РЕШЕНИЕ
№ 260063/23.12.2020 година, гр.
Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският апелативен съд наказателна
колегия
На осми октомври две хиляди и двадесета година
В публично съдебно
заседание, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ГЕОРГИ ГРЪНЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТОСЛАВА КОЛЕВА
СВЕТЛА ДАСКАЛОВА
Секретар Петранка Паскалева
Прокурор Станислав
Андонов
като разгледа
докладваното от съдия Грънчев ВНОХД № 188
по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по Глава Двадесет и
първа от НПК. Образувано е по въззивна жалба на подсъдимия Н.Г.Х., чрез неговия
защитник срещу присъда № 14/18.06.2019г. по НОХД № 178/2019г. на Шуменския
окръжен съд. С присъдата подсъдимият Н.Х. е признат за виновен в това, че: През
периода 12.08.2010г. – 11.02.2011г. в гр.Шумен в условията на продължавано
престъпление, като извършител избегнал установяването и плащането на данъчни
задължения в особено големи размери – ДДС в размер общо на 52 333,20лв.
/петдесет и две хиляди триста тридесет и
три лева и двадесет стотинки/, като в качеството си на упълномощено лице на
„Атоменерджи”ЕООД гр.Шумен, съобразно пълномощно рег.№6168 от 25.05.2010г.,
издадено му от А.М. А. от гр.Шумен – собственик на дружеството, нотариално
заверено от нотариус К.М., с рег.№222 и район на действие РС-Шумен, потвърдил
неистина в представените справки – декларации за ДДС за м. юли 2010г. с вх.№
27001015276/12.08.2010г, за м. август 2010г. с вх.№ 27001018597/13.09.2010г, за
м. октомври 2011г. с вх.№ 27001025035/12.11.2010г, за м. ноември 2010г. с вх.№
27001027967/13.12.2010г, за м.януари 2011г. с вх.№ 27001034490/ 11.02.2011г. и
приспаднал неследващ се данъчен кредит в посочения размер, и при представянето
на информация пред органите по приходите, използвал официални документи с невярно
съдържание - фактури с номера, както следва: № 331/26.07.2010г.; №
333/27.07.2010г.; № 280/02.08.2010г.; № 281/03.08.2010г.; № 364/20.10.2010г.; №
366/21.10.2010г.; № 29/02.11.2010г.; №
30/02.11.2010г.; № 31/02.11.2010г.; № 32/02.11.2010г.; № 8/20.11.2010г.; №
9/22.11.2010г.; № 368/30.11.2010г.; № 67/25.01.2011г.; № 68/26.01.2011г.; №
69/27.01.2011г., на които бил придаден вид, че отразяват плащания на различни
по размер суми от „Атоменерджи” ЕООД -гр.Шумен, на различни съконтрагенти –
„Дика 1“ ЕООД и „Далия 63“ ЕООД, регистрирани за нуждите на ЗДДС, като
описаните във всеки от посочените документи суми и съответни на тях стойности
на ДДС в действителност не били платени от посочения във фактурите платец
„Атоменерджи” ЕООД - гр.Шумен, поради което и на основание чл.255, ал.3, вр.
ал.1, т.2, т.6 и т.7 вр. чл.26, ал.1 вр. чл.55, ал.1, т.1 от НК му е наложено
наказание лишаване от свобода за срок от една година при първоначален „строг“ режим. На основание чл.55, ал.3 от НК
съдът не наложил кумулативно предвиденото наказание конфискация. Подсъдимият Х.
бил осъден да заплати на Държавата, представлявана от Министъра на финансите,
сумата от 47 033,20лв., представляваща уважен граждански иск за
имуществени вреди, като в останалата част до пълния му предявен размер от
52 333,20лв. искът бил отхвърлен. В тежест на подсъдимия по реда на чл.189,
ал.3 от НПК били възложени и сторените по делото разноски и на основание чл.53,
ал.1 б.“а“ от НК било постановено отнемане и унищожаване на веществените
доказателства по делото.
Делото е за втори път пред въззивната инстанция. С решение №90/22.06.2020 г. по к.н.д. №270
по описа за 2020 година Върховният касационен съд е отменил решение
№165/03.12.2020 г. по ВНОХД №277 по описа за 2019 година на Варненския
апелативен съд. В отменителното решение са
дадени указания производството
пред въззивната инстанция да започне от стадия на съдебното заседание.
С въззивната жалба се атакува наказателноосъдителната част на присъдата. Моли
за оправдаване за част от периода по обвинението, а именно м.януари 2011г., с
аргумента, че при подаване на справката-декларация през м.февруари 2011г. подсъдимият
Х. не би следвало да се счита за
пълномощник на дружеството, поради прехвърлянето на 14.01.2011г. на дружествените дялове на „Атоменерджи” ЕООД
гр.Шумен от А.А. на Н.К.. Моли се също за намаляване размера на наложеното
наказание, както и за определяне на по-лек първоначален режим за изтърпяване на
наказанието лишаване от свобода. Излагат се доводи за семейно положение,
трудова ангажираност, възстановяване на част от сумата по обвинението, изтеклия
значителен период от време от извършване на деянието до постановяването на
съдебния акт, както и настъпила реабилитация по част от осъжданията. В
гражданско-осъдителната част се моли за отхвърляне на исковата претенция,
поради изтекла погасителна давност.
Представителят на Апелативна прокуратура намира депозираната въззивна жалба
за неоснователна и счита, че постановеният съдебен акт следва изцяло да се
потвърди. Изтъква подробни съображения за това.
В съдебно заседание защитникът на подсъдимия Х. поддържа изцяло депозираната
жалба, настоява за частично оправдаване на жалбоподателя, поради липса на
виновно поведение при подаване на справка-декларация за м.януари 2011г., моли
определеното наказание да бъде намалено, както и да бъде облекчен определения
му първоначален режим на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода.
Подсъдимият Х. в лична защита изтъква обстоятелствата, че е бил повлиян в
положителен аспект от изтърпяна в минал период ефективна присъда, че е работил
в затвора, впоследствие, както и понастоящем. Твърди, че е отчел грешките си,
работи, издържа болните си родители, ръководи обект, на който работят 15
души.
В последната си дума изразява молба да не влиза отново в затвора.
Варненският апелативен съд на
основание чл.314, ал.1 НПК извърши
изцяло проверка правилността на обжалваната присъда и като взе предвид подадената жалба, както и
становищата на страните, констатира:
Производството пред първоинстанционния съд е проведено по реда на глава 27
от НПК. Подсъдимият Х. се е възползвал от диференцирана процедура по чл.371,
т.2 от НПК. Съдът съобразно самопризнанието на подсъдимия с определение е обявил,
че то се подкрепя от събраните в досъдебното производство доказателства и че при
постановяване на присъдата ще ползва самопризнанието, без да събира повече
доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния
акт. Процедурата е проведена законосъобразно при стриктно спазване на
процесуалните норми. Първоинстанционният съд е спазил предвидената в
процесуалния закон на съкратена съдебна процедура като правилно е приложил
разпоредбите на закона. Прочетени са протоколите за разпит на свидетелите и
заключенията на вещите лица, както и останалите документи в съответствие с
процесуалните разпоредби. Доказателствата са събрани по реда, предвиден в
Наказателно-процесуалния кодекс, поради което правилно са били приобщени от
съда към доказателствения материал.
Установената фактическа обстановка от
първата инстанция е следната:
Дружеството „Атоменерджи” било
вписано в Търговския регистър, на 18.05.2010г., като ЕООД с ЕИК ********* и
седалище и адрес на управление в гр.Шумен, ул. „Иглика” №8 и с предмет на
дейност: търговия и доставка на промишлени стоки в страната;
строително-ремонтна и монтажна дейност; търговия на едро и дребно в страната и
в чужбина, включително внос износ на стоки, продажба на йоннообменни смоли;
почистване на канализационни системи и други услуги и всички разрешени от
закона дейности. Като управител и едноличен собственик на капитала на
„Атоменерджи” ЕООД в Търговския регистър бил вписан А.М. А. от гр.Шумен. „Атоменерджи”
ЕООД била регистрирана по ЗДДС на 01.06.2010г.
Подсъдимият Х. бил упълномощен от св.А.А., едноличен собственик на капитала
на „Атоменерджи” ЕООД-гр.Шумен, с нотариално заверено пълномощно с рег. № 6168
от 25.05.2010г. на нотариус К.М., с район на действие РС - Шумен, рег.№222 на
Нотариалната камара/папка 6, л.148 от НОХД №134/2014 г. на Окръжен съд -Шумен и
л.310/. Според съдържанието му той бил упълномощен да извършва всякакви
фактически и правни действия от името на дружеството при осъществяването на
представителството му пред органите на приходната администрация ТД на НАП и
други учреждения на територията на Република България, да декларира от името на
дружеството всякакви обстоятелства, касаещи данъчните и осигурителни задължения
на същото.
След като бил нотариално упълномощен от А.А. да представлява „Атоменерджи“
ЕООД, подсъдимият Н.Х., започнал да извършва дейност с това дружество, в т.ч.
на обект в ТЕЦ - Варна. Пълномощното му трябвало за да си търси пазари и обекти
из страната, да разширява дейността на фирмата.
Свидетелят А.А. не знаел, че е собственик и управител на “Атоменерджи“ ЕООД-гр.Шумен.
А. не е извършвал никаква стопанска дейност
чрез дружеството. Той не познавал свидетелката
Е.М.- счетоводител на фирмата, на която не е носил в гр.Варна никакви документи,
свързани със счетоводното отчитане на търговската дейност на предприятието.
Подсъдимият Н.Х. му бил роднина. Х. го завел пред нотариус в гр.Шумен да
подпише документи, за които му обяснил, че са трудов договор. Свид.А.А. не
знаел с какво се е занимавала „Атоменерджи“ ЕООД. А. не е подавал документи
пред НАП и други институции, свързани с дейността на дружеството, не знаел и
какъв е предмета на дейност на „Атоменерджи“ ЕООД през периода от м. август
2010г. до м.февруари 2011г. Не е уведомяван от никого, за сделките, които
сключвало дружеството. През периода, когато работил за подс.Х. той чистил
канали и шахти на цех в ТЕЦ гр.Варна, т.е работа , свързана с материално
изпълнение, а подсъдимият Х. еднолично организирал цялата стопанска дейност във
фирмата.
Подсъдимият Х. се познавал със свидетеля Р.И.от 2008 година. Към датите на
деянията св.И. бил упълномощен да представлява фирмите „Дика 1” ЕООД, „Далия
63” ЕООД и „Миг старт 07“ ЕООД, поради което разполагал с кочани с фактури. Х.
поискал от И. да му издава фиктивни фактури, като обещал, че ще му заплати за
услугата. Свидетелят И. се съгласил и предоставял на подсъдимия Х. фактури при
поискване. Фактурите, подписани от св.И. и подпечатани с печатите на фирмите
„Дика 1” ЕООД и „Далия 63” ЕООД съдържали данни, придаващи вид, че
„Атоменерджи” ЕООД е закупило стоки от тях. Уговорката между св.И. и подсъдимия
Х. била двамата да ги включат в счетоводството на представляваните от тях
дружества, което способствало подсъдимият Х. да не плаща ДДС по негови фактури,
където такова се дължи. На издадените от св.И. фактури бил придаден вид, че
отразяват плащания на различни по размер суми от „Атоменерджи” ЕООД-гр.Шумен на
различни фирми, регистрирани за нуждите на ЗДДС. Описаните във всеки от
посочените документи суми и съответни на тях стойности на ДДС реално не били
платени от „Атоменерджи” ЕООД. В процеса на извършване на търговската дейност с
„Атоменерджи” ЕООД подсъдимият Х., в качеството си на пълномощник имал и реални
сделки, но сред тях не били тези по горепосочените фактури, които били
безстокови и фиктивни, издадени при липса на плащания по тях.
Счетоводното отчитане на „Атоменерджи” ЕООД водела свидетелката Е.М.. Тя
подавала по електронен път в НАП данъчните декларации за отделните
инкриминирани данъчни периоди през 2010г., касаещи търговската дейност на
„Атоменерджи“ ЕООД гр.Шумен. Тя не познавала св.А.А. - управител и едноличен собственик
на капитала на дружеството, а контактувала единствено с подсъдимия Н.Х., който
й предоставял документите, необходими за електронното отчитане на „Атоменерджи“
ЕООД пред НАП, включително и фиктивните фактури на „Дика 1” ЕООД и „Далия 63”
ЕООД, получени от свидетеля Р.И..
През периода 12.08.2010г.-11.02.2011г. в гр. Шумен, действайки като
пълномощник на „Атоменерджи” ЕООД-гр.Шумен, подс.Х. при условията на
продължавано престъпление през пет данъчни периода, избегнал установяването и
плащането на данъчни задължения в особено големи размери – ДДС в размер общо на
52 333,20лв. В качеството си на упълномощено лице на „Атоменерджи” ЕООД, същият
потвърдил неистина в представените месечни Справки – декларации за м. юли
2010г., за м. август 2010г., м. октомври 2010г., м. ноември 2010г., м. януари
2011г. и по този начин приспаднал неследващ се данъчен кредит в посочения
размер. При представянето на информация пред органите по приходите, подс.Х.
използвал официални документи с невярно съдържание - фактури /приложени в папка
І, том І.І, л.204-250 по ДП/ с номера както следва:
1.Фактура № 331/26.07.2010г. на
стойност 22 720,00 лв. и ДДС 4544,00 лв., издадена на „Атоменерджи” ЕООД от
името на „Дика 1” ЕООД с получател А.А.;
2.Фактура № 333/27.07.2010г. на
стойност 23 938,00 лв. и ДДС 4787,60 лв., издадена на „Атоменерджи” ЕООД от
името на „Дика 1”ЕООД с получател А.А.;
3.Фактура № 280/02.08.2010г. на стойност 36741,10 лв. и ДДС 7348,22лв.,
издадена на „Атоменерджи” ЕООД от името на „Дика 1” ЕООД с получател А.А.;
4.Фактура № 281/03.08.2010г. на
стойност 6342,80 лв. и ДДС 1268,56 лв., издадена на „Атоменерджи” ЕООД от името
на „Дика 1” ЕООД с получател А.А.;
5.Фактура № 364/20.10.2010г. на
стойност 17600,00 лв. и ДДС 3572,00 лв., издадена на „Атоменерджи” ЕООД от
името на „Дика 1” ЕООД с получател А.А.;
6.Фактура № 366/21.10.2010г. на
стойност 9850,00 лв. и ДДС 1970,00 лв., издадена на „Атоменерджи” ЕООД от името
на „Дика 1” ЕООД с получател А.А.;
7.Фактура № 29/02.11.2010г. на
стойност 19773,40 лв. и ДДС 3954,68 лв., издадена на „Атоменерджи”ЕООД от името
на „Далия 63” ЕООД с получател А.А.;
8.Фактура № 30/02.11.2010г. на
стойност 9461,50 лв. и ДДС 1892,30 лв., издадена на „Атоменерджи” ЕООД от името
на „Далия 63” ЕООД с получател А.А.;
9.Фактура № 31/02.11.2010г. на
стойност 5658,40 лв. и ДДС 1131,68 лв., издадена на „Атоменерджи” ЕООД от името
на „Далия 63” ЕООД с получател А.А.;
10.Фактура № 32/02.11.2010г. на стойност
7122,60 лв. и ДДС 1424,52 лв., издадена на „Атоменерджи” ЕООД от името на
„Далия 63” ЕООД с получател А.А.;
11. Фактура №8/20.11.2010г. на стойност
27403,20 лв. и ДДС 5480,64 лв., издадена на „Атоменерджи” ЕООД от името на
„Далия 63” ЕООД с получател А.А.;
12.Фактура № 9/22.11.2010г. на стойност 15116,00 лв. и
ДДС 3023,20 лв., издадена на „Атоменерджи” ЕООД от името на „Далия 63” ЕООД с получател А.А.;
13.Фактура № 368/30.11.2010г. на
стойност 7035,00 лв. и ДДС 1407,00 лв., издадена на „Атоменерджи” ЕООД от името
на „Далия 63” ЕООД с получател А.А.;
14.Фактура № 67/25.01.2011г. на стойност
24386,00 лв. и ДДС 4877,20 лв., издадена на „Атоменерджи” ЕООД от името на
„Далия 63” ЕООД с получател А.А.;
15.Фактура № 68/26.01.2011г. на стойност
25634,00 лв. и ДДС 5126,80 лв., издадена на „Атоменерджи”ЕООД от името на
„Далия 63”ЕООД с получател А.А.;
16.Фактура № 69/27.01.2011г. на стойност 6416,67 лв. и ДДС
1283,33 лв., издадена на „Атоменерджи” ЕООД от името на „Далия 63” ЕООД с получател А.А..
Нито една от фактурите не носила подписа на св.А. Посочените 16 броя
фактури не отразявали реални сделки. В резултат на използването пред данъчната
администрация на тези фактури задълженията по ЗДДС на „Атоменерджи” ЕООД, произтичащи
от нереални сделки били в размер на 52 333,20 лева за следните данъчните
периоди:
-01.07.2010 - 31.07.2010г. – в
размер на 9331,60 лв.
-01.08.2010 - 31.08.2010г. – в
размер на 8616,78 лв.
-01.10.2010 - 31.10.2010г. – в
размер на 5542,00 лв.
-01.11.2010 - 30.11.2010г. – в
размер на 18314,02лв.
-01.01.2011 – 31.01.2011г. – в
размер на 10528,80 лв.
През периода 12.08.2010г.–11.02.2011г. в гр.Шумен, действайки като
упълномощено лице на „Атоменерджи” ЕООД-гр.Шумен, подсъдимият Х. при условията
на продължавано престъпление избегнал установяването и плащането на данъчни
задължения в особено големи размери – ДДС в размер на общо 52 333,20 лв.,
потвърждавайки неистина в представените месечни Справки – декларации по ДДС,
както следва:
-за м. юли 2010г. - вх. № 27001015276/12.08.2010г.,
-за м. август 2010г. - вх. № 27001018597/13.09.2010г.,
-за м. октомври 2011г. - вх. № 27001025035/12.11.2010г.,
-за м. ноември 2010г. - вх. № 27001027967/13.12.2010г.,
-за м. януари 2011г. - вх. № 27001034490/11.02.2011г.
като по този начин приспаднал неследващ се данъчен кредит в посочения
размер. При представянето на информация пред органите по приходите подсъдимият Х.
използвал официални документи с невярно съдържание, а именно 16-те броя
фактури, описани по-горе.
На 14.01.2011г. с договор за продажба на дружествен дял дружествените
дялове на „Атоменерджи” ЕООД били прехвърлени от св.А.А. на Н.М.К.от с.Нова
Върбовка, община Стражица, обл.Велико Търново, ул.”Шеста” №11. Бил съставен и
приемо-предавателен протокол за предаване на всички първични счетоводни
документи и регистри на фирмата на новия й собственик. Новите обстоятелства
били вписани в Търговския регистър на 28.02.2011г., като дружеството запазило наименованието
и предмета си на дейност, а като управител и едноличен собственик на капитала
на „Атоменерджи” ЕООД бил вписан Н.М.К.. Седалището и адресът на управление на
„Атоменерджи” ЕООД били преместени на адреса на Н.К.. Дружеството било дерегистрирано по ЗДДС в ТД на НАП-Варна на
18.11.2011г.
На св.К. и св.Н.-инспектори по приходите при ТД на НАП - Варна, офис Русе, през
2011г. било възложено да извършат ревизия на фирма „Атоменерджи”ЕООД. Поводът
за ревизията бил свързан с рискови доставчици, т.е. лица които са декларирали,
но не са внасяли ДДС или такива, които изобщо не са декларирали ДДС. Ревизията установила, че „Атоменерджи” ЕООД е
ползвало данъчен кредит от множество данъчнозадължени лица, сред които „Дика 1”
ЕООД и „Далия 63” ЕООД. В хода на ревизията „Атоменерджи” ЕООД не представило
никакви първични документи за ревизирания период, а св.А. не бил открит на
обявения адрес. Установено било, че А. е упълномощил само подсъдимият Н.Х. да
представлява „Атоменерджи” ЕООД. В резултат на ревизията не бил признат данъчен
кредит по фактури, посочени от „Атоменерджи” ЕООД с издател „Дика 1” ЕООД и
„Далия 63” ЕООД, както и издадени от други фирми. 16-те броя фактури,
използвани пред ТД на НАП гр.Варна, като доказателства за реално осъществени
сделки от страна на „Атоменерджи” ЕООД с „Дика 1” ЕООД и „Далия 63” ЕООД били
съставени от св.Р.И.като пълномощник на „Дика 1” ЕООД и „Далия 63” ЕООД и ползвани от подсъдимия Х. за
удостоверяване на сделки пред данъчните органи. Нереалността на сделките била
установена чрез извършване на насрещни проверки от данъчните органи, както и призната
от св.Р.И..
С писмо изх.№12291/20.02.2012г. на ТД на НАП гр.Варна, офис - гр.Русе
уведомила Окръжна прокуратура-Шумен за нарушения на данъчното законодателство
от страна на управителя на „Атоменерджи” ЕООД с.Върбовка. Била възложена
полицейска проверка и на основание събраните при нейното извършване данни било
образувано настоящото наказателно производство.
След приключване на разследването, делото било внесено с обвинителен акт от
11.04.2014г. в Окръжен съд-Шумен, срещу подсъдимия Х. за престъпление по чл.255,
ал.3 във вр. с чл.255, ал.1, т.2, т.6 и т.7 от НК във вр. с чл.26, ал.1 от НК, и за корупционни престъпления срещу него
и още две лица. По образуваното НОХД №134/2014г. по описа на Окръжен съд -Шумен
в рамките на съдебното следствие във връзка с обвинението на подсъдимия Х. по
чл.255 от НК били извършени процесуално-следствени действия, сред които приети
писмени доказателства, разпитани нови свидетели, в резултат на което с
определение от 18.12.2014г. ШОС прекратил съдебното производство и го върнал на
прокурора за отстраняване на допуснати
съществени процесуални нарушения. С прокурорско постановление от 19.02.2015г.
от ДП№59/2012г. били отделени материали, касаещи търсенето на наказателна
отговорност от подсъдимите Х., М. и Д. за корупционни престъпления в ДП
№1/2015г. и ДП №2/2015г. по описа на ОП-Шумен, а разследването по ДП №59/2012г.
продължило единствено срещу подсъдимия Н.Х. за престъпление, по чл.255, ал.3
вр. ал.1, т.2, т.6 и т.7 вр. с чл.26, ал.1 от НК.
Приетата от първоинстанционният съд фактическа обстановка е установена въз
основа на: самопризнанието на подсъдимия Х. в хода на предварителното
изслушване на основание чл.371 т.2 от НПК, който признал изцяло фактите,
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, на свидетелите и вещите
лица по изготвените по ДП експертизи. Самопризнанието на подсъдимия по чл.371,
т.2 от НПК се подкрепя от събраните в хода на досъдебното и съдебното
производство доказателства по надлежния процесуален ред, които са приети по
реда на чл.283 от НПК. Самопризнанието на подсъдимия кореспондира с всички
събрани в хода на досъдебното производство гласни доказателства – показанията
на разпитаните свидетели свид.А.М. А., свид. Р.Р. И., свид. К.М. К., свид. А.Г..Н.,
свид. Е.С.М.., свид. С.С.Б.и свид. М.Г.М., както и от проведената очна ставка
между подс.Н.Х. и свид.А.А.. Те се подкрепят и от заключенията на назначените и
изготвени по ДП съдебно-счетоводна експертиза, допълнителна съдебно-счетоводна
експертиза и съдебно графическа почеркова експертиза. Всички те от своя страна съответстват
и на приобщените писмени доказателства, събрани в хода на ДП – приложените по
делото писмени доказателства - фактури, данъчни декларации и справки-декларации,
ревизионен акт на ТД на НАП-Варна и всички останали документи, съдържащи се в
ДП №59/2012г. на ОД на МВР - Шумен.
Първоинстанционният съд е направил подробен анализ на събраните в хода на
досъдебното производство доказателства, като ги е обсъдил, както поотделно,
така и в тяхната съвкупност. Анализирал е
задълбочено и прецизно всички свидетелски показания. Обстойно е обсъдил заключението на съдебносчетоводната
и графическа експертизи. Съпоставил е фактите, установени чрез свидетелските
показания, заключенията на вещите лица, писмените доказателства и документи по
делото и въз основа на тях правилно е установил фактическата обстановка. Съдът
е анализирал всички установени по делото факти по правилата на логиката и е
достигал до фактически верни изводи, които се споделят изцяло от настоящата
инстанция. Въззивният съд счита, че анализът на съда е изключително задълбочен,
обективен, всестранен и пълен.
Въз основа на установените факти,
съдът е приложил правилно съответната материалноправна разпоредба на чл.255, ал.3 от НК във вр. с чл.255, ал.1,
т.2, т.6 и т.7 от НК във вр. с чл.26, ал.1 от НК.
Първоинстанционният съд е анализирал
и правната страна на деянието. Обсъдени са обективните и субективни признаци на
престъплението. Окръжният съд подробно е обосновал изпълнителното деяние,
извършено от подсъдимия Х.. Посочено е, че то се изразява в избягване
установяването и плащането данъчни задължения в особено големи размери.
Извършено е като са потвърдени неистини в подадени месечни справки-декларации
по чл. 125 от ЗДДС за пет данъчни периода - за м. юли 2010г., за м. август
2010г., м. октомври 2010г., за м. ноември 2010г. и за м. януари 2011г.
Неистината се състои в това, че в справките-декларации по ЗДДС е вписан общо с
52 333,20 лв. по-голям размер на право на данъчен кредит от реално полагащият
се за петте данъчни периоди. Тази разлика в повече е била формирана от
осчетоводяването в счетоводството на „Атоменерджи” ЕООД на посочените 16
фактури. Тези фактури удостоверявали извършени сделки, които не са били реални.
Това е доказано безспорно на основание събраните в хода на производството
доказателства. На фактурите е придаден вид, че отразяват плащания от „Атоменерджи”
ЕООД към различни съконтрагенти. Отразените във фактурите суми не са били
платени. Сделките, за които са издадени тези фактури са били фиктивни и по тях
не е извършвано плащане. Налице е несъответствие
на обстоятелствата в справките-декларации с обективната реалност и поради това
фактурите се явяват официален документ с невярно съдържание, а в справките-декларации
е декларирана неистина. Използвайки тези документи подсъдимият е приспаднал несъществуващ е
данъчен кредит. Действията си подсъдимият Х. е извършил използвайки
посредственото извършителство на свидетелката Е.М., която е попълвала
справките-декларации и ги е подавала по електронен път в ТД на НАП Варна, офис
Шумен. Справките-декларации са подадени въз основа на предоставените от
подсъдимия Х. фактури и попълнените от М.
дневник за покупките и дневник за продажби на дружеството. В тези справки-декларации
е бил приспаднат неследващ се данъчен кредит в размер на 52 333,20 лв.
Свидетелката М. е потвърдила неистина в подадените справки-декларации, но
същата не е знаела, че посочените във фактурите доставки са нереални. Поради
това същата се явява посредствен извършител. Извършеното престъпление от
подсъдимия Х. е довършено с факта на подаването на декларацията с невярно
съдържание. Това престъпление подсъдимият е нанесъл вреда на държавния бюджет в
размер на 52 333,20 лв. Тези задължения са в особено големи размери съгласно
разпоредбата на член 93, точка 14 от Наказателния кодекс, тъй като надхвърлят
сумата от 12000 лв.
Подробно станционният съд е обосновал, че подсъдимият Х. е субект на
престъплението. Съдът аргументирано е приел, че той е извършил фактическите
действия по установяването и избягването на данъчни задължения, позовавайки се
на Тълкувателно решение №4 от 12.03.2016г. по т.д.№4/2015г. на ОСНК на ВКС.
Действайки като пълномощник на „Атоменерджи” ЕООД, подсъдимият лично е
предоставил на свидетелката М. документи с невярно съдържание, а именно въпросните
фактури. Х. чрез посредственото извършителство на Е.М.фактически е осъществил изпълнителното
деяние на престъплението. Престъплението от подсъдимия Х. е извършено при пряк
умисъл. Той е съзнавал обществено-опасния характер на деянието, разбирал е
свойството и значението на извършеното, могъл е да ръководи постъпките си и е
искал и целял настъпването на общественоопасните последици. Подс.Х. знаел, че
доставките посочени във фактурите не са реално извършени. Той сам ги е
предоставял на счетоводителката на фирмата свид.Е.М.през целия инкриминиран
период. Х. е вършел това с цел да укрие данъчни задължения.
Деянието, извършено от подсъдимия представлява продължавано престъпление по
смисъла на чл.26, ал.1 от НК. С подаването на всяка справка-декларация, през
целия инкриминиран период Той е осъществил поотделно един и същ престъпен
състав; извършени са в различни месечни данъчни периоди по ЗДДС в рамките на не
повече от година – т.е. през непродължителен период от време, при една и съща
обстановка и еднородност на вината, при което последващото се явява от
обективна и субективна страна продължение на предшестващото.
Задълбочените и аргументирани правни изводи на първоинстанционния съд се
възприемат напълно и от въззивната инстанция.
По искането за оправдаване на подсъдимия за последния от включените в
обвинението данъчен период – месец януари 2011г.
Защитникът на подсъдимия твърди, че след прехвърлянето на
дружествените дялове от А.А. на Н.К., подсъдимият е загубил качеството си на
пълномощник и същият не е имал представителна власт, поради което не е могъл да
извършва валидни правни действия по отношение на дружеството „Атоменерджи”
ЕООД, съответно не следва да носи наказателна отговорност. Сочи се в подкрепа
на това твърдение, че при сключването на сделката при нотариуса е съставен
протокол, според който предишният собственик на дружествените дялове А. е
предал цялата документация, включително фактури на приобретателя на дружеството
- Н.К.. Разсъжденията на защитата на пръв поглед са логични, защото сделката, с
която се прехвърлят дружествените дялове има незабавно прехвърлително действие. Веднага след подписването на
договора от страните и заверяването на подписите от нотариуса, правото на
собственост върху дружеството преминава върху приобретателя по сделката.
Тези твърдения на защита, обаче са неоснователни, поради
следните аргументи: Видно от издаденото в полза на подсъдимия пълномощно,
находящо се в папка 6, л.148 от НОХД №134/2014 г. на Окръжен съд -Шумен и
л.310, същото не е ограничено със срок и важи до оттеглянето му. След
прехвърлянето на дружествените дялове на друго лице новият собственик на
капитала и управител не е оттеглил пълномощието си от подсъдимия. Следователно
той е продължил да има представителни правомощия по отношение на дружеството
„Атоменерджи” ЕООД. Според нормата на
чл. 41 от Закона за задълженията и договорите: „Пълномощието се прекратява с
оттеглянето му или с отказването от него, със смъртта на упълномощителя или на
пълномощника или с поставянето им под запрещение, а когато упълномощител или
пълномощник са юридически лица - с прекратяването им.
Прекратяването на пълномощието не може да се
противопостави на трети лица, които добросъвестно са договаряли с пълномощника,
освен ако прекратяването е подлежало на вписване и то е било извършено“. В
случая би могло да се твърди, че подсъдимият е бил търговски пълномощник по
смисъла на Търговския закон, но дори и това да е така, разпоредбата на чл.28 от ТЗ, относно прекратяването на търговското пълномощие препраща към гражданското
законодателство - „Упълномощаването на търговския пълномощник се прекратява
съгласно разпоредбите на гражданското законодателство“.
Пълномощието не е било оттеглено,
подсъдимият не се отказал от него и юридическото лице не е прекратено.
Следователно подсъдимият Х. е бил пълномощник на дружество „Атоменерджи” ЕООД.
Върховният касационен съд в отменителното решение е дал указания да се
изследва възможността дали подсъдимият сам е извършил фактическите действия по
предоставянето на фактури №67/25.01.2011г., № 68/26.01.2011г. и №69/27.01.2011г., издадени на „Атоменерджи”
ЕООД от името на „Далия 63” ЕООД с получател А.А.
От показанията на свидетелят Р.И.е установено, че предадените от него
фактури, включително и въпросните три, са били оформени само с неговия подпис
от името на „Далия 63“ ЕООД. Свидетелят заявява, че е контактувал само с
подсъдимия Н.Х., относно отношенията с дружеството „Атоменерджи” ЕООД. Пак от показанията
на Р.И.е безспорно, че фактурите са фиктивни, по тях няма плащане и няма
предадена стока.
От друга страна са показанията на свидетелката Е.М., която е водила
счетоводството на „Атоменерджи” ЕООД. Свидетелката в показанията си е
категорична, че при счетоводното обслужване на дружеството е контактувала само
с Х. и с никое друго лице. Понеже в показанията й няма никакво изключение
относно това обстоятелство следва да се приеме, че те се отнасят и за фактури
№67/25.01.2011г., № 68/26.01.2011г. и
№69/27.01.2011г., издадени от името на „Далия 63” ЕООД. Е.М.е водила счетоводството на дружеството,
попълвала е съответните счетоводни документи въз основа на фактурите, които
подсъдимият Х. е предоставял. Тя не е разполагала с друг източник на информация.
Тези три фактури са описани в дневниците за покупко-продажби и в
справката-декларация за месец януари 2011 година. Единствената възможност
свидетелката Е.М.да извърши счетоводното оформяне на документите е да ги получи
от подсъдимия Х.. В този смисъл и са самопризнанията на подсъдимия. Обективно
са налице три фактури, попълнени дневници за покупко-продажби и
справка-декларация за месец януари. Тези действия са извършени от свидетелката М..
Тя е действала само по поръчение на подсъдимия. Следователно логичният извод е, че
подсъдимият е извършил фактическите действия по предаването на фактурите, като
по този начин е избегнал установяването
и заплащането на данъчни задължения.
В подкрепа на тези разсъждения е приетото в Тълкувателно решение №4 от
12.03.2016г. по т.д.№4/2015г. на ОСНК на ВКС относно субекта на престъплението
по чл.255, чл.255а, чл.256 от НК. Той може да бъде както физическото лице,
представляващо по закон данъчно задълженото лице – търговско
дружество/едноличен търговец, вписано в това му качество в търговския регистър,
така и всяко друго физическо лице ( пълномощник по силата на пълномощно по ЗЗД
и ТЗ, търговски представител, счетоводител или друго лице), което осъществява
фактически дейността и функциите на данъчно задълженото лице – търговец. От
решаващо значение за определяне на кръга на наказателноотговорните лица е дали
въпросното физическо лице фактически осъществява дейност и функции на данъчно
задълженото лице.
Относно показанията на свидетелката Е.М..
Въззивният съд не споделя становището на защитата, че нейните показания не
могат да се ползват при постановяване на присъдата и да се съпоставят със
самопризнанието на подсъдимия Х.. За
аргумент се сочи, че свидетелката не е разпитвана в хода на досъдебното
производство от разследващ орган. Тя единствено е разпитвана като свидетел от
състав на Шуменския окръжен съд. Сочи се, че Наказателно-процесуалния кодекс,
разпоредбата на член 373, алинея четвърта от НПК не позволява тези показания на
свидетелката да бъдат използвани в хода на делото и въз основа на тях да се
постанови присъдата. Логиката на тези разсъждения противоречи на принципни
положения в нашия наказателния процес. Основен принцип е, че досъдебната фаза
има подготвителен характер за централния етап от наказателния процес, а именно
съдебното производство/чл.7 от НПК/. Важен момент на доказването е
достоверността на събраните доказателства, в случая на свидетелски показания.
Свидетелката Е.М.е разпитана пред съдебен състав, при което са спазени
процесуалните норми за депозиране на тези показания. Това обстоятелство е
съществено от гледна точка на достоверността на показанията на свидетелката.
Ако на досъдебното производство, провеждането на следствените действия не е
публично, то показанията на свидетелката М. са дадени пред съд, в публичен
процес в присъствието на страните по делото, включително подсъдимия и неговия
защитник. От тази гледна точка няма правна логика тези показания да бъдат
изключени от доказателствения материал. Стеснителното тълкуване на правната
норма, а именно, че в съкратеното съдебно производство могат да се използват
само доказателствата, събрани в хода на предварителното разследване е нелогично
и неоснователно. Освен това след връщането на НОХД №134/2014г. по описа на Окръжен
съд-Шумен на прокурора, събраните в хода на досъдебното и съдебното
производство доказателства, стават част от цялата доказателствена съвкупност и
прокурорът в приложението към обвинителния акт е посочил свидетелката Е.М.,
като свидетел, призован от обвинението. В подкрепа на тази логика на
разсъжденията е разпоредбата на чл. 281, ал.1 от НПК, според която показания,
дадени пред друг състав на съда, могат да бъдат прочетени при наличието на
определени обстоятелства, изрично посочени в закона. По аргумент на по-силното
основание, в случая следва да се приеме, че фактите в показанията на
свидетелката Е.М., дадени пред състав на Шуменския окръжен съд на пълно
основание следва да се считат като част от доказателствата, събрани в хода на досъдебното производство. Противното
виждане противоречи на логиката на наказателния процес в следния смисъл: Ако
процесът се развие по общия ред, тогава съдът би могъл да ползва тези показания
и да се позове на тях чрез прочитането им по реда на чл. 281 от НПК, а когато
се премине към съкратена процедура по реда на глава 27 от
Наказателно-процесуалния кодекс в този случай не би могъл да се позовава на
тях. Съкратените съдебни производства са въведени от законодателя за
процесуална икономия с оглед по скорошното решаване на съдебните дела. Това е
основната им цел. В този смисъл не е логично определени доказателства, които
могат да се ползват процеса по общия ред, да бъдат изключени, когато делото се
разглежда по съкратено съдебно производство.
Въззивната инстанция споделя аргументите на Шуменския окръжен съд,
основаващи се на т.8.3 от Тълкувателно решение № 1/6.04.2009г. на ОСНК на ВКС, според
която изявлението на подсъдимия по чл.371, т.2 от НПК не може да бъде оттеглено
след постановяването на определението по чл.372, ал.4 НПК. При
първоинстанционното разглеждане на делото подсъдимият е признал
обстоятелствата, такива каквито са отразени в обстоятелствената част на
обвинителния акт. Пред окръжния съд и пред въззивната инстанция се навеждат доводи,
които са категорично несъвместими с направеното самопризнание и неговата
доказателствена относимост.
Все в тази насока е тълкуването на Върховния касационен съд в Тълкувателно
решение № 1/6.04.2009г. на ОСНК на ВКС т.8.1 и 8.2. В т.8.1 е очертана
възможната в хода на съкратеното съдебно производство защита: „Допустимата защита на подсъдимия остава
ограничена в рамките на признатите фактически положения по обвинителния акт. В
тези предели могат да се установяват и противопоставят правопроменящи и
правопогасяващи обстоятелства, свързани с приложимия материален закон, с
предпоставките и съдържанието на наказателната отговорност.“. В т.8.2 са
очертани рамките на въззивната проверка като е прието, че „въззивният съд не разполага с процесуална възможност да реши делото на
основата на фактическа обстановка, различна от очертаната в обвинителния акт и
да приеме фактически положения, несъвместими с признатите факти – ако разбира
се процесуалната дейност на първостепенния съд е осъществена при съблюдаване
нормативната уредба на диференцираното производство“. В конкретния случай
са налице са предпоставките за прилагане на съкратено съдебно производство. Налице
е волеизявление на подсъдимия Х., в присъствието на упълномощения му защитник по
чл.371, т.2 НПК. Съдът е преценил,
че самопризнанията на подсъдимия Х. се подкрепят от събраните в хода на
досъдебното производство доказателства. Те са установени чрез гласни и писмени
доказателствени средства: гласни (обясненията на обвиняемия, показанията на
посочените във фактическото изложение свидетели, включително и в извършената
очна ставка между свидетел и обвиняем);
писмени (справки-декларации по чл.125 от ЗДДС, дневници, регистри, фактури
между фирмите-доставчици и инкриминираното дружество, пълномощно, заявления,
ревизионен акт и др.). Чрез заключението на съдебно-счетоводна експертиза, като способ за
доказване също се установяват определени факти - дължимия данък добавена
стойност и липсата на установени реални сделки по предоставените фактури.
От изложеното следва, че възражения, свързани с доказателствена
недостатъчност и необоснованост не могат да намерят място във въззивното
производство при процес, следващ правилата на процедурата по чл.371, т.2 НПК. В
този смисъл са и мотивите Шуменския окръжен съд, където е даден подробен
отговор на аналогични възражения, застъпени в пледоарията на защитата,
позовавайки се обстойно и на относимата съдебна практика.
По възраженията за явна несправедливост на наказанието:
Първоинстанционният съд максимално убедително и точно е аргументирал индивидуализацията
на наложеното на подсъдимия Х. наказание. Отчетена като завишена, но не висока
е обществената опасност на деянието, а тази на подсъдимия Х. е определена между
ниска и средна. Взети са предвид актуалните данни за личността му и предишните
му осъждания.
Като отегчаващо обстоятелство е отчетено обремененото съдебно минало, с
отбелязването, че се касае за пет предходни осъждания за умишлени престъпления
от общ характер, включително и за престъпление против данъчната система, по
които са налагани различни по вид наказания, които очевидно не са успели да постигнат
целите на специалната превенция по чл.36 от НК.
Като смекчаващи отговорността обстоятелства са изброени изчерпателно
многобройни такива:
-тежкото му семейно положение (издържа и полага грижи за роднини не само от
тесен роднински кръг);
-добросъвестното му процесуално поведение и критичност/разкаяние по
отношение на извършеното;
-изключително добрите актуални характеристични данни, включително такива са
представени и пред въззивната инстанция по ВНОХД №277/2019г., новоизградени
трудови навици, благотворителна дейност;
-възстановяване на част от имуществените вреди (внесена на 26.05.2014г.
парична сума от 5 300лв., описана като „вноска по обвинителен акт по НОХД
134/2014г. по описа на ШОС“ – л.43, том първи от НОХД 134/2014г.).
-в кръга на горните обстоятелства като „изключително“ по своя характер
съдът е отчел продължителността на разследването по ДП, към което подсъдимия Х.
няма принос и за което правилно е преценено, че в разрез с разумния срок на
разследване, както по чл.22 от НПК, така и по чл.6.1 от ЕКЗПЧОС. ДП е било
образувано на 09.07.2012г. за престъпление по чл.255 от НК срещу неизвестен извършител;
на Х. е било повдигнато и предявено обвинение на 24.10.2013г.; делото е било
внесено с обвинителен акт в Окръжен съд- Шумен на 11.04.2014г. и прекратено от
съда и върнато на прокурора с определение от 18.12.2014г.; отново е било
внесено в ОС Шумен с обвинителен акт на 19.04.2019г. И при това при отчитане от
страна на въззивния съд на липсата на фактическа и правна сложност на
инкриминираното деяние (срещу едно обвиняемо лице; за пет на брой данъчни
периода; при 16 броя фактури, за които издателя им е пояснил, че лично е
подписвал при липса на реално извършени сделки; с една назначена ССчЕ, касаеща
обвинението).
След задълбочен анализ, на всички смекчаващи и отегчаващи отговорността
обстоятелства Шуменският окръжен съд при фиксиран от закона минимум за
конкретното престъпление от три години лишаване от свобода, прилагайки
разпоредбата на чл.55, ал.1, т.1 от НК, е слязъл значително под най-ниския
предел като е определил наказание от една година лишаване от свобода. Първоинстанционният
съд на основание нормата на чл.58а, ал.4 от НК – в случаите при едновременно
наличие на условията на чл.58а, ал.1-3 от НК и условията на чл.55 от НК, е
приложил само разпоредбата на чл.55 от НК като по-благоприятна за дееца. Приложил
е и разпоредбата на чл.55, ал.3 от НК – като не е наложил кумулативно
предвиденото наказание „конфискация на част или на цялото имуществото на
виновния“ и подробно е разяснил това в мотивите си. Мотивите на първостепенния
съд относно наказанието се споделят и от настоящата инстанция. Въззивният
съд счита, че наложената санкция е съобразена с обществената опасност на
деянието и дееца и ще изпълни целите на наказанието, предвидени в член 36 от
Наказателния кодекс, а именно да се отнеме възможността на подсъдимия да върши
други престъпления, да се въздейства предупредително и превъзпитателно спрямо
него. Срокът, през който той ще търпи това наказание следва да въздейства върху
Х. като корекция на поведението му, насочена към за спазване на законите и
добрите нрави. Заедно с това, този вид и размер наказание ще изпълни целите на
генералната превенция за да се изпрати сигнал до членовете на обществото, които
имат противоправна нагласа, че извършването на подобни престъпления ще бъдат
наказвани от правосъдието.
Основно положение във въззивната жалба на защитата и молба на подсъдимия Х.
е да му бъде определено наказание от шест месеца лишаване от свобода. Очевидно
идеята на защитата е това наказание да бъде групирано по правилата на член 25
от Наказателния кодекс с наказанието по НОХД № 297/2012 г. на Варненския
окръжен съд и определено общо наказание от 6 месеца лишаване от свобода. Това
наказание последствие да бъде приспаднато изцяло, поради изтърпяването му. Тези
разсъждения на защитата са неоснователни.
По ЧНД №131/2015година на Окръжен съд-Варна на подсъдимия на основание член
25, алинея 1 във връзка с член 23, алинея 1 от НК е извършено групиране на
предишни осъждания и е определено общо
наказание по НОХД № 647 от 2004 година на Районен съд-Раднево, НОХД № 1382 от
2006 година на Районен съд-София, НОХД №295 от 2005 година на Окръжен съд Стара
Загора и НОХД №297/2012 г. на Окръжен съд-Варна в размер на една година
лишаване от свобода. Съдът е постановил отделно изтърпяване на наказанието
лишаване от свобода за срок от 3 месеца, наложено по НОХД №678 от 1999 година
на Районен съд-Шумен. Отделното изтърпяване на наказанието, наложено от
Шуменския районен съд е постановено, поради това, че по отношение на него,
всички останали последващи престъпления, извършени от подсъдимия се намират в
съотношение на рецидив. Логиката, че последното наказание по настоящото
наказателно производство ще бъде приспаднато при евентуално групиране е
несъстоятелна. Престъплението по настоящото производство е извършено в периода
12 август 2010 - 11 февруари 2011 година. Осъждането по това дело е възможно да
се групира с НОХД №297/2012 г. на Окръжен съд-Варна, където му е наложено
наказание лишаване от свобода за срок от 6 месеца.
Предвид осъжданията на подсъдимия, отразени в справката за съдимост е възможно групиране и определяне на общо
наказание в три групи от престъпления. За наказанието по НОХД №678 от 1999
година на Районен съд-Шумен следва да бъде постановено отделно изтърпяване,
поради казаното по-горе, че то се намира в съотношение на рецидив с всички останали
престъпления. Втората група са престъпленията по НОХД № 647 от 2004 година на
Районен съд-Раднево, НОХД № 1382 от 2006 година на Районен съд-София и НОХД №295 от 2005 година на Окръжен съд
Стара Загора, където най-тежкото наказание е една година лишаване от свобода,
което вече е изтърпяно от подсъдимия. В третата група ще влязат престъпленията
НОХД №297/2012 г. на Окръжен съд-Варна и по настоящото производство. Дори на
подсъдимия да бъде определено наказание от шест месеца лишаване от свобода, то ще
се групира и ще се наложи общо наказание с осъждането по НОХД №297/2012 г. на
Окръжен съд-Варна в размер на 6 месеца лишаване от свобода. Това наказание,
обаче ще следва да се търпи също отделно, защото престъплението по настоящото
дело се намира в съотношение на рецидив към престъплението по НОХД №295 от 2005
година на Окръжен съд Стара Загора. В заключение, при всяка ситуация, в която
на подсъдимия се наложи наказание лишаване от свобода, а в случая друг вид
наказание е невъзможен, поради наличието на специален минимум от 3 години ЛОС
за престъплението по чл.255, ал.3 от НК, ще се наложи подсъдимият ново да
изтърпи ефективно наказание лишаване от свобода.
Въззивният съд не споделя
твърденията на защитата за настъпили реабилитация по част от присъдите. Защитата
не посочва кои присъди има предвид и как е достигнала до подобни правни
заключения. Липсва реабилитация по право, по която и да е от присъдите,
независимо от налично такова отбелязване по първата от тях. Това е така, защото:
По НОХД 678/1999г. подсъдимият Х. е бил осъден за деяние по чл.343б от НК на
лишаване от свобода от три месеца, отложено по реда на чл.66 от НК с
изпитателен срок от три години, както и лишаване от право да управлява МПС за
срок от шест месеца. Присъдата е влязла в законна сила на 23.09.1999г. Същата
присъда е приведена в изпълнение с присъдата по НОХД №297/2012 г. на Окръжен
съд-Варна и наказанието е изтърпяно.
Следователно не е настъпила реабилитация. В заключение няма настъпила
реабилитацията по право, по което и да е от осъжданията на подсъдимия Х., а
освен това по нашето материално право не съществува частична реабилитация.
Единственият аргумент на защитата, който въззивният състав споделя е
свързан с приложението на чл.57, ал.3 от ЗИНЗС. Първоинстанционният съд, спазвайки
стриктно разпоредбите на закона е мотивирал подробно защо определя така
наложеното наказание от една година лишаване от свобода да бъде изтърпяно при строг
режим. Безспорно такава е разпоредбата на чл.57, ал.1, т.2 б.“б“ от ЗИНЗС.
Въззивният състав обаче отчита, че в случая предходните присъди на подсъдимия Х.,
касаят деяния, извършени в периода 2000-2002 година. От последният момент на
извършване на деянията (и до настоящия такъв) са изтекли повече от седемнадесет
години, за които няма данни подсъдимия Х. да е извършвал нови противоправни действия
(освен коментираното в настоящия съдебен акт, което също отстои доста назад във
времето). Този факт, ведно с много добрите характеристични данни, събрани по
делото, трудовата му ангажираност, социална и дарителска дейност, налага
изводът, че подсъдимият Х. категорично не може да бъде определен като личност с
висока степен на обществена опасност. Това дава основание на съда да приложи
разпоредбата на чл.57, ал.3 от ЗИНЗС и
съответно да определи първоначален общ режим на изтърпяване на
наказанието, в какъвто смисъл следва да бъде изменена присъдата.
По гражданския иск.
Въззивната инстанция не споделя възраженията на защитата за отхвърляне на
исковата претенция на основание изтекла давност. Не споделя и становището на Окръжен
съд-Шумен относно началния момент, който следва да бъде приет за като начален
на изтичането на давностния срок.
Според изложеното в мотивите на първоинстанционния съд за начален момент на
давностния срок се приема края на продължаваното престъпление. За да заеме
друго становище по отношение на вземанията за вреди, произтичащи от данъчните
престъпления, въззивният съд се съобрази с Тълкувателно решение 5 от
05.04.2006г. по т.д. 5/2006г. на ОСГК и ОСТК относно началния момент на
давностния срок. Съгласно решението, ако извършването на деянието и откриването
на дееца съвпадат – началният момент на давностния срок е един и същ. Ако обаче откриването на дееца е станало
по-късно, то давностния срок тече от момента на откриването. В този случай
въпросът е фактически и се решава според конкретния случай. Според т.1.1. от
тълкувателно решение 4 от 12.03.2016г. на ВКС по т.д. 4/2015г., ОСНК,
гражданската отговорност за деликта по чл.45 от ЗЗД носи извършителят на
престъплението. По настоящото дело извършителят е станал известен на
24.10.2013г. със съставяне на постановлението за привличането му към
наказателна отговорност/папка 1, том 2, л.51 от ДП/. В тази насока са и решение
206/23.10.2017г. на II н.о., ВКС и решение 220 от 03.08.2015г. на ВКС по н.д.
577/2015г., III н.о.
Тук допълнителен аргумент срещу възражението за изтекла давност се явява и
правилно констатираното от Окръжен съд-Шумен прекъсване на давността с
признаването на вземането от длъжника. Такова прекъсване, съобразно
разпоредбата на чл.116, б.“а“ от ЗЗД се явява приложената от подсъдимия Х. по
делото касова вноска за плащане към бюджета на сумата от 5 300лв. Паричната
сума е била внесена от подсъдимия Х. на 26.05.2014г. и с описанието „вноска по
обвинителен акт по НОХД 134/2014г. по описа на ШОС“ – л.43, том първи от НОХД
134/2014г. Сумата е била внесена предвид желанието на подсъдимия Х. за
сключване на споразумение по делото. Това обстоятелство е подробно отразено в изявление
на подсъдимия в протокол от съдебно заседание по посоченото НОХД от дата
28.05.2014г. Т.е. признанието за вземането относно неговото основание и размер е
обхванато от волеизявлението на длъжника. Действието по плащането, подкрепено
от упоменатото изявление на подсъдимия Х. следва да се счете за прекъсващо
давността по чл.116, б.“а“ от ЗЗД. Прекъсването на давността поставя началото
на нова погасителна давност, която би изтекла на 28.05.2019г. Гражданският иск
по делото е предявен на дата 13.05.2019г. (л.31 от НОХД 178/2019г. по описа на Окръжен
съд-Шумен), т.е. преди изтичането на пет годишния давностен срок.
Предвидената в закона погасителна давност не е изтекла и на друго
основание. На 03.06.2014г. Министърът на финансите като представляващ Държавата
в образуваното наказателно производство по НОХД №134/2014г. на Окръжен
съд-Шумен е предявил граждански иск срещу подсъдимия за имуществените вреди,
нанесени на Държавата в резултат на данъчното престъпление. Налице е бил съдебен
процес относно вземането й и това обстоятелство е основание за спиране на
погасителната давност. От предявяването на исковата молба спира да тече
погасителна давност за вземането. Съгласно чл. 115, ал. 1, б. "ж" ЗЗД
висящият съдебен процес е основание за спиране на погасителната давност и
бездействието на кредитора в този период от време не се санкционира с
неблагоприятната последица вземането му да се погаси по давност. Изискването на
закона е да е налице висящ съдебен процес относно вземането по реда на ГПК или
на граждански иск в наказателния процес, спрямо което тече погасителна давност.
В този смисъл е и Тълкувателно решение № 5 от 05.04.2006 г. на ВКС по т. д. № 5/2005 г. на
ОСГК и ОСТК.
Поради това предявеният граждански иск в
настоящото наказателно производство след преобразуването на НОХД №134/2014г. на
Окръжен съд-Шумен
при връщането му след доразследване в НОХД №178/2019г. на ШОС от страна на
Държавата не е погасен по давност. Видно от молбата на Министъра на Финансите
депозирана по настоящото дело на 13.05.2019г. и заведена в деловодството на ШОС
с Вх.№2588, отново се предявява претенцията за имуществени вреди относно
вредите от процесното престъпление и в този смисъл съдът приема, че Държавата
все още претендира вземането си, за което още на 03.06.2014г. е предявила
граждански иск.
Съдът констатира служебно, че след осъждането му да заплати на Държавата сумата от 47 033,
20 лв. като уважен иск за имуществени вреди, подсъдимият Х. не е бил осъден да
заплати следващата се държавна такса върху уважената част на иска. Пропуск,
който ОС Шумен може да отстрани след влизане на присъдата в сила по реда на
чл.77 от ГПК.
При извършената служебна проверка не бяха констатирани съществени процесуални
нарушения.
Предвид изложеното, и като намира че са налице основания за изменение на
атакуваната присъда, на основание чл.334,
т.3 от НПК и чл.338 от НПК Варненският апелативен съд
Р Е Ш
И :
ИЗМЕНЯ присъда № 14/18.06.2019г. по НОХД № 178/2019г. на Окръжен съд Шумен само в
частта по отношение на първоначалния режим на изтърпяване на наказанието като на основание чл.57, ал.3 от ЗИНЗС определя
първоначален общ режим на изтърпяване.
ПОТВЪРЖДАВА на основание чл.338 от НПК присъдата в останалата й част.
Решението подлежи на обжалване и
протестиране пред Върховния касационен съд в петнадесетдневен срок, считано от
съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.