№ 1004
гр. София, 22.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Силвана Гълъбова
Членове:Георги Ст. Чехларов
Петя Попова
при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева
като разгледа докладваното от Георги Ст. Чехларов Въззивно гражданско
дело № 20231100505772 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.
С решение № 3231/01.03.2023 г., постановено по гр.д. №60636/2022 г.
на СРС, ГО, 125 състав, е признато за установено, че П. Н. К., ЕГН
**********, дължи на „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК *********,
сумите: 1182,52 лева главница за топлинна енергия за топлоснабден имот с
адрес гр. София, бул. ****, абонатен номер 235121, ИД 175224, за период от
7.2019г. до 4.2021г., заедно със законната лихва от 30.8.2022г. до плащането,
обезщетение за забава за период от 16.10.2019г-19.8.2022г. в размер 173,29
лева, за които суми по гр.д.№46977/2022г. от СРС, 125- ти състав, е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК. С решението е
отхвърлен искът за горницата над уважения размер на главница за топлинна
енергия от 1182,52 лева до пълния предявен размер на вземането от 1252,49
лева, включително и начислената топлинна енергия за период от м. 5.2019г.
до м.6.2019г., искът за обезщетение за забава за разликата над уважения
размер от 173,29 лева до пълния предявен размер от 183,54 лева, искът за
25,03 лева, главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за
период от 01.08.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законна лихва за период от
30.08.2022 г. до изплащане на вземането, както и искът за сумата от 5,04 лева,
представляваща мораторна лихва за период от 01.10.2019 г. до 19.08.2022 г.
Срещу решението в частта, в която е признато за установено, че П. Н. К.
дължи на ищеца „Топлофикация София“ ЕАД сумата от 173,29 лв.,
1
представляваща обезщетение за забавено изпълнение на парично задължение
върху главницата за топлинна енергия за периода от 16.10.2019 г. до
19.08.2022 г., е постъпила въззивна жалба вх. № 92540/03.04.2023 г. от
ответницата. В жалбата се поддържа, че решението в обжалваната част е
неправилно, постановено в противоречие с материалния и процесуалния
закон. Твърди се, че сумата е недължима, доколкото ищецът не е ангажирал
доказателства за датата на публикуване на сумите в сайта на дружеството,
респ. не е установено изпадането на ответницата в забава. В жалбата се
поддържа, че съгласно чл.32,ал.1 от ОУ на ищеца длъжникът изпада в забава
само при неизпълнение на задължението си за заплащане на цената на
топлинна енергия в 30 -дневен срок от публикуване на общата фактура, за
което липсвали доказателства по отношения издадените фактури през
процесния период. Иска се отмяна на решението в обжалваната част и
разпределяне на тежестта за разноските между страните според изхода на
спора.
В срока по чл. 263 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от
ответника „Топлофикация София“ ЕАД, с който оспорва подадената въззивна
жалба като неоснователна и недоказана, поради което моли въззивният съд да
я остави без уважение и да потвърди постановеното първоинстанционно
решение като правилно и законосъобразно в обжалваната част. Претендира
разноски.
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид доводите, наведени с въззивната жалба, за
наличието на пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на
насрещната страна, приема следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната
му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно
и е допустимо. Не са допуснати нарушения на императивни материални
норми, за приложението на които въззивният съд е длъжен да следи
служебно. По доводите за неправилност на решението въззивният съд намира
следното:
По иска с правно основание чл.86,ал.1 ЗЗД в тежест на ищеца е да
докаже наличието на главен дълг и изпадането в длъжника в забава.
Първоинстанционното решение е влязло в сила в частта, в която е
признато за установено дължимостта на сумата от 1182,52 лева - главница за
топлинна енергия за топлоснабден имот с адрес гр. София, бул. ****,
2
абонатен номер 235121, ИД 175224, за период от 7.2019г. до 4.2021г., т.е. със
сила на пресъдено нещо е установено наличието на главен дълг.
Доколкото установеното главно вземане е начислено за периода
м.07.2019 г. до м.04.2021 г., то приложение следва да намерят новоприетите
Общи условия на ищеца, одобрени с Решение № ОУ-1/27.06.2016 г. на КЕВР,
в сила от 13.08.2016 г., а не цитираните от въззивника Общи условия от 2014
г. Съгласно чл. 33, ал. 1 от Общите условия от 2016 г., клиентите са длъжни
да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен срок
след изтичане на периода, за който се отнасят. Лихва за забава обаче на
основание чл. 33, ал. 3, вр. ал. 2, вр. чл. 32, ал. 3 от Общите условия от 2016 г.
започва да се начислява единствено след 45-дневен срок след отчитане на
средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки от
Търговеца, доколкото падежът на задължението за заплащане стойността на
ТЕ е изрично определен – с изтичане на 45-дневен срок след изготвяне на
изравнителните сметки след края на отоплителния сезон. По общите правила
на договорната свобода страните са овластени да уговорят падеж на
задълженията си с договора, а в случая такава уговорка се съдържа в общите
условия. Предвижда се лихва да се дължи след установяване на окончателния
размер на задължението, с оглед което и след настъпване на падежа
купувачът изпада в забава и дължи обезщетение в размер на законната лихва.
В случая дължимата лихва върху издадените общи фактури е в размер от
173,29 лева за периода 16.10.2019г-19.8.2022г.
С оглед съвпадането на крайните изводи на двете инстанции,
решението на първоинстанционния съд следва да бъде потвърдено в
обжалваната част.
По разноските:
За въззивното производство разноски се следват само на въззиваемата
страна в размер от 100 лв. за юрисконсултско възнаграждение.
Така мотивиран, Софийски градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 3231/01.03.2023 г., постановено по гр.д.
№60636/2022 г. на СРС, ГО, 125 състав, в частта, в която е признато за
установено в отношенията между страните, че П. Н. К., ЕГН **********,
дължи на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, обезщетение за
забава за период от 16.10.2019г-19.8.2022г. в размер 173,29 лева, за която
сума по гр.д.№46977/2022г. от СРС, 125- ти състав, е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК.
3
В останалата част първоинстанционното решение като необжалвано е
влязло в сила.
ОСЪЖДА П. Н. К., ЕГН **********, да заплати на основание чл. 78,
ал. 3 ГПК на “Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, разноски за
въззивното производство в размер от 100 лв.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4