№ 21356
гр. София, 28.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 171 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ГАБРИЕЛА Д. ЛАЗАРОВА
при участието на секретаря ИСКРА Д. КУРТЕВА
като разгледа докладваното от ГАБРИЕЛА Д. ЛАЗАРОВА Гражданско дело
№ 20201110117637 по описа за 2020 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 235 ГПК.
Образувано е по искова молба от „ТС” ЕАД, уточнена с молба от ........ г., срещу
Д. Д. Д., с която са предявени по реда на чл. 422 ГПК обективно кумулативно
съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1
ЗЗД във вр. с чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът Т-С-ИЯ” ЕАД извежда съдебно предявените права при твърдения, че е
налице облигационно отношение, възникнало с ответника въз основа на договор за
продажба на топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се на адрес: град
................, при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали
потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно
тези общи условия е доставил за процесния период на ответника топлинна енергия,
като купувача не е заплатил дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни
вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение. Твърди, че
съгласно общите условия купувачите на топлинна енергия са длъжни да заплащат
дължимата цена в 45-дневен срок след датата на публикуване на месечните сметки.
Сочи, че ответника не е изпълнил задължението си да заплати и сумите за доставена
топлинна енергия и извършена услуга „дялово разпределение”. С оглед изложеното,
претендира да бъде признато за установено, че ответника дължи на ищеца следните
суми: 2 588,68 лв. – главница, представляваща стойността на неплатена цена за
доставена топлинна енергия в процесния имот за периода 01.05.2016 г. – 30.04.2019 г.,
ведно със законна лихва от 13.12.2019 г. до окончателното изплащане на вземането,
279,66 лв. – мораторна лихва за периода 15.09.2017 г. – 04.12.2019 г., както и сума в
размер на 20,49 лв. – главница за дялово разпределение за периода 01.11.2016 г. –
30.04.2019 г., ведно със законналихва от 13.12.2019 г. до окончателното плащане на
вземането, и 3,86 лв. – законна лихва за периода от 31.12.2016 г. до 04.12.2019 г.
Претендира разноски и юрисконсултско възнаграждение.
Ответника в указания законоустановен срок по реда на чл. 131 ГПК не е
1
депозирал писмен отговор. В депозираното възражение по реда на чл. 414 ГПК е
заявил, че няма задължения към ищеца, тъй като никога не е ползвал топлофикационни
услуги на дружеството /съгласно разясненията, дадени в т. 11а от тълкувателно
решение № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, възможността на длъжника да обоснове
оспорванията си във възражението по чл.414, ал.1 ГПК има правните последици на
отговор на исковата молба по чл.131, ал.1 ГПК/.
Третото лице помагач на страната на ищеца - „Техем Сървисис“ ЕООД не
заявява становище.
Съдът, като обсъди доводите и възраженията на страните и събраните по
делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Исковете са допустими, като депозирани от лице, в полза на което е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК в производството по ч.
гр. д. № .../.... г. по описа на Софийски районен съд, Гражданско отделение, 161 състав,
в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК и при подадено в срока по чл. 414 ГПК възражение от
длъжника в заповедното производство.
По предявените положителни установителни искове с правно основание чл. 79,
ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ:
За основателността на обсъжданите искови претенции в тежест на ищеца е да
установи, при условията на пълно и главно, доказване кумулативното наличие на
следните предпоставки: 1) валидно правоотношение по договор за доставка на
топлинна енергия между ищеца и ответниците за процесните период и имот, 2)
извършена от ищеца реална доставка на топлинна енергия в твърдяния обем през
процесния период и на претендираната стойност, включително и извършване на услуга
„дялово разпределение” за имота 3) изискуемост на задължението за плащане на
продажната цена и услугата „дялово разпределение”. По аргумент от чл. 154, ал. 1
ГПК в тежест на ищеца е установяване на горните предпоставки при условията на
пълно и главно доказване.
По аргумент от чл. 153, ал. 1 ЗЕ в относимата му за спора редакция, всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са
клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово
разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 ЗЕ на отоплителните тела в имотите си и да
заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната
наредба по чл. 36, ал. 3 ЗЕ.
Съгласно задължителните разяснения, дадени с тълкувателно решение №
2/17.05.2018г. по тълк.д. № 2/2017г. на ОСГК на ВКС, правоотношението по продажба
на топлинна енергия за битови нужди е регламентирано от законодателя в специалния
ЗЕ като договорно правоотношение, произтичащо от писмен договор, сключен при
публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и
одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) (чл. 150, ал. 1 ЗЕ).
Писмената форма на договора не е форма за действителност, а форма за доказване.
Съгласно чл. 149 и чл. 150 ЗЕ страна (купувач) по договора за продажба на топлинна
енергия за битови нужди е клиентът на топлинна енергия за битови нужди, какъвто е и
„битовият клиент”, който според легалното определение в т. 2а от § 1 ДР ЗЕ (ДВ, бр.
54 от 17.07.2012г.) е клиент, който купува енергия за собствени битови нужди.
Присъединяването на топлофицирани жилищни сгради с изградени инсталации
към топлопреносната мрежа, както на заварените от ЗЕ, така и на новоизградените
сгради, се извършва въз основа на писмен договор (чл. 138, ал. 1 ЗЕ и чл. 29 - чл. 36
2
Наредба № 16-334 от 06.04.2007г. за топлоснабдяването) със собствениците или
титулярите на вещното право на ползване върху топлоснабдените имоти в сградите,
които поради това са посочените от законодателя в чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиенти на
топлинна енергия за битови нужди, дължащи цената на доставената топлинна енергия
по сключения с топлопреносното предприятие договор за продажба на топлинна
енергия за битови нужди при публично известни общи условия. Предоставяйки
съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на
ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна
енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично
оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на
клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с
топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови
нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия. Клиенти на
топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от
посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на
собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, за собствени битови
нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за
битови нужди за този имот при публично известните общи условия директно с
топлопреносното предприятие.
В случая не е спорно и по делото се установява, че сградата, в която се намира
процесният имот, е присъединена към топлопреносната мрежа. Този факт съдът
приема за установен от приетото по делото и неоспорено от страните заключение на
съдебно-техническа експертиза.
Не се установява, обаче, ответникът да има качеството „клиент“ на топлинна
енергия за процесния период по повод ползването на недвижимия имот, за който е
начислена топлинната енергия, предмет на установителната искова претенция. От
представените по делото доказателства в тази насока не се установява нито да е
собственик, нито да е титуляр на ограниченото вещно право на ползване за
същия.
За установяване на качеството „клиент” на топлинна енергия от ищеца са
представени следните писмени доказателства – удостоверение за наследници от
02.09.2014 г., нотариален акт за замяна на идеална част от недвижим имот с движима
вещ № 198, том 1, рег. № 9703, дело № 186 от 28.12.2012 г., искова молба от 09.06.2016
г., списък на абонати в етажна собственост.
От представеното удостоверение за наследници от 02.09.2014 г. /л. 15 от делото/
се установява, че бащата на ответника – Д.Д.Д., е починал на 22.11.2009 г., както и че
ответника има двама братя – Л.Д.Д.. /починал на 23.05.2013 г./ и А.Л.Д... По делото не
са представени доказателства бащата на ответника – Д.Д.Д., да е бил собственик на
процесния имот, поради което представеното удостоверение за наследници не сочи на
връзка между ответника и имота. Не са въведени и такива твърдения от ищеца.
От представения по делото нотариален акт за замяна на идеална част от
недвижим имот с движима вещ от 28.12.2012 г. /л. 16 от делото/ също не следва извод в
тази насока. От посочения документ се установява, че Л.Д.Д.. – брат на ответника, е
прехвърлил на Магдалена Димитрова Димитрова ½ идеални част от топлоснабдения
имот, който е посочено, че е придобит по наследство. Представения нотариален акт за
замяна не само не доказва право на собственост на ответника върху имота, но поставя
въпроса на какво основание Людмил Д. се легитимира като собственик на ½ от имота,
в случай че същият е бил на баща му, който има трима наследници по закон.
Съдът приема, че и представеното копие от искова молба от 09.06.2016 г. /л. 19
от делото/ не доказва право на собственост или друга връзка на ответника с имота. На
3
първо място, исковата молба не е подписана от ищеца, а на следващо място, същата
обективира твърдения за факти и не е годна да удостовери право на собственост или
други вещни права върху недвижим имот. Съществено в случая е, че в депозираното
възражение по реда на чл. 414 ГПК ответникът сочи, че никога не е ползвал
топлофикационни услуги, а процесният имот се установи безспорно, че е
топлоснабден.
Извод за връзка на ответника с процесния топлоснабден имот не следва и от
представения протокол от проведено Общио събрание на Етажната собственост и
списък на абонати към него /л. 26 и сл. от делото/. Срещу абонатния номер на
процесния имот в списък от 2002 г. е посочено името на Д.Д.Д. – баща на ответника,
но съобразно изложеното и по-горе, че не се твърди и установява, същият да е бил
собственик на имота, включително и предвид момента на изготвяне на списъка – 2002
г., последният не доказва нито пряко, нито косвено, връзка на ответника с имота. Други
доказателства за установяване на качеството на ответника на „клиент” на топлинна
енергия за процесните имот и период не са представени по делото.
В обобщение, по изложените съображения, съдът намира, че ищецът не е
доказал при условията на пълно и главно доказване, съобразно изискването на чл. 154,
ал. 1 ГПК, твърдените от него факти досежно наличието на облигационно отношение
между него и ответника по повод топлоснабдяването в процесното жилище. От
събраните доказателства не се установява ответникът да е ползвал топлоснабдения
имот по силата на вещно или по силата на облигационно право, нито да е негов
собственик.
Доколкото представените от ищеца доказателства не установяват, че през
процесния период ответникът е бил собственик/ползвател, респ. потребител на
топлинна енергия в имота, и предвид и изричното оспорване от него в депозираното
възражение по реда на чл. 414 ГПК, че никога не е ползвал услуги на ищеца, съдът
намира, че предявените положителни установителни искове за главници на неплатена
доставена в имота топлинна енергия и извършена във връзка с него услуга „дялово
разпределение” са неоснователни.
С оглед неоснователността на главните искове, неоснователни са и предявените
искови претенции с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за начислена мораторна лихва
върху претендираните главници за посочените в исковата молба периоди.
По разноските:
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК право на разноски има
ответника, от който не се претендират такива. С оглед изхода на спора, искането на
ищеца за присъждане в негова полза на разноски и юрисконсултско възнаграждение е
неоснователно.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ, като неоснователни, предявените от „ТС“ ЕАД, ЕИК: ............, със
седалище в град ..........., срещу Д. Д. Д., ЕГН **********, с адрес: град ............. по реда
на чл. 422 ГПК положителни установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1,
пр. 1 ЗЗД във вр. с чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване на установено, че Д. Д.
Д. дължи на „ТС“ ЕАД следните суми:
- 2 588,68 лв. – главница, представляваща стойността на неплатена цена за
4
доставена топлинна енергия в топлоснабден имот, находящ се на адрес: ............, за
периода м.05.2016 г. – м.04.2019 г., ведно със законна лихва от 13.12.2019 г. до
окончателното изплащане на вземането;
- 279,66 лв. – мораторна лихва за периода 15.09.2017 г. – 04.12.2019 г., начислена
върху претендираната главница в размер на 2 588,68 лв.;
- 20,49 лв. – главница за неплатена цена за услуга „дялово разпределение” за
топлоснабдения имот, находящ се на адрес: ............, за периода м.11.2016 г. – м.04.2019
г., ведно със законна лихва от 13.12.2019 г. до окончателното плащане на вземането,
- 3,86 лв. – законна лихва за периода от 31.12.2016 г. до 04.12.2019 г., начислена
върху претендираната главница в размер на 20,49 лв.,
за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК от 13.01.2020 г. по ч. гр. д. № .../.... г. по описа на Софийски районен съд,
Гражданско отделение, 161 състав.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на „Техем сървисис“ ЕООД като
трето лице – помагач на страната на ищеца.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5