Номер 82102.09.2020 г.Град Стара Загора
Окръжен съд – Стара ЗагораI Граждански състав
На 02.09.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:Даниела К. Телбизова Янчева
Членове:Николай И. Уруков
Атанас Д. Атанасов
като разгледа докладваното от Даниела К. Телбизова Янчева Въззивно частно гражданско
дело № 20205500503042 по описа за 2020 година
Производството е образувано по частна жалба на ,,П.К.Б.“ ЕООД, ЕИК
№ *********, със седалище и адрес на управление: гр.С., бул.“********, чрез
пълномощника си Р.И.И. против разпореждане от 11.06.2020 г., постановено
по ч. гр. д. № 259/2020 г. по описа на Радневския районен съд в частта му, в
която е отхвърлено заявлението на частния жалбоподател за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за сумата от 2475,12лв. –
възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги и 10,00 лв. – такси
за извънсъдебно събиране на вземането.
Частният жалбоподател излага доводи за неправилност на
разпореждането в обжалваната му част, поради постановяването му при
неправилно приложение на разпоредбите на заповедното производство и при
превишаване на правомощията на съда. Излага подробни съображения в
жалбата си, цитира съдебна практика и моли въззивният съд да отмени
обжалваното разпореждане и да постанови издаването на заповед за
изпълнение за всички претендирани със заявлението суми. Претендира
присъждането на направените разноски по делото - 15,00 лв. за платена
държавна такса и 50,00 лв. за юрисконсултско възнаграждение.
Въззивният съд, след като обсъди оплакванията в частната жалба и
материалите от първоинстанционното дело, намери за установено от
фактическа страна следното:
Първоинстанционното производство е образувано по заявление на
„П.К.Б.“ ЕООД - гр.С. за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК срещу В.С.М. от с. Т., общ.Р. за сумата от
4874,39 лв., от които 2000 лв. - главница; 330,39 лв. – договорна
възнаградителна лихва за периода от 01.03.2019 г. до 31.07.2019 г.; 2475,12
лв. – неплатено възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги,
10,00 лв. - такси за извънсъдебно събиране на вземането, дължими за периода
16.03.2019 г. – 31.07.2019 г., 58,88 лв. - обезщетение за забава за периода от
02.03.2019 г. до 31.07.2019 г.
1
В заявлението е посочено, че вземането произтича от договор за
потребителски кредит № 30034831537, сключен на 04.02.2019 г. между
длъжника В.С.М. и „П.К.Б.“ ЕООД - гр.С., като страните са подписали и
споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги, по силата
на което длъжникът дължал възнаграждение, което ставало изискуемо с
подписването му.
Страните се съгласили възнаграждението за пакета от допълнителни
услуги да бъде разсрочено за срока на договора на равни месечни вноски и
добавено към месечните вноски за погасяване на самия кредит, като
неплатеното възнаграждение било в размер на 2475,12 лв.
Длъжникът не изпълнил задължението си по договора, като не е
направил нито една погасителна вноска и изпаднал в забава, поради което
кредитът бил обявен за предсрочно изискуем на 31.07.2019 г.
Във връзка със забавеното изпълнение на длъжника, кредиторът
направил допълнителни разходи за извънсъдебното събиране на вземането,
определени в тарифа за Таксите на „П.К.Б.“ ЕООД - гр.С..
Поради това за периода от 16.03.2019 г. /изпадане в забава по-голяма от
14 дни/ до 31.07.2019 г. била начислена сума за извънсъдебно събиране на
вземането в остатъчен размер от 10,00 лв.
С обжалваната част на разпореждането съдът е отхвърлил заявлението в
частта, с която ,,П.К.Б.“ ЕООД - гр.С. е поискало издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК за сумата 2475,12лв. – възнаграждение за закупен
пакет от допълнителни услуги и 10,00 лв. – такси за извънсъдебно събиране
на вземането, като е приел, че клаузата за предоставянето на пакет от
допълнителни услуги противоречи на закона - чл.33, ал.1 от ЗПК, т.к. води до
неправомерно оскъпяване на кредита и по същество до неоснователно
обогатяване на кредитора. Приел е, че клаузата за начисляване на такса за
извънсъдебно събиране на вземането противоречи на закона – чл.33, ал.1 от
ЗПК, т.к. за събиране на задължението на кредитора се дължи
възнаградителна лихва, а при забава –единствено мораторна лихва.
При така установените обстоятелства съдът направи следните правни
изводи:
Частната жалба е допустима, тъй като е подадена от процесуално-
легитимирано лице, в предвидения срок за обжалване, срещу подлежащ на
инстанционен контрол съдебен акт.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна, поради следните
съображения:
Съгласно разпоредбата на чл. 411 от ГПК, за да бъде уважено искането
за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК, заявлението
трябва да е редовно от външна страна и да отговаря на изискванията на чл.
2
127, ал. 1 и 3 и чл. 128, т. 1 и 2 от ГПК, да не противоречи на закона или
добрите нрави, да не се основава на неравноправна клауза в договор, сключен
с потребител и да не е налице обоснована вероятност за това; длъжникът да
има постоянен адрес или седалище на територията на Република България и
да е с обичайно местопребиваване или седалище на територията Република
България – чл.411, ал.2 от ГПК.
В конкретния случай въззивният съд приема, че са налице пречките по
чл. 411, ал. 2, т. 2 и т.3 от ГПК, тъй като искането за присъждане на сумата от
2475,12лв., представляваща уговореното възнаграждение за пакет за
допълнителни услуги и 10,00 лв. – такса за извънсъдебно събиране на
вземането, противоречи на закона, а първата се основава и на неравноправна
клауза в договор, сключен с потребител.
Неоснователно е оплакването на частният жалбоподател, че
заповедният съд е превишил правомощията си, извършвайки преценка
валидността на сделката, от която заявителят черпи права.
Съгласно разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 2 от ГПК съдът е длъжен да
извърши проверка дали искането за издаване на заповед за изпълнение не
противоречи на закона и на морала.
Досежно противоречието със закона тази проверка изисква заповедният
съд да прецени дали е налице нарушаване на императивна правна норма,
което на практика означава да прецени в този аспект валидността на правната
сделка, от която заявителят черпи права, и валидността на отделните нейни
клаузи.
Освен това по смисъла на чл.411, ал.2 т.3 от ГПК за случаите на
подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение за вземане,
произтичащо от договор с потребител, съдът следва да извърши преценка и
дали искането не се основава на неравноправна клауза или е налице
обоснована вероятност за това.
Изводът е, че в тези хипотези самото обосновано предположение на
съда за наличието на неравноправна клауза в договора, сключен с потребител,
въз основа на която се претендира издаване на заповед за изпълнение на
основаното на тази клауза вземане, е основание съдът да откаже издаването на
заповед за изпълнение.
В конкретният случай въззивният съд приема, че споразумението за
предоставяне на пакет от допълнителни услуги, въз основа на което се
претендира издаването на заповед за изпълнение за сумата от 2970,24 лв.,
противоречи на закона и е основано на неравноправна клауза.
В тази връзка приема, че това споразумение не представлява отделен
договор от договора за потребителски кредит, макар сключването му да не
представлява изискване за отпускане на кредита.
3
С подписването му от страните по договора за потребителски кредит
това споразумение става част от същия, т.к. предмета му е неразривно свързан
с предмета на основното правоотношение между страните, а задължението,
което възниква за потребителя се включва в задължението, което подлежи на
изпълнение по кредита, т.к. се разсрочва във времето и става част от
дължимите погасителни вноски; предвидено е общите условия на договора за
потребителски кредит да са част от споразумението.
Противоречието със закона е налице, т.к. разпоредбата на чл.10а, ал.1 от
ЗПК предвижда, че кредиторът може да събира от потребителя такси и
комисионни за допълнителни услуги, свързани с договора.
Нормата на чл.10а, ал.2 от ЗПК обаче забранява на кредиторът да
изисква заплащането на такси и комисионни за действия, свързани с
усвояване и управление на кредита.
Разпоредбата на чл.10а, ал.4 от ЗПК изисква видът, размерът и
действието, за което се събират такси и/или комисиони, да бъдат ясно и точно
определени в договора за потребителски кредит.
В случая възнаграждението за допълнителни услуги се отнася до
действия, свързани с усвояването и управлението на кредита, т.к.
приоритетното разглеждане и изплащане на потребителския кредит се отнася
до конкретното искане на потребителя за отпускане на кредит, което при
уважаването му от кредитора бива последвано от сключването именно на
договора за потребителски кредит, а възможностите за отлагане или за
намаляване на определен брой погасителни вноски, за смяната на датата на
падежа, по съществото си представляват новиране на възникналите за
потребителя от договора за кредит задължения.
На следващо място, с уговарянето на възнаграждение за допълнителни
услуги, което се разсрочва и се включва в размера на погасителните вноски,
се заобикаля разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК, касаеща ограничение в
размера на ГПР.
В тази връзка следва да се има предвид, че заплащането на това
възнаграждение от потребителя е предварително, като дължимо само за
„възможността за предоставянето“ на изброените в споразумението услуги и
без значение дали някоя от тези услуги ще бъде използвана по време на
действието на сключения между страните договор.
Не е налице предвиждането на възнаграждение за всяка конкретна
услуга, чието заплащане да зависи от реалното предоставяне на услугата на
потребителя, което води до нарушаване на принципите на добросъвестността
и справедливостта при договарянето.
Освен това е налице неравноправност на споразумението по смисъла на
чл.143, т.3 от ЗЗП, т.к. за потребителя се въвежда задължение за заплащане на
4
възнаграждение за възможността му да упражни правото си да предоговаря
задълженията си по договора за кредит, като резултатът зависи единствено от
волята на кредитора.
Клаузата относно таксата за разходи за извънсъдебно събиране на
вземането също противоречи на закона, т.к. на противоречи на нормите на
чл.33, ал.1 и ал.2 от ЗЗП, предвиждащи, че при забава на потребителя
кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за
времето на забавата, а обезщетението за забава да не може да надвишава
законната лихва.
Налице е и противоречие с нормата на чл.10а от ЗПК, т.к. възникването
на това задължение на кредитополучателя стои извън предоставянето от
страна на кредитора на конкретни допълнителни услуги по смисъла на чл.10а,
ал.1 от ЗПК, предвид че всички дейности, предвидени като основание за
начисляване на разходи и такси за извънсъдебно събиране не представляват
предоставена в полза на кредитополучателя услуга, а пряко ползват самия
кредитор.
Именно поради това тази клауза противоречи на закона и се явява
нищожна по смисъла на чл.21, ал.1 от ЗЗП, т.к. в резултат от прилагането й в
случаите на забава на длъжника, кредиторът получава и други финансови
облаги, различни от лихвата върху неплатената в срок сума за времето на
забавата.
По изложените съображения въззивният съд намира, че обжалваното
разпореждане като краен резултат е правилно, поради което следва да бъде
потвърдено.
Водим от горните мотиви и на основание чл.278, ал.1 и 2 от ГПК,
Старозагорски окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане от 11.06.2020 г., постановено по ч. гр.
д. № 259/2020 г. по описа на Радневския районен съд в частта му, в която е
отхвърлено заявлението на частния жалбоподател за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК за сумата от 2475,12лв. – възнаграждение за
закупен пакет от допълнителни услуги и 10,00 лв. – такси за извънсъдебно
събиране на вземането.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
5
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6