание “лишаване от свобода” /152,ал.1 от НПК/; На второ място, налице е и процесуалното основание – обосновано предположение, че обвиняемият е извършил престъплението /с оглед частичните признанията на дееца, и показанията на пострадалия - св.Мусфа Наим Халил/. На трето място, съдът намира, че наличието на опасност деецът да се укрие или да извърши друго престъпление е налице, с оглед лошите характеристични данни за дееца; касае се за тежко умишлено престъпление, с висока степен на обществена опасност. Няма спор, че презумпцията по чл. 152, ал. 2 НПК е оборима, щом от данните по делото се установява отсъствието на реална опасност обвиняемият да се укрие или извърши друго престъпление. Тук обаче съдът е длъжен внимателно, прецизно и всеобхватно да цени данните, съдържащи се в делото, които в своята съвкупност предопределят отпадане на опасността по чл. 152, ал. 1 НПК. Наред с това, при оценка на данните поотделно и във взаимната им връзка, съдът е длъжен да ги цени съответно, без да надценява или подценява което и да било от тях. На тази плоскост очевидно местоживеенето и чистото съдебно минало на обвиняемия са надценени, доколкото тези обстоятелства са едни и същи до и след извършване на инкриминираното деяние. Вярно е също, че опасността по чл. 152, ал. 1 НПК не може да произтича единствено и само от тежестта на предвиденото в закона наказание. Няма пречка обаче конкретната форма на изпълнително деяние да сочи на наличието на п¯сочената опасност. С оглед становището на пълномощника на обвиняемия, че така взетата мярка за неотклонение не е съобразена с ЕКПЧ, съдът намира следното: За продължаване на задържането, освен първоначалните условия, Съдът в Страсбург посочва и допълнителни основания, които следва да бъдат преценявани: рискът от унищожаване на доказателства; тежестта на престъплението; опасността от склоняване към лъжесвидетелстване; опасността от наговаряне; общественото безпокойство от извършеното престъпление; опасността за обществения ред. В настоящия процес са налице повечето от посочените допълнителни основания.Степента на обществена опасност на деянието е особено висока – отнетите вещи са с висока стойност, причинени са множество телесни увреждания, между които и средна телесна повреда, деянието е извършено от повече от две лица, сговорили се предварително. Във връзка с горното, макар в закона да не е изрично посочено, съдът преценява, освен всички обстоятелства, свързани със законността на задържането, още и обстоятелствата, които го правят необходимо. Това се извежда от общата идея на чл.147, ал.1 и 2 от НПК. Не на последно място, и с оглед изложеното по-горе, следва да се отбележи, че не са се променили обстоятелствата, при които по отношение на обв.Мюмюнали Салиф Халил е взета мярка за неотклонение “задържане под стража”. Ето защо, и на основание чл.152б,ал.5 от НПК, Окръжният съд
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА взетата по отношение на обв. Мюмюнали Салиф Халил от гр.Пловдив, с ЕГН ********** по сл.дело №335/2004г. по описа на ОСС-Кърджали мярка за неотклонение “задържане под стража”, постановена с определение № 64/30.12.2004г. по ДЧНД № 292/2004г. по описа на КОС. Определението подлежи на обжалване и протестиране пред Пловдивския апелативен съд в тридневен срок от днес. При обжалване или протестиране, насрочва делото за 10.03.2005г. от 10ч. в ПАС, за която дата и час страните са уведомени от съдебно заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
|