Присъда по дело №71/2022 на Районен съд - Несебър

Номер на акта: 30
Дата: 13 юни 2022 г.
Съдия: Валери Владимиров Събев
Дело: 20222150200071
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 2 февруари 2022 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 30
гр. гр.Несебър, 13.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, VI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на тринадесети юни през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Валери Вл. Събев
СъдебниНЕДКА С.А АБРАШЕВА

заседатели:НЕСЛЯН ОСМАН ТОДОРОВА
при участието на секретаря Р.Г.М.
и прокурора Г. Б. К.
като разгледа докладваното от Валери Вл. Събев Наказателно дело от общ
характер № 20222150200071 по описа за 2022 година
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА Д. Б. СЛ., роден на *** г. в град Ямбол, с постоянен адрес:
град ***, българин, български гражданин, неженен, неосъждан, със средно
образование, ЕГН **********, за ВИНОВЕН в това, че на 19.08.2019г.,
около 05.00 часа, в к.к. Слънчев бряг, на плажната ивица в близост до
централния кей и бар „Сий стар“, като извършител, в съучастие с лицата
И.Г.Я., роден на ***г. и Ч. ЮЛ. Б., роден на ***г. - извършители, чрез
нанасяне на удари с ръце - шамари и юмруци по главата и тялото, ритници по
тялото и чрез употреба на електрошоков инструмент, е причинил на Х. Ерд.
М., роден на ***г., лека телесна повреда, изразяваща се в кръвонасядания на
лицето, точковата повърхностни травми с характеристика на повърхностни
охлузвания с характерно разположение на ляв горен крайник и торса, довели
до разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК, а
именно временно разстройство на здравето, неопасно за живота, като
деянието е извършено по хулигански подбуди, поради което и на основание
1
чл.131, ал. 1, т. 12, вр. чл. 130, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 вр. чл. 54, ал. 1 от НК го
ОСЪЖДА на „Лишаване от свобода” за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА.
ПРИЗНАВА Д. Б. СЛ., роден на *** г. в град Ямбол, с постоянен адрес:
град ***, българин, български гражданин, неженен, неосъждан, със средно
образование, ЕГН **********, за ВИНОВЕН в това, че на 19.08.2019г.,
около 05.00 часа, в к.к. Слънчев бряг, на плажната ивица в близост до
централния кей и бар „Сий стар“, е отнел чужди движими вещи - мъжки
кожен портфейл марка «Ралф Лаурен» на стойност 32,50 лева, 20 британски
лири с равностойност 42,71 лева съгласно фиксинга на БНБ за 19.08.2019г., и
сумата от 70,00 лева, всички отнети вещи на обща стойност 145,21 лева, от
владението на Х. Ерд. М., без негово съгласие с намерение противозаконно да
ги присвои, поради което и на основание чл. 194, ал. 1 вр. чл. 54, ал. 1 от НК
го осъжда на „Лишаване от свобода” за срок от ТРИ МЕСЕЦА
ПРИЗНАВА Д. Б. СЛ., роден на *** г. в град Ямбол, с постоянен адрес:
град ***, българин, български гражданин, неженен, неосъждан, със средно
образование, ЕГН **********, за ВИНОВЕН в това, че на 19.08.2019г.,
около 05.00 часа, в к.к.Слънчев бряг, на плажната ивица в близост до
централния кей и бар „Сий стар“, унищожил противозаконно, чрез удари в
метална табела и последващо изхвърляне в морето, чужда движима вещ -
мобилен телефон марка „Apple iPhone“, модел ,,XS Мах“ 256 GB, на стойност
2277,00 лева, собственост на Х. Ерд. М., поради което и на основание чл. 216,
ал. 1 вр. чл. 54, ал. 1 от НК го ОСЪЖДА на „Лишаване от свобода” за срок от
ШЕСТ МЕСЕЦА.
НАЛАГА на основание чл. 23, ал. 1 НК на Д. Б. СЛ., роден на *** г. в
град Ямбол, с постоянен адрес: град ***, българин, български гражданин,
неженен, неосъждан, със средно образование, ЕГН **********, ЕДНО ОБЩО
НАЙ-ТЕЖКО измежду така определените наказания, а именно: „Лишаване от
свобода” за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА.
ОТЛАГА, на основание чл.66, ал.1 от НК, изпълнението на
определеното НАЙ-ТЕЖКО наказание - ШЕСТ МЕСЕЦА „Лишаване от
свобода”, за СРОК от ТРИ ГОДИНИ и ШЕСТ МЕСЕЦА, считано от влизане
на присъдата в сила.
ПРИЗНАВА Ч. ЮЛ. Б., роден на *** г. в град София, с постоянен
адрес: село ***, българин, български гражданин, неженен, неосъждан, с
2
основно образование, ЕГН **********, за ВИНОВЕН в това, че на
19.08.2019г., около 05.00 часа, в к.к. Слънчев бряг, на плажната ивица в
близост до централния кей и бар „Сий стар“, като извършител, в съучастие с
лицата И.Г.Я., роден на ***г. и Д. Б. СЛ., роден на ***г. - извършители, чрез
нанасяне на удари с ръце - шамари и юмруци по главата и тялото, ритници по
тялото и чрез употреба на електрошоков инструмент, е причинил на Х. Ерд.
М., роден на ***г., лека телесна повреда, изразяваща се в кръвонасядания на
лицето, точковата повърхностни травми с характеристика на повърхностни
охлузвания с характерно разположение на ляв горен крайник и торса, довели
до разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК, а
именно временно разстройство на здравето, неопасно за живота, като
деянието е извършено по хулигански подбуди, поради което и на основание
чл. 78А, ал. 1 от НК го ОСВОБОЖДАВА от наказателна отговорност за
извършено престъпление по чл.131, ал. 1, т. 12, вр. чл. 130, ал. 1 вр. чл. 20, ал.
2 от НК и му НАЛАГА административно наказание „ГЛОБА“ в размер на
1000 лв.
ПОСТАНОВЯВА вещественото доказателство – диск, съдържащ
записи от телефонно обаждане на 112, находящ се в материалите по
досъдебното производство – в плик към експертното заключение по
фоноскопската експертиза, да остане по делото в срока на съхранението.
ОСЪЖДА на основание чл.189, ал.3 Д. Б. СЛ. (с посочена по-горе
самоличност) да заплати по сметка на по сметка на Районен съд-Несебър,
направените разноски в съдебното производство в размер на 17,50 лв. – ½
част от направените разноски 35 лв., изплатени от бюджета на съда разходи
за вещо лице.
ОСЪЖДА на основание чл.189, ал.3 Ч. ЮЛ. Б. (с посочена по-горе
самоличност) да заплати по сметка на по сметка на Районен съд-Несебър,
направените разноски в съдебното производство в размер на 17,50 лв. – ½
част от направените разноски 35 лв., изплатени от бюджета на съда разходи
за вещо лице.
ОСЪЖДА на основание чл.189, ал.3 НПК Д. Б. СЛ. (с посочена по-горе
самоличност) да заплати по сметка на ОД на МВР – Бургас направените
разноски в досъдебното производство в размер на 144,76 лв., от които 69,16
лв., представляваща 1/3 от разноските за СМЕ и фоноскопна експертиза и
3
75,60 лв., представляващи разноски за СОЕ.
ОСЪЖДА на основание чл.189, ал.3 НПК Ч. ЮЛ. Б. (с посочена по-
горе самоличност) да заплати по сметка на ОД на МВР – Бургас направените
разноски в досъдебното производство в размер на 69,16 лв., представляваща
1/3 от разноските за СМЕ и фоноскопна експертиза.
ПРИСЪДАТА подлежи на обжалване и протестиране в 15-дневен
срок, считано от днес пред Окръжен съд – гр.Бургас.
Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
4

Съдържание на мотивите

МОТИВИ към ПРИСЪДА № 30 от 13.06.2022г. по НОХД № 71/2022г. по описа на Районен
съд Несебър, VI състав, председател Валери Събев.
Съдебното производство по делото е образувано по повод внесен в съда от Районна
прокуратура – Несебър обвинителен акт срещу подсъдимия Д.Б.С. за това, че:
на 19.08.2019г., около 05.00 часа, в к.к. Слънчев бряг, на плажната ивица в близост до
централния кей и бар „Сий стар“, като извършител, в съучастие с лицата И.Г.Я., роден на ***г. и
Ч.Ю.Б., роден на ****г. - извършители, чрез нанасяне на удари с ръце - шамари и юмруци по
главата и тялото, ритници по тялото и чрез употреба на електрошоков инструмент, е причинил на
Х.Е.М., роден на ***г., лека телесна повреда, изразяваща се в кръвонасядания на лицето, точковата
повърхностни травми с характеристика на повърхностни охлузвания с характерно разположение на
ляв горен крайник и торса, довели до разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и чл.129
от НК, а именно временно разстройство на здравето, неопасно за живота, като деянието е
извършено по хулигански подбуди - престъпление по л.131, ал. 1, т. 12, вр. чл. 130, ал. 1 вр. чл. 20,
ал. 2 от НК;
на 19.08.2019г., около 05.00 часа, в к.к. Слънчев бряг, на плажната ивица в близост до
централния кей и бар „Сий стар“, е отнел чужди движими вещи - мъжки кожен портфейл марка
«Ралф Лаурен» на стойност 32,50 лева, 20 британски лири с равностойност 42,71 лева съгласно
фиксинга на БНБ за 19.08.2019г., и сумата от 70,00 лева, всички отнети вещи на обща стойност
145,21 лева, от владението на Х.Е.М., без негово съгласие с намерение противозаконно да ги
присвои – престъпление по чл. 194, ал. 1 вр. чл. 54, ал. 1 от НК;
на 19.08.2019г., около 05.00 часа, в к.к.Слънчев бряг, на плажната ивица в близост до
централния кей и бар „Сий стар“, унищожил противозаконно, чрез удари в метална табела и
последващо изхвърляне в морето, чужда движима вещ - мобилен телефон марка „Apple iPhone“,
модел ,,XS Мах“ 256 GB, на стойност 2277,00 лева, собственост на Х.Е.М. - престъпление по чл.
216, ал. 1 от НК.
С обвинителния акт е повдигнато обвинение и срещу подсъдимия Ч.Ю.Б. за това, че:
на 19.08.2019г., около 05.00 часа, в к.к. Слънчев бряг, на плажната ивица в близост до
централния кей и бар „Сий стар“, като извършител, в съучастие с лицата И.Г.Я., роден на ***г. и
Д.Б.С., роден на ***г. - извършители, чрез нанасяне на удари с ръце - шамари и юмруци по главата
и тялото, ритници по тялото и чрез употреба на електрошоков инструмент, е причинил на Х.Е.М.,
роден на ***г., лека телесна повреда, изразяваща се в кръвонасядания на лицето, точковата
повърхностни травми с характеристика на повърхностни охлузвания с характерно разположение на
ляв горен крайник и торса, довели до разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и чл.129
от НК, а именно временно разстройство на здравето, неопасно за живота, като деянието е
извършено по хулигански подбуди - престъпление по чл.131, ал. 1, т. 12, вр. чл. 130, ал. 1 вр. чл.
20, ал. 2 от НК.
В съдебно заседание представителят на районна прокуратура гр. Бургас, ТО Несебър,
поддържа повдигнатите обвинения. Счита ги за доказани по безспорен начин. Излага, че
действията на подсъдимите С. и Б. са в причинно-следствена връзка с настъпилите травматични
увреждания на пострадалия Х. М.. Обръща внимание, че двамата подсъдими, в съучастие с другия
обвиняем И.Я., са демонстрирали пренебрежение към установените правила, закрилящи добрите
нрави в обществото, телесната неприкосновеност и достойнство на отделната личност. Сочи, че те
са упражнили едно непровокирано от пострадалия физическо насилие, което е извършено на
публично място - плажната ивица в присъствието и на други лица. Навежда, че подсъдимите С., Б.
и лицето Я. са действали в съучастие като извършители. Излага, че в конкретния случай
активността на всеки един от подсъдимите е била насочена към постигане на общия престъпен
резултат, а именно телесните увреждания на пострадалия Х., като те са действали с общност на
умисъла. Счита, че този престъпен резултат е постигнат чрез съвместно осъществяване на
изпълнителното деяние, независимо че е възможно приносът на всеки от участниците да е бил
различен. Намира, че от субективна страна подсъдимите Д. С. и Ч. Б. са извършили
престъплението при форма на вината пряк умисъл. Сочи, че подсъдимият С. е осъществил и
състава на престъплението по чл. 194, ал. 1 от НК, като отнел от пострадалия портфейла му марка
1
„Ралф Лаурен“, в който пострадалият съхранявал пари - 20 британски лири и 70 лв., личната си
карта, както и три броя банкови карти и се отдалечил с тях от местопроизшествието. Намира, че по
този начин подсъдимият прекъснал фактическата власт на собственика и владелеца на вещите,
поставяйки ги в своя власт, като лишил. Сочи, че от субективна страна подсъдимият С. е
извършил престъплението при форма на вината пряк умисъл. Обръща внимание, че С. е
осъществил и още едно деяние - по чл.216, ал.1 от НК, като е унищожил чужда движима вещ –
мобилен телефон марка „Apple iPhone“, модел ,,XS Мах“ 256 GB, на стойност, определена с
оценителна експертиза в размер на 2277,00 лева, собственост на Х.Е.М.. Излага, че
изпълнителното деянието на престъплението подсъдимият С. е извършил с действие- удрял е
мобилния телефон в метална табела и след като го е счупил и деформирал го е изхвърлил в морето.
Счита, че от субективна страна подсъдимият С. е извършил инкриминираното деяние виновно,
при форма на вината пряк умисъл, като е съзнавал обществено опасния характер на деянието си,
предвиждал е неговите обществено опасни последици и е искал тяхното настъпване. Относно
наказателната отговорност на подсъдимия Д.Б.С., сочи като отегчаващи обстоятелства, че е
извършил деянията си през тъмната част на денонощието и същите се отличават с обособена
дързост и цинизъм. Намира, че като смекчаващо отговорността обстоятелство следва да се отчете
чистото му съдебно минало. Предлага за извършеното престъпление по чл.131, ал.1, т.12, вр.чл.
130, ал.1, вр.чл. 20, ал.2 от НК да му се наложи наказание лишаване от свобода в размер на девет
месеца, което на основание чл. 66 от НК да бъде отложено с изпитателен срок от три години, за
извършеното престъпление по чл.194, ал.1 от НК - наказание лишаване от свобода в размер на
шест месеца, което на основание чл. 66 от НК да бъде отложено с изпитателен срок от три години,
а за извършеното престъпление по чл.216, ал.1 от НК - наказание лишаване от свобода осем
месеца, което на основание чл.66 от НК да бъде отложено за изпитателен срок от три години. На
основание чл.23 от НК да бъде определено едно общо най- тежко наказание за извършените от
подсъдимия С. три престъпления в условията на реална съвкупност, като бъде наложено най-
тежкото от тях, а именно девет месеца лишаване от свобода, изпълнението на което бъде отложено
за изпитателен срок от три години. Относно подсъдимия Ч. Ю. Б. счита, че по отношение на него
следва да бъде приложен институтът на освобождаване от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание съобразно чл. 78 а от НК, с налагане на глоба в размер на 1500 лв.
Защитникът на подсъдимия С. – адв. С., излага, че фактическата обстановка по
обвинителния акт е подкрепена изцяло с показанията на пострадалия свидетел, като нито един от
всички останали свидетели не сочи подзащитният й да е извършил престъпленията. Намира, че
липсват хулигански подбуди и излага доводи за това. Счита, че по отношение на С. не се доказа
категорично обвинението и следва да бъде оправдан и по трите пункта. Намира, че сочените от
прокурора отегчаващи обстоятелства са в противоречие с отразеното в обвинителния акт - на стр.
3, втори абзац. По отношение на мястото, където се развивали действията излага, че не следва да се
има предвид като отегчаващо вината поради забраната, предвидена в чл.56 от НК. Отправя искане
за оправдателна присъда спрямо подзащитния й и по трите обвинения, а алтернативно – да бъде
освободен от отговорност на основание чл.78а от НК.
Защитникът и на двамата подсъдими – адв. Стоянов, считам, че обвиненията, изложени в
обвинителния акт, остават недоказани. Намира, че липсват безспорни и неопровержими
доказателства, които да подкрепят фактите, изложени от обвинението. Сочи, че обвинителният акт
представлява безкритичен преразказ на показанията, дадени по ДП от жалбоподателя Х. М., като
не е извършена проверка или дори съпоставка с останалите данни, събрани в хода на
разследването. Обръща внимание, че не е изследван въпросът какви удари е нанесъл обвиняемият
Б. и дали именно тези удари са довели до причиняване на установените увреждания. Излага, че в
показанията, дадени на 20.10.2020г. при разпит пред съдия, свидетелят М. не излага данни Ч. Б. да
е използвал върху него електрошок. Намира, че обвинението е несъставомерно по признака
„хулигански подбуди“. Развива съображения в тази насока. Излага, че подсъдимият Б. е бил на
работното си място, през работно време, като се е опитвал да извършва служебните си задължения,
което само по себе си категорично и несъмнено изключва хулигански мотиви. Счита, че е налице
несъставомерност и на обвиненията срещу Д. С.. По отношение на обвинението за отнемане на
чужди движими вещи - мъжки кожен портфейл и съдържащото се в него счита, че липсват
доказателства. Извършва анализ на показанията на пострадалия в тази насока. По отношение на
2
обвинението за унищожаване на чужда движима вещ счита, че същото е недоказано и
неподкрепено от каквито и да са доказателства по делото. Сочи, че това обвинение се опровергава
от свидетеля полицейски служител Д.М.. Намира, че жалбоподателят, подразнен от действията на
подсъдимите, които са изпълнявали служебните си задължения по обезпечаване на обществения
ред по плажната ивица, е решил да подаде жалба като ги злепостави, обвинявайки ги в извършване
на множество противообществени деяния. Предлага подсъдимият Б. да бъде оправдан,
алтернативно да се приложи разпоредбата на чл.78а от НК. По отношение на подсъдимия Д. С.
моли да бъде признат за невиновен по повдигнатите му обвинения и алтернативно - да се приложи
разпоредбата на чл. 78а от НК.
Подсъдимият С. е съгласен с казаното от адвоката му. В последната си дума моли да бъде
оправдан, тъй като е изпълнявал служебните си задължения.
Подсъдимият Б. е съгласен с казаното от адвоката му. В последната си дума моли да бъде
оправдан, тъй като е изпълнявал служебния си дълг.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид становищата и
възраженията на страните, намира за установено следното:
По делото се установя следното от фактическа страна:
Подсъдимият Д.Б.С. е роден на *** г. в град Ямбол, с постоянен адрес: град ***, българин,
български гражданин, неженен, неосъждан, със средно образование, ЕГН **********. От
характеристична справка за лицето (на л. 45 от том II от ДП) се установява, че не контактува с
лица от активния криминален контингент и няма данни за извършени груби нарушения на
обществения ред и противообществени прояви на територията на гр. Ямбол. От справка от „***“
ЕООД (на л. 51, том II от ДП) става ясно, че С. изпълнявал длъжността „охранител“ с място на
работа к. к. „Слънчев бряг“, централен плаж, но на 13.08.2019г. правоотношението с него било
прекратено.
Подсъдимият Ч.Ю.Б. е роден на **** г. в град София, с постоянен адрес: село ***,
българин, български гражданин, неженен, неосъждан, с основно образование, ЕГН **********. От
характеристична справка за лицето (на л. 49 от том II от ДП) се установява, че няма криминални
регистрации, няма данни да е извършител на противообществени прояви, не е известен като
нарушител на обществения ред и няма данни да контактува с криминално проявени лица. От
справка от „***“ ЕООД (на л. 51, том II от ДП) става ясно, че Б. изпълнявал длъжността
„работник-поддръжка“, но към 19.08.2019г. е бил в неплатен отпуск.
След 01:00 часа на 19.08.2019г. св. Х. М. се намирал в центъра на к. к. „Слънчев бряг“,
заедно със свои приятели (С. и Х.). След като посетили няколко нощни заведения в комплекса се
отправили към дюнерите на кея, където св. М. си закупил 1 дюнер. Тъй като му станало лошо, той
казал на приятелите си, че отива да повръща на пясъка на кея и около 02:00 – 03:00 часа се
разделил с тях. След като повърнал М. първоначално седнал на един шезлонг от дясната страна на
кея, но тъй като духало и му било студено, се качил на първия спасителен пост от дясната страна
на кея, в близост до бар „Сий Стар“, където се унесъл и заспал. Около 05:00 часа на 19.08.2019г.
подсъдимите С. и Б., които не били на работа, но в предходни периоди осъществявали дейност по
охрана на плажа в к. к. „Слънчев бряг“, заедно с колегата си И.Я., се приближили до св. М.,
осветили го с фенери и му заявили, че е забранено да се спи по постове и на плажа. М. им заявил,
че няма къде да отиде и е в кабината, защото му е студено. Извадил телефона си (марка Айфон XS
Мах 256 GB) и им снимал баджовете, като им заявил, че го прави за своя лична безопасност.
Единият от мъжете (подсъдимият Б.) го напръскал със спрей по лицето, а друг от тях – по нисък и
с обеца (подсъдимият С.), започнал да му нанася удари с шамари от ляво и отдясно. В този момент
М. избягал в морето и започнал да си мие лицето, тъй като не можел да си отвори очите от спрея.
След като си измил очите тръгнал да бяга срещу кея като вървял през морето, но подсъдимите и
лицето И.Я. вървели успоредно с него – по пясъка. Стигнал до кея и тръгнал да излиза, като в този
момент чул някой да казва „И., дръж го“, при което И.Я. го хванал за врата, съборил го на земята и
започнал да го души, а двамата подсъдими – С. и Б., се приближили и започнали да му нанасят
удари с юмруци по главата и с ритници в областта на ребрата. И.Я. го удрял с електрошок в
областта на ребрата, като М. на няколко пъти изпаднал в безсъзнание. Нападателите започнали да
3
търсят телефона на М., като подсъдимият С. го извадил от джоба му и след като не успял да го
отвори, започнал да го удря в намираща се в близост метална табела, като го строшил и го огънал
леко, след което го хвърлил в морето. Впоследствие С. бръкнал в другия джоб на М. и взел оттам
портмонето му, представляващо мъжки кожен портфейл, марка „Ралф Лоурън“, в което имало
пари – сумите от 70 лв. и 20 паунда, банкови карти и лична карта. Нападателите нанесли още
няколко удара на М. и го оставили, но след като видели, че не може да стане И.Я. отишъл при него,
взел го на рамо и го пуснал във водата, като му казал „Измий се и се махай от тук“. На място
дошъл и св. А. – също охранител на плажа, който заедно с колегите си напуснал мястото, а около
06:00 – 06:30 часа св. М. се свестил и забелязал, че работи заведение за палачинки, което се
намирало до хотел „Нептун“. М. се насочил към заведението, като там на работа бил св. П., който
видял, че М. изглежда зле, има наранявания по лицето, едното му око било подуто, по тялото
имало синини. Св. М. помолил св. П. да се обади на тел. 112, като споделил, че го били на плажа.
Св. П. се обадил на телефон 112, като от телефонния му номер бил проведен разговор с
продължителност 2 минути и 25 секунди, в рамките на който съобщил, че до него се намира лице
(св. М.), което било бито и съобщило, че са му взели телефона, като може да разпознае
нападателите си и желае на място да бъдат изпратени полицейски служители. На място били
изпратени полицейски служители – свидетелите М. и М., които се отзовали и на крайбрежната
алея зад хотел „Нептун“ установили св. М., който имал наранявания по лицето – отоци и синини
по очите. На полицейските служители той обяснил, че докато стоял до спасителен пост в дясно от
кея няколко лица, които се представили за охранители, му нанесли побой, като причината била, че
му наредили да напусне спасителния пост и плажа, а той отказал. Обяснил, че бил отнет
портфейла му с документи, а телефонът му – счупен и хвърлен в морето. Заедно със полицейските
служители св. М. обходил района на плажа, където видели един от нападателите му – подсъдимият
Б. и св. М. посочил, че той го е напръскал със спрей и го ритал, като с него имало поне още трима
човека от охраната на плажа. Полицейските служители задържали Б. за 24 часа, а от М. била
подадена жалба за случая.
Видно от протокол за разпознаване на лица от 20.08.2019г. (на л. 19 от том I от ДП) св. М.
разпознал подсъдимия С., като лицето, което взело телефона от десния джоб на панталона му и
портфейла от левия му джоб, като го разпознал по лицето, по физиономията, по формата на
лицето, на челото, на носа, по ушите, имал една обеца на дясното ухо. От протокол за разпознаване
на лица от 20.08.2019г. (на л. 21 от том I от ДП), разпознал като един от нападателите си лицето
И.Я..
От протокол за извършена фоноскопска експертиза № 162 (на л. 84 – л. 87 от том I от ДП)
се установява точното съдържание на проведения телефонен разговор от телефона на св. П. до
телефон 112.
От съдебномедицинска експертиза № 201/2019г., от преглед на живо лице, изготвена от
вещото лице Янков (на л. 62 – л. 63 от том I от ДП), се установява, че при прегледа на М. са
установени кръвонасядания по лицето, точковати повърхностни травми с характеристика на
повърхностни охлузвания с характерно разположение по ляв горен крайник и торса, които е
възможно да са получени от действието на твърди тъпи предмети, вкл. и юмруци на човек, а
описаните по горен ляв крайник и торса – от действието на електрошоков инструмент.
От съдебномедицинска експертиза № 628/2020г., изготвена по писмени данни от вещото
лице М.а (на л. 17 – л. 18 от том II от ДП), се установява, че пострадалият М. е получил
кръвонасядания по лицето, точковати повърхностни травми с характеристика на повърхностни
охлузвания с характерно разположение по ляв горен крайник и торса, като установените
увреждания отговорят да са получени от действието на твърди тъпи предмети с ограничена
повърхност, каквито са и юмруците на човек – за кръвонасяданията, а за описаните по-горен ляв
крайник и торса – от действието на електрошоков инструмент, а тези увреждания се
характеризират като временно разстройство за здравето, неопасно за живота.
От изготвената и приета по делото съдебно-икономическа експертиза (на л. 20 от том II от
ДП) се установява, че стойността на Айфон XS Мах 256 GB към 19.08.2019г. е 2277 лв., а от
заключението на същото вещо лице (на л. 45 от том II от ДП) се установява, че стойността на
мъжкия кожен портфейл марка Ралф Лаурен е 32,50 лв.
4
За установяване на фактическата обстановка по делото, съдът кредитира целия събран в хода
на производството доказателствен материал. В тази връзка на първо място следва да се отбележи,
че напълно се кредитират показанията на свидетеля М. – пострадал от процесните деяния.
Противно на твърденията на защитата на подсъдимите, съдът не констатира противоречия или
неистини в показанията на свидетеля. По надлежния ред на чл. 281, ал. 1, т. 5 от НПК, със
съгласието на всички страни, показанията на свидетеля М., дадени на ДП (на л. 6 – л. 7 от том II от
ДП) са приобщени към доказателствения материал, чрез прочитането им. Съдът намира тези
показания за напълно последователни, логични и точни и формира голяма част от елементите от
фактическата страна на деянието въз основа на тях. В показанията си свидетелят по
последователен начин излага хронологията на събитията от 18.08.2019г. – вечерта и в ранните
часове на 19.08.2019г. Тези негови показания напълно кореспондират с извършените процесуално-
следствени действия по реда на чл. 169 – чл. 171 от НПК – по разпознаване на лица и предмети.
Видно от протокол за разпознаване на лица (на л. 19 от том I от ДП), по реда на чл. 171, ал. 4 от
НПК е извършено разпознаване от св. М. по предоставени снимки, като са спазени всички
изискванията за извършване на действието (вкл. присъствие на поемни лица по чл. 171, ал. 1 от
НПК). Непосредствено преди разпознаването е проведен и разпит на свидетеля М. по реда на чл.
170 от НПК (на л. 18 от том I от ДП). В самия протокол е вписано категорично изявление на М., че
е убеден, че мъжът под номер 1 – Д. С., е лицето, което му взело телефона от десния джоб на
панталона и портфейла му от левия джоб, като го разпознал по лицето, по физиономията, по
формата на лицето, на челото, на носа, по ушите и обецата на дясното ухо. Всички тези детайли,
обективирани в протокола от надлежно извършеното действие по чл. 171 от НПК, се потвърждават
и от показанията на М., дадени пред съдия, приобщени по надлежния ред, в които той посочва, че
лицето с обеца било сред тримата му нападатели, това лице започнало да му удря шамари, а
впоследствие – юмруци, като наред с това нападателят с обецата извадил телефона му и започнал
да го удря на металната табела, строшил го, огънал го леко и го хвърлил в морето. Вярно, е че в
протокола за разпит от 20.10.2020г. М. е посочил, че са му взели портмонето, без да конкретизира
точно кой, но тези негови показания се допълват по достатъчно ясен начин от изготвения протокол
за разпознаване, където изрично е посочил, че именно С. е лицето, което му е отнело портфейла от
джоба. Логично е при разпознаването на 20.08.2019г. свидетелят да е имал по-ясен спомен за това
кое е лицето, което му е взело портфейла, и е възможно това да е едно от обстоятелствата по
смисъла на чл. 170 от НПК, по което едно лице може да бъде разпознато. С оглед изминалия
период от време – на разпита си от 20.10.2020г. свидетелят М. вече не е посочил категорично кой
от нападателите му е взел портфейла от джоба, но след като такова посочване фигурира в
протокола за разпознаване и е допустимо по смисъла на чл. 170 от НПК, а в същото време всички
други обстоятелства, отразени в протокола за разпознаване, съответстват в пълна степен с
показанията на М., приобщени по надлежния ред, то съдът намира, че следва да се кредитира
посоченото от свидетеля по време на разпознаването. Ето защо съдът кредитира изцяло
показанията на свидетеля във връзка с телефона му, вкл. относно модела и марката му, а така също
и с отнетия му портфейл и находящите се в него парични суми (също отразени в протокола за
разпит на свидетел пред съдия).
На следващо място протокол за разпознаване на лица и предмети (на л. 20 от том I от ДП)
също е съставен при спазване на изискванията за това, като св. М. е разпознал И.Я., като мъжът, на
който викали „И.“. Тези обстоятелства също съответстват на показанията на М. при разпита му
пред съдия, в който той потвърждава, че към един от нападателите му са се обръщали с името
„И.“. По отношение на третия нападател на М., показанията му напълно съвпадат с показанията на
разпитаните полицейски служители – М. и М. (приобщени включително и чрез прочитането им
със съгласието на всички страни по реда на чл. 281, ал. 5 вр. ал. 1, т. 2 от НПК – поради неясните
им спомени). От надлежно приобщените показания на тези свидетели се установява, че на
19.08.2019г., около 06:45 часа, свидетелят М. се е намирал пред хотел „Нептун“ в к. к. „Слънчев
бряг“, а полицейските служители установили самоличността му. Още тогава – пред полицейските
служители М. е изложил версия, че малко по-рано, както е стоял на плажната ивица до
спасителния пост, отдясно на кея на централния плаж в к. к. „Слънчев бряг“, лица, които са се
представили за охранители на плажа, са му нанесли побой, по причина, че същите са му наредили
да напусне спасителния пост, а той отказал, като бил напръскан с лютив спрей от охранителите,
5
взели му портфейла с личната карта и английски банкови карти и телефона му Айфон хикс ес
макс, който са счупили и хвърлили в морето. При обход с полицейските служители М. видял един
от нападателите си – подсъдимия Б., и им го посочил, като лицето, което го напръскало със спрей и
го ритал. Тези показания на полицейските служители напълно съответстват на изнесената от М.
версия в приобщения разпит пред съдия, според която непосредствено след инцидента той отишъл
до заведение за палачинка до хотел „Нептун“, помолил момче (св. П.) да се обади на 112 и
впоследствие полицейските служители се явили на място. Съответстват и на изложеното в разпита
му, че е имало и трети нападател (освен разпознатите Я. и С.), който го напръскал със спрей и го
ритал в областта на ребрата. Както се посочи – по отношение на лицето, което му счупило
телефона, М. е дал допълнителни конкретни показания и е извършил разпознаване, поради което
това разминаване в информацията, която е дал пред полицейските служители, не е съществено и
не следва да бъде приемането като основание за дискредитиране на показанията му.
Приобщените със съгласието на всички страни показания на св. П. – чрез прочитането им
по реда на чл. 281, ал. 5 вр. ал. 1, т. 2 от НПК, също съответстват напълно на версията на М., а
именно, че след инцидента е отишъл при този свидетел и тъй като нямал телефон, го е помолил да
се обади на телефон 112. Този свидетел е възприел и обективни травми по М., а именно
наранявания по лицето, подуто око, синини, които отговарят на описания от пострадалия
механизъм на получаване на ударите (впрочем тези травми са забелязани и от явилите се на място
полицейски служители). Отговарят и на заключението на съдебномедицинската експертиза, при
която са възприети кръвонасядания по лицето, охлузвания на ляв горен крайник и торса. Тези
показания на свидетеля М. се подкрепят напълно и от проведения телефонен разговор на телефон
112, приобщен както като ВД, така и като приложение към изготвената и приета без възражения
фоноскопска експертиза, от която се установява съдържанието на разговора на телефон 112.
Всичко изложено до тук мотивира съдебният състав да приеме, че показанията на
свидетеля М. следва да се кредитират изцяло. Противно на твърденията на защитата, че
показанията на този свидетел се приемат безкритично от прокурора, съдът констатира, че са
налице множество доказателства и доказателствени средства, които ги подкрепят напълно – в това
число извършено разпознаване, разпитите на всички други свидетели по делото, както и
съставените ВД и експертизи. Логично е именно М. да е лицето, което дава сведения за
съществени елементи от фактическата страна, тъй като той е пострадал от престъпленията и е бил
непосредствен очевидец на всички извършени действия. Показанията му са подложени на
достатъчно съществена проверка, като се потвърждават от всички, обсъдени доказателствени
източници. Дори и да са налице леки противоречия в тях, същите са отстранени по категоричен
начин по време на извършените от М. разпознавания на лица. Нещо повече – показанията на
свидетеля А. (колега на подсъдимите) също потвърждават установената фактическа обстановка,
тъй като този свидетел потвърждава, че М. е бил напръскан със спрей и срещу него са
предприемани действия по физическа саморазправа и събаряне на земята, а така също
потвърждава, че впоследствие М. вървял и говорел с полицай. Всичко изложено до тук мотивира
съдът да приеме, че именно показанията на М. следва да се кредитират изцяло и в пълнота, като
тяхното кредитиране не е „безкритично“, а подложено на достатъчно щателна проверка и същите
са потвърдени по категоричен начин от абсолютно всички събрани по делото доказателствени
източници. Вярно е, че М. е бил на публично място и е възможно насочените срещу него действия
да са били възприети и от други очевидци, но както стана ясно – телефонът му е бил хвърлен в
морето и това го е забавило да сигнализира на полицейските органи за извършените спрямо него
действия, поради което е логично да не са установени, респ. разпитани като свидетели, други
преки очевидци на инцидента.
Както се посочи показанията на свидетелите М., М. и П. се кредитират изцяло, като от една
страна те са вторично доказателствено средство, което напълно потвърждава прякото такова –
показанията на св. М.. Пред тези свидетели той е изложил версия, която напълно съвпада с
версията му, изложено при разпита като свидетел. Освен това тези свидетели установяват факти и
обстоятелства, които са се реализирали непосредствено след инцидента и имат пряко отношение
към състоянието на М. в този момент и установяването на един от извършителите още по това
време, а именно - подсъдимия Б.. Показанията на св. А. също се кредитират частично, доколкото от
6
тях се установяват определени елементи от фактическата обстановка, които вече бяха посочени, а
в останалата си част тези показанията страдат от липса на конкретика и от тях не могат да се
извлекат годни за установяване на факти обстоятелства.
Приетите по делото експертизи не са оспорени от страните, като съдът ги кредитира изцяло.
Фоноскопската експертиза, ведно с приложеното към нея ВД, установява какъв точно разговор е
воден с телефон 112 и от нея се потвърждава обстоятелството, че разговорът е проведен от
телефонен номер на св. П., като по време на разговор с оператор на 112 разговаря именно П., като
се чува и гласът на пострадалия М.. Ето защо тази експертиза способства за установяване на
елементи от фактическата страна, а именно – последвалите събития, непосредствено след
извършените срещу М. посегателства. Съдебномедицинските експертизи, приобщени по съгласие
на страните по реда на чл. 282, ал. 3 от НПК, потвърждават вида и характера на получените от М.
травми, които са в областта на лицето, ляв горен крайник и торса. Тези травми напълно съвпадат с
отразения от М. механизъм, по който са му нанасяни удари – с ръце в лицето, с крака в областта на
ребрата и с електрошоков пистолет в областта на ръката. Ето защо от експертизата се установява
съществени обстоятелства, от които стават ясни конкретните, получени от М. увреждания, но така
също с нея се потвърждават още веднъж и неговите показания.
Както вече се посочи при извършените разпознавания са спазени правилата на чл. 169 – чл.
171 от НПК, като в протоколите от разпознаване се съдържат конкретни обстоятелства по смисъла
на чл. 170 от НПК, надлежно декларирани от М., които допълват показанията му и способстват за
установяване на фактическата обстановка по делото. При разпознаването подсъдимият С.
категорично е разпознат като един от нападателите на М., който е взел телефона му, хвърлил го е в
морето, а освен това е отнел и портфейла му.
Всички събрани писмени доказателства, в това число справки за съдимост, характеристични
справки, данни за трудовата ангажираност на подсъдимите към момента на деянието, спомагат за
изясняване на фактическата обстановка по делото, вкл. за формиране на данни за личността на
подсъдимите и установяване на качеството, което са имали към момента на инцидента.
Представеното писмено доказателство за характеристиките на притежавания от М. мобилен
телефон – на л. 41, том I от ДП, спомага за изясняване на конкретната вещ, която е била
унищожена. Стойността на британските паунди към 19.08.2019г. е общодостъпен факт, който по
ДП е установен, чрез изготвено писмено доказателство – справка на л. 61, том II от ДП.
Изготвените оценителни експертизи не са оспорените от страните и се кредитират от съда в
пълнота, като от тях се установяват стойността на унищожения мобилен телефон и на отнетия от
М. портфейл.
На базата на установените горепосочени фактически положения съдът от правна страна
достигна до извод, че подсъдимите С. и Б. в съучастие помежду си и с И.Я., като съизвършители,
са осъществили състава на престъплението по чл.131, ал. 1, т. 12, вр. чл. 130, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2
НК. От своя страна подсъдимият С. е извършил и деянията по чл. 194, ал. 1 и чл. 216, ал. 1 от НК.
По отношение на престъплението по чл. 131, ал. 1, т. 12 вр. чл. 130, ал. 1 от НК:
Според чл. 130, ал. 1 НК на наказание подлежи лице, което причини другиму лека телесна
повреда, представляваща разстройство на здравето. От фактическа страна по делото безспорно се
установява, че на 19.08.2019г., около 05:00 часа, двамата подсъдими и лицето И.Я., са нанасяли
удари с ръце – шамари и юмруци по главата и тялото, ритници по тялото и удари чрез
електрошоков инструмент по отношение на пострадалия М.. От своя страна заключенията на
съдебномедицинските експертизи са в насока, че М. е претърпял кръвонасядания на лицето,
точковата повърхностни травми с характеристика на повърхностни охлузвания с характерно
разположение на ляв горен крайник и торса, довели до временно разстройство на здравето,
неопасно за живота. Посочените травматични увреждания съответстват на цитираните удари в
областта на лицето и тялото на М.. Ето защо е налице причинна връзка между ударите и
претърпяната от М. телесна повреда.
Съдът намира, че двамата подсъдими и лицето И.Я., при съучастие, като съизвършители, с
нанасянето на удари с ръце – шамари и юмруци по главата и тялото, ритници по тялото и чрез
електрошоков инструмент, са причинили на М. посочените травми. В тази връзка не се споделят
7
възраженията на защитата, че обвинението не е доказано, тъй като не било изяснено кой от
нападателите точно какви удари е нанесъл. В правната теория и в практиката на върховната
инстанция многократно е отбелязвано, че когато няколко лица нанасят удари на жертвата, е налице
съизвършителство, независимо от това с кои удари е постигнат съставомерният резултат. При
съизвършителство всеки от дейците, при условията общност на умисъла, има съзнанието за своето
участие и това на останалите в изпълнението на деянието и в причиняването на преследвания с
него резултат. При причиняване на телесна повреда отговорността е за настъпилия краен общ най-
тежък престъпен резултат. При съучастие под формата на съизвършителство наказателната
отговорност се носи от всички участници в изпълнителното деяние, независимо кой от тях лично с
какви по сила, насоченост и брой на ударите върху жертвата е допринесъл за настъпването на
съставомерния резултат. В такава насока са напр. Решение № 167 от 10.05.2011г. по н.д. №
1147/2011г. на II н.о. на ВКС, Решение № 89 от 08.03.2013г. по н.д. № 48/2013г. на III н.о. на ВКС,
Решение № 163 от 16.04.2013г. по н.д. № 409/2013г. на I н.о. на ВКС, Решение 99 от 27.02.2013г.
по н.д. № 83/2013г. на III н. о. на ВКС, Решение № 559 от 23.01.2011г. по н.д. № 2769/2011г. на II
н. о. на ВКС, Решение № 8 от 25.02.2015г. по н.д. № 1728/2014г. на III н. о. на ВКС, а в правната
теория напр. - Наказателно право, обща част, А. Стойнов, Сиела – 1999г., стр. 313. От фактическа
страна по делото се установява, че и двамата подсъдими, заедно с лицето И.Я., са нанасяли удари
по лицето и тялото на М., вкл. чрез използване на електрошоков инструмент. Следователно е
налице така нареченото „едновременно” съизвършителство, при което признаци на
изпълнителното деяние на престъплението телесна повреда са осъществени и от тримата по едно и
също време.
По своята същност телесната повреда представлява противоправно и виновно увреждане на
здравето на друг човек чрез нарушаване анатомичната цялост или физиологичните функции на
тъканите, органите или системите на човешкия организъм или причиняване на болка или
страдание. Следва да се има предвид, че засягането на здравето се преценява към момента, в който
е настъпило увреждането. При наличието на различни по вид телесни повреди престъплението е
едно и се квалифицира с оглед най-тежкия резултат. По делото се установява, че с поведението си
подсъдимите са увредили здравето на пострадалия, чрез удари с ръце – шамари и юмруци по
главата и тялото, ритници по тялото и чрез електрошоков инструмент. По този начин са
причинили на пострадалия временно разстройство на здравето, неопасно за живота, което попада в
обхвата на чл. 130, ал. 1 НК. Следователно всички обективни елементи на престъплението по чл.
130, ал. 1 НК са налице.
На следващо място, за да е изпълнен съставът по чл. 131, ал. 1, т. 12 от НК, е необходимо
леката телесна повреда да е извършена по хулигански подбуди. За да е налице квалифициращият
признак на чл. 131, ал. 1, т. 12 НК, е необходимо телесната повреда да е извършена по хулигански
подбуди. Във връзка с хулиганските подбуди на първо място следва да се има предвид, че е
възможно в резултат на хулигански действия да бъде нанесена телесна повреда на друго лице (арг.
от т. 4 Постановление № 2 от 29.VI.1974 г. по н. д. № 4/74 г., Пленум на ВС). Хулиганските
действия се характеризират като неприлични, безсрамни, които се изразяват в ругатни, буйство,
невъзпитаност и други прояви, скандализиращи обществото. Грубо нарушение на обществения
ред има, когато деецът чрез действията си изразява брутална демонстрация против установения
ред. Чрез тях нарушава важни държавни, обществени или лични интереси или съществено засяга
нормите на нравствеността. Явно неуважение към обществото има, когато деецът чрез действията
си изразява открито висока степен на неуважение към личността. При това антиобщественият
характер на тези действия се съзнава както от дееца, така и от други лица, на които са станали
достояние (арг. от т. 2 Постановление № 2 от 29.VI.1974 г. по н. д. № 4/74 г., Пленум на ВС). За
съставомерността на престъплението по чл. 131, ал. 1, т. 12 НК е необходимо телесната повреда да
е причинена именно въз основа на действия, като описаните по-горе. В съдебната си практика
върховната инстанция е приела, че дори и при наличието на така наречения „личен мотив” е
възможно телесната повреда да бъде причинена по хулигански подбуди по смисъла на чл. 131, ал.
1, т. 12 НК. В такава насока са напр. Решение № 575 от 04.01.2011г. по н.д. № 2428/2011г. на II н.
о. на ВКС, Решение № 51 от 07.07.2014г. по КНОХД № 1848/2013г. по описа на III н. о. на ВКС,
Решение № 255 от 03.07.2015г. по к.н.д № 544/2015г. по описа на I н. о. на ВКС. В тази съдебна
практика от върховната инстанция е прието, че хулигански подбуди са налице дори и при личен
8
конфликт, но само когато умисълът на подсъдимия значително надхвърля представата за личен
конфликт и съдържа желание за демонстрация на явно неуважение към обществото. В тази връзка
е необходимо телесната повреда да е съпроводена с други действия, като например обиди,
крясъци, заплахи и др., които грубо нарушават обществения ред.
В светлината на изложеното съдът намира, че от събраните доказателства безспорно се
установява конкретната причина за нанесената телесна повреда – възникналият спор между
подсъдимите и пострадалия за това дали трябва да напусне плажа. Тук следва да се отбележи
обаче, че противно на заетата от подсъдимите позиция (че са изпълнявали задълженията си по
охрана на плажа) по делото са събрани доказателства, че към 19.08.2019г. подсъдимият С. не е бил
в трудово правоотношение на длъжност „охранител“ на плажа, а подсъдимият Б. е заемал
длъжността по поддръжка, а не охрана на плажа и дори е бил в неплатен отпуск. Ето защо
изложената от подсъдимите причина за поведението им спрямо пострадалия не се приема за
достоверна и съдът счита на първо място, че подсъдимите не са имали служебни правомощия да
изискват от пострадалия да напуска територията на плажа. Ето защо телесната повреда е
осъществена без видима причина и без да са били налице сочените от подсъдимите служебни
задължения, които да ги мотивират да въздействат върху личността на М.. Освен това дори и да е
било налице лично отношение от страна на подсъдимите спрямо пострадалия, то не изключва
непременно възможността деянието да е осъществено по хулигански подбуди. В тази връзка
следва да се има предвид, че през цялото време на конфликта подсъдимите са продължили с
упоритото си поведение спрямо личността на М., като дори след като той избягал в морето
продължили да го следват, да викат, да му нанасят удари в различни области на тялото, вкл. и с
електрошок и всички тези действия са извършени на публично място – централния плаж на к. к.
„Слънчев бряг“. Т.е. през цялото време поведението им е ескалирало и първоначално нанесените
от тях удари не са били достатъчни, като те са продължили с агресията си спрямо пострадалия.
Посочените крясъци, удари и интензивни действия, надвишаващи причиняването на телесна
повреда сами по себе си, се квалифицират от настоящия съдебен състав като хулигански мотив за
причиняването й. Този извод се подкрепя и от последващото поведение на подсъдимите, които
продължили да гонят М., нанесли му още удари, а накрая бил хвърлен и в морето. Налице е едно
цялостно поведение, което безспорно надхвърля многократно личния мотив за причиняване на
телесната повреда. Посоченото поведение, в принципно оживено населено място, следва да се
квалифицира като явно незачитане на обществения ред. Установените факти безспорно говорят, че
умисълът на извършителите значително е надхвърлил представата за личен конфликт. Личният
конфликт, ведно с останалите действия на подсъдимите, съдържат в себе си явно неуважение към
обществото. Самото причиняване на телесната повреда също е било съпроводено с множество
други действия (посочени по-горе). В заключение следва да се посочи, че няма как на причинената
телесна повреда да се гледа изолирано от останалите предхождащи, съпътстващи и последващи
нанасянето на ударите събития. В случая безспорно подсъдимите са формирали съзнание, че
ударите, които са нанесли, са придружени с проявено от тях поведение, насочено към неспазване
на обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото.
Съдът намира, че деянието е извършено умишлено при форма на вината – пряк умисъл.
Самото въздействие на подсъдимите върху пострадалия е от такова естество, че може да причини
различни степени на увреждане. След като са насочили ударите си (вкл. и с електрошок) към
тялото на пострадалия, подсъдимите безспорно са целели да му причинят телесна повреда. Със
сигурност са целели настъпването поне на лека телесна повреда, тъй като посочените удари са от
такова естество, че са годни да причинят както болка, така и други по вид наранявания, вкл. и
разстройство на здравето. Налице е и умисъл за хулигански мотив, с оглед посоченото по-горе, че
нанасянето на телесната повреда е било съпроводено с множество други действия, насочени към
нарушаване на обществения ред. Т.е. подсъдимите са съзнавали, че извършват тези действия и са
целели освен да нанесат телесна повреда на М. да нарушат и обществения ред.
Обсъденото съизвършителство е извършено при общност на умисъла на тримата
извършители, вкл. двамата подсъдими. Доколкото ударите са нанесени и от тримата подсъдими, то
всеки от тях е възприел действията на останалите, разбрал е, че заедно съдействат за постигането
на един общ резултат и се е съгласил с него, като всеки е съзнавал, че заедно нарушават и
9
обществения ред. Т.е. всеки от тях е формирал съзнание, че осъществява изпълнителното деяние
на престъплението заедно с другите две лица.
С оглед изложеното съдът достигна до краен извод, че
двамата подсъдими са извършили престъплението по чл. 131, ал. 1, т. 12 вр. чл. 130, ал. 1 от НК и
ги призна за виновни за това престъпление.
По отношение на престъплението по престъплението по чл. 194, ал. ал. 1 от НК.
Съдът намира, че е доказано осъществяването му от обективна и субективна страна от
подсъдимия С.. На първо място от обективна страна по делото се установява, че подсъдимият е
отнел мъжки кожен портфейл марка „Ралф Лаурен“ на стойност 32,50 лева (установена от
съдебно-оценителкста експертиза), 20 британски лири с равностойност 42,71 лева съгласно
фиксинга на БНБ за 19.08.2019г. (видно от справка на ДП и от общодостъпна информация за
фиксинга към тази дата), и сумата от 70,00 лева от владението на пострадалото лице М.. Т.е. С. е
прекъснал владението върху посочените вещи и парични суми, осъществявано от М. (в джоба на
панталона му), като е осъществил свое такова върху тях. По този начин той е прекъснал
фактическата власт, която пострадалият е осъществявал върху тези вещи и е установил своя трайна
фактическа власт върху тях – взел ги е със себе си и впоследствие е напуснал
местопрестъплението. От обективна страна безспорно се установява също така, че процесните
пари са били чужди на подсъдимия (собственост на св. М.) и не са му се следвали на законно
правно основание.
От обективна страна съдът намира, че не е налице и „маловажен случай”, който да
обоснове квалификация на деянието по чл. 194, ал. 3 от НК. Настоящият случай не може да се
определи като маловажен, тъй като деянието по чл. 194, ал. 1 от НК е извършено в реална
съвкупност с други две престъпления – по чл. 216, ал. 1 НК и чл. 131, ал. 1 от НК. Т.е. налице е
една цялостна престъпна деятелност на подсъдимия, извършена за сравнително кратък период от
време, насочена срещу голям кръг от обществени отношения, обосновава наличието на обществена
опасност на извършеното повреждане. Т.е. случаят не се отличава с по-ниска степен на обществена
опасност от останалите случаи от същия вид. Последното мотивира съда да приеме, че не е налице
„маловажен случай” и разпоредбата на чл. 194, ал. 3 от НК е неприложима.
От субективна страна подсъдимият е извършил престъплението при форма на вината пряк
умисъл, като е съзнавал, че процесните вещи не са негови, че не му се следват и че установява своя
фактическа власт върху тях против и въпреки волята на собственика им, като едновременно с това
прекъсва упражняваната от него фактическа власт. Извършените от подсъдимия фактически
действия по отнемането на процесните вещи от джоба на панталона на М., безспорно обективират
намерението му противозаконно да ги присвои. Същият е съзнавал, че в вещите са собственост на
друго лице, но въпреки това ги е отнел.
Ето защо деянието по чл. 194, ал. 1 от НК е извършено от подсъдимия С. от обективна и
субективна страна.
По отношение на престъплението по чл. 216, ал. 1 от НК:
За осъществяване на посочения състав е необходимо на първо място от обективна страна да
е налице повреждане или унищожаване на чужда движима, или недвижима вещ. В правната
теория и в съдебната практика последователно се приема, че унищожаването и повреждането
могат да се осъществят чрез действие – когато деецът въздейства пряко върху вещта, вследствие на
което настъпват изменения в нея, като въздействието може да бъде физическо, химическо,
биологично. Повреждането е такова изменение в субстанцията на предмета, което прави вещта
временно или частично негодна за използване по нейното предназначение, а унищожаването я
прави напълно и окончателно негодна за бъдещо използване по първоначалното и предназначение
(Решение № 76 от 8.02.2011 г. на ВКС по н. д. № 832/2010 г., III н. о., НК, Престъпления против
собствеността, Александър Стойнов, издателство „Сиела” – 2003г., стр. 216-217). Във връзка с
горните постановки съдът намира за необходимо да отбележи, че са събрани достатъчно
доказателства за въздействие от страна на С. върху телефона на М. – чрез удари с метална тръба,
които са довели до деформацията на вещта. Впоследствие вещта е хвърлена в морето, като именно
10
въздействието на водата е довело до окончателното й унищожаване. С това си поведение
подсъдимият е въздействал физически върху субстанцията на вещта и я е унищожил. Т.е. той е
осъществил от обективна страна престъпният състав на престъплението по чл. 216, ал. 1 от НК.
От обективна страна съдът намира, че не е налице и „маловажен случай”, който да
обоснове квалификация на деянието по чл. 216, ал. 4 от НК. В правната теория (Наказателно право
на Република България, особена част, том първи, проф. д-р. И. Ненов, държавно издателство
„Наука и изкуство”, София – 1956г., стр. 237) е прието, че не е достатъчно само конкретната
повреда да е маловажна, а е необходимо целият случай да може да се квалифицира като
маловажен. В случая са налице щети, които са на сравнително висока стойност от 2277 лв., която
се възприема от съда съобразно заключението на съдебно-оценителската експертиза. Т.е.
конкретната повреда безспорно не е маловажна. Настоящият случай не може да се определи като
маловажен и, тъй като деянието по чл. 216, ал. 1 от НК е извършено в реална съвкупност с други
две престъпления – по чл. 194, ал. 1 НК и чл. 131, ал. 1 от НК. Т.е. налице е една цялостна
престъпна деятелност на подсъдимия, извършена за сравнително кратък период от време. Самото
унищожаване е продължение на предишните престъпления, извършени от С., които са били
насочени срещу личността, собствеността и срещу обществения ред. Отново с описаните вече
хулигански подбуди той е извършил деяние и срещу чужда собственост – унищожаване на
телефон. Следователно последователното му престъпно поведение, насочено срещу голям кръг от
обществени отношения, обосновава наличието на обществена опасност на извършеното
унищожаване. Т.е. случаят не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност от останалите
случаи от същия вид. Последното мотивира съда да приеме, че не е налице „маловажен случай” и
разпоредбата на чл. 216, ал. 4 от НК е неприложима.
Деянието е извършено и от субективна страна при форма на вината „пряк умисъл”. От
конкретните действия на С. (по нанасяне на удари върху телефона с метална тръба и последващото
му хвърляне в морето) може да се изведе, че именно унищожаването е било неговата цел. Той е
желаел и е целял настъпването на общественоопасните последици, изразяващи се в унищожаване
на чужда движима вещ.
Всичко изложено до тук мотивира съда да признае С. за виновен в извършване на
престъпление по чл. 216, ал. 1 от НК.
По реализиране наказателната отговорност на подсъдимия С.:
Във връзка с реализацията на наказателната отговорност на подсъдимия С., съдът извърши
преценка на относимите към всяко от престъпленията обстоятелства. С оглед сравнително ниските
наказания, предвидени за престъпленията по чл. 216, ал. 1 от НК и чл. 131, ал. 1 от НК, съдът
достигна до извод, че те са с ниска степен на обществена опасност. От своя страна с оглед
сравнително ниската стойност на отнетите вещи, макар и да не представлява „маловажен случай“,
деянието по чл. 194, ал. 1 от НК също може да се квалифицира като такова със сравнително ниска
степен на обществена опасност. Известно завишаване на обществената опасност може да се изведе
от факта, че са извършени три отделни деяния в рамките на цялостната противоправна дейност
срещу личността и собствеността на св. М.. Обществената опасност на дееца следва да се определи
като сравнително ниска поради обстоятелството, че е неосъждан и е с добри характеристични
данни. Като смекчаващо вината обстоятелства следва да се отчете чистото съдебно минало на
дееца, а така също и сравнително дългият период от време, който е изминал от извършване на
деянието (около 3 години). Налага се извод, че по отношение и на трите извършени престъпления е
налице превес на смекчаващите вината обстоятелства, но същите не могат да се определят нито
като изключителни, нито като многобройни. Това мотивира съда да премине към определяне на
наказанието по реда на чл. 54 от НК. Превесът на смекчаващите вината обстоятелства, в
комбинация с ниската обществена опасност на деянието и дееца, мотивира съда да определи
наказание близо до минимума, като отчете спецификите на отделните престъпления.
По отношение на престъплението по чл. 194, ал. 1 от НК съдът констатира, че принципно е
най-тежко наказуемо от трите, но в същото време изключително ниската стойност на отнетите
вещи характеризира деянието като такова с ниска степен на обществена опасност (макар и не
толкова ниска, че да обоснове наличието на маловажен случай, за което вече бяха изложени
11
мотиви). При ниската обществена опасност на С., чистото му съдебно минало, дългият период от
време, който е изминал от извършване на деянието, ниската обществена опасност на извършеното
от него съдът достигна до извод, че наказанието следва да е към минимума, предвиден в чл. 194,
ал. 1 вр. чл. 39, ал. 1 от НК, а именно „Лишаване от свобода” за срок от три месеца. Именно
наказание в този размер съответства в най-голяма степен на обществената опасност на
извършеното деяние и ще изпълни целите на чл. 36 от НК.
По отношение на деянието по чл. 216, ал. 1 от НК е налице допълнително отегчаващи
вината обстоятелство, а именно сравнително високата стойност на унищожената вещ, което
мотивира съдът да приеме, че наказанието следва да се определи, с оглед ниската обществена
опасност на С., чистото му съдебно минало близо, дългият период от време, който е изминал от
извършване на деянието, до минимума, но малко над него, а именно „Лишаване от свобода“ в
размер на ШЕСТ месеца.
Голяма част от цитираните обстоятелства важат в пълна степен и за престъплението по чл.
131, ал. 1, т. 12 от НК. Следва да се обърне внимание обаче, че то е с по-висока степен на
обществена опасност с оглед нарушаването на обществения ред и интензитета на нанесените
травми. При ниската обществена опасност на С., чистото му съдебно минало, дългият период от
време, който е изминал от извършване на деянието, съдът отново достигна до извод, че
наказанието следва да е по-близо до минимума, но малко над него, а именно „Лишаване от
свобода” за срок от шест месеца, което в най-пълна степен ще отговори на целите на чл. 36 и
изискванията на чл. 54 от НК. И по отношение на това деяние не са налице изключителни или
многобройни смекчаващи вината обстоятелства, които да обосновават приложението на чл. 55 от
НК.
Тъй като става въпрос за три деяния, извършени при условията на реална съвкупност, на
една и съща дата, съдът достигна до извод, че по отношение на тях следва да се приложи
разпоредбата на чл. 23, ал. 1 от НК. Налице са три деяния, извършени преди да е поставено влязла
в сила присъда за което и да е от тях. Поради тази причина съдът, след като определи наказание за
всяко престъпление отделно, наложи на Щерев най-тежкото от тях - „Лишаване от свобода” за
срок от ШЕСТ МЕСЕЦА. След като определи най-тежкото наказание съдът се занимава и с начина
на изтърпяването му. В тази връзка съдът счете, че в случая са налице основанията за приложение
на института на „условното осъждане” спрямо С.. Преди извършване на деянието той не е бил
осъждан на лишаване от свобода за престъпление от общ характер. Освен това съдът определи
наказание в размер на 6 месеца лишаване от свобода по настоящото дело, т.е. наказанието е по-
ниско от 3 години лишаване от свобода. Съставът на Районен съд Несебър счете, че за поправянето
и превъзпитанието на подсъдимия не е наложително той да изтърпи без отлагане наказанието
лишаване от свобода. Следва да се има предвид, че с оглед ниската обществена опасност на
извършеното деяние и като се отчете фактът, че няма данни за каквато и да е друга престъпна
дейност на С., той по-лесно би могъл да се превъзпита без да изтърпява наложеното наказание.
Наред с това с определения срок на отлагане изпълнението на наказанието (от три години и шест
месеца), целите му ще бъдат постигнати в пълна степен. Така за един сравнително дълъг период от
време подсъдимият ще е под страх от извършване на престъпление, наказуемо с лишаване от
свобода, с оглед опасността да изтърпи и наказанието, наложено с настоящата присъда. Това ще го
мотивира допълнително да избягва престъпни посегателства. Ето защо съдът счита, че към
настоящия момент целите по чл. 66, ал. 1 НК и чл. 36 НК могат да бъдат постигнати ефективно и с
отлагане на наложеното наказание.
По реализиране наказателната отговорност на подсъдимия Б.:
Налице са и предпоставките на чл. 78А за освобождаване на дееца от наказателна
отговорност чрез налагане на административно наказание. Предвиденото в чл. 131, ал. 1 вр. чл.
130, ал. 1 от НК наказание е „Лишаване от свобода” до три години. Видно от свидетелство за
съдимост на Б. (на л. 60 от делото) лицето е неосъждано. Наред с това с престъплението не са
причинени имуществени вреди. Т.е. всички предпоставки на чл. 78А, ал. 1 НК са налице, поради
което съдът освободи М. от наказателна отговорност, като му наложи административно наказание
„глоба” в размер на 1000 лв.
12
При определяне размера на наказанието, съдът се съобрази с т. 6 от Постановление № 7 от
04.11.1985г. по н.д. № 4/1985г., пленум на ВС. Според цитираното постановление след
освобождаването от наказателна отговорност, когато съдът ще налага административното
наказание по чл. 78а НК, се прилагат разпоредбите на закона за административните нарушения и
наказания, включително и чл. 27 ЗАНН. В чл. 27, ал. 2 ЗАНН е предвидено, че при определяне на
наказанието се вземат предвид тежестта на извършеното, подбудите за неговото извършване и
другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, както и имотното състояние на
нарушителя.
В така очертаните рамки, съдът прие, че наложеното наказание „глоба” следва да бъде
определено в размер от 1000 лв. Б. е неосъждан и следва да се определи като лице с ниска степен
на обществена опасност. Наред с това обществената опасност на престъплението по чл. 131, ал. 1,
т. 12 вр. чл. 130, ал. 1 НК е сравнително ниска. Чистото съдебно минало на подсъдимия следва да
бъде отчетено като смекчаващо вината обстоятелство. Като такова следва да бъде отчетен и
сравнително дългият период от време, който е изминал от извършване на деянието (около 3
години). При отчитане на всички обстоятелства, предвидени в чл. 27 ЗАНН, съдът достигна до
извод, че деянието е осъществено при превес на смекчаващите вината обстоятелства, като при
ниската обществена опасност на извършеното престъпление и ниската обществена опасност на
дееца, размерът на наказанието е определен в минимума, предвиден в чл. 78 НК – 1000 лв. Така
наложеното наказание в пълнота ще изпълни целите си, като въздейства възпитателно върху
наказаното лице и обществото.
По отношение на веществените доказателства съдът постанови диск, съдържащ записи от
телефонно обаждане на 112, находящ се в материалите по досъдебното производство – в плик към
експертното заключение по фоноскопската експертиза, да остане по делото в срока на
съхранението му. Горният извод на съда се мотивира от обстоятелството, че посоченото
веществено доказателство е предадено доброволно за целите на производството и се е превърнало
в неразделна част от изготвената експертиза, поради което е необходимо да се пази, заедно с нея.
В хода на съдебното производство са осъществени разноски в общ размер от 35 лв. –
изплатено от бюджета на съда възнаграждение за вещо лице. На основание чл. 189, ал. 3 НПК на
всеки от подсъдимите беше възложено заплащането на ½ част от тези разноски, а именно по 17,50
лв.
В хода на досъдебното производство са осъществени разноски в общ размер от 207,47 лв. –
за фоноскопска и съдебномедицинска експертизи. С оглед обстоятелствата, че 1/3 част от тези
разноски са възложени на И.Я. при сключено от него споразумението, то на всеки от двамата
подсъдими на основание чл. 189, ал. 3 от НПК беше възложена (в полза на ОД на МВР Бургас) по
още 1/3 част от тях, а именно по 69,16 лв. (поради факта, че касаят деянието, извършено при
условията на съучастие).
На основание чл. 189, ал. 3 НПК подсъдимият С. беше осъден да заплати по сметка на ОД
на МВР – Бургас направените разноски в досъдебното производство в размер на 75,60 лв. за
изготвена СОЕ, касаеща единствено повдигнатото спрямо него обвинение.
Така мотивиран съдебният състав произнесе присъдата си.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:
13
Съобщи за изтекли лични данни