Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 34
гр.Русе, 04.11.2022
г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен
съд-Русе, I-ви състав, в открито
заседание на четвърти октомври през две хиляди двадесет и втора година, в
състав:
СЪДИЯ:
Ивайло Йосифов
при участието на секретаря Наталия Георгиева, като разгледа докладваното от
съдията адм.д. № 326 по описа за
2022 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК
вр.чл.73, ал.4 от ЗУСЕФСУ (загл. изм. ДВ, бр. 51 от 2022 г., в сила от 1.07.2022 г.) вр.чл.27, ал.6 от ЗПЗП.
Образувано е по жалба на Г.Ю.О. ***, чрез процесуалния му представител, против решение №
18/121/06694/3/01/04/02, с изх.№ 01-6500/7938#18 от 30.06.2022 г., издадено от
изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“, с което на жалбоподателя е определена
финансова корекция в размер на 13404,99 лева за неизпълнение на заложените в
бизнес плана, одобрен с договор № 18/121/06694 от 14.08.2014 г., приходи. В
жалбата и в представената писмена защита се излагат подробни съображения за
незаконосъобразност на оспорения административен акт. Жалбоподателят счита, че същият
е издаден при съществени нарушения на административнопроизводствените правила и
в нарушение на материалния закон. Сочи, че към датата на образуване на
административното производство петгодишният мониторингов период по проекта е
бил изтекъл, което прави същото недопустимо. Поддържа, че разпоредителната част
на оспореното решение била формулирана по такъв начин, че се ограничавало
правото му да разбере за неизпълнение на задълженията по кой договор му била определена
финансовата корекция. Възразява, че административният акт бил издаден много
след едномесечния срок по чл.73, ал.3 от ЗУСЕФСУ, считано от изтичане на предоставения
му срок за възражения. Твърди, че към датата на образуване на административното
производство бил изтекъл и давностният срок за преследване на евентуално
допуснатата нередност, поради което правото на органа да му определи финансова
корекция било погасено. Счита, че, при съобразяване на броя на поддържаните
през процесните стопански години животни, процентът на неизпълнение на
предвидените в бизнес плана приходи е много по-нисък от посочения в административния
акт, който намален брой животни се дължал на редуцираното финансиране,
извършено съгласно сключения анекс от 04.11.2014 г. към договора за отпускане
на безвъзмездна финансова помощ. Моли съда да постанови решение, с което да
отмени обжалваното решение за определяне на финансова корекция. Претендира
присъждането на направените деловодни разноски.
Ответникът
по жалбата – изпълнителният директор на ДФ „Земеделие“, чрез процесуалния си
представител, е депозирал становище с вх.№ 3942/04.10.2022 г., в което изразява
становище за нейната неоснователност. Счита, че фактическите констатации в
оспорения административен акт не са били оспорени от жалбоподателя, а напротив
– били са изрично признати от него чрез вписване в контролния лист, че е
запознат и не възразява срещу удостоверените в него обстоятелства. Твърди, че в
решението за финансова корекция изрично е посочен неизпълненият договор за
отпускане на безвъзмездна финансова помощ с номер, дата и конкретната мярка, по
която е отпусната помощта. Поддържа, че в разглеждания случай, доколкото има
неизпълнение на заложените в бизнес плана показатели за няколко поредни
финансови години, се касае за „продължаваща нередност“ по смисъла на чл.3, § 1,
ал. втора от Регламент (ЕО, ЕВРАТОМ) № 2988/95 на Съвета от 18.12.1995 г. относно
защитата на финансовите интереси на Европейските общности, поради което
предвиденият в чл.3, § 1, ал. първа от същия регламент четиригодишен давностен
срок започва да тече от датата, на която нередността е била прекратена. Аргументира,
че този момент съвпада с изтичане на мониторинговия период, в случая 14.08.2019
г., от която дата четиригодишната давност не е изтекла. Заявява, че в хода на
предходното административно производство, приключило с издаване на акт за
установяване на публично държавно вземане № 18/121/06694/3/01/04/01, с изх. №
01-6500/7938#1 от 10.01.2020 г., давността била и прекъсната, на основание чл.3,
§ 1, ал. трета от Регламент № 2988/95, с връчване на уведомлението по чл.26,
ал.1 от АПК за образуваното административно производство, като същата не е
текла през периода, в който са се развивали съдебните производства по оспорване
на този акт - адм. дело № 282/2020 г. по описа на Административен съд – Русе и адм.д.
№ 12154/2020 г. по описа на ВАС, Осмо отделение, като е била отново прекъсната
с връчване на изпратеното писмо за откриване на производството по определяне на
финансова корекция. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли жалбата.
Претендира присъждането на юрисконсултско възнаграждение. В условията на
евентуалност, ако жалбата бъде уважена, прави възражение за прекомерност на
заплатеното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение.
Съдът, като
обсъди събраните по делото доказателства, съобрази доводите на страните и
извърши служебна проверка на законосъобразността на оспорения административен
акт, приема за установено следното:
Видно от
представеното по преписката (на л.296) известие за доставяне, оспореният
административен акт, индивидуализиран чрез своя изходящ номер - 01-6500/7938#18, е връчен на жалбоподателя,
чрез член на неговото домакинство – Дилбер Османова, на 06.07.2022 г. От
пощенското клеймо върху плика (л.6 от делото) се установява, че жалбата е била
изпратена от процесуалния представител на жалбоподателя по пощата, в съответствие
с чл.62, ал.2, изр.първо от ГПК вр. чл.144 от АПК, на 20.07.2022 г. Поради това
съдът намира, че тя е подадена в срока по чл.149, ал.1 от АПК, от процесуално
легитимирана страна - адресата на акта, който е неблагоприятно засегнат от
него, при наличие на правен интерес, поради което е допустима. Разгледана по
същество, жалбата е неоснователна.
Оспореният административен акт е издаден от компетентен
орган, съгласно чл.20а, ал.5, пр.второ от ЗПЗП. Според цитираната разпоредба, в
относимата й част, изпълнителният директор на фонда издава решения за налагане
на финансови корекции по реда на глава пета, раздел III от ЗУСЕСИФ (сега
ЗУСЕФСУ). С решение по т.14.2 от протокол № 189/02.03.2022 г. Управителният
съвет на ДФ „Земеделие“ е назначил за изпълнителен директор на фонда Николай
Генчев Каварджиклиев, т.е. длъжностното лице, издало оспореното решение.
Решението е издадено в предвидената в закона писмена
форма - чл.59, ал.2 от АПК вр. с чл.73, ал.1 от ЗУСЕФСУ вр.чл.27, ал.6 от ЗПЗП.
От формална страна актът съдържа фактическите и правни основания за издаване му
и съответства на изискването за неговото мотивиране по чл.59, ал.2, т.4 от АПК.
Константна е съдебната практика на ВАС, а в този
смисъл е и решение № 8269/02.07.2021 г., постановено по адм.д. № 12154/2020 г.
по описа на ВАС, Осмо отделение, с което са отменени решение № 36/08.09.2020
г., постановено по адм. дело № 282/2020 г. по описа на Административен съд –
Русе и издадения от същия орган срещу жалбоподателя акт за установяване на публично
държавно вземане № 18/121/06694/3/01/04/01 с изх. № 01-6500/7938#1 от
10.01.2020 г. за същата сума, според която непостигането на заложените
финансови показатели в бизнес плана представлява неизпълнение на одобрените
индикатори и поради това представлява основание по чл.70, ал. 1, т. 7 от ЗУСЕСИФ
за определяне на финансова корекция, а не за издаване на АУПДВ.
Именно на посоченото правно основание – чл.70, ал.1, т.7
от ЗУСЕСИФ, е издаден и оспореният административен акт, в който изрично е
отбелязано, че се издава във връзка с посоченото съдебно решение на ВАС. В
решението за финансова корекция са подробно посочени и останалите разпоредби, на
които се основава то, включително конкретните клаузи от сключения с
жалбоподателя договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ, на които
органът се позовава. В акта се съдържа и подробно изложение на фактическите
основания за неговото издаване. Отбелязано е, че при извършената в периода
25.07.2019 г. – 06.08.2019 г. проверка на място след плащане по проект №
18/121/06694 от 05.07.2013 г., е констатирано неизпълнение на задължения по
одобрения с договор № 18/121/06694 от 14.08.2014 г. бизнес план, изразяващо се
в непостигане на заложените в плана показатели за приходите от продажбата на
сурово краве мляко от 207 900 лева за всяка от следните три пълни финансови
години – 2016 г., 2017 г. и 2018 г. За 2016 г. били реализирани приходи от
продажбата на сурово краве мляко в размер на 90 621,54 лева, за 2017 г. –
в размер на 78 903,72 лева, а за 2018 г. – в размер на 89 227,62
лева. В мотивите на акта е посочено също, че реалното изпълнение на приходната
част на одобрения бизнес план за трите последователни пълни финансови години е 41,49
%, което е под 50 % от заложените приходи.
Неоснователно е възражението на жалбоподателя, според
което разпоредителната част на акта била формулирана по такъв начин, че той бил
лишен от възможността да разбере по кой договор следва да се възстанови сумата
по финансовата корекция. В мотивите на акта договорът е конкретно посочен – с
номер, дата на сключване и мярка, по която е отпусната безвъзмездната помощ –
мярка 121 „Модернизиране на земеделските стопанства“ от ПРСР 2007 г. – 2013 г. Липсва
нормативно изискване тези обстоятелства да бъдат преповтаряни и в
разпоредителната му част.
Съдът не констатира допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила.
Изцяло погрешна се явява направената от жалбоподателя интерпретация
на мотивите към решение № 8269/02.07.2021 г., постановено по адм.д. №
12154/2020 г. по описа на ВАС, Осмо отделение. Така, според съображенията в
представената писмена защита, в това решение „…върховните административни съдии са приели, че са изтекли повече от 5
год. (мониторинговия период) и започването на административното производство по
издаването на съответния акт е неправилно и недопустимо. С влязъл в сила
съдебен акт Върховният административен съд се е произнесъл и не е дал
възможност да се издават нови административни актове или да се коригират вече
съществуващи“.
Както е посочила в своето решение и касационната
инстанция, според легалната дефиниция на § 1, т.2, б.“а“ от ДР на Правилата за
определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова
помощ при установени нарушения по чл. 27, ал. 6 и 7 от ЗПЗП по мерките от
Програмата за развитие на селските райони 2007 – 2013 г., "мониторингов
период", за договори, сключени преди 1 януари 2015 г., както е в настоящия
случай, е период от пет години, считано от датата на сключването им. Договор №
18/121/06694 е сключен на 14.08.2014 г., поради което и мониторинговият период за
него продължава до 14.08.2019 г. Това обстоятелство обаче е посочено, за да се
обоснове неприложимостта на § 12, ал.1 от ПЗР на ЗИД на ЗПЗП (обн., ДВ, бр. 2
от 3.01.2018 г.), тъй като, съгласно чл.25, ал.3 от АПК, и видно от
уведомителното писмо по чл.26 от АПК, производството по издаване на отменения
АУПДВ е започнало на 15.10.2019 г., т.е. след приключване на мониторинговия
период. Следователно, датата на приключването на този период е релевантна към
процесуалния ред, по който следва да протече административното производство и
крайния акт, с който то трябва да завърши. Периодът на мониторинг е период,
през който земеделският стопанин – бенефициер по договора за безвъзмедна
финансова помощ, е длъжен да изпълнява ангажиментите, произтичащи от закона и
от сключения договор, а не период, с чието изтичане се преклудира правото на
органа да образува производство по определяне на финансова корекция за
констатираните през същия период нередности, както неправилно счита жалбоподателя. Неслучайно и в §
1, т.9 от ДР на Правилата за определяне на размера на подлежащата на
възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по чл. 27,
ал. 6 и 7 от ЗПЗП за следващия програмен период 2014 г. – 2020 г., понятието
„период на мониторинг“ е дефинирано чрез препращане към чл.71 от Регламент (ЕС)
№ 1303/2013. Следователно, с изтичането на периода на мониторинг се преклудира
възможността тепърва да се установяват допуснати от бенефициера нередности, но
не и възможността да се образува производство за определяне на финансова
корекция за нередности, които са били установени в същия период. Видно от
заключителната част на контролния лист от проверката на място, същата е била
извършена в периода 25.07.2019 г. – 06.08.2019 г., т.е. в рамките на
мониторинговия период, приключил на 14.08.2019 г.
Съдът констатира, че действително е налице допуснато
нарушение на предвиденото в чл.73, ал.3 от ЗУСЕСИФ изискване. До жалбоподателя
е изпратено писмо с изх.№ 01-6500/7938#14/26.08.2021 г., с което той е
уведомен за откритото производство по налагане на финансова корекция като, на
основание чл.73, ал.2 от ЗУСЕСИФ, му е предоставена възможност в 14-дневен срок
от получаването му да представи своите писмени възражения по основателността и
размера на финансовата корекция и при необходимост да приложи доказателства. Видно
от представеното известие за доставяне, писмото е връчено на жалбоподателя чрез
член от неговото домакинство на 01.09.2021 г. В указания му срок жалбоподателят не е представил
възражение, поради което и съгласно чл.73, ал.3 от ЗУСЕСИФ решението за
определяне на финансова корекция е следвало да бъде издадено в срок до
16.10.2021 г. Оспореното решение обаче е издадено едва на 30.06.2022 г.
В константната съдебна практика на ВАС (вж. решение №
8847 от 6.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 6051/2019 г., IV о., решение № 16065
от 26.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 2811/2019 г., VII о., решение № 3014 от
13.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8861/2016 г., VII о. и др.) безпротиворечиво
се приема, че едномесечният срок по чл.73, ал.3 от ЗУСЕСИФ е инструктивен, а не
преклузивен, поради което изтичането му не преклудира правомощията на органа да
издаде акт за определяне на финансова корекция по основание и размер.
Следователно посоченото нарушение следва да бъде определено като несъществено и
по арг. от чл.146, т.3 от АПК то не съставлява основание за отмяна на оспорения
акт.
Оспореният акт е издаден при точно приложение на
материалния закон.
В т.51 от решение от 07.04.2022 г. на Съда на ЕС по
съединени дела C‑447/20 и C‑448/20 се приема, че разпоредбата на
чл.3, § 1 от Регламент № 2988/95 предоставя на икономическите оператори право, което означава, че те трябва да
могат да се позоват на погасяването
на процедурите за установяване на нередности, за да се противопоставят на
прилагането спрямо тях на административни мерки и санкции. Следователно,
регламентираният в чл.3, § 1 от същия регламент давностен срок не се прилага
служебно от съда, а е необходимо жалбоподателят да се е позовал на него. Съдът
намира, че това изискване в случая е удовлетворено като, макар и бланкетно,
както в жалбата, така и в представената писмена защита, е налице позоваване на изтекъл
в полза на жалбоподателя давностен срок. Поради това съдът намира така
релевираното възражение допустимо и подлежащо на разглеждане. Разгледано по
същество, възражението е неоснователно.
В т.59 от решение от 21.12.2011 г. по дело C-465/10 на
СЕС се приема, че давностният срок, приложим относно възстановяването на
недължимо платена на получателя субсидия, започва да тече от датата, на която
нередността е преустановена. Посочено е, че доколкото договорът за
осъществяването на субсидираната от ЕФРР дейност не е бил прекратен, а
изпълнен, четиригодишният давностен срок, предвиден в член 3, параграф 1, първа
алинея от Регламент № 2988/95, започва да
тече от датата, на която се преустановява изпълнението на незаконно сключения
договор за обществена поръчка. Това разрешение е съответно приложимо и в
настоящия случай.
Според чл.16, ал.1 от Наредба № 8 от 3.04.2008 г. за условията и реда за
предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка "Модернизиране на
земеделските стопанства" от ПРСР за периода 2007 - 2013 г., кандидатите
представят бизнесплан по образец съгласно приложение № 5 с подробно описание на
планираните инвестиции и дейности за
период не по-малък от 5 г., а в случаите на създаване на трайни насаждения
или извършване на строително-монтажни работи - за 10-годишен период. В т.4.33
от сключения договор № 18/121/06694 от 14.08.2014 г. е предвидено, че ползвателят
е длъжен да изпълнява одобрения проект за срок от 5 години от сключване на
договора. Съгласно легалната дефиниция по § 1, т.12 от ДР на Наредба № 8 от
3.04.2008 г., „проект“ е
заявление за подпомагане заедно с всички изискуеми документи, както и
съвкупността от материални и нематериални активи и свързаните с тях разходи,
заявени от кандидата и допустими за финансиране по ПРСР. Следователно част от
така одобрения проект са и показателите в таблица 12 „Производствена програма“,
предвидени в одобрения с договора бизнес план. От това следва, че
жалбоподателят е бил длъжен да ги изпълнява през процесните години, включени в
петгодишния мониторингов период. Както беше посочено по-горе, неизпълнението на
одобрените индикатори по бизнес плана представлява основание по чл.70, ал.1,
т.7 от ЗУСЕФСУ за определяне на финансова корекция.
Видно от т.I,
б.“Б“ от представения от жалбоподателя и одобрен бизнес план, основният очакван
резултат след завършване на проекта е увеличаване количеството на млякото. В т.II „Описание на кандидата и осъществяваната от него
дейност“, б.“А“ е посочено: „Целта на ЗП
е да се увеличи млеконадоя съгласно представената млечна квота, която към
момента е доста ниска, като се има предвид, че средното количество млеконадой
от млечна крава е 4300-4500 кг.“ По-нататък, в б.“Г“ от същия раздел, е
записано: „Стремежът на г-н О. е
постоянно повишаване на конкурентоспособността и предлагане на качествено
мляко, реализирано при по-високо технологично равнище, чрез използване на
съвременни високоефективни машини и оборудване, усъвършенстване на маркетинга и
реализацията на произведената продукция. Непрекъснато повишаване на млечната
продуктивност на кравите при намаляване на постоянните разходи и разходи на
фураж за единица продукция“. В
раздел III „Финансов план“, таблица 10 „Бъдещи клиенти“, са
отразени плановете на жалбоподателя да реализира произведената продукция
(сурово краве мляко) при запазване на досегашния клиент – „Бяла черква“ ООД
като от съществувалите дотогава годишни приходи от продажбата му от 31 614,66
лева, в резултат на дейностите по проекта, е планирано увеличение на приходите
от реализираната продукция до размер от 207 900 лева. В таблица 12
„Производствена програма“ от одобрения бизнес план така планираните приходи от
продажби на сурово краве мляко на местния пазар от 207 900 лева са
заложени за всяка от петте години по проекта. В таблица 14 „Вид и брой животни,
в т.ч. естествения им прираст“ е предвидено, че през всяка от петте години по
проекта земеделският производител се задължава да поддържа по 85 броя крави от
породата ЧШГ (черношарено говедо).
В т.2, раздел II „Административен
контрол на място на заложени параметри/показатели в бизнес плана“ от контролния
лист за извършената проверка на място е отбелязано следното: „Ползвателят не е реализирал прогнозните
стойности за приходи, заложени в БП. Изготвен е работен лист: „Приложение
Работен лист за проверка за реализиране на заложени параметри/показатели в
бизнес плана“, приложени са справка и фактури за реализирана продукция“. В
приложение № 6 „Проверка на място при животновъдство“ е отбелязано, че
жалбоподателят не поддържа и предвидения в бизнес плана брой животни – при
предвидени по плана 85 животни през всяка от стопанските години, през 2015 г.
те са били 75 бр., през 2016 г. – 73
бр., а през 2018 г. – 63 бр. В приложение към контролния лист „Работен лист за
проверка за реализиране на заложени параметри/показатели в бизнес плана“ е
отбелязано, че през нито една от процесните стопански години не са достигнати
одобрените показатели от 207 900 лева, представляващи приходи от продажба
на продукция (сурово краве мляко). Така, за 2016 г. са реализирани приходи в
размер на 90621,54 лева, за 2017 г. – в размер на 78903,72 лева, а през 2018 г.
– в размер на 89227,62 лева. Видно от отбелязването в заключителната страница
на контролния лист, жалбоподателят бил информиран предварително – на 24.07.2019
г. за предостоящата проверка, същият е присъствал при извършването й като е
удостоверил това с подписа си и със саморъчно изписване на трите си имена. В
графа „Забележки на кандидата/упълномощено лице“ той собственоръчно записал: „Запознат съм с контролния лист. Нямам
възражения“. Това признание в хода на административното производство било
потвърдено и пред съда в депозираната жалба против АУПДВ №
18/121/06694/3/01/04/01, с изх. № 01-6500/7938#1 от 10.01.2020 г., в която жалбоподателят
изрично посочил:“Не оспорвам
констатациите на административния орган за неизпълнение от моя страна на
залегналите в бизнесплана ми приходи от сурово краве мляко за процесните три
години, включващи периода 2016 – 2018 г.“. Двукратно направеното, в хода на
административното и на предходното съдебно производство, признание на релевантните
по делото обстоятелства съдът кредитира, на основание чл.175 от ГПК вр.чл.171,
ал.2 от АПК, доколкото същото изцяло кореспондира на събраните по делото
доказателства.
Следва да се приеме, че е налице едно
продължаващо неизпълнение на заложените в бизнесплана показатели, които жалбоподателят
е бил длъжен да спазва за срок от 5 години от сключване на договора, т.е. през
мониторинговия период, поради което следва да бъде споделено виждането на
процесуалния представител на ответника по жалбата, че се касае за „продължаваща
нередност“ по смисъла на чл.3, § 1, ал.2, изр. първо от Регламент № 2988/95.
Тази норма предвижда, че в случай на продължаваща или повторно извършена
нередност срокът за давност започва да тече от датата, на която нередността е
прекратена. Доколкото самата нередност се изразява в неизпълнение на договорно
задължение – на показатели от производствената програма по одобрения с договора
за отпускане на безвъзмездна финансова помощ бизнес план, то по арг. от
приетото в посоченото решение по дело C-465/10 на СЕС следва да се приеме, че давността
ще започва да тече от датата, на която отпада задължението на жалбоподателя да
изпълнява произтичащите от договора задължения, т.е. от края на мониторинговия
период, а именно от 14.08.2019 г. Видно е, че от тази дата до датата на
връчване на писмото за откритото производство по определяне на финансова
корекция на жалбоподателя – 01.09.2021 г., съгласно изискването на чл.3, § 1,
ал.3 от Регламент № 2988/95 това действие да е било нотифицирано (т.е.
съобщено) на лицето, когато давността за преследване на нередността е била
прекъсната, предвиденият в ал.1 на същата разпоредба четиригодишен давностен
срок не е изтекъл. Само за пълнота на изложението следва да се добави, че
процесуално незаконосъобразните действия на същия орган, извършени в
производството по издаване на АУПДВ № 18/121/06694/3/01/04/01, с изх. №
01-6500/7938#1 от 10.01.2020 г., който е бил отменен с решение на ВАС, не могат
да прекъснат давността за преследване на нередността. Освен силата на пресъдено
нещо, правната последица на съдебното решение, с което административният акт е
отменен, е неговото конститутивно действие. Конститутивното съдебно решение
отменя административния акт с обратна сила – от датата на неговото издаване (ex tunc) като с обратна сила
отпадат правните последици и на всички действия в административното
производство. Ето защо процесуалните действия в административното производство,
приключило с издаване на АУПДВ, впоследствие отменен от съда, не са от естество
да прекъснат давността за преследване на нередността в производството по
издаване на надлежния акт – решение за финансова корекция. Тъй като
административният акт е бил отменен от съда, то и провеждането на съдебното
производство не е спряло течението на давността. Независимо от липсата на
спиране и прекъсване на същата във връзка с издаването и оспорването на посочения
АУПДВ, от края на мониторинговия период – 14.08.2019 г. до нотифициране на
лицето на първото действие в административното производство по определяне на
финансовата корекция – 01.09.2021 г., както беше посочено по – горе, четиригодишният
давностен срок не е изтекъл.
С оглед събраните по делото доказателства
съдът намира, че административният орган правилно е подвел неизпълнението на
показателите за приходи от продажбата на продукция (сурово краве мляко),
предвидени в одобрения бизнес план, под хипотезата на нормата на чл.70, ал.1,
т.7 от ЗУСЕФСУ. Както беше посочено, показателите, заложени в бизнес плана,
представляват именно индикатори по смисъла на посочената разпоредба и тяхното
неизпълнение е основание за определяне на финансова корекция.
Съдът намира неоснователни възраженията на
жалбоподателя, че неизпълнението било незначително и поради това не
представлявало основание за определяне на финансова корекция. Както органът
правилно е изчислил, за трите процесни години реалното изпълнение на показателите
е едва 41,49 % от предвидените по бизнес плана приходи. Обстоятелството, че във
фермата на жалбоподателя през тези години не са били отглеждани и предвидения
брой животни също не е извинително, тъй като, само по себе си, то също
представлява неизпълнение на друг предвиден в бизнес плана индикатор. По делото
жалбоподателят не твърди да са били налице уважителни причини, поради което
посочените показатели не са били изпълнени (напр. конкретни и доказани
форсмажорни обстоятелства, които изключват отговорността за неизпълнение
съгласно чл.55 от Наредба № 8 от 3.04.2008 г.).
Размерът на финансовата корекция е правилно
определен на 15 % от получената субсидия въз основа на т.30, пр.първо от Приложение
към раздел I "Общи положения" от Правилата за определяне на размера
на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени
нарушения по чл. 27, ал. 6 и 7 от ЗПЗП по мерките от ПРСР 2007 – 2013 г.
Условието за определяне на посочения процент на финансова корекция, а именно
времетраенето на нарушението да е над две финансови години, също демонстрира,
че в случая се касае до продължаваща нередност. Налице е и общото условие по
т.30, пр.първо от посоченото приложение, а именно реализираните приходи от
подпомаганата дейност, изчислени средно аритметично за всички проверявани пълни
финансови години, да са под 50 % и над 20 % от предвидените приходи съгласно
одобрения бизнес план. В случая, както беше посочено, те са в размер на 41,49 %.
По изложените съображения съдът намира
жалбата неоснователна и като такава тя следва да бъде отхвърлена.
С оглед изхода на делото и на основание
чл.143, ал.3 от ГПК ответникът по жалбата има право на юрисконсултско
възнаграждение, чийто размер, на основание чл.24, изр.второ от Наредбата за
заплащането на правната помощ, съдът определя на 200 лева. Както се приема и в
Тълкувателно решение № 3 от 13.05.2010 г. по тълк. д. № 5/2009 г.на ВАС,
възнаграждението следва да се присъди в полза на юридическото лице, в чиято
структура се намира представляваният от юрисконсулта едноличен административен
орган, т.е. в полза на ДФ „Земеделие“, който фонд има качеството на юридическо
лице съгласно чл.11, ал. 1 от ЗПЗП.
Така
мотивиран и на основание чл.172, ал. 2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Г.Ю.О., с ЕГН **********,***, против решение №
18/121/06694/3/01/04/02, с изх.№ 01-6500/7938#18 от 30.06.2022 г., издадено от
изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“, с което на жалбоподателя е определена
финансова корекция в размер на 13404,99 лева за неизпълнение на приходите,
заложени в бизнес плана, одобрен с договор № 18/121/06694 от 14.08.2014 г.
ОСЪЖДА Г.Ю.О., с ЕГН **********,***, да заплати на Държавен
фонд “Земеделие”, със седалище и адрес на управление гр.София, бул.“Цар Борис
III“ № 136, представляван от изпълнителния директор Г. Т., сумата от 200 лева – юрисконсултско
възнаграждение.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: